Отиди на
Форум "Наука"

Сръбската гледна точка за бойните действия - 1915 г.


Recommended Posts

  • Модератор История

Драгутин Драгутинович Апис - едновременно шеф на сръбското разузнаване и на "Църна рука".Това ако не е пряка връзка не знам.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 88
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор

Драгутин Димитриевич* .

Интересен прякор и странно съчетание между сръбски ултранационализъм и югославянски обединителни тежнения. Радикална личност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Драгутин Драгутинович Апис - едновременно шеф на сръбското разузнаване и на "Църна рука".Това ако не е пряка връзка не знам.

Така е Апис е шеф на военното разузнаване, но атентатът си е дело на "Църна рука". Така например Пашич, който по това време е министър-председател е против атентата и нарежда атентаторите да бъдат арестувани. Заповедта му не е изпълнена най-вече заради позициите, които има Апис. По-късно Пашич прави всичко възможно да се отърве от Църна рука и организира скалъпен процес срещу Апис и другарите му в Солун, където са и разстреляни през 1917. С други думи "Църна рука" използва тайните служби за атентата, а не е обратното.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Еми като шефът им е един и същ не може да се каже кой кого използва.

Интересен прякор има този Апис.. В сръбската традиция го има това с прякорите, все не ми излиза от главата Светолик Попадич - Бачко, когото Шурдилович изнесе за яката от един супермаркет, но пак е интересен. Сърбин с прякор Апис..

Пашич е по начало либерал, даже искал да маха през 1914 г. военно-окупационното управление в Македония, обаче войната му попречила. Не, че особено се е старал, де...

Освен това е сръбски националист, за разлика от Апис и хората му, които са за Югославия. Интересен конфликт между тях двамата...



Ние не сме славяни (чак толкоз много).

Е па какви да сме, ако не сме славяни....

Само че ни искат в югославската федерация, ама по-слаби от Сърбия, а не обединени, ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е да естествено, искали са Караджорджевичите да управляват федерацията.

А делата в които е бил замесен Апис са по-интересни и от прякора му. Страха от него, който са имали Пашич и Александър идва от опасенията, че федеративна държава на всички южни славяни начело с радикални републиканци ще е огромна заплаха за самите тях, а и за идеята за Велика Сърбия. Оттам и постановката в Солун.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Еми Апис свършва черната работа и се отървават от него.Той между другото е настоявал България да бъде нападната още през май 1913 г.Имал е стратегическо мислене и е виждал че една България от Мидия - Енос до Вардар/такова е било предложението на Пашич/ ще бъде смъртна заплаха за Велика Сърбия,интегрална Югославия и всякакви подобни проекти които са несъвместими със силна и почти обединена България.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тази тема е истински пробив. Ако по-често поглеждаме събитията от българската история през чужд поглед, има шанс да започнем да гледаме на тях по-обективно.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Навремето Йончев се опитах да представя гръцката гледна точка за Междусъюзническата война /знаеш че съм голям фен на темата/.И нещата не бяха никак благоприятни за нас българите.Не че гърците са светци но и в нашите действия /и бездействия/ имаше доста неприятни /така да се изразя/ моменти.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Prelaz na Krf
Събитията в Черна гора сериозно заплашват опазването на сръбската армия. При влизането в Албания Конрад решава да окупира северната й част до линията Мати-Дебър, а на 17 ян. отправя 8 бригади към района на Шкодра. Според плана българите, които вече са стигнали до Елбасан (Централна Албания) да съдействат придвижвайки се към Драч.
Сръбският щаб веднага усеща тази опасност и предприема мерки. 1-а армия (само няколко хиляди щика) като най-близко разположена до приближаващия неприятел поема ролята на защитница и спешно апелира към съюзниците да побързат с евакуацията, която започва на 6 ян. от Драч, а на следващия ден и от Св. Йован Медовски (на морето, Северна Албания), като първоначално са пренесени само няколко стотин души. Следващите транспортни кораби идват в Драч на 9 ян. и откарват 204 войника, а от Св.Йован на 13 ян. са евакуирани 1000 души.
Очевидно с това темпо изглежда евакуацията ще продължи месеци, проблемите са в недостига на транспортни съдове осигурени от Антантата, както и в скромния капацитет на пристанищата. Най-голямо, удобно и сигурно за това е пристанището на Вльора, което е и най-далече от вражеските сили. Затова и съюзниците предлагат по-голямата част от сръбските войски да тръгнат натам. Италианците превозват изнемогващите новобранци от Резервната войска на инспектор-полковник Ристич, тяхната съдба е може би най-тежката страница от жалостната Албанска епопея. От 15 000 младежи, до Бизерта достигат около 8 000, останалите умират по пътя.
По нареждане на щаба Драчката група (Войските от новите области, Отбраната на Белград, Конната дивизия и части от Тимошката армия неангажирани с осигуряването на пътя Елбасан-Драч, както и още някои единици извън състава на армията) се упътват към Вльора на 18 ян. Това са около 2/3 от сръбските сили.
А Шкодренската група се разделя на две части – към Драч (3-а армия, 1-а армия и Тимошката пд ІІ призив) и към Св.Йован (Ген-щаба и 2-а армия).
Преходът от Шкодра до Вльора е не по-лек от този през Косово и Албанските планини. Той е дълъг около 250 км, липсват пътища, а терена е почти изцяло покрит от мочурища образувани от зимните средиземноморски дъждове. Техническата секция на Британската адриатическа мисия значително улеснява прехода през блатата и осигурява прекосяването на реките, както и увеличава снабдяването и медицинската помощ за сръбската армия.
Правителството на Сърбия на 14 ян. отпътува от Св.Иван за Бриндизи и после оттам – на Корфу. Съобщава се, че първоначално италианския ген. Бертоти държал много остър език на сърбите и настоявал да бъдат евакуирани не от Вльора, а от Саранда (40 км по-на юг) на което СВК енергично възразявала и под решителния натиск на французите италианците отменили исканията си.
Неприятелите не напредват силно. Австроунгарците се движат много бавно и с малки сили поради затрудненото снабдяване, а българите чиито интереси са в Македония – никак. Първите достигат река Мати чак в края на януари. На 2 и 3 ян. предните им части застигат Дунавската пд ІІ призив, която успява да отбие един вражески баталион, след което продължава оттеглянето си на юг под прикритието на нощтта и успешно се присъединява към останалите сръбски части.
И в този участък сръбските войски са често атакувани от албански разбойнически банди, организирани предимно от австрийски офицери.
След като сърбите напускат Драч там остава една италианска бригада под командването на ген. Ферери, която дочаква нападението на превъзхождащите я австро-унгарски сили, но под напора им бягат от бойното поле на корабите си. Австро-унгарците взимат в плен 17 офицера, 1 742 войника, 34 оръдия, 1 картечница и 14 000 пушки, докато техните загуби са ок. 400 души. След това стълкновение предните им части излизат на река Шкумби.
Междувременно сръбската армия успешно достига до остров Корфу. До 26 ян. там са прехвърлени 133 050 войника. Пашич писмено благодари на италианския адмирал Кутинели ръководещ евакуацията. В нея участват 28 италиански кораба и още 17 френски и британски съдове. Други 24 съюзнически кораба (17 италиански, 5 британски и 2 френски) осигуряват снабдяването на сърбите на албанска територия пренасяйки 22 000 тона провизии за 73 курса. Към края на февруари има също около 10 000 сръбски войника в Бизерта и още толкова останали в Албания. 10 153 коня също са прехвърлени в Корфу до март, а Конната дивизия е последната единица прехвърлена там на 5 апр. 1916.
С тази глава завършва дялът от книгата включващ кампаниите от 1915 г.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тази тема е истински пробив. Ако по-често поглеждаме събитията от българската история през чужд поглед, има шанс да започнем да гледаме на тях по-обективно.

Все едно, винаги ще предпочитам хърватски рок пред сръбска чалга.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Доста си измених мнениято за Сърбия, като я видях отблизо. Преди това четох спомените на полк. Азманов, който споделя сходни впечатления...

Читав народ, сходен с българския; по-големият му от нашия исторически късмет му е дал предимства пред нас в 20 век.

Но стореното в Македония и през 1913 г. си остава непоправимо.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
Solunski front
Obnova srpske vojske
В тази глава сърбите продължават да се жалват в какво тежко положение ги оставят съюзниците им и как не им помагат достатъчно. Как на о. Корфу сръбската армия преживява своето „трето разпятие”. Ресурсите на острова са недостатъчни за толкова много хора, там се произвежда основно олио и вино, но никакви други стратегически суровини и продукти за армията. Така че всичко трябва да се внася отвън дори и дървата за огрев. В началото там няма нито шатри, нито бараки, нито болници, нито редовно снабдяване за изнурената сръбска войска и войниците са изложени на проливните средиземноморски дъждове.
С настъпването на пролетта условията се подобряват, а доставките стават по-редовни. Основно французите и в по-малка степен британците се заемат с тях.
Междувременно Ген-щаба издава заповед 1-а и 2-а дивизия да се обединят в една и така са сформирани 3 армии от по 2 дивизии:
1-а армия (ген. Милош Васич) – Моравска и Вардарска (комбинирана) дивизия.
2-а армия (ген. Степанович) – Шумадийска и Тимошка пд.
3-а армия (ген. Юришич) – Дринска и Дунавска.
Пехотните дивизии са разделени на по 2 бригади от по 2 полка, полковете - на по 3 баталиона, баталионите – на по 4 чети и 1 картечен отряд.
Дивизионната артилерия е от по 1 пехотен полк, разделен на 2 дивизиона от по 3 батареи, един планински и един гаубичен дивизион от по 3 батареи.
Конната дивизия директно подчинена на щаба не е реорганизирана. Тя остава разделена на 2 бригади от по 2 полка, разделени на по 3 ескадрона с по един полски и един планински артилерийски дивизион. От Албания до Корфу са прехвърлени около 10 000 коня, а в последствие в Солун французите докарват още 25 000 коня.
Сръбската войска успява да пренесе със себе си до Корфу и около 20 000 пушки, няколко картечници и полски оръдия, които са изпратени на поправка при французите.
Доставени са от Франция до 100 000 скорострелни пушки, 20 000 еднозарядни пушки (за тиловите части), карабини за конницата, картечници и оръдия (първоначално не много, но впоследствие – в увеличаващи се доставки), 100 000 маски, шлемове, раници...
След март 1916 г. вече оставките на съюзниците успяват да попълнят нуждите на армията от храна, въоръжение, боеприпаси и лекарства.
През март част от сръбските генерали и офицери на два курса заминават за Западния фронт за да се запознаят с особеностите на окопната война.
Сръбския щаб предлага на френския след прехвърлянето им в Солун сръбските войски да бъдат разположени на участъка Солун-Воден-Битоля, откъдето да настъпят през Прилеп към Велес или през Кичево и Тетово към Скопие. Това разбира се в съдействие с френско-британските войски, които в това време да настъпят по долината на Вардар и през Струмица, италианските – през Вльора и Елбасан към Битоля, а руските да притиснат българите от север. Французите и руснаците като цяло одобряват плана, но британците решително му се противопоставят предлагайки сръбските войски да се прехвърлят на западния фронт, а италианците пък желаят да ги изтеглят през Вльора на техния фронт срещу австрийците. Но поради по-големите трудности по превозването им за Западния фронт в крайна сметка се взима решение сръбската армия да бъде прехвърлена на Солунския за да задържа бъдещата българо-немска офанзива.
Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Разположението на войските преди започването на войната 1915. Малко грубо нахвърляно засега, но ще се направят и по-прецизни карти на настъплението и битките. Данните са взети от нашия архив естествено, според сърбите сръбски войски срещу нашите никакви не било имало защото всичко било срещу немците и ние сме си измислили победите в тази война :) Което разбира се си е лъжа, Радомир Путник далеч не е бил толкова загубен та да не се досети, че в тази война България ще си потърси това, което и е било откраднато само преди 2 години и е отделил за отбрана срещу нас сили съизмерими с нашите както се вижда от картата

post-28-0-87894400-1395300977_thumb.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А, напълно е възможно основните сръбски сили да са били срещу немците. Но в крайна сметка не вярвам и аз да е нямало хич войски на българската граница.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е естествено че срещу немците, но достатъчно нагледно съм изобразил на картата частите, които нашето командване е засякло пред себе си, а те никак не са малки. Ето една карта на разгрома на Сърбия - добре е показано къде и как:

20111228175230%21Serbian_Campaign_1915.J

Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

След обстойно преравяне на всичко, което може да се прерови, почвам обаче да ги хващам и нашите да послъгват :)

В милата ни родна уйкипедия се твърди, че в Моравската операция 1 БГ армия от 4 пехотни дивизии се бият срещу 8 пехотни дивизии от 2-а сръбска армия на ген. Степанович.

Според последното издание на "Военна история на българите" (Труд, 2007), която уж трябва да е най-изчерпателна и най-точна, се твърди че 2-а армия е в състав 3 пехотни и 1 конна дивизия, а северно от нея е Тимошката армия (2 пехотни дивизии и 1 отряд). Първоначално може и действително така да е било, но след като немците минават Дунав от състава на 2-а армия изваждат конната дивизия и я пращат за подкрепление срещу тях, от Тимошката и Моравската дивизия изваждат по 2 гаубични батареи и 1 пехотен полк и почти цялата Шумадийска дивизия също е изтеглена на север, така че срещу нас от нея остава да се бие само 10-и пехотен полк. И всичко това става преди да започне българската офанзива.

Отделно това, което наричаме ние Тимошка армия, всъщност не е армия, а един доста рехав ариергард, който е в състав 9 батальона с 88 оръдия общо. Т.е. състава му е не 2.5 дивизии, а максимум 1.5 дивизии. А 2-а армия не е 3 пех. и 1 конна дивизия, а 2 непълни дивизии и 1 полк. Докато нашите 4 дивизии са пълни и със свежи сили.

Та при това положение действията на ген. Степанович са рационални и са общо взето единственото, което може да се направи, при положение, че срещу него настъпват по-многобройни сили, а левия му фланг е заплашен от настъпването на германците и отстъплението на 3-а сръбска армия на юг. Ариергардните боеве и отпора, който дават не са сериозни, но достатъчни за да ни забавят и успешно да се изтеглят в посока към Косово заедно с останалите армии.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Сърбите са не помалко от 90 000 души срещу Първа армия.Вярно е че са разхвърляни на отръди и отрядчета но не са малко бройка.Българите са от опярдъка на 140 000 души така че превзъходството е някъде от порядъке на 1.4 към 1.Не е малко но не и рещаващо особено като се има предвид терена.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Иначе истинската история на 1915 г.е Косовската битка/или опирация/.Там българи и сърби се сражават при практически равни сили но на напълно непознат за българите терен.Сърбите са напълно уверени че ще се успеят да се задържат докато пристигнат осем англо-фернски дивизии от юг.А 7 руски корпус вече е дислоциран в Бесарабия и чака само румънско разрешение за да настъпи на юг.Плюс мобилизирана гръцка армия жадуваща настъпление по долината на Струма като срещу нея има съвсем слаби части от 2 тракийска дивизия.Българите успяват някакси да победят и кошмара от 1913 г. не ес повтаря.Дипломацията на Централните сили печели в Букурещ и Атина един от малкото си дипломитечски успехи през войната.Румънци и гърци са неутрализирани - временно разбира се.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сърбите са не помалко от 90 000 души срещу Първа армия.Вярно е че са разхвърляни на отръди и отрядчета но не са малко бройка.Българите са от опярдъка на 140 000 души така че превзъходството е някъде от порядъке на 1.4 към 1.Не е малко но не и рещаващо особено като се има предвид терена.

Принципно - да. Но откъм левия фланг на 2-а армия настъпват 7 германски дивизии (с доста по-солидна артилерия от нашата) и трябва и за тях да се мисли, а англо-френците още се туткат в Солун.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Значи към октомври 1915 г. Антантата и Централните сили имат пракитечски равни сили на Балканите.Без да се отчита мобилизираната гръцка армия която всеки момент може да се намеси на тяхна страна.

П.П. А Лорде не знам защо забравяш и за черногорската армия.Вярно е че е само 50 - 60 000 но не е за пренебрегване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ресавски, при това струпване и фактическо ,,надвисване" на австро-унгарско-немски войски от север-северозапад и на нашата армия, черногорската армия е без всякакво значение в случая....

в една друга тема се апелираше да гледаме по-реално на действителните бойни възможности на Българската армия...Считам, че с9 икономиката на България от есента на 1915г., с военните ни ресурси и при крайно неблагоприятния терен на Южна и централна Сърбия, това което постига 1-ва армия е повече от много добре....

да, сърбите са омаломощени и уморени от повече от 1 година бойни действия с австро-унгарската империя и Германия впоследствие, но това не омаловажава успеха на България...

А в цялата тая балканска фаза на войната, Черна Гора, някак си гео-стратегически, военностратегически и като военни ресулси някак не се вписва...С техните или без техните 50 000 запасняци, резултатът щеше да е същия....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не я забравям, Черногорската заедно с Ужишката армия са на западните им граници, защото очакват австроунгарско нападение откъм Сараево. Но черногорците са четници с потури и шишанета ;) а Ужишката армия е нещо от сорта на 1 дивизия втори призив + още 1 бригада и мисля не участват при Косово, но това трябва да го проверя допълнително.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Четници четници но в техните планини черногорците хич не са за подценяване.Между впрочем сърбите сами им го начукват за съюзническата помощ оказана им и в 1913 г. и в ПСВ.За благодарност им анексират държавата и прогонват династията.Хитрата лисица княз Никола пада в собстевния си капан.и свършва живота си като забравен от всички емигрант в Европа.То който се е хванал със сърбите за съюзник бял ден не е видял.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...