Основи на епистемологията на хуманитарните науки

[glishev]

Скоро някой беше казал във форума, че от това хуманитарите и чеп за зеле не става. Днес пък Сириус пита: какво им е елитарното на хуманитарните специалности като ползват често безмислена терминология. Некоректният пусна един много точен лаф, който на пръв поглед е парадокс: хуманитарните специалности са напълно ненужни, но не са за празноглави хора.

Възникна и питанката - що значи туй "хуманитаристика".

Хората си задават въпроси, това е хубаво. На мен пък ми харесаха тия въпроси и ето, пускам темата. Във форума си имаме достатъчно хора и с хуманитарно, и с екзактно образование, а имаме и читатели, които още са ученици, та не е лошо да получат някаква представа по темата.

Не става дума само за философите, разбира се. Хуманитаристи са всички, в чиято специалност не се прилагат основно изчисления и личната интерпретация на резултата в изследванията има голяма роля. Естествено, има разлика между интерпретацията на баба Гицка и на професор Гицкова - въпрос на знания, на рефлекси и пр. Хуманитарни са специалностите, в които не само почти пълната липса на изчисления и личните интерпретации са определящи, но и тези, в които словесните формулировки, съпровождани с много уговорки се прилагат в атмосферата на непрекъснат спор - вместо далеч по-ясните и лаконични формули от условни знаци на екзактните науки.

Тук попадат и историята (с десетките й отделни клонове), и културологията, и етнологията, и всички различни "антропологии", и филологиите, и самото езикознание с все семиотиката, и правото, и теологията, и политологията, та дори и археологията и социологията (при все че в тия двете понякога се прилагат изчисления).

Науки ли са хуманитарните специалности или са преливане от пусто в празно? Изкуства ли са? Дали не са последното убежище на реториката? Безполезни ли са?

Не се карайте, дами и господа. Излагайте тези на чист и ясен български език, давайте примери, опитвайте се да дефинирате, цитирайте и чужди дефиниции, ако искате.

Аз, естествено, съм заклет хуманитар и съм убеден в ползата и трезвата рационалност на хуманитарното познание. Все пак всички науки произлизат от философията; изучаването на чужди езици е несъмнено полезно, а се улеснява от извеждането на обучението на рационална основа със здрава методология; и, най-сетне, без право няма законност, няма държава, на практика няма нормалност - така че поне философията, филологиите и правото са добри примери за хуманитарните ни нужди. За любимата си история съм с по-несигурно мнение, но във всеки случай историята е полезна за историците, ако не за друг И съм напълно убеден, че може да бъде рационално изучавана - което не отменя факта, че добрият историк е едва ли не длъжен да бъде и добър писател (като Момзен и Чърчил например). Добрият философ също трябва да бъде писател - защото Кант може и да е безпогрешен, но Сенека е далеч по-достъпен.

И те така.

[Aspandiat]

Аз като човек, който винаги търси практическата полза от нещо, смятам, че ако философията не учи, не ти показва как да живееш, от нея няма особен смисъл. А днешната философия се е превърнала в една строго специализирана и кодифицирана наука, която малцина я разбират и която малцина вълнува.

[glishev]

Следователно не е философия. Всеки нормален читател ще предпочете Сенека пред Дерида.

[Incorrectus]

И кое е елитарното, когато няма практически смисъл?

Ами точно това е елитарното, че няма практически смисъл. Шопенхауер казва на едно място, че откакто свят светува мъдреците винаги са твърдели едно и също, а глупците, тоест неизброимото мнозинство, винаги са вършили едно и също, тоест точно обратното (по памет).

Практически смисъл може да имат други науки, но хуманитаристиката е слово, преподадено, прочетено или чуто, с любов прието и обмислено. На това слово може да ни обучат, но трябва да се обърне внимание, че резултатът от обучението в никакъв случай не може да дискредитира нито учението, нито обучаващия.

[Aspandiat]

Следователно не е философия. Всеки нормален читател ще предпочете Сенека пред Дерида.

Точно Сенека ли? Че той е давал с посредници пари с лихва в прясно завладяната Британия... стоик-лихвар.

[glishev]

Следователно напълно практичен човек. Четеш какво е писал, правиш обратното (сиреч каквото и той е правил) и преуспяваш. От това по-полезно - здраве му кажи.

[Incorrectus]

Следователно не е философия. Всеки нормален читател ще предпочете Сенека пред Дерида.

Мен по едно време ме мъчеха морални дилеми и бях така. Сега моралистите са ми направо блудкави, защото нямам вече нужда да чета съчувствени текстове. Сега се мъча с такива сухари като Кант или Дерида.

Според мен философията не е психоанализа и изобщо не може да решава индивидуални екзистенциални проблеми. Тя е любомъдрие, което радва свободни хора.

[Aspandiat]

Следователно напълно практичен човек. Четеш какво е писал, правиш обратното (сиреч каквото и той е правил) и преуспяваш. От това по-полезно - здраве му кажи.

Само че, ако го няма до мен Глишев да ми каже "четеш какво е писал, правиш обратното (сиреч каквото и той е правил) и преуспяваш" какво правим?

[glishev]

Спандю, Глишев ти е пътеводна звезда, следователно не може да го няма. Както гласи една вечна мъдрост: "Оно кое си сака, си требе".

Некоректний, може твоето любомъдрие да е дозряло за по-тежка храна от моето. Аз Сенека и Лабрюйер си ги чета като художествена литература. Харесват ми и без да се стремя да живея като по книга. Дерида не е художествен, за Кант да не говорим - пренебрегвам ги.

[КГ125]

Да, наистина! Философията си е велико нещо, но ако търси човек в нея практика, няма да намери. От една страна това, от друга - философите като се отнесат... хайде немците от 18-ти и 19 век се ядват, ама после френските структуралисти деструктуралисти и не знам си какви - това вече е отрицание на философията.

Наистина - Сенека, Джон Лок, Томас Хобс, Айн Ранд. Логиката и разума.

[glishev]

И Лабрюйер, моля. напълно практичен тип. Може би малко майтапчия, но какво пък.

[КГ125]

Да

[Lion Queen]

Що ще рече "епистемология на хуманитарните науки"?

Проблемът за неразбираемата терминология на новопръкналите се направления в социалните науки и модерната философия едва ли е толкова епистемологичен ...той е често пъти чисто терминологичен, езиков - езикът на модерните направления в хуманитарните науки поякога е направо неразбираем... То не са изрази, то не са разни сложни новообразувани думи и словосъчетания като "квантов скок" в обществените отношения и какво ли още не..

Още Сокал поставя проблема и изтипосва модерните социални науки като редица от сложни думи, които са безсмислени, но на обикновените хора им звучат много "мъдро" защото не ги разбират..

Това е просто култура на изразяване, когато няма какво ново да кажеш... И все пак има лесно четивни съвременни философи ...ама те не пробиват щото не са модерни. То е като с изкуството...субмодерна изисква никой да не те разбере, или да те разберат 1 милион души по 1 милион начина...

Ужасно е, но е факт, че ако един философски текст в съвременността звучи просто и изреченията му са кратки и разбираеми, той се счита за наивен...

Редактирано Декември 13, 2010 от Lion Queen

[Incorrectus]

Затова тук сме се събрали любители на класическите. Новите май няма дори да ги прочетем.

[glishev]

Да речем, да. Имах предвид хуманитаристиката като хуманитаристика, а не като великое чесание язиков