МАТЕРИАЛИТЕ

[П. Теодосиев]

МАТЕРИАЛИТЕ

За своето препитание, за лов, отбрана и нападение първобитният човек е разполагал само с материали, взети наготово от природата: камъни, дървета, някоя кожа или кост на животно. Еволюцията преминава през тухлата и варта, през металните сплави, за да стигне до пластмасите. Дори днес, в началото на научно-техническата революция» все по-рядко можем да открием около нас предмети, взети наготово от природата, и последният представител на природните суровини остава дървото, но вече като предмет на лукса. Този процес на преобразуване и усъвършенстване на материалите все повече се задълбочава и през XXI век ще достигне своя разцвет.

Съвременното поколение е отрасло под акордите на всевъзможни оплаквания, пък и самото то е свикнало да се оплаква: това не достига, онова липсва. . . Дървен материал няма, въглищата се свършват, металните руди са бедни или се изчерпват. . . Страшни са и прогнозите. Най-често срещаните думи, които чуваме за бъдещето, са: глад, липсват, свършват

се. . .

Но всички тези оплаквания са дотолкова неоснователни, че могат да бъдат наречени несправедливи. Природата щедро ни е предоставила неизчислими богатства от всевъзможни суровини. И ако въпреки това днес ни измъчва недостигът, това се дължи на нашата слабост (недостиг на енергия) и незнание (не ни достигат научни познания и ни липсват рационални технологии). Тези две основни причини несъмнено ще бъдат преодолени от научно-техническата революция през следващите десетилетия, а най-сложните — вероятно през XXI век. Нека не забравяме, че родната планета е изградена от повече от хиляда милиарда кубически километра вещество, съдържащо всички суровини, които могат да потрябват на човечеството, за да осъществи и най-дръзките си мечти. А Луната? На тъй близки разстояние до нас кръжат още 20 милиарда кубически километра вещество. А другите планети и техните спътници, а астероидите?

За това, какво могат да сторят науката и техниката с предлаганите ни от природата суровини, могат да се изпишат много томове. Но нека ние се задоволим с най-простия пример —голите, «никому ненужни» планини. Скалите им са съставени от цял букет най-ценни елементи, като се започне със силиция И кислорода и се завърши с радиоактивните елементи! Само че засега не можем да ги извличаме напълно или по-точно каза-Но — икономически не е изгодно добиването им. Но този аргумент е свързан само с недостига на енергия и с високата й цена. Когато бъдат решени енергийните проблеми на човечеството (термоядреният синтез), то ще започне да преработва пълноценно както скалите, пясъците и глината (за добив на алуминий), така и морската вода (която съдържа толкова много редки елементи). Този процес по-нататък ще бъде пренесен и в недрата на планетата, и по другите небесни тела, които ще

заселим.

Богат източник на всевъзможни метали е базалтът. Дори и след стотици години той ще е практически неизчерпаем и с право можем да го наречем суровината на бъдещето.Базалтът изгражда не само долния слой на земната кора, но и част от горните й пластове.

Базалтът, който ние срещаме на повърхността, има различна плътност и съдържа обикновено 20—25% желязо, приблизително толкова магнезий и в по-малки количества калий, натрий, алуминий, силициеви окиси и други не само редки, на и благородни метали. Сега базалтът се използува единствена като скална суровина. Извличането на елементите, които го съставят, също все още е икономически неизгодно. Това би изисквало твърде много енергия. Но когато човечеството няма да има нужд да прави подобни сметки, базалтът ще заеме една от първите места сред суровините на промишлеността. От него ще се добиват всички елементи, които съдържа, като при една рационална комплексна технология след преработката му няма да остават никакви отпадъци.

Могат да бъдат посочени хиляди примери за това, че нашата планета е богат склад на всички елементи. Но на един от тях — титана — задължително трябва да се спрем. Той вероятЕо може да бъде наречен металът на бъдещето. Трудно е да се изброят всичките му качества: има два пъти по-голяма якост от желязото, като е значително по-лек, не ръждясва. В това отношение той не отстъпва дори на платината. Има всички основания да предполагаме, че в бъдеще титанът ще измести желязото и ще се превърне в метал № 1. Пречката това да стане днес е, че електролизата му е много енергоемка. Ето още един пример ( а такива има хиляди!) как един проблем може да бъде успешно решен едва когато разполагаме с много енергия.

Елементите, които ни е подарила природата, могат да се използуват както в абсолютно чист вид (с изненадващи, неподозирани качества), така и в най-сложни съединения. Нашите правнуци положително ще се научат да «пренасят» познати сега и още непознати свойства от едни върху други вещества, на които те не са присъщи. Изобщо от «суровата глина» на природата, от веществото, ръцете на хората ще изваят всичко, каквото им е необходимо. А изискванията както за земните, така и за космическите нужди, ще бъдат наистина фантастични. Ще са необходими материали с необикновени качества и с невъобразими съчетания на качества: въздушно леки и диамантено твърди, устойчиви на всякакви температури, пластични и самомоделиращи се, щитове срещу всепроникващите лъчения, свръхплътни и прозрачни, акумулиращи енергия, със структура, превъзхождаща най-сложните биологични формации.

Но XXI век едва ли ще може да реши всички проблеми на материалотворчеството. Но дори без да отиваме толкова напред, и сега е ясно, че природата е била безкрайно щедра към нас, хората, и ни е дала всичко, за да живеем богато и щастливо. От нас се иска само да овладеем тайните й и да обединим усилията си в едно хармонично, безконфликтно общество.