За имената на българските владетели в книгата на Раич 1795

[Laci]

Здравейте, интересува ме от къде са се взели имената на първите двама български владетели в книгата на Раич (1795, Историiя разныхъ славянскихъ народовъ, наипаче Болгаръ, Хорватовъ и Сербовъ). Според пасажа, който съм прикачил оставам с впечатлението, че той цитира Зонар ... предвид че този автор е писал в XI век, съответно той от къде е черпил информация? Ще съм благодарен ако споделите знанията си по този въпрос.

Либертъ I Кралъ, или Бузаръ

Вулгеръ II Краля, или Драггона

като трети владетел той дава Кубрат и т.н.

страницата от книгата е ето тук:ЦЪК

Редактирано Март 2, 2011 от Laci

[Galahad]

Цитира Павел и Маврубир, Зонора е цитиран за по-общи изказвания. По-точно май е ползвал основно Маврубир и по него цитира Зонора и Павел.

За Бузан говорихме наскоро в една друга тема, във връзка със съобщението на Енодий за битката му с Теодорих. Тоя май трябва да го добавя в списъка с царете, че май редовно взеха да питат за него. Втори е въпросът, че споменатия от Раич Маврубир след като е постъкмил по автохонному името на Бузан (не че и тази дума не звучи по-славянски от някои славянски имена от онова време) и с малко усилие Безан си е станал направо на Борис. Това става към 488г.

Но ако някой си мисли, че Маврубир се е спрял до тук - бърка. Тези двамцата Вулгеръ II Краля, или Драггона са си станали направо илирийците Вукич и Драгич. Иначе в този случай е малко спорно дали става за лични имена или за название на племена - българи и драгувити. Това вече е през 539г. Казва се, че начело с двама свои царе българите с ДРОНГА нападнали Скития и Мизия, които по това време били управлявани съответно от стратилатите Бадуарий и Юстин.

[Laci]

Мерси за разяснението. Интересно тогава как се връзват тези сведения с именника където и Кубрат липсва?

[Galahad]

Кой именник? Тези владетели ги няма в именика на бълг. ханове. А Кубрат си е с неговото име - Курт. Бат е титла, каквато са носили също Безмер (бат баян) и Аспарух - в лат. извори и един от помениците е Бат/оя.

[Aspandiat]

Галахад, не бързай така да вадиш топора и да сечеш главата на Раич. Той не е бил такъв загубеняк, както се приема. Надежда Драгова в своя предговор към историята на Йован Раич характеризира този историк: той владее отлично латински, чете книги на немски и руски, разбира унгарски. Чете и вниква до най-малки нюанси в ръкописите на старобългарки и старосръбски, които открива по манастирите. Сам пише на литературния славяно-руски език, наложен от руските печатни книги като общ език за православните славяни. Превежда от латински на този език. Надежда Драгова добавя: "Йован Раич знае и може толкова много, че и до днес се употребява сръбската поговорка "учен като Раич".

Поп Йовчо от Трявна в своите царски списъци е отбелязал българския владетел Волег или Либерт. Според единия списък той се възцарява в 490 г., а според другия в 502 г. Този цар е записан като Либерт I, а също и като Бузар, Буриша, Бузас, Бузан и от Йован Раич (баща му е бил българин от Видин, майка му е сръбкиня) в 1768 г. и на Либерт се приписва завземането на Мизия и управление между 489 и 502 г. При Раич обаче отсъства името Волег. Волег звучи твърде славянско, за да е носено от български владетел. На турски "буз" означава "теле" и от това вече става ясно кой е този Волег. Явно поп Йовчо е решил, че Бузан, Бузар, Бузас у Раич идва от турското "буз" "теле". Това му се е сторило прекалено, тъй като самата мисъл българите да имат нещо общо с вековния турски поробител е била кощунствена. Затова по напълно звукова прилика с "буз" поп Йовчо е превел (сиреч славянизирал) оригиналното име Бузан на Волег, т.е на "вол, теле". Тази дешифровка се допълва и от хронологията, защото в 488 г. българинът Бузан загива в битка срещу остготите. Ако се отчете този преводен метод и се продължи с прилагането му, нещата стават още по-интересни. Раич, а оттам и поп Йовчо, посочват и второ име на Бузан – Либерт, което на пръв поглед е абсолютно неясно.

На латински обаче libertus означава "освободен роб, бивш роб". Защо Бузан е наречен "роб", освободен роб"? На старогръцки δουλος (дулос), а оттам и в латински dulus означават "роб". Раич е открил в някой неизвестен нам латиноезичен извор съчетание Бузан Дуло (Busanus/Busan Dulus) и понеже е решил, че славният българин не може да бъде роб, го е заменил/превел като Либерт, идващо от латинското libertus. Така вместо оригиналното Busan(us) Dulus (Бузан [от рода] Дуло) Раич ни е оставил след "поправката" си Бузан–Либерт. Не е невъзможно да се установи произходът на латинскоезичния източник за въпросния Бузан, ползван от Раич. Определено не става дума за автор, включен в ЛИБИ. В нито един византийски или западен документ не се посочва българското родово име Дуло, било защото не се е знаело, било защото не е представлявало интерес. Единственият документ, споменаващ за него, е от домашен произход и това е прочутият "Именник на българските владетели". След като Дуло (Dulus) е засвидетелствано в латиноезичен документ, най-вероятно той е бил съставен от българи-католици. До подобни документи е имал достъп и Блазиус Клайнер.

[Galahad]

В гръцкия δοῦλος наистина означава роб, но останалото едва ли е така. Защо трябна да извеждат Будан от турска дума, като може да се изведе и от "буза"? То и сега се ползва подигравателно за някой с големи бузи, т.е. дебеличък - "бузанчо".

[Galahad]

Заради зачестилите въпроси за Бузан, а и някои други, ето кратки сведения за всеки от тях:

Бузан (Борис, Булгар І, Либер и пр. и пр.)

Булгар (ІІ) и Дрого

Булгариос(тоя явно ще трябва да е ІІІ)

Това обаче е кратък справочник за бълг. владетели и както се вижда няма много място за по-подробни обяснения, а само за ориентировъчни данни. Тъй че определено трябва да се помисли за по-обемен справочник.

Тъй че няколко думи извън наличното.

Бузан ще да е починал преди сирмиумската кампания на Теодорих през 504г., което ще рече, че не е бил жив и по време на войната през 505г. В тях обаче българите участват като съюзници на други - първо на гепидите, а после на византийците срещу гепидите и Теодорих.

Сведението за Булгариос на Михаил Сирийски изглежда е по-скоро с легендарен характер, най-вече в частта, че българите от времето на имп. Маврикий започнали да се наричат така. Такива заселвания обаче наистина има, но е трудно да се каже дали става дума за отделен случай или разказа може да се идентифицира с някое събитие, макар и от друго време - напр. идването на Аспарух.

[miroki]

Е за Бузан писах оня ден, Йорданес пише, че Бузан е обезглавен от готите точно след споменатата битка.

[Laci]

Засвидетелствани ли са титлите на тези владетели?

Хан Бузан

Хан Булгар(-иос)

[miroki]

Бузан беше кръстен цар само че.

[Galahad]

Е за Бузан писах оня ден, Йорданес пише, че Бузан е обезглавен от готите точно след споменатата битка.

Коя от трите - 488г., през 504г. при Сирмиум или през 505г. при Маргус? Защото Йорданес въобще не пише за първата, която е с Бузан, а за другите две не казва нищо за този владетел.

Засвидетелствани ли са титлите на тези владетели?

Хан Бузан

Хан Булгар(-иос)

Бузан беше кръстен цар само че.

Точните титли на Бузан, Булгар и Дрого са рекс, регис, т.е. крал, което съответства на хан, а не на цар, т.е. на император, респ. хаган. С рекс виз. автори наричат варварските владетели. Идеята иде, че след като бил убит Ромул Августил императорските регалии били изпратени в Цариград, та за в бъдеще както слънцето на небето е едно, тъй и императора на земята да е един. Управляващите Италия се задоволили с по-скромната титла рекс - сиреч владетел, който формално е под опеката на виз. император.