За причастието

[Galahad]

Тайнството на причастието е установено от самия Иисус Христос на Велики четвъртък по време на Тайната вечеря, когато причестил учениците си за първи път. За това събитие свидетелства евангелист Матей (Евангелие от Матей, Гл. 26):

26. И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.

27. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;

28. защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

29. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.

Още по време на своята проповед в синагогата в Капернаум, обаче Христос говори за светото причастие с хляб и вино (Евангелие от Йоан, Гл. 6):

47. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.

48. Аз съм хлябът на живота.

49. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;

50. а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.

51. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.

52. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?

53. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.

54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.

55. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.

56. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.

57. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.

58. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.

59. Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.

По време на св. Литургия при Проскомидията (приношение) се подготвят светите дарове. Свещеникът с копието отделя частици от просфората (пшеничено хлебче), първата от които е наречена Агнец, а другите са в чест на св. Богородица, пророците, светците и др. Тези частици впоследствие при причестяването се поставят от свещеника с молитва в св. чаша.

Освещаването и претворяването на св. дарове в плътта и кръвта Божии се извършва по време на св. Евхаристия. Тогава свещеника се моли трикратно като призовава Св. Дух да слезе над молещите се и над принасяните дарове, благославя хляба и виното, които се претворяват в тяло и кръв Христови. Чрез благодатта на св. Дух светите дарове се претворяват в тяло и кръв Божии, така както Сина Божии се е въплътил в човешко тяло. В случая има не физическо превръщане на хляба в месо и на виното в кръв, а духовно претворяване в тяло и кръв Божии.

Първо се причестяват свещенослужителите в олтара, а след това започва причестяването на богомолците в храма, които са се подготвили чрез пост, изповед и взаимоопрощение.

Св. Причастие могат да получат само тези, които са приели св. Кръщение. Ето какви други изисквания тези, които искат да се причестят е необходимо да спазят:

Причастието е тайнство, в което вярващите, под вид на хляб и вино, се приобщават към Тялото и Кръв Христови. На тялото и Кръвта Господни в тайнство Евхаристия трябва да въздаваме особена чест и боголепно поклонение, каквото въздаваме на Самия Господ наш Иисус Христос.

За приемане страшните Тайни всеки трябва да се приготви с пост, молитва, съгрешение за греховете, изповедание и съвършено примирение с всички.

Малките деца, по обичай на Църквата, трябва, заради вярата на донасящите ги, да се причестяват със светите Тайни за осветяване на душите и телата им и за приемане благодатта на Господа. До шестгодишна възраст включително децата се причестяват изобщо без приготвовление. А всички православни миряни, начевайки от седемгодишна възраст, се причестяват след изповед и надлежно приготвяне, което се нарича постене. (Изключение се прави за болните.) Светите Тайни трябва да бъдат приемани от християните, които нищо не са яли и пили тоя ден (VI, 29 Картаг.50 и 58). Това въздържание от ястие и питие трябва да се начева още от вечерта срещу деня на причастието; позволява се само на хора престарели, младоженци и болни, които не могат да се въздържат, да приемат храна от вечерта, но в най-умерено количество, и то до среднощ. Готвещитите се за причестяване трябва вечерта срещу деня, в който ще се причести, и в самия ден сутринта да изслуша четенето или сам да прочете отредените молитви и последването към самото причастие.

Престарелите, а също ако и бременните, предвид на изключителното и в известно отношение болезнено тяхно положение, могат да се причестят по начин "причастие за болен", ако само те не са в състояние да изпълнят обикновените правила за постенето, или ако бъде опасно да се отлага постенето им до друго по-благоприятно време.

[Etienne]

Това е много мистично отношение към казаното от Исус. Реално по онова време няма никакви организации, които воюват една с друга, както е днес. Християните не строят сгради, не си избират свещенство, те живеят по-скоро като равни, защото са. Самото тайнство: Това е възпоменаване, спомен, Исус ни учи да помним, какво е направил за нас. В този спомен няма място за нищо освен ние и господарят. Няма посредници. Сядам у дома си и си спомням със семейството си, какво е направил божият син за мене. И ако има някой още и той с нас го прави. Не викам свещеник, за да си спомня делото на бога за мене.