Отиди на
Форум "Наука"

Спомени от казармата


Frujin Assen

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Бръснем се /естествено със студена вода/. По тръбата с крановете тича плъх.

E, та то и някои се къпеха със студена вода...

Плъх съм видял само веднъж, и то във Военна болница в Пловдив, в инфекциозното отделение. Излизаше от канала на банята и бягаше из нея, а който го свареше го гонеше с едно дърво за миене на пода. Накрая дървото го намери.

Иначе на другите 3 места, на които съм бил, като се изключи КЕЧ-поделението в Ботевград, където... ама това е друга история, хлорната вар играеше яко, и беше сравнително чисто. Като изключим една епидемия от дизинтерия, изкарала ни на чист въздух в Родопите за две седмици :))

Абе аз знам откъде се намира, и колко от какво хваща в една мешка, но понеже не съм пил в казармата не го и одобрявам.

Значи, пиеш ракия, ползваш руски словосъчетания, и се имаш за хитрец, а? :biggrin:

Ба, руските ми идват от военщината. Ми на, аз до БНА не пиех. :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 802
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

"Въшкарник" (всъщност униформа от ПСВ насам, в различни вариации):

http://prikachi.com/files/1357609r.jpg

post-727-090908900 1296934592_thumb.jpg

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Въшкарник" (всъщност униформа от ПСВ насам, в различни вариации):

http://prikachi.com/files/1357609r.jpg

Я сега сложи и една снимка в гръб, та да види патриотичната младеж и ония две куки, държащи ти каиша, и които при допир ти се впиваха в бъбреците.

И после иди обяснявай за практичност.

Шаякът бе изключително груб и за несвикнали на шаяци, козяци и др. достижения на бълг. текстилна мисъл индивиди, можеше да се носи само с наполеонки.

Зимните дрехи се сменяха в края на май при вече стабилни темперетури от около 25 градуса.

Porca miseria ...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Айде, бе ти пък като че ли от балетната школа си отишъл в БНА. Куките се впивали, шаякът те търкал... Щуротии. Куките са практично нещо, когато накачиш колана със сумки, ножове, гранати и пр. Впиват се толкова, колкото и копчетата на якето ти днес.

Друг е въпроса, че бяха станали белег за групова принадлежност или как там му казват социолозите - новобранците бяха длъжни да си носят коланите качени на тях, а старите, като тия на фотото, трябваше да ги носят смъкнати надолу под куките.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

О, беспорно много практични.

Кат' са толково практични дай да ги въведем отново не само в БА, но и в останалите НАТО арммий.

Освен, че бяха абсолютно непрактични и неудобни, куките прокъсваха с времето и шаяка.

Особено ако ти се налага често да носиш сумки, гранати, лопати и пр.

В моето поделение не можеше да си режеш куките - дори и като "стара капа".

Не се и толерерише носене на фазански колан от не-фазан, както е на снимката.

(Явно във 2-ра армия са ви държали по-лабово и сте били по-разхайтени)

Но се толерираше носенето на колан под тях.

Не става въпрос за балетна школа, а за съвсъм нормалното и човешко изискване:

"След като ще ми губите времето 2 години, то моля поне ме обличайте адекватно".

Редактирано от BGVlach
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Здраво си запознат. Десният на фотото наистина е с "фазански" колан. Забележи го и къде си е закачил кепето ;):biggrin:

Тези на снимката не ги познавам, взех я от нета, пък и във Втора армия съм бил само 6 месеца, сетна само в първа.

Не става въпрос за балетна школа, а за съвсъм нормалното и човешко изискване:

"След като ще ми губите времето 2 години, то моля поне ме обличайте адекватно".

"Моля" ли?!?!

Отговор:

"А едно танго на плаца?" :tooth:

Дрехи като дрехи. Остарели за модерното време, но топлеха добре. Чиста вълна все пак, 1 пръст дебела.

Новите зелени бяха идеални, топлеха в студ и охлаждаха в жегата, обаче ги пазеха. Комунизъм...

Цинтове носил ли си, като си такъв тарикат?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чета митака и заспах от скука. Хъркам вече.

Пак съм направил добро дело ;). Нямаш нужда от приспивателно :). Никой не те кара да четеш, доколкото си спомням твоята идея е да пишеш. Да станеш с най-много постове. Дерзай!

Сега по темата.

Извращенията:

Аз бях един новобранец на 3-ма стари. Не си спомням да съм лъскал объвките, пришивал якички, както и да съм и чистил пушките. Нито веднъж. Но съм го правил за други. В разчета бяхме приятели. Но си спомням друго. Като ги уволниха и върнаха след ден (84-та), батарейния назначи единия караул, аз си изчистих моя автомат и въпреки, че бях дневален (и следващите 24 часа не мога да застана на пост) отидох при батарейния и казах ст. лт. Геца аз застъпвам на мястото на ефрейтор ....

Има войнишки митове, че който не е бил "чанчен", кат новобранец, той "чанчи". Не е вярно, на следващата година имах 3-ма новобранци, софиянец, благоевградчанин и от едно село до Вършец. Не могат да се оплачат. Веднъж за да ги "скатая" взе "От бой" на цялата станция. Викнах и шофьорчето от 4-та батарея да изкара Урала от окопа. После ги насолих, но само словесно.

Като новобранци са ни шляпкали по врата. Но само това. Най-голямото извращение беше, когато овързаха редника Салмов с конци и печати на стойка като дневален. Но той си беше тъпо парче (спорил съм с него, че Луната не е сфера, а че е равна като тепсия, в началото си мислех, че ме занася ;)). Всъщност съм "чанчил" двама новобранци, музиканти, единия от Чирпан, другия от Варна. Но си имах причина: като тръгвах полагаема "забраиха" да ме събудят и вместо с влак се прибрах с автобус. Не беше въпроса в парите, а в това, че се прибирах с 4 тенис ракети (да освен бридж и ракети докарах и нонаучих доста хора, а и мен ме научиха на някои работи). Но преди това като дежурен по батарея, а те дневални, са ме "съжалили" и ме оставиха да спя след 4 часа. Събуди ме дежурния по полк кап. Шопов, като ми хвана ухото и не го пусна докато не ме острижат. Как ги репресирах? Мамби им направих нищо друго.

Чувал съм за извращения, но не съм ги виждал. Това ти, като новобранец да събираш дърва и да кладеш огън не го смятам за извращение. Нито побои е имало, нито "де;лфинчета" или Щит-ове.

Алкохола:

Имаше, но без да се прекалява. Ние бяхме бойно поделение и колкото и да се смеете (че 57-ка ще спре Фантом-а или Круз или 6-ти американски флот) така си мислехме ;). Преди учения засилваха работни команди в бирената, във Винпрома и в месокомбината. Говореше се, че на Полка се плаща ..в натура. с алкохол и колбаси. Ама и ние не спяхме ;). Изкарвахме по цели каси и ги криехме. Едната врата на Урал-а събира 7 бутилки. Но пиенето не стигаше до Шабла. Единия път го приключихме пред вратите на "царството". При другите не стигаше дори до ешелона. Но пиян войник особено с оръжие не съм виждал, нито войник нито офицер. Е в спалното беше друго, даже аз се напих веднъж, точно когато ни снеха от позициите в Шабла и ни пратиха на бригада в Червена могила, а аз бях остриган заради "музикантите". Успях да направя "Медведь пришол" но не успях да направя "Медведь ушол". Та такива ми ти работи. Сега ще спря и трета серия най рано утре ;). ако не ми се присловоблудства ;). Сега.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хаха дерзай, мене пък ме кефят истории за киртаци и крещящи старшини, въпреки че пропуснах казармата (което също ме кефи :)). Може да споделиш повече за твоето разузнаване ;) Какво се знаеше за отсрещните гръцки дивизии, какви ситуации се тренираха, какво се коментираше и тн.?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Коментираше се как "ще ги сдъвчем" и как "руснаците ше оправят всичко". Въобще за СА се говореше като за нещо огромно и все помитащо.

Тренираха се стрелби по различните евентуални гръцки (в нашия случай) мишени - танка, автомобил, безоткатно оръдие, пехота, въртолети и самолети, които се отстрелваха по различни начини - танкът с оръдие, останлите с картечница или с ОФ снаряди. Мерачите уцелваха, честно казано.

Само че, вместо да се тренират останалите неща, занимаваха войската с всевъзможни работи. Имаше учебни програми, по които началниците си бяха за военен съд, защото не ги спазваха. Вместо на тактика - да товарим бордюри, и т.н....

Фактически втората година от БНА си беше излишна.

"Врагът" беше някакъв гръцки полк ли беше, батальон ли беше, който се намираше на толкова от границата, колкото и ние.

Никой никога не си е мислил сериозно за война, обаче и това караше в ежедневието да царува доста фатмащина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хаха дерзай, мене пък ме кефят истории за киртаци и крещящи старшини, въпреки че пропуснах казармата (което също ме кефи :)). Може да споделиш повече за твоето разузнаване ;) Какво се знаеше за отсрещните гръцки дивизии, какви ситуации се тренираха, какво се коментираше и тн.?

Нещата са били принципни - войника е знаел това, което е било необходимо за учебното или бойно занятие, отделно ЗКПЧ-то е наблюдавал бойците персонално и надъхвал показващите малодушие или неубедителност чрез посредничество на убедени бойци, старшини, офицери или в по-трудни случаи лично.

Редактирано от Eньо
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пак съм направил добро дело ;). Нямаш нужда от приспивателно :). Никой не те кара да четеш, доколкото си спомням твоята идея е да пишеш. Да станеш с най-много постове. Дерзай!

Сега по темата.

Извращенията:

Аз бях един новобранец на 3-ма стари. Не си спомням да съм лъскал объвките, пришивал якички, както и да съм и чистил пушките. Нито веднъж. Но съм го правил за други. В разчета бяхме приятели. Но си спомням друго. Като ги уволниха и върнаха след ден (84-та), батарейния назначи единия караул, аз си изчистих моя автомат и въпреки, че бях дневален (и следващите 24 часа не мога да застана на пост) отидох при батарейния и казах ст. лт. Геца аз застъпвам на мястото на ефрейтор ....

Има войнишки митове, че който не е бил "чанчен", кат новобранец, той "чанчи". Не е вярно, на следващата година имах 3-ма новобранци, софиянец, благоевградчанин и от едно село до Вършец. Не могат да се оплачат. Веднъж за да ги "скатая" взе "От бой" на цялата станция. Викнах и шофьорчето от 4-та батарея да изкара Урала от окопа. После ги насолих, но само словесно.

Като новобранци са ни шляпкали по врата. Но само това. Най-голямото извращение беше, когато овързаха редника Салмов с конци и печати на стойка като дневален. Но той си беше тъпо парче (спорил съм с него, че Луната не е сфера, а че е равна като тепсия, в началото си мислех, че ме занася ;)). Всъщност съм "чанчил" двама новобранци, музиканти, единия от Чирпан, другия от Варна. Но си имах причина: като тръгвах полагаема "забраиха" да ме събудят и вместо с влак се прибрах с автобус. Не беше въпроса в парите, а в това, че се прибирах с 4 тенис ракети (да освен бридж и ракети докарах и нонаучих доста хора, а и мен ме научиха на някои работи). Но преди това като дежурен по батарея, а те дневални, са ме "съжалили" и ме оставиха да спя след 4 часа. Събуди ме дежурния по полк кап. Шопов, като ми хвана ухото и не го пусна докато не ме острижат. Как ги репресирах? Мамби им направих нищо друго.

Чувал съм за извращения, но не съм ги виждал. Това ти, като новобранец да събираш дърва и да кладеш огън не го смятам за извращение. Нито побои е имало, нито "де;лфинчета" или Щит-ове.

Алкохола:

Имаше, но без да се прекалява. Ние бяхме бойно поделение и колкото и да се смеете (че 57-ка ще спре Фантом-а или Круз или 6-ти американски флот) така си мислехме ;). Преди учения засилваха работни команди в бирената, във Винпрома и в месокомбината. Говореше се, че на Полка се плаща ..в натура. с алкохол и колбаси. Ама и ние не спяхме ;). Изкарвахме по цели каси и ги криехме. Едната врата на Урал-а събира 7 бутилки. Но пиенето не стигаше до Шабла. Единия път го приключихме пред вратите на "царството". При другите не стигаше дори до ешелона. Но пиян войник особено с оръжие не съм виждал, нито войник нито офицер. Е в спалното беше друго, даже аз се напих веднъж, точно когато ни снеха от позициите в Шабла и ни пратиха на бригада в Червена могила, а аз бях остриган заради "музикантите". Успях да направя "Медведь пришол" но не успях да направя "Медведь ушол". Та такива ми ти работи. Сега ще спря и трета серия най рано утре ;). ако не ми се присловоблудства ;). Сега.

Спя все по-дъблоко и хъркам все по-силно. Отегчението е пълно, скуката ужасяваща. Чуда се, да пусна ли някоя тема, че да раздвижа нещата тука.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не пробуждението твое, е цел на настоящите писания, чадо :tooth: Те са за тогова, който се интересува от лични впечатление от този период и институция на България.

Което не значи, че не си добре дошъл да четеш и коментираш.

;)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

За себе си мога да кажа че разказите са много интересни и с кеф ги чета, продължавайте така. Алва, пак добре че се приспиваш с тая тема, барем няма да ползваш сънотворни).

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Темата има спешна нужда от речник за непознати думи и изрази, защото не всеки знае жаргона от родната казарма. То и за това на някои хора им се приспа, щото написаното е като на патагонски, т.е напълно неразбираемо. :)

Моята служба беше лека, но за сметка на това къса. Въпреки това има какво да се разказва, но друг път, че ще влизам в час. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гръцкото не бе дивизия, а някакъв корпус, който едната година щеше да ни напада по Места, а другата по Струма или обратно.

За руснаци не съм чувал, нито за прославутия половин час, в който уж е трябвало да устискаме.

От време на време обаче се появяваха руски офицери, които под формата на "проверки" се мотаеха за около ден из поделението.

Носеха огромни фуражки и бяха закичени като коледни елхи със значки и пр. дрънкулки.

Тренираше се основно "настъпление". От време на време "отбрана", след която задължително следваше "настъпление".

По едно време се чу, че Турция направила нещо си "непланово", и имаше известна нервност сред офицерите, но не и някакъв по-особен "шаш" или реакция.

Както е известно, не се наложи до форсираме Босфора, Слава Богу.

Доколкото мога да преценя стратегията бе следната:

Тия на границата поемат "агресията", биват разпердушинени, но се печели време.

"Митака" в това време се е изнесъл на "район", заел позиция и според зависи или спира "настъплението на противника", или сериозно го забавя.

Горе долу в момента, в които "митака" вече не знае на кой свят е - бомбандиран и от чужди и от свои, се появява BGVlach, които извършвайки няклко вида тактически "съсредоточен огън" и после "в движение", нанася толкова "огромни загуби в жива сила и техника на противника", че той вече незнае на кой Бог да се моли и бяга безразборно.

"Митака" лежи в кърви като герой от хайдушки епос. Вместо самодиви, покрай него минава "BGVlach", които не може да му помогне, понеже има нова "бойна задача" свързана с "възстановяване на границата", която според зли езици не е тази, позната от картите на НРБ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А не, при нас се чакаха братята румънци, но тъй като границата беше "по-защитима" от турската се очакваше да се справим сами и даже да нанесем контраудар и след 24 часа (благоевградската дивизия) да мием веригите при Солум ;). Друг път се отработваше "прикриване" на границата докато се напълни "дупнишката" дивизия и тогава да ударим здраво. По принцип нашата задача (на зенитния ни полк) не бяха самолетите. Считаше се, че ЗРК-тата (зенитно-ракетните комплекси и авиацията щяха да се справят). Ние трябвааше да браним София от ракетите "Круз". Но при "обстановка" към всяка станция се придаваха две "Стрели 2М" (ракети изстрелвани от рамо), които да ни пазят от ПРЛС (противо-локационни снаряди по-точно ракети де). Ама никога не съм ги виждал да действат с нас (иначе на Шабла редовно удряха снаряда и получаваха мин 15 дни отпуска). Два пъти имаше нарушение от гръцки Фантом-и и двата пъти не ни дигнаха под тревога. Единия не зная какво стана, втория един приятел и съвипусник от гимназията (ПВО на дивизията), които отговаряше за връзката на дивизията с ПВО на страната беше просто заспал. Та се наложи командира на танковия полк в Банско да се обажда и да пита има ли нарушение, след отрицателния отговор възкликнал "Ама аз го виждам!". То тъй като Банско си е доста далеч от Джумаята за възможностите на 57-ка (57мм снаряди използвахме), а авиона веднага свърнал към Гръцко (преди даже дежурната двойка изстребители да го доближат) не ни дигнаха под тревога.

Спомням си и един друг случай на 1-ви май или на 24-ти ли беше, абе някакъв празник в неделя. Аз бях разводач. Получе се сведение, че някакъв мотоделтапланерист лети над всички поделения в района и наближава Джумаята (бехе абсолютно забранено летенето в празници по принцив, а особено над военни обекти и поделения. ЗКПЧ-то (зам. кома-а по политическата част) на полка се добра първи до поделението изкомандва "Караул в оръжие" и реши да дигне полка под тревога всяка батарея с по две цафки (оръдия), щото отпуски имаше много, ама не да го качва на позициите, а в парка. Там да вземем "За бой" и да го пуцаме. А поделението се намира в центъра на Бл-град. Разубедиха го, а той си науми да вдигне дежурното поделение (имаше такова по празници) и да го накара да пълни патрони и с камионите да ходим да го гоним. Добре, че дойде командира на полка ;). А междо другото май имаше нещо шпионско, че две коли на ВКР-то го бяха заловили край Кресна или гара Пирин с камери и фотоапарати. Поне така казаха.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, нали, а КГ през това време е с пробито канче (т.е. танк) с американски ПТУРС в гръчки ръце. Дано да бяха лоши стрелци :))))

Руски офицер в България видях веднъж, но затова пък в каква обстановка :biggrin: И чух веднъж по станциите, говореха си на чист руски - "Первий, я Второй", ама какви бяха не разбрах.

Върви едно голямо "обслужване", т.е. технически разни работи по подържането на МПС-тата, в което бяха развхърли едно 10-тина танка (а това е притеснителна гледка - част "карантиите" на танка са навън, омацани в масла и прахоляци, тежащи от 5 до 400 кг., може и още, наоколо камион с кран, мърляви войници с инструменти и един вечен, също омазан и с цигара в ъгъла на устата сержант-монтьор, голям майстор, впрочем).

В такава ситуация Бай Ганьо е далеч от немската прецизност и наоколо се прескачат инструменти и пр. мърлящина, огромни топки с конци, мазни петна, ръждива железария, чукове и лостове, ключове номер 36, въжета, дебели колкото на гаджето на Арнодл Шварценегер прасеца и каквото си поискаш.

Техническите офицери, няколко лейтенанта, т.нар. "зампотех" на ротите са там и участват активно, т.е. оцапали са се заедно с войската колкото искаш.

Никой не очаква големи началници, това е съпроводено с информация от 3-4 дни поне,получена с връзки от колегите на началниците из щабове и пр. "централи", казано по цивилному, т.е. с подготовка, лъскане, миене, чистене, боядисване по цяла нощ и привеждане на българските бардаци в състояние, като че ли службата е постлана с цветя, рози и одеколон.

Сега обаче никой нищо не очаква и точно в тоз момент, влиза в парка едно невзрачно джипче и от него слизат един български полковнк и един съветски генерал.

Съветския генерал не го разбраха веднага кой е, но който го разбра, се спече тъй, както само служилите колеги могат да си представят. (Няма как да обясня на аудиторията какво значи това, просто.... много е дълго. Няма такова шашкане, дори и днес Бойко Борисов да дойде у вас докато хапвате вечер). Лейтенантите се споглеждат и се чудят кой е най-старши, някой се сеща и изревава "Мирно!", всичко живо замръзва. Моя милост е вътре на мястото си, само главата ми е навън от люка, но решавам да гледам, а не да се шмугна вътре.

Човекът минава, фуражката му е с черно, което ще рече, че е танкист. Казва на руски нещо в смисъл - работете си, работете си и почват да обикалят от танк на танк. В тоз момент изпод един от тях изпълзява един колега целия в прахоляк - лежал е отдолу и е затварял едни люкчета. Пита го защо не е ползвал постелка. Той мълчи като пукал и гледа. Някакъв военен се обажда на академичен руски с македонски акцент: "Чтоб не похабить, товариш генерал". Оня кима, не е ясно обаче дали е разбрал.

Тръгва си, след като е огледал всичко, много приятен човек между другото.

Всички стоят в удивление и само един пич от Банско каза:

"Това значи "Щит".

От дни има слухове, че ще се ходи на голямото учение на Варшавския договор "Щит 84", но не е ясно кое поделение. Казаха ни чак след 3 месеца, но то беше ясно.

ПП

Всъщност два пъти видях, не един път. Втория път беше след ЩИТ-а, когато Добри Джуров и един съветски генерал дойдоха не знам защо. Пред това, три дни тренирахме само и единствено маршировки. Ядеш, маршируваш, спиш, ядеш, маршируваш, спиш... Ритъма ти се набива в главата. Отнякъде беше дошъл един полковник, явно спец по строева подготовка, защото много майсторски си свърши работата.

Раздадоха ни цинтове, т.е. стария тип обувки, които са наковани отдолу с метал и чаткат здраво, като стъпваш по асфалт и пр. настилка.

Когато дойдоха шефовете, минахме в марш пред една трибуна, под звуците ей на тоя марш от ПСВ

.

Няколко пъти съм се впечатлявал силно в БНА, главно от яки стрелби с оръдия и веднъж със самолети, но тогава 400 човека маршируваха по-добре от Вермахта, ако щете ме гръмнете!

Музиката свири здраво, ние пердашим по плаца, чува се само едно ЧАТ-ЧАТ-ЧАТ-ЧАТ.

Казаха, че руският генерал, както гледал и козирувал и по едно време казал: "Мать честная, искри летят!"

Та така :)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма никакъв един час, в който трябвало да удържим. Т.е няма такъв къс срок. Един от елементите на воените планове на Вършавския договор в нашия район при неочаквано нападение бе БА да устиска едно денонощие - в същност и основно Трета армия в триъгълника на смъртта срещу турците. Съветските планове предвиждаха след едно денонощие воийските от Киевския военен окръг да са осъществили успешен десант в Истанбул и да са овладели града и съответно протоците в района. За гръцкия театър на военни действия нямам информация, но ми се струва, че винаги е бил второстепенен.

Нашата задача бе да прихващаме де що лети с обозначение НАТО и да насочваме руснаците. Особено важни бяха изтребителите с ядрено оръжие и самолетите АУАКС, които ужасяваха руснаците с възможностите си да следят и координират едновременни атаки над 400 цели (един самолет).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Вярно е, това е мит с единия час и т.н. Просто към БНА се присъединява една съветска армия и следва Турция и Гърция да бъдсат прегазени. Горе долу това е била "идеята". Подробности, разбира се, няма как да знам :))

Много са ми тесни призмите (предните прозорчета, т.е.) на танка :)))

Два пъти имаше нарушение от гръцки Фантом-и и двата пъти не ни дигнаха под тревога. Единия не зная какво стана, втория един приятел и съвипусник от гимназията (ПВО на дивизията), които отговаряше за връзката на дивизията с ПВО на страната беше просто заспал. Та се наложи командира на танковия полк в Банско да се обажда и да пита има ли нарушение, след отрицателния отговор възкликнал "Ама аз го виждам!". То тъй като Банско си е доста далеч от Джумаята за възможностите на 57-ка (57мм снаряди използвахме), а авиона веднага свърнал към Гръцко (преди даже дежурната двойка изстребители да го доближат) не ни дигнаха под тревога.

Имаше някаква такава история, но не помня, чу се някакъв слух за това...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

КГ,

ние пък редовно си имахме руснаци при нас. Даже имаше и зачислен офицер от КГБ - абсолютно говедо и надутеняк, което се правеше на офицер от ГРУ, но и самите руски офицери не го понасяха. В същност, изобщо не е мит това, че армията им (особено ГРУ) не понасяше КГБ и бяха в непрекъснат конфликт. При нас бяха основно руски офицери с по две-три филологии и бяха готини хора може би, защото бяха доста образовани като за Съветската армия.

Редактирано от DendroaspisP
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е ти явно си бил на някое важно място, щом като е имало руснаци, че и интелигенция. ВКР-тата и при нас не ги харесваха много Стигна се дотам, че когато ни повика 30 човека за да беседваме един по един, един от строевите офицери, като разбра къде отиваме, в прав текст ни каза: "От тоя нищо добро няма да научите". Те тогава съчетаваха функции и на военна полиция и понякога, но само понякога прекаляваха.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За феновете на "българското топло": неповторимият "габин" или "габун", дизайн 18??г.

Носи се при голями студове (от минус ??? надолу) по време на наряд върху шинела.

Представлява овча кожа с вълната (това което е останало) навътре, пришита/тропосана към по-груб и от въшкарския шаяк.

Външният шаяк е вапцан в едно ж.п.-ейско синьо. След като се облечеш, заприличваш на син, парализиран Дядо Мраз, който вместо торба е преметнал АК,

и почти не можещ да си сгъва ръцете. Как се ползва оръжие при нужда с това "облекло", така и никой не ни обясни, та трябваше да се уволним неуки и ненаучени.

Лично мнение: Просто няма такъв shit като този. Една обикновена ватенка би вършила в пъти по-добра работа.

Редактирано от BGVlach
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Гъбина".

Не е така, това е изстрадана дреха. Топли като за световно. Ограничава движенията, да, но и прокрадващият се към тебе на поста враг би замръзнал във въздуха в такива температури, в каквито тя се слага.

За сведение на посрещачите - това е една огромна, дебела шуба, която се облича отгоре върху шинела в големите студове. Много дебела, тежи сигурно 10 кила, обаче не можете да замръзнете никога.

Проблемът беше, че от ушиването си не е прана и сигурно пазеше следи от стотици зъзнещи постови и десетилетия складови прахоляци :)))) :crazy_pilot:

Оръжие се ползва сравнително лесно - ръцете ти са в свободни ръкави, държиш си автомата нормално. (Ама кой ти ползва оръжие на български пост през социализма? От 1962 г. до Възраодителния процес не е имало нападение над воене пост в България, не знам и после да е имало).

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гъбината е велика дрешка. Особено в сняг до кръста и виелица е перфектна, въпреки че си като тромав мечок с нея. Не можеш да бягаш с нея, но наистина няма проблем да стреляш.

И КГ, не си прав за това, че нямало нападения. По мое време като бях началник караул едно магаре, една крава и четири-пет овце (всички загубили се) минаха през дупка в кльона, където се работеше и "атакуваха" плаца с байряка, защото само там бе светло и те диванетата по навик се запътили, където има хора и светлина. Само че, един паникьосан новобранец в тъмното ги взел за атакуващи чалми и като се почна една пукотевица... добре че само кравата застреляхме, а не и половината рота, която се бе изтъпанила на плаца за вечерна проверка.

Що мастило изхабих после и що обеснения писах - все едно описвах като мемоари участие в цяла война. Но този новобранец най си изпати, защото го накарах няколко дена да лази в тревата и между дърветата, за да събира гилзите една по една, че трябваше да ги отчитаме. :tooth:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...