Молдавската църква в диоцеза на Охридската архиепископия

[Galahad]

В смутните ХV-ХVІв. архиепискипията на Първа Юстиниана и цяла България получила значително териториално разширение, като към нея се присъединили Видинска и Софийска епархии, Влашко, Молдава и Сърбия.

Преминаването на Молдавската църква на подчинение на Охридската архиепископия в молдавските извори се свързва с Фераро-Флорентинския събор и сключената там уния. Молдавския митрополит Дамян присъстван на събора и също подписал унията, което обаче било посрещнато враждебно в страната. Промяната станала при управлението на войводата Александър І Добрия(1400—1432)

, а като охридски архиепископ се сочи Никодим. Според един молдовски летопис от ХVІІв. Александър изпратил Григорий Цамблак в Цариград за да уреди въпроса с ръкополагането на молдавски митрополит. Тъй като по това време имп. Йоан и патриарха били вече заминали за Италия, молдавската мисия решила вместо да се върне без резултат, да замине за охрид и от там да бъде потърсено ръкополагане. Този път мисията завършила успешно и молдавската църква била подчинена на Охридската. Докато в това сведение, както и в хрониката на Мирон костин преминаването се свързва повече с отсъствието на императора и патриарха, то Димитър Кантемир пише, че причина за промяната е сключената уния. Първият ръкоположен за митрополит от Охридския архиепископ бил Теоктист, по народност българин.

Преминаването на Молдавската църква на подчинение на Цариградската патриаршия се свързва с поместния събор в Яш през 1642г. при управлението на Василий Лупу. Според сведението на Кантемир Охридския архиепископ също дал съгласие за това, като промяната се свързва усилията за по-ефективно противопоставяне на протестантската пропаганда.

[RIZAR]

Галахад , по-важното е да споменеш , че Молдовската митрополия , до нейното възшествие от IV до XIV в. е била неизменно скитска и българка. Скитските епископи до Никейския събор са били подчинени на Йерусалимската патриаршия ,а след това са автокефални.

От 865 до 972 г. земите на днешна Молдова са подчинени църковно към Дръстърската патриаршия ,ако ще там да имало два пияни попа и напите от шайка пацинаките, а от 972 до 1185/6 към Охридската БЪЛГАРСКА архиепископия. Това е било неизменно правило и само установяването на братята Асен и Петър кореспондира транслацията на субординативност от Охридската патриаршия към Търновската архиепископия (от 1205 патриаршия в уния с папата , а от 1235 автокефална патриаршия ). Едва след простотиите на Александър с неговите бракове с иноверци , Видин , УнгроВлахия и Молдова отново се насочват към Охридската патриаршия. От Видин , поне са приели Константинопол , но впредвид на евентуално сътрудничество срещу османлиите.

Така, че присъидиняването на Молдовската митрополия към Охридската патриаршия .архиепископия си е било закономерен акт , на един непрекъстан църковен идентитет меджу охридски и молдовски българи.

[Galahad]

Молдавия и Влахия се насочват към Охридската архиепископия след падането на Търново. Молдавия известно време е била подчинена на Царигр. патриаршия последством Галичката митрополия. Само Видин по времето на цар Иван Страцимир минава на подчинение на Цариград. Но иначе при Иван Александър (вероятно при патр. Теодосий) се прави опит да се поеме контрола и над Киев.

Иначе Мирон Костин наистина говори за привилегиите дадени на Охр. архиепископия от Юстиниан І, но не търси юридическа връзка между подчиняването на Молдавия на Охрид и правата на Първа Юстиниана. За разсила да речем от случай, който разгледахме с включването на Видинска и Софийска митрополии към диоцеза на Охр. архиепископия, като в този случай вече нейния предстоятел се позовава на по-раншните грамоти (Василий ІІ придава София и Видин към Охр. архиепископия).

Но аз бих предпочел да не се задълбаваме назад, защото съдбата на Охр. архиепископия в периода на турското робство не е много популярна за днешните българи, а далеч не е токова бедна откъм сведения. После почват едни 5 века двойно иго - гръцко и турско. Турско да, ама гръцкото не е 5 века. Стотина години след ликвидирането на архиепископията е учредена бълг. екзархия.

Заради присъединяването на Влашко, Молдова и Сърбия, както и заради Италийската епархия някои руски изследователи твърдят, че охр. архиепископия не е била българска въпреки титулатурата на предстоятеля й, а интернационална. Но както се вижда и от откъса на Кантемир, който съм прикачил като линк, то навсякъде се пише на кирилица, а освен това диоцеза и обхваща изключтелно територии на ПБЦ. Само в италийската епархия има гърци, но и тамошната т.нар. славяно-говоряща област е да речем в района на Молизе, откъдето сега копаят археологически находки за Алцековите българи.

[RIZAR]

През 1359 г. е обособено воеводство в рамките на Българското царство , което обхваща днешна Молдавия, Буковина и Бесарабия. То се нарича Молдовлахия, Росовлахия или Богданско ( съвсем ясно индикирано българско име- Дар от Бога ) със столица град Сучава. Учредяването на поместна църква тук се дължи на българско влияние,защото воеводата е искал съразмерно с неговия ранг да се установи и църковна юрисдикция – митрополия. Ако това беше някакво измислено ''румънско'' княжество, щеше да има княз , който да иска да му се ръкоположи архиепископ – както виждаме подобни индикации няма. Установява се, че Молдовлахия към 1370 г. в църковно отношение се намира под ведомството на Търновския патриарх. Към края на XIV век Цариградският патриарх нарежда на Галицкия митрополит да ръкоположи двама епископа за молдавските християни, а скоро след това назначава за свой екзарх на Молдовлахия митрополит Йеремия, което е грубо вмешателство в църковния суверенитет на БПЦ. Последният не е приет там от воеводата, епископите и народа и ги проклина. След заточението на св. патриарх Евтимий Йеремия е изпратен от Цариградския патриарх да управлява Търновската епархия. Не след дълго време отношенията между патриарха и Молдовлахия се изглаждат и в началото на XV век се основава Молдавска (Молдовлахийска) митрополия, която се подчинява на Цариградската патриаршия. Седалището на митрополита се намира в град Сучава.

През втората половина на ХІV в. Молдовските земи са повлияни от всеправославното движение за духовна обнова, известно като исихазъм. Монаси власи се учат в школите на светогорските манастири и българските манастири Килифарево и Парория.² Главен разпространител на исихазма особено във Влашко е българинът преп. Никодим Тисмански, роден в Прилеп, Македония, около 1310 г. Той става монах в Атон и през 1369 г. се заселва в днешно Влашко. Основава манастири с български имена - Водица, Тисмана и Прислоп, в които налага Йерусалимския устав. Кореспондира с Търновския патриарх св. Евтимий и през 1405 г. преписва Евангелие. Преп. Никодим умира в Господа през следващата година (памет на 26 декември).³Един от най-ранните светци, свързани с молдовскит еземи след основаването на местните църкви е св. мъченик Йоан Нови Сучавски. Той е гръцки търговец от Трапезунд в Мала Азия, който пътува с кораб за купуване или продаване на стоки. Между 1313 и 1320 г. се скарва с един капитан, който е римокатолик и вероятно генуезец. Когато корабът хвърля котва в пристанището Аспрокастро (Акерман, днес Белгород Днестровски в Украйна), капитанът наклеветява Йоан, че искал да се откаже от християнството. Управителят персиец принуждава мъченика да се поклони на слънцето и Венера, но той категорично отказва, за което е изтезаван и влачен с кон. Тук под „персиец" сигурно трябва да се разбира „татарин", защото персите (иранците) приемат шиитския ислям още през VІІ в. Накрая евреи отрязват главата на светеца. Мощите му са погребани до местната църква „Св. Йоан Кръстител", където остават в продължение на 70 години. През 1402 г. войводата Александър Добри ги пренася в Сучава, а през 1589 г. те са положени в новата катедрала, построена от войводата Богдан III. Крал Ян Собески откарва мощите в Полша през 1686 г. заедно с митрополит Доситей Молдавски и много богатства. Те са върнати чак през 1783 г. под натиска на Русия.⁴

Друга велика личност, която свързва Българската и Молдовската църква в началото на ХV в. е Григорий Цамблак. По всяка вероятност той е роден през 60-те години на ХІV в. в Търново и св. Киприан Цамблак му е чичо. Получава много добро образование и е ученик на св. патриарх Евтимий, за когото по-късно написва великолепно Похвално слово. Около 1390 г. Григорий живее в Цариград, където се замонашва. Назначен е на служба при Константинополския патриарх Матей (1397-1410 г.). През лятото на 1401 г. дяконът Мануил Архонт и Григорий Цамблак в качеството му на патриаршески синкел (секретар) са изпратени в Молдова. Формално целта на посещението им е да се осведомят дали молдовския епископ Йосиф е посветен в църковен сан от законния митрополит на Галиция, или това е извършено от Ипекския патриарх, когото Цариград не признава за законен духовен водач на Сърбия.Йосиф е някой български епископ избягал от земите на юг от Дунав и радушно приет в Молдова. Но визитата има и политически задачи. След като преминават Черно море и пристигат в гр. Акерман (Белград) при устието на р.Днестър, двамата са радушно приети от княз Александър Добри. Цамблак не се завръща в Цариград, а остава в Сучава, където през следващата 1402 г. заема длъжността проповедник при тамошната митрополитска църква.⁶Кое налага оставането на Цамблак в Молдова? На 28 юли 1402 г. татарите разгромяват турската армия край Анкара. Като следствие на това събитие Византия веднага променя външната си политика, защото вече са възникнали благоприятни условия за изграждането на общобалканска коалиция срещу завоевателя.Вероятно Византийците правят частични отстъпки , като назначаването на български митрополит на свободните територии. Предполагам Цамблак е смятал това за трамплин при евентуално освобождаване на България и въздигането му в Търновски патриарх. такава е била и амбицията на Шишмановци от Унгария,. Цамблак се оказва една от фигурите, от чиито по-нататъшни действия ще зависи в немалка степен реализацията на този план. Още в Молдова Григорий Цамблак изявява своя голям ораторски и литературен дар. Написва над 25 поучителни слова и поучения за църковните празници, както и Житие и Служба на Йоан Нови Сучавски (Белгородски). Житието е известно в повече от 50 преписа, повечето от които са руски. То е отразено и в румънската стенна живопис през ХVІ и ХVІІ в.⁷ С тази дейност Цамблак слага началото на румънската литература и налага в румънските земи среднобългарския език като книжовен и богослужебен. През 1403 г., след като вече е доказал своите блестящи качества като духовник и писател, Григорий Цамблак става игумен на новопостроения молдовски манастир "Пантократор", известен още и като Нямцу (по едноименната река, която протича до него). Верен на своето призвание, Цамблак и тук не престава да пише своите проповеди, които са запазени в румънските ръкописни сборници. Той остава в Сучава до 1406 г. Явно тогава се е провалила балканската офанзива на Константин и Фружин. Тогава той поканен от св. Киприан Цамблак заминава за Русия, където е избран за Киевско-Литовски митрополит през 1415 г. Три пъти е анатемосан от Цариградската патриаршия, участва в Констанцкия събор през 1415 г. и умира през 1420 г.⁸Според летописа на Нямцулския манастир Григорий (Цамблак?) е починал там на 86-годишна възраст. Погребан е в притвора на съборната Намцулска църква. Тук обаче се смесва нашият писател с местен духовник на име Григорий, който е живял по-късно от него. След сключването на Флорентийската уния през 1439 г. и отпадането на Цариградската патриаршия от православието Молдавската митрополия се отделя от нея и преминава под ведомството на българската Охридска архиепископия. След завладяването на долнодунавските земи от турците Цариградската патриария учредява там нова митрополия – Проиславска, с митрополитско седалище в Галац, а после в Браила. В началото на XVIII век в Северна Бесарабия е основана Хотинска епархия, която е подчинена на Браилската митрополия.

¹Theodorescu, R. Implications balkaniques aux debuts de la Metropole de Moldavie. Une hypothese. – Revue roumaine historique, 1986, № 4, 267-287. ²Serafim, mitr. Hesychasmus. Rumänische Tradition und Kultur. Würzburg, 2003. ³Jaковлевић, Р. Пут светог Никодима. Београд, 2006. ⁴Руссев, Н. Д. Житие Иоанна Нового: Легенда и историческая действительность. – Аккерманские древности. Вып. І. Белгород-Днестровский, 1997, 127-162. ⁵ Жития на светиите. Съст. Еп. Партений. С. 1991, с. 620. ⁶Русев, П., и Давидов, А., Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература, С., 1966. ⁷Бакалова, Е. Цамблаковото "Мъчение на св. Йоан Нови" в румънската монументална живопис от ХVІ-ХVІІ век. – Palaeobulgaria/Старобългаристика, 1991, № 4, 56-77. ⁸Бегунов, Ю. К. Творческое наследие Григория Цамблака. Велико Търново, 2005.

[КГ125]

Значи какво излиза? Че има актове на българска държавност почти веднага след падането на Бъгария!

Наистина процес, който заслужава внимание!!!

Защото ако България губи църковната си независимост 100 години преди да я получи обратно, то цялостният възглед за българското поведение и положение през османската власт следва да се ревизира.

[RIZAR]

Значи какво излиза? Че има актове на българска държавност почти веднага след падането на Бъгария!

Наистина процес, който заслужава внимание!!!

Защото ако България губи църковната си независимост 100 години преди да я получи обратно, то цялостният възглед за българското поведение и положение през османската власт следва да се ревизира.

Ами честито КГ 125 !!!

За 3 годишно мое участие и доколкото помня около 2 годишно Ивантертерово , май успяхме да извадим първия пирон закован в ковчега на истинската българска история , а не генномодифицирания труп на днешно предаваната!!!

[RIZAR]

Колкото до това , какво пише '' Димитър Кантемир пише,'' - ние тепърва ще установяваме( амй иванко го установи отдавна) , кой е виновен за ''доведена до упадък'' Молдовска църква, а покрай нея и всички български , но ако Молдовската пада през 1642.г, а Охридската 1767 г, то Унгровлахийската Български църква пада ,чак през 1859г. с реформите на Куза и последвалия Хохенцелерн.

[Galahad]

За съжаление в бълг. историография зее една голяма дупка мужду падането на Търново и Паисий. Това разбира се не винаги е било така - до времето, когато Коминтерна е решил, че има Македонска нация, а религията е опиум за народите. За съжаление след преврата през 1944г. публикациите за българската архиепископия в Охрид намалят драстично, но пък и за щастие точно преди навлзинето в зоната на здрача се появява двутомника на Снегаров с историята на тази църква. Но ето че се получи тъй, че имаме история, но три и половина века се оказаха изгубени. А в лицето на Охридската архиепископия-патриаршия някогашната територия на ПБЦ е била обединена ако не политически, то поне духвно - за пореден, но и последен път. Така по ирония насъдбата, както в края на ПБЦ когато вместо пленения цар патриарха е олицетворял единството на страната, ето че и когато пада и ВБЦ историята се повтаря.

[КГ125]

Ами нормално и логично е - държавата има три институции - държавната власт, армията и църквата. В държавната власт можем да включим и феодалите. Изчезват и трите, остава последната. Май Възраждането не е поникнало на неразорана нива

Наистина, каква празнина... Както и същата е налице са българите и тяхното духовно и културно състояние през византийския период.