Отиди на
Форум "Наука"

Правилната употреба на който/когото, някой/някого и никой/никого


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Благодаря за въпроса! Благодарение на такива въпроси разделът по лингвистика става все по-интересен, а българската нация - все по-силна.

И така... Няколко примера:

Който не работи, не трябва да яде.

Говорих с човека, който работи в съседната стая.

Срещнах учителя си, когото помолих да ми помогне.

Колегата, на когото дължа услуга, днес ми се обади по телефона.

Този, когото обичам, не е този, който ме обича.

Колегата, комуто дължа услуга, вчера напусна страната ни и замина на Запад.

Това е ученикът, на когото днес писах шестица.

Това е човекът, от когото си купих вестник.

Управителката на хотела, в който работех, пишеше "стай" вместо "стаи".

Помолете някого, на когото имате пълно доверие, да ви инсталира защитен софтуер на компютъра.

Преди да разрешите на някого да се свърже към вашия компютър, първо се уверете кой е той.

За някого това може да не е точно така...

Уважение - всекиму, вересия - никому!

Антоан дьо ла Сал също приема Слънцето като Бог, чрез когото се осмисля съществуването на човечеството.

Тя отиваше при човека, с когото най-дълго бе живяла.

Нямам намерение да заблуждавам когото и да било.

Това няма да е от полза за никого.

комуто = на когото

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Този, който трябваше да дойде с мене на кино, не дойде.

Това е човекът, когото трябва да набия за това, че не дойде с мене на кино.

:tooth:

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какви точно са правилата тук ? Забелязах някои неща свързани с това, дали става въпрос за подлог или допълнение. Както и, че след някои предлози (на,от) се използва - когото. :post-20645-1121105496:

Редактирано от MudlerXBG
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Според българската граматиката КОГОТО се употребява само тогава, когато НЕ е подлог в изречението и когато замества дума, назоваваща лице или нещо, на което ние приписваме качеството „одушевеност".

Същото правило се отнася и за употребата на местоименията КОГО, НИКОГО, НЯКОГО, ВСЕКИГО.

Коментираният днес езиков проблем отново показва, че тези форми, макар и не толкова активни в непринудената всекидневна реч, все още са живи в престижното публично говорене.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Според българската граматиката КОГОТО се употребява само тогава, когато НЕ е подлог в изречението и когато замества дума, назоваваща лице или нещо, на което ние приписваме качеството „одушевеност".

Същото правило се отнася и за употребата на местоименията КОГО, НИКОГО, НЯКОГО, ВСЕКИГО.

Коментираният днес езиков проблем отново показва, че тези форми, макар и не толкова активни в непринудената всекидневна реч, все още са живи в престижното публично говорене.

Тази тема подкрепя мнението ми, изразено тук:

Протестирам срещу несъстоятелното правило за пълният и краткият член. То не обогатява нашият език. То само гълта ресурс, които би могъл да се употреби другаде. В условията на царящата у нас (даже и сред министрите) неграмотност, става лукс да се изразходва този ресурс именно за такова безсмислено и несъстоятелно правило. Вместо да си губят времето с това правило, по-добре е учителите да наблегнат на други елементи на правописът и правоговорът, белким се преборим донякъде с неграмотността. Вместо изкуствено да се различава именителен от винителен падеж там, където такова разграничение няма (а именно при членуваните имена от мъжки род в единствено число), по-добре е да се подкрепи с ресурс винителният падеж там, където все още го има..

Отмяната на правило за пълният и краткият член няма да струва нищо. От такава отмяна само ще спечелим. Необходими са само воля и здрав разум.

Хората не знаят кога да употребяват винителните форми (КОГО, КОГОTO, НИКОГО, НЯКОГО, ВСЕКИГО, ДРУГИГО..), а в училище им се пълнят главите с глупости като правилото за пълен и кратък член. Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...
  • Потребител

тия дето им пълнят главите с глупости, 99% от тях дори не могат да произнесат и напишат правилно отгвора на 'Христос Воскресе!' ...

образователният министър в тази държава е толкова езиково неграмотен, че без пълен член не можел да обозначава действие ... всички други могат, само той не може ...

егати държавата, егати образователния министър и егати училищата ...

в същото време човекът горе се чуди за елемнтарни неща като който и когото ... които би трябвало всеки да може да ги слага правилно без дори да се замисля ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Когато човек се старае в нещо, то става хубаво. До толкова, че дребните кусури обикновенно са незначителни и няма смисъл да им се обръща внимание. Важното е, че е положено старание. То показва уважение, към работата, към инструментите и към този, който я чете, гледа, изобщо ползва по някакъв начин. В тази връзка, на Невски изказванието буди необикновенно смесени чувства :)

Редактирано от В.Павлов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хората не знаят кога да употребяват винителните форми (КОГО, КОГОTO, НИКОГО, НЯКОГО, ВСЕКИГО, ДРУГИГО..), а в училище им се пълнят главите с глупости като правилото за пълен и кратък член.

в същото време човекът горе се чуди за елемнтарни неща като който и когото ... които би трябвало всеки да може да ги слага правилно без дори да се замисля ...

Имам неособено приятно подсещащото ме виждане, че неупротребата на КОГО, КОГОTO, НИКОГО, НЯКОГО, ВСЕКИГО, ДРУГИГО не е от незнание, а се дължи на причини от културен характер (дължи се на неразбиране на правилото, или на отхвърляне на правилото).. За нашата колективистична култура е по-нормално (преобладаващо) да дехуманизираме мислено непознатите/чуждите ни хора, по-точно - да не мислим за тях като за хора, или като за живи същества. Демек - липсва/подтиснато е разбирането за "одушшевеност".

Въпреки че не мога да изброя повече от 5-10 имена на роднини, без да се затрудня /замисля, аз притежавам съшата преобладаващо колективистична култура и нагласи (защото живея в БГ).. Мисля тя е причината да не спазвам това правило ..Доколко правилото е "правило" е дискусионно: в тези връзки и постановка, то изглежда като формално правило, което е в противоречие с правилата, създавани от културата ни..

Егати и държавата.
.

Аха.. Какъвто народът, такава и държавата.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Правилото не е трудно нито за интуитивно схващане, нито за употреба:

- "кой"/"който" върши действието в изречението:

- "човекът, който [сам] обича"

- "човекът, който е обичан [, сам прави и нещо друго]"

- "[нещо се случва с] човека, който е обичан [от други]";

- "кого"/"когото" търпи действието върху себе си:

(човека, когото [някакви други] обичат).

Всеки, който учи английски, ще направи лесно разлика между "who" и "whom" (макар че на английски "whom" се употребява по-рядко).

Същото се отнася за "никой" и "никого" ("някой" и "някого"):

- никой не обича глупости;

- глупостите не са обичани от никого.

- "някой взел";

- "взели от някого".

"Когото" не е равно на "комуто". "Комуто" се равнява на "на+когото".

"Когото" и "комуто" се отнасят само за хора, а не за други предмети в мъжки род.

Най-простата употреба и пример за "кой" и "кого" е изразът:

- Сега ще видим кой - кого.

Това се подразбира съвършено интуитивно и човек може винаги да си проверява изречението като прилага израза към собственото си говорене.

И всеки нормален човек може да разбере разликата между:

- Кой пита? (Кой е питащият)

- Кого питат? (Кой е питаният)

- Кой е питан? (Кой е питаният).

Интересно е да отбележим, че разликата между "който" и "когото" се наблюдава не просто само за хора, но и само в мъжки род, единствено число. В женски род и вършителката, и "търпителката" на действието се отбелязват с "която". В среден - с "което". В множественото число на всички родове вършителите и "търпителите" си се обозначават с "които" (а не с "който"!).

Интересно, че склонението на мъжки род, единствено число се е запазило по-консервативно и по-сложно от склонението на

другите родове и на множественото число - особено, когато става дума за хора, а не за предмети. Това важи с пълна сила и в прочутото правило за пълния и непълния член.

Също е интересно, че окончанията за някогашния родителен падеж са придобили функциите на винителния.

Човек може да си подреди нещо като падежна таблица на тия местоимения в българския:

- именителен: кой, който, някой, никой; мн. ч.: кои, които, някои, никои;

- родителен: чий, чийто, нечий, ничий; мн. ч.: чии, чиито, нечии, ничии;

- дателен: на кого, на когото, на някого, на никого (= кому, комуто, някому, никому); мн. ч.: на които, на някои, на някои, на никои;

- винителен: кого, когото, някого, никого; мн. ч. кои, които, някои, никои.

За женски и среден род всичко е лесно.

Изобщо не е трудно човек да се сети, че сам пита някого за нещо, а не пита някой.

Та така: някой обича някого - и обичащият държи на обичания.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Проблемът очевидно не е в трудността за разбиране на правилото, а в нежеланието за разбиране/прилагане на това правило.

Българите едва ли сме малоумни.

Аз също едва ли съм малоумен, поне като човек на точните науки работя с различни "правила".. Като ученик, аз бях отличник по български език и литература (при класна учителка -преподавател по същата дисциплина), и няколко години участвах в кръжок по художествено слово..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Забележки ;)

Grammar Nazis lurk in the dark...

E, Митак, не с лошо :) Ник определено не е неграмотен, когато пише тук.

Инак - нещо интересно. В Западна България много често се казва "където", вместо "който". "Дето" би било правилно, но не и "където". Шопите по селата, момчетата по крайните квартали на градовете и циганите много често говорят така.

Така например: "тоя, където ми каза" вместо тоя, който ми каза" или "тоя, дето ми каза". Понякога се среща и: тоя, къде ми каза".

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ники, това че ти си избрал да бъдеш неграмотен по този въпрос нищичко не доказва.

И какво аджеба следва от това твое твърдение?

Вярвам на Тамарин, според когото

Хората не знаят кога да употребяват винителните форми (КОГО, КОГОTO, НИКОГО, НЯКОГО, ВСЕКИГО, ДРУГИГО..), а в училище им се пълнят главите с глупости като правилото за пълен и кратък член.

Ако мнозиството от хората (или поне забележителна част) не употребяват правилно винителните форми, то фактът може и да доказва нещо..

Ти сигурен ли си че винаги употребяваш винителните форми (когато според правилото следва да ги употребяваш), и ако си сигурен - то как ще го докажеш на мен ..Покажи ми едно изречение, в което ги употребяваш

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Истината е, че двете правила са свързани и че няма как писменият език да не е по-сложен от говоримия. Всъщност децата еднакво зле се справят и с членуването, и с местоименията.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Истината е, че...

- двете правила са свързани

и

- няма как писменият език да не е по-сложен от говоримия.

Така е.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Истината е, че двете правила са свързани и че няма как писменият език да не е по-сложен от говоримия.

Това, че писменият език е по-сложен от говоримия, е "страничен ефект", а не непреодолим природен закон. Той се дължи на рядкото - даже прекалено рядкото - писмено кодифициране на развитието и на моментното състояние на говоримия език. Ето например колко страници са изписани за една елементарна мярка: премахването на правилото за "пълното" членуване - едно криво правило. Защо - не е необходима повече и една дума аргументация след всичко това.

Подобни неща може да се кажат за "който/когото".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всяка демократизация на правописа се дължи на натиск отдолу, тоест на онази тълпа, която така и не е била способна да изкара повече от четворка по литература.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ОТ

Между грамар наци(онали)тата и грамар комунягите решително избирам наци(онали)тата. То и историята показа убедително, че революционните методи вече са демоде, а национализма (да не се бърка с националсоциализмз се завръща) ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Проблемът очевидно не е в трудността за разбиране на правилото, а в нежеланието за разбиране/прилагане на това правило.

Българите едва ли сме малоумни.

Аз също едва ли съм малоумен, поне като човек на точните науки работя с различни "правила".. Като ученик, аз бях отличник по български език и литература (при класна учителка -преподавател по същата дисциплина), и няколко години участвах в кръжок по художествено слово.

Нежеланието да се спазват изискванията на книжовния език е частен случай на неуважението на българите към езика, народа и страната си. Защото книжовният език не е някаква случайност, а е резултат от споразумение между носителите на езика.

А книжовната норма за употребата на който/когото действително не е много лесна в сравнение с други правила (по-трудна е например от толкова обсъжданото правило за употреба на пълен и кратък член :) ) и е много вероятно да бъде премахната при една бъдеща реформа на книжовния език.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

книжовната норма за който/когото е елементарна и има семантичен смисъл за разлика от пълен/непълен член ...

който не може да я прилага интуитивно е много зле с българския ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, като че ли е по-малко безсмислено от -ът, -ят, които са много досадни.

Но е само в мъжки род. И това ако не е дискриминация... :post-20645-1121105496::tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, като че ли е по-малко безсмислено от -ът, -ят, които са много досадни.

Но е само в мъжки род. И това ако не е дискриминация... :post-20645-1121105496::tooth:

не е точно така, защото и в женски род и в среден род се постигат същите ефекти чрез допълнения

която удари

която я удари

който удари

когото удари, който го удари

не познавате много добре май българския език ...

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
не познавате много добре май българския език ...

Абсолютно, знам само къде се поставят запетаи и главни букви. Друго - нье! :unsure:

Редактирано от каскадьора
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...