Отиди на
Форум "Наука"

Гравитация


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 51 минути, Станислав Янков said:

Не можем, защото разликите между гравитацията и електромагнетизма са не само количествени, но и качествени. Прекалено са различни, въпреки наличието и на редица подобия. И всичките ми горни наченки на предположения са само в случай, че не е валидно описанието на гравитацията чрез ОТО, при което няма гравитационни кванти.

Няколко пъти го пишем, ама ... пак. Само при консервативни полета важи намаляването ефекта им с разстоянието на квадрат. Гравитационното поле е такова, а и на голяма част от елементарните частици, ако се вмъкнем на дълбочина по размер. Тоест - гравитационното привличане е от поле. Гравитонът се излъчва от центъра (керна) на частиците, като обвивка на централното трептене (в темата за спина описахме с осмичка керна). Бързината на това трептене е пропорционално на масата на частицата - колкото по-висока честота на образуване на керна, толкова по-тежка е частицата. И, доколкото всеки слой на частицата си прави и обвивка, то бързината на направа на частицата като едно цяло, също се отразява на масата - например, при резонансни частици (няколко, работят задружно в синхрон, в една обвивка) масата е общата сума за да се направи с обвивка като цяло. При разпад на такива - масите на отделните частици може и да са различни, дори и по-големи - такава например е и Хигс-бозона. Лъжливо чувство е, че тя давала маса на частици.

И още, електронът е рожба на на най-външният слой на частиците - електромагнитен. Мезонът е рожба от по-вътрешния (мезонен) слой, а той, кернът му, е с по-висока честота от на електрона, но по-ниска честота от на протона. Масата на мезона е близо200 пъти по-голяма от на електрона. Досега - никой не е обяснявал маса на мезона, който почти по всичко друго, прилича на електрон. Бързината на направа на керна доминира по отношение на масата, но е най-бързата по честота на направа и заради най-дребното образувание от частица. Обвивката му като кухо балонче се изстрелва от центъра във всички посоки и тази обвивка насища информационно грави поле като консервативно - с централен източник. Принципно, всяка бързо пулсираща обвивка прави същото в околността на частица - в този смисъл - това е по-скоро Информация, а по енергия става съизмерима с еластична сила от ентропия, подобно гравитационната слаба сила. Затова - може да съществуват сили с ентропиен произход - подобни по форма образувания, които да се привличат или да се отблъскват (грешно наричани антигравитация) - при изглаждане на полето с разстоянието, силите на отблъсквания преобладават над привличащите сили.

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,1k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Естествено, гравитационните вълни проявяват доплеров ефект. Обаче никъде не намирам опит да се дефинира, как да се изчисли енергията на евентуален гравитон!

Gravitational wave - Wikipedia (en-m-wikipedia-org.translate.goog)

Гравитон - Уикипедия (en-m-wikipedia-org.translate.goog)

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребител
Преди 5 часа, Ниkи said:

Слави, пиша тук, защото много "изцапахме" онази тема (https://www.forumnauka.bg/topic/10793-големите-експерименти-във-физиката/page/12/#comment-531993

Пример: имаме обект с формата на монета и обект с формата на сфера с диаметър (примерно) дебелината на монетата. 

Кога сферата ще изпита по силно грави привличане: когато е допряна до центъра на лицето на монетата или когато е допряна до периферната цилиндрична част на монетата (допряна е от страни)? Няма някаква смущаваща външна гравитация. Двата обекта са сами

Сферата как ще преодолее силите на отблъскване между материята на монетата и материята на самата сфера, за да успее сферата да се придвижи от периферията на монетата към центъра на монетата (такива неща между твърди обекти могат да станат само в черна дупка)?! Да не би монетата да е от някакъв газ или течност? Ака да - то масата на монетата ще е сравнително по-малка от тази на сферата и водещият играч тук ще е сферата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето нещо, което силно привлече вниманието ми във връзка с опитите ми да разглеждам квантовомеханичните полета като фундаментални (спрямо всеки наблюдател) измествания на плоскостите (плановете, перспективите) на пространство-времето:

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Във връзка с тази тема се зачудих защо - за разлика от другите полета - гравитационните не могат да бъдат екранирани. Мина ми през ума и въпросът дали невъзможността за екраниране всъщност не доказва, че гравитоните не съществуват? В смисъл че ако полетата имат частици-носители, би трябвало да има и прегради, които са непреодолими за тези частици.

Така, покрай тези въпроси, открих статията на Джордж Гамов. И ето към края й какво пише той:

Антигравитация

В един от своите романи Херберт Уелс описва британски изобретател, мистър Кейвър, откривател на материал – кейвърит, който е непрозрачен за гравитационната сила. Точно така, както лист от мед може да екранира едно тяло от действието на електричната сила, а железен лист може да го екранира магнитната сила, един лист от кейвърит, поставен под едно тяло, го екранира от гравитационното привличане на Земята. Мистър Кейвър построява голям кораб с щори от кейвърит от всички страни. Една нощ, когато Луната е високо в небето, той влиза в кораба, спуска всички щори, обърнати към Земята и отваря тези към Луната. С прекъсването на земната гравитация и при наличието на привличане от страна на Луната, корабът се устремява в пространството и евентуално доставя мистър Кейвър на нашия спътник.

Защо е невъзможно подобно изобретение? Или то наистина е възможно? Има голяма прилика между закона на Нютон за всеобщото привличане и законите, които управляват взаимодействията между електричните заряди и магнитните полюси. Ако е възможно да се екранират електричните и магнитните сили, защо да не може да се направи същото и с гравитационните? За да отговорим на този въпрос трябва да разгледаме механизма на електричното и на магнитното екраниране. Всеки атом или молекула във всяка тяло е система от положителни и отрицателно електрични заряди; в металните проводници има свободни електрони, които могат да се движат между възлите на кристалната решетка, образувана от положително заредените йони. Когато металът се постави в електрично поле, свободните електрони се насочват към едната стена на тялото, придават й отрицателен заряд, а противоположната стена остава положително заредена. Тази поляризация създава едно допълнително електрично поле, чиято посока е противоположна на посоката на началното поле и двете полета се компенсират взаимно. По подобен начин магнитното екраниране зависи от факта, че атомите на магнитните материали представляват миниатюрни магнитчета, чиито северни и южни полюси се ориентират така, че създаденото от тях поле да бъде с посока, противоположна на посоката на външното магнитно поле. В този случай екраниращият ефект отново се дължи на поляризацията на атомните частици.

Гравитационна поляризация, която би направила възможно екранирането на гравитационните сили, изисква наличие на два вида частици: едни с положителни гравитационни маси, които се привличат от Земята, и други – с отрицателни гравитационни маси, които се отблъскват от нея. В природата количествата на положителните и на отрицателните електрични заряди, както и на северните и на южните магнитни полюси, са равни, но частици с отрицателни гравитационни маси все още не са открити, поне в структурата на обикновените атоми и молекули. Следователно обикновеното вещество не може да се поляризира гравитационно и не може да служи за екран на гравитацията.

Съществува обаче друг вид материя – антиматерия, която в много отношения е обратна на обикновената материя, включително нейните електрични и магнитни свойства. Възможно е античастиците да имат също и отрицателна маса. На пръв поглед може да изглежда лесно да се провери дали това е така. Трябва само да се пусне в хоризонтално направление сноп антинеутрони от един ускорител, и да се види дали в земното гравитационно поле те се отклоняват надолу или нагоре. На практика обаче подобен опит е невъзможен. Получените в ускорителите частици се движат със скорости, близки до скоростта на светлината. За километър път гравитацията би ги отклонила, независимо от това, дали нагоре или надолу, само с около 10-12 cm, колкото е диаметърът на едно атомно ядро. Нито пък е възможно те да бъдат забавени чрез удари с ядрата на някакъв “забавител”, както се забавят неутроните в атомните реактори. Ако античастиците се сблъскат със своите обикновени двойници, и двете частици изчезват чрез анихилация. По такъв начин от експериментална гледна точка въпросът за знака на гравитационната маса на античастиците остава мъчително отворен.

От теоретична гледна точка този въпрос също е отворен, доколкото няма теория, която свързва гравитационното и електромагнитното взаимодействие. Ако един бъдещ експеримент покаже, че античастиците наистина имат отрицателна гравитационна маса, той ще нанесе смъртоносен удар на цялата релативистична теория на гравитацията, тъй като ще обори принципа на еквивалентността. Една античастица би могла да подскочи нагоре в едно реално гравитационно поле, но едва ли би могла да направи това в Айнщайновия ускорено движещ се космически кораб. Ако го стори, външният наблюдател би регистрирал, че тя се движи с два пъти по-голямо ускорение от ускорението на кораба, при това без да й действа никаква сила. Откриването на антигравитация би ни принудило да избираме между закона на Нютон за инерцията и принципа на еквивалентност на Айнщайн. Авторът искрено се надява, че няма да ни се наложи да правим това.

https://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/27 Gamov gravitaciya.pdf

 

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Ниkи said:

Слави!? Елементарна монета и елементарна съчма. Допрени една до друга. Единия вариант: съчмата допира монетата от страни, по цилиндричната част. Другия вариант: съчмата допира монетата в центъра на едно от лицата на монетата. В кой вариант два обекта ще се притискат по-силно? 

И другия въпрос е: защо трябва да има разлика в гравитацията м/у Лондон и Екватора?

В никой. Разликата в масите между монетата и сачмата, както и общата маса на двете заедно са прекалено малки, за да предизвикат някаква особена гравитационна сила, която да не бъде затулена от останалите взаимодействия. Дори привличането между космическа совалка и космическа станция е твърде малко за проявата на откроими гравитационни ефекти. Всичко, способно да окаже някакъв по-осезаем гравитационен ефект има почти сферична форма - Луната, Земята, Слънцето, останалите планети в Слънчевата ни система... Естествено, не става дума за съвършени сфери, а има и известен елипсовиден момент, защото всичко се върти около оста си, но все пак приближението до сфера е прекалено голямо, за да се отрича, дори и при сравнително по-малки космически обекти.

Земята се върти около оста си и на Екватора една обиколка изминава най-много пространствено разстояние до един пълен оборот (колкото по-близо е до полюсите - толкова изминатия път за един оборот е по-малък, като на самите полюси просто се въртиш около собствената ти ос). Тоест - на Екватора скоростта на въртене на Земята е най-голяма (изминава се най-много път за една обиколка).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Шпага said:

Във връзка с тази тема се зачудих защо - за разлика от другите полета - гравитационните не могат да бъдат екранирани. Мина ми през ума и въпросът дали невъзможността за екраниране всъщност не доказва, че гравитоните не съществуват? В смисъл че ако полетата имат частици-носители, би трябвало да има и прегради, които са непреодолими за тези частици.

Така, покрай тези въпроси, открих статията на Джордж Гамов...

Това е една от най-разпространените мечти на хората - да летят над земята, примерно, с помощта на собствени сили...

И, от тук започва "трудното" - какво е Сила?.. Нютон отговаря: F=m,a - матмодел за инертна сила. А за гравитационната: F= G.m.M/r^2.  Малкото "m" е еднакво и за двете сили. Но, на каква същност се дължат тия сили, няма отговор - не е известно що е туй "маса". Обикновено - тук са споровете.😎

Когато се е стигнало до абстракцията "поле", става възможно за разбиране - енергия, импулс, сили: всяко поле си има квант, макар да е нещо невидимо - важна е характеристиката на понятието за квант. За ЕМПоле - константата на Планк и честотата му (като пакет трептения) - дава стойност на енергията и импулса на кванта, която се поглъща от обект с "маса" и променя някои от характеристиките му. За силите в различни взаимодействия са установени формули.

Подобно се очаква и от гравитон - квант на гравитационно поле. Но се спори - има ли грави поле, има ли грави сили.😑 Има, принципно, еластични сили с ентропиен произход: гума, пластмасови изделия, био-структури и др. Е, грави силите са сили с ентропиен произход - подреждане на вакуумното пространство със структурирано "централно" трептене от керна на частици, с характеристика маса. Честотата на излъчване на тези структури е пропорционална на масата на частицата. Всяко "пробно тяло" попада в грави поле с "грави"плътност, зависеща от масата на изпитващото тяло и понеже пробното тяло също излъчва гравитони, то пространството м/у телата става по-подредено и образуването на самите тела е в тази посока. А, това е сила на привличане!

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Малоум 2 said:

А, това е сила на привличане!

По-рано съм коментирал някои подробности:

" ...Няколко пъти го пишем, ама ... пак. Само при консервативни полета важи намаляването ефекта им с разстоянието на квадрат. Гравитационното поле е такова, а и на голяма част от елементарните частици, ако се вмъкнем на дълбочина по размер. Тоест - гравитационното привличане е от поле. Гравитонът се излъчва от центъра (керна) на частиците, като обвивка на централното трептене (в темата за спина описахме с осмичка керна). Бързината на това трептене е пропорционално на масата на частицата - колкото по-висока честота на образуване на керна, толкова по-тежка е частицата. И, доколкото всеки слой на частицата си прави и обвивка, то бързината на направа на частицата като едно цяло, също се отразява на масата - например, при резонансни частици (няколко, работят задружно в синхрон, в една обвивка) масата е общата сума за да се направи с обвивка като цяло. При разпад на такива - масите на отделните частици може и да са различни, дори и по-големи - такава например е и Хигс-бозона. Лъжливо чувство е, че тя давала маса на частици.

И още, електронът е рожба на на най-външният слой на частиците - електромагнитен. Мезонът е рожба от по-вътрешния (мезонен) слой, а той, кернът му, е с по-висока честота от на електрона, но по-ниска честота от на протона. Масата на мезона е близо200 пъти по-голяма от на електрона. Досега - никой не е обяснявал маса на мезона, който почти по всичко друго, прилича на електрон. Бързината на направа на керна доминира по отношение на масата, но е най-бързата по честота на направа и заради най-дребното образувание от частица. Обвивката му като кухо балонче се изстрелва от центъра във всички посоки и тази обвивка насища информационно грави поле като консервативно - с централен източник. Принципно, всяка бързо пулсираща обвивка прави същото в околността на частица - в този смисъл - това е по-скоро Информация, а по енергия става съизмерима с еластична сила от ентропия, подобно гравитационната слаба сила. Затова - може да съществуват сили с ентропиен произход - подобни по форма образувания, които да се привличат или да се отблъскват (грешно наричани антигравитация) - при изглаждане на полето с разстоянието, силите на отблъсквания преобладават над привличащите сили.

..."Редактирано Октомври 30, 2021 от Малоум 2

...

(Гравитоните са със спин 2. Две взаимно перпендикулярни трептения, "копие" на структурата на керна на частицата. В този смисъл, всеки гравитон е сам, единично формиран в пространството около частицата и не се "навързват" гравитони един за друг, не се настигат и не се наслагват при движение един с/у друг. Не могат да правят вълни, в смисъла на ЕМВълни - където фотоните са в пакети и може да участват в суперпозиция с други, да се наслагват. Гравитонът е възможно най-малката по размер структура, произтичаща от обект с маса. И така - за него пространството от тела е съществено прозрачно - няма възможност за построяване на потенциална "преграда" за гравитони, щото и собствената им честота е огромна. Но пък за това - амплитудата им е несъществена. Гравитон и антигравитон е една и съща частица. Принципно - цялото вселенско пространство е "пълно" с гравитони с  различна плътност. Тоест можем да считаме, че грави полето е изначално зададено.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Колеги, защо има разлика във времето м/у Лондон и екватора?

При въртенето на Земята около оста й, часовник в точка от екватора се движи с по-голяма скорост от часовник в Лондон. Което означава, че часовникът на екватора ще "цъка" по-бавно от този в Лондон.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, Шпага said:

При въртенето на Земята около оста й, часовник в точка от екватора се движи с по-голяма скорост от часовник в Лондон. Което означава, че часовникът на екватора ще "цъка" по-бавно от този в Лондон.

Да си представим футболен стадион опасан с писти за бягане. Имаме двама лекоатлети. Един на вътрешната писта,която е по-къса и друг - на външната,по-дългата. Дават старт и тръгват заедно да бягат от една точка,черта. Как този лекоатлет от външната писта ще търчи по-бързо? Уточняваме,че двамата лекоатлети имат еднакви физически възможности.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, deaf said:

Да си представим футболен стадион опасан с писти за бягане. Имаме двама лекоатлети. Един на вътрешната писта,която е по-къса и друг - на външната,по-дългата. Дават старт и тръгват заедно да бягат от една точка,черта. Как този лекоатлет от външната писта ще търчи по-бързо? Уточняваме,че двамата лекоатлети имат еднакви физически възможности.

Ами точно това е - за да тичат рамо до рамо лекоатлетът от външната страна на пистата трябва да развива по-голяма скорост от този, който е от вътрешната страна на пистата. И тъй като в случая става дума за неинерциално движение, значи можем да се позовем и на принципа на еквивалентност🙂

https://bg.wikipedia.org/wiki/Принцип_на_еквивалентност

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Шпага said:

за да тичат рамо до рамо лекоатлетът от външната страна на пистата трябва да развива по-голяма скорост от този, който е от вътрешната страна на пистата.

Не е нужна по-голяма скорост. А и не става дума за скорост,а за време. Независимо кой ще финишира първи и кой втори,те двамата живеят в едно и също време. Ако не беше така,трябва да приемем,че финиширалият първи е станал по-млад с десет секунди примерно. Което е фантасмагория. 🙂

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, deaf said:

Не е нужна по-голяма скорост. А и не става дума за скорост,а за време. Независимо кой ще финишира първи и кой втори,те двамата живеят в едно и също време. Ако не беше така,трябва да приемем,че финиширалият първи е станал по-млад с десет секунди примерно. Което е фантасмагория. 🙂

Колкото по-бързо се движиш, толкова по-бавно "цъка" часовникът ти. Ако ти се излежаваш на плажа, а аз цепя вълните с шеметен кроул🏊🏿‍♀️, ти ще остарееш по-бързо от мен:bk:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, deaf said:
Преди 13 часа, Шпага said:

за да тичат рамо до рамо лекоатлетът от външната страна на пистата трябва да развива по-голяма скорост от този, който е от вътрешната страна на пистата.

Не е нужна по-голяма скорост. А и не става дума за скорост,а за време. Независимо кой ще финишира първи и кой втори,те двамата живеят в едно и също време. Ако не беше така,трябва да приемем,че финиширалият първи е станал по-млад с десет секунди примерно. Което е фантасмагория. 🙂

Както вече сте споменали - системата Земя е неинерциална - върти се около оста си и по повърхността действат ускорения.

Скоростта е вектор - може да се мени по големина и по направление. И в случаите  е така. Известно е, че при завой на автомобил външното колело Трябва да се върти по-бързо от вътрешното, за да се избегне триене с приплъзване. Монтиран е диференциален механизъм, който механично разпределя скоростта на въртене на всяко от колелата (обикновено, задните колела).

При вагоните на влак пък колелата са монтирани твърдо на обща ос (наричат я колоос) и за компенсиране на по-дългия път на външното колело се ползва инерцията+конусно скосяване на повърхнината на колелата, така че външното колело да е, все едно, с по-голям диаметър от вътрешното за завоя колело.

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 часа, Ниkи said:

Между Лондон и екватора няма относително движение.

Спрямо една инерциална система, свързана с центъра на земята, Лондон и екватора се движат с различни скорости. И според известните закономерности от СТО, резултатът трябва да е ясен.

Това, че два обекта са взаимонеподвижни, но са в неинерциални системи, не може да доведе до пряк извод кое какво. Относителното движение има разлини закони в инерциални и неинерциални системи. Най-лесно е всичко да се сравнява по отношение инерциална система, за която знаем законите. Или да прилагаш неочевидните закономерности в неинерциални системи, които в случая разбирам че не познаваш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Шпага said:

Колкото по-бързо се движиш, толкова по-бавно "цъка" часовникът ти. Ако ти се излежаваш на плажа, а аз цепя вълните с шеметен кроул🏊🏿‍♀️, ти ще остарееш по-бързо от мен:bk:

Наистина ли? За тебе този на плажа не се ли движи, съответно да остарява по-бързо от тебе? :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Ниkи said:

Защо има разлика във времето м/у Лондон и екватора? 

Отговорих по-горе - защото имат различна скорост в инерциална система. Изчерпателно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, scaner said:

Наистина ли? За тебе този на плажа не се ли движи, съответно да остарява по-бързо от тебе? :)

В системата на плажа - в която deaf е неподвижен, а аз се движа - той ще остарее по-бързо... с извинение😂

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Шпага said:

В системата на плажа - в която deaf е неподвижен, а аз се движа - той ще остарее по-бързо... с извинение

Да, но ти не правиш заключението за системата на плажа, а сравняваш с тебе, с твоята система. И заключението ти не е верно в твоята система - там ти си неподвижна, а плажът с другия се движи. За теб има смисъл само времето по твоята система сверени часовници, а не по изоставащите плажни.

"ти ще остарееш по-бързо от мен" означава директно сравняване на часовниците в твоята система и в тази на другият, не според системата на плажа а спрямо твоята. Другият е този, който може да каже нещо за системата на плажа, по отношение на тебе.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, scaner said:

Да, но ти не правиш заключението за системата на плажа, а сравняваш с тебе, с твоята система. И заключението ти не е верно в твоята система - там ти си неподвижна, а плажът с другия се движи. За теб има смисъл само времето по твоята система сверени часовници, а не по изоставащите плажни.

"ти ще остарееш по-бързо от мен" означава директно сравняване на часовниците в твоята система и в тази на другият, не според системата на плажа а спрямо твоята. Другият е този, който може да каже нещо за системата на плажа, по отношение на тебе.

Сканер, ти поощряваш мързела на deaf 😠 Аз го убеждавам, че ще е по-"младежко" за него, ако се движи и плува, вместо да се излежава на плажа. Обаче ти го демотивираш, при това ползвайки науката като средство. Недей така бе, човек😉

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 40 минути, scaner said:

"ти ще остарееш по-бързо от мен" означава директно сравняване на часовниците в твоята система и в тази на другият, не според системата на плажа а спрямо твоята.

Пропуснах да ти спомена, че съм казала "ти ще остарееш по-бързо от мен" след като съм приложила обратните Лоренцови трансформации. Т.е. не директно сравняване, а сметки са ми дали основанието🙄

Редактирано от Шпага
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Шпага said:

Аз го убеждавам, че ще е по-"младежко" за него, ако се движи

Ех,де да беше така! Един мой приятел преди двадесет години се пресели в Ню Йорк. Летейки с боинг-а от България до Ню Йорк,според твоята логика,трябва да е станал с един ден по-млад от мен,ама нещо не го вярвам. И външно не ми изглежда по-млад от мен. А сме набори.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 минути, Шпага said:

Сканер, ти поощряваш мързела на deaf 😠 Аз го убеждавам, че ще е по-"младежко" за него, ако се движи и плува, вместо да се излежава на плажа. Обаче ти го демотивираш, при това ползвайки науката като средство. Недей така бе, човек😉

Мързелът много често е печеливша и полезна стратегия, затова хората не трябва излишно да се поощряват към физическа активност, от собствен опит знам :)

А и околните непрекъснато потвърждавт заключенията ми. Имам един приятел, много се движи, ходи по планини, сега работата му е такава, че може сутринта да отиде с колата до Рила, да се качи на Мальовица и на обяд да е на работа (и до скоро го правеше редовно). Докато преди няколко месеца не го удари инфаркт... Слава Богу, без съществени последици за сега.

Преди 12 минути, Шпага said:

Пропуснах да ти спомена, че съм казала "ти ще остарееш по-бързо от мен" след като съм приложила обратните Лоренцови трансформации. Т.е. не директно сравняване, а сметки са ми дали основанието🙄

Зарежи лоренцовите трансформации. Те са само количествено описание на обективната действителност, всичко си работи и без тях, и да ги прилагаш, и да не ги прилагаш :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, scaner said:

Мързелът много често е печеливша и полезна стратегия, затова хората не трябва излишно да се поощряват към физическа активност, от собствен опит знам :)

ОК. Съгласявам се - с радост- за ползата от мързела:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, Ниkи said:

Сканер, така са го обяснили и на децата по ДаВинчи. Усещам някаква не предизвикана грубост в лаконичноста ти.

Не разбирам какво повече може да се каже по въпросът, за това и лаконично и точно.

 

Преди 19 минути, Ниkи said:

Каква е причината, тази разлика в скоростите да предизвиква "не огледална" разлика на темповете?

Ясно познаваме закономерността - в инерциална система две тела ако имат различни скорости спрямо самата система, те имат различни скорости едно спрямо друго (пак в нея) и следователно, различен ход на часовниците си спрямо системата и следователно едно спрямо друго. Това е просто следствие от СТО, няма място са философстване тук. И в различни инерциални системи положението ще е различно, но в случая на всяка система някак свързана със земята или слънцето, Лондон се движи по-бавно. А в случая се подразбира наблюдение от система, свързана със земята, и това разрешава всички проблеми.

Огледалността е по отношение всяка система спрямо другата, и причината е че няма единствени часовници които да са арбитър (както при общата инерциална система в която ги сравняваме).

Съвсем друг е въпросът, че и Лондон и екватора се намират в неинерциални системи, които само по себе си нямат общо време и можем да говорим само за локално-инерциално тяхно състояние свързано с локални часовници в случая с времето, но СТО може да описва поведението и на такива обекти, и резултатът е същият.

Само като подробност, един малко по-различен и по-симетричен пример - два космонавта, летащи на еднаква орбита но в противоположни посоки около земята. За земната инерциална система времето и на двамата ще тече с еднакъв ход, но по-бавно от земната. За всеки от космонавтите, часовникът на другият ще изостава от неговият в едната половина от орбитата, и ще е по-бърз в другата половина, и при всяка среща часовниците им ще показват еднакво, това е някаква огледалност. Това е следствие от неинерциалността на системите им. Но Лондон и екватора никога не се срещат, и при тях поведението на часовниците е друго.

Преди 36 минути, Ниkи said:

Предполагам, че причината са разлики в ускорението, което е "аналог" на гравитация (принципа на еквив.). Разликите в гравитацията пораждат разлики в темповете и те не са "огледални" както в СТО. 

Ускорението само по себе си не променя хода на времето (и часовниците), доказано е експериментално. Факторът в случая е скоростта, която се поражда от това ускорение, не неговата величина. Затова в мислените задачи можем да го пренебрегваме, можем да го считаме безкрайно когато мигновено се променя посоката на скоростта - това няма значение, зависи каква икономия в мисленето гоним.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...