Отиди на
Форум "Наука"

Гравитация


Recommended Posts

  • Потребител
Въпроси и коментари относно статия "Гравитацията" от брой 8 на списанието моля поставяйте в тази тема.

http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=10336

ЗА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНАТА ИСТИНА С ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Какво може да направим с две системи с гравитационно обоснован променлив обем и маса с максимално тегло при падане 100н. и минимално, при издигане, 10н. , при движението им по затворен път в гравитационното поле за да видим и разберем, че гравитационното поле не е консервативно?

Кратък отговор:

1. Може да оставим всяка от двете да се преобърне под влияние на собственото си тегло на 180 градуса, да измерим промените в теглата им и да дивим, че при всяко преобръщане те променят теглото си от 100н. на 10н. и обратно от 10н. на 100н.

2.Тези две различни тегла / максимално и минимално/ , при падане от една и също височина , примерно 10м. осигуряват два различни гравитационни потенциала: Е1 = 100н.10м.= 1000нм. и Е2 = 10н.10м. = 100нм.

Сумата от тези два различни гравитационни потенциала/ при събиране и изваждане/ не може да бъде равна на нула.

1000нм. – 100нм. = 900нм.

1000тм. + 100гм. = 1100гм.

Тези два резултата красноречиво говорят, че гравитационното поле не е консервативно, но в заблуда и най знаещите технически специалисти в продължение на 50 не могат да видят това, да го приемат и проумеят, че гравитационното поле не консервативно.

3. На двураменен лост с рамене 10см. и 95см. на късото рамо окачваме едната система, в положение на падане с тегло 100н., а на дългото рамо другата в положение издигане с тегло 10н. лоста се завърта и едната система пада на 10см., губи и изразходва от потенциала си Е1 = 100н.10см. = 1000нсм. а другата се издига на 95см. и печели гравитационен потенциал

Е2 = 10н.95см. = 950нсм.

Изразходваната енергия 1000нсм. Е по голяма от получената 950нсм. И няма на лице никакво нарушение на закона за съхранение на енергията.

Този резултат е понятен . Истината, че закона за съхранение на енергията не е нарушен, но в заблуда не само лаиците, но и най добрите технически специалисти в продължение на 50 години не искат да видят тази истина и да я приемат.

4. Системата с минимално тегло от 10н., която сме издигнали на височина 95см. оставяме да се преобърне на 180градиса под влияние само на собственото си тегло, при което теглото й , бед каквото и да било нарушение на закона за съхранение на енергията става от 10н. на 100н., при което гули от спечелената височина 15см., ако размерите на системата такива,каквито бяха на тази с която в 1984г. проведох опитите в ч.море и на суша в Бургас.

След преобръщането на тази система гравитационният потенциал, който получава е :

Е 3 = 100н./95см. – 15см./ = 8000нсм.

Като от този получен потенциал / 8000нсм./ извадим

изразходвания 1000нсм. Получаваме:

Е4 = Е3 – Е1 = 8000нсм. – 1000нсм. = 7000нсм.

Повече от очевидно и понятно е, че с помощта на лост с тези две системи с гравитационно обоснован променлив обем и маса сме спечелили директно от гравитационното поле енергия в размер на 7000нсм.

Истината е очевидна, но в заблуда и най – добрите и знаещи технически специалисти в заблуда не я виждат, не искат да я видят и в продължение на половин век въпреки моето нахалство да им я поднасям непрекъснато не я признават и срещу нея застават както папи и кардинали с чувство на непогрешимост от времето на Коперник и Галилей

срещу обективните истини, които са постигнали те.

5. Ако на безконечна верига между две колела, на 10м. едно над друга симетрично от едната страна поставим едната система в положение на максимално тегло от 100н. , а от другата в положение на издигане с минимално тегло 10н. получаваме ДИРЕКТЕН ГРАВИТАЦИОНЕН ДВИГАГЕЛ с постоянна и неизчерпаема работна гравитационна сила от 90н.,

която на всеки половин оборот ни осигурява директен добив на енергия от гравитационното поле в размер

Е = 90н.10м = 900нм., при скорост на безконечната верига 10в/с , обща мощност 0,9Квт.

Забележка

1. Всичко това, което изложих, като опит може да го направи и не технически специалист, какъвто съм и аз , с малко , но добри познания, но за да види и разбере истината,при всички случаи ще му е необходимо да може да се освободи от заблудите, че гравитационното поле е консервативно, а директният гравитационен двигател, който ще получи е вечен двигател, какъвто той не е и не може да бъде, при ползване на естествен енергоизточник, какъвто е гравитационното поле на земята, както и водното колело, при ВЕЦ-ли не е вечен двигател, въпреки, че ако такова колело на закотвена платформа на повърхността на водата или в самата вода вътре в р. Дунав поставим и поколенията го подържат в изправност то ще престане да се върти когато реката пресъхне и изчезне от повърхността на земята.

2. Въпреки простотата на опитите и очевидността на резултатите, които посочвам всеки, които пожелае да ги провери, в реални условия ,трябва да бъде напълно на ясно, какво представлява една система, какви трябва да са нейните размери и как трябва да е окачена на безконечната верига. Ако не е наясно с това положителният резултат при него може да бъде само чиста случайност, не сигурен,добре обмислен и предварително ясен резултат, какъвто беше, при изпълнението на нашия проект, по които бяха изработени два броя системи с гравитационно обоснован променлив обем и маса с които в 1984г.

повторих моите опити от 1960г. и потвърдих резултатите получени при тях, които обуславят и гарантират неограничен, икономически изгоден и безопасен добив на енергия на базата на директен достъп до енергията на гравитационното поле във всяка точка на земята, на суша и вода, неподвижни и подвижни платформи.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,1k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
4. Системата с минимално тегло от 10н., която сме издигнали на височина 95см. оставяме да се преобърне на 180градиса под влияние само на собственото си тегло, при което теглото й , бед каквото и да било нарушение на закона за съхранение на енергията става от 10н. на 100н., при което гули от спечелената височина 15см

Ето този трик не ми стана ясен.

И един въпрос : Този грави двигател използва само гравитацията? или и някакви други източници на енергия?

Ако използва само гравитацията , от това следва че КПД-то е над 100%.А пак от това следва че полезната енергия не може да е една и съща,а трябва да се увеличава в някаква прогресия.Така че не може да се твърди че ще произвежда определено количество енергия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Стана ли ясно що е гравитация освен, че зависи от масата, разстоянието между телата и прочие? Е някой ден и това ще стане ясно. Дотогава е интересно да видим всички възможности...и да си работим с теориите, които науката е приела за валидни инак никой няма да ни разбере.

Ако назад гледаме нищо нама да видим напред.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Здравейте,

Отдавна търся място, където да споделя въпросите си относто вселената и най-вече да намеря наистина разбиращи хора за това кето ме вълнува.

Аз обичам да гледам научно-популярни филми за Космоса и там има неща, които изобщо не се вързват със здравия разум - поне с моя, ако е здрав.

Значи скоро даваха едни компютърни анимации за черни дупки, гравитации, светлинни скорости, време и тем подобни термини и аз си задавам едни такива въпроси:

1. Добре де гравитацията само хоризонтално ли се проявява? Защо всички небесни тела се въртят само хоризонтално? Защо черната дупка изхвърля материя вертикално а поглъща материя хоризонтално? Във вертикална посока няма ли превличане и ако има защо не изхвърля материя и в хоризонтална посока? Тогава това което излиза от дупката ще "изстреля" това което се мъчи да влезе там.... не е ли така?

2. Казват, че когато се достигне скорост равна на скоростта на светлината, времето спирало .... е ако се движиш със скоростта на светлината с каква скорост ще се движиш ???? нали няма време по което да го отчетеш??? - все пак скоросста е път за ВРЕМЕ. Ако няма време колко е пътя?

3. Дават едни учени как търкалят тежки топки по гумена повърхност и топките естествено огъват гумата и с това обесняват гравитацията. Масата огъвала пространството и другата материя по огънатото пространство се търкаляла към по-голямата маса... - е спрямо какво голямата маса огъва пространството? Ако над тази маса има друга същата маса пространството не би трябвало да се огъва, ама то не е така?

Нещо ми се струва, че Айнщайн май май ..... може да е велик, ама ....... само забавя прогреса. Ако се абстрахираме от неговите теории какво ли може да се измисли.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте,

...

1. Добре де гравитацията само хоризонтално ли се проявява? Защо всички небесни тела се въртят само хоризонтално? Защо черната дупка изхвърля материя вертикално а поглъща материя хоризонтално? Във вертикална посока няма ли превличане и ако има защо не изхвърля материя и в хоризонтална посока? Тогава това което излиза от дупката ще "изстреля" това което се мъчи да влезе там.... не е ли така?

2. Казват, че когато се достигне скорост равна на скоростта на светлината, времето спирало .... е ако се движиш със скоростта на светлината с каква скорост ще се движиш ???? нали няма време по което да го отчетеш??? - все пак скоросста е път за ВРЕМЕ. Ако няма време колко е пътя?

3. Дават едни учени как търкалят тежки топки по гумена повърхност и топките естествено огъват гумата и с това обесняват гравитацията. Масата огъвала пространството и другата материя по огънатото пространство се търкаляла към по-голямата маса... - е спрямо какво голямата маса огъва пространството? Ако над тази маса има друга същата маса пространството не би трябвало да се огъва, ама то не е така?

Нещо ми се струва, че Айнщайн май май ..... може да е велик, ама ....... само забавя прогреса. Ако се абстрахираме от неговите теории какво ли може да се измисли.

1.Гравитацията се дължи на квантите на гравитационното поле - гравитони.(хипотеза)

Те се излъчват (поглъщат) от най-вътрешното образувание (ядро-керн-център на неутрон, протон и т.н.) на всяка елементарна частица с физична характеристика "маса". Гравитони се излъчват (поглъщат) от всички посоки, но благодарение на това полево взаимодействие (представяй си частицата като пумпал с ос на въртене) още отдалеч взаимодействащите частици си ориентират осите в една плоскост и "падат" една към друга (по спирални траектории).

Вместо "черни" дупки си представяй ... дълъг геврек с нулева вътрешна окръжност... :biggrin: Има "ос" и по нея се вмъква-измъква ... каквото си иска...

2.Под "време" се подразбира физическо време - интервал между повтарящи се събития, през който нещо се случва (има и др събития, като фон, като еталон). Но, това нещо "физическо време" е в помощ на наблюдател - тоест вещеви обект взаимодейства с полеви обекти - светлинни фотони, например. Следователно, подобно "нещо" не може да се въведе и за полеви обекти, ако не се сравнят посредством взаимодействия с вещеви такива. Затова: скорост на светлина спрямо наблюдател ИМА, скорост на светлина спрямо друга светлина-НЯМА. Скоростта е производно - нужни са сравнения, т.е.- нужно е да се захване Координатна Система за отчет към обектите - към полеви обекти-светлинни фотони- КС не може да се захване!!!

Затова, въпросът - колко е пътят? (на кое?) - в случая е незаконен.

3.Това, с огъващите се мрежи от тежки топки е само модел за представа, за наглед. Понятието "сила" има малко по-друг смисъл във физиката и ...съгласен съм - моделът не е много добър.

А, Айнщайн си остава велик; даже доказано може да се твърди, че ако някой някога измисли друга, нова теория, то тя НЕПРЕМЕННО трябва да съдържа и теорията на Айнщайн, като частен случай. Затова, неговата теория се явява като "експерт" по отношение на новостите: ако нещо противоречи на ТО на Айнщайн, то вероятността да е грешно е 99%.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре де що се въртят тия там кванти ли са що ли са ? Защо се въртят само с вертикални спрямо земята оси ? Що не се въртят под ъгъл 60 градуса да речем или 96 или 54 - и тогава може да се привличат ама ще има и други сили, които ще указват влияние според мен. Честно казано не разбрах много отговора ... за съжаление. Опитвам се да си го представям ама......... Все ми се струва, че всичко това някой се опитва да го обяснява що годе да е смислено, а дали е така ????

Защо черната дупка да е с нулеви размери ??? Може да е дупка към друго пространство и през нея материята да се прехвърля в друга вселена???? Що през една такава дупка да не е дошла материята за нашата вселена и колко ли вселени има въобще?????? Може заради такова преливане на материя от друго място да се разширява нашата Вселена а не да ми говорят за черни материи и черни енергии дето само така им се иска, защото немогат да го обяснят. ? Дори с моя прост инженерен мозък немога да си представя как ще се свива материята толкова много колкото казват. Цяла Галактика с размерите на главичка на топлийка ... как ли пък не. Според мен там стават други работи. Колкото и да се свива колкото и да е голяма гравитацията / каквото и да е това / неможе безкрайно да се свива ... аз поне така мисля.... Все пак атомите имат маса и определен обем /надявам се/ Да се свиват свиват но до кога. Освен да се преобразува материята с енергия и да се излъчва по някакъв начин неможе безкрайно да се свива материята... не знам.

И друго - нали има закон, че на всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие ... Що няма на гравитацията???? при условие, че е навсякъде според учените що няма и отблъскване гравитационно, а само се привлича материята?

Има една такава притча:

Събрали много хора на един кораб и им казали,че към кораба идва торпедо и трябва да се измисли начин за спасяването на кораба иначе всички отиват "курбан". Имало какви ли не идеи, но една се откроила: Човекът казал да застанат на перилата на кораба и да почнат да духат с уста да правят вятър и да издухат торпедото. На пръв поглед безсмислена идея, но ..... по нея са направили подводни струи с голяма мощност които отклоняват торпедата от кораба.

Разказвам това защото са ми интересни всякакви мнения по въпроса за необяснимите неща. Човек не знае от къде може да излеже нещо много важно.

Аз обичам Космоса макар да не го разбирам и бих се радвал да си говорим на такива теми. Казвам се Златко Петров на 46 години и ако иска някой нека ме потърси на Skype "chuvajhujo" . Името е просташко но истинско.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

скорост на светлина спрямо наблюдател ИМА, скорост на светлина спрямо друга светлина-НЯМА.

Тази дето са вътре в това нещо което се движи със скоростта на светлината те ще имат ли часовник или не ? - и ако имат той какво майната си ще показва, а ако нямат от къде ще знаят колко път са минали и кога да спрат?

Ако недай си Боже се ударят две неща движещи се със скоростта на светлината по тогава ударът ще е с двойно по-голяма скорост /два пъти светлинната/ нали???? Какво става тогава? С каква скорост ще се разпилеят парчетата им ???? Питам аз и немога да си отговоря.

Ако въпросите ми са много просташки кажете ми направо да не се излагам - Моля.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

скорост на светлина спрямо наблюдател ИМА, скорост на светлина спрямо друга светлина-НЯМА.

Тази дето са вътре в това нещо което се движи със скоростта на светлината те ще имат ли часовник или не ? - и ако имат той какво майната си ще показва, а ако нямат от къде ще знаят колко път са минали и кога да спрат?

Ако недай си Боже се ударят две неща движещи се със скоростта на светлината по тогава ударът ще е с двойно по-голяма скорост /два пъти светлинната/ нали???? Какво става тогава? С каква скорост ще се разпилеят парчетата им ???? Питам аз и немога да си отговоря.

Ако въпросите ми са много просташки кажете ми направо да не се излагам - Моля.

Малко трябва да се поназнайва физиката. Тогава ще разбираш отговорите по-лесно.

Наистина, само се старая да обяснявам нещата, а не да ги извеждам с доказателства (доказателствата са само за специалисти и те си ги правят ... сами)

Нали обясних (според мен) какво е време - физическо време. Наблюдаем интервал между две ПОВТАРЯЩИ се събития. За да е НАБЛЮДАЕМ този интервал, то, по протежение на него трябва да се случват ДРУГИ събития, които наблюдателят явно или неявно - отчита; като промяна - нещо се случва...

Ако не са отличими тези интервали ... не знаем колко и какви събития се случват ЕДНОВРЕМЕННО. Може да са много, може да са малко, а може и нищо да не се случва ...

Затова, ролята на НАБЛЮДАТЕЛ (това е цялата регистрираща апаратура, но може да има и човек) е изключително важна!!!

Не случайно Айнщайн отделя много време и нерви за изясняване на понятието ЕДНОВРЕМЕННОСТ на случване на две събития. Оказва се, че тя зависи от относителната скорост на съответните наблюдатели.

Тази дето са вътре в това нещо което се движи със скоростта на светлината те ще имат ли часовник или не ? - и ако имат той какво майната си ще показва, а ако нямат от къде ще знаят колко път са минали и кога да спрат?

Тези дето са "вътре" откъде знаят с каква скорост се движат..., щото понятието скорост се употребява като "скорост спрямо ..." нещо си. И, що да нямат часовник - "вътрешните" събития са независими от праволинейното равномерно движение (или покой)- пак си действат зак на Нютон, пак са си относителни вътрескоростите едно спрямо друго и т.н.

По-скоро, ще е обратното - тези вътре, могат да измерят (щом си инж. знаеш как се мери), че някои външни за ракетата им неща се движат с Свак и ... ще ги "нарекат" елмагн. вълни., а други външни "движения", ще са скорости на разни тела, различни от Свак, но спрямо техните репери - вътре в ракетата, а и други външни за тях репери-звезди например.

Ако недай си Боже се ударят две неща движещи се със скоростта на светлината по тогава ударът ще е с двойно по-голяма скорост /два пъти светлинната/ нали???? Какво става тогава? С каква скорост ще се разпилеят парчетата им ???? Питам аз и немога да си отговоря.

Предполагам си чувал, че вещеви обекти не могат да достигнат Свак. Разпадат се много преди това - на вълнички от ЕМП. А и за да се достигне относителна скорост близка до Свак, с нещо трябва да се бута, сила да има, да предизвиква ускорение. Доказано няма такава сила, която да бута толкова, независимо колко тежи вещевия обект. Щото масата на вещевата, с увеличаване на скоростта (еквивалентната й енергия) расте към безкрайност.

Така че - Бог се е погрижил, да няма удари на такива неща, дето се движат противопосочно с Свак. Ако двете скорости, спрямо центъра на тежестта на системата, са близки до Ссреда, както се опитват да удрят протони в колайдера, то ще има разпад на тези частици и ще се превръщат в други - това се очаква да стане. Освен това ще има и излъчени полета - фотони разни- от мястото на събитието.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-скоро, ще е обратното - тези вътре, могат да измерят (щом си инж. знаеш как се мери), че някои външни за ракетата им неща се движат с Свак и ... ще ги "нарекат" елмагн. вълни., а други външни "движения", ще са скорости на разни тела, различни от Свак, но спрямо техните репери - вътре в ракетата, а и други външни за тях репери-звезди например.

Чакай малко.....!!!! Аз съм инженер но в друга област и не разбирам много, даже изобщо от физика. Това не ми пречи да задавам въпроси. Тези дето са вътре как наистина ще забележат,че се движат? Те нали са със скоростта на светлината. До тях няма да достига никаква светлина от каквото и да било ... няма да виждат нито звезди нито каквито и да било обекти щото всетлината от тях няма да може да ги догони... нали?

И възниква друг въпрос тези дето са вътре и се движат със скоростта на светлината те ще виждат ли тази светлина дето се движи успоредно на тях?

После казваш че нямало сила която да "бута" със скоростта на светлината ...и защо да бута ... неможе ли да тегли ... промерно тяло да привлича с такава скорост ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Чакай малко.....!!!! Аз съм инженер но в друга област и не разбирам много, даже изобщо от физика. Това не ми пречи да задавам въпроси...

А-а-а! Задаването на въпроси без да се "слушат" отговорите, е позволено само на журналистите.

Няма такова "инженерство", дето да не се прилагат физически измервания. Просто, грешно е именовано "инженерство".

...Тези дето са вътре как наистина ще забележат,че се движат? Те нали са със скоростта на светлината. До тях няма да достига никаква светлина от каквото и да било ... няма да виждат нито звезди нито каквито и да било обекти щото всетлината от тях няма да може да ги догони... нали?

Що трябва да се "настигат" - не може ли, да се пресрещат; и ако малко беше прочел от ТО на Айнщайн, поне щеше да знаеш постулатите, а единият от тях е: Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника й!

В "затворена" система - квито си искаш, такива източници може да имаш ... и ще си светят, независимо от скоростта на цялата ти система, спрямо други, извънсистемни обекти.

И възниква друг въпрос тези дето са вътре и се движат със скоростта на светлината те ще виждат ли тази светлина дето се движи успоредно на тях?

Не, разбира се!

Но ... губи смисъл да ти обяснявам, че за да видиш нещо, то трябва: от него до теб да е пристигнал фотон ..., да е взаимодействал с твоите рецептори и т.н. ... да се формира импулс, който ... и ... още по-сложно, става.

После казваш че нямало сила която да "бута" със скоростта на светлината ...и защо да бута ... неможе ли да тегли ... промерно тяло да привлича с такава скорост ?

Бута-тегли -- няма значение, все е нужна сила. Може и мешано да ги ползваш.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е като е прав господин Айнщайн за теорията си защо тогава, масата на протоните не става безкрайно голяма или огромна,когато ги ускорят в адронните ускорители за да ги зблъскат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Защото е невъзможно да ги ускорят до светлинна скорост, например? Само тогава масата би нараствала безгранично, за което пък би бил необходим тласък с безкрайно количество енергия...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е като е прав господин Айнщайн за теорията си защо тогава, масата на протоните не става безкрайно голяма или огромна,когато ги ускорят в адронните ускорители за да ги зблъскат.

(Сблъскат!)

Принцип на еквивалентността -пак на чичко Айнщайн; оттам изхождаш - на масата, съответства еквивалентна енергия (кинетична+потенциална). E=m.c^2 (Енергия = потенция за извършване на работа)

Но, същата тая маса е само един коефициент пред ускорението в уравнението на Нютон, за силата: F=m.a (инерционна маса е наречена - инертност, съпротива срещу преместваща сила)

Същата тая маса участва и в уравнението на Нютон за гравитационната сила между две тела с маси: F=G.m1.m2/R^2;(тежка маса е наречена, гравитационна)

Експериментално е доказано, че отношението на тежка и инерционна маса е величина постоянна, мно-о-о-го близко до единица (считат се даже за равни). Затова се приемат за едно и също нещо.

Известно е, обаче, че съществува и електромагнитна маса, т.е., такава част от съпротива при инертност, която се дължи на електромагнитните полета. За частиците (вещеви обекти, имат маса при покой), общата маса е сума от тия двете (най-малко). Инертността им се дължи на сумата от двете маси. Зя една или две частици е абсурдно да се говори, че могат да бъдат "претегляни", та да им се измери теглото (теглото е сила), което тегло, разделено на ускорението да даде маса.

Затова, при експерименти с елементарни частици се гледат, какви им са енергиите, а не силите и масите. Масите се изчисляват, на база следите, които тези частици оставят в предварително подготвени подложки, дето да "изгубят" киненергията си за определено време в реакции с подложката и оттам - изчисления на маси.

Протоните се ускоряват с полета (електрически), а се "управляват" с магнитни полета. И вместо "подложка" ги сблъскват с противопосочно движещ се сноп протони. Така, ако се срещнат (сблъскат) два протона, то ще се получат някакви частици и полета, които апаратурата е предвидено да "засече" - зарегистрира (резултатите зависят от т.нар. сечение на реакцията).

Заради голямата Кулонова отблъскваща сила (едноименни заряди) между протоните, то енергията им (Екин) на връхлитане един срещу друг, трябва да е огромна - предвидено в ГАК.

И, сега, кой казва, че не расте масата им? При тия огромни енергии? Ако не растеше масата (коефициента на съпротива срещу тласкащата сила), то с постоянна малка сила би се достигнало скорост близка до светлинната (за определено време); но - не е така.

Непрекъснато трябва да се увеличава тласкащата сила на полетата, за да се повиши малко скоростта на протоните. Нелинейно нараства скоростта при постоянна сила и накрая спира да се увеличава скоростта. А, именно скорост трябва за сблъсъка, за преодоляване на Кулоновата бариера.

Масата "расте" със скоростта точно по формулите на Айнщайн и при Свак - ГУБИ смисъл като инертност (не е задължително да е безкрайно голяма - може и да я няма, както е в действителност - вещевото се превръща в поле, а то се движи с Свак, например)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Четох и съм запознат с теорията на Айнщайн както специалната така и общата, струва ми се експериментално не докрай доказана. Айнщайн твърди че масата на телата става безкрайно голяма по стойнос при близки до светлинната скорост, това го е доказал чрез формули а не експериментално.Но при опитите с ускорени протони до близка на светлината скорост не се наблюдава такова колосално нарастване, както би следвало по формулите на Айнщайн.Ако беше така то тогава теглото на един протон би било тонове!!!!!!!!!!! помислете малко.Четох че масата на телата и частиците изразява само, скритата потенциална енергия, която е констаннта тоест не променлива величина, докато кинетичната е относителна тоест зависи от отправната система към която я сравняваме,така че дадено тяло което се движи спрямо други тела енергията му ще е различна отнесена към другите тела които имат също движение но само кинетичната енергия докато потенциалната ще остава винаги една и съща, как тогава потенциалната ще зависи от кинетичната.Не ели това противоречие във теорията която гласи че масата-потен,енергия зависи от скороста-кинет енергия.А може би при свет-скорости двете енергии стават взаимозависими и в това се изразява нарастването на масата при свет-скорост. Също така не ми се връзва че геометрията на пространствовремето може да има отношение към физичните явления.Две успореди прави линии се събират в изкривено пространство защото геометрията е причина за това а не някаква физична сила, същото важи и в обратния ред. Не е възможно геометрията да поражда сили , защото гравитацията си е реална сила.Айнщайн допуска че гравитацията не се причинява от някакви носители , както е при електромагнитните полета, а че тя всъщност представлява инерциално движение във изкривено пространнствовреме.......континиуум. така че излиза че сякаш телата се ускоряват от самосебеси без външна тласкаща сила.Така че гравитацията не е поле във истинския смисъл - като форма на материя, каквото е електромагнитното поле по природа. до тук съм съгласен, но не съм на мнение че маса , която е чисто физичен обект може да влияе на коннтиниума за който няма никакви доказателства че е със физична същност. Някъде бях чел че Коннтиниумът пространство-времето,е продукт на съзнанието , той съществува защото го съзнаваме.Ако не го съзнаваме той няма да съществува.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Щом си чел, добре. Няма страшно, че в началото, нещо не се разбира - по-нататък започва прояснението... Важното е да се чете...

...Четох че масата на телата и частиците изразява само, скритата потенциална енергия, която е констаннта тоест не променлива величина, докато кинетичната е относителна тоест зависи от отправната система към която я сравняваме,така че дадено тяло което се движи спрямо други тела енергията му ще е различна отнесена към другите тела които имат също движение но само кинетичната енергия докато потенциалната ще остава винаги една и съща, как тогава потенциалната ще зависи от кинетичната.Не ели това противоречие във теорията която гласи че масата-потен,енергия зависи от скороста-кинет енергия.А може би при свет-скорости двете енергии стават взаимозависими и в това се изразява нарастването на масата при свет-скорост.

Спрямо КС към която сме привързани в изчисления, СУМАТА от Екин+Епот е постоянна величина.

Само вещевите обекти имат физична характеристика маса.

Полевите обекти (фотоните) нямат маса - те имат импулс.

Но, импулсът не е само Р=m.v, а също и сила по време: Р=F.t - виждаш, че без "маса", пак може да се определи (измисли) действие.

Достатъчно е да умножим по разстояние (m, метри) силата, т.е. да имитираме въртящ момент (Мв), което е признато за "сила при въртене". Тогава, импулсът на това нещо, може да се нарече "действие", с дименсия (N.m.s), а такава е и дименсията на константата на Планк h - квантът на действието. Умножен по честотата на нещото, което действа, дава енергията на електромагнитните вълни. (Това, няма да го намериш никъде като обяснение в сегашната физика - по моя хипотеза е). По важно е, че обяснява преноса на импулс без необходимост от маса. Това означава, че когато се погълне фотон от вещеви обект, то на вещевото му се променя както постъпателното, така и въртеливото движение. Тогава и само тогава РЕГИСТРИРАМЕ (виждаме, отчитат приборите) промяна, спрямо КС-приборите, ако са настоени за захват на тези изменения.

При светлината (фотони) няма как да са зависими кинетична и потенциална енергия, просто, щото липсва при тях... маса. Винаги ги пробваме след като взаимодействат с вещество (с масов обект). Те само интерферират - тоест, подреждат физ.вакуума така, че попадналото пробно вещество в това подреждане за изпита някакъв импулс, в зависимост от настройката на датчиците си.

Още един път: не можем да захващаме КС към полева форма на материя (към светлината, към фотоните на което и да е поле). А, както и сам казваш - тези величини са променливи спрямо промяната на КС на наблюдателя. Понеже С е константа в съответната Инерциална Система (само за такива КС важи СТО), в зависимост от скоростта ни спрямо източника, захващаме (виждаме) точно определена дължина на вълна - и ефект на Доплер- Ако си променим скоростта, то същата вълна се променя по дължина на вълната. И, тъй като ни е давала импулс, то какво стана? ...- ако бягаме от източника, то той ни "тика" с по-малък импулс. Ако пък бягаме със скорост близка до светлинната - то ...почти не ни тика нищо - спираме да си увеличаваме скоростта и не можем да достигнем скоростта на светлината за съответната среда.

Да не забравим, че и осезаемо се сплескваме Лоренцово при такива скорости, т.е., нужна е много, много по-къса дължина на вълна, която да ни тика. Което значи - много пъти по-голяма енергия за бутане.

...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Достатъчно е да умножим по разстояние (m, метри) силата, т.е. да имитираме въртящ момент (Мв), което е признато за "сила при въртене".

Може ли малко по подробно относно това твърдение?

За кое разстояние става въпрос?

И дали това важи за обекти със маса,да кажем 1 кг?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
name='B0081' date='23 April 2010 - 04:28 PM' timestamp='1272029315' post='97400']

Достатъчно е да умножим по разстояние (m, метри) силата, т.е. да имитираме въртящ момент (Мв), което е признато за "сила при въртене".

Може ли малко по подробно относно това твърдение?

За кое разстояние става въпрос?

И дали това важи за обекти със маса,да кажем 1 кг?

Да, въртящ момент (Мв) е равен на: сила*нейното рамо ;(силата е вектор - към направлението на този вектор спускаш перпендикуляр от точката на въртене; дължината на този перпендикуляр е "рамо" на силата)

(Масата се измерва в кг (килограми), а силата в N (нютони)).

Още - "маса" е физична характеристика на вещеви обект. Това е коефициент на съпротива към нарушаване на инерцията на тяло - мярка за инертност на телата. Този коефициент влиза във формулата на Нютон за определяне понятието за "сила"

F=m.a, където "a" е ускорението.

До Айнщайн - са приемали масата за постоянна величина, непромелива от условията на движение; често са я бъркали с "пропорционална" на количеството вещество. Не е количество вещество. След Айнщайн - трябва да се добавят и полевите връзки между отделните вещества - полетата, задържащи "количеството" в цялостен обект. Освен това, масата започва да зависи и от относителната скорост (коефициента на съпротива расте към скорости, близки до светлинната в дадена среда). Демек, масата е променлив коефициент. Зависи от скоростта и от полетата.

Къде е "силата" при една елементарна частица (или фотон), та да я умножим по нейното рамо? - предполагам, питаш.

За фотон: Електричното поле и магнитното поле в една вълна (смесена, от много фотони) са кръстосани и дефазирани. Бримката на магнитното поле може да се разглежда като "рамка с ток" (като при елдвигател); протяжността на една вълна е по винтова повърхност, около централна ос; тогава, условния "център на тежестта" на тази рамка с ток е прободното място на силата от магн. поле, а разстоянието до оста на винтовата повърхност е нейното рамо; Получава се посукващ момент на силата.(Също е въртящ момент, но по дължина на цилиндрична повърхност, а не - само в едно "напречно сечение")

При това, "една порция завъртване-усукване" е половин порция "действие"; следващото го "гасящо" посукване - втора половина действие - цялостно "преминаване" на фотон - преминава порция "квант" на действието.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може ли тогава , да се приеме че движението на фотоните ( светлината ) е абсолютно в Нютонов смисъл , след което към нея не може да се прикачи КС . Защото няма фотони в покой , излиза че и светлината между себеси трябва да е в движение. не ми е ясно , как фотоните придават импулс, на частици с маса , след като те нямат такава. Или може би както подразбрах, маса и сила са еквивалент , само че при масата силата не се разглежда , по време и разтояние. Щом импулса се разглежда като величина от маса и сила.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, това наистина са интересни неща,фотони,материя,но мисля да върна темата на обсъждане към гравитация.

Една идея:

Разсъждавайки върху силата - гравитация,стигнах до извода че гравитация създава не само силата на привличане но и силата на отблъскване.

И ако луната наистина се отдалечава от земята,значи силата на отблъскване е по голяма от силата на привличане.Което може да отговори на въпроса с разширяваща се вселена.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може ли тогава , да се приеме че движението на фотоните ( светлината ) е абсолютно в Нютонов смисъл , след което към нея не може да се прикачи КС .

Дори и да я приемем за абсолютна - файда няма; не можем да отчитаме от нея щото не можем да свържем КС. В този смисъл понятието "абколютно" не действа.

Ако търсиш абсолют - то, пространство-времето е абсолютно.

В СТО, всички движения са относителни. Относно нещо се правят измервания и сметки. КС е свързана с ИС.

В ускорителните системи (не инерциални системи ; не-ИС)- абсолют е измерваната сила. Толкова е, колкото я измерват приборите ни - на място, там, където действа силата.

как фотоните придават импулс, на частици с маса , след като те нямат такава.

Според хипотезата ми - всяка вещева частица (вещеви обект) се образува непрестанно с огромна ЧЕСТОТА на образуване - от затворени елмагн. полета около общ геом. център (централна част на елементарна частица). Тогава, нещо което я връхлита, фотон някакъв, взаимодейства с една от образуващите бримки, като променя големината (пътя) на затварящото трептене - задружно работят в едноактовата пулсация на образуване -поглъщане на фотон е популярния израз...

След няколко „образуващи” пулсации, отклонението на центъра (моментен център на пулсации, става) е енергетически неизгодно (няма други налитащи фотони, подобни на първия) и се излъчва фотон със същата енергия, но в друго направление на "падането"- разсеян фотон. Ясно е, че при "престоя" си в образуванието частица фотонът е отдал от импулса си на частицата и тя, когато изпуска погълнатия фотон има откат (преживяла е завъртване и транслиране заради поглъщането, демек си е променила начина на движение)

А масата на частицата е заради това, че нейните образуващи трептения взаимодействат сами със себе си (свободните фотони не могат да взаимодействат помежду си). Непрестанно искат да "центрират" образуванието и по този начи влияят на движението на частицата, когато взаимодейства с падащо към нея поле - когато има наличие на УСКОРЕНИЕ. При липса на такова - няма "разногласия" в центрирането, а вещевата се движи по инерция - не проявява характеристиката си маса.

Или може би както подразбрах, маса и сила са еквивалент , само че при масата силата не се разглежда , по време и разтояние. Щом импулса се разглежда като величина от маса и сила

Само при ускорение се проявява масата. Да, ама това дава възможност да си "изчислим" ускорение, да измерим силата и да си изчислим характеристиката маса; или ако знаем масата, да изчисляваме сила или, ако знаем и сила, и маса - да си пресмятаме ускорение, и т.н., по Нютон (с поправки от Айнщайн).

Просто маса и сила се проявяват заедно. Масата е само коефициент.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Една идея:

гравитация създава не само силата на привличане но и силата на отблъскване.

Всъщност така ми се строри от пръв поглед.Но много прилича на нея. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • 5 седмици по-късно...
  • Потребител

Аз имам следния въпрос: Какво знаем за произхода на орбитата на планетите? Заради магнитните свойства на ядрата на планетите ли? И защо точно добиват сферични форми/геоид?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Повече ми допада темата за гравитация,отколкото за светлината :)

Ще дам отговора по мое мнение, на този въпрос.

Това не е научно обосновано!

Магнитните свойство на ядрото,а и самото ядро на всяка планета,която претежава таково,е следствие на гравитационата сила.

Трудно е да се съди по информацията която може да се намери във нета.Но горе долу извода при изследване на слънчевата система е че когато дадена планета притежава спътник или спътници то тази планета притежава и ядро.И ако не притежава съответно няма и ядро,а и няма магнитно поле,или е много слабо.Нашета луна е доста големичка като спътник,и имаме доста голямо ядро както и магнитно поле.Най много спътници като по бройка така и по общата им маса има Юпитер, тои и има най силното магнитно поле във слънчевата система от планетите.Съответно спътниците които се движат около дадена планета не се въртят около оста си.Както и нашета луна.Както най вероятно и Меркурии и Венера (Въпреки че в уикипедия ги дават че се въртят около оста си,макар и доста бавно) Толкова за ядрото :)

За орбита че има сферична форма. Всяко едно тяло във вселената се стреми да има сферична форма.Тука пак е виновна гравитация.

Отдавна се знае че сфера е идеалната форма.Всяко тяло притежава гравитационен център.Ако съберем да кажем две планети като земя,една до друга,то общият им гравитационен център (барицентър) ,ще е между тях.И със времето под действие на гравирациони сили тези две маси всъщност вече ще станат на една маса със сферична форма.Като общият им център ще стане центъра на масата.

Разбира се планетите не са с идеална сферична форма.Мисля че от това се получава елепсовидна орбита.

И така,имаме луна и земя.Две маси.Масата на луната е доста по малка от масата на земята.Общият им гравитационен център се намира вътре във земята.Но не е в центъра на земята.Във Уикипедия пише каде е.Земята както и луната се стремят да отидат във този гравитационен център.Само че луната се движи не по посоката към този център а паралелно на него.И всеки момент го измества по кръгла траектория.Съответно земята също гони този център.Но тъй като той постояно и бяга,никога не може да го догони.

Така че отговора на въпроса защо орбитите имат сферични форми е защото телата имат сферични форми.Ако телата биха имали квадратни форми,и орбитите биха били квадратни. :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така и така съм тръгнал да изказвам личнити си мнения :) ,някои изводи от размишленията ми:

Луната има доста сферична форма.Следователно лунната гравитация би трябвало да е еднаква.Само че измерванията показват друго.Т.е че на видимата и невидимата страна на луната силата на гравитация е различна.

Според мен ако се измерва силата на лунната гравитация чрез ускорение на свободно падане,резултатът ще е еднакъв и от двете страни на луната.Не знам какъв е точно механизма за измерване на луната гравитация при луноходите.Но със сигурност 1 кг на видимата страна на луната ще тежи повече от колкото същия 1 кг на обратната страна на луната.Мисля че е ясно защо.

Спътници или планети които не претежават спътници,винаги са обърнати със по тежката си страна към централния обект около който обикалят

Другото интересно е свързано със земята.Е че ако земята спре да се върти (хипотетично) то тогава 100 кг след спирането на въртене на земята около оста си на екватора ще тежат 102 кг.

Ако плътноста на земята се увеличи 100 пъти,съответно радиуса ще се намали по оределена зависимост,тогава 1кг ще си остане 1кг,но ускорение на свободно падане ще се увеличи.Съответно и обратното ако се намали плътноста.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...