Пътеписи

[mitaca]

Тръгнахме на 2 март с лоу-кост компания Полета имаше 1 час закъснение, но в Барселона бяхме по план (с часа закъснение де). Винаги правим отлично разузнаване и този път свърши работа . Без да се бавим след ръкоплясканията за българския екипаж приземил българска машина (което е ритуал ), трьгнаме да си вземем багажа. Ама поне 1 км. ни отне. Както и да е наерихме влака, качихме се и се отправихме за БарцИлоната. Знаехме, че трябва да слезем на 5-тата спирка и оттам да вземем лилавата линия на метрото L2. Имахме разпечатки за всички линии и не не ни изненада , че треновете са по график. Слязохме с всичкит 4-ри куфара успешно. Дотук добре! Сега трябваше да намерим линията, а и дестинацията. Станцията беше Passeig de Gracia. Лошото беше, че там си давт среща 3 линии (не броим градската железница).

Сега е момента да представя екипа. Той е проработен и винаги знае за какво отговаря.

Шефа е разбира се е жена ми. Тя отговря а предварителната подготовка и документацията. Аааа и за контрола . Зам. Шефа е дъщеря ми. Главен нблюдател. Още на седем годинки в Париж показа качества за това. Аз пък съм последния в екипа – главен шерп . В случай на нужда с френски .

Да се върнем на Грация. За комуникации бяхме определили английскоговорящи.

Оказа с, че испанците не си падат по английския, чак на третия път ни упътиха, а не само. Направо дамата испанка (или каталунка) ни прекара през бариерите без да плащаме. Умрях от срам и не желаех (все пак 1-2 евра). Но не ми дадоха шанс. Бързо, бързо (вит, вит очевидно каталунка ). После се объркахме за малко ( посоката де, че там пишат крайната дестинация, а на нас ни трябваше време да проверим ). Както и да е накрая се паркирахме на Монументал. Пропуснах да спомена едно друго мое качество – дайте ми карта и се оправям навсякъде. Като излязах от метрото веднага запалих цигара и си набелязах възможните дестинации за хотела. Докато търсих кошче за да я загася, жена ми вече беше наубиколена от 20-тина испански кифли (речника на дъщеря ми) , които кудкудякаха в опит д я упътят. Тя женами, че има твърд источноевропейски акцент на английски е ясно, ама девойките и акцент нямаха. След Сии, Лук, следваше водопад Нерабираем уви. Както и да е следва продължение .

[КГ125]

Чудно, наборе!!! Давай втората глава ) И фото!

ПП

"вит, вит" ли? за "бързо"? Айде автохтонците напред - българите са каталунци!!! ) Река Вит за това се казва Вит, щото бърза !

[mitaca]

Снимки ще има, ама трябва да се подредят и да се избере най-доброто, че са много.

Нещо повече за езиците. Барса е столица на автономната Каталуния, така че там официалните езици са 2 каталунски и испански, освен това на повечето надписи има и английски (в редки изключения, като в хотела имаше и на френски). Каталунския е винаги на 1-во място. Това което ми направи впечатление, е че с моя оскъден френски разбирах надписите на каталунски, но не и говора. Например Моля е нещо като sua us plau, на френски е силь ву пле, а на испански пор фавор.

Та да продължа, накратко мойте предположения се оказаха вярни, тази улица която си мислех се оказа Diputacio (или Депуттите, както го побългарихме), а именно улицата на която се намира нашия хотел. В далечината се видя едно огромно здание, още не знаехме, че това е Монументал (спирката е кръстена на тази сграда) дел торос или мястото където се провежда коридата. На една от преките блесна Саградата, ама не беше добре осветена. Бързо намерихме хотела, регнахме се, разтоварихме и обратно на улицата.Това също е стара традиция, независимо къде сме и колко е часа веднага се излиза а беше смо 21,00 ( в Истамбул излезахме в един, а в Люксембург в два след полунощ). Хотела не беше нещо особено – 2 звезди, ама не сме дошли да си седим там нали . Най-интересното беше, че цените за 4-те нощувки бяха различни, 80, 90, 104 и 120 евро за всяка от 4-те нощувки от сряда с/у четвъртък нататък, може би заради уикенда и/или фестивала (з който ще стане дума по-късно). Ресторант нямаше, но предлагаха закуска – шведска маса за 8,50 евро от което не се възползваахме нито веднъж.

Та излязохме ние за да започнем разглеждането пък и бяхме гладни. Решихме да продължим по „Депутатите” към площад Каталуния 9-10 пресечки. Сега за една друга особеност в Барселона. Там кръстовищата не са квадрат или правоъгълник, а осмоъгълник, всички прави ъгли към кръстовището с скосени и по тази причина пешеходните пътеки са изнесени в дясно и в ляво на 20-на метра. Идеята е била да се повиши видимостта, но не се е получило, защото 4-те тригълници които се получават се ползват за паркинг и с заети почти постоянно (и ограничават видимостта). По тази причина на пешеходната пътека освен пешеходния светофар има и един а колите с една секия, която като светле зелено за пешеходците почва да ига в жълто. Товаа е така, защото преминаващите коли независимо направо ли се движат или завиват имат около 60 метра до това кръстовище и когато има пешеходци на пътеката трябва да спрат, така се получават опашки понякога и от 5-6 автомобила. В малкия център понягога има 2 секция за колите – червена и мигаща жълта. Светофара за пешеходци също е измислен добре, 5 секунди преди да се смени сигнала зеленото почва да мига. Та така поради тази особеност ние вместо да продължим направо, завихме на ляво за да пресечем, ама не пресекохме а продължихме по друга улицаа – „Сицилия”. Грешката беше установена още на следващата пряка където пресякохме голяма улица, а на картата не трябваше да бъде толкоз голяма. Сега за улиците в Барса има поне 5 вида: Авендида (най-големите), като „Диагонал”, „Паралел” и „Меридиан”; Гран Виа, като Кортс Каталанес (която пресичахме в момента), Вия, Карер и Пасич (испаногговорящите да ме извинят, ако бъркам произношението). Сгрешихме, ама видяхме оттатък пицария „Домино”, и при нас (в Красно село) има такава, та решихме, че е наложителна промяна в плана. Пицарият беше странна, аз поне такава не бях виждал. Само каса, кухня и много (10-на) скутерчета. Плащаш и чакаш (няма столове и маси). Персонала имаше затруднение с името на дъщеря ми (казваш си името, за да те викнат когато е готова), но се оправихме. 6,50 евро бяха пиците (едната), но необикновенно вкусни (или пък бяхме гладни?).

След като установихме, че сме се отдалечили от площад „Каталуния”, решихме поне Арката да посетим. Арк де Триумф е построена за изложението през 1888г. И е в ислямска традиция и е изградена от тухли.

Между другото заваля и то проливен дъжд, чадърите бяхме забравили. Решихме, че за сега толкоз, минахме през едно магазинче прокламирано като супер за а си вземем вод и безалкохолни. Аз бях опитал водата от чешмата (аз такава си предпочитам, освен в раьони с изрична забрана) и видях, че не става. Минералната им обаче е добра за разлика от австрийската и прехвалените „Перие” и „Евиан”. Върнахме се и легнахме да спим. Докато заспивахме установих, че телевизията има 12-ина испански и каталунски канала, СиеНеН, трите италиански канала и 5-6 френски. Догледах победата навън на Барса в подготовка за посещението на Камп Нуо (каталунците се дразнели, ако го наречеш Ноу Камп), въпреки, че не съм барселонист. Накрая заспах.

[mitaca]

Първа утрин.

Събуди ни телефонен звън. Един приятел от Тарагона ни се обади да ни провери. 1час телефонен разговор (не, не с мен, съученик е на жена ми, но сме и състуденти де, той няколко курса след мен). От него разбрахме важна информация, че в петък ще има фестивал-маскарад по случай Сирни Заговезни (в Тарагона в петък в Барса ще се окаже, че е в събота). Такъв случай не може да се пропусне! Там ще бъдем . Та събудихме се, приготвихме се, взехме чадърите (още в София бяхме направили проучване на времето от БГ сайт и от каталунски такъв (оказа се, че нашия е по-точен)) и веднага на Саградата, ама не да я видим, а да си купим билети за туристическия автобус. Има три маршрута на този автобус: син, червен и зелен, но зеления през март не върви, чак от прил. Най-общо казано синия обслужва северната част и слиза в центъра за връзка с червения; червения „отговаря” за юга (пристанището) и юго-запада (Монжуик), зеления е само по плажната ивица на юго-исток и по тази причина не върви през зимата. Цените са 23 евро на калпак за ден и 30 за два дни. Криза, преди 2 години е било 23 за 2 дни . Качваме се, но на първия етаж защото нашия няма тента (те са открити отгоре). Включваме слушалките и Главния Наблюдател отбелява че ползваме три ралични езика, тя английски, жена ми руски аз француски. Освен каталунски и испански има още и немски, португалски, холандски (май), китайски и японски. По общо споразумение сме решили днес д посещаваме закрити помещения (заради дъжда), мен не ми се нрави много аз обичам улиците, хората, сградите, но все пак вали. Малко за хората. По-точно за туристите, че много много местни не видяхме. Всеки втори (както ми се струваше) бе французин или французойка, страшно много японци (различавам японците от китайците, а тях от корейците), но млади хора студенти, възрастни такива не видяхме. Прилично руско присъствие, но не като едно време (доста по-малко т.е.). Китайци също имаше, но не рзбрах туристи или пребиваващи (щото там дет бяхме беше малко като китайски квартал, кафета, заведения, перални както май и банка). Имаше и испански туристи. Как разбрах ли? За първи път от толкоз много пътувания се наложи да обяснявам на испанки къде се намира първо Саградата, после Площад Монументал дел торос. Защо на испанки, ми кат минах на ингилизки те си казаха, че не говорят, е може да са били латиноси, но нямаха такива черти . Виж на руснаци и французи доста обяснявахме, а щерката и на една американка (запознли се после).

Както и да е потеглихме, съгласявайки се, че не е днес денят за посещение на парковете Гуел и Тибидабо. Гуел е ментор, възложител и клиент, но и приател на ГаудИ (с ударението на и-то). Много хора между които и аз не обичат творчеството на Гауди, но че е бил гений не подлежи на съмнение. Много от съвременните (тогаз) специалисти наричат Гауди somnia truites, буквално сънуващ омлети, което значи, мечтаещ за неосъществими неща и отбеляват, че за яйцата за тези „омлети” плаща Гуел. Гауди отговаря: „Най-добрия начин да опознаеш един човек е д харчиш парите му”. Парка е предвиден за утре, но не така стоят нещата с Тибидабо. От сказката се оказва, че не стига, че „синия трамвай” (връзката между буса и парка) не върви, а и парка не работи. Сорри . По тази причина първата спирка е Камп Нуо. Пътьом минаваме през университетското градче и виждаме физическия, химическия и билогическия факултети. И едва сега дъщеря ми разбира (както и жена ми де, аз знаех предварително, щото слушаам радио), че 2011-та е обявена за година на химията. Слизаме и веднага в „музея” , абе магазина на Барса. Всичко има от плюшени играчки, химикалки, чаши карти и т.н. до екипи и футболни обувки за стотици евра. Ккто и плазми. На мониторите Барса ТиВи. Входа за стадиона и истинския музей е 19 евро (включва посещение на президентската ложа и тревата на стадиона). Какво ли не правят да ме убедят да вляза. Абе аз на Парк де Пренс не влязах та тук ли (е вярно тогава беше затворен). Междо другото откривам, че в събота има мач Барса-Сарагоса и билетите са от 32 до 140 евро. Картата за туристик буса дава отстъпки 20% за посещение на мач (тази карта дава общо 180 евро отстъпки, ма сигурно ако похарчиш 1 000). Веднага измислям – ще дойда на мач в събота докат вие зяпате магазините ще ми излезе около 24 евро, ама ще съм на мач! Ама лошото е, че съм фен на Сарагоса . Абе в музея реших да се снимам с шалче....на Арсенал (вече ги продваха, ама не самостоятелно, а в комплект с то на Барса). Оглеждах се да не ми налети някой . Аз и от Арсенал не съм, ама един от най-добрите ми приятели е. Нейсе във вторник загубиха с 3-1 от Барса. Там обядвахме вкусни сандвичи пак 5-6 евра и на коня (автобуса де). Предстоеше разглеждане на Монжуик и набелязването на цели за утре. Следвааща спирка пристанището, още не бяхме решили статуята на Колумб или Аквариума.

Но за това по-късно.

[mitaca]

ПП

"вит, вит" ли? за "бързо"? Айде автохтонците напред - българите са каталунци!!! ) Река Вит за това се казва Вит, щото бърза !

Не бре! Каталунците са българи! Не ги разбираш ти тез автохтонски постолати .