Отиди на
Форум "Наука"

Средновековното българско село


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Тия дни като си обикалях из градът и някакси отникъде ми хрумна идея. А как са изглеждали селата в средновековна България? Господарската къща, колибите на селяните, стопанските постройки, архитектурата. Дали са били подобни на възрожденските? В смисъл високи каменни дувари, 1-2 етажа от кирпич или са били по мизерни и колко мизерни. Тука малко влизам в ролята на Пламен Щърбов, ама като не съм чел нищо свястно по въпроса ще питам). Крепости и църкви добре, но как и къде са живеели селяните, как са изглеждали тогавашните казарми и т.н?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересна тема, но аз лично нямам никаква информация :post-20645-1121105496:

Мога да предположа, че по-богатите къщи са били каменни и най-вероятно са се намирали в укрепените градове. Селото си го представям дървено със сламени покриви :)До колкото съм чувал, от един приятел археолог, изобжо цялата архитектура, на средновековна българия е силно повлияна от византииската. Може би, ако няма информация, да направим някакъв паралел с византииско село. Ако някъде има такова описано.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тия дни като си обикалях из градът и някакси отникъде ми хрумна идея. А как са изглеждали селата в средновековна България? Господарската къща, колибите на селяните, стопанските постройки, архитектурата. Дали са били подобни на възрожденските? В смисъл високи каменни дувари, 1-2 етажа от кирпич или са били по мизерни и колко мизерни. Тука малко влизам в ролята на Пламен Щърбов, ама като не съм чел нищо свястно по въпроса ще питам). Крепости и църкви добре, но как и къде са живеели селяните, как са изглеждали тогавашните казарми и т.н?

Има доста изследвани средновековни села - в повечето случаи отделни жилища, но има и по-пълни изследвания. Като цяло картината е следната - между 10 и 30 жилища, без планировка. Жилищата от Първото българско царство са най-често полуземлянки - вкопани 20-40 см, изградени от плет и покрити със слама или тръстика. Едноделни, демек с една стая, средно с размери 3х3 м, като размерите варират. Вътре са с огнище в средата или пещ направена от камъни, тухли и кал, или пещ вкопана в стената. Друго трайно обурудване не е имало, най-много някоя яма за зърно. Инвентарът в дома - глинени съдове и железни инструменти, останалото е било от дърво и не е оцеляло. Същото се отнася за чергите, рогозките и т.н. Селата не са били с планировка - кой където е искал там си е правил жилището. По-рядко, основно в райни населени с прабългари има и полуземлянки с каменни стени, срещат се и надземни жилища - отново с една стая, паянтови или много мизерни каменни стени. Това е била масовота архитектура, не само в селата, но и в Плиска и Преслав. През периода на византийското владичество материалната култура рязко се подобрява, като това се отразява и на жилищата - в смисъл през този период и ВБЦ вече доминират надземните колиби. Общо взето напълно мизерни жилища. Потърси етнографски сведения за тъй наречените "уземни" къщи в Северна България 19в. - има снимки, те дават добра представа какви са били жилищата.

По това време в българските земи кирпич не се е позвал. Кирпич масово се е ползвал през античността и късната античност и през османския период, но през средновековието той не е бил познат на българите. Не случайно думата "кирпич" е турска. Конструкциите са били дървени, плет обмазан с кал и камъни слепени с кал. Покривите - слама, тръстика, дъски. Нищо общо с възрожденската архитектура.

Стопански постройки - доколкото е имало не са се различавали от обикновените колиби. Интересно е че в Тракия са открити кошари от 11 в. големи дворове обградени с плет и ниски помещения за овцете от плет и слама. Общо взето не се различават от кошарите, които са се ползвали до наши дни.

"господарски къщи" в нашите села няма открити, тъй като структурата на обществото е била различна. Както не веднъж тук се коментирало - феодализъм, такова нещо по нашите земи не е имало.

Редактирано от Ka40
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Те това се вика информация от първа ръка. Благодаря, Качо.

А това за липсата на "феодализъм" може би се отнася повече за ПБЦ. Или? Можеш ли да коментираш обществената структура в ПБЦ и ВБЦ?

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Те това се вика информация от първа ръка. Благодаря, Качо.

А това за липсата на "феодализъм" може би се отнася повече за ПБЦ. Или? Можеш ли да коментираш обществената структура в ПБЦ и ВБЦ?

Значи който се интерисува подробно от средновековни български сеола, може да види следните:

ПБЦ

-Гарван, на Дунава

- Дуранкулак - то е укрепено, демек, може да мине за малко градче

- Хума в Делиормана

- Кладенци - пак там

- Одърци, в Добружда, укрепено, т.е.

тези са издадени като монографии

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Навярно във всяка колиба са живели по 5-10 души? Сещам се за Черноризец Храбър който като видял царския дворец и царя занемял, и дотолкова бил потресен че не можел да разкаже на съселяните си. Чак пък да е било мизерно... навярно така са изглеждали жилищата из цял свят. Иначе, много благодаря на Качо за описанията. Значи, укрепен град си го представям горе долу така. Каменни стени построени с много усилия. Няколко здрави каменни сгради, църква, жилище на управителя и там още нещо, заобиколени от подобни колиби. Сигурно все пак е имало улици. Интересно, дали в крепостите е имало празни пространства или всичко е било застроено. Или в градовете са правели каменни двуетажни постройки?

Дойде ми на умът за овчарските колиби за които разказва Захари Стоянов, да не са били нещо подобно? Как спели на земята увити в кожи. Интересно дали са ползвали същите малки софри и трикраки столчета?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По това време в българските земи кирпич не се е позвал. Кирпич масово се е ползвал през античността и късната античност и през османския период, но през средновековието той не е бил познат на българите. Не случайно думата "кирпич" е турска. Конструкциите са били дървени, плет обмазан с кал и камъни слепени с кал. Покривите - слама, тръстика, дъски. Нищо общо с възрожденската архитектура.

Наистина ли думата "кирпич" е турска? Питам, щото същата дума се използва и в руския език? И те ли не са познавали кирпича, преди да дойдат турците?

Има и известна разлика в значенията. В българския език с термина "кирпич" се обозначава обикновено непечената тухла. В руския език "кирпич" е всяка тухла.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Навярно във всяка колиба са живели по 5-10 души? Сещам се за Черноризец Храбър който като видял царския дворец и царя занемял, и дотолкова бил потресен че не можел да разкаже на съселяните си.

Съмнявам се, че Черноризец Храбър е имал "съселяни". Освен ако не приемем, че по онова време всички са били селяни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А аз мисля, че похвалата на Симеоновия дворец и паралелът с бедните хижи е от Йоан Екзарх, а не от Черноризец Храбър.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

През периода на византийското владичество материалната култура рязко се подобрява, като това се отразява и на жилищата - в смисъл през този период и ВБЦ вече доминират надземните колиби.

Български археолог или архитект правил ли е или опитвал ли е да направи някакви аналогии между селската къща в България (ВБЦ) и Византия от периода ХІ-ХІV век? Питам, защото от лични наблюдения мога да отбележа, че селската жилищна архитектура в Сърбия до Дунава е като нашата, в Турция селските къщи също доста приличат на нашите, но до Босфора. Нататък е вече Левант - квадратни къщи като от кубчета стиропор с тераси на покривите. Не съм бил в Гърция, не знам как са там нещата, особено южно от Тесалия и по островите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Български археолог или архитект правил ли е или опитвал ли е да направи някакви аналогии между селската къща в България (ВБЦ) и Византия от периода ХІ-ХІV век? Питам, защото от лични наблюдения мога да отбележа, че селската жилищна архитектура в Сърбия до Дунава е като нашата, в Турция селските къщи също доста приличат на нашите, но до Босфора. Нататък е вече Левант - квадратни къщи като от кубчета стиропор с тераси на покривите. Не съм бил в Гърция, не знам как са там нещата, особено южно от Тесалия и по островите.

Поне на мен не ми е известно подобно сравнително изследване. Нормално е да има прилики - архитектурата свързана с климата и местните условия,а това съчетано с тесни контакти,обуславя постепенното приливане от един тип към друг. За архитектурата от османският период пъктрябва да се добави живота в рамките на една империя,възприемане на общи културни влияния, както постоянният обмянна опит между скитащите дюлгерски бригади.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А някой знае ли доколко едно българско селско стопанство (къща) се е отличавало с нещо от стопанствата по Романия? Или са идентични в общи линии на 100%?

Доколкото съм срещал при Литаврин, ромейските селяни са притежавали най-малкото един вол, който е бил вся и всьо за тях. В почти всички селски стопанства са притежавали минимум едно магаре. Коне са използвали само знатните семейства. Крави и прасета обичайно са отсъствали :book:

За сметка на това всички са притежавали кози, овце, кокошчици. Ето ти яйца, сирене, мляко , вълна ... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Като говорим за селата, първо трябва да се каже, че не е оцеляло много. Най-разпространените сгради са землянките и полу-землянките, както и дървените сгради. Дори и в Плиска в началото и самите представителни сгради са били от дърво. После всичко се променя.

Землянките си остават предпочитани до края на 19в., тъй като под земята температурата е устойчива, което си е важно за времена, в които е нямало климатици. В землянката зимата е по-топла, а лятото по-хладно.

Проблемът е с археологическото установяване на съществуването на такива сгради. Единия вариант е ако са имали каменни стени/стена при полуземлянките/. Другия вариант е ако е имало пожар - тогава огънят изгаря дървото, но "изпича" мястото, където е било и се оформят дупки. Трети вариант е където е имало вътрешни зидани печки - и това си е било нещо доста луксозно. И за накрая остава инвентара. Но за по-бедните той не е бил много изобилен, тъй че старателно са си го пазели и прибирали.

В началния етап не трябва да забравяме и юртите. В началото е имало няколко крупни лагера като Никулцел и Плиска. Постепенно с възстановяването на територията броят на укрепените селища и трайните села е растял, а за сметка на това необходимостта от огромна столица е намаляла. Това може би е една от причините за преместването на столицата в Преслав - по-малък от Плиска, макар и той в един момент да се е оказал доста голяма за отбрана.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

От дърво до дърво има разлика. Да не забравяме и кирпича... Мисля, че може опасно да се заблудим с тези землянки и да подценим средновековните хора. Да, землянки има, но вижте пък т.нар. балкански къщи. Защо да ги е нямало и през средновековието?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В началния етап не трябва да забравяме и юртите.

Намерени са следи от юрти? Сега, ако някой ми каже, че са намерени следи и от ескимоски иглута, окончателно ще се шокирам. :doh:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Намерени са следи от юрти? Сега, ако някой ми каже, че са намерени следи и от ескимоски иглута, окончателно ще се шокирам. :doh:

Не съм казал, че са намерени следи от юрти. Което съвсем не означава, че не са споменати в изворите.

Ибн-Фадлан

Всички те живеят в юрти с една-единствена разлика, че юртата на царя е много голяма. В нея могат да се вместят хиляда души, дори и повече, и в по-голямата си част е постлана с арменски килими. В средата на царевата шатра се намира неговият трон, покрит с византийски брокат.
Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не съм казал, че са намерени следи от юрти. Което съвсем не означава, че не са споменати в изворите.

"Всички те живеят в юрти с една-единствена разлика, че юртата на царя е много голяма. В нея могат да се вместят хиляда души, дори и повече, и в по-голямата си част е постлана с арменски килими. В средата на царевата шатра се намира неговият трон, покрит с византийски брокат."

Ибн-Фадлан

Две корекции, ако позволиш:

1. В циатата не става дума за България.

2. В ориналния текст думата "юрта" отсъства.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А за владетеля на коя държава става дума и какво е, като не е юрта? Ето още за владетеля и неговите "хранени люде":

Когато бяхме на разстояние 2 фарсаха [1 фарсах=5760 м] той сам ни посрещна. Когато ни съзря, слезе от коня, поклони се и благодари на Аллаха великия и могъщия. В ръкава му повидимому имаше дирхами, които той разпръсна върху нас. Разпъна за нас юрти, в които отседнахме.

Пристигането ни при него беше в ден неделя, когато беше изминала 12-ата нощ от месец мухаррам, година триста и десета [1], а разстоянието от Ал-Джурджания до него беше 70 дни. Ние останахме в юртите от неделя до сряда. Те бяха определени специално за нас. Чакахме, докато се събраха царете, предводителите на неговата страна, за да присъстват на четенето на писмото на халифа. Когато настъпи четвъртък и те се събраха и разгънаха двете знамена, които бяха с нас, оседлахме един кон, доставен за нега, облякохме царя в черно и му нахлупихме чалма. Тогава извадих и писмото на халифа и му казах: "Никак не ни подобава да седим, когато се чете писмото [това писмо]." И той се изправи на крака - той самият, а също така и присъстващите там знатни личности от жителите на държавата му. Той беше пълен човек и шкембелия. Тогава чак започнах да чета, прочетах началото на писмото и когато стигнах до изречението: "Аз те приветствам и ти желая мир на теб и на войнството ти и обръщайки се към теб прославям Аллаха, освен него не съществува друг бог", аз добавих: "Отговори с пожелание за мир, повелителю на правоверните." Той отвърна, отговориха и всички в хор. Преводачът непрекъснато ни превеждаше дума по дума. Когато ние свършихме, те в един глас възкликнаха: "Аллах е велик!" Възгласът им беше толкова силен, че чак земята се разтресе. След това им прочетох и писмото на везира Хамид бну-л-Аббас. В това време царят стоеше прав. После го поканих да седне и докато четях писмото от Надир ал-Хурами, той седеше. Когато завърших четенето, неговите спътници разхвърляха пред нас множество дирхеми. Подир това аз извадих подаръците, които се състояха от благовония, дрехи, бисери и маргарит за жена му, непрекъснато вадех пред него и пред нея вещите една подир друга, докато не изчерпахме донесеното. Сетне облякох жена му в почетен халат в присъствието на хората около нас. По това време тя седеше редом с тях. Такъв бе законът и обичаят им. Когато я премених в почетния халат, жените изсипаха върху й дирхеми, а ние се отдръпнахме. Като мина известно време, той изпрати да ни повикат, ние влязахме при него, в юртата му. Царете бяха наредени от дясната му страна, а нас покани да седнем отляво. По същото време синовете му бяха приседнали пред него. Самият той беше на трона, покрит с византийски брокат. Повели да бъде подадена и трапезата с ястията. Когато я сложиха, на нея имаше само печено месо. Той първи започна, взе нож и отряза парче, изяде го и после второ и трето. След това отдели един къс и го подаде на Саусан - пратеника, и когато той го пое, тутакси беше донесена малка масичка и сложена пред него. Такова е правилото, никой не протяга сам ръка към яденето, докато царят сам не му го предостави и му се донася маса. После и на мен подаде месо, донесена ми бе и масичка, тази церемония се възпроизведе по отношение на царя, намиращ се от дясната му страна, и му бе донесена масичка, след това на IV цар, бе подадено на децата му и на тях бяха донесени масички. Ние се хранихме всеки на своята маса, не бяхме сътрапезници с никой от присъстващите. Никой, освен самия цар, не вземаше нищо от масата му, а когато той [царят] приключи с храненето, всеки един от останалите вземаше и отнасяше в жилището си остатъците от храната.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Две корекции, ако позволиш:

1. В циатата не става дума за България.

2. В ориналния текст думата "юрта" отсъства.

Прав си - много е тъпо като става въпрос за Дунавска България, да се аргументираш с данни за Волжка.

Но и Галахад е прав като говори за "юрти", но засъжаление ранносредовековната история и археология не са му силни страни и затова понякога допуска елементарни грешки, а в случая неточности. Обаче все пак "юрти" в Дунавска България има.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От дърво до дърво има разлика. Да не забравяме и кирпича... Мисля, че може опасно да се заблудим с тези землянки и да подценим средновековните хора. Да, землянки има, но вижте пък т.нар. балкански къщи. Защо да ги е нямало и през средновековието?

Нямало ги е, иначе щеше да има останки поне някъде. Освен това, т.н. Балкански къщи всъщност са доста късна поява, чак в 19в. И са в градовете. Има обаче един интересен факт - Възрожденската архитектура е много, ама много сходна с Византийската такава. Къщите и сградите, запазани във Византийските територии от Средновековието са си направо същите.

В същото време, по нашите земи те стават по-масови през 19в чак....... а приемственост с разлика от няколко века някак си не ми се връзва..... ТОГАВА КАК СЕ Е ПОЛУЧИЛО? Турската архитектура е с доста силно византийско влияние също.....значи излиза, че турците приемат и запазват кирпичената традиция на византийците, а по-късно ние я заимстваме и опростяваме за нашите си нужди ( под опростяваме имам в предвид, че турските са с по-сложно устройство поради функционална необходимост, те делят жените).

Бъркам ли някъде в разсъжденията си до тук?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В Истанбул и до днес са запазени (в лошо състояние) множество дървени гредоредни къщи, подобни на нашите възрожденски. Т. нар. тип ялъ. Вероятно нашата красива възрожденска архитектура подражава на тях. Допускам, че те пък наистина са наследство от византийския тип.

Иначе има стари наши къщи с каменни плочи за покриви и масивни стени, както и къщи-кули. Те може би пък схождат към средновековни балкански типове богатски и укрепени сгради. Най-масивните светски сгради от балканското Средновековие са малобройни и са от типа на дома на Ласкарис в Мистра. Това е градска архитектура, но напомня на нашите къщи-кули.

Ако в Първото българско царство селата са били съставени само от землянки, полуземлянки и "хижи", както пише в Похвалата на Симеоновия дворец, то може би във Второто вече е имало големи, масивни и укрепени извънградски постройки, принадлежащи на аристократични семейства. Но не чак замъци.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Потребител

Аз съм скептичен за изгледа на градовете. Докато не разкопаят както трябва Плиска и не и направят една хубава възстановка като модел, било умален или компютърна 3д графика, не бързам да си правя заключения.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

2. В ориналния текст думата "юрта" отсъства.

Ако това е вярно, то е изключително важно. !!! Какво точно е написал Ибн Фадлан, как е нарекъл помещението, би ли могъл някой да ни каже?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В Истанбул и до днес са запазени (в лошо състояние) множество дървени гредоредни къщи, подобни на нашите възрожденски. Т. нар. тип ялъ. Вероятно нашата красива възрожденска архитектура подражава на тях. Допускам, че те пък наистина са наследство от византийския тип.

Иначе има стари наши къщи с каменни плочи за покриви и масивни стени, както и къщи-кули. Те може би пък схождат към средновековни балкански типове богатски и укрепени сгради. Най-масивните светски сгради от балканското Средновековие са малобройни и са от типа на дома на Ласкарис в Мистра. Това е градска архитектура, но напомня на нашите къщи-кули.

Ако в Първото българско царство селата са били съставени само от землянки, полуземлянки и "хижи", както пише в Похвалата на Симеоновия дворец, то може би във Второто вече е имало големи, масивни и укрепени извънградски постройки, принадлежащи на аристократични семейства. Но не чак замъци.

Глишев, темата е чудесна :)

Землянки в България е имало дори и през 19-ти век - описват го унгарските пътешественици, относно някйои видински села. Имало е обаче и Копривщица и другите познати ни места.

Смятам, че аналогия с известното ни от турския период е съвсем допустима за средновековното българско село, разбира се, имайки едно на ум. Защото технологиите и бита в прединдустриалния период не са се изменили чак толкова по същество..

Дали прочутите български къщи са турски или обратно е огромен въпрос. Нищихме го донякъде едно време с Торн в едни ЛС. Видът им определено напомня на Централна, че и отчасти на Източна Азия. Да, в Турция ги има, но там те съдържат повече ориентализми в интериора, това е видима разлика с местните. Няма ги в Гърция, освен в Северна, която знаем от кого е населена в сериозна степен.

За момента смея да допусна, че стилът е оригинално български, разпространен после из османската империя. Най-логично исторически е да са византийски, но видът им не подсказва нищо римско. Техниките говорят за строителство без много камъни и с повече дърво и определено говорят за източен тип бит...

Интересно какви са ви мненията.

(Имаше пространна дискусия по други форуми, но се опасявам, че там стартът беше политизиран - взимаше се за основа една критика на съвременен български интелектуалец, чиято аргуемнтация беше твърде политическа и се свеждаше до това, че българските архитекти във втората половина на 19-ти век наричали този тип сгради "турски").

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Чета тук разни странни неща. Значи в селата в Европа през Средновековието не са живели феодали. И там, както и в България са живеели в админ. центрове и замъци които са били извън селата. По-малките укрепления, които у нас обикновено се вкарват под общите знаменатели крепости или градища са си именно такива феодални замъци.

Дървото е много популярен строителен материал, но за нашите земи сведенията на пътешественици за такива къщи са от периода, когато българските земи вече са в пределите на осм. империя.

Волжките и дунавските българи са един народ и това, което го има при двата показва, че не е продукт на византийско да речем влияние. Та основите на две такива сгради като описаните от ибн-Фадлан са открити и в Плиска.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...