Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Сравнени бяха Франко и Пиночет, и Ерих Хонекер и Ким Ир Сен. Къде видя тук Путин?

Остави коча и лопатата, а отговори на въпросите.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Хубав въпрос.

Ами защото ситуацията в двете страни е различна.

Ще трябва да си отговориш на следните въпроси:

Каква е ситуацията в Русия? Коя е заплахата за Русия? От какво е продиктувана разправата с опозицията?

Каква е ситуацията в Грузия? Коя е заплахата за Грузия? От какво е продиктувана разправата с опозицията?

Азиатска демокрация и в двете държави, Михов. Заплахите си ги имат и двете, разликата е в мащабите. На третия въпрос отговорът също е еднозначен, мотивите са еднакви.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Азиатска демокрация и в двете държави, Михов. Заплахите си ги имат и двете, разликата е в мащабите. На третия въпрос отговорът също е еднозначен, мотивите са еднакви.

То няма как да има нормална демокрация в страни, в които липсват демократични традиции. Това е ясно. Въпросът е какво приемаме за ценност. Аз лично смятам, че Западната цивилизация предлага най-добрия модел за развитие (дори в днешно време, въпреки че и мен ме нервират някои неща). В този смисъл Саакашвили води Грузия към "озападняване". А, че в Грузия има групи, които всъщност са против демокрацията, но я използват като инструмент и са руски подлоги, не се съмнявам - просто като гледам България. И изобщо едни качествени реформи, лека полека ще доведат Грузия до едно по-цивилизовано състояние. Е, Дания или Швеция няма да стане, но няма да е като сега. Има много примери за държави, осъществили подобен напредък. В Грузия поне нещо се върши и бъдещето ще покаже дали е правилно.

А Русия? Нещата при тях са различни, коренно различни от Грузия. Руските управляващи просто се страхуват от демокрацията. Страхуват се, може би с право, защото сегашното положение напълно ги устройва. И понеже не виждам нещо да се прави - винаги ще си останат в сегашното положение. Който е ходил там, знае какво имам предвид.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Крамер, а по повод Саакашвили и реформите му, важна част от които е декомунизацията на страната, ето едно мнение на руснак - И.Б. Иванов. При това руснак, който трудно може да бъде обвинен в нихилизъм и антипатриотизъм, защото е руски националист. Истински руски националист от Руския Общо-Воински Съюз (РОВС), бяла емигрантска организация

Та какво казва той (преводът е мой):

Декомунизация по грузински

Докато управляващата клика на Руската федерация, заедно с господата Федотов и Караганов си играе на "десталинизация", в Грузия изглежда са започнали декомунизация реално.

На 31 май 2011 г. грузинският парламент одобри "Харта на свободата" - закон за забрана на комунистическите и фашистките символи, засилване на борбата срещу тероризма и за лустрация, т.е. ограничение правата на номенклатурата от КПСС и Комсомола, както и на служителите и агентите на КГБ.

Отсега нататък, в Грузия бившата комунистическа номенклатура, чекистите и тайните агенти на съветските спецслужби няма да могат да работят в структурите на властта, да бъдат съдии, да заемат ръководни длъжности в учебните заведения; улицитe и площадитe, все още съхраняващи комунистическите имена ще бъдат преименувани, както и цялата комунистическа символика по сгради и обществени места ще бъде премахната.

В Руската федерация управляващата върхушка и средства за масова информация реагираха на тези новини от Грузия, скърцайки със зъби. Грузинската "Харта на свободата" в РФ е представена като "антируски акт"...

Обаче, защо да е "антируски"? Напротив, от гледна точка на Русия (историческата Русия, а не чекистката "федерация") грузинската "Харта на свободата" е рядък проруски акт! И пуснатият от Тбилиси "снаряд" попада където трябва и където се цели - не в Русия, а в нейните най-лоши врагове - комунистите и тайните служби. А те за Русия са същите окупатори, каквито бяха и за Грузия. Между другото, именно грузинските болшевики - Джугашвили (Сталин), Орджоникидзе и Берия - играха водеща роля в етноцида и геноцида над руския народ.

Затова приетата в Грузия "Харта на свободата" руските патриоти могат горещо да приветстват. Което и правим.

Когато за в бъдеще между свободна Русия и свободна Грузия бъдат възстановени вековната дружба и добросъседство, всичко това ще произтече включително и на основа общото отрицание на тоталитарното минало и неговото наследство.

Единственото, за което можем да съжаляваме е че, подобен документ се появи в Грузия в 2011 г., а не двадесет години по-рано! И разбира се, за това, че подобен документ все още няма в Русия. Но той обезателно ще се появи. И Руския Общо-Воински Съюз ще направи за това всичко възможно и невъзможно.

1 юни 2011 г.

http://pereklichka.livejournal.com/105602.html

Изглежда в Русия има хора, които мислят другояче. Вероятно се екзотично малцинство, но ги има.

А ние сме много далече дори от Грузия... :(

Редактирано от Михов
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Струва ми се, че агент Гоце е един много добър пример колко лош модел у нас би било президентското управление. Добре се видя, че дори съвсем малкото правомощия дадени на нашия президент в ръцете на неподходящ човек може да са доста вредни за България.

Президентската институция е един ненужен лукс за все по-обедняващото ни отечество.

Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Винаги ми е много смешна оценката на събитията по света от идеологически позиции, без отчитане на съответните особености.

Някой от вас работил ли е с грузинци, бил ли е в Кавказ, знае ли какво е да те предупреждават на всеки две минути да не си подаваш носа от хотела?

Действително, арменците тръгнаха на всестранно сътрудничество с Русия - и благодарение на това спечелих войната с Азърбайджан и присъединиха към територията си не само Нагорни Карабах, а и "изконно азърбайджански територии" - я направете паралел със ситуацията у нас - нали толкова много хора се скъсват да хвалят нацистка Германия и фашисткия ни монарх за "националното ни обединение" - що вие може да се кефите на националното си обединени с помощта на Германия, а отнемате това право на арменците, които го направиха с помощта на Русия?

Иначе, ако питате мен, от трите големи закавказки нации - най-свестните са точно азърбайджанците (а осетинци и абхазци са още по-готини).

Ситуацията с признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия пък е още по-ясна от тази с независимостта на Косово - и не виждам как може да се признава независимостта на Косово (част от суверенна Сърбия), пък така да се скача срещу признаването на независимостта на "части от суверенна Грузия".

Да ви напомня и че грузинската армия трябваше по време на войната да прегради един-единствен дълъг и тесен тунел (през който една-единствена руска дивизия даже не можа да се прехвърли до края на войната) - и дори и това не можа да направи - толкова за това, доколко може да разчитате грузинци да ви свършат работа.

Ама били давали руснаците паспорти на осетинците - ми ние що даваме на македонците?

Цялата поука от историята със Саакашвили е доколко може да се вярва на хамериканците - те го подведоха да нападне пръв - и после го зарязаха - днес вече е известно, че европейски политици са го предупреждавали да не тръгва срещу Русия, но той е послушал задокеанските си съветници.

И http://www.youtube.com/watch?v=tRRFAYcc3Ko.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Винаги ми е много смешна оценката на събитията по света от идеологически позиции, без отчитане на съответните особености.

Някой от вас работил ли е с грузинци, бил ли е в Кавказ, знае ли какво е да те предупреждават на всеки две минути да не си подаваш носа от хотела?

Действително, арменците тръгнаха на всестранно сътрудничество с Русия - и благодарение на това спечелих войната с Азърбайджан и присъединиха към територията си не само Нагорни Карабах, а и "изконно азърбайджански територии" - я направете паралел със ситуацията у нас - нали толкова много хора се скъсват да хвалят нацистка Германия и фашисткия ни монарх за "националното ни обединение" - що вие може да се кефите на националното си обединени с помощта на Германия, а отнемате това право на арменците, които го направиха с помощта на Русия?

Иначе, ако питате мен, от трите големи закавказки нации - най-свестните са точно азърбайджанците (а осетинци и абхазци са още по-готини).

Ситуацията с признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия пък е още по-ясна от тази с независимостта на Косово - и не виждам как може да се признава независимостта на Косово (част от суверенна Сърбия), пък така да се скача срещу признаването на независимостта на "части от суверенна Грузия".

Да ви напомня и че грузинската армия трябваше по време на войната да прегради един-единствен дълъг и тесен тунел (през който една-единствена руска дивизия даже не можа да се прехвърли до края на войната) - и дори и това не можа да направи - толкова за това, доколко може да разчитате грузинци да ви свършат работа.

Ама били давали руснаците паспорти на осетинците - ми ние що даваме на македонците?

Цялата поука от историята със Саакашвили е доколко може да се вярва на хамериканците - те го подведоха да нападне пръв - и после го зарязаха - днес вече е известно, че европейски политици са го предупреждавали да не тръгва срещу Русия, но той е послушал задокеанските си съветници.

И http://www.youtube.com/watch?v=tRRFAYcc3Ko.

За какви идеологически позиции става дума? Аз говоря за едно просто нещо - провеждането на реформи, които да "озападнят" страната. То е ясно, че Грузия като Холандия няма да стане, но защо да си стои постсъветска кочина?

За арменците е ясно защо са проруски настроени. Те исторически друг шанс нямат с тия съседи. Макар че, заблуждаваш хората - САЩ също са проарменски настроени. Всъщност САЩ не просто са проарменски настроени, ами са изключително проарменски настроени. Може би единствено Израел има по-голяма американска подкрепа.

Що се отнася до Грузия, никакъв тунел нямаше да им помогне. Тази война те щяха да я загубят. А определения като "американците го подведоха" са за Женския пазар. С какво са го подвели? Обещали са му да нападнат Русия, ако нещата не потръгнат? С всички произтичащи от това последици? Че той Саакашвили трябва да е не пълен идиот, ами малоумен, да си мисли, че САЩ и Русия ще воюват заради него. Обещали са му Русия да не се намесва? И как могат да му го гарантират? Просто грузинците рискуваха, защото се надяваха, че Русия ще се въздържи от действия. Рискуваха и загубиха, но загубиха нещо, което нямаха.

И за да не се заблуждават читателите на форума, ето една статия от ръководителя на Отдела за междунационални отношения към Института за политически и военни анализи в Москва:

Арменската геополитика на махалото

Последните тенденции във външната политика на Армения сочат, че в съвсем скоро време тя вероятно ще престане да бъде толкова еднозначно проруска, каквато беше доскоро. Сред признаците за това е фактът, че днес не само политици от опозицията, но и редица представители на официален Ереван се обявяват за „диферсифициране на арменската външнополитическа стратегия”. До пролетта на 2006 тази стратегия бе атакувана предимно от опозиционните политически партии, при това нерядко от съвършено различни позиции. Така, представителите на Комунистическата партия на Армения критикуваха правителството и президента Роберт Кочарян, че провеждат „прозападен курс”, чиято цел е разполагането на части на НАТО на територията на страната. В същото време местните национал-демократи не криеха недоволството си от „едностранната ориентация” към Русия. Според известния арменски дисидент и лидер на движението „Национално самоопределение” Паруир Айрикян: „Русия провежда империалистическа политика към Армения”. Друг виден опозиционер – Алберт Базаян (един от ръководителите на блока „Справедливост”), пък заяви, че проруската ориентация на Кочарян може да задълбочи социалните проблеми в страната, тъй като САЩ ще реагират на нея, ограничавайки финансовата си помощ за Армения. На свой ред бившият кандидат за президент Арам Карапетян лансира тезата, че Москва се опитва да установи тотален контрол над арменската енергийна система.

През пролетта и лятото на 2006 обаче, ситуацията в Армения претърпя качествена промяна. Тогава срещу „руския избор” на Ереван за първи път се обяви не представител на опозицията, а председателят на арменския парламент Артур Багдасарян, според който: „Арменско-руските отношения трябва да преминат на качествено ново равнище. Отношенията ни с Русия са приятелски, но тяхното конкретно съдържание подлежи на обсъждане. Дали те са само фасада, или притежават реално съдържание? Има много въпроси, нуждаещи се от решение”. Впрочем, това изказване му струваше кариерата – от парламентарен шеф той се превърна в лидер на опозиционна партия (която, след като напусна управляващата коалиция, бързо започна да се маргинализира). Независимо от това, кръгът от проблеми, очертани от него, постепенно се превърна в част от дневния ред на арменския политически елит. Според министър-председателя Андраник Мартарян: „Арменското ръководство, включително правителството, не са против сътрудничеството с НАТО, тъй като страната ни участва в програмата на ЕС „Новите съседи”. Одобрена е и Програмата за индивидуално партньорство с НАТО (ІРАР), така че ние не противопоставяме ОНД, ЕС, НАТО, или страните-членки на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) и неведнъж сме отбелязвали, че арменската външна политика се ръководи от принципа на взаимното допълване и се стреми да изгражда многопластова структура за гарантиране сигурността на страната”.

Политиката на махалото

Преходът към „политика на махалото” (която така добре владее заклетия враг на Армения - Азербайджан), се диктува както от редица обективни обстоятелства, така и от тактическите стъпки, предприети в последно време от големите световни сили. Сред руските експерти тезата за „Армения, като най-сигурния съюзник на Русия в Южен Кавказ”, се възприема почти единодушно. Перспективата за евентуална преориентация на тази страна към САЩ или ЕС или не се анализира сериозно, или пък се смята за малко вероятна. Междувременно, ако се откажем от политическите клишета и ритуалните декларации за вековната „руско-арменска дружба”, става очевидно, че външната политика на Армения е много по-сложна, отколкото простото придържане към фарватера на „голямата игра”, провеждана от Кремъл в региона. Строго погледнато, Армения дори няма нужда да се ориентира към Запада, защото никога не е била антизападно настроена държава, от типа на Беларус на Лукашенко, или Туркменистан на Ниязов. Нещо повече, присъствието на „западния вектор” в историята на постсъветска Армения винаги е било важен фактор в развитието на тази южнокавказка държава.

Няма спор, че именно Армения е единствената държава в региона, където руското военно присъствие се подкрепя еднозначно. Разположената там 102-ра база е най-големия обект на руската армия в Южен Кавказ. В Ереван пък беше създадена група за ръководство на руските части в региона. От 1996 насам в руската база могат да преминават военната си служба и граждани на Армения. През 1992 Москва и Ереван подписаха Договор за съвместната охрана на външните граници на ОНД. Руски военни специалисти участват в подготовката на кадри за арменската армия. През 1997 в Москва бе сключен Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Русия и Армения. Освен това Армения е член на изключително важните за Кремъл интеграционни проекти: Организацията на Договора за сигурност (ОДКС) и Евроазиатската икономическа общност (ЕАИО). На арменска територия работят над 600 предприятия с участието на руския бизнес.

Всичко това обаче, е само едната страна на монетата, върху която традиционно концентрират вниманието си привържениците на тезата, че „в Ереван всичко е спокойно”. А другата страна на монетата е, че Армения, много преди останалите съветски републики, дори още преди разпадането на СССР, съумя да излезе на международно ниво и се научи (с помощта на многобройната си диаспора) да апелира към световното обществено мнение, съумявайки да го формира в позитивна, т.е. проарменска, посока. Така, резолюцията на американския Сенат от 17 май 1991, осъждаща нападенията над мирни жители, както и стрелбата и насилието срещу невъоръжени граждани, беше приета в значителна степен под влияние на прочистването, осъществено от съветските вътрешни войски и азербайджанския ОМОН на арменските села в Нагорни Карабах и съседните райони. През 1992 Конгресът на САЩ прие поправка 907 към Закона в подкрепа на свободата, с която забрани оказването на помощ за Азербайджан. Впрочем, макар че някои от точките в тази поправка по-късно бяха променени, самата тя все още не е отменена. И тъкмо това се опита да направи азербайджанският президент Илхам Алиев по време на последното си посещение във Вашингтон. Но въпреки, че това искане се подкрепя и от влиятелното петролно лоби, про-арменското лоби (и най-вече Арменският национален комитет в Америка - АНКА) успешно му се противопоставя. Само през последните 15 години САЩ са отпуснали на Армения икономическа помощ на стойност над 1 млрд. долара. Съвсем доскоро Армения беше втората (след Израел) страна, по количеството предоставяна американска помощ на глава от населението. Като щедростта на американските „спонсори” бива ограничавана, не на последно място, именно заради проруската ориентация на Ереван. Последната обаче, не може да се смята за политическа константа. Още повече, че днес в САЩ живеят един милион арменци.

През юли 2006 Конгресът гласува за представяне на гаранции, че никакви американски държавни средства няма да бъдат използвани за финансиране на проекта за изграждане на железопътната линия Карс-Ахалкалаки-Тбилиси-Баку (т.е. Турция-Грузия-Азербайджан), заобикаляща Армения. Именно американските конгресмени се обявиха и против изолацията на страната от мащабните регионални транспортни проекти. Така, в резолюцията на Конгреса № 5068 се казва, че ”парите на американските данъкоплатци няма да бъдат използвани за задълбочаване изолацията на Армения, която вече страда от двойната блокада, наложена и от Турция и Азербайджан”. Един от подкрепилите резолюцията конгресмени Джоузеф Коули подчерта, че „тези мерки ще съдействат за стабилността в Южен Кавказ, докато финансирането на турско-грузинския железопътен проект противоречи на американските интереси ”.

Западният геополитически вектор

Успешното развитие на непризнатата Република Нагорни Карабах (РНК) е фактор с огромно значение за постсъветска Армения. В това отношение руско-американското съперничество се печели от американците. Просто защото, за разлика от тях, Русия не оказва реална материална подкрепа за Нагорни Карабах. За сметка на това американската помощ е между 20 и 30 млн. долара годишно. Като сумата официално се отделя за „социални проекти” от Конгреса на САЩ. Освен това руските политици не демонстрират сериозен интерес към вътрешнополитическите процеси в Карабах. Миналата година непризнатата република бе поздравена, по случай националния си празник, от 40 американски конгресмени и от нито един депутат в Руската Дума.

Развитието на отношенията между Армения и Запада обаче не се ограничава само с връзките между Ереван и Вашингтон. През май 2006 във френската Национална асамблея започна обсъждането на законопроект за наказателно преследване на онези, които не признават извършеният от турците през 1915 геноцид на арменците. Законът бе гласуван на 13 октомври и доведе до сериозно изостряне на френско-турските отношения. Именно Франция (с нейната 500-хилядна арменска общност) се смята за основната проарменска сила в ЕС. Тя изигра ключова роля и за международното правно признаване на арменския геноцид. През 2000 френският Сенат и Националната асамблея утвърдиха правния документ, признаващ геноцида, а година по-късно президентът Ширак подписа специален закон, касаещ проблема. Освен това общата „турска опасност” силно сближава Армения с Гърция – друга членка на ЕС. В тази страна се подготвят офицери на арменската армия, както и на непризнатата Република Нагорни Карабах. През ноември 2005, именно с помощта на европейските структури (Съвета на Европа и неговата Венецианска комисия, както и ПАСЕ), а не на руското външно министерство, Роберт Кочарян успя да проведе референдума за конституция на страната, който се превърна в своеобразно състезание по „европеизъм” между президента и опозицията.

Тоест, да се отрича наличието на достатъчно силен прозападен вектор в арменската геополитика би било проява на политическа наивност.

На какво обаче се основават претенциите на някои представители на арменската политическа класа към Русия, която играе толкова важна роля за гарантиране сигурността на тази държава? Първата и може би най-важната е, че Москва още не се е научила да работи с целия политически спектър на Армения, залагайки вместо това почти изключително на президента Кочарян. „Крайно време е Русия да разбере, че Армения не се изчерпва с Кочарян” – заяви пред самия мен един от водачите на арменската опозиция. Междувременно, недоволните от политиката на сегашния президент не са малко. И то не само сред „прозападно настроените кръгове”.

Втората причина за критиките срещу Русия е нейната „нова енергийна политика”. Така, повишаването на цената на 1000 куб. м природен газ до 110 долара (на фона на далеч по-благосклонното отношение на Москва към дълговете на Сирия например) предизвика сериозно недоволство в Ереван. „Така доказвате, че не гледате на нас като партньор и съюзник, поставяйки ни в една група с Грузия и Азербайджан” – ми се оплака по този повод известен арменски експерт по проблемите на сигурността.

Третата причина е ролята на Русия в решаването на карабахския проблем. Или, по-точно, отказът и да играе такава роля. В Карабах руският бизнес, на практика, липсва, на фона на американския, европейския и дори австралийския. Москва не се стреми да разшири формата на преговорите по урегулиране на конфликта като към тях бъде привлечена и Република Нагорни Карабах, в качеството и на реален участник в него, предпочитайки да се ограничи само до контактите с Армения. Междувременно, позициите на Ереван и на непризнатите власти в Степанакерт не винаги и не във всичко съвпадат. Без съмнение, Русия се нуждае от стабилни отношения с Азербайджан. Но признаването на НКР като участник в преговорите е просто признаване на политическата реалност, а не признаване на самообявилата се карабахска държава. В тази връзка, ще напомня и, че инициативата на военния министър Сергей Иванов за разполагането на руски умиротворители в зоната на арменско-азербайджанския конфликт в Карабах и районите, контролирани днес от „силите за самоотбрана” на карабахската република, също не се посреща еднозначно от Ереван.

http://seesbg.com/?b=art&art=533

Мисля, че горното е интересно за всеки, който се интересува от геополитика.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Русия си играе някаква спецефична там политика между арменци и азери. През 1991г. в Карабах например съветските войски действаха заедно с азерите. На арменците пък им помагаха САЩ.

Въобще "восток, ето дело тонкое". Печели тоя дето от близо следи кво става и държи пръста на пулса на събитията. В случая близо е Русия...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Абе не е толкова тънка работа Изтокът...

Русия е в много деликатна ситуация в конфликта между Армения и Азърбайджан. Най-малкото и двете са членки на ОНД. И все пак Русия има основна възпираща роля спрямо Турция, а това е особено важно. САЩ пък подпомагат изцяло арменците, като най-важният аспект е финансовия (освен държавните помощи, да не забравяме помощта на диаспората), но това не им пречи да играят с Азърбайджан, особено по отношение на международните енергийни проекти. В крайна сметка, големият печеливш е Армения, която има подкрепата на най-големите играчи в региона (Турция е важен играч, но няма ресурсите на САЩ и Русия) - от САЩ пари и политическа подкрепа, от Русия сигурност, и като резултат - Нагорни Карабах. Но арменците са прагматични хора, знаят как да получат максимума.

Редактирано от Михов
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

А един турчин във vbox7.com отрича Арменския геноцид и използва като оправдание , че арменците са тероризирали и избивали азери и турци в Нагорни Карабах . Някой има ли сведения за за този терор ? :117:

Редактирано от Петър Петров
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

А един турчин във vbox7.com отрича Арменския геноцид и използва като оправдание , че арменците са тероризирали и избивали азери и турци в Нагорни Карабах . Някой има ли сведения за за този терор ? :117:

Няма такъв терор.

Link to post
Share on other sites
  • 8 месеца по късно...
  • Потребител

Просто демокрация с кавказки оттенък. :tooth:

За да функционира добре една демокрация, е необходимо всички членове на едно общество да споделят принципите й. В противен случай, тя става безпомощна за атаките срещу нея.

Гиа Нодиа: Грузинские реформы - две стороны медали

На первых порах, рассказал эксперт, люди не очень верили в успех реформ по борьбе с коррупцией. К власти пришла консолидированная внутри себя новая молодая политическая элита, частью которой были "молодые реформаторы", которая в свое время противостояла старой советской элите. Для них борьба с коррупцией, как основной социальный заказ, стала частью их идентичности. Миф о коррупции, как части ментальности, был развеян.

....

К примеру, создание фонда демократии и развития или же создание института "процессуальных соглашений", упростивших уголовные расследования. Когда люди получали свободу, когда "мочили" подельников. Это был и способ пополнения казны, когда арестовывали крупных коррупционеров, они платили крупные суммы денег в бюджет, и их отпускали.

....

Сложной сферой для реформирования стала таможня, потому как начать ее строить с нуля невозможно.

"Было ужесточение мер по уголовной ответственности, постепенно меняли кадры и повышали заработную плату. Сажали тех, кто дает взятки грузинским таможенникам, были проблемы с посольством при задержании граждан других стран, однако все потом узнали, что взятки в Грузии на таможне лучше не давать. Ввели коллективную ответственность за получение взятки. А также уменьшили тарифы: нулевой тариф на 86% импорта. К тому же минимизировали контакт между таможенником и бизнесменом за счет новых технологий", - расшифровал меру эксперт.

....

Обратная сторона медали, по данным грузинского эксперта, это концентрация власти в одних руках, что ведет к авторитаризму. Жесткий контроль уменьшает автономность ведомств и министерств, когда чиновники боятся самостоятельно решать некоторые вопросы.

http://www.vb.kg/interview/2012/04/05/184729_gia_nodia_gryzinskie_reformy__dve_storony_medali.html

Link to post
Share on other sites
  • 2 месеца по късно...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...