Отиди на
Форум "Наука"

Българският павилион на ЕКСПО’70 в Осака


Recommended Posts

  • Потребители

Поредното Световно изложение през 1970 г. се провежда в японския град Осака под мотото „Прогрес и хармония за човечеството”. България е поканена да вземе участие и прави това за пръв път със собствен павилион. От 15 март до 13 септември 1970 г. в него се демонстрират постиженията на българския народ да изгради един нов свят, в центъра на който са поставени усилията за усъвършенстване и хармонично развитие на човешката личност. Показани са постиженията на България в промишлеността, селското стопанство, туризма и социалното осигуряване.

post-2642-031955400 1311056264_thumb.jpg

Българският павилион на Световното изложение в Осака през 1970 г. и пощенската марка, издадена на 20 февруари с. г. по повод на предстоящото събитие.

За подготовка на българското участие на изложението през декември 1967 г. е учреден специален правителствен комитет. Видът на българския павилион на OSAKA 1970 - EXPO’70 е одобрен след провеждане на национален конкурс в два етапа. Конкурсът от април 1968 г. за архитектурно-пространственото решение на павилиона е спечелен от колектив на „Туристпроект”, в който участват архитектите Тодор Кожухаров, Л. Трайков, Евл. Цветков, П. Хаджов. За идейно-художественото оформление е формиран колектив с консултант Димитър Механджийски и съветник Д. Узунов.

Сполучливият проект представя павилиона във вид на четири синкави пирамиди от стъкло и алуминий, символизиращи планината, извисяваща се в България, на която е кръстен и Балканския полуостров. Затова конструкцията е наречена „Родни Балкани”. В Япония, на територията на изложението павилионът е построен от японската фирма „Шимизу Констракшън Лимитед” от Токио на площ 1400 кв. м, като изложбената площ заема 1300 кв. м.

post-2642-076047900 1311056271_thumb.jpg

Японска пощенска картичка

На 20 май 1970 г. на Осака’70 се чества националният ден на България. За тържеството пристига официална българска делегация начело с Тодор Живков. Изпълнена е програма с участието на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”, Софийския мъжки камерен хор, националния отбор по художествена гимнастика и др. В същия ден в София и на изложението в Осака е пуснато в продажба второ филателно издание, отбелязващо българското участие на световния форум.

post-2642-037767000 1311056280_thumb.jpg

Пощенските марки и филателния блок за Деня на България - 20 май, на световното изложение Осака’70.

Българският павилион на Осака’70 е един от най-оригиналните. Сочи се, че за шест месеца той е посетен от 9,3 млн. души, а японската преса му посвещава към 1200 публикации. Главният проектант на изложението, известният проф. Кензо Танге, е удивен от модерната архитектура и дава висока оценка на българските архитекти, успели да оползотворят максимално добре и ефектно отреденото им пространство за експозиция. Генералният секретар на ЕКСПО’70 Набуо Имеда окачествява българската изложбена композиция като истинска изненада на изкуството, уникално творение на архитекти и инженери, сполучливо представили силата и волята на своя народ. „Павилионът е наистина цвете, в големия букет на изложението”, не пести похвалите си Имеда.

По-нататък ще продължа с написаното в един от броевете на вестник „Поглед” от 1983 г.:

„Съвсем правилно бе решено „Родни Балкани” да се „върне” в родината си. България е единствената страна от страните-изложителки, която стори това.

Павилионът, изграден от специални тръбни ферми, триъгълни алуминиеви и стъклени панели, е разглобен, опакован в сандъци и потегля за България. Идеята е: на „Осмият километър” в столицата да бъде изграден комплексен изложбен център, в средата на който да бъде павилионът от Осака — като паметник и символ за първото мащабно участие на социалистическа България на световно изложение. Авторите му изработват идеен проект, като малко намаляват експозиционната площ за сметка на зали за конференции и делови срещи и хотелска част.

Проектът е готов, багери правят основния изкоп. Но по-късно павилионът бива подарен на Ловеч. Тук го посрещат с ентусиазъм. Изработва се проект, в най-новия квартал на града се изгражда необходимата площадка за основите, върху които трябва да стъпят четирите стъклено-алуминиеви пирамиди.

През 1971 г. било предвидено изграждането му да струва 1 милион лева. След това е изчислено, че сумата ще възлезе на 2 300 000 лв. През 1973 г. строителството е възложено на тогавашния Комитет за наука, технически прогрес и висше образование, който от своя страна предлага павилионът да бъде монтиран от Българската търговско-промишлена палата на територията на Международния панаир в Пловдив. Но тогавашният ГНС в Пловдив категорично отказва — „по съображения за нарушаване в архитектурно-строително отношение интериора на Панаира” (?!) Следващ собственик и евентуален строител е бившият Комитет за младежта и спорта заедно с ГК на ДКМС — София. И нов отказ — „недостатъчни капитални вложения и ненамиране на подходящ терен”.

Другите кандидати ще изброим хронологически: Министерство на вътрешната търговия и услугите, Български ловно-рибарски съюз, Комитет за отдих и туризъм...”

post-2642-062657100 1311056287_thumb.jpg

Във вестника е поместен и този колаж, представящ „Родни Балкани” на фона на сградите на Осми километър в столицата.

По-късна информация от тази, от 1983 г., аз нямам. Нямам и данни този архитектурен комплекс да е построен отново някъде. Не ми е известно и какво е станало със сандъците с елементите на съоръжението.

В статията „Разсъждения за архитектурата по времето на социализма у нас”, поместена през 2009 г. в stroitelstvo.info, се дава следната оценка за българският павилион на световното изложение „Експо’70” в Осака: „Гладките фасади, фино разграфени с мрежата на шпросните, препращат към високотехнологичната архитектура на „хай-тека”. Архитектурата на павилиона е изпреварила с десетилетие нашата практика.” („Шпросна”, също „мулион”, е вертикален разделител на прозорец, неподвижна и неразделна чест от касата му. Изработван е най-често от дърво, камък и метал. В съвременните типове прозоречна дограма е от алуминий.)

Действително, днес подобни сгради, построени от стъкло и алуминиеви сплави се срещат под път и над път. По-интересно е обаче, че подобна пирамида от стъкло и метал, придружена с три по-малки такива, през 1989 г. е поставена като вход на прочутия музей Лувър в Париж. Идеята и проектът са на знаменития архитект Йо Минг Пей (Ieoh Ming Pei )- американец от китайски произход (китайското му име е Bèi Yùmíng). Разликата между българските и френските пирамиди, е, че нашите са тристенни, а в Лувъра са четиристенни.

post-2642-083401500 1311056295_thumb.jpg

Входът на Лувъра в Париж (изглед отпред)

post-2642-019173300 1311056303_thumb.jpg

Входът на Лувъра в Париж (изглед отзад)

Твърди се, че пирамидата-вход на Лувъра днес е един от символите на Париж. И България, можеше да има подобен атракцион, но навремето явно е липсвало достатъчно воля. Така е с много интересни факти от времето на социализма, които днес биха имали не малка историческа стойност.

Любопитно е, дали Йо Минг Пей е бил на изложението в Осака през 1970 г. и дали от там не е заимствал идеята си за входа-пирамида. Сходният вид на снимките от входа на Лувъра, с картичката с българския павилион (особено хората отпред), навяват на такива мисли. Но дори и да не е така, имаме основание да се гордеем с нашия павилион и да се опитваме да популяризираме неговият вид - макар и вече само виртуално. Да покажем на французите, че сме ги изпреварили в пирамидалния дизайн.

Пък и не само тях. Нали Пей е хем американец, хем китаец. В Китай също е направил подобна пирамида. Тя е на входа на една от станциите на метрото в град Shenzhen. Но и тя е едва от 2004 г.

post-2642-043588300 1311056309_thumb.jpg

Exit J of Shi Jie Zhi Chuang Station, Shenzhen Metro. Replicas of the Louvre Pyramid.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Поздрав, г-н Гербов! За пореден път!!:)

Действително много авангардно. Архитектурата си е символ на времето и тази връзка е трудно прекъсваема - няма измъкване, каквато архитектурата, такова и времето и обратно. Сигурен знак.

За съжаление, това не се е построило в България, изпълнено е от японска фирма, макар с българска идея. Също сериозен знак и символ - навън можем, у нас - не...

Тази чудесна история води до смесени мисли.... От една страна - едва ли не първи в света за това, макар и спорно, но оригинално архитектурно решение. От друга - измислихме го, но други го направиха.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...