Отиди на
Форум "Наука"

Самоорганизация


Recommended Posts

  • Потребител

Интересно място сте отделили на раздела за икономика - забутан някъде между науките... Всъщност преди време и аз не я признавах за нормална наука, тъй като съм фен на физиката и астрономията, но се получи така, че трябваше да запиша някакво следване, за да отърва казармата, записах магистратура по икономика, като нещо, което ще ми е полезно в бъдеще, и започнах да я уча... Постепенно си промених възгледите за тази наука и вече съм склонен да я нарека най-точната сред хуманитарните науки :happy: Обектът на изследване на икономиката (най-общо процесът на създаване на материални блага) заема важна част от живота на всеки възрастен човек и даже ми се струва, че би било много полезно някакви части от тази наука да се преподават в училище, наред с психологията и другите по-второстепенни за училището науки.

След този увод е време да мина на основната тема! Към края на следването си по икономика открих, че един от разделите й, който ме заинтригува - самоуправлението в предприятието, е твърде недоразвит и недооценен. Реших да направя дипломната си работа върху това икономическо направление и в процеса на писане установих, че всъщност темата е много актуална в западната литература. Самоуправлението се задава на хоризонта и е въпрос на време всички участници в икономиката да започнат да се съобразяват с него, както се вижда от книгата "Бъдещето на труда" на Томас Малоун, професор от MIT:

http://mitworld.mit.edu/video/229

http://books.google.com/books?id=WZL9LuUZgYUC

Написах дипломната, защитих я и наскоро я публикувах в интернет. Вижте я на http://www.samoorganizacia.com . Няма да я качвам тук, за да си запазя правата за разпространение.

Вие, посетителите на този недооценен раздел на БГ Наука, какво мислите за възможностите и нуждата от самоорганизация в предприятията, в България и по света?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре дошъл във форума, Миро!

Много правилно си забелязал, че икономиката тук е недооценена, в смисъл няма голяма активност по темите. Няма как, поне засега тук историците властват - колят, бесят, бият, псуват и глобят народ поробен! :tooth:

С интерес прочетох дипломната ти работа. Хареса ми, но ме изненада това, че не споменаваш нищо за Израел, а там има много сериозно кооперативно дело (кибуците като вид комуни, както и "истински" кооперативи). Ето на прима виста две съвсем непретенциозни статии по въпроса: http://www.tune-in.info/?cid=6&id=544 и http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/03/blog-post_28.html

Що се отнася до България, считам, че благодарение на 09.09., та до ден днешен, има много малко примери за кооперации. Ако и преди това да сме имали доста успешни и работещи такива. Към момента повечето селскостопански кооперации са си живи ТКЗС-та, хората не са наясно с правата си и биват лъгани най-безочливо от ръководствата/местните тарикати. Освен това, не знам точно по какъв закон и като какви са регистрирани дружествата на хората с увреждания (мисля, че също се водят кооперации), но имам наблюдения върху едно от тях по стечение на обстоятелствата и мога да кажа, че местният феодал кара нова служебна кола, а самите хорица се страхуват и за малкото давани им мизерни пари. Въобще не са наясно с нещата и биват изключително елементарно манипулирани.

Така че, трудна работа със самоуправлението в България. По-скоро ще има положителни изключения, отколкото тенденция. Причината е, освен обективните трудности, характерни за цял свят, които си посочил в дипломната си работа, лошата правна и икономическа култура на българина.

Редактирано от Михов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Написах дипломната, защитих я и наскоро я публикувах в интернет. Вижте я на http://www.samoorganizacia.com . Няма да я качвам тук, за да си запазя правата за разпространение.

Не успява да ми зареди word-овия документ още при свалянето.....Със сигурност ще ми бъде интересна тезата - иска ми се да и хвърля един поглед. Да си призная, за ефективността на такива организации ( кибуците )1 ме наляга скептицизъм, заради фактът че управлението на организация, разглеждано като система изключва равноправие ( равномерно разпределение на благата ) в самата организационна система. Но едва ли става дума за кибуци.....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Добро включване, добре дошъл на Мирослав Т!

От това, което съм подочул, кибуците не са като цяло в добро състояние и дори има засечени явления, подобно на източванията на нашите земеделски кооперации през 90-тте.

Един поглед върху кооперациите в България преди 1944 г. сочи към доста забележително ниво и прогрес. Кооперациите са имали дори банки. Помощ от държавата няма, освен един добър закон и добър социален климат.

Прави впечатление в първата статия обаче, че водачите на кооперативните структури апелират за държавна подкрепа, което говори за нежизнеспособност на структурите в днешната ситуация...

От втората статия - кибуците изискват специфична национална психология, каквато не всеки има. В Израел има сериозен колективистичен момент, който липсва при други народи и това е, което доведе до провал социалистическите структури да речем в Източна Европа.

При кооперативните организации след 1990 се наблюдава нещо, което беше основно и през социализма, изглежда, че той остави този културен и стопански печат, а именно - засилена роля на ръководството и формална роля на членовете.

Тези организации, поради ред особености на развитието и формирането на психологически нагласи, свързани с "пасивността на малкия човек", днес са се превърнали в убежище за играчи и далавераджии, намиращи си пътя в ръководствата им.

Явно задължително условия за функционирането им с успех е добрата социалнопсихологическа среда.

Материалът се отвори, като остана свободен ще го видя внимателно :good:

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Видях статиите ти, Михов. Първата е за ТК и има много неща в нея, които съм писал и в дипломната в първата й част, където разглеждам кооперациите като вид предприятие. Историята за шивашката кооперация е типичен пример за образуването на ТК - работниците на дадено предприятие се отчайват от сегашната ситуация, протестират срещу нея и по някакво стечение на обстоятелствата добиват шанса да закупят предприятието си. В дипломната имам подобен пример за една таксиметрова компания в САЩ (Union Cab), само че там резултатът е много добър, поради което и съм го включил този пример, да става рекламата :) А иначе аз търсих материалите си в интернет и там все излизаха примери от САЩ и Англия и затова и такива са ми примерите.

Втората е за кибуците и въпреки че е по скорошни данни, май не си попаднал на да нещата, които аз научих за тях. Примерно частта в wikipedia за социалния живот там. Научният ми ръководител още от началото ми обърна внимание на тях и затова и рано ги проверих, от тази и други статии. Оказа се, че кибуците не са икономическо, а социално явление. Става дума за самозадоволяващи се комуни, в които няма частна собственост, а предприятията, в които хората работят, не се управляват на кооперативни принципи, а по стандартния начин, притежават се от кибука и печалбата им отива при него. Т.е. тяхните предприятия съвсем не са кооперации, а са подобни на нашите държавни предприятия от едно време, само дето не плащат никакви заплати. По-нататък идва интересната част. Децата от малки, примерно откакто проходят, се отделят от родителите си и се отглеждат и спят в общи помешения, а родителите им могат да ги виждат по 1-2 часа на ден или 1 ден в седмицата, нещо такова... Това е с цел хората от малки да се учат на колективизъм, а също и за да не "товарят" майките с отглеждането на децата, вместо да си използват времето за нещо по-полезно. По-нататък, социалният живот е задължително колективен, примери как се стимулира това, са, че храненето се извършва винаги в общи помещения, брачните партньори не е добре в тези помещения да показват голяма близост, а имаше и пример как на едно място забранявали притежанието на чайник в къщи, за да може и кафето да си пиеш с всички останали. Също всички вещи се купуват с одобрението на съвета, като той не е склонен да отпуска пари за луксозни стоки като телевизор и хладилник например. В общи линии кибуците са били изследвани най-вече от психолози и социолози, а за икономическото им устройство така и не намерих статии...

Все пак тук говорех за класическите им форми. След западането им през 80те и 90те, те са предприели реформи, за да задържат хората, които са останали, и май са успели да го направят.

Един поглед върху кооперациите в България преди 1944 г. сочи към доста забележително ниво и прогрес.

И аз прочетох това в wiki-to. Каква ирония! Комунистическата партия да съсипе една толкова социална традиция в България! Всъщност последиците от действието й са валидни и до днес. Както съм писал и в книгата, законът ни поощрява силната централизация в кооперациите ни, което на практика обезсмисля кооперативната идея. Това, което не съм писал там, а само предполагам, е че този закон е целял да облекчи прехвърлянето на собствеността през 90-те. Или просто е бил преработка на съществуващите до 89 закони. И в двата случая ми се струва, че кооперативният ни закон вече може да бъде променен към нещо по-добро. Ех, мечти...

Явно задължително условия за функционирането им с успех е добрата социалнопсихологическа среда.

Напълно съм съгласен. Това го потвърди и цялото ми изследване по темата. Има и други фактори, разбира се, но този е един от задължителните.

Не успява да ми зареди word-овия документ още при свалянето.....

Пробвай zip-a с doc файл, може би ще стане.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вярно, че в кооперациите заплатите са доста изравнени и това, въпреки че се води социално преимущество, всъщност е икономически недостатък. Работниците не се стимулират по този начин. Аз ако работя в кооперация ще искам над средната заплата, защото си мисля, че производителността ми е над средната. Само че моята заплата ще трябва да я одобрят всички и тук вече виждаме как пожеланията и фантазиите започват да се срещат :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Видях статиите ти, Михов. Първата е за ТК и има много неща в нея, които съм писал и в дипломната в първата й част, където разглеждам кооперациите като вид предприятие. Историята за шивашката кооперация е типичен пример за образуването на ТК - работниците на дадено предприятие се отчайват от сегашната ситуация, протестират срещу нея и по някакво стечение на обстоятелствата добиват шанса да закупят предприятието си. В дипломната имам подобен пример за една таксиметрова компания в САЩ (Union Cab), само че там резултатът е много добър, поради което и съм го включил този пример, да става рекламата :) А иначе аз търсих материалите си в интернет и там все излизаха примери от САЩ и Англия и затова и такива са ми примерите.

Да, четох я, видях ги примерите.

Втората е за кибуците и въпреки че е по скорошни данни, май не си попаднал на да нещата, които аз научих за тях. Примерно частта в wikipedia за социалния живот там. Научният ми ръководител още от началото ми обърна внимание на тях и затова и рано ги проверих, от тази и други статии. Оказа се, че кибуците не са икономическо, а социално явление. Става дума за самозадоволяващи се комуни, в които няма частна собственост, а предприятията, в които хората работят, не се управляват на кооперативни принципи, а по стандартния начин, притежават се от кибука и печалбата им отива при него. Т.е. тяхните предприятия съвсем не са кооперации, а са подобни на нашите държавни предприятия от едно време, само дето не плащат никакви заплати. По-нататък идва интересната част. Децата от малки, примерно откакто проходят, се отделят от родителите си и се отглеждат и спят в общи помешения, а родителите им могат да ги виждат по 1-2 часа на ден или 1 ден в седмицата, нещо такова... Това е с цел хората от малки да се учат на колективизъм, а също и за да не "товарят" майките с отглеждането на децата, вместо да си използват времето за нещо по-полезно. По-нататък, социалният живот е задължително колективен, примери как се стимулира това, са, че храненето се извършва винаги в общи помещения, брачните партньори не е добре в тези помещения да показват голяма близост, а имаше и пример как на едно място забранявали притежанието на чайник в къщи, за да може и кафето да си пиеш с всички останали. Също всички вещи се купуват с одобрението на съвета, като той не е склонен да отпуска пари за луксозни стоки като телевизор и хладилник например. В общи линии кибуците са били изследвани най-вече от психолози и социолози, а за икономическото им устройство така и не намерих статии...

Да, затова, ако ти направи впечатление в моя постинг, нарекох кибуците комуна, в отличие от "истинските" кооперативи. Действително, кибуците са благодатна почва за психолозите и социолозите. Е, и със самоуправлението като цяло имат връзка. :)

И аз прочетох това в wiki-to. Каква ирония! Комунистическата партия да съсипе една толкова социална традиция в България! Всъщност последиците от действието й са валидни и до днес.

О, това не е единствената ирония при комунизма. Друга една такава е, че комунизмът вместо да укрепи синдикатите като сдружения, защитаващи правата и интересите на работниците и служителите, ги обезличи напълно. В резултат днес, в България, нямаме синдикално дело, докато онези страни, които запазиха капитализма - имат.

Редактирано от Михов
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не е ирония. Че той не е нищо друго, освен одържавяване.

Интересна е историята на кооперативното стопанство (не селското) в България след 1944 г. - от края на 50-тте години до 1989 г. през година се появяват постановления, които одържавяват собствеността, след това я връщат на кооперациите, после пак я одържавяват.

Едно от най-мощните неща беше кооперативната мафия - пазарно действащи субекти в непазарна среда... В заводите заплатата беше 200 лв., но в кооперациите, за същата работа (имам предвид конкретен приметр с производство на играчки) - 450.

Разбира се, партията контолираше силно тези неща чрез кооперативните съюзи и техните ръководства. Странна история, като се замисля. Никога не я одържавиха докрай кооперативната структура.

Само че, ако преди 1944 г. това е било класическа самоорганизиращата се икономическа структура, след това вече на преден план излизат ръководителите на кооперациите, а не членовете. Последните имат дялов капитал и ходят на събрания, но я взели пари, я не взели, а основния текущ оборот и бесните далавери, бяха в шефски ръце. Това роди едно особено поколение "мафиоти" от соц тип - ловки, комбинативни и хитри когато трябва едни 5000 лв. да излязат от кооперацията :)))

Впрочем - защо сме се концентрирали само върху такива некласически структури като кооперациите?

Нима свободното сдружаване и създаване на фирми не е "самоорганизация"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз тръгнах от трудовите кооперации, защото те са типичния пример за предприятие, при което собствениците и работниците съвпадат. Впоследствие като тръгнах да събирам материали, установих, че има и други предприятия от подобен тип, които заслужават внимание - преведох ги предприятия на работническата собственост, employee owned companies. Ето и страницата, която показва, че те са нещо сериозно EOA - UK. При тях има диференциация на заплатите и диференциация на личните дялове от компанията - все неща, които ми се струват доста полезни за мотивацията на работниците. За управленските им структури не се казва нищо по-специално и предполагам, че са класически, но все пак самата същност на компанията предполага някаква по-голяма близост във взаимоотношенията - аз и шефа сме партньори, и моите подчинени и другите ми колеги са ми партньори... Когато изпълнявам нареждания, аз го правя с желание, когато давам нареждания, аз го правя с молба и се опитвам да убедя хората, че съм прав. Така си ги представям нещата в тези компании, макар че не съм ги виждал как стават на живо :P

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

John Lewis е единствената наистина голяма и известна employee owned company в UK ...

аз работя за корпорация, която е тотална й противоположност ... всичко се коли и беси от висшия мендижмънт, който е загубил всякаква връзка с реалността и според мен прави врътки даже и на акционерите ... служителите или нямат акции или имат много малко акции ... средния мениджмънт е притиснат нон-стоп от таргетите на високия мендижмънт и мрънкането на персонал как те са неизпълними ... в същото време, при цялото недоволство, моето подразделение при цялата криза работеше с около 10% profit margin ...

в бизнеса всичко е много относително и много по-сложно ... това, което е успешно за John Lewis ... не е успешно за други компании ...

Югославия и Скандинавието се заиграват с подобни модели много по-рано от САЩ и UK ...

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребител

В средата на 90-те при нас излиза на дневен ред приватизацията, раздържавяването на около 2000 предприятия. Домашният пример с РМД-тата е според мен точно по темата, друг е въпросът че се оказва несполучлив в български условия.

Като идея, не е новост. Има зачатъци на организиране и коопериране на на работещите почти на равноправни начала. Всеки притежава дялове от предприятието и взима участие в провежданата политика от мениджърският екип.

В Америка РМД се прави с пари, у нас - с протекция

Мениджърската приватизация забави реформата в икономиката

Американският мениджър първо намира пари и после купува фирмата, в която работи. Ако, разбира се, докаже и на себе си и на инвеститорите, че бизнесът ще потръгне. След което продава фирмата на печалба. Българският мениджър купува без пари, но с осигурена политическа подкрепа. Когато подкрепата свърши, приключва и интересът му към собствеността.

РМД-тата не успяха да потръгнат, защото им бяха наложени принудителни условия, като запазване на работните места и на активите в продължение на поне 3 години. Проблемът според мен се корени в това, че РМД-то при неподходящо законодателство е обречено на фалит, освен ако не си е изградило политиката на пазарен принцип и не обслужвано от чисто спекулативна политическа опека.

Какво се е случило? Без липсата на капитал и реформи в структурата, предприятията са обричани на фалит, за да могат да станат лесна плячка на изгодни цени( общо взето тук се намесват политическите боричкания, кой да заграби най-много)

Структурата им , наследена от соца не е ефективна, тя е тромава и действа като спирачка за развитието, дори за оцеляването им в ситуацията на пазарни принципи и механизми.

С подходящото законодателство и с незабавни реформи ( промяна на структурата по вертикала ) на тези предприятия, те биха имали шанс да се преборят с конкурентите отвън.

С липсата на промяна в организационните структури, толерирани чрез тогавашното законодателство за раздържавяването на предприятията( явно породени от политически подбуди ) се забавя преструктурирането на българската икономика - факт.

Съгласен съм с МирославТ, че факторът цена-качество е определящ за ефективността!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... Всъщност преди време и аз не я признавах за нормална наука, тъй като съм фен на физиката и астрономията, но се получи така, че трябваше да запиша някакво следване, за да отърва казармата, записах магистратура по икономика, като нещо, което ще ми е полезно в бъдеще, и започнах да я уча...

Предполагам, не нацяло си изоставил физиката... :biggrin:

Това свойство , самоорганизацията, заедно със свойството саморазвитие е общо за Природата и, естествено, Човекът не е извън тези свойства.

Освен тези свойства, Човек притежава и свойството саморегулация и в крайност - свойствата Съзнание и Разум.

Навремето неправилно изтълкуваха съзнанието като отражение (|Т.Павлов) и издигнаха лозунга: "Битието определя съзнанието!"

По-късно, се доказа, че съзнанието е отношение, в смисъл, че отразеният фотографски образ е "изкривен" и недостатъчно отговаря на реалност, а Гл. мозък си го доизкусурява, съотнася се с инфото в него и винаги допълва абстрактния образ до "това което си мисли, че е ...". Тогава и разумът става граница на поведение, малко зависещо от битието. По тоя начин идеята, че ако се строи битие по социалистически, то всички ще мислят по социалистически, пропадна! :biggrin:

Всичко в Природата се групира по свойства, даже, благодарение на Петата сила (темброво взаимодействие) се случват физически сили на привличане с ентропиен произход при еднаквите и/или подобните форми. Структурата на групата винаги притежава "обвивен" фотон - обвивка - място в околността на групата, на което полетата , магнитно и електрическо са под 90 градуса и там лесно, без загуба на енергия се "захваща" друг вещеви обект. При натрупване на много такива обекти е възможна по-добра подредба, с по малка Епот; преструктурира се нещото със скок и прави друга, окрупнена конфигурация с мин Епот. Излъчва енергия на връзките.

Това самоцентриране е природно предопределено, заради това, че цялата околност на групата е атакувана от външни полета (втичащи) и "действието" намалява (има физически закон-принцип за минималното действие :biggrin: , който се спазва... няма как!)

Малко вероятно е, човешкото общество да не прави същото. Групира се по свойства и интереси. Външните (падащи полета) за групите информации "раклащат" - разтърсват вътре-връзките и групите се разпадат, ако не са достатъчно УСТОЙЧИВИ.

Е, мисля си, че могат да се намерят критерии за устойчивост, които биха били по-общи и да се изведат техните граници. ... За групирания на общества от различни човеци...

...

Става ... научна, работата, демек?! :biggrin:

...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...