Отиди на
Форум "Наука"
ISTORIK

Институции, които пазят и развиват българския език

Recommended Posts

1. Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин "(ИБЕ) е един от най-старите институти на Българската академия на науките. От 2004 г. Институтът носи името "Професор Любомир Андрейчин".

Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин "е основният център за изследване и описание на българския език - на неговото съвременно състояние, на историята му, на диалектното многообразие в него и на връзката му с другите езици. Той е централно и координиращозвено, което определя националната езикова политика и осъществява връзките с чуждестранната българистика и институциите, интересуващи се от проблемите на българския език.

Днес, 68 г. след своето основаване Институтът за български език се състои от 12 научни звена - 11 секции и информационен център с библиотека.

Мисия:

Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин "(ИБЕ) към Българската академия на науките е национален научен център за фундаментални, научно-приложни и експертни изследвания на българския език и определяне на националната езикова политика. Публикуваните от ИБЕ "Проф. Любомир Андрейчин речници и граматики имат характер на официални нормативни документи.

Приоритетните области в научните изследвания на Института за български език са:

- Системно проучване и описание на граматичната структура и лексикалния състав на съвременния български книжовен език.

- Разработване на електронни езикови ресурси и програмни приложения за експертна и масова употреба.

- Запазване и стратегическо утвърждаване на българската национална идентичност като част от културното разнообразие в Европа и света.

- Информационно и експертно обслужване на българската държава и общество.

Контакти

бул Шипченски проход 52, блок 17

София 1113

Тел. / Факс: + 359 2 72 23 02

И-мейл: ibe@ibl.bas.bg

---

2. Секцията за съвременен български език е национален научен център за изследване на теоретични и практически проблеми на българския книжовен език. В нея се извършва научноизследователска дейност в три основни научни направления:

- граматика, семантика, прагматика - описание на граматичната система на съвременния български книжовен език в нейното функциониране и определяне на граматичните норми. Обект на семантичен анализ са граматичната система на българския език и актуални проблеми на прагматиката.

- теория и история на новобългарския книжовен език - изследване на установяването и развитието на новобългарския книжовен език през Възраждането и през ХХ век.

- езикова култура - изучаване на писмената практика и кодифициране на писмените норми на съвременния български книжовен език - правописни, пунктуационни, смислови; във връзка с тази обществено значима дейност Секцията подготвя и издава качествени, разработени в съответствие с модерни научни методологии нормативни справочници, които имат официален характер.

Основател на Секцията е чл.-кор. Любомир Андрейчин.

---

3. Националната служба за справки и консултации е с над 60 годишна история. Службата за езикови справки съществува от 1950-та година. Тя се поддържа от Секцията за съвременен български език на Института за български език към БАН. Всички работещи имат дежурства в службата за езикови справки, включително - и докторантите, които се обучават там.

На телефон 0900-12-230 (10 импулса в минута, избира се от цялата страна) от 9 до 17 часа всеки работен ден може да получите компетентна информация по въпроси на:

- правописа, правоговора и пунктуацията в съвременния български книжовен език;

- значението, употребата, произхода и стилистичната характеристика на думите;

- правилното оформяне на различни видове документи;

- практическа помощ при редактиране на текстове с различен характер;

- практическа помощ при изучаването на българския език в училище;

- енциклопедични справки.

Въпросите си може да зададете и на и-мейл: ibe@ibl.bas.bg

Службата осигурява писмени консултации и изработва езикови експертизи, необходими за дейността на различни институции, фирми, медии, издателски къщи, частни лица, както и за уреждането на съдебни спорове. Дават се официални становища по езикови въпроси, експертизи. Експертите участват в съдебни дела като вещи лица – при следствени дела, за анализ на текстове.

На Вашите въпроси отговарят висококвалифицирани специалисти, сред които са авторите на нормативния "Нов правописен речник", на справочници за правопис, правоговор и пунктуация и на многобройни научни изследвания в областта на съвременния български език.

Услугите на тази служба се ползват от: държавни институции, Парламента, Министерския съвет, министерствата, Комисията по европейска интеграция, eлектронни и печатни медии, фирми и рекламни агенции, правораздавателни институции, издателства, общини, частни лица...

Най-много са въпросите за правописа. После идват въпросите, свързани с граматиката, следва лексиката. Накрая идват по-екзотични въпроси като етимология на думата. Като въпросите за писмената употреба на езика се разпределят с правописно-правоговорен характер, или правописно-граматичен характер. Най-честите обаждания са свъзани с питания относно употребата на пълния член, на слятото, полуслятото и разделното писане, на думи с главни букви, за скоро навлезли в езика чужди думи...

Има и въпроси "евъргрийни". Например: колко думи има в българския език. Няма как да се отговори на това питане, тъй като лексикалният състав на езика постоянно се обновява, навлизат нови думи, някои думи отпадат... Или - коя е най-трудната дума за писане. Много е трудно да се каже коя е най-трудната дума за писане, защото хората имат различно равнище на грамотност и образование и различна обща култура.

Всеки един въпрос се записва и се съхранява в електронна база данни, която е въведена преди няколко години. Преди това въпросите са се въвеждали в дневници. Всеки въпрос се класифицира в съответствие с областта от езиковата наука, която засяга. В последствие тези данни се обработват и се използват при съставяне на нормативните помагала, справочници, речници.

Но някой път хората се обаждат и за да споделят мнение или опасение за езика. Доста често протестират срещу навлизането на чуждите думи, срещу прекомерната и необоснована употреба на чуждици. Или се обаждат, за да сверят часовниците си – дали има нещо ново, някакви нови правила.

Като цяло, българинът е особено чувствителен към своя език. Понякога дори доста болезнено приема някои от промените в езика, а те сега са много. И тъй като периодът, в който живеем, е много динамичен от всякаква гледна точка, това предизвиква много динамични промени в езика. Въпреки че езикът е доста динамичен в развитието си, правописът е една по-консервативна система. Тя по-трудно се подлага на промени и те са по-бавни. Защото писмената комуникация не понася много резки изменения. Тя трябва да обслужва разбираемата комуникация в обществото.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Програма за малцинствата в Унгария.

http://videotar.mtv.hu/Kategoriak/Kisebbsegi%20musorok/Rondo.aspx

Първите 10-15 минути..

:lac: :lac: :lac:

В понеделник от 14 до 17 ч. българско време в предаването "Шарена стомна" на Интернет радио Татковина ще има репортаж за Българското училище и интервю с Данчо Мусев Онлайн радио Татковина:smokeing: :smokeing: :smokeing:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ама как го развиват?

Това, между другото, е добър въпрос. Как например се ражда нова дума в българския език? Има ли институции, които съзнателно да го обогатяват съгласно технологичното, социално-инономическото развитие на света. Чехите нямаха ли си собствена дума за компютър?

Естествено много лесно може да обърнем въпроса на заяждане за това, как разните му старци си клатят краката в кабинетите без да вършат грам полезна дейност или колко са лоши разните правила, но не си струва.

Share this post


Link to post
Share on other sites

.... Чехите нямаха ли си собствена дума за компютър?

.....

Дааам, чехите за (почти)всичко си имат своя дума. Компютър е почитач, театър е дивадло, самолет е летадло, ама това е адски тъпо и глупаво. Не че, не те разбират като кажеш компютър, но те не я употребяват почти никога.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Съвсем накратко...

Новите думи, които се "появяват" в книжовния език, се взимат от доста места:

- от диалектите

- от чуждите езици

(В този случай говорим за чуждици, когато в родния език има дума или думи със значението на чуждата дума и за заемки, когато в родния език чуждата дума няма еквивалент или еквиваленти, т.е - равностойни думи.)

- от въображението на поетите и на писателите, на езиковедите, на децата...

Новите думи се наричат неологизми.

През Средновековието в българския език са навлизали най-вече гръцки думи.

До Освобождението на България от османското владичество в нашия език навлизат доста думи от турски, арабски и персийски език.

След Освобождението в езика ни навлизат думи от европейските езици - руски, френски, немски, италиански...

След 1989 г. започнаха да навлизат много думи от английски език.

И, ако заемките са полезни, то чуждиците са най-меко казано излишни. Един пример - на лекции по средновековна история преподавателка диктува на студентите си: "Проблемът за средновековния град е сложен и комплициран."

Ха, познайте сега това - коя е тук излишната дума?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...