Отиди на
Форум "Наука"

Преводите на Библията


Doris

Recommended Posts

  • Потребител

Четох в едно учебно помагало, че първият превод на Стария завет на старобългарски е направен от гръцкия превод на Седемте тълковници (285 -260 г. пр. р. Хр.) и ми стана интересно какви са другите български преводи на Библията и от кои източници.

Ето десетте божи заповеди на старобългарски:

post-5781-099075300 1285755320_thumb.jpg

Има някои детайли, по които се различават от известните ни днес.

Например "Не лъжесвидетелствай" в старобългарския превод изглежда е "не слушай лъжесвидетелства за другаря си".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Четох в едно учебно помагало, че първият превод на Стария завет на старобългарски е направен от гръцкия превод на Седемте тълковници (285 -260 г. пр. р. Хр.) и ми стана интересно какви са другите български преводи на Библията и от кои източници.

Ето десетте божи заповеди на старобългарски:

post-5781-099075300 1285755320_thumb.jpg

Има някои детайли, по които се различават от известните ни днес.

Например "Не лъжесвидетелствай" в старобългарския превод изглежда е "не слушай лъжесвидетелства за другаря си".

Това, което даваш, е по-скоро църковнославянски. Доколкото си спомням, старобългарски текст на заповедите има в Симеоновия сборник. Заповедта за лъжесвидетелстването съдържа допълнението "срещу ближния си", така е и в съвременния български синодален превод (за който е ползван и еврейският оригинал); допълнението липсва в думите на Исус, който цитира няколко от заповедите; послоушьствоуѭ на старобългарски означава и "свидетелствам".

P.S. Заповедите от Симеоновия сборник

О божьствьнѣѥмь десѧтословьци:

И рече г(оспод)ь къ Мωvсии:

(А) Да не боудеть ти б(ог)ъ инѣхъ развѣ мене.

(В) Да не створиши себѣ коумира, ни всѧкого подобия, ѥлико же на небеси горѣ илико же на земли долѣ, и ѥлико же въ водахъ подъ землѫ да не поклонишисѧ тѣмъ, ни да послоужиши имъ, азъ г(оспод)ь б(ог)ъ твои.

(Г) Не наречеши имене г(осподь)нѧ о безоумии, не бо очистить г(оспод)ь нарицаѭштааго имѧ ѥго о безоумьнѣѥмь.

(Д) Помѧни дьни сѫботьныя ос(вѧ)щати я, въ шести дьнъ дѣлаи и сътвори дѣла вьсѧ, въ дьнь же седмыи сѫботы г(осподо)у б(ого)у твоемоу да не сътвориши дѣла своѥго въ нѧ - ты и с(ы)нъ твои и дъшти твоя, рабичишть твои и рабичьна твоя, волъ твои и осьлъ твои, и вьсь скотъ твои, и пришьльцъ живыи въ тебе, въ шестыи бо д(ь)нь сътвори г(оспод)ь н(е)бо и землю и вьсѧ яже въ нихъ, и почи б(ог)ъ въ дьнь седмыи сего дѣлѧ благослови б(ог)ъ дьнь седмыи и ос(вѧ)ти.

(Е) Чьти отьца и матерь своѭ, да добро ти боудеть, и боудеши длъголѣтьнъ на земли блазѣи, ѭже г(оспод)ь б(ог)ъ твои дасть ти.

(S) Не прѣлюбодѣи.

(З) Не оукради.

(И) Не оубии.

(Θ) Не лъжипослоушьствоуи на ближьнѧго своѥго послоушьства лъжива.

(Ι) Не помысли на женоу ближьнѧаго си, ни на домъ си, ни на село ѥго, ни на робъ ѥго, ни на волъ и на осьлъ ѥго, ни на вьсѧкъ скотъ ѥго, ни ѥликоже ти оу ближьнѧаго ти ѥсть.

Заповедите по думите на Исус според Мк 10:19 (в Зографското евангелие):

Заповѣди вѣси: не прѣлюбы дѣі, не оубиі, не оукради, не лъжесъвѣдѣтельствоуи, не обиди, чьти о(ть)ца своего ι м(ате)рь.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за десетте заповеди от Симеоновия сборник. :)

Но каква е била през 9 век разликата между славянски и старобългарски? Чета един откъс от "Небеса" на Йоан Екзарх, където той пише, че св. Константин превел избрани неща от Евангелието и Апостола на славянски език, Методий превел всичките 60 уставни книги, а него Докс го подканял да преведе други църковни книги на славянски.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Но каква е била през 9 век разликата между славянски и старобългарски? Чета един откъс от "Небеса" на Йоан Екзарх, където той пише, че св. Константин превел избрани неща от Евангелието и Апостола на славянски език, Методий превел всичките 60 уставни книги, а него Докс го подканял да преведе други църковни книги на славянски.

През 9-10 в. се използва този език, който днес наричаме старославянски, старобългарски или староцърковнославянски и който тогава са наричали "словѣньскъ". Постепенно езикът се развива и видоизменя под влияние на местните говорими славянски езици - както например в преписите на Симеоновия сборник са се промъкнали отделни особености на староруския - боудеть вм. бѫдетъ. А под "църковнославянски" се разбира онази много късна руска форма на някогашния старобългарски, с изцяло руска фонетика и изменена граматика, която за зла чест се употребява до ден-днешен и от Българската православна църква.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
която за зла чест се употребява до ден-днешен и от Българската православна църква.

Ами как няма да се употреблява приятелю, като и до днес основното ''бойно снаряжение'' в манастири , църкви, паланки и параклиси са богослужебни книги (минеи, октоиси и т.н. издадени единствено и само във Санкт-Петербург, Москва и Виена (от Сръбския Карловацки синод) през XIX с употреблена новоруската църковна редакция , която нито руснаците си имат и понятие от българизмите, които без да могат да разберат са оставили непокътнати, нито ние българите можем да отберем от тази недоносена неорусяшка редакцийка на фармасона Пьотърчо ???

Само можеш да си направиш една ретроспекция от народностното име на бЪлгарите, които никога не се е изписвало с О .

Свръхтова няма никакви СЛОВЕНЕ , които са си по-късна интерполация , индикирана и княз Оболенски , който е прозрял подправката на първоначалните чертом и резком ....

Това си е дълга тема .

Но да се върнем на нашата .

Според мен първият старобългарски превод на Библията не е извършен по 70-те , а по еврейския текст и то отпреди времето на масоретите.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Според мен първият старобългарски превод на Библията не е извършен по 70-те , а по еврейския текст и то отпреди времето на масоретите.

Повече инфо?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не знам Рицаря откъде прави този извод, но преди доста години един евреин ми сподели нещо подобно. Той твърдеше, че св. Кирил е знаел еврейски и като е превеждал Библията, е изковавал неологизми, калки от еврейски термини. Даде ми и примери, които естествено не успях да запомня. Единствено ми се наби на ум, че думата "естество" е подобен неологизъм-калка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Евентуално ползване на еврейски може да се търси в превода на псалмите, доколкото Кирил е познавал еврейски покрай своите източни мисии. За останалите старозаветни книги, преведени от Методий, имаме изрично сведение, че преводът е от гръцки; за по-късните редакции и преводи е по-малко вероятно да има някаква връзка с еврейския текст. Основна пречка за по-пълноценни изследвания в тази насока е това, че сами по себе си старобългарските преводи на старозаветните книги са слабо проучени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А кои са общо старобългарските и новобългарските преводи? Четох, че Асеманиевото евангелие бил най-старият запазен ръкопис.

От новите се среща името Цариградски превод...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А кои са общо старобългарските и новобългарските преводи? Четох, че Асеманиевото евангелие бил най-старият запазен ръкопис.

От новите се среща името Цариградски превод...

В края на ІХ в., когато в България се преминава от гръцки към старобългарски като църковен език, са използвани Кирило-Методиевите преводи. Но още в началото на Х в. се прави т. нар. Преславска редакция, която се намесва най-вече по отношение на лексиката, като много думи в Кирило-Методиевите преводи са заменени със синоними, които очевидно са били по-понятни за българите. По това време се превеждат и тълкувания на старозаветните книги, в които се съдържат и самите текстове. Преводите на Библията се редактират и изменят непрекъснато и се отдалечават от Кирило-Методиевия първообраз; изменят се и правописните норми. Една от значимите и по-системни редакции е т. нар. Атонска редакция от ХІV в. През турското робство постепенно навлизат руските църковнославянски редакции чрез многобройните руски печатни издания.

Иначе най-старите евангелия са от Х-ХІ в. (обичайно е датировката им да се издърпва малко назад и да се представят за ръкописи от Х в.) - Зографското и Мариинското, които са четириевангелия, и Асеманиевото, Савината книга и Ватиканският палимпсест, които са изборни евангелия.

Първият значим новобългарски превод е на Новия Завет от Неофит Рилски - http://liternet.bg/publish20/i_trifonova/kym_istoriiata.htm.

post-5121-003859500 1291853539_thumb.jpg

Цариградският превод от 1871 г. включва и Стария Завет и е изготвен от няколко преводачи, като може би най-голяма заслуга за окончателната редакция има Петко Славейков.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А по-новите преводи? Какъв превод в момента е актуален за православната църква? Различен ли е от този на протестантите? Аз имам една Библия, на която пише само - вярно и точно преведена. В интернет четох за превод от 1940 г. Видях и един специално за българските евреи от 1938 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ми има една екзархийска от 1925. Нея всъщност я преиздават оттогава насам. Проверяваш колко книги има Старият завет. Ако са петдесет - Синодално издание е, демек като за членове на БПЦ. Ако са по-малко - не е Синодална, а най-вероятно е някое от протестантските издания.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То от "кирилометодиевския" превод на Старозаветните книги (като се изключат Псалтирите) има запазени само някакви откъси тук-таме. Това усложнява проучването им.

В края на 15 век в Русия се прави нов превод на Стария завет (предполагам, че е използван някакъв наличен текстови материал).

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител
То от "кирилометодиевския" превод на Старозаветните книги (като се изключат Псалтирите) има запазени само някакви откъси тук-таме. Това усложнява проучването им.

В края на 15 век в Русия се прави нов превод на Стария завет (предполагам, че е използван някакъв наличен текстови материал).

Разпространяващият се като "Елисаветинска Библия" пълен превод на Ветхият и Новият завет на църковно-славянски съдържа ясни индикации, че поне Ветхият завет е превеждан според Вулгатата.

Възможно е този превод да е осъществен на територията на средновековната обединена полско-литовска държава, в руско-езичната част на която се оформила значима книжовна школа.

Възможно е да е направен от униатите по онези земи.

Възможно е да са използвали старите текстове. В същност, за Евангелията не виждам защо да не са ги използвали.

Възможно е да са използвали стари текстове и за Ветхият завет, ако тогава са разполагали с такива.

В същност, аз съм на мнение, че още Св. Методий превеждал Ветхият завет според Вулгатата. Да си спомним, че Папата благословил славянските преводи. Той ще да е направил това едва след обещанието Ветхият завет да се превежда според Вулгатата. Може Папата и да е подарил на Св. Методий екземпляр на Вулгатата. Това би бил ценен подарък. За Новия завет Папата не би могъл да изисква да се превежда според Вулгатата - него са го превеждали от оригиналът, разбира се.

Възможността да са ползвали само еврейските оригинали на Ветхият завет ми се вижда нищожна, че не си струва да се обсъжда.

Възможността изобщо да са ползвали еврейските оригинали на Ветхият завет ми се вижда малка. Ако приемем за по-вероятно да са ползвали Вулгатата вместо Септуагинтата и вземем пред вид, че самият Свети Йероним със сигурност ползвал еврейските оригинали, то обяснението на явленията е налице.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
За останалите старозаветни книги, преведени от Методий, имаме изрично сведение, че преводът е от гръцки

Понеже тук влизаме в противоречие, бихте ли споделили подробности и цитат, уважаеми Tyroglyphе?

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Понеже тук влизаме в противоречие, бихте ли споделили подробности и цитат, уважаеми Tyroglyphе?

Житията на св. Методий съобщават, че преводът е направен от гръцки език.

Пространно житие: "... най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките книги в пълнота, с изключение на Макавеите (прѣложи въ бързѣ вьсѧ книгы, вьсѧ исплънь, развѣ Макавѣи, wтъ грьчьска ѩзыка въ словѣньскъ), в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на св. Димитрий. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само псалтира, евангелието с апостола и избрани църковни служби (пьсалтырь бо бѣ тъкъмо и евангелиѥ съ апостолъмь и избьраныими слоужьбами црькъвьныими съ философъмь прѣложилъ прьвѣѥ). А сега преведе и номоканона, сиреч църковните правила, и отеческите книги."

Проложно житие: "Пребивавайки в Моравската земя, преведе всички 60 книги на Стария и Новия завет от гръцки на славянски (прѣложи вьсѧ ξ к'нигь вет'хаго и новааго закона wтъ гр'ьчьскаго вь словѣньскыи), в трети индикт, през 6393 година, при княз Светопълк, гръцки цар беше Василий, а на българите - от Бога княз Борис..."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Житията на св. Методий съобщават, че преводът е направен от гръцки език.

Пространно житие: "... най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките книги в пълнота, с изключение на Макавеите (прѣложи въ бързѣ вьсѧ книгы, вьсѧ исплънь, развѣ Макавѣи, wтъ грьчьска ѩзыка въ словѣньскъ), в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на св. Димитрий. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само псалтира, евангелието с апостола и избрани църковни служби (пьсалтырь бо бѣ тъкъмо и евангелиѥ съ апостолъмь и избьраныими слоужьбами црькъвьныими съ философъмь прѣложилъ прьвѣѥ). А сега преведе и номоканона, сиреч църковните правила, и отеческите книги."

Проложно житие: "Пребивавайки в Моравската земя, преведе всички 60 книги на Стария и Новия завет от гръцки на славянски (прѣложи вьсѧ ξ к'нигь вет'хаго и новааго закона wтъ гр'ьчьскаго вь словѣньскыи), в трети индикт, през 6393 година, при княз Светопълк, гръцки цар беше Василий, а на българите - от Бога княз Борис..."

Жалко, че това са преводи от гръцки източници и не могат да бъдат много обективни.Естествено би било , гърците да дърпат чергата към себе си. Български произход имаме само при Краткото житие, в което , доколкото помня не се упоменаваше за езика.

Значи, искам да поясня - в Православното богослужение в последованията от Денонощния кръг се използва , като основна книга ПСАЛТИРА - Азматична Вечерня, Утреня, Повечерия, Полунощници, Часове и т.н. .

Свети св. Кирил и Методий за нуждите на една мисионерска кампания са превели именно книгите с които може да се извърши едно богослужение и затова трябва да се отчете ,че редом с преводите на каноничните Евангелия от гръцки език , те са използвали за превода на Псалтира именно староеврейския, защото гръцкия дава други нюанси .

Това може да се докаже и видно от факта, че и до ден днешен , Синодалния превод на Библията на новобългарския не е по гръцкия текст на 70-те , а по масоретския текст, което от своя страна се обуславя, от невъзможността в по-ново време да се състави един цялостен превод от по -стария еврейски (преди масоретските редакции ,в които нарочно се замъгляват местата с препратките към Месията) .

Вярно е обаче ,че Руската редакция основно се води по текста на Септуагинтата и затова именно са унищожени по текстове съдържащи стария превод от времето на КиМ и Преславско-Охридската школа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тоест можем да не вярваме на наличния извор, когато не ни харесва докрай какво пише в него, но на сложни спекулации, с които оправдаваме патриотарски възгледи - можем. По ягодите, предпочитам да приема известното от епохата, а не несигурните предположения на лаици или на недобросъвестни изследователи.

Тироглифе, за пореден път точна намеса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Жалко, че това са преводи от гръцки източници и не могат да бъдат много обективни. Естествено би било, гърците да дърпат чергата към себе си. Български произход имаме само при Краткото житие, в което, доколкото помня, не се упоменаваше за езика.

И двете цитирани от мен жития не са преводи от гръцки, а са оригинални старобългарски произведения, създадени от ученици на Методий.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И двете цитирани от мен жития не са преводи от гръцки, а са оригинални старобългарски произведения, създадени от ученици на Методий.

От кой век са те и сигурно ли е , че не са преписи , а именно оригиналните творби на КиМ ученици ?

Тоест можем да не вярваме на наличния извор, когато не ни харесва докрай какво пише в него, но на сложни спекулации, с които оправдаваме патриотарски възгледи - можем. По ягодите, предпочитам да приема известното от епохата, а не несигурните предположения на лаици или на недобросъвестни изследователи.

Тироглифе, за пореден път точна намеса.

За точната намеса ,нямам никакво възражение, нито отричам , че такива извори не съществуват. Сложните мисловни процеси се проявяват при Христо Тамарин , който разгледа Вулгата, като възможен източник, което си е чист нон сенс .

Именно поради това, че съм съгласен с Тироглифос за превода , но на Евангелията, които няма как да са превод от "староеврейски", тъй като повече от тях въобще и никога не са писани на староеврейски, нито пък са превеждани на този език . Едва през XX в. група еврейски ентусиасти превеждат Евангелие според Йоан на Иврит. Това го казвам , за някои лаици, защото специалистите много добре знаят горния факт.

Отново на лаиците оставям факта, защо днешния Синодален превод на Новобългарски на книгата "Псалтир" е направена по масоретския текст.

Поздрави.

П. С. За патриотарските възгледи кръга отново се изказа неподготвен, защото по този жегнещ въпрос има изписани хиляди страници и то не от псевдочуени или лаици , тип Живко Войников или проф. Иван Добрев, а от княз Д. Оболенски и архимандрит Леонид (един от най-добрите старобългаристи на XIX в. ).

П.С. И още нещо приятелю Глишев , дай да не фаворизираме абсолютно Септуагинтата . Този старогръцки, на който е била преведена преди Рождеството , въобще е доста архаичен с византийския от VIII-X в. , като добър специалист, поне това можеш да ни съобщиш.

Редактирано от glishev
Сливане на двоен постинг.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Цитат от статия на Д.Донев:

Дори ако това е така, цялостният превод на Библията на славянски в този ранен период е имал само локална реализация и е бил малко познат и използван. Ето защо, опитът на епископ Генадий през 1495 г. да състави славянски превод на Библията от наличните славянски ръкописи, завършва неуспешно. В следствие на това, той се наема да преведе сам книгите на Летопис, Ездра, Неемия, Естир, по-голямата част от Еремия и апокрифните книги. Колкото и да е чудно, базовият текст, който използва е латинската Вулгата. Този превод става основата за първата печатна славянска Библия, издадена в Прага през 1570 г. Следващото печатно издание през 1581 г. в Острог включва нов превод на някои от книгите, направени от гръцката Септуагинта.

Може и да съм запомнил някакво твърдение, че първата отпечатана славянска Библия е бил по Вулгатата, и да съм се заблудил.

Но може и наистина Св. Методий да е превеждал по Вулгатата. Ако това е факт, по-сетнешни православни извори биха го премълчали или изопачили. Съображения за Св. Методий: Вулгатата е била по-достъпна в районът на мисията, а пък Септуагинтата в този район сама по себе си би породила теологичен спор. Освен това, като че ли съществува предание сред хърватите, че глаголическата азбука била от Св. Йероним. Обяснението ми е, че вероятно и самият Св. Методий държал да се знае, че се води по Св. Йероним, за да притъпи атаките към делото си, а после вече кой каквото разбрал, препредал, и до нас дошло изопачено предание (за глаголицата и Св. Йероним). Освен това, като че ли цар Симеон бил наредил нов превод на Ветхия завет. Ако е било така, подозирам, че той пък като ромейски възпитаник е поискал да се преведе от гръцки, от Септуагинтата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тия дни имах разговори по един фрагмент от Деянията и според мен е очевидно, че нашата и руската модерни синодални Библии са в зависимост от Вулгатата. Оказва се, че това не е нонсенс. Майендорф също пише нещо такова.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тия дни имах разговори по един фрагмент от Деянията и според мен е очевидно, че нашата и руската модерни синодални Библии са в зависимост от Вулгатата. Оказва се, че това не е нонсенс. Майендорф също пише нещо такова.

Глишев , уточни се , ако обичаш, защото отидохме пак до езика на Константин . Даваш ли си сметка. Никой не отрича , че Вулгата е използвана и през IX в. и при Синодалния превод от 1923г. Обаче , Евангелие от Йоан не е превод от латински . А за Псалтира да използваш латински, ще трябва да минеш първо през библия хебраикум .

И с Майендорф се конкретизирай.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Давам само два примера. Вж. "Византийското богословие" на Майендорф по отношение на Рим. 5:12.

Вж. и различните възможни преводи на Деян. 17:32, които, направо казано, са препъни-камък. В двата случая синодалните преводи се опират на Вулгатата, която, за съжаление, дава възможности за погрешно разбиране на текста. Гръцкият текст не е следван плътно нито в новоруския, нито в новобългарския синодален превод.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

През дадения период - IX в. ИРИ (Византия) е изживяла период на един малък Ренесанс. Това в пълнота важи за всички направления в живота на империята. Още повече е редно, този Ренесанс да важи и за Богослужението, като най-важната част от религиозния култ . Ако приемем , че КиМ са ученици на Магнаурската школа , но отивайки във Великоморавия са започнали да въвеждат Западен чин на Богослужение, то ще трябва да излезем концептуално от единствените исторически извори за дейноста им и да влезем в сферата схоластичните предположения.

Ето няколко разсъждения в тази насока -

Богослужебните чинове преведени от св. братя Кирил и Методий

при подготовката им за моравската мисия

Първа част

За преводите - от годищния богослужебен цикъл на Великата Константинополска църква през IX век

Въпросът за превода на Св. Писание и богослужебните книги е от съществено значение за разбирането, както на мащаба на мисионерското дело на св. братя, така и на общо културното значение на това дело за българите и славяните. Този въпрос е бил проучван от мнозина изследователи и богослови, но и до сега си остава не напълно изяснен. В настоящата работа ще се опитам да напрая преглед на научните проучвания и на техните изводи и заключения, за които има достатъчно и неоспорими доказателства. По-конкретно ще разгледам въпросът, какво са превели св. братя преди началото на великомораската си мисия и какво е било преведено по-късно.

В началото трябва да се направи обзор на основните извори, от които черпим сведения за осветляването на историческите факти.

Първо, в пространното житие на св. Кирил се казва: „Когато пристигна Кирил в Моравия заедно с брат си Методий, Ростислав го прие с много почит, събра ученици и му ги предаде да ги учи. А той скоро преведе целия богослужебен чин и ги научи на утринна, часове, вечерня, повечерие и тайнствената служба – светата литургия." (Левкийски епископ Партений, Жития на българските светии, С., 1974, с. 70).

Второ, в пространното жите на св. Методий се говори, че преди края на живота си той довършил превода на Свещ. Писание и освен това превел и Номоканона (Кормчая книга) и Отечник или Патерик. Изворният текст е следният: „После, като отхвърли всички тревоги и възложи на Бога своята печал, постави двама от своите ученици за скорописци и бързо преведе цялата Библия без Макавейските книги от гръцки на славянски за шест месеца: започна от март месец до 26-я ден на октомври. И като завърши въздаде достойна хвала на Бога, Който дава такава благодат и помощ, и възнесе тайнственото свето възношение (св. литургия) ... Защото до тогава беше превел заедно с Философа само Псалтира и Евангелието с Апостола и избрани църковни служби. Тогава преведе и Номоканона, сиреч Законоправило и книга на отците". (Левкийски епископ Партений, Жития на българс ките светии, С., 1974, с. 79-80).

Трето, житието на св. Методиий ни предава писмото на папа Адриан ІІ (Gloria in excelsis), в което се казва: „Съказая кънигъІ въ язъ­Ікъ вашь по всемоу цьрквьномоу чиноу испълнь и съ святою мъшею, рекъше съ слоужьбою и крещениемь" (Цит. По: Бл. Чифлянов, богослужебният чин, преведен от св. братя Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мисия, С., 1976, с. 242).

Четвърто, в пролога към книгата „Небеса" Йоан Екзарх пише: „.............."

Пето, в своето творение „За буквите" Черноризец Храбър казва: „святий Константин ..."

От първите две житиета според Бл. Чифлянов би могло да се направи извода, че до пристигането си във Великоморавия св. братя вече са били превели Псалтир, Евангелие и Апостол. Трябва да се направи уточнението, че тук изворите споменават, т. нар. Апракос-Евангелие, апракос-Апостол или изборно Евангелие и Апостол, както и Псалтир за богослужебна употреба. Това, че тези книги е трябвало да бъдат преведени в самото начало, произтича, както от най-належащата потребност от тях както с оглед на мисионерско-проповедническите нужди, така и от неотменимата им потрбеност за отслужването на богослужебните последования. А под „избрани църковни служби" се подразбират всички онези богослужебни текстове, взети от непреведените от тях цялостно, гръцки църковни книги (Бл. Чифлянов, Богослужебният чин, преведен от св. братя Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мисия, С., 1976, с. 229). Посочените два извора са най-близки до времето на св. братя и свидетелстват, че в началото на моравската си мисия те са превели „целия църковен чин". Посочват се и необходимите книги за извършването на богослужението: „Псалтира и Евангелието с Апостола и избрани църковни служби". Тези книги са били напълно достатъчни за осъществяването на целия църковен чин от една мисия, водена от клирик в презвитерски сан. Те са били в съответствие на потребностите за извършването на денонощният, празничният, великопостният и следвеликопостният богослужебен чин, а освен това и на църковните тайнства и обреди (Пак там, с. 243).

Интересно становище за обема на преводите, направени от св. Кирил и св. Методий преди заминаването им за Моравия, изказва Куйо Куев в своето изследване „Към въпроса за началото на славянската писменост". Той смята, че са неправилни мненията на учените, които правят своите изводи възоснова на съвременното състояние на богослужебните книги, че днешният обем на тези книги, не отговаря на техния обем през средата на ІХ в. Той прави обобщението, че „за правилното разрешение на въпроса трябва да се има предвид обстоятелството, че в днешното си състояние богослужебните книги се оформят в продължение на редица векове. Затова Кирило-Методиевото преводаческо дело трябва да се разгледа и прецени в светлината на конкретната обстановка от средата на ІХв., в светлината на тогавашната византийска литургична практика и книжнина. Освен това не бива да се забравя, че двамата братя заминават за една страна, където християнството току-що е прието, където трябва да се задоволяват само най-съществените религиозни нужди, където няма условия условия за пищен богослужебен ритуал, тъй като няма развит християнски живот" (Куйо Куев, „Към въпроса за началото на славянската писменост", Год. на Соф. Унив., Филолог. Фак., 1959/1960, с. 91).

Ценни свидетелства за изясняването на въпроса се намират в пространното житие на св. Климент Охридски от Теофилакт Български, който пише: „Той богато снабдил Църквата с псалмоподобни песнопения, едни от които са съставени за много от светиите, а други пък, молитвени и благодарствени са в чест на всенепорочната Божия майка. Изобщо Климент е предал на нас българите всичко, което се отнася до Църквата и с което се прославя паметта на Бога и на светиите и чрез което се трогват душите" (Ал. Милев, Жития на св. Климент Охридски, С., 1961, с. 108). От голямо значение за осветляването на въпроса също така е и друг текст от същото житие, който се отнася до до периода преди края на живота на светителя. От голямо значение е написаното житиеписецът : „като предусетил смъртта си, поднесъл последен дар на българските църкви и прибавил към триода това, което му липсвало, защото тогава завършил тази част, която се пее от новата неделя до Петдесетница" (Пак там, с. 114).

От този извор би могло да се направи заключението, че св. Климент Охридски е допълнил и довършил работата по превеждането и съставянето на църковните служби за прослава на Бога, на Св. Богородица и в памет на светиите. Той също така е превел и съставил Цветния триод, а понеже се казва, че той е прибавил към Постният триод и Цветния, то това обикновенно се прави от този, които е превел и съставил първата част, той превежда и втората, защото ако друг беше превел Постният триод, тогава би било неправилно да се каже: „защото тогава завърши тази част", какъвто извод прави и прот. Благой Чифлянов в изследването си „Богослужебния чин, преведен от светите братя Кирил и Методий в началото на тяхната мопавска мисия" (Бл. Чифлянов, С., 1976, с. 236). Свидетелството на св. Теофилакт Охридски ни навежда на мисълта, че „преводът на целия тогавашен триод (постен и цветен), на тогавашния октоих и на материала, който влиза в състава на нашите минеи, сиреч книгите, които съдържат „псалмоподобните песнопения" („псалмикис каноси"), с които се прославя паметта на Бога, на св. Богородица и на светиите е дело на св. Климент, защото:

а) Под израза „псалмоподобни песнопения" разбираме ония песнопения на Източната църква, които имитират псалмите. Такива са т. нар. от нас духовни песни, които първоначално били съставени, за да се прибавят към стиховете на библейските псалми и библейските химни, имитирайки и развивайки техните идеи. Тези духовни песни намираме предимно в октоиха, минеите и триода (постен и цветен)" (цит. съч., с. 236-237).

В периода до ІХ в. богослужебни книги и сборници - минеи и триоди, оформени в днешния им вид, не е имало (цит. съч., с.232-233). „Такива книги нямаме, защото песненият състав на тия книги в оная епоха не съществувал в днешния му вид и тъкмо в оная епоха едни книги изчезват, а нови почват да се оформят. Изчезва книгата, съдържаща стари песни, наричана <тропологий>, а почват да се оформят триодът и по-късно минеят. Старият песнен материал се състои от тропари, антифони, кондаци, икоси и акатисти......"(цит. съч., с.233).

Налага се тук да уточним какво точно трябва да разбираме под съответните наименования на богослужебните книги през ІХ в. и какъв е обема на включваните в тях богослужебни последования: „под Триод... ще трябва да разбираме не химнологичното съдържание на ония книги, които употребяваме в предпасхалния (Постен Триод) и следпасхален (Цветен Триод или Пентикостар) период, а празничния фонд на тия два периода, свързани с Пасхата. Така че в случая понятието Триод е паралелно на понятието Месецослов. Като под месецослов разбираме списъка на празниците и възпоменанията от неподвижния календарен годишен кръг, под Триод ще трябва да разбираме списъка на празниците и възпомемнанията от подвижния календарен годишен кръг" (Бл. Чифлянов, Триодът и месецословът на Великата Църква през ІХ век. С., 1970, с. 269).

При анализа на горепосочените извори прот. Благой Чифлянов отбелязва факта: „че никъде в т. нар. Панонски легенди не се говори за превода на такива важни богослужебни книги като октоих, триод и тропологий, т. е. че Панонските легенди не познават монашеския чин на денонощните последования, който не може да се извърши без химническия материал, поместен в горните книги. Ако солунските братя бяха превели монашеския чин на денонощния богослужебен кръг, авторите на Пространните жития щяха да отбележат преди всичко октоиха, триода (постен и цветен) и тропологията, съдържащ вероятно нашите минейни материали. Те са споменали имената на изцяло преведените от св. братя евангелие, апостол и псалтир и за „избрани църковни служби" от непреведения изцяло евлогитарий, защото славянските просветители са превели азматическия чин на денонощното, празничното, великопостното и следвеликопостното богослужение, както и тайнствата и обредите, които може да извърши един свещеник.

"Още по-силен аргумент в полза на моята нова теза, а именно, че солунските братя са превели азматичекия чин на Константинополската църква е обстоятелството, че авторът на Кириловото житие сочи само четири богослужебни последования на денонощния кръг: утренни, часове, вечерни и повечерия, сиреч четирите последования на азматическия чин" (Бл. Чифлянов, Богослужебният чин, преведен от св. братя Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мисия, С., 1976, с. 243).

За този чин може да се каже: „цариградският, енорийският, светски или още азматически чин (асма-песен), песенен чин на Великата църква получил крайното си оформяне в Цариград. Извършвал се в големите градове на Византия. Симеон Солунски казва, че този чин бил предаден от св. Отци и че в началото се извършвал от цялата Божия църква, а по-късно само в Цариград, Солун и Ахтиохия. Наричал се азматически (песенен) за разлика от манастирския, в който първоначално преобладавало библейският псалмодичен материал". (цит. съч. с.238)

„Така Цариград и Солун имали свой богослужебен чин за денонощния кръг, който се отличавал от палестинския. Влиянието на последния се почувствало в Цариград между 787 и 807 г., но най-вече след окончателната победа на православието над иконоборството през 843 г. И то по манастирите, между които на първо време в Студийския. Следователно с положителност можем да кажем, че когато солунските братя били натоварени с моравската мисия (862) и започнали да превеждат богослужебните книги, в Цариград се е служило по двата типика: в енорийските храмове и в консервативните манастири на столицата по типика на Великата църква, а в Студийския манастир и в ония манастири, които последвали неговото нововъведение, по типика на „Св. Сава" (пос. съч., с.238-239).

Специфичното за азматическия чин е, че четирите му последования са съставени от по три елемента:

1. Псалми или библейски химни, пяти антифонно с припев, или се пеят тропари;

2. Синапти, т. е. Общи моления на свещеника, дякона и народа;

3. Библейски четения (пос. съч., с. 245).

В заключение на своята студия прот. Благой Чифлянов прави следните изводи:

1. Славянските просветители св. Кирил и Методий в началото на своята моравска мисия до смъртта на св. Кирил са превели устава на Великата константинополска църква, т. е. четирите азматически последования на денонощния богослужебен кръг, които лежал в основата на всекидневните, празничните, великопостните и следвеликопостните богослужения, както тайствата и обредите, които биха могли да бъдат извършвани от клирик в презвитерски сан и които биха могли да имат приложение в извънвизантийската действителност.

2. Като имаме предвид, че уставът на Великата църква в горните рамки съдържал около 25 машинописни страници химнография, византийския псалтир – 2200 стиха старозаветни четива, изборния апостол и изборното евангелие в краткоапракостния им вид – около 17 ектении и около 200 молитви, т. е., че химничхият молитвеният и библейският материал, който св. братя трябвало да преведат бил твърде малък, един от най-силните аргументи на ония, които поддържат, че началото на славянската писменост е положено в 855г., отпада. Св. братя могли да преведат този материал в рамките на една година, както твърди авторът на ЖК.

3.Панонските легенди отразяват азматическото богослужение на Константинополската църква от преди Х век. Този факт е един нов и солиден аргумент в полза на достоверността им като извори за живота и делото на славянските просветители.

4. Превода на манастирския богослужебен чин ще трябва да търсим в българските школи и по-специално у св. Климент Охридски, към което ни насочва и правилното разбиране на Теофилактовото свидетелство за преводната му дейност" (цит. съч., с. 260).

До сходно становище, че светите братя са могли да преведат преди отиването им в Моравия, необходимите им за богослужението книги, достига и Куйо Куев, въпреки факта, че той счита, че преводите са направени от подобни на съществуващите днес богослужебни книги (Октоих и Триод – Постен и Цветен). Той прави следния извод: „за превода на богослужебните книги, извършен от Кирил и Методий преди заминаването им за Моравия, съвсем не са били необходими години наред... Като се вземе пред вид, от една страна пълния текст на Псалтира, Евангелието и Апостола... от друга – обемът на изборните евангелия и апостоли, а от трета – състоянието на богослужебни книги през ІХ в.... Колкото и бавно да са превеждали те, колкото и да са обмисляли всяко изречение, колкото и трудности да са имали поради обработеността на славянския език, все пак това е работа за месеци, нека бъде за година. А с такъв период от време двамата братя са разполагали: Ростиславовите пратеници пристигат в Цариград през 862г., а Кирил и Методий заминават за Моравия към края на 863г. Никой не твърди, че заминаването за Моравия е станало веднага или месец-два след пристигането на моравската делегация във византийската столица. Теорията за превода на славянските книги през 863г. допуска от съобщението в Цариград за Ростиславовата молба, до окончателното привършване на превода време до една година" (Куйо Куев, „Към въпроса за началото на славянската писменост", Год. на Соф. Унив., Филолог. Фак., 1959/1960, с. 99-100).

За Св. Литургия преведена от св. Братя Кирил и Методи при подготовката им за моравската мисия

Светата Литургия, в която се извършва тайнството Евхаристия, заема централно място в богослужебния живот на Църквата и в духовния живот на всеки православен християнин. Евхаристията е свято тайнство, прието от апостолите (Лука 22: 19-20), развито и предадено нам, като свидетелсво за истинността на Божия промисъл за спасението на падналото човешко естество. Векове наред най-достойните служители на църквата са развивали и украсявали псалмопенията на „оформения в древност християнски култ, при спазването на две основни правила: верни на догматиката и на добрия литературен вкус" (Бл. Чифлянов, Богослужебният чин, преведен от св. братя Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мися. С., 1976, с. 231). „Затова днес се говори за етапи в развитието на богослужението, които се обобщават в:

1. Период на импровизации (I-IVв.);

2. Период на създаване на богослужебни формули (IV-VIIв.);

3. Период на компилации (VIII-XIIв.);

4. Период на фиксиране на богослужението (XIII-XIV в.). Това важи най-вече за Западната църква, където боголужението не е стабилно и интеграцията на ритуалите не е докарана до крайност" (цит. съч. с. 230-231).

Достигналите до нас най-ранни литургийни текстове са от IV в., когато те почват да се фиксират в отделни църковни центрове. Така на Изток богослужението се е развило под влияние на двата древни центъра: Алесандрия и Антиохия, а на Запад в по-дълъг период от средновековието, под влиянието на Рим, Медиолан, Галия, Испания и Британия (Бл. Чифлянов, Православна литургика. С. 2008, с. 183-184). Развивайки се под влиянието на много фактори християнското богослужение получило различни форми в различните региони. Изследването на това многообразие в контекста на конкретната тема ограничава анализа на богослужебната практика от IXв. в Константинопол, Рим и на трето място земите, които са били част от Византийската империя, но църковно подчинени на римската катедра чрез Солункия митрополит до 732г.

Списъкът на изворите, които свидетелстват за превода на литургичен текст от св. братя Кирил и Методий, е много кратък.

На първо място, ще посоча пространното житие на Константин-Кирил Философ, в което е записано „Когато пристигна Кирил в Моравия заедно с брат си Методий, Ростислав го прие с много почит, събра ученици и му ги предаде да ги учи. А той скоро преведе целия богослужебен чин и ги научи на утринна, часове, вечерня, повечерие и тайнствената служба – светата литургия" (Левкийски епископ Партений, Жития на българските светии. С., 1974, с. 70).

И по-кьсно след описание посрещането на Константин Философ в Рим, съставителя на житието продължава - "След това папата заповяда на двама епископи, Формоза и Гаудерик, да посветят славянските ученици, които ръкоположени, веднага служиха св. литургия на славянски език в църквата <Св. апостол Петьр> ... в църквата на великия вселенски учител <Св. апостол Павел>, кьдето цяла нощ пяха славословия на славянски, а на другия ден – литургия над неговия св. гроб" (пак там, с. 73).

На трето място, пространното житие на св. Методий предава писмото на папа Адриан II до князете Ростислав, Светополк и Коцел, в което той говори за св. Методий: „Ние, получили тройна радост, намислихме да изпитаме нашия син Методий, мъж съвършен в разума и правоверието, да го посветим с учениците му и да го пратим във вашите страни да ви учи, както искахте, и да ви проповядва Библията на ваш език според целия църковен чин със светата литургия и кръщение... Само този обичай спазвайте, на литургия да четат най-напред апостол и евангелие на латински, а после на славянски" (Левкийски епископ Партений, Жития на българските светии. С., 1974, с. 77).

На четвърто място, в пространното жите на св. Методий се говори, че преди края на живота си „бързо преведе цялата Библия без Макавейските книги от гръцки на славянски за шест месеца: започна от март месец до 26-я ден на октомври. И като завърши въздаде достойна хвала на Бога, Който дава такава благодат и помощ, и възнесе тайнственото свето възношение (св. литургия) и заедно със своя клир отпразнува паметта на св. Димитрий" (пак там, с. 79-80).

На пето място в „Беседа против Богомилите" Козма презвитер изброява имена на литургийни последования: "Та апостол Петър не създаде ли литургия... Иаков, Господният брат... не създаде ли литургия, която и досега слушаме да пеят над гроба Господен... Едва след това великият Василий... ни предаде литургия" (Презвитер Козма. 1998, с. 64).

На последно място в поясненията за – Литургия на Свети Петър – е посочен цитат от Евтимий Атонски (починал 1028г.): „а ако някой някога желае да служи, то всяка [литургия] е добра – Якововата и Петровата, Василиевата и Златоустовата" (КМЕ, с. 542).

Първите два извора, от които черпим информация за живота и дейноста на св. братя Кирил и Методий - "Панонските легенди" не изясняват кой литургиен текст (или кои литургийни текстове) са преведени от тях при подготовката им за моравската мисия. Единствената подробност, включена в писмото на папа Адриан ІІ, „на литургия да четат най-напред апостол и евангелие на латински, а после на славянски", не помага за решаването на проблема, защото 'евангелският чин' е неделима част, както на най-старото литургийно последование, така и на разработените и утвърдени по-късно във Византия и Рим (Собрание древних литургий. Москва, 2007 с. 130, с. 766).

Поради отсъствието на информация, уточняващи подробности и загатвания, изследователите прибягват до анализ на литургийните текстове и практики от времето на тяхното възникване и през процеса на развитието им. "Съставът на текста на една литургия може да бъде добро свидетелствоза времето, когато той е записан или преведен" (И. Христова, Медиевистични рекурси. С., 1993, с. 33).

„Във връзка с историята... е извънредно важно да отчетем и всеизвестното богослужебно многообразие на ранното средновековие както на Изток така и на Запад. В онези времена римската и двете цариградски литургии (на Василий Великий и Иоан Златоуст), на които по-късно било съдено да се наложат над вече разделения християнски свят, все още имали ограничено разпространение. Особено разпространена по онова време била най-старата литургия в нейните многобройни варианти, приписвана на св. Яков и наричана сирийска или иерусалимска. Не само отделни епархии, но даже и отделни храмове в един и същи град притежавали собствена богослужебна практика." (Теодосий Смядовски, Проучвания вьрху Супрасълският сборник. С., 1980, с. 109-110).

В своите анализи, проф. Бл. Чифлянов отхвърля тезата, че светите братя са превели римския или римовизантийския ритуал. За доказателство той анализира текста на Панонските легенди като най-авторитетни извори за началната история на славянската книжнина. Според него „Съставителят на Кириловото житие използвал византийската богослужебна терминология, когато изброил богослужебните последования от денонощния кръг, а евангелието, което превежда св. Кирил, е византийското изборно евангелие, което, както сега, така и тогава почвало с Пролога на Иоановото евангелие." (Бл. Чифлянов. цит. сьч., С., 1976, с. 231). Друг аргумент проф. Чифлянов намира във фактите, че „в Рим братята извършват тържествени богослужения и никой документ не прави алюзия за техния ритуал. Учениците им, славяни, били ръкоположени, св. Методий бил въведен в епископски сан от латински духовници и славянските извори не изразяват своето очудване от това, нито пък смятат, че тези факти са противни на византийските обичаи. Че това поведение не било дипломатически акт от страна на двамата братя, нито пък местен либерализъм на Римската църква се вижда от приведения от него пример и анализа му. Той констатира, „че различието между византийския и латинския клир било в езика, а не в ритуала. Не че по това време ритуалът се извършвал по един и същ начин, а че различията в ритуала не засягали същността на богослужението, нито богословието му, нито пък главните елементи на формата му" (пак там, с. 229-230). На основата на този извод, проф. Чифлянов не намира смисъл да се твърди, че св. братя Кирил и Методий (като представители на византийския клир) са приели да служат по римски ритуал или „да преведат и въведат в Моравия един ритуал, който те самите не познавали, а още повече да "научат" и други да го извършват" (пак там, с. 231). Така той заключава „че солунските братя превели и въвели в Моравия онова богослужение, което те познавали от младини и в което вземали участие. Ето защо ние се насочваме към Византия и търсим отговор на въпроса: кой е бил онзи Цариградски 'църковен чин', преведен от братята в самото начало на тяхната моравска мисия, та още със самото си пристигане Константин да събере ученици за да ги научи да го извършват" (пак там, с. 231). На друго място проф. Чифлянов пише: „С положителност може да се твърди, че солунските братя са превели трите литургии на византийския ритуал в техния състав от ІХ в. до времето, когато техните ученици са дошли в България. Основанията за това са следните: 1) Василиевата литургия до към ХІІ в. е на първо място в запазаните до нас ръкописи и следователно е основна литургия във Византия; 2) В старобългарски паметници са запазени молитви и фрагменти от молитви, които се намират само в Златоустовата литургия (Похвално слово за св. архангели от Климент Охридски); 3) Преждеосвещената литургия е била абсолютно необходима за великопостния период; 4) За високите качества на най-ранния превод на Литургия старобългарска говори не само съвършено точното предаване на съдържанието на текста, но и спазването на неговата ритмическа организация" (КМЕ, с. 544).

Свидетелството на другите два извора от уводната част са насърчавали изследователи да вклюват превода на Литургията на св. Петър в последния етап от литургичното творчество на Светите братя Кирил и Методий (пак там, с. 541-542). Според Теодосий Смядовски „Св. Петровата служба, била в употреба в ония земи на империята, които до 732 г. били на двойно подчинение: политически към Цариград, а Църковно към Рим. ... Обаче промяната в църковното подчинение след едикта на (Император Лъв III) Исаврянина не довела автоматично и до промяна на литургичната практика на споменатите диоцези. Било поради консерватизма на местните църкви, било поради някогашната богослужебна търпимост на патриаршията, отслужването на тази литургия продължило, изглежда, и след 732г. ... показателно за запазването до късно на св. Петровата литургия в някои области на империята е едно писмо на св. Евтимий Атонски. Там наред с другите две традиционни цариградски литургии (Василиевата и Златоустовата), се подчертава догматичната законност и на св. Якововата, и на св. Петровата литургия, като се препоръчва и тяхното отслужване". (Теодосий Смядовски, Проучвания върху Супрасълския сборник. С., 1980, с. 111).

„Литургията на св. Петър е всъщност римска меса, "поставена във византиийска рамка" и предназначена за гръкоговорящи, намиращи се под юрисдикцията на римсия папа, т. е. тя е междинно звено между западния и източния ритуал. Въпреки, че елементи в нея са заимствани от Василиевата и от Златоустовата литургия (или по-точно съвпадат с тях, може би защото имат общ по-древен изтичник), нейната структура е доста по-различна от структурата на византийските лутургии. По-точно, нейната анафора е александрийска по тип, докато трите византийски литургии имат антиохийска по структура анафора" (Искра Христова, Медиевистични рекурси. С., 1993, с.33).

Най-старият сборник, съдържащ препис на литургията на св. Петър е открит в монастира Пресвета Богородица Одигитрия в Россан, област Калабрия в Италия и освен литургиите на апостол Марк, апостол Яков и Златоустовата, съдържа и много други текстове. В сборника са упоменати Ахтиохийските патриарси от апостол Петър до Теодосий, т. е. почти до ХІІ в. (Собрание древних литургий. Москва, 2007, с. 120).

Известни са още два ръкописа, които съдържат двете литургии на св. Яков и на св. Петър. Единият ръкопис от 1676 г. е от Хилендарския монастир, а другият 1693 г. е от сбирката на Московската Духовна академия (Искра Христова, Медиевистични рекурси. с. 34-35).

Много изследователи са проучвали ръкописите на литургията и са предложили различни заключения. „Фр. Мареш анализира подробно двата преписа на литургията на св. Петър – Хилендарскя и Киевския, и отхвърля ...., че текстът на Хилендарския препис има Кирило-Методиевски произход. Основание му дават две неща. Първо, че не открива в текста на литургията нито моравизми, нито други синтактични или стилистични особености, които да говорят за Кирило-Методиевски или моравски превод. Второ, славянският превод стои най-близо до този гръцки вариант на литургията, който се открива само в атонски преписи от XIV век нататък" ( пак там, с. 36).

Доказателсво за това, че в периода след покръстването на Българския народ, са използвани други литургиини чинове освен утвърдените във Великата константинополска църква, намираме в архитектурните особености на преславските храмове от епохата на покръстването на България. (Т. Смядовски, За Преславския дворцово-църковен церемониал. Архиология, 1980, кн. 1, с. 7-9).

„В полза на предположението, че литургията на св. Петър била прилагана някога и в някои старобългарски диоцези, идва и Беседата на Презвитер Козма. ... Затова логично е, че Козма визира в случая нещо, което било познато и прилагано някога и някъде и в нашите зами (Теодосий Смядовски, Проучвания върху Супрасълския сборник. с. 112).

В заключение мога да кажа, че не разполагаме със средновековна книжнина, която пряко да посочва състава и обема на литургийния превод на светите братя Кирил и Методий. Ако по Божий промисъл, все пак нещо е оцеляло, надявам се то да бъде открито и побликувано, за да се осветли една толкова важна и интересна част от историко-богословското минало.

Професор Чифлянов намира косвени доказателства за решаването на тематичния проблем в анализа на информацията за живота и дейността на св. братя Кирил и Методий поставена в контекста на богослужебните книги и практики на Великата Константинополска църква от ІХ век. Той установява наличието на два богослужебни типика: Иерусалимския или т. нар. Монашески типик оформен в монастира на 'Св. Сава', който в този период (от VII в. до XII в.) претърпява развитие, и Цариградския, енорийски или т. нар. Азматчески, (песенен), оформен в Цариград. Азматическият е традиционният богослужебен чин има по-опростен ред, който Солунските братя са познавали добре. Проф. Чифлянов смята, че те са превели именно Азматическият чин, оценявайки го и като по-подходящ за постигане целта на своята мисия. Авторите на Пространните жития посочват, че св. братя преди кончината на Св. Константин-Кирил Философ превеждат „Псалтира и Евангелието с Апостола и избрани црковни служби" (Левкийски епископ Партений, пос. съч., с. 80).

Проф. Чифлянов , отхвърля мъзможноста светите братя да са са използвали св.Петровата литургия в мисионерското си дело. Той пропуска един много важен факт, който е сериозен аргумент в противното. Същестуването на грузински превод на тази литургия , направен от арх. Иларион (822-875). Именно той е игумен на манастира в Олимп (Витиния) , а този манастир е поддържал тесни връзки със Солунската църква, откъдето става ясно, защо св. Методий избира този манастир за свой духовен път.

Евангелието и апостола преведени от братята Кирил и Методий, проф. Чифлянов определя като византийското изборното евангелие и апостол и заедно с тях трите литургии на византийския ритуал в техния състав от ІХ век. Преводът на псалтира е бил насочен към задоволяване нуждите на азматическия богослужебен чин, а съставът на избраните църковни служби той определя, като службите на празниците и възпоменанията от неподвижния и подвижния календарен годишен кръг заедно с тайнствата и обредите които може да извърши един свещеник (Бл. Чифлянов, Триодът и месецословът на Великата Църква през ІХ век. С., 1970, с. 269).

Наличните преписи от средновековието, на текстовете на древните литургии, предоставят възможност за нови проучвания, които чакат своите пионери. Нашему Создателю, во славу, родителем же нашим на утешение, церкви и отечеству на ползу. Амин!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...