Отиди на
Форум "Наука"

Големите експерименти във физиката


Doris

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 8 минути, Ниkи said:

Това означава ли, че фотона има дължина по направление на траекторията (примерно, в зависимост от честотата, определен брой дължини на вълни)? 

Не, не означава. Понятието "дължина на вълната" има смисъл само когато има вълна, а това е когато имаме достатъчно голям колектив кохерентни фотони. Сам фотон не е вълна и за него понятия като дължина на вълната и фаза са неприложими.

Самата протяжност на фотона не е ясна. Теоретически се счита за нула, и в крайна сметка се определя от продължителността на процеса на излъчване, т.е. от продължителността на прехода. Експерименталните оценки са, че този процес е по-кратък от 10 на -18 секунди. Но няма драма това време да се окаже крайно.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 239
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 13 минути, scaner said:

Не, не означава. Понятието "дължина на вълната" има смисъл само когато има вълна, а това е когато имаме достатъчно голям колектив кохерентни фотони. Сам фотон не е вълна и за него понятия като дължина на вълната и фаза са неприложими.

Самата протяжност на фотона не е ясна. Теоретически се счита за нула, и в крайна сметка се определя от продължителността на процеса на излъчване, т.е. от продължителността на прехода. Експерименталните оценки са, че този процес е по-кратък от 10 на -18 секунди. Но няма драма това време да се окаже крайно.

Ами интерферанцията на единичен фотон след два процепа? То става само с вълна.

Теоретически се счита за нула - според коя теория?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Exhemus said:

Ами интерферанцията на единичен фотон след два процепа? То става само с вълна.

Ами факт е, че вълна няма при един фотон.

Принципът на неопределеност по отношение неопределеността в броят фотони и неопределеността на фазата е следният:

8c9b9fc04bc9c673343240d330733ca0e2c7a81e

Когато имаме един фотон, броят фотони е напълно определен, от тук фазата е напълно неопределена. А фазата е важният параметър при вълната за интерференцията. Значи, тук нямаме вълна, а интерференцията е на друг принцип - вероятностен :) А и самата интерференчна картина не се получава изцяло, както при вълните, а точка по точка, от всеки фотон по точка.

Преди 4 минути, Exhemus said:

Теоретически се счита за нула - според коя теория?

Всичките модели на атома подразбират време за преход между две състояния на електрона нула.

Но тук има други нюанси. Излъченият фотон има определен импулс, т.е. ще има неопределено положение, равновероятно в цялото пространство. Което обезсмисля самата идея за крайна протяжност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 часа, scaner said:

Ами факт е, че вълна няма при един фотон.

Принципът на неопределеност по отношение неопределеността в броят фотони и неопределеността на фазата е следният:

8c9b9fc04bc9c673343240d330733ca0e2c7a81e

Когато имаме един фотон, броят фотони е напълно определен, от тук фазата е напълно неопределена. А фазата е важният параметър при вълната за интерференцията. Значи, тук нямаме вълна, а интерференцията е на друг принцип - вероятностен 

Принципът на неопределеност важи когато се опитваме да определим, да измерваме. Когато не измерваме, какво пречи параметрите да си ги има. В крайна сметка, като резултат в некватовия свят всички параметри влияят едновременно

Преди 15 часа, scaner said:

 А и самата интерференчна картина не се получава изцяло, както при вълните, а точка по точка, от всеки фотон по точка.

А защо се твърди, че фотонът интерферира сам със себе си, като един фотон прави само точка в интерференчна картина? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, Ниkи said:

А защо се твърди, че фотонът интерферира сам със себе си, като един фотон прави само точка в интерференчна картина? 

Истината е, че физиката няма обяснение защо единичните фотони (или електрони) образуват
инетерференчна картина.

"Фотонът интерферира сам със себе си" е логическо обяснение, което описва резултата
от опита - а не какво точно се случва, за да се получи този резултат.

Както и с други явления (като гравитацията), физиката предлага точна количествена
оценка на явлението, без в същност да разбира физическата му същност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Принципът на неопределеност важи когато се опитваме да определим, да измерваме. Когато не измерваме, какво пречи параметрите да си ги има. В крайна сметка, като резултат в некватовия свят всички параметри влияят едновременно

Точно тук е разделящият вододел между квантова и класическа физика. Класическият подход твърди именно това - обектите имат изначално параметри, само че ние не ги знаем, и ги определяме чак при измерването. Така наречените скрити параметри, а картинката която ги включва - локална реалност. Квантовата физика пък твърди, че обектите нямат параметри, а те се придобиват в процеса на измерването. Например нямат едновременно положение и импулс, или момент на въртене и ъгъл, или брой фотони и фаза, и т.н. Тоест принципно квантът не притежава едновременно положение и импулс. И това е смисълът на неравенствата за неопределеност. Нашето измерване не участва тук, никакъв негов параметър не се намесва.

Тази разлика води до споменаваните вече неравенства на Бел и до експериментите, сочещи, че квантовата картинка е по-адекватната от класическата. Просто природата е така направена.

Преди 1 час, Ниkи said:

А защо се твърди, че фотонът интерферира сам със себе си, като един фотон прави само точка в интерференчна картина? 

Това е малко заблуждаваща терминология. Идеята е, че независимо че фотонът попада в точка, тази точка е количествено свързана с крайната интерференционна картина, която би се получила ако фотонът беше вълна. Тоест, представяйки го като вълна, фотонът би минал и през двата процепа за да попадне върху интерференционата картина. Само че той не е вълна, има достатъчно експерименти които са доказали това. Така че от тук е останал този мем. Има много такива положения във физиката, където не трябва да се разчита на класическят смисъл на изказа, а да се помни какво точно се се влага в него. Спомни си цвета и очарованието на кварките :)

 

Преди 44 минути, gmladenov said:

Както и с други явления (като гравитацията), физиката предлага точна количествена
оценка на явлението, без в същност да разбира физическата му същност.

Понятието "физическа същност" губи смисъл още в класическата физика. Още там са се сблъскали с проблема, че нещата не могат да се обяснят само със зъбни колела, топчета и тел. И за това са приели по-универсалният начин за обяснение, чрез физически модели.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, scaner said:

Понятието "физическа същност" губи смисъл още в класическата физика. Още там са се сблъскали с проблема, че нещата не могат да се обяснят само със зъбни колела, топчета и тел. И за това са приели по-универсалният начин за обяснение, чрез физически модели.

Щом физиката не може да отговори на някакъв въпрос, този въпрос естествено е безсмислен.🙄

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 41 минути, gmladenov said:

Щом физиката не може да отговори на някакъв въпрос, този въпрос естествено е безсмислен.

Тц. Физиката не отговаря само на безсмислените въпроси. На другите търси отговор.

Ти като си толкова умен, разясни какъв е смисъла на "физическа същност"? В какво се изразява? Или само си мислиш че имало смисъл :D То с такова мислене се опитваше да закачиш и отправна система за просстранството. Ама нещо се препъна, само с "мисленето" си остана. Ми не стават така нещата, не успя ли да проумееш?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Ти като си толкова умен, разясни какъв е смисъла на "физическа същност"?

Аз не съм много умен, но тъй като ти си много назад, аз изглеждам умен. :rofl:

Интерференцията на водни вълни се обяснява елементарно и нейната физическа същност е съвсем ясна:
механичната енергия, която предизвиква интерференцията, се предава от водните молекули една на друга,
в резултат на което се получава интерференчна картина. Как се получава това може да се наблюдава с
невъоръжено око:

maxresdefault.thumb.jpg.5dfacedd3f114d3da711eeddab076175.jpg

 

Същото не може да се каже за интерференцията на единични фотони/електрони.

Как се получава интерференчната картина при тях не е ясно - и именно това се има предвид под физическа
същност: какво представлява единичният фотон, така че има поведение на вълна, която интерферира
със себе си.

Ако можеше да го видим фотона под микроскоп, неговата физическа същност щеше да е ясна. Но след като
не можем да го видим ... и не можем да обясним поведението му ... неговата физическа същност е неясна.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, gmladenov said:

Интерференцията на водни вълни се обяснява елементарно и нейната физическа същност е съвсем ясна:
механичната енергия, която предизвиква интерференцията, се предава от водните молекули една на друга,
в резултат на което се получава интерференчна картина. Как се получава това може да се наблюдава с
невъоръжено око

Понятието "физическа същност" се е обезсмислило когато е завършила механичната ера, когато механицизмът е изчерпал способността си да дава обяснение на света. Горното обяснение е механистично, и не е приложимо за фотоните.

Самото понятие "вълна" е несъвместимо с "квант", в частност фотон - по всичките си свойства. Единствената "физическа същност" която може да бъде предложена, е нещо трето, различно от вълна или частица. Това че човешката интуиция е неспособна да си го представи не е проблем на физиката, нали? Затова и се обезсмисля "физическата същност", защото тя е разчитала на интуиция и на представи за механистичният свят. А те в квантовият не работят.

Преди 15 минути, gmladenov said:

Ако можеше да го видим фотона под микроскоп, неговата физическа същност щеше да е ясна. Но след като
не можем да го видим ... и не можем да обясним поведението му ... неговата физическа същност е неясна.

Именно, защото принципно не можем да видим такива частици, "физическа същност" се обезсмисля. Квантовият свят обезсмисля много неща, освен положение и траектория, въвежда много сериозни ограничения и на "части". А механицизмът разчита на дробенето на напълно описаеми и представими части.

Единствената физическа същност, която се установява в квантовите обекти, това е тяхната материална основа. Всичко друго е нейно проявление. Квантовата механика налага ограничения не на познанието за тази материя, а за формите по които то може да бъде описано. И в тези форми липсва класическкото "физическа същност".

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Именно, защото принципно не можем да видим такива частици, "физическа същност" се обезсмисля.

Физиката е наука за физическата същност,и трябва да обясни всяка физическа същност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, gooogle≪soft≫ said:

Физиката е наука за физическата същност,и трябва да обясни всяка физическа същност.

(Това съм направил с етер*-хипотеза - като от "класическия етер" ползвам само предположението за "неподвижност по място" на недосегаемите за експеримент частици на етера. Те са сдвоени (като две звена на верига), като токът по едната осигурява поле, което предизвиква ток по другата е така ту едната, ту другата бримка е с ток, а заедно с полето са едно цяло, като частица. Тези частици "се допират" с полетата си и честотата на образуването им е около 10^(26)Hz - вижда се, огромна и затова тези частици са недосегаеми. Съдържат "момент на импулс" - вектор, който се променя по големина, направление и посока. Поради това непрестанно образуване с промяна - има възможност за флуктуации от "група" частици и при сфазиране, има вероятност да се подредят в нишка, по която се "пренася" сума-разлика от импулс на подреденото. Но, важен е откликът на съседите на нишката - и те се подреждат за запазване равновесното състояние и образуват "обем" на структурата. В краищата на нишката - няма сфазиране и ... релаксацията на частиците в обема "спират" преноса, и го връщат в изходна точка. Заради забавяне по време - тази точка вече не е на същото (старото) място. Така, тези структури се "лашкат" напред-назад по нишка и все едно - трептят около някаква "централна" област - това са фотони на вакуума.

Ясно е, че фотоните на вакуума също имат вероятност за сфазиране с подобни и така вече могат да образуват пренос на импулс, който, заради забавяне по "линията" на сфазиране- може да се движи-сърфира по вакчастиците. Това е вълнов процес на предаване на импулс - ЕМВълна. При "закривяване-завиване" на линията - преносът се затваря около началната точка, непрестанно трепти около тази точка и скоростта му на движение-сърфиране като цяло, вече е много по-ниска от на вълните - започва да зависи от подредеността на вакуум-средата, подложката за движение, върху която се образува - това е частица с "маса" - коефициент на  съпротива срещу принудително движение в/у вак-подложка - външна сила. При по-сложни срещи за затваряне в структури - се образуват и др. вещеви частици - които съдържат слоеве отвътре-навън, като всеки от слоевете "отговаря" на едно от известните взаимодействия. )

Сега се мъчат да заместят етера с тъмна материя и тъмна енергия. И косвено, откриват нещата, дето, по-горе са "предсказани" по същност, но не са осмисляни по този начин.

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 часа, gooogle≪soft≫ said:

Физиката е наука за физическата същност,и трябва да обясни всяка физическа същност.

И какво е "физическа същност" все пак? Икономиката значи се занимава с "икономическата същност", географията с "географска същност" :D

Link to comment
Share on other sites

  • 5 седмици по-късно...
  • Потребител

Има някакво сходство и едновременно и някаква разлика между вълните на микро- и тези на макро-ниво. Всичко започва от повсеместното разширение на пространството, неговата кривина, неговото огъване отвътре-навън (отблъскващата радиация). След някакви преобразувания на това повсеместно разширение се достига до материалните форми (включително полета и вълни) и в резултат на формирането на материята, като страничен ефект или крайна последица, повсеместното разширение се преобръща точно наопаки и кривината става отвън-навътре (привличащата гравитация).

По-находчив анализ на приликите и разликите между микровълните и макровълните би могъл да даде някоя нова идея за ставащото между промяната на отлъскващата гравитация в привличаща гравитация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 25.08.2021 г. at 9:20, Станислав Янков said:

Има някакво сходство и едновременно и някаква разлика между вълните на микро- и тези на макро-ниво. Всичко започва от повсеместното разширение на пространството, неговата кривина, неговото огъване отвътре-навън (отблъскващата радиация). След някакви преобразувания на това повсеместно разширение се достига до материалните форми (включително полета и вълни) и в резултат на формирането на материята, като страничен ефект или крайна последица, повсеместното разширение се преобръща точно наопаки и кривината става отвън-навътре (привличащата гравитация).

По-находчив анализ на приликите и разликите между микровълните и макровълните би могъл да даде някоя нова идея за ставащото между промяната на отлъскващата гравитация в привличаща гравитация.

По-горе, в хипотеза съм пояснил, какво трябва да се разбира под "сила":

 

On 25.07.2021 г. at 7:13, Малоум 2 said:

(При "закривяване-завиване" на линията - преносът се затваря около началната точка, непрестанно трепти около тази точка и скоростта му на движение-сърфиране като цяло, вече е много по-ниска от на вълните - започва да зависи от подредеността на вакуум-средата, подложката за движение, върху която се образува - това е частица с "маса" - коефициент на  съпротива срещу принудително движение в/у вак-подложка - външна сила. При по-сложни срещи за затваряне в структури - се образуват и др. вещеви частици - които съдържат слоеве отвътре-навън, като всеки от слоевете "отговаря" на едно от известните взаимодействия. )

Взаимодействията се разграничават по мощност, а понятие за сила (по Нютон) има в средните мащаби, в които е Изследовател  (по логаритмична скАла на дължините на ЕМВълни). При Нютон - ако е ясно какво е "инертна маса" и каква е промяната на скоростта (вектор), т. е.,  какво е ускорението - може да се изчислява нещо, което наричаме  сила. Това е класиката - в средните мащаби.

В микрото, под средните мащаби - "работа" с фотони - се работи с енергия и импулс, щото сила не може да се измерва. Енергията е по Планк - като константата h включва в себе си "мощност", посредством честота (в механиката: мощността на въртене е пропорционална на обороти по Мвъртящ). Тоест - при взаимодействия с "поглъщане-излъчване" на фотон от атом/и, като цяло се променя мощност - не само на отделна частица, а на целия обект (транслация, ротация).

...

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...