Отиди на
Форум "Наука"

Финансов отчет на БРЦК в 1872 г.


Recommended Posts

  • Потребители

Всред записаното от Васил Левски в личния му бележник, на с. 68 фигурира: „1871. От ноемврий 25-ий захващам да водя точна сметка от дека какво зимам и за какво ги давам” (посочена е номерацията на страниците, направена от Д. Страшимиров с червен молив). Очевидно това не е инцидентно хрумване на притежателя на тефтерчето. Той от средата на 1870 г. е в България, защо едва година и нещо по-късно е решил да почне да си води сметка за получените и похарчените пари?

Можем да отчетем, че действието изглежда донякъде позакъсняло, но едва в началото на есента на 1871 г. революционната организация на Васил Левски всъщност започва да придобива по-отчетливи контури. В края на септември тя вече има установено име: Централен български революционен комитет. Има и устав, който определя организационната й структура и задълженията на участниците в нея.

И все пак, защо паричният отчет е започнат от Левски, не, да речем, от последните дни на септември 1871 г., когато в лозята край Ловеч е проведено голямо събрание, на което е учреден самият комитет, одобрен е уставът на организацията, избран е Централен комитет?

Възможно обяснение може да ни даде обстоятелството, че в края на ноември 1871 г. в Ловеч е проведено отново събрание на Централния комитет. Основна точка в него е разглеждането на дейността на дошлите в България помощници на Васил Левски - Димитър Общи и Ангел Кънчев, които искали да работят самостоятелно, а не да обикалят заедно с Апостола. Съгласно сведението на присъствалия на това събрание Анастас поп Хинов, решило се тримата да обикалят поотделно, а други двама членове на комитета - Сава Младенов и Васил Йонков - Гложенецът, да обикалят заедно.

Виждаме, че в тефтерчето на Левски са отбелязани пари, дадени именно на споменатите членове на комитета, като често се посочва и името на Димитър (Дидьо) Пеев от Голям Извор (Сюлейманоглу Дауд), наричан Пощата. За него собственикът на бележника на с. 64 е записал: „1872 ян[уари] от 16 влиза в работа Димит[ъ]р от Сюл[ейманоглу] Дау[д], оставям го за другар при мене.” Такъв помощник е бил и Стоян Костов Пандурина, който по-начало бил изпратен от Тетевенския революционен комитет за телохранител на Левски и сметките по това е поел самият комитет. От тефтерчето се вижда, обаче, че за изпълнението на някои поръчки му е плащал и сам Апостолът.

Едно разминаване на сведенията не ни дава възможност категорично да кажем, че на същия 25 ноември 1871 г., когато Левски започва да записва какво взема и какво дава, е проведено и въпросното събрание за приемане на решение за самостоятелната дейност на ръководителя на ЦБРК и помощниците му. Но пък има податки, че е възможно решението за записване на сметките, да е инспирирано от събранието.

Нека да обърнем внимание на по-важните сведения. В бележника си на с. 68 веднага след отбелязването, че „от ноемврий 25-ий захващам да водя точна сметка...”, Левски е записал, че на същия ден в Ловеч „от Ангела... коги да отиде в[ъв] Влашко” е получил 235 гроша. Пак на 25 ноември 1872 г. Левски е написал и писмо, което се отнася именно до заминаването на Ангел Кънчев за Букурещ. Според протоколите на турския съд Анастас поп Хинов на два пъти казал при разпитите, че за събранието, където било взето решението за самостоятелна дейност на Общи и Кънчев, бил извикан от Плевен в Ловеч лично от Ангел Кънчев, който обаче не присъствал на самото събрание, защото бил изпратен „отсреща”.

Според двете сведения излиза, че събранието за решаване на съдбата на Общи и Кънчев е станало след заминаването на последния, т. е. след 25 ноември 1872 г. Димитър Общи, обаче, обяснява пред турския съд, че на събранието, на което се взело решение той и Кънчев да работят поотделно от Левски, Кънчев не само че присъствал, но и той самият повдигнал въпроса. Това поставя под съмнение сведенията, дадени от Анастас поп Хинов. Вероятно той греши. Все пак не е логично Кънчев да го извика, пък да не присъства на събранието? Нали на това събрание се е решавал негов, на Кънчев въпрос.

Логиката ни насочва към вероятността на 25 ноември 1875 г., когато Ангел Кънчев е заминавал за среща с Любен Каравелов в Букурещ, да е проведено и събранието, на което се е изяснила бъдещата дейност на основните функционери в ЦБРК и това е накарало Апостолът да започне да води финансов отчет на организацията.

Сметки на разходите и приходите за времето от 25 ноември 1871 г. до 6 април 1872 г., по записките в личния бележник

В архива на Васил Левски има няколко сметки, които съпоставени със съдържанието на личния му бележник, сочат, че ръководителят на ЦБРК е направил подробен финансов отчет за дейността на организацията за времето от 25 ноември 1871 г. до 6 април 1872 г.

От бележника се вижда, че Апостолът е сборувал отделните сведения (пера) за разходваните пари, записани след с. 68, на която е отбелязано: „от ноемврий 25-ий захващам да водя точна сметка...” Сборът от с. 69 нараства на всяка следваща страница, като на с. 84 завършва с цифрата 8256 гроша. Към нея са прибавени още 2148:20 гроша, за които е обяснено, че са: „от отзад записаните дето съм давал”. Това са сумите отбелязани на с. 61, 62, 64, 66 и 67. Така е получен сбора от 10404:20 гроша. На страницата преди тази сума, която е с. 83, е записано: „6 апр[ил] тръгвам за във Влаш[ко]”.

Посочените обстоятелства дават основание да се приеме, че в бележника на Васил Левски от с. 69 до с. 84, както и на посочените с. 61, 62, 64, 66 и 67, са записани разходите, които той е направил за периода от 25 ноември 1871 до 6 април1872 г.

post-2642-049875000 1309762276_thumb.jpg

Личен бележник на Васил Левски, отляво-надясно: с. 68, 69, 83, 84.

Същите сведения за разходите намираме отбелязани и в три сметки, от които най-обобщена, но всъщност и най-стегната, както и най-показателна за оформяне на крайния финансов баланс на ЦБРК, е тази, носеща номер 75 в изданието с документите на Васил Левски от 2000 г. Останалите две сметки, които са документи № 43 и № 48, са предварителни.

post-2642-094246400 1309762285_thumb.jpg

Документ № 75

Отделните позиции, изброени на първата страница на документ № 75, са:

„42 на Стоян Войвода

126 на Стоян Войвода и на Д. Пеев: от Царацово до Карлово, защото ги пратих с кираджия

162 на Сюлейманоглу Даудовата Поща: кога докараха конете, донесоха и законите

464:20 на В. Йонкова

294 на Д. Пеев Поща

624 на С. М[ладенов] и В. Йонко[в]

515 за осигурявание тайни къщи

182:20 разноски в тайните къщи

55 за облекло на Д. Общ[и]

744 на Д. Общий

296 на Д. Общий: кога доде от Влашко; освен другите, тия съм земал на заем, и платих ги.

70 мое за обувки от 1870 вехт борч

668 мое за облекло

158 на Ан. Кън[чев] за шаяк за пан[талони] и чорапи

210 на Васил тетевенецът

38 за тескерета

262 на С. Млад[енов]

211 такъми за конете

125 на Тракийската Поща

65 на троица от Сюлейманооглу Дауд: виках ги за работа

3150 купих хатът

210 револвер

54 изгубих

200 купих шишене

63:50 за барут, цици, ключ, книги и пликове

140 за пощите кога да свикат предста[вителите]

40 за каик през Влашко.”

Очевидно това са сумите, които Васил Левски е дал по съответното перо (извършване на дейност или закупуване на предмет), като някои от разноските са обединени. Например, в „за облекло” са включени отделно записаните в бележника: „една антерия”, „чифте копчета за риза” и пр. След изброяването на по-крупните разходи, Левски ги е събрал и е получил сумата 9162:50 гроша. Към тях е добавил 1235:30 гроша, които отново са сбор от по-дребни суми, и включват: „разноски с конят заедно кога с двама, кога с трима - сами не съм бил; с други дребни разноски”. Крайният сбор на разходваните пари е 10404:35 гроша.

На гърба на листа със сметката от документ № 75 Апостолът е направил още един сбор: „6306 + 3243 + 1358 от Ваня [Драсов] тук + 427 Саву [ви] и В[асилеви] + 235 А[нгел] К[ънчев] + 1054 от Ваня [Драсов] тук +10570:20 в[ъв] Влашко = 23193:20 гроша”. От тази сума е извадил 1560 гроша за вестници и получения резултат е записал така: „21633 гр[оша] внесени в ръцете ми”. Отстрани на гърба има допълнителна сметка, от която се вижда, че отбелязаната в сбора сума „10570:20 във Влашко” са всъщност парите, които Левски е имал в наличност и е взел за във Влашко, за да покрива паричните разноски по време на престоя си в Букурещ през април-юни 1872 г.

Останалите числа във втория сбор са суми, които ръководителят на ЦБРК е получил по различно време и от различни хора. Откриваме ги отбелязани в предварителните сметки, като най-ясно те личат в документ № 48. Там се вижда, че Сава Младенов и Васил Йонков са предали на Левски 427 гр., касиерът в Ловеч - 1358 гр., пощата Д. Пеев - 3243 гр. и Ангел Кънчев - 235 гр. Сумата от 6306 гр. са пари, които Левски е получил лично, направо от частните комитети.

От с. 93 в бележника на Левски става ясно, че парите, възлизащи общо на 6306 гроша, той е получил основно от революционните комитети в Етрополе, София, Тетевен, Осиковица и Гложене, като към тях са прибавени („приведени”) парите от комитетите във Видраре и Голям Извор, записани на с. 96. Пак там е отбелязано, че 3243 гр. Апостолът е получил на 18 февруари 1872 г. от „пощата” Д. Пеев. На с. 68 пък е записано, че 235 гроша Ангел Кънчев е предал на 25 ноември 1872 г. (както бе казано вече). При отчитането на последната сума от 235 г., като че ли има грешка, защото тези пари са отбелязани два пъти: самостоятелно и включени в сумата 6306.

Нито една от трите сметки от документи № 43, 48 и 75 не е датирана. Но едва ли подробностите около датата на съставяне на тези сметки са толкова съществени. По важна е констатацията, че те се отнасят за времето от деня, когато са определени функциите на основните функционери на ЦБРК - до заминаването на Васил Левски за участие в общото събрание на БРЦК в Букурещ през1872 г. Възможно е първите две или и трите сметки да са правени с оглед оповестяването им на общото събрание в Букурещ, което може и да е произтекло.

Интерес в горната информация предизвиква констатирането на любопитния факт, че касиер на „комитета” е бил Иван Драсов. Това се вижда от двата текста за получена сумата от 1358 гроша. В единият случай четем „от Ваня тук”, в другия - „дава ми касиеринът в Ловеч”. В случая явно става дума за Ловешкия революционен комитет, чиито основни функционери са били формално считани и за членове на Централния комитет (самия ЦБРК).

Събраните от частните комитети пари, Левски е предавал на касиера на Ловешкия комитет и от него е получавал суми, когато е трябвало да заплаща направените разходи. Това се вижда от две бележки в тефтерчето. „Предавам на Алилаа Селевли [комитета в Ловеч] пари гр. 2443:1/2”, четем на с. 57. Сумата се равнява на около 22 турски лири. Какви са били точно парите, откъде са получени, както и разчетите, довели до крайната цифра, може да се видят на втория форзац на бележника (с.1а). На с. 58, пък е отбелязано разходването на част от внесените пари. Бележката там е: „От Алилаа Селевли зимам от 105 ли. тур. - 6: л / от 91 наполеона - 8”. Т. е. Левски е взел от касиера 6 турски лири, всяка равняваща се на 105 гроша, и 8 наполеона - всеки от 91 гроша. На с. 94 виждаме същите пари записани като: „взел съм от касиерът 6 л[ири] т[урски] - 630 и пак 8 напол[еона] - 728”. Сборът на тези числа дава точно 1358 - сумата записана като „от Ваня тук”.

В документ № 75 виждаме, че Левски е получил от „касиерина” Иван Драсов освен тези 1358 гр., които са отбелязани също в документи № 43 и 48, още 1054 гр., които са записани само в документ № 75. Което оправдава предположението, че сметката в този документ има заключителен характер. Интересното е, че тези 1054 гр. плюс другите 1358, взети пак „от Ваня”, дават приблизително сумата, записана на с. 57 като „предавам на Алилаа Селевли”.

Сметката от документ № 75 можем да обобщим така: от 25 ноември 1871 г. до 6 април 1872 г. Васил Левски е направил разходи за себе си и своите помощници в размер на 10404:35 гроша. И е имал в наличност пари (турски лири, бели меджидиета и др.) на обща стойност 10570:20 гроша, които е взел със себе си за разходване във Влашко. Сборът на двете суми дава право на Левски да запише, че през ръцете му са преминали 21633 гроша, които той приема като: „внесени в ръцете ми”.

Докато парите, предназначени за общото събрание, са били реални, разходваните суми едва ли са били съвсем точни. Апостолът в последният момент е натъкмявал някои сметки в личния си бележник: нещо е задраскано, друго добавено, трето преместено (например, сумите записани на с. 97-98 и 101-106 са отчетени към тези, от с. 69-84). Всичко това е направено с мастило, също както бележката - „6 април тръгвам за във Влашко”, на с. 83. Сумирането на отделните разходи в тефтерчето е пак с мастило, докато правените по-ранни бележки са записани с молив.

Както бе отбелязано, получената сума от сборуването в бележника, направена след поправянето с мастило и записана на с. 84, е 10404:20 гроша. Вижда се, че разликата от двата разчета - в бележника и направената в документ № 75 - е само 15 пари. Което дава основание да приемем, че това са били реалните разходи за посочения период. Приходите пък, като е извадена сумата, изпратена за доставяне от Букурещ на вестниците „Свобода” , са били 21633 гроша.

(При изчисление на сметката в документ № 43 Левски получава разходи в размер на 10530:5 гр. Крайният сбор от тази сметка е записан също и на с. 95 от тефтерчето му.)

Сметка на разходите, направени във Влашко от 11 април до 1 юли 1872 г.

Васил Левски е направил и две сметки за парите, изхарчени във Влашко, докато е пребивавал там, за да участва в работата на общото събрание на ЦБРК, преименувано тогава според устава на БРЦК. По-представителен вид има сметката, отбелязана като документ № 146 в сборника „Документи”.

post-2642-062565100 1309762293_thumb.jpg

Документ № 146

На първата страница на сметката от документ № 146 Левски е отбелязал следните разходи:

„540 пушка от отзад дето се пълни без куршуми

774 пушка от отзад дето се пълни с куршуми 100 и раковете й (?)

124 пушка белгийска с един огън с байонет

434 сабя

540 два дългогледа

62 компас

66:28 ци[а]нкали[й] и писалки

463:22 за законът бели книги, и червени корици, фигурите и книги за билети

256 за вехтият и новият печат

44 на две жени за пренасяние нещата

96 за военни правила сръбски

9 за изтривание [на] пушка, която опитвах, а я не купих

33 книги за окръжни писма, и книги за Ц. К.

1480 за букви на печатницата, с които ще се печатат само наши работи

652 за вес[т]ници Сво[бода]

18 копие мастило

175 мой за ризи, бели гащи, ботуши и вратовезка

10:5 мой за подкърпование обувките ми

96 мой за балтон

60:5 за вапор

65 за каруци от скелята до градът и от градът до скелята

27:4 за железница

21 ятак парасъ

96 на изпаднал родолюбец, който ме е помагал парично няколко пъти

10 на други народен изпаднал

20:32 милостиня вънкашна

36 за пране мой

375 за ядене от 11 апр[ил] до 1 юлия освен великденските разноски

84 за три дни по Великден и в денят на св. Кирила и Мет[одия] и още едно веселие, коги замина лясковския предс[тавител]

89:14 извън [в]сичките разноски, дребни разнос[ки] и почерпование с приятели

96 за шев на формата.”

След като прави събиране на всички разходвани суми (харчове), Левски записва: „6853:30 - [в]сичката сума - похарчено в[ъв] Влашко от л[ири] ту[рски] 62 гр[оша]”. Тук има нещо неясно, защото турската лира в другите сметки на Левски е отчитана по 104 или 105 гроша. Това се вижда и от сметката на другата страна на същия лист.

На гърба на горната подробна сметка, има друга, направена с мастило. Тя е доста объркана. Най-отгоре стои: „Турски пари похарчовам в[ъв] Влашко”. От писаното надолу се подразбира, че Левски във Влашко е разполагал с: „от л[ири] ту[рски] 104 гр[оша] -11495:30 [гроша]”. Над този запис е написано: „турски”. След сумата 11495:30, със знак минус е записана цифрата 6853:30, над която стои: „влашки”. Последната цифра е точно, колкото са парите, отчетени по сметката в документ № 146, но действието с изваждането не се вижда да е завършено. Затова пък от сумата 11495:30 гроша, са извадени 1560, които са дадени на Любен Каравелов за абонамент на в. „Свобода” (за 13 поредни броя). И като е отчетена загубата от курсовете на турската лира и белите меджидиета при размяната им, се е получило числото 10082:10. Това трябва да е именно сумата в гроша, които Левски е похарчил във Влашко, без абонамента за вестниците.

Както се подразбира, сметката за разходите във Влашко Левски трябва да е направил при завръщането си в България не по-рано от 1 юли 1872 г. От позицията „375 - за ядене от 11 апр. до 1 юлия” се вижда времето, през което са направени изброените по-горе разходи.

Вероятно в изнесеното до тук, следенето на написаното в бележника на Левски и в неговите сметки ще измори някои от читателите и те ще се откажат да проследят подробностите. Още повече, че поправените позиции и цифри явно са нагласявани. Затова нека да направим обобщение: определянето на сумите за приходите и разходите, показва, че числото на първите съставлява: около 10404:20 гроша, похарчени в България, и около 11495:30 гроша, похарчени във Влашко. Общата сума е около 21899:50 гроша.

Вижда се, че разходваните от Апостола пари за периода от 25 ноември 1871 г. до 1 юли 1872 г., са дори повече, отколкото парите, които той е записал като получени за същия период: „21633 [гроша], внесени в ръцете ми”. Констатацията е категорична: след завръщането си от Букурещ Апостолът на практика е похарчил всичките събрани дотогава комитетски пари! Това го признава и сам той в първия ден след завръщането си. На 2 юли 1872 г. Левски пише писмо до Кирияк Цанков, в което го уведомява: „Днес останал съм без жълтичка и съм в големи мъки”.

Сметка на приходите от 25 януари до 1 юли 1872 г., отчетени с квитанции

post-2642-073091100 1309762302_thumb.jpg

Документ № 66

Васил Левски е решил да „засече” получените от различните места пари, като ги сметне по квитанциите, които е издал за тях, когато ги е получавал. За периода 25 януари - 1 юли 1872 г. той е направил такава сметка на получените пари от комитетите и отделните членове на тези комитети, за които пари той е издал разписки. Почти всичките тези разписки са запазени. В споменатия том „Документи” има показани факсимилета на общо 43 броя отрязъци от кочанни квитанции на ПРИВРЕМЕННО БЪЛГ. ПРАВИТЕЛСТВО, съхранявани в Историческия музей в Ловеч. Това са частите (отрязъците), които остават у получателя на парите.

post-2642-036322600 1309762311_thumb.jpg

Квитанции

В графите „Общи” и „Частни” на сметката от документ № 66 виждаме записана всяка сума, получена от частен български революционни комитети (Ч.Б.Р.К.) или от отделен неин член. Например, на горната фигура се вижда кочанна разписка № 18, издадена на 14 февруари 1872 г., за получени чрез Димитър Общи 105 гроша, т. е. една турска лира, от Ч.Б.Р.К. в София. Парите от такива квитанции са записани в графата „Общи”. В другата графа „Частни”, са отбелязани получените пари от отделни конкретни лица, които за секретност са били записвани не по име, а с условни номера. Има някакви пари получени от Васил Йонков, както и споменаваната вече сума от 6306 гроша, които Левски е получил лично от комитетите, преди да бъдат направени ръчно отпечатаните квитанции. Апостолът ни уверява, че за тези пари също бил издал „ръцеписни билети”.

В документ № 66 основната информация отпред гласи: „[За] сичките 24456:15 [гроша] давам билети”. Отзад е пояснено: „1872 от януа[ри] 25 до 1-вий юлия. Приемам в билети и на право мен донесени.”

Това, че разходите в изчисленията на Васил Левски излизат малко по-малко от парите, получени според квитанциите, само потвърждава, че той не е успял да запише всичките конкретно направени разходи (особено във Влашко). Като вземем под внимание собствените му думи, че на 2 юли 1872 г. е останал „без жълтичка”, то основният извод е, че Васил Левски към 1 юли 1872 г. е похарчил всичките пари, които са му били дадени дотогава. А те са съставлявали около 25000 гроша.

Неодобрението от финансовата политика на Левски води до разцепление в БРЦК

Обобщените резултати от финансовите разчети, записани лично от самия ръководител на ЦБРК (след отпечатване на устава на комитета през юни 1872 г. и сдобиването на Левски с нов печат, паралелно започва да се употребява и наименованието БРЦК), изглеждат така: „21 633 гроша броени в ръцете ми”, „сума 10 399 гроша, щото похарчовам” [за издръжката на организацията в България], „турски пари похарчовам във Влашко... 10 082:10 гроша” [за разходите по време на общото събрание].

Свеждането на капитала на комитета до нула е съпроводено с началото на разпада на БРЦК, уж консолидиран след общото събрание в Букурещ. Към времето, когато прави балансовите сметки, Левски се е считал за пълновластен лидер. Затова и пише: „внесени в ръцете ми”, „за всичките давам билети”, „похарчовам”. Той е бил не само главен касиер, но и сам е решавал за какво да се харчат събраните пари. Освен себе си Васил Левски е издържал още: Димитър Общи (до започване на самостоятелната му дейност през януари 1872 г.), Ангел Кънчев (до смъртта му), Стоян Пандурин Войводата, Дидьо Пеев Пощата, Васил Йонков Гложенеца, Сава Младенов, Васил Петров Тетевенеца.

Част от харчовете са били не дотам обосновани, меко казано: „дадени с лека ръка”. Например, Дидьо Пеев пред турския съд разказал, че по искане на Дякон Левски и нареждане на комитета в Голям Извор, отишъл заедно с гложенеца Васил Йонков в Ловеч и останал три месеца на мястото, избрано от Дякона за тайна къща, на негова услуга. Няма сведение Пеев да е извършвал кой знае каква дейност по време на този престой, освен, че на няколко пъти носил писма до Троян и Тетевен. Разпращането на окръжното писмо от 17 януари 1872 г. до Търново, Лясковец и пр. частни комитети, пък, е струвало 624 гр. (с. 66 от тефтерчето). На 16 януари Левски възлага задача на Дидьо Пеев, като му дава и 120 гроша: „за харч да остави на къщата си” (с. 64 от тефтерчето).

Любопитен е фактът, че Васил Левски се завръща от общото събрание на БРЦК в Букурещ, снабдил се добре с оръжие, униформа и други „войводски” атрибути, но само за себе си. За сподвижниците си като „армаган” носи вестници „Свобода”, окръжни писма, червени устави и квитанции за събиране на пари.

В писмо до Любен Каравелов, след завръщането си от Румъния Апостолът пише: „Моля ви, да задлъжите Панова или Ячо, тий знаят дето купих пушката да им дадеш пари да ми вземат за пушката още петстотин фишека и машината, дето щеше да ми я направи французинът да си пълня сам фишеците и петстотин празни фишека... За всичко дайте парите, ако ли нямате вие, то моля г-н Ц[енович] или Спира да дадат за мене на заем, не за много, до два месеца ще им ги внеса, защото още се занимавам в работа, та не съм още писал на частните комитети да ми ги внесат.” От това писмо директно се вижда, че събраните от частните комитети пари, Левски е използвал, за да купи оръжие за себе си.

Заради изхарчването на парите, без да се допитва до събралите ги, срещу Левски възроптават Димитър Общи и Анастас поп Хинов. Мерсия Макдермот, като се включва в хора на историците, които при конфликтите на Апостола с другите членове на БРЦК, вземат страната на първия и обвиняват другите в недоброжелателност, коментира: „И на двамата [Общи и Хинов] липсвали широтата на погледа, а и нравственият ръст да приемат някаква критика и да обуздаят чувствата си за гордост до допустимите граници. Докато Общи се самозадоволявал чрез всевъзможни своеволия из Орханийски окръг, Атанас уталожвал жаждата си за отмъщение чрез една злорада и недостойна клеветническа дейност. Той обвинявал Левски в лъжи, в стремеж да стане диктатор, в злоупотреба с паричните средства на комитетите, като оставал по три-четири месеца на едно място и произволно живеел от обществения фонд и пр. Той написал на Левски едно злобно писмо в този дух, в което изброява неговите мними злоупотреби...”

След което Макдермот привежда отбрани редове от писмото, като пропуска да отбележи важния укор, отправен към Левски, че той харчел комитетските пари, без реално да дава принос за попълването им, тъй като за последното от началото на 1872 г. вече са се грижели Димитър Общи и Ангел Кънчев. Макдермот иначе добре е забелязала и точно отбелязала, че „общественият фонд”, действително е харчен по едноличното усмотрение на ръководителя на ЦБРК.

Ето какво е написал Анастас поп Хинов на Васил Левски през юли 1872 г., след завръщането на последния от общото събрание на БРЦК в Букурещ: „но ако да беше жив А[нгел Кънчев], то всичко щеше да излезе наяве. Но занапред пак няма да оставим така [работата] с Д[имитра Общи]. Кривото трябва да го поправим. Аз с него ще отида в Бу[курещ] при К. В. [Каравелов] и ще му разправим всичко. Няма яма пари, и да се стои на едно място по 3-4 месеца и да се яде. Знаете добре, че и пчелите до едно време отдават чест на бръмбарите, а после им изсичат крилете, като видят, че само наготово ищят да ядат. Укоряваш Д[имитра], но нямаш ни едно право. Той ти принесе пари, а не ти нему. Но знаеш, че пак сме ние причина. Ако да бяхме слушали тебе, щеше и до днес да стои [Димитър] на хана [в Правец] и така - сбогом всички приятели!...”

В случая Анастас поп Хинов е прав. В последния от цитираните редове той визира нежеланието на Левски да разреши самостоятелна дейност на Димитър Общи. А от документите (най-вече от запазените квитанции) се вижда, че основните суми пари, дадени на Левски, са били събрани именно от Димитър Общи. Предадените 3243 гр. от Дидьо Пеев са били събрани всъщност от Общи. Той е развил усилна дейност в районите на Орхание, Тетевен и София. Квитанциите показват, че събраните пари са най-вече от там. Пак от там са единствените чорбаджии, станали членове на революционните комитети и внесли значителни суми за подпомагането им.

По време на разпита на Левски пред турския съд в София, при очната ставка с него Общи заявил, че собственоръчно му донесъл и предал двадесет и пет хиляди гроша за купуване на оръжие. Левски не отрича факта, а само подхвърля, че парите уж били изпращани в Букурещ, но били за разноски, а не за оръжие. Че никакви пари не са изпращани на Букурещ, освен за вестници „Свобода”, се вижда от сметките за разходите.

Не всички революционни комитети в Западна България са били основани от Левски. Много лековерно писалите биографиите на Апостола са зачерквали дейността на Димитър Общи като самобитен организатор, милеещ за освобождението на България, като са му лепвали епитетите „самонадеян”, „непослушен” и пр.

Слизането до финансовата кота „нула” след двегодишната дейност на Васил Левски в България, всъщност е провал на неговата идея и мисия да вдигне въстание в страната, като събере пари от живеещите там българи, закупи оръжие, внесе го в България и обучи достатъчен брой бъдещи въстаници. Изглежда след общото събрание на БРЦК в Букурещ Апостолът е очаквал от там да получи някаква финансова помощ. Разочарованието си от несбъдването на това желание, той изразява в писмото си от 25 август 1872 г. Получил след дълго чакане писмо от Каравелов, който му писал на 26 юли, Левски нескривайки очакванията си, отбелязва: „Работата ви добра, а пари няма.” И добавя, като оправдание за своята дейност: „Това е и от нас, едвам досега се е посрещало разноските и твърде малко за друго.”

В последните думи, обаче, виждаме един нов момент. Оказва се, че парите, събирани до тогава уж за закупуване на оръжие, в действителност са били похарчени за издръжка на Левски и неговите помощници. Единственото закупено оръжие с тези пари, е неговото. Този факт изглежда е разбран от сподвижниците на Апостола и те започват да се отдръпват от него. Както пояснява след време Димитър Пъшков: Димитър Общи се обявил за самостоятелен организатор и прекъснал отношенията си с Левски; Анастас поп Хинов също прекъснал отношенията си с него и Ловешкия комитет и се присъединил към Димитър Общи.

Изглежда сам Левски е останал разочарован от постигнатите финансови резултати, та прави опит да организира общо събрание в България, където да изнесе отчета си и обясни позициите си, вероятно в характерния за него стил, че всичко се прави „по народна воля”. Идеята за събрание, обаче, не среща подкрепа.

В една недатирана чернова на писмо до неустановения комитет в „Куртооглу Саали”, писана след завръщането на Васил Левски от Букурещ, се обещава: „С второ [писмо] ще ви се яви за доходите и разходите на Ц. К.” Най-вероятно именно в изпълнение на тази набелязана цел ръководителят на БРЦК в България се заема да направи пълна равносметка на паричните потоци, включвайки и разходите във Влашко.

Със същото писмо Левски открива и кампанията - всеки да си плати оръжието. За това и отбелязва: „Нужно е всеки член отсега да се приготви, т. е. да даде пари по за една иглинячка... Това вече събираме от всяко място, за да видим в брой колко ще се съберат и да се отиде да се поръчат - от десет лири турски няма да бъдат по-скъпи.” Няма сведения, потвърждаващи, че това мероприятие е предизвикало положителен отклик у членовете на революционните комитети. Десет лири са били почти цяло състояние за повечето от тях.

Работите по събиране на пари продължават неуспешно и след завръщането на Васил Левски от Румъния в България. За което самият ръководител на БРЦК, кой знае защо не чувства никаква вина. Нещо повече - проваляйки настоятелното искане на Любен Каравелов за вдигане на въстание, лично Левски указва на сливенци какво да напишат в писмото, което те изпращат до Букурещ на 24 ноември 1872 г. В него се казва: „ние нямаме, може да се каже нито една нова пушка... второ пари нямаме и трето свестни началници ни липсуват.”

Така след две години и половина революционна дейност в България, се оказва, че единственото, което Васил Левски е успял да направи, е да организира комитети. Което не е малко, но е далеч от възлаганите на Апостола надежди да подготви българите за едно успешно освободително въстание. Затова и Христо Ботев в броя на вестник „Знаме” от 12 юли 1875 г. пише: „деятелността на втория български революционен комитет се беше ограничила само в една пропаганда между народа”.

Използвана литература:

1. Всички документи, произхождащи от Левски, са цитирани по: Васил Левски. Документи. Т. 1. Факсимилно издание на документите. С., 2000.

2. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. С., 1952, с. 104 и 200 (Д. Общи), 123 и 201 (А. Хинов), 252 (Д. Пеев).

3. Мерсия Макдермот. Апостолът на свободата. С., 1977, с. 398-399.

4. Димитър Т. Страшимиров. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том І - Извори. С., 1929, с. 376 (писмо на А. Хинов до Левски), с. 637 (спомени на Д. Пъшков), с. 572 (писмо на сливенци до Л. Каравелов).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Става дума за „нови”, т. е. модерни пушки-иглянки. Иначе у населението е имало шишанета и кремъклийки. Минко Марковски пише, че „в селото ни (Троян) има до две хиляди души способни да носят оръжие, което си и имат, и то е шишенета с камъни и гладки пушки едноцевки”.

В интерес на истината, не съм много наясно с оръжейната техника от онова време.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Разликата е в това, че модерните тогава пушки, макар и още еднозарядни, са били вече (дано не се лъжа) с нарезна цев. Шишането е нещо като мускет с гладка цев и е пушка от 18 век... Пълненето на модерните е отзад и с цял, унитарен патрон, т.е. зареждането става с едно единствено нещо. На старите става отпред на цевта, с поставяне на фишек (хартиен цилиндър с барут), после куршум и после уплътняването му с шомпол. Убийствено бавно нещо в буквалния смисъл. Ударния механизъм на модерните пушки и този на шишанетата е съвършено различен. Изработака на старата пушка е занаятчийска, калибърът е голям и разнообразен, докато новите са резултат на промишлено произовдство и стандарт.

Разбира се, това, което казвам е грубо, но това е основната разлика. Нашите са си допотопна работа.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Иначе революционната дейност на Левски има нужда от сериозен анализ.Той се приема за светец а за всяка негова постъпка за проява на гениалност.Това не така - Левски е човек и има своите недостатъци и допуска определени грешки.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...