Отиди на
Форум "Наука"

Демографския срив на Европа


Recommended Posts

  • Потребител

Не е тайна за никого, че европейските нации се топят. Същевременно в Източна Европа циганите, в Русия мюсюлманските народности, а в Западна Европа емигрантите преживяват демографски взрив. Бавно, но сигурно се променя чисто физическия облик на европейските граждани. Всеки, който е ходил в Париж, Берлин или Лондон е видял с очите си как цели райони от тези градове приличат на Киншаса, Диарбекир или Рабат. Все по-безпощадно ясно става, че емигрантите, а в Източна Европа и циганите не желаят да се интегрират. Това, заедно с постепенното увеличаване на общия им брой води до въпроса ще оцелее ли европейската цивилизация такава, каквато я познаваме?

За съжаление тези проблеми са своего рода табу. В днешните европейски демокрации единствено крайнодесните маргинали си позволяват свободно да говорят по въпроса. С много голяма доза лицемерие останалите политици мърморят кухи шаблонни фрази, в които самите те не вярват. Това определено води до криза на доверие в традиционните политици. Което пък не е добре за демокрацията като цяло. Във всеки случай, криенето на главата в пясъка няма да реши проблемите.

Германия е страна с определено интересна история. Поради същата тази история немският народ страда от комплекс за вина. Което пък прави почти невъзможно сериозен човек и политик да вземе отношение по тези въпроси. Защото веднага същия този човек ще бъде заклеймен като расист, нацист, ксенофоб и пр. Обаче и това се случи! Човекът се казва Тило Сарацин - бивш водещ финансист, сенатор (министър) в правителството на федерална провинция Берлин и днешен член на борда на Бундесбанката. При това е социал-демократ!

Какво твърди Тило Сарацин:

"През последните 45 години никога не бе воден разумен дебат за демографското развитие в Германия. Който не бе готов да се включи в строя на оптимистите и вечните успокоители, на рицарите на безпроблемността, който дръзнеше да прояви загриженост, бързо констатираше фрустриран, че остава сам самичък. Нерядко такъв индивидуалист се оказваше натикан в ъгъла в ролята на реакционен националист. Общественият дискурс в Германия се намира в едно странно противоречие: от една страна в публичното пространство преобладава страстта към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга в него господстват евфемизмите на политическата условност:

- десетилетия не беше позволено да кажеш и дума за спада на раждаемостта, без да рискуваш заклеймяването ти като реакционен шовинист

- социалното бреме на неуправляваната миграция бе табу, а разговорът за това, че хората са различни - едни интелектуално по-надарени, други - по-малко, едни по-мързеливи, други по-трудолюбиви, някои повече, други по-малко морално устойчиви, бе съвършено невъзможен

- табу беше да се казва, че може и да избуташ 90 % от учениците от дадена година до матура, но едва ли и 10 % от тях ще отговарят на изискванията да следват математика

- табу бе да се твърди, че като народ губим средностатистически интелигентност, щом по-интелигентните сред жените раждат по-малко на брой деца от средното или въобще нямат деца

- табу бе да се твърди, че индивидът е сам отговорен за своето поведение, а не обществото..."

* * *

"Като икономист и политик съм констатирал постоянно, че когато си на отговорна позиция може и да не е невъзможно, но поне е изключително трудно да изговаряш неудобни истини. Има разбира се политическа мъдрост в това да се концентрираш върху решими проблеми и върху предложения, които мнозинството би подкрепило. Но такъв подход усложнява както ясния анализ така и необходимата терапия и ако човек не внимава, умът му може бързо да се замъгли до пълна загуба на способността за лична преценка. Всички водещи политици са в това положение; мнозина от тях търсят спасение в плитки води. А същевременно в обществото е налице много силна потребност към неразкрасената истина. Онзи обаче, който реши да задоволи тази потребност, поема голям политически риск и лесно става жертва на медийната власт, която упражняват политически коректните...."

* * *

"Икономически погледнато Германия се намира в късната фаза на онази златна епоха, която започна около 1950 г. и сега бавно отива към своя край. От 20 години реалният доход на трудово заетите не се покачва, след най-късно 10 години той ще почне да спада и вследствие на демографските деформации този тренд ще се запази. Такава прогноза не се връзва с актуалните успехи на германския експортен бизнес, не пасва към инициативите за елитно качество на образованието на германските университети и не пасва към многобройните други хубави новини, с които ни радват всекидневно. Каква полза има обаче от такива краткосрочни успехи, когато пропиляваме базата за бъдещ растеж на жизнения стандарт и то и количествено, и качествено:

- количествено, защото от 45 години насам всяко ново поколение е с около 1/3 по-малко от предходното, при същевременно запазване на средната продължителност на живота,

- качествено, защото способностите за образование и предпоставките за образование на новородените устойчиво се влошават, а в манталитета на новите поколения закърняват онези качества, които са основа на всеки продуктивен възход..."

* * *

"... Броят на мигрантите мюсюлмани в Германия възлиза по мои изчисления на 6 до 7 милиона. Средната им възраст е под 30 години, докато средната възраст на автохтонното немско население е 45 години. Дялът на мюсюлманите между под 15-годишните е вече 10 %, техният дял сред новородените е значително по-висок.

От 15-те милиона души в Германия с миграционен произход, 25 до 45 % произхождат от мюсюлмански страни. Но в тази група са концентрирани 70 до 80 % от проблемите на мигрантите, свързани с комплексите образование, трудов пазар, социални трансферни плащания и престъпност. Недиференцираното вкарване на всички мигранти в „един кюп”, както се прави в Годишния статистически доклад на правителството е заблуждаващо. То пресилва проблемите на успешните групи сред мигрантите или дори внушава проблеми там, където такива няма. Същевременно този метод завоалира специфичните интеграционни проблеми, свързани с мигрантите от мюсюлмански страни. Много по-ниско отколкото сред другите групи е средностатистическото участие на мюсюлманите в Германия на пазара на труда и в областта на образованието, а много над средното е тяхната квота сред получаващите социални трансферни плащания и в престъпността с употреба на насилие..."

* * *

"Надеждите, че интеграцията на мигрантите мюсюлмани, която се измерва с успехите в областта на образованието, представеността на пазара на труда и при владеенето на езика ще отбележи успехи в течение на годините не се изпълниха. Напротив, степента на интеграция и готовността за интеграция изглежда че спадат и това се отнася с особена сила за второто и трето поколение. Причините се крият в недостатъчните успехи на мюсюлманските младежи в системите за образование и професионално обучение, в преобладаващото сключване на бракове с партньори от родината, но и в прекомерната фиксация върху традиционната родна култура..."

* * *

"Неджла Келек, Сейран Атеш, Гюнер Балджъ са израснали в Германия публицистки от турски произход. Те, също както забягналата от Холандия Хирси Али, от години се опитват да убедят германската общественост, че ислямските общества са колективистични по характер, че на тях са им присъщи презрението и потискането на жената, които често ескалират до прояви на насилие.

Част от германците - включително от обществения елит - не могат да схванат проблема. В техния непосредствен битов, семеен, работен свят мюсюлманските мигранти не присъстват пряко или ако ги има, то само като домашни чистачки или като екзотични статисти по време на Карнавала на културите в берлинския квартал Кройцберг. Нещо повече, част от интелектуалците и либералните медии дори изпитват зле прикрито злорадство от факта, че мюсюлманската миграция руши устоите на Германия..."

* * *

"Завършвам тази книга с два постулата:

1. Всяка държава има правото да решава, кой може да имигрира на територията й и кой не.

2. Западните и европейски ценности и съответните културни особености на народите си струва да бъдат запазени. И след 100 години датчаните трябва да могат да живеят като датчани сред датчани, а германците като германци сред германци, стига да го желаят.

Срещу изразената в двата постулата ценностна система на една гражданска средна класа се води в Германия от десетилетия ожесточена борба - с открити и с прикрити средства. Който мисли по този начин бива отритнат в ъгъла на реакционната десница. Разпространеният в Германия мним либерализъм в традициите на поколението от 68-година, смята всяка форма на демографска политика за осъдителна и всяка имиграция за по принцип добра. Управлението или ограничаването на миграцията е според тези кръгове нещо незаконно или поне неморално. Във всички случаи то се смята за израз на мрачни националистически стремежи за запазване на германския характер на Германия.

Аз желая обаче моите потомци и след 50, и след 100 години все още да живеят в една Германия, в която езикът на общуване ще е немски и в която хората ще се чувстват германци, страна, която ще е запазила и развила своите културни и духовни способности, страна, улегнала сред Европа на отечествата. Ще ме извините, но за мен този въпрос е по-важен от въпроса дали през следващите 100 години нивото на Северно море ще се покачи с 10 или с 20 см. Сигурен съм, че и нашите източни съседи в Полша желаят и след 50, и след 100 години да са поляци, също както французите, датчаните, холандците и чехите желаят съответно същото за своите народи и страни..."

* * *

"... Ако обаче масовата имиграция на чужди на образованието и културата групи от Африка, от Близкия и Среден Изток продължи, проблемите ще се задълбочат. Мнозина не желаят да чуят това. Продължим ли в този дух, всяко ново поколение германци ще бъде с една трета на брой по-малко от предходното и при това образованите слоеве ще се свиват все по-ускорено. Липсата ще попълваме с анадолски селяни, с палестински бежанци и с бежанци от зоната Сахел.

Германия няма да загине с внезапен гръм и трясък. Тя ще си угасне тихо и мирно заедно с германците и с демографски обусловеното изчерпване на нейния интелектуален потенциал. Германското в Германия се разрежда и изтънява все повече и повече, интелектуалният потенциал се губи още по-бързо. Кой ще познава след 100 години "Нощната песен на скитника" на Гьоте? Ученикът на Корана от съседната джамия едва ли...

Но дори и да няма повече германци, Северогерманската низина няма да остане безлюдна. В Централна Европа винаги ще живеят хора. Климатът е приятен, централното местоположение дава предимства, а наследената инфраструктура е добра. Само германските острови на територията, която носи названието Германия, ще стават все по-малки и малки, ако не се промени нещо фундаментално. Няма да е нужно кой знае колко време - нашите внуци и правнуци ще го преживеят. Германският елемент може да изчезне от Централна Европа, както е изчезнал гръцкият от Мала Азия. Само дето ще е по-бързо и вероятно ще е без кръвопролитие. Нас, германците няма да е нужно да ни прогонват, ние се сбогуваме тихичко от историята, според закономерностите на таблицата на смъртността на Федералната статистическа служба..."

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=5722&section=9&cur=40

Всеки може да прецени кое е общото и различното с положението в днешна България.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 191
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Уви, правдиви думи.

Общественият дискурс в Германия се намира в едно странно противоречие: от една страна в публичното пространство преобладава страстта към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга в него господстват евфемизмите на политическата условност

Ето причината и основата на проблематикиата, за която пише вече уволненият, впрочем, от Бундесбанк Сарацин.

Само в Германия ли? Та това е проблем на всяка от западните, че и източноевропейските демокрации.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някъде четох, че според прогнозите през 2050-2060 белите европейци ще са малцинства във всяка една европейска държава с изключение на Исландия, където се очаква да са малцинство около 2090. Проблема наистина изисква спешни мерки, защото всяка една година изгубена в безсмислени спорове ни приближава безвъзвратно до "хоризонта" на европейската цивилизация. Не мога да си представя, че след толкова векове съществуване, люлката на съвременната наука, култура и въобще цивилизация може да бъде унищожена по такъв глупав начин. Жалко, много жалко наистина.....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не са невъзможни обратими тенденции. При своевременно настъпили промени... Засега либералите, особено карйните и псевдо-такива, които доминират, не само не правят нищо и си заравят главата в пясъка, но и санкционират най-глупаво тези, които поставят проблема.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не знам дали е просто wishful thinking от моя страна, но ми се струва, че търпимостта към имигрантските малцинства в цяла Европа намалява извън политическите и академичните елити. Гражданите засега обикновено са търпимо настроени, по-младите най-често са си направо толерантни, но обратното говорене, това на нетърпимостта и традиционализма, напоследък се засилва. И тази тенденция ще продължава, а в един момент вероятно ще доведе до сериозни сблъсъци, при това агресията няма да е само от страна на имигрантските общности, а и от местните мнозинства, при което е много вероятно да се стигне до връщане към традиционния национализъм и бяла пропаганда. Това от една страна би било крачка наад, но от друга - би било спасително за Европа и нейната цивилизация.

Ако съм прав (което само времето ще покаже), то имиграцията ще намалее, гражданските права (особено за имигрантите) ще се ограничат, социалните придобивки - също, а местните млади хора ще се видят принудени (или може би насърчени) да мислят по-малко за дълго и скъпо образование, а повече за ранна трудова кариера - защото по-малко специализираният и по-нископлатен труд днес е оставен най-вече на имигрантите, а с намаляването на притока им работата все пак ще трябва да се извършва. Не е изключен един бъдещ европейски Апартейд, толкова по-радикален, колкото по-радикална е днешната толерантност - по закона на махалото. Разбира се, Европа не би забравила уроците от Втората световна война, но това не значи, че в бъдеще са изключени безредици, радикализъм и дори граждански войни на етническа основа.

Преди това да стане възможно, разбира се, сегашните тенденции трябва да продължат да се развиват още, докато ефектът имстане очевиден и разтревожи повече хора. Във всеки случай из Интернет и в пресата човек може да попадне както на заклинания за безпроблемност, спокойствие и мултикултурно разбирателство, така и на остри критики срещу мултикултурните розови очила. Имигрантите, особено ислямските, не улесняват разбирателството, защото водачите им често сами използват радикален език, което само налива масло в огъня, а отказът на част от тях да се интегрират в традиционни за Европа форми на бит (и всъщност тоталното им отрацание) има потенциала да взриви днешния мултикултурен концерт, изнасян от правителствата. Популярността на национаналистки говорещите лидери като Хайгер в Австрия го показва, а и следвоенните рефлекси на пълна търпимост към всичко нетрадиционно естествено отслабват с идването на новите поколения. Днес основният рупор на толерантността са добилите безпрецедентно влияние университети, от които излизат, разбира се, политиците и журналистите. Истинското предизвикателство за национализмите днес е да създадат свои привърженици в университетите, особено в хуманитарните специалности (тук България отново е изключение от общоевропейските тенденции, но и внашите хуманитарни факултети почти няма студенти и преподаватели с друг етнически произход освен българския - а и университетите ни нямат това обществено значение).

В Европа не е чута думата на жителите на малки и средни по размер селища, където имигрантите са рядкост - там местните традиции обикновено са живи и преобладаващо белият цвят на кожата доминира. На двайсетина километра извън предградията на столиците, университетските и индустриалните градове етническата и ултурната пъстрота на практика изчезва. Разбира се, на практика по-голямата част от населението е съсредоточена в мегаполиси като Берлин или Лондон, но извън тях също не е пустиня. А като съдим по реакциите на чехи, унгарци, швейцарци и дори французи към отделни социални проблеми с етнически оттенък, далеч не всички в Европа са готови да плеснат с ръце и да запрегръщат страничните ефекти от мултикултурализма.

Не е изключено един ден да стане така, че много днешни западноевропейски имигранти и потомци на имигранти да започнат ново преселение към новоприсъединените страни на ЕС (като България), защото югоизточноизточноевропейските народи, при всичката си политическа некоректност, са куче, което често лае, но все пак по-рядко хапе. За разлика от днес тихите, но, исторически погледнато, много дълбоки води на немската, австрийската или унгарската провинция.

Днес европейските големи градове наистина не приличат на себе си с цялата вавилонска смес на езици и народи по улиците им, но в бъдеще България би могла да се окаже едно от малкото места, където гражданинът от малцинствата не е подложен на радикални мерки заради цвета на лицето си.

Не е като да няма прецеденти. Германия е губила световна война не веднъж, а два пъти, което днешните бардове на толерантността лесно забравят. След края на Първата в Германия идва не само кризата, но и епохата на Ваймар с нейното културно разнообразие и отвореност към света... последвана от възхода на националсоциализма. Великобритания също е имала своя блестящ ХІХ в., с края на предразсъдъците срещу евреи и католици, дори с посрещането на първите имигранти от Пакистан и Индия. Но от края на Френско-пруската война до 1945 чувствата към Германия стават все по-свирепи. Америка има сегрегацията си. Южна Африка - Апартейд. Англосаксонската общност има рефлекси на етническо самоизолиране. Доколко Скандинавия, Бенелюкс и романските страни имат такива рефлекси е по-трудно да се определи, но традиционно силният католицизъм на Италия и нарастващите проблеми с имигранти от Африка могат да ги създадат. Полша не се слави с особената си етническа толерантност, а малки,но твърди ядра от националисти и днес съществуват във всяка страна. Което е странно - те често са в контакт помежду си и взаимно одобряват идеите си - един немски националист днес се плаши по-малко от френския си "колега" отколкото от имиграцията.

Моето предположение е, че ако се стигне до прекаляване с толерантността и мултикултурната официална политика, ще има ескалация на нетърпимостта и реабилитация на национализма в отговор. А това едновременно ме тревожи... и обнадеждава.

Разбира се, смятам, че каквото и да става, България винаги трябва да защитава собствените си традиционни малцинства (което да не й пречи да спазва законите си по отношение на престъпността, с какъвто и цвят да е престъпникът), но и да не допуска значителна имиграция или традиционно неевропейска пропаганда в границите си.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не е тайна за никого, че европейските нации се топят. Същевременно в Източна Европа циганите, в Русия мюсюлманските народности, а в Западна Европа емигрантите преживяват демографски взрив. Бавно, но сигурно се променя чисто физическия облик на европейските граждани. Всеки, който е ходил в Париж, Берлин или Лондон е видял с очите си как цели райони от тези градове приличат на Киншаса, Диарбекир или Рабат. Все по-безпощадно ясно става, че емигрантите, а в Източна Европа и циганите не желаят да се интегрират. Това, заедно с постепенното увеличаване на общия им брой води до въпроса ще оцелее ли европейската цивилизация такава, каквато я познаваме?

За съжаление тези проблеми са своего рода табу. В днешните европейски демокрации единствено крайнодесните маргинали си позволяват свободно да говорят по въпроса. С много голяма доза лицемерие останалите политици мърморят кухи шаблонни фрази, в които самите те не вярват. Това определено води до криза на доверие в традиционните политици. Което пък не е добре за демокрацията като цяло. Във всеки случай, криенето на главата в пясъка няма да реши проблемите.

Германия е страна с определено интересна история. Поради същата тази история немският народ страда от комплекс за вина. Което пък прави почти невъзможно сериозен човек и политик да вземе отношение по тези въпроси. Защото веднага същия този човек ще бъде заклеймен като расист, нацист, ксенофоб и пр. Обаче и това се случи! Човекът се казва Тило Сарацин - бивш водещ финансист, сенатор (министър) в правителството на федерална провинция Берлин и днешен член на борда на Бундесбанката. При това е социал-демократ!

Какво твърди Тило Сарацин:

"През последните 45 години никога не бе воден разумен дебат за демографското развитие в Германия. Който не бе готов да се включи в строя на оптимистите и вечните успокоители, на рицарите на безпроблемността, който дръзнеше да прояви загриженост, бързо констатираше фрустриран, че остава сам самичък. Нерядко такъв индивидуалист се оказваше натикан в ъгъла в ролята на реакционен националист. Общественият дискурс в Германия се намира в едно странно противоречие: от една страна в публичното пространство преобладава страстта към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга в него господстват евфемизмите на политическата условност:

- десетилетия не беше позволено да кажеш и дума за спада на раждаемостта, без да рискуваш заклеймяването ти като реакционен шовинист

- социалното бреме на неуправляваната миграция бе табу, а разговорът за това, че хората са различни - едни интелектуално по-надарени, други - по-малко, едни по-мързеливи, други по-трудолюбиви, някои повече, други по-малко морално устойчиви, бе съвършено невъзможен

- табу беше да се казва, че може и да избуташ 90 % от учениците от дадена година до матура, но едва ли и 10 % от тях ще отговарят на изискванията да следват математика

- табу бе да се твърди, че като народ губим средностатистически интелигентност, щом по-интелигентните сред жените раждат по-малко на брой деца от средното или въобще нямат деца

- табу бе да се твърди, че индивидът е сам отговорен за своето поведение, а не обществото..."

* * *

"Като икономист и политик съм констатирал постоянно, че когато си на отговорна позиция може и да не е невъзможно, но поне е изключително трудно да изговаряш неудобни истини. Има разбира се политическа мъдрост в това да се концентрираш върху решими проблеми и върху предложения, които мнозинството би подкрепило. Но такъв подход усложнява както ясния анализ така и необходимата терапия и ако човек не внимава, умът му може бързо да се замъгли до пълна загуба на способността за лична преценка. Всички водещи политици са в това положение; мнозина от тях търсят спасение в плитки води. А същевременно в обществото е налице много силна потребност към неразкрасената истина. Онзи обаче, който реши да задоволи тази потребност, поема голям политически риск и лесно става жертва на медийната власт, която упражняват политически коректните...."

* * *

"Икономически погледнато Германия се намира в късната фаза на онази златна епоха, която започна около 1950 г. и сега бавно отива към своя край. От 20 години реалният доход на трудово заетите не се покачва, след най-късно 10 години той ще почне да спада и вследствие на демографските деформации този тренд ще се запази. Такава прогноза не се връзва с актуалните успехи на германския експортен бизнес, не пасва към инициативите за елитно качество на образованието на германските университети и не пасва към многобройните други хубави новини, с които ни радват всекидневно. Каква полза има обаче от такива краткосрочни успехи, когато пропиляваме базата за бъдещ растеж на жизнения стандарт и то и количествено, и качествено:

- количествено, защото от 45 години насам всяко ново поколение е с около 1/3 по-малко от предходното, при същевременно запазване на средната продължителност на живота,

- качествено, защото способностите за образование и предпоставките за образование на новородените устойчиво се влошават, а в манталитета на новите поколения закърняват онези качества, които са основа на всеки продуктивен възход..."

* * *

"... Броят на мигрантите мюсюлмани в Германия възлиза по мои изчисления на 6 до 7 милиона. Средната им възраст е под 30 години, докато средната възраст на автохтонното немско население е 45 години. Дялът на мюсюлманите между под 15-годишните е вече 10 %, техният дял сред новородените е значително по-висок.

От 15-те милиона души в Германия с миграционен произход, 25 до 45 % произхождат от мюсюлмански страни. Но в тази група са концентрирани 70 до 80 % от проблемите на мигрантите, свързани с комплексите образование, трудов пазар, социални трансферни плащания и престъпност. Недиференцираното вкарване на всички мигранти в „един кюп”, както се прави в Годишния статистически доклад на правителството е заблуждаващо. То пресилва проблемите на успешните групи сред мигрантите или дори внушава проблеми там, където такива няма. Същевременно този метод завоалира специфичните интеграционни проблеми, свързани с мигрантите от мюсюлмански страни. Много по-ниско отколкото сред другите групи е средностатистическото участие на мюсюлманите в Германия на пазара на труда и в областта на образованието, а много над средното е тяхната квота сред получаващите социални трансферни плащания и в престъпността с употреба на насилие..."

* * *

"Надеждите, че интеграцията на мигрантите мюсюлмани, която се измерва с успехите в областта на образованието, представеността на пазара на труда и при владеенето на езика ще отбележи успехи в течение на годините не се изпълниха. Напротив, степента на интеграция и готовността за интеграция изглежда че спадат и това се отнася с особена сила за второто и трето поколение. Причините се крият в недостатъчните успехи на мюсюлманските младежи в системите за образование и професионално обучение, в преобладаващото сключване на бракове с партньори от родината, но и в прекомерната фиксация върху традиционната родна култура..."

* * *

"Неджла Келек, Сейран Атеш, Гюнер Балджъ са израснали в Германия публицистки от турски произход. Те, също както забягналата от Холандия Хирси Али, от години се опитват да убедят германската общественост, че ислямските общества са колективистични по характер, че на тях са им присъщи презрението и потискането на жената, които често ескалират до прояви на насилие.

Част от германците - включително от обществения елит - не могат да схванат проблема. В техния непосредствен битов, семеен, работен свят мюсюлманските мигранти не присъстват пряко или ако ги има, то само като домашни чистачки или като екзотични статисти по време на Карнавала на културите в берлинския квартал Кройцберг. Нещо повече, част от интелектуалците и либералните медии дори изпитват зле прикрито злорадство от факта, че мюсюлманската миграция руши устоите на Германия..."

* * *

"Завършвам тази книга с два постулата:

1. Всяка държава има правото да решава, кой може да имигрира на територията й и кой не.

2. Западните и европейски ценности и съответните културни особености на народите си струва да бъдат запазени. И след 100 години датчаните трябва да могат да живеят като датчани сред датчани, а германците като германци сред германци, стига да го желаят.

Срещу изразената в двата постулата ценностна система на една гражданска средна класа се води в Германия от десетилетия ожесточена борба - с открити и с прикрити средства. Който мисли по този начин бива отритнат в ъгъла на реакционната десница. Разпространеният в Германия мним либерализъм в традициите на поколението от 68-година, смята всяка форма на демографска политика за осъдителна и всяка имиграция за по принцип добра. Управлението или ограничаването на миграцията е според тези кръгове нещо незаконно или поне неморално. Във всички случаи то се смята за израз на мрачни националистически стремежи за запазване на германския характер на Германия.

Аз желая обаче моите потомци и след 50, и след 100 години все още да живеят в една Германия, в която езикът на общуване ще е немски и в която хората ще се чувстват германци, страна, която ще е запазила и развила своите културни и духовни способности, страна, улегнала сред Европа на отечествата. Ще ме извините, но за мен този въпрос е по-важен от въпроса дали през следващите 100 години нивото на Северно море ще се покачи с 10 или с 20 см. Сигурен съм, че и нашите източни съседи в Полша желаят и след 50, и след 100 години да са поляци, също както французите, датчаните, холандците и чехите желаят съответно същото за своите народи и страни..."

* * *

"... Ако обаче масовата имиграция на чужди на образованието и културата групи от Африка, от Близкия и Среден Изток продължи, проблемите ще се задълбочат. Мнозина не желаят да чуят това. Продължим ли в този дух, всяко ново поколение германци ще бъде с една трета на брой по-малко от предходното и при това образованите слоеве ще се свиват все по-ускорено. Липсата ще попълваме с анадолски селяни, с палестински бежанци и с бежанци от зоната Сахел.

Германия няма да загине с внезапен гръм и трясък. Тя ще си угасне тихо и мирно заедно с германците и с демографски обусловеното изчерпване на нейния интелектуален потенциал. Германското в Германия се разрежда и изтънява все повече и повече, интелектуалният потенциал се губи още по-бързо. Кой ще познава след 100 години "Нощната песен на скитника" на Гьоте? Ученикът на Корана от съседната джамия едва ли...

Но дори и да няма повече германци, Северогерманската низина няма да остане безлюдна. В Централна Европа винаги ще живеят хора. Климатът е приятен, централното местоположение дава предимства, а наследената инфраструктура е добра. Само германските острови на територията, която носи названието Германия, ще стават все по-малки и малки, ако не се промени нещо фундаментално. Няма да е нужно кой знае колко време - нашите внуци и правнуци ще го преживеят. Германският елемент може да изчезне от Централна Европа, както е изчезнал гръцкият от Мала Азия. Само дето ще е по-бързо и вероятно ще е без кръвопролитие. Нас, германците няма да е нужно да ни прогонват, ние се сбогуваме тихичко от историята, според закономерностите на таблицата на смъртността на Федералната статистическа служба..."

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=5722&section=9&cur=40

Всеки може да прецени кое е общото и различното с положението в днешна България.

Да, Западната цивилизация ще оцелее, и продължи да се се развива..

----

Иначе, никой народ и раса не е останал същият от създаването си като такъв (това с най-голяма степен важи за народи като нашия, който исторически е приемал и асимилирал в себе си различни хора, с различна кръв и произход, от почти цяла Евразия) ..Можем да очакваме (хипотеично де), че след петдесет години в България ще има много (немалко, или "много повече от сега") българи с източно- и средно азиатски произход, и дори българи с африкански произход :) /И дай боже, защото това е единственият начин да не колабираме демографски дотам, че да станем едно мнозинство от около 70 процента, спрямо малцинството на циганите, което отношение определено се смята за проблемно, от изследователите на "проблема", при всяка национална държава/..Културата ни ще се разнообрази вероятно, при такова вливане на "нова кръв"; религиозните вярвания на българите ще се увеличат и разнообразят (но и без да се увеличава процентът на общата религиозност, т.е. при нарастване на броя на атеистите)..

Езикът ни, смятам определено, няма да изчезне при това разнообразяване и вливане на нова "кръв"..

Смятам че и германския език в Германия, няма да изчезне, и общо това се отнася за всички езици от Европейските страни..(Не, надявам се т.н. "македонски език" да изчезне като самостоятелен такъв, и официално да добие международен статут на "микроезик от българската група", или на "трета писмена форма на българския", абе всъщност се надявам да имаме обща граница с алабанците около Тетово да кажем, ако ме разбираш :laugh: :laugh: :))

----

Така че не разбирам, за какво е драматизирането на тези шваби, и нашето такова ..Всъщност разбирам де, ние сме "трежовна" нация, Михов, германците също, и ми е сравнително ясно защо се стряскаме от всякакви перспективи, които мисловно ни изкарват от спокойното ни битие .. Замисляме ли се обаче дали на американците им пука че са нация от имигранти :)? А на холандците?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Което е странно - те често са в контакт помежду си и взаимно одобряват идеите си - един немски националист днес се плаши по-малко от френския си "колега" отколкото от имиграцията.

Да, това е много интересен феномен!

Очевидно обаче, историческите противоречия бледнеят пред новите предизвикателства пред европейските нации. Поради което те, като че ли, преодоляват историческата си обремененост и се обединяват срещу "нашествениците".

Така че не разбирам, за какво е драматизирането на тези шваби, и нашето такова ..Всъщност разбирам де, ние сме "трежовна" нация, Михов, германците също, и ми е сравнително ясно защо се стряскаме от всякакви перспективи, които мисловно ни изкарват от спокойното ни битие .. Замисляме ли се обаче дали на американците им пука че са нация от имигранти :)? А на холандците?

Съдбата на швабите, с всичките си условности и различия май има доста аналогии с нашата.

За американците не знам, те са нова и емигрантска нация, но с холандци съм говорил - имат същите опасения като германските или нашите. Казвам ти го от "първа ръка"!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Като националист мога да кажа едно. Огромната част от белите хора или не мислят по тези въпроси, или са против имигрантите (цигъните). Много се говори за интеграция. Проблема идва от съвременните либерали разбирания кои са наши и кои чужди. За тях нашите са преди всичко политически коректните към тях. За един немски либерал турчин живеещ в Германия е повече "наш" отколкото фашиста чистокръвен германец, първия той подкрепя, а се бори с втория. За да станеш "наш" не се изисква нищо друго освен да признаваш демокрацията. Проблемът е че за цигъните и имигрантите думи като демокрация, свобода на словото, на вероизповеданията и т.н. не значат нищо. Те си живеят в техен си свят с техни си ценности и никога няма да се интегрират. ОБАЧЕ, ако се наложи закон че имигрантите са длъжни да знаят немски, да имат само и единствено немско гражданство, да са християни и да спазват немските обичаи и традиции... ще избухне война, защото имигрантите които са готови на такива стъпки са много малко.

Отдавна смятам че ние живеем в есента на Европейската цивилизация. Тя ще бъде погребана, и при това от либералите. Емигрантите са само част от проблема. Спомнете си примерно младежта през 19 и 20 век. Това са хора политически активни, които правят революции, участват в партии, заминават доброволци на фронта, работят като волове на държавните строежи и т.н. Днес младежта е насърчавана да е безразлична към случващото се. В култ е издигнат хедонизма. Днес е модно не да си бранник или легионер, да ходиш в казармата и да работиш за държавата, а да си разпищолен, презаситен с храна и вещи, да пиянстваш и да се дрогираш, безразборния секс е издигнат в култ. Да не говорим за педерастията. Пак ще посоча моя "любим" музикант Азис нанесъл на българското общество със своята крещяща гейщина невъобразими щети.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Този въпрос и мен ме занимава. За посочените демографски тенденции, за това къде е границата на приемливата цивилизована търпимост, отвъд която качеството на живот пада драстично и настъпват условията за дълготрайни кофти последствия?

В Европа не е чута думата на жителите на малки и средни по размер селища, където имигрантите са рядкост - там местните традиции обикновено са живи и преобладаващо белият цвят на кожата доминира. На двайсетина километра извън предградията на столиците, университетските и индустриалните градове етническата и ултурната пъстрота на практика изчезва. Разбира се, на практика по-голямата част от населението е съсредоточена в мегаполиси като Берлин или Лондон, но извън тях също не е пустиня. А като съдим по реакциите на чехи, унгарци, швейцарци и дори французи към отделни социални проблеми с етнически оттенък, далеч не всички в Европа са готови да плеснат с ръце и да запрегръщат страничните ефекти от мултикултурализма.

Да, това е точно така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Високата раждаемост неизменно ще понижи жизненото разнище, и икономическия стандарт (брутния доход на глава от населението) в дадената страна, в която и страна от Европа!..

За България: Ако и ние започем да раждаме като афганистанците, то България малко или много ще се оцигани, в смисъл - икономически такава, абе ще станем малко или повече като "бели цигани"..Преди 100 години да кажем, когато населението е било основно селско и е имало по-лесен достъп до храна за хората, високата раждаемост не е създавала проблем...Сега обаче, когато живем в градовете и не разполагаме с лесен и "нескъп" начин да си осигуряваме храната и съществуването си- какво ли ще стане ако започнем да раждаме като афганистанците? Ами само храната ли е?

Изходът, тогава какъв е? Смятам - ограничаване на раждаемостта до 2 деца на семейство..Може да звучи тоталитарно, но смятам в бъдеще се ще се наложи, така или иначе да се прилагат ограничения и контрол върху раждаемостта в световен мащаб.. (Китайците, които измислиха футбола (преди англичаните), огнестрелното оръжие, хартиените пари, и какво ли ли не още, дали са глупави хора?)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, това е много интересен феномен!

Очевидно обаче, историческите противоречия бледнеят пред новите предизвикателства пред европейските нации. Поради което те, като че ли, преодоляват историческата си обремененост и се обединяват срещу "нашествениците".

Съдбата на швабите, с всичките си условности и различия май има доста аналогии с нашата.

За американците не знам, те са нова и емигрантска нация, но с холандци съм говорил - имат същите опасения като германските или нашите. Казвам ти го от "първа ръка"!

Добре Михов, предлагам да си говорим мъжки, и като хора които се уважават ( и ако ти мислиш така):

Какво предлагаш, ако смяташ че може да и "трябва" да се направи нещо, защото има някакъв проблем (не знам какво точно смяташ)?

Аз дотук, честно казано не видях и една конструктивна проекция и ли съобщение в тази тема../което не ме изпълва с положителни чувства/

Въпросът ми не е само към теб?

Ако ме питаш дали аз виждам "проблем" за България, като част от Еврпейската цивилизация, отговорът ми не, не виждам такъв засега.. Ще имаме някакво развитие като държава (конституция) и нация, само ако станем едно по-малобройно мнозиство от колкото сме сега (но това не е мое мнение, а е нещо като известна лема).

Не мога да знам със сигурност, какви са проблемите на германците със мюсюлманите им (и имат ли такива които са причинени от религиозните различия), но явно се справят засега..Естествено е (нещо като лема*) че нискообразованите и слабозаети групи са в основата на битовата престъпност, и каквито и механизми да си изгради обществото, различни от такива, при които се намалява безработицата, и се увеличва заетостта - то тези механизми няма да са достъчни, достаъчно ефективни../*Анализът на битовата престъпност в България по години и месеци, показва връзката "спадането на престъпността при общото увеличване на заетостта/

Разбира се, че в мюсюлманските общества културите на обществата са колективистични ( но такива са не са само в тези страни), но значи ли се мюсюлманите в Германия (т.е попадналите в неколективистични култури) запазват своите особености? Смятам, по-скоро НЕ. (и предполагам Алви ще ме подкрепи, не само като познаващ надълбоко тази материя, но и като човек с германски корени, полу-германец по корени)...

Ами тогава какъв е проблема по-точно, в тази посока? Че турците си говорят в къщи на турски, или че има джамии в Германия?

Това не е било, мисля, "проблем" за българите (в България) и за България, доколкото знам.. В България след Освобождението едно 20-30% от населението е турско и мюсюлманско, има и немалко гърци; Има и цигани, които в 80-те години на 19 век са с по-малко процентно изражение, отколкото са сега..( В Източна Румелия живеят около 65 000 хиляди цигани, ако не бъркам)

---

Нищо не мога да "предложа" за увеличаването на раждемостта в Европа (и в България- при съвременните българки, при българските туркини, арменки, рускини др.) защото това е предимно културен феномен и проява ... Само донякъде де, не изцяло, и предполагам че може да се измислят механизми, които да накарат българската жена да ражда не едно , а две деца... Включително хиптетично, и ако бизнесът и бизнесмените се включат (включите)в ползу рода, да кажем като давате по няколко хиляди лева, премия, за всяко новородено родено българче от служителите ви, и работниците ви (разбира се това е само моя фантазия, защото с тези хора с дребен бизнес, с които съм говорил в тази връзка - не са съгласни да дадат тези пари, или по-малко, т.е тези хора са били против)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Проблем от тая гледна точка няма. Ти както го казваш да си говорят на своя език и да си посещават храмовете няма. Но... това са примерно евреите. Това че си говорят на иврит и си посещават синегогите не тревожи никого, защото евреите имат същия начин на живот като българите/европейците. Проблемът с турците, цигъните е че те имат тотално друга цивилизация. Тя включва многодетни семейства, мързел и неграмотност. В миналото цигъните са били номади и са се изхранвали със някакви традиционни професии примерно калайджийство. Но какво правим днес когато тези професии са никому ненужни? Ромите твърдо отказват да се образоват и приемат начина на живот на българите. Насила може да отнемеш, но не и да дадеш. Насила може да бъдат избити или изгонени, но не и интегрирани.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Проблем от тая гледна точка няма. Ти както го казваш да си говорят на своя език и да си посещават храмовете няма. Но... това са примерно евреите. Това че си говорят на иврит и си посещават синегогите не тревожи никого, защото евреите имат същия начин на живот като българите/европейците. Проблемът с турците, цигъните е че те имат тотално друга цивилизация. Тя включва многодетни семейства, мързел и неграмотност. В миналото цигъните са били номади и са се изхранвали със някакви традиционни професии примерно калайджийство. Но какво правим днес когато тези професии са никому ненужни? Ромите твърдо отказват да се образоват и приемат начина на живот на българите. Насила може да отнемеш, но не и да дадеш. Насила може да бъдат избити или изгонени, но не и интегрирани.

Турците - мързеливи? Сериозно?

Работил ли си с турци, говорил ли си тях, познаваш ли някои, или това е част от обучението ви в "Легиона"? Мен ако питаш турците и туркините, с които съм работил, са били по-работливи от нас българите, ама както и да е, да не ти развалям обучението :).

Многодетните семейства на турците са толкова многодетни, колкото и българските (+"половин" или "три четвърти дете" повече на семейство сравнено с броя на децата в българските семейства), ама карай да върви..

Циганите "не са отказали твърдо да се обучват", ами нямат стимули и мотивация за да се обучават..А нямат такива, главно защото не знаят български, и на циганчетата им е трудно или невъзможно да разбират и научат материята, и изобщо им е безинтересно и безпредметно да ходят в училище..

Плачете, че циганите били маргинали , ама никой от вас "пишман-патриотите" не ще да има обучение на/със ромски (и не ще да чуе), няма и учители с/по цигански език, няма и безплатни детски градини, и предучилищна възраст за българчета и циганчета..К'во очаквате тогава?

Пък не ви и стиска да направите геноцид?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Високата раждаемост неизменно ще понижи жизненото разнище, и икономическия стандарт (брутния доход на глава от населението) в дадената страна, в която и страна от Европа!..

За България: Ако и ние започем да раждаме като афганистанците, то България малко или много ще се оцигани, в смисъл - икономически такава, абе ще станем малко или повече като "бели цигани"..Преди 100 години да кажем, когато населението е било основно селско и е имало по-лесен достъп до храна за хората, високата раждаемост не е създавала проблем...Сега обаче, когато живем в градовете и не разполагаме с лесен и "нескъп" начин да си осигуряваме храната и съществуването си- какво ли ще стане ако започнем да раждаме като афганистанците? Ами само храната ли е?

Изходът, тогава какъв е? Смятам - ограничаване на раждаемостта до 2 деца на семейство..Може да звучи тоталитарно, но смятам в бъдеще се ще се наложи, така или иначе да се прилагат ограничения и контрол върху раждаемостта в световен мащаб.. (Китайците, които измислиха футбола (преди англичаните), огнестрелното оръжие, хартиените пари, и какво ли ли не още, дали са глупави хора?)

Ах, шопи нйедни, слагате ми минуси, така ли? :)

и к'во, не ви е хрумвало, че високата раждаемост е свързана със всичко друго, но не и с еврпейска култура и цивилизация, висок стандарт и високо качество на живот? (ях... какво да очакваме от хора, за които се казва във вицовете, че не стават за пожарникари, щото можели да им се запалят главите :))

Обикновено високата раждаемост е свързана със здравословни увреждания и ниска продължителност на живота, с ниския жизнен стандарт, ниския статус на жените, както и с ниското ниво на образование.

Ях, ях, ях, Афганистан, и Булгаристан - вечна дружба , Албания и Бангладеш също... Да живее групата АББА! По 8 деца в семейство, да са ви живи и здрави!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обикновено високата раждаемост е свързана със здравословни увреждания и ниска продължителност на живота, с ниския жизнен стандарт, ниския статус на жените, както и с ниското ниво на образование.

Това са ми любими изказвания. Защото уж са замислени да сразят опонентите със своята достоверност и смисленост. Обикновено се съпътстват от вълшебния израз "според изследвания," или "статистиката сочи," или "учени са установили." Всъщност са пълна глупост. Заради липсата на източник, контекст, импровизации и обобщенията на кило.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това са ми любими изказвания. Защото уж са замислени да сразят опонентите със своята достоверност и смисленост. Обикновено се съпътстват от вълшебния израз "според изследвания," или "статистиката сочи," или "учени са установили." Всъщност са пълна глупост. Заради липсата на източник, контекст, импровизации и обобщенията на кило.

Кунче, колко деца имаш? /Съмнявам се имаш и едно, но може и да греша../

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Е, личните забележки принизяват разговора.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, личните забележки принизяват разговора.

А, що. Нека пита човека. Той не пита де, явно знае отговорите. Две имам, ама искам още 3. Но реално го виждам още едно, или ако са близнаци - две. Истина е, че на тия деца трябва да се осигурява сносно образование. А и родителите трябва да съхранят личния и професионалния си живот все пак.

Освен теоретичните коментари, мога да кажа, че напоследък в България освен че има ръст на раждаемостта, се увеличава и тенденцията на нормални семейства /извинете за епитета, използвам го само за техническа яснота/ да имат по трето дете, в рамките на един и същ брак. /Спомням си как веднъж с приятелката ми се качихме на такси, и двете с по едно малко дете и видимо бременни с второ. Шофьорът ром. И като ни подбра. Чете, чете, че сме били станали бетер тях, ромите. Ама те вече не правели така деца, по много. Какво било това чудо и пр. Човекът беше искрено възмутен, но говореше без капка злоба. Голямо забавление падна за нас./

ПС - да допълня. Понеже пък имам наблюдения върху ромски граждани, защото живея близо до такива квартали в столицата, засилва се и тенденцията ромски семейства, в които родителите работят и са интегрирани, да имат и по-малко деца - едно, макс 2. Т.е. онова, което казва шофьорът, ми се потвърждава от собствени впечатления.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Е, личните забележки принизяват разговора.

Съгласен съм.

Приех и забележките/отговора на Кунчето като лични, а не трябваше.

----

Тезата че за да се постигне икономически разтеж в световен мащаб (или в локални такива), трябва да има контрол на раждаенмостта, не е моя..Срещам и популярни статии в тази насока (от пресата) в които се дискуитра и как високата раждаемост в някоя развиваша се странана, неутрализра ефектите от нарастване на БНП..

Мислих че за всеки тук е ясно, какво би донесла високата раждаемост (говоря за 4 деца например на семейство) на богатата и пренаселена Европа.. Богата, но не толкова че да издържи (без осезаемо спадане на стандарта) в социален и икономически аспект, на такова хипотетично демографското напрежение..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мислих че за всеки тук е ясно, какво би донесла високата раждаемост (говоря за 4 деца например на семейство) на богатата и пренаселена Европа.. Богата, но не толкова че да издържи (без осезаемо спадане на стандарта) в социален и икономически аспект, на такова хипотетично демографското напрежение..

Ами факт е, че богати държави в Европа съвсем целенасочено имат политика за насърчаване на раждаемостта, която дава резултати. Франция, Великобритания например. Хората явно са си направили простата сметка, че с поголовното застаряване на населението след някое и друго десетилетие работата ще бъде много зле. Така че е по-добре да инвестират в стимули за местна раждаемост. А и в упоменатите държави, ако има пряко влошаване на жизнените стандарти, то това не се дължи на раждаемостта, а на емиграцията. Това последното е лично моя догадка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами факт е, че богати държави в Европа съвсем целенасочено имат политика за насърчаване на раждаемостта, която дава резултати. Франция, Великобритания например. Хората явно са си направили простата сметка, че с поголовното застаряване на населението след някое и друго десетилетие работата ще бъде много зле. Така че е по-добре да инвестират в стимули за местна раждаемост. А и в упоменатите държави, ако има пряко влошаване на жизнените стандарти, то това не се дължи на раждаемостта, а на емиграцията. Това последното е лично моя догадка.

Не, нямам впредвид такова насърчаване, което е предназначено да подържа нисък или нулев разтеж на населението ( насърчаване което да спре намаляването на общия брой на населението)..Нормално е да има такова насърчаване..

--

Застаряването на населението не се посочва като "проблем" (ти мислиш че е проблем), само се констатира. Това застаряване не е икономически "проблем", защото при увеличване на обшата продължителеност на живота (*и съответно средната възраст на населението - в което всъщност се изразява застаряването) се увеличва и въраста през която хората са заети с труд, в случая - вдига и възраста за пенсиониране като реакция, или следствие от това ..Вижда се и без да сме анализатори и носители на нобелови награди, че БНП, жизненото равнище, и качеството на живот в Европейските страни се увеличват именно и най-много в периода, в които населението на Европа застарява. /Защо е така мисля, че е очевидно../

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, нямам впредвид такова насърчаване, което е предназначено да подържа нисък или нулев разтеж на населението ( насърчаване което да спре намаляването на общия брой на населението)..Нормално е да има такова насърчаване..

--

Застаряването на населението не се посочва като "проблем" (ти мислиш че е проблем), само се констатира. Това застаряване не е икономически "проблем", защото при увеличване на обшата продължителеност на живота (*и съответно средната възраст на населението - в което всъщност се изразява застаряването) се увеличва и въраста през която хората са заети с труд, в случая - вдига и възраста за пенсиониране като реакция, или следствие от това ..Вижда се и без да сме анализатори и носители на нобелови награди, че БНП, жизненото равнище, и качеството на живот в Европейските страни се увеличват именно и най-много в периода, в които населението на Европа застарява. /Защо е така мисля, че е очевидно../

Какво е БНП? Сори ако е тъп въпросът ми.

Ник, мисля, че бъркаш. Застаряването на населението Е икономически проблем. Т.е. ще бъде такъв. И мисля, че не се цели нулев ръст, т.е. да не е отрицателен прирастът, а именно да е максимално висок, така щото да тушира донякъде тенденцията на застаряващото население. А, и не мисля, че качеството на живот в Европейските страни расте заради застаряването :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Какво е БНП? Сори ако е тъп въпросът ми.

Ник, мисля, че бъркаш. Застаряването на населението Е икономически проблем. Т.е. ще бъде такъв. И мисля, че не се цели нулев ръст, т.е. да не е отрицателен прирастът, а именно да е максимално висок, така щото да тушира донякъде тенденцията на застаряващото население.

http://www.breitbart.tv/pelosi-birth-control-will-help-economy/

http://www.eco.rug.nl/~espe2002/Siow.pdf

--

Брутен национален продукт (БНП) е макроикономически показател, който се дефинира като измереният в парична форма краен резултат от годишното производство в националното стопанство на материални блага и на материални и нематериални услуги.

БВП и икономическо благосъстояние

http://www.google.bg/search?q=%D0%91%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD+%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82+%D0%B8+%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5&hl=bg&client=firefox-a&hs=JVz&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&ei=aJSkTPHbI8fCswary9G6CA&start=0&sa=N

БВП и икономическо благосъстояние

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Много икономисти са на мнение, че БВП е едно от най- точните индикатори, които дават представа за промените в стопанската дейност.

Световната банка, ООН и др. Международни организации използват БВП като най - важен показател за сравнение на икономическото развитие на отделните страни. Едно от най - големите достойнства на БВП в неговото реално изменение е, че той е най - важният обобщаващ измерител на икономическата активност във всяка страна.

Въпреки безспорните положителни страни на БВП, трябва да се посочи, че той има някои недостатъци, който пречат за точното установяване на икономическото благосъстояние. По - важните от тях са:

--

--

Посочените слабости на БВП не са пречка за неговата голяма роля при установяване на икономическото благосъстояние в различните страни.

Под икономическо благосъстояние се разбира общата положителност, т.е. общото богатство. Своята теория за икономическото благосъстояние А. Пигу с концепцията за т. нар. национален дивидент, в който той включва всички стоки и услуги, които се произвеждат в период от една година и имат съответна парична оценка. Той защитава тезата, че икономическите фактори влияят върху равнището на икономическото благосъстояние не пряко, а чрез производството като за тази цел се използва националния дивидент.

---

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...