Ако България имаше колонии

**Frujin Assen** · Април 25, 2011

Реших малко да дам воля на фантазията си какво щеше да стане ако България имаше колонии и как евентуално това би могло да се случи.

И така, Фердинанд е открит в един шантан, където празнува своята победа. Няколко години преди това Фердинанд със свои средства въоръжава група наемници, купува кораб и заминава за Африка да търси приключения и пари. Използвайки шантаж и насилие той принуждава вождовете от делтата на р Конго да го признаят за свой господар и основава столицата на бъдещата нова колония Фердинандщат.

Докато празнува този си успех той е намерен от българската делегацция и избран за българскикняз. Ето така България се сдобива с една голяма колония Българско Конго (в РИ )Белгийско Конго).

Първоначално връзките с българско конго са слаби, понеже се използват чуждестранни кораби за превоз, но през 1896 в България се създава океански флот, който бързо се разраства и поема грижата за редовни рейсове между Фердинанд град (столицата на Българско Конго) и Варна.

Укрепването на българската власт там среща определени трудности поради малкия брой на квалифицирания персонал нужен за работа в добивната индустрия която става водеща в икономиката на колонията. Поради тази причина от 1897 започва да се изпълнява програма за колонизация. На преселниците в Българско Конги се дават големи превилегии поради което притокът на заселници е значителен и към 1914 достига (да го кажем примерно 80 000 души). Освен столицата Фердинанд град по големи градове са Нова София, Медковец (до големите медни мини), Воден (на река …), Нови Преслав и Ново Търново и накрая Вазовград наименован на първия военен окръжен управител генерал Вазов.

От 1887 до 1894 Българско Конго е със стария си статут лично владение на царя, но през 1894 е обявен за военен окръг и там започва настаняване на значителни части от българската армия които да осъществяват ефективен контрол над тази територия. Първоначално разработката, добива и износът на суровини се намира в ръцете на армията.

През 1905 след дълги спорове колонията получава статут на български окръг поради вече значителният брой българи които живеят там. Все пак поради значителните разстояния неговия окръжен управител има много голяма свобода на действие.

На територията на Българско Конго съществува отделна армейска инспекционна област, чийто командващ се ползва с голяма свобода на действие. През 1914 в българо-конгоанската армия се намират-морски флот в състав … чиято основна роля е да осъществява транспорт на военни материали от метрополията за колонията и обратно. Речен флот в състав … чиято основна роля е да превозва товари и войски по речните артерии на страната и като спомагателна задача да оказва огнева поддръжка на сухопътните сили. Сухопътните войски се състоят от пехотна бригада в състав 2 полка, и сборна конна група, към тях има и картечно-артилерийски полк. Към тези сили се добавят две пехотни дивизии набрани от местни и различни по численост и организация местни милиции.

Двете конгоански дивизии са създадени през 1910-1912 за да бъдат използвани в балканските войни. По време на първата балканска война тези дивизии са стоварени в Гърция и участват в обсадата на Янина къддето са използвани за прикритие и не водят активни бойни действия. По време на междусъюзническата война са използвани в боевете с гърци и срби където показват лоша дисциплина, слаба огнева подготовка, несправяне с поставените задачи. През 1914 тези две дивизии са попълнени и усилени и участват в ПСВ на македонския фронт. Там те се използват най вече за инжинерни работи, но понякога и влизат в бой. Много от конгоанците показват завидна лична храброст и през 1917 от отличили се войници са формирани две гвардейски конгоански роти които са включени директно в състава на българската армия (до този момент организационно те са отделени от българската армия).

През 1919 позовавайки се на факта, че Българско Конго не е част от България, а лично владение на царя, колонията си остава българска (лично аз не мога да намеря друг мотив тя да си остане наша, а ако я отнема твърде рано се губи голяма част от смисъла на подобна алтернативка).

След края на ПСВ Българско Конго е предадено на българските власти едва през 1921 като до този момент съюзниците експлоатират полезните му изкопаеми като част от репарациите. За поддържане на реда там са създадени 3 пехотни полка и 1 конен полк които впоследствие са обединени в дивизия. Освен тази дивизия съществува още и регулярна конгоанска армия набирана от местни. Към 1938 тя е в състав гвардейски полк и пехотна бригада с двуполков състав и разбира се различни местни милиции.

В административно отношение Българско Конго продължава своето развитие. През 1924 след потушаване на септемврийското въстание е изработен нов план за укрепване на българската власт там. В Конго започват да се преселват комунисти, земеделци, анархисти и други неблагонадежни елементи. Освен това местните въоръжени сили са подсилвани постоянно с нови военнослужещи от България поради необходимостта да бъдат държани под контрол местните племена.

През 1941 в Българско Конго живеят вече около 150 000 българи.

Когато България се присъединява към пакта е дадено нареждане Конгоанският окръжен управител да обяви неутралитет за да не се стигне до окупация на колонията.

За Българско Конго заминават политиците англофили. Те молят Чърчил да им осигури подкрепа за да вземат контрола в Българско Конго. Това се случва през 1942 когато българските конгоански власти капитулират за да избягнат кръвопролитията.

Когато през 1944 на власт в България идва БКП се стига разрив и през 1948 властите в Българско Конго обявяват че не приемат случващото се в България и обявяват Симеон ІІ за цар на Българско Конго. Всички връзки са прекъснати и 200 000 българи в Българско Конго остават без връзка с майката родина.

През 60 те Българско Конго навлиза в кризата на деколонизацията. Обаче местните българи нямащи възможност да се върнат в родината си категорично отказват да се деколонизират. Вместо това през 60те започва бърз ръст на българо-конгоанската армия. Финансова основа за това има, и тя се основава на значителните финансови средства от добива на полезни изкопаеми. Основна помощ във въоражаването оказва САЩ, за който и се експортиритат суровините.

Авиацията се състояла от изстребители Ф-5, а за удърната авиация били закупени стари американски щурмовици скайрейдър, В днешно време на въоражение са Ф-16 южноафриканските импала. След 1989 са закупени и щурмови вертолети Ми-35. Бронетанковите войски се състоят основно от леки танкове М-48 и английските Скорпион. Има и бразилски колесни машини ЕЕ-9 и ЕЕ-11. Артилерията е представена от американски гаубици и САУ.

Българско Конго е демократична държава с лек апартейд която се издържа от развито селско стопанство и добивна промишленост.

След малко ще го довърша че огладнях.

Редактирано Април 25, 2011 от Frujin Assen

**Warlord** · Април 25, 2011

Белгийците обаче започват колонизацията на Конго още през 1876 г. - просто не е имало как да се класираме за него.

**Frujin Assen** · Април 25, 2011

Ами, ако погледнем реалистично България няма нито финансовите средства, нито възможността, а и никой не мисли за подобно нещо. Затова тръгнах с презумпцията че така колония се оказва в български ръце случайно, един вид ей тъй от небето. И ако не намесваме извънземните, или не създадем още един полуостров на Африка където да е тази колония, стигаме до реалистичните варианти. Ясно е че няма как да вземем английска или френска колония. Остават португалските Ангола и Мозамбик и белгийското Конго. Португалците са там отдавна. А виж белгийците отскоро, а и първоначално това е частно начинание на кралят им. Най разумно ми се видя да заменим белгийския крал с наш Фердо, отколкото да пращаме в делтата на Конго Левски или Раковски преди 1876.

**Warlord** · Април 25, 2011

Можеше към Абисиния да се юрнем примерно тя все още е независима и доста примитивна (като въоръжение и държавна организация). Само че за връзка с тази колония ще сме изцяло зависими от Босфора, т.е. през 1912 турците със сигурност щяха да ни пресекат пътя за колонията и тя ще остане изолирана.

А пък за построяване на собствен боен флот - съвсем никакви ресурси и познания нямаме на онзи етап, а и по-късно въобще...

Също така и през ПСВ - виж какво става с немските колонии, окупирани са всичките за норматив без проблеми, нашата и да беше оцеляла дотогава щеше първа да сдаде багажа.

**Михов** · Април 25, 2011

Към края на XIX век в Африка свободни са само Абисиния (със сериозни италиански претенции към нея) и Либерия (американски продукт и със сериозно американско влияние, а ако съдим по факта, че никой не я колонизира, очевидно и с американска защита). С две думи за нас никакъв шанс.

По-добре да се опитаме да завладеем някоя от малките централноамерикански републики - Никарагуа, Ел Салвадор, Гуатемала или Хондурас.

**Warlord** · Април 25, 2011

От тях пък съвсем няма смисъл (освен ако не сме решили да прокопаваме първи Панамски канал :)): ), там положението е горе-долу като в Конго, първобитност, джунгли, блата и комари, с тая разлика че там няма полезни изкопаеми, като в Южно Конго. А реално ние нямаме нужда и от африкански колонии. Великите сили имат - заради острият им недостиг на природни ресурси за огромните им индустрии, суровини и храни за голямото население, както и за екзотични стоки за аристократите. У нас обаче такива потребности няма, ние сме земеделска страна - сами се изхранваме (за разлика от днес...) и съответно нямаме нужда от толкова енергийни ресурси, т.е. добивът им ще ни излиза супер скъпо и няма да ни дава никаква възвръщаемост.

Редактирано Април 25, 2011 от Warlord

**Frujin Assen** · Април 27, 2011

Един хубав пътепис. http://patepis.com/?p=18055

**stinka (Rom)** · Юли 31, 2011

Аз предлагам 2 варианта "най-осъществими" според мен.

Първия България печели балканските войни и ПСВ на страната на Антантата. Тогава бихме получили евнтуално Албания и Ливан. Между другото в началото на 20 век има един имперски поглед от страна на София към албанците. Създадени са организации на албанците в София, които да работят за освобождението на Албания от османско. Има издадени книги за албанците, в които даже се прави прогноза как отделните групи население биха участвали като част от българската държава . Като капак князете Борис и Кирил от малки са учени да говорят на албански. Там при дълготрайно българско присъствие поне няколко поколения би се получила българизация на албанците християни от юга.

И да кажем след ПСВ България получава и Ливан като колония, преди това е владение на османската империя. Ако може да се осъществи и размяна на население със съседна Сирия и в Ливан останат само ливанците християни, там след няколко поколения би се получила също силна българизация на населението. Франция като ги владя няколко деситилетие днес почти всеки християнин в Ливан е с френско име а са независими половин век. Предвид християнската вяра хората там не са чак така дълбоко привързани към етническия си арабски произход. Ливанските и сирийските християни са дали милиони заселкници в новия свят.

Друга алтернатива за колонии е Русия губи Освободителната война, турските кланета водят до огромна бежанска вълна в Русия около 2 млн. българи. Те се заселват в Централна Азия, която в тези години Русия дозавладява. Измества се местното население около 4 млн. в околните държави и покрайнините. СССР се разпада и 90 г. имаме една огромна българска държава в Централна Азия с население около 15-20 млн, от които 2/3 българи останалите руснаци и подобни. Тук обаче става масова дебългаризация на половин България (главно източната част), отделно без българска държава много по-силна сърбизация на запад в Македония, Шоплука и северозапада по подобие на Моравия.

**Frujin Assen** · Август 2, 2011

Българско Конго

И така, Фердинанд е открит в един шантан, където празнува своята победа. Няколко години преди това Фердинанд със свои средства въоръжава група наемници, купува кораб и заминава за Африка да търси приключения и пари. Използвайки шантаж и насилие той принуждава вождовете от делтата на р Конго да го признаят за свой господар и основава столицата на бъдещата нова колония Фердинандщат.

Докато празнува този си успех той е намерен от българската делегация и избран за български княз. Ето така България се сдобива с една голяма колония Българско Конго (в РИ )Белгийско Конго).

Първоначално връзките с българско конго са слаби, понеже се използват чуждестранни кораби за превоз, но през 1896 в България се създава океански флот, който бързо се разраства и поема грижата за редовни рейсове между Фердинанд град (столицата на Българско Конго) и Варна.

Укрепването на българската власт там среща определени трудности поради малкия брой на квалифицирания персонал нужен за работа в добивната индустрия която става водеща в икономиката на колонията. Впоследствие, със заселванетоа на все повече българи започва и бурно развитие на селското стопанство. Българските селяни получават огромни участъци обработваема земя която обработват било сами, било с помощта на конгоански работници. Съвсем скоро обаче конгоанците са признати за по лоши работници от българите и започва преселване на български селскостопански работници, които получават големи помощи от държавата. Поради тази причина от 1897 започва да се изпълнява програма за колонизация. На преселниците в Българско Конго се дават големи привилегии поради което притокът на заселници е значителен и към 1914 достига (да го кажем примерно 80 000 души). Освен столицата Фердинанд град по големи градове са Нова София, Медковец (до големите медни мини), Воден (на река …), Нови Преслав и Ново Търново и накрая Вазовград наименуван на първия военен окръжен управител генерал Вазов.

От 1887 до 1894 Българско Конго е със стария си статут лично владение на царя, но през 1894 е обявен за военен окръг и там започва настаняване на значителни части от българската армия които да осъществяват ефективен контрол над тази територия. Първоначално разработката, добива и износът на суровини се намира в ръцете на армията.

През 1905 след дълги спорове колонията получава статут на български окръг поради вече значителният брой българи които живеят там. Все пак поради значителните разстояния неговия окръжен управител има много голяма свобода на действие.

На територията на Българско Конго съществува отделна армейска инспекционна област, чийто командващ се ползва с голяма свобода на действие. През 1914 в българо-конгоанската армия се намират-морски флот в състав … чиято основна роля е да осъществява транспорт на военни материали от метрополията за колонията и обратно. Речен флот в състав … чиято основна роля е да превозва товари и войски по речните артерии на страната и като спомагателна задача да оказва огнева поддръжка на сухопътните сили. Сухопътните войски се състоят от пехотна бригада в състав 2 полка, и сборна конна група, към тях има и картечно-артилерийски полк. Към тези сили се добавят две пехотни дивизии набрани от местни и различни по численост и организация местни милиции.

Двете конгоански дивизии са създадени през 1910-1912 за да бъдат използвани в балканските войни. По време на първата балканска война тези дивизии са стоварени в Гърция и участват в обсадата на Янина където са използвани за прикритие и не водят активни бойни действия. По време на междусъюзническата война са използвани в боевете с гърци и сърби където показват лоша дисциплина, слаба огнева подготовка, несправяне с поставените задачи. През 1914 тези две дивизии са попълнени и усилени и участват в ПСВ на македонския фронт. Там те се използват най вече за инженерни работи, но понякога и влизат в бой. Много от конгоанците показват завидна лична храброст и през 1917 от отличили се войници са формирани две гвардейски конгоански роти които са включени директно в състава на българската армия (до този момент организационно те са отделени от българската армия).

През 1919 позовавайки се на факта, че Българско Конго не е част от България, а лично владение на царя, колонията си остава българска (лично аз не мога да намеря друг мотив тя да си остане наша, а ако я отнема твърде рано се губи голяма част от смисъла на подобна алтернативка).

След войната в София е издигнат паметник на капитан Георги Крумов (Нгошо Нкрума) който начело на своята рота прикрива отстъплението на голям брой македонски бежанци от сърбите и така ги спасява. След войната Георги Крумов остава в България заедно с голям брой конгоанци. От бившите конгоански войски е формирана трудова дружина (впоследствие полк) които помагат във възстановяването на страната, а дефакто са част от българската армия.

След края на ПСВ Българско Конго е предадено на българските власти едва през 1921 като до този момент съюзниците експлоатират полезните му изкопаеми като част от репарациите. За поддържане на реда там са създадени 3 пехотни полка и 1 конен полк които впоследствие са обединени в дивизия. Освен тази дивизия съществува още и регулярна конгоанска армия набирана от местни. Към 1938 тя е в състав гвардейски полк и пехотна бригада с двуполков състав и разбира се различни местни милиции.

В административно отношение Българско Конго продължава своето развитие. През 1924 след потушаване на септемврийското въстание е изработен нов план за укрепване на българската власт там. В Конго започват да се преселват комунисти, земеделци, анархисти и други неблагонадеждни елементи. Освен това местните въоръжени сили са подсилвани постоянно с нови военнослужещи от България поради необходимостта да бъдат държани под контрол местните племена.

През 1941 в Българско Конго живеят вече около 150 000 българи.

Когато България се присъединява към пакта в 1941 е дадено нареждане Конгоанският окръжен управител да обяви неутралитет за да не се стигне до окупация на колонията. Така де факто Българско Конго обявява независимост във външната политика и военното дело от София.

За Българско Конго заминават политиците англофили. Те молят Чърчил да им осигури подкрепа за да вземат контрола в Българско Конго. Така през април 1941 английски войски окупират Българско Конго

за да осигурят властта си там. Когато през 1944 на власт в България идва БКП се стига до разрив и през 1948 властите в Българско Конго обявяват че не приемат случващото се в България и обявяват Симеон ІІ за цар на Българско Конго. Всички връзки са прекъснати и 200 000 българи в Българско Конго остават без връзка с майката родина.

След края на ВСВ се стига до голям спор за Българско Конго. СССР настоява тази колония да му бъде предадена, но американците отказват.

През 60 те Българско Конго навлиза в кризата на деколонизацията. Обаче местните българи нямащи възможност да се върнат в родината си категорично отказват да се деколонизират. Вместо това през 60те започва бърз ръст на българо-конгоанската армия. Финансова основа за това има, и тя се основава на значителните финансови средства от добива на полезни изкопаеми. Основна помощ във въоръжаването оказва САЩ, за който и се експортират суровините.

По време на ВСВ българската конгоанска армия не разполагала с тежки оръжия. Редът бил осигуряван от английските колониални сили. През 1945 след края на войната и започналото влошаване на отношенията между София и Фердинандград българските власти се обръщат към англичани и американци с молба да им помогнат в укрепването на армията. Вземат се широки мерки за превъоръжаването. Големият коз на българските власти е наличието на много рудни изкопаеми което гарантира постоянен приток на капитали. Селското стопанство също е във възход и Българско Конго става най големия износител на храни в Африка. От САЩ в 1945-47 са доставени ... броя танкове Шерман. Освен тях са доставени голям брой бронирани машини тип... Доставени са още самоходни 105 мм гаубици, 105 и 155 мм буксируеми гаубици, минохвъргачки /какви и колко/. Доставена е много автотранспортна техника. Авиацията разполагаща досега само с леки и учебни самолети е усилена с учебни самолети Тексан които са използвани като ударни и 22 изтребителя Ф-51 Мустанг които също са използвани като ударни. Новата армия е развърната според местната специфика с оглед контролирането на тази огромна страна. Създадени са 9 териториални бригади съставени от пехотни батальони /колко/ и усилена с 1 артилерийски батальон. Освен тях съществува и 1 тежка дивизия в която влизат 2 пехотни бригади, 1 артилерийски полк, 1 танков полк, щурмова ескадрила и разузнавателна ескадрила. ВВС се състоят от изтребителен, щурмови полк и разузнавателно-удърен полк. Тъй като действията из са основно противопартизански, то те са подчинени директно на генералния щаб и работят в тясна връзка и по заявка на командващия тежката дивизия.

Основна задача на тази армия била да се бори с партизанските отряди на различните бунтовнически групи.

Регулярната конгоанска армия имала в своя състав както регулярни части, така и ирегулярни местни милиции. Тя също била разделена на териториален принцип и имала в състава си 9 териториални дивизии. В състава на тези дивизии влизали по 1-2 регулярни пехотни бригади и нерегулярните милиции. Понеже участват основно в противопартизански боеве тези дивизии се намират под непосредственото командване на генералния щаб, а понякога когато се налага са преподчинявани на командира на тежката дивизия или на командира на някоя българска териториална бригада.

През 50 те ситуацията в Българско Конго се променя. От една страна към страната се насочва голяма вълна заселници от България, бежанци от комунистическата власт, което дава възможност да се усили армията, но от друга съпротивата продължава да се разраства. От 1955 до 1958 се води истинска гражданска война между българските власти и въоражените отряди на партията за освобождение на Конго. Тогава в Конго с пари от София и Москва започва да действа и Конгоанската комунистическа партия която повежда борба против фашистките колонизатори. Годината 1953 е много важна в историята на Българско Конго. Представителите на горянското движение създават свой генерален щаб в Фердинандград и започват да прехвърлят хора от България в Конго където се подготвя създаване на освободителна армия която да освободи българските земи от комунистическото присъствие. Комунистите обаче също не се предават. Чрез богато финансиране от София и Москва в Българско Конго пристигат много комунистически агенти. Опирайки се на старите комунисти, преселени тук от старата власт преди 1944, те организират Българо-Конгоанска комунистическа партия. Установени са тесни връзки с конгоанската освободителна партия и започва подготовка за метеж. Колаборацията с негрите отблъсква по голямата част от местното население от БККП, която остава да съществствува едиствено с помощта на дотациите от София.

Метежът започва през 1955 с призиви за присъединяване на Българско Конго към майката родина и установяване на по справедлив социалистически строй. Елитен отряд съставен от български и руски войници тайно пристигнали в Фердинандград и многобройни местни чети предизвиква вълнения в градът, под чиято маскировка започва щурма на важни обществени сгради. Българската полиция и армия обаче дават сериозен отпор, в градът е обявено военно положение и опълчението е свикано под бойните знамена. С помощта на запасняците пучът е смазан още на четвъртия ден. Тези от комунистите които се спасяват побягват в джунглите и започват партизанска война, която се опира най вече на традиционната негърска съпротива срещу българските власти.

В България започва акция по осветляване престъпленията на фашистките зверове против борческата част от конгоанския народ и прогресивната част от българите живеещи в Българско Конго.

Разбира се, в Фердинандград поглеждат сериозно на метежа и решават срочно да вземат мерки за да противостоят на комунистическата заплаха.

Усилването на армията тръгва по 2 пътя, от една страна се внася оръжие, но същевременно с американска помощ започва изграждане на собствена тежка индустрия и то най вече машиностроителна и отбранителна.

От САЩ са внесени голям брой леки танкове М-41 които са счетени за по удобни за експлоатация в джунглите. Освен тях са внесени и малък брой английски танкове центурион представящи се отлично в тропическия климат. Авиацията е сериозно усилена след вноса на тежките щурмовици А-1. На въоръжение постъпват и изтребители Корсар. Значително е усилена артилерията като е обърнато особено внимание на леките САУ . През 50 те се появяват и противотанкови и зенитни части. Противотанковите части са малобройни, въоръжени със стари оръдия и използвани основно за борба с лекобронирани партизански самоделки. Зенитните части са използвани преди всичко като противопехотни. Особено внимание се отделя на ЗСУ които се използват предимно като гънтракове за огнева поддръжка на пехотните части.

През 60 те ситуацията в Българско Конго продължава да се усложнява. Вече съществуват няколко партии които с външна помощ водят въоръжена борба за деколонизация.

Големия коз на българските власти е развитата добивна индустрия която снабдява страната със свежи пари и нежеланието на западните сили да се лишат от тези ресурси и един проверен съюзник против комунизма. Съществуват не малко опасения и от дейността на БККП /Българско-Конгоанска Комунистическа партия/. Поради всичко това продължава вносът на военна техника.

Важна роля в изграждането на въоръжените сили на Българско Конго има създаването на чуждестранната легия. Това е елитна бойна част комплектувана от чуждестранни наемници от европа и америка. /Тук следва организация и въоражение на легията./. Армията разбира се продължава да се развива. Териториалните бригади получават танкови, зенитни, противотанкови и усилени артилерийски части. Създава се специализирана противопартизанска бригада за действия в джунглата и парашутна бригада. Развърнати са и две мобилизационни бригади.

Превъоражаването продължава с бързи темпове. Закупени са 12 изтребителя Ф-5 и продължава закупуването на нови партиди А-1. Младата българска авиоиндустрия дава първите си плодове във вид на леки разузнавателни самолети и успешен модел лек противопартизански самолет. Поради тежката ситуация по спешност са закупени още леки танкове М-41 и обт М-48. За пръв път е закупена и реактивна артилерия.

През 70 те благодарение на твърдата и безкомпромисна политика ситуацията се успокоява. Въпреки всичко развитието на армията не е изоставено. Тежката дивизия е разформирована и на нейна база се създават механизирана дивизия и танкова дивизия. На базата на доказали верността си конгоански племена е формирана и една конгоанска пехотна дивизия. Създадена е парашутна бригада, усилени са противопартизанската бригада и легията.

През 1978 е последния голям опит на БККП да вземе властта. Опирайки се на кубински части от Ангола и съюза с няколко племена е създадена силна и добре въоръжена армия. От 1979 до 1981 в южната част на страната се води истинска война.

За да се удържи удъра на кадровите кубински части от САЩ спешно са внесени още модерни оръжия. Най важната доставка е на 24 изстребителя Ф-5Е които да противостоят на комунистическата авиация. Освен тях са закупени щурмови самолети А-4. Освен тях са закупени и … броя от модерните щурмовици А-7. Пристигат и голям брой танкове, основно М-48 и модерните М-60. Разбира се, армията е подсилена още с САУ Паладин, бронетранспортьори М-113 и много друга бронирана техника и артилерия.

През 80 те след сривът на опитите на комунистите да дестабилизират страната настъпва период на относително спокойствие и икономически подем. Нараства броят на българското население и към 1989 достига вече 800 000 души.

Постоянният приток на емигранти от България не дава възможност връзката с майката родина да се прекъсне изцяло.

През 80 те армията започва да играе все по голяма роля в удържането на страната. Това е така поради зачестилите претенции на местните негри за повече права в една вече деколонизирана африка. Освен това различни партизански групи проникват в страната зад граница. Противопартизанската война става все по тежка. В края на 80 те от САЩ са закупени 24 изтребителя Ф-16. Освен тях българската авиационна индустрия създава няколко типа щурмови противопартизански самолети. През 80 те започва и масово производство на леки противопартизански бронирани машини.

На 10 ноември 1989 пада комунистическия строй в България. Това поражда взрив от ентусиазъм. Обаче обединението на двете български държави не върви добре. Скоро в Българско Конго са разочаровани от корупцията и безсилието на българските правителства. Освен това дветте държави имат коренно различни проблеми за решаване. Докато в България проблемите са най вече от икономическо естество, то в Българско Конго те са свързани със самото оцеляване на държавата под натиска от международната общност за демократизация и допускане на негрите до властта.

Поради тези причини българо-конгоанските власти приветстват масовият имигрантски поток от България за Българско Конго.

За 20 години населението на Българско Конго нараства бързо и достига 1,2 милиона благодарение на имиграцията от България. Основния проблем е изпадането в международна изолация заради недопускането на негри до властта и икономиката на страната. Наложеното през 1996 оръжейно ембарго има малка стойност, тъй като в Българско Конго се произвежда най необходимото леко оръжие за войната. Освен това започва закупуване на оръжие от България в големи количества. След отказа на западните страни от сътрудничество във военната област от 1998 Българско Конго обръща поглед към Русия и Китай като вносители на оръжие.

Получили уверения за помощ от други африкански държави, и най вече от Зимбабве, четерите партии за освобождение на Конго събират своите сили и през 2001 започват голяма офанзива. Войната е тежка и води до милиони жертви. Въпреки всичко през 2005 тя завършва с пълна победа за българите.

След започването на колонизацията на Българско Конго в Българското общество съществуват две основни течения. Мисията на белия човек да спаси по слабо развитите си черни събратя от глад болести и войни е една от водещите. Другата е че е напълно естествено тези усилия да не са безкомпромисни. Конгоанските земи са богати, но неизползвани. Тоест очаква се, че местното население ще посрещне благосклонно българите.

Първоначалната съпротива на негрите предизвиква в българското общество разнопосочни реакции. От една страна българите наскоро освободили се от турско робство не желаят да се видят в ролята на поробители. От друга страна положението на местните негри е дотолкова жалко, че няма как да не предизвика желание да им се помогне на тези хора.

Друг аспект на ситуацията е поведението на самите негри. Те нямат нищо против да търгуват и да признаят българската власт за да извлекат облаги, но от друга това не ги спира да крадът, убиват и дори изяждат българските колонисти.

Официалната пропаганда гласи, че на първо време трябва да спасим негрите от самите тях и да ги изведем от мрак към виделина. Често се цитират думите на забравих кой как цар Борис извес коравото и непокорливо българско племе от мрак към виделина с помощта на насилие, и засияла християнската благодат.

Неофициално започналия широк износ на руди и други ресурси води до натрупване на значителни суми. Макар че извозването се осъществява с чужди кораби, макар че цар Фердинанд трупа като свое богатство голяма част от печалбите, наистина много финансови средства започват да се вливат в българската икономика.

Към 1897 огромните доходи които получават работещите в Българско Конго привличат там към 50 000 души. Основната част са бедни селяни или амбициозни представители на средната класа дошли с мисълта да забогатеят. Огромните трудности които срещат ги превръщат в закалено и сплотено ядро с месиански идеали. Те са дошли тук за да забогатеят, за да изградят една по добра и справедлива България, да вкарат в правия път местните негри.

В една такава ситуация ролята на армията и редът въобще нарастват неимоверно.

Разбира се в едно такова духовно състояние всякаква съпротива се посреща на нож. Недоволството на местните племена и техните въстания са смазвани веднага. Българската армия не се спира пред нищо за да укрепи властта и да наложи мир. Местните негри са подложени както на идеологическа обработка, противопартизански действия и ако всичко това не помогне, на масови кланета.

Налагането на властта е осъществено в общи линии до началото на 20 век когато местните племена са принудени да признаят надмощието на българската армия.

Спокойствието в колонията започва да привлича все повече обикновенни българи които са привлечени от възможността да получат неограничени количества обработваема земя и държавната помощ за да може опирайки се на собствените си сили да просперират, без да им се пречи.

Наличието на голям брой агресивни негри не дава възможност за разселването на българите, а и те не желаят да да имат общо с негрите. Започва създаването на чисто български села и градове. Разбира се, с времето около тях се създават далеч по големи негърски квартали и махали.

Богатата земя, държавните субсидии и традиционното българско трудолюбие създават атмосфера на ентусиазъм и чуство за преуспяване. Благодарение на това към 1915 в Българско Конго живеят около 100 000 българи.

Френската окупация 1915-1921 се отразява силно на българското общество. От една страна българите си дават сметка че трябва да се борят за бъдещето си, но от друга мощта на френската армия и желанието на французите за компромис действат възпиращо. Самите французи използват българските власти за да извлекат максимални придобивки за минимално време и нямат намерение да гонят българите.

Освобожението от 1921 предизвиква взрив от ентусиазъм в България.

Очаквайте продължение.

**Ishamael** · Ноември 16, 2011

Ако имахме колонии, то туземците щяха да преоткрият огъня и колелото не по-рано от 2030г....

**Frujin Assen** · 8, 2012

Поправено и удължено издание, работата продължава. Това е чернова по своята същност, ще има промени разбира се.

БЪЛГАРСКО КОНГО

В средата на 19 век Австро-Унгария започва да се интересува от колонизация на Африка. Тя дава картбланш и средства на младия аристократ принц Август фон Сакскобурггота. През 1865 е основана австрийската африканска компания, която започва да се занимава с колонизация. Благодарение на усилията му, са колонизирани части от Африка по течението на р Конго. След смъртта на принц Август през 1881, ръководството на компанията е поето от синът му Фердинанд който се заема с голям ентусиазъм за работа. Благодарение на самолюбието му, на конференцията в Берлин през 1884 той успява да постигне признание и свободната държава Конго е призната за негова лична собственост.

Докато празнува този си успех той е намерен от българската делегация и избран за български княз. Ето така България се сдобива с една голяма колония Българско Конго (в РИ )Белгийско Конго).

Първоначално връзките с българско конго са слаби, понеже се използват чуждестранни кораби за превоз, но през 1896 в България се създава океански флот, който бързо се разраства и поема грижата за редовни рейсове между Фердинанд град (столицата на Българско Конго) и Варна.

Укрепването на българската власт там среща определени трудности поради малкия брой на квалифицирания персонал нужен за работа в добивната индустрия която става водеща в икономиката на колонията. Впоследствие, със заселването на все повече българи започва и бурно развитие на селското стопанство. Българските селяни получават огромни участъци обработваема земя която обработват било сами, било с помощта на конгоански работници. Съвсем скоро обаче конгоанците са признати за по лоши работници от българите и започва преселване на български селскостопански работници, които получават големи помощи от държавата. Поради тази причина от 1897 започва да се изпълнява програма за колонизация. На преселниците в Българско Конго се дават големи привилегии поради което притокът на заселници е значителен и към 1914 достига (да го кажем примерно 30 000 души). Освен столицата Фердинанд град по големи градове са Нова София, Медковец (до големите медни мини), Воден (на река …), Нови Преслав и Ново Търново и накрая Вазовград наименуван на първия военен окръжен управител генерал Вазов.