Бейсов филогенетичен подход в глотохронологията

[Кухулин]

Напоследък все по-често се срещат публикации, използващи авангардни лексикостатистически методи. Пример за това е филогенетичния модел, взаимстван от еволюционната биология и приложен чрез Бейсовия подход. В резултат се получава нещо, наречено Бейсов филогенетичен анализ и изглеждащо твърде мощно като инструментариум. Дотук съм видял три изследвания, изграждащи глотохронология на тази основа:

2009, Bayesian phylogenetic analysis of Semitic languages identifies an Early Bronze Age origin of Semitic in the Near East

We estimate an Early Bronze Age origin for Semitic approximately 5750 years ago in the Levant, and further propose that contemporary Ethiosemitic languages of Africa reflect a single introduction of early Ethiosemitic from southern Arabia approximately 2800 years ago.

2010, Missing data in a stochastic Dollo model for binary trait data, and its application to the dating of Proto-Indo-European

Our main result is a unimodal posterior distribution for the age of Proto-Indo-European centred at 8400 years before Present with 95% highest posterior density interval equal to 7100–9800 years before Present.

2011, Bayesian phylogenetic analysis supports an agricultural origin of Japonic languages

our results indicate that Japonic languages descended from a common ancestor approximately 2182 years ago. Together with archaeological and biological evidence, our results suggest that the first farmers of Japan had a profound impact on the origins of both people and languages. On a broader level, our results are consistent with a theory that agricultural expansion is the principal factor for shaping global linguistic diversity.

И трите използват като изходни данни списъка на Свадеш, но получават доста различни от обичайните резултати. Как мислите, има ли бъдеще тая работа?

P.S. Ето и малко картинки от трите публикации:

[Perkūnas]

Това ми прилича на поредното статистическо упражнение. Не мога да разбера какво означават червените точки във втората диаграма.

[ISTORIK]

На мен ми прилича на опит да се измисли нова наука...

Наред с физическата антропология и със социалната антропология да се пръкне и... лингвистична антрополология или социо-лингвистична антропология.

Нещо подобно...

От друга страна, може да иде реч и за нещо далеч по-малко претенциозно, например - за опит да се направи интердисциплинарно изследване...

Редактирано Май 10, 2011 от ISTORIK

[Кухулин]

Мда, гони се интердисциплинарен подхор - прилагане на алгоритми от еволюционната биология в лингвистиката, тъй като процесите са много сходни. Нова е тази схема, да видим с времето как ще се възприеме.

Червените точки изглежда са разни катастрофични явления, които също участват в сметките. Картинката в първия пост я взех от някакъв междинен етап, а окончателна дендрограма (малко по-обемна) има в края на тази статия. За съжаление не можах да намеря пълния текст на изследването в официален сайт, само абстракта са пуснали.

[Кухулин]

Нещо малко по-старо, но също интересно.

A phylogenetic approach to cultural evolution, 2005

Figure 1. Dating the Indo-European language tree. The figure summarizes a majority-rule tree for a Bayesian sample of 1000 trees, constructed by Gray and Atkinson [24]. Tips

show language groups. Blue labels show the estimated age for the node above (moving towards the tips of the tree) (years BP). The date of the root (8700 BP) supports the

hypothesis of an agricultural origin of Indo-European (9500–8000 BP, shown by the grey bar). The alternative hypothesis, that the earliest Indo-European languages were

spread during the Kurgan expansions in the 6th millennium BP (shown by green bar) was not supported. However, it is possible that the Celtic, Germanic, Italic and possibly

Indo-Iranian groups originated during the Kurgan expansions. Black labels indicate the posterior probability of each node; nodes near the tips are well supported, but some

lower nodes remain uncertain.

Данните са по Language-tree divergence times support the Anatolian theory of Indo-European origin, 2003, все чрез Бейсов филогенетичен анализ. Ето и оригиналната, доста обемна дендрограма - FIGURE 1. Consensus tree and divergence-time estimates.