Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Администратор

КОМПЮТРИЗАЦИЯТА

Най-напред, преди повече от пет милиарда години, е имало само прах и много газове. След това облакът започнал да се концентрира, образувала се протопланетата, която някога ще нарекат Земя. След това, преди около 4,5 милиарда години, в нея възникнали процеси — физични и химични, — масата й се диференцирала- веществото под влияние на радиоактивното затопляне и други фактори започнало да се размеква, да се топи и разслоява. Така се образували трите сфери: литосферата — земната кора, хидросферата — Световният океан, и атмосферата — газовата обвивка на планетата. Трите сфери породили преди около 3,5 милиарда години биосферата; живота на Земята. Първоначално съвсем примитивен, той еволюира с все по-нарастващи темпове, за да породи накрая, преди около 2—3 милиона години, ноосферата, разумния живот с неговия единствен представител хомо сапиенс. И ето сега, в зората на на-учнотехническата революция, ние сме свидетели на зараждащата се нова сфера, на информационната сфера, или накратко, на инфрасферата и нейната рожба, която бихме могли да назовем машина сапиенс, ако тя нямаше вече утвърденото име -КОМПЮТЪР.

Нека не ви се стори странно, че започваме отпреди милиарди години. Изобретяването на компютъра не е създаване на новата поредна машина. Това е космическо явление, космическо чудо, равностойно на пораждането на живота във Вселената. И някога може да се случи така, че ние, хората, да загинем, а кбмпютрите да останат да съществуват без нас, самостоятелно, Като единствени представители на разума в Галактиката. (Вярваме, че човечеството ще избегне този кошмар!)

Какво представлява дешният компютър — голям или малък, предназначен за игра или за научноизследователска дейност; обслужващ производството или бита — ние постепенно започваме да узнаваме. Надявам се, че скоро така ще свикнем с него, както сме свикнали с телефона, с телевизора и. . . защо не, с домашното си куче.

Някога хората с изумление слушаха магнетофона да повтаря казаното от тях; след това се събираха да се любуват на първите телевизори; а сега да гледат (ако не се решат сами да го докоснат) как компютърът, с който се е сдобил техният близък, играе шахмат. Постепенно «машинката чудо» се превръща в необходимост за всеки завод. Така човечеството ще навлезе в XXI век, който несъмнено ще бъде век на компютризацията.

Какво може днешният компютър? Да смята със скорост 100 милиона операции в секунда, да притежава все по-обемна памет, да работи с все по-сложни програми. Някой го беше нарекъл «гениален идиот» — «гениален», защото по някои показатели (преди всичко бързина) решително надминава човека, а «идиот», защото далеч изостава от останалите сетивни, интелектуални и изпълнителски човешки възможности.

Какъв ще бъде компютърът на XXI век?

Основните линии на усъвършенстването му са бързината (над 100 милиарда операции в секунда) и миниатюризацията. Но това няма да е достатъчно — генералната, стратегическата линия е «хуманизирането», доближаването по всички параметри до идеала — човека — и паралелно с това надвишаването, също по всички параметри, на природния модел.

Това се отнася преди всичко до възможностите за възприемане на света. Днешният компютър все още е практически «глух и сляп» и цялата информация трябва да му се подава чрез-съответния компютърен език, който е заложен в програмата му. Сега усилено се работи той «да прогледне», «да прослуша». Това означава той да бъде снабден с всевъзможни датчици («сетива»), за да възприема външния свят било то в онези регистри, които функционално са му нужни с оглед на предназначението му, било в пълния диапазон: целия спектър на електромагнитните и на всевъзможните корпускуларни лъчения; акустичните вълни (от ултра до инфразвука); с всевъзможни датчици анализатори за химични вещества, температура, налягане и т. н. Такъв един универсален робот ще превъзхожда значително и многократно възможностите на своя създател — човека.

Вторият и всъщност централен, най-важен блок на бъдещите разумни машини — самият компютър — ще има задачата да обработва постъпващата от датчиците информация, да я «осмисля» и да взема съобразно програмата си, предназначението си съответното решение. Този машинен еквивалент на човешкия мозък ще бъде най-великото творение на науката и; техниката на XXI век. Само един пример: компютърът на кибернетизирания автомобил на бъдещето получава УСТНА заповед от своя стопанин да го отведе на определен адрес. Той трябва да разпознае гласа, да разбере смисловото съдържание на заповедта (без каквито и да е «кибернетични езици») и да съумее да я изпълни безупречно.

Така идваме и до третия блок — изпълнителните органи на компютъра. Най-популярни от тях сега са дисплеят — екранът, на който компютърът изписва своите въпроси и отговори — и печатащото устройство. На второ място застават управляваните директно или чрез сервомеханизми автомати или по-прости механизми. А на компютъра на бъдещето ще са подвластни всички производства и процеси, подлежащи на управление.

Разбира се, съвсем няма да е необходимо всички компютри да са универсални. Заводският, който произвежда серийна продукция, ще се задоволи не само с елементарна програма (сменяема за всеки вид ново изделие), но и с ограничен брой датчици, осигуряващи му информация за качествата на постъпващите суровини и на готовите изделия.

Аналогично и за компютъра, управляващ режима на гени-пониксна оранжерия, няма да е необходимо да е запознат с древноиндийската философия, за да осигурява оптималния хранителен, топлинен, светлинен и воден режим на растенията. Нито за да води домашната кореспонденция и бюджет или за да чисти къщата. Такива универсални роботи, управлявани от суперкомпютри, вероятно ще са нужни при далечните космически полети до звездите и въобще навсякъде, където човекът не ще може сам да присъства. Но това ще, бъдат вече не помощници, а заместници на човека.

Link to post
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...