Бароков театър и музика в Англия

**mnogoznaiko** · Юли 19, 2011

БАРОКОВ ТЕАТЪР И МУЗИКА В АНГЛИЯ

В английския кралски двор и в замъците често се устройват тържества с пасторали и маски, но те са за малцина избраници. Имало е и други хора, които са проявявали интерес към представленията — студентите.

Тази академична младеж е склонна да се съмнява в авторитетите и да се поддава на нови идеи. Студентите в Лондон наемат един манастир и там дават частни представления срещу заплащане, но пак при ограничен достъп на публика. А с какво да се забавляват останалите 200 000 жители на Лондон? Хората са нямали други развлечения освен църквата и пазара, новината за обесен на публично място разбойник или клюката, че някоя придворна дама си купила рокля за 2000 кози и 100 вола. И макар че зрителите с удоволствие се събират по площади и в дворовете на странноприемниците, за да погледат някое зрелище, моралите вече започва да им омръзва.

През 1576 г. дърводелецът Джеймс Барбидж изградил, по поръчка на граф Лейстър, една сграда за представления и я нарекъл „Театър". Това било началото на публичния театър в Англия. Скоро той отворил вратите си за всички. От 1580 г. театърът започва да измества църквата и нейното влияние, замества липсата на вестници и книги, извор е на знание и информация.

Страстта към театъра обхваща населението. В Лондон усилено се строи. Един след друг никнат обществени театри. Те носят имената „Роза", „Лебед", „Глобус"*, „Фортуна", „Надежда" ... До края на XVI век Лондон вече има осем театъра, в които се дават представления всеки ден без неделя.

Публиката се стича масово. Хората тръгват с кошници със закуски и напитки. Ето, зрителите наближават театъра, издигнал флаг със своя емблема. Чуват се фанфари. Те известяват началото на представлението, което започва рано след обяд и трае с часове.

Как изглежда самият театър? Отстрани наподобява кръгла кула на пет, шест етажа — дървен е, на каменен фундамент. През вратата се влиза направо в открита зала. Вътре в кулата има галерии за зрителите с малки защитни покривчета от слама и дърво.

Един билет е струвал колкото чаша бира.

Но годините минават. Кралят Чарлз I е обезглавен. Идва господството на Кромуел. Пуританството надделява над здравия разум. А на 11 февруари 1647 г. Парламентът гласува закон против театъра, закон, според който всички артисти са наказуеми; сцените, галериите, местата и ложите трябва да бъдат разрушени; актьорите признати за виновни и бити с камшик публично; зрителите да плащат глоба от пет шилинга.

От историческа гледна точка 15 или 20 години са нищо, но в живота на един човек те са годините, през които детето пораства и възмъжава.

В забвение. . . това непременно щяло да наложи своя отпечатък и по-нататък в историята на английския театър. И все пак онова, което английският театър дава за 50 години в края на шестнадесетия и началото на седемнадесетия век, ще остане ненадмината, златна негова страница.

В Англия дворцовите поетични драми, адаптирани от италианските дворцови живи картини, играли подобна роля на френските ballet de cour с това, че те прокламирали една идеализирана визия за монархията, представена чрез алегория и мит, изразена чрез елегантни речи, музика и танц. Много от тези поетични драми били създадени за Джеймс I от драматурга Бен Джонсън (1572-1637) и поставени от Иниго Джоунс. През 1642 г., след свалянето на Чарлз I от пуританите — чиито религиозни възгледи изисквали по-сурови социални критерии — всички театри били затворени и нещата си останали така през целия период на Английската република, пуританско управление, водено от Оливър Кромуел; те били отворени отново чак след възстановяването на монархията през 1660 г. Реставрацията, както станало известно властването на новия крал Чарлз II, била период на голяма съзидателност в музиката и театъра. Почти незабавно се появило търсене на нови пиеси, което било удовлетворено от Джон Драйдън (1631-1700), чиято работа била повлияна от Шекспир и от класическите римски автори. Късните пиеси от Драйдън и Уилям Давенант (1606-1668), наследника на Джонсън в двора, са доста приповдигнати, морализаторски трагедии за хора с благороден произход. Комедията постигнала по-голям успех, макар че се придържала към същата цел за морално възпитание. Скитникът: или прогоненият кавалер (1677) от мисис Афра Бен (1640-1689) и Пътят на света (1700) от Уилям Конгрийв (1670-1729) и сър Джон Ванбру (по-известен като архитект на Бленхайм Палас) са весели комедии на обноските, които отразяват цинизма — и онова, което по-късно критиците нарекли безнравственост - на епохата. Реставрацията белязала революция в английския театър: жените не само започнали да пишат пиеси, но те се появили за пръв път на сериозната сцена. Някои постигнали огромен успех: Нел Гуин скоро се оттеглила от сцената, за да стане любовница на Чарлз II.

Театърът породил нов тип сценична музика от водещия композитор на Реставрацията Хенри Пърсел (1659-1695). По време на Английската република английските опери били пиеси, пригодени към музика, които успявали да избегнат забраната срещу театъра, защото се смятали за концерти. Тази практика продължила дори по време на Реставрацията. Така Венера и Адонис от учителя на Хенри Пърсел, Джон Блоу (1646-1708), в основата си е поетична драма с маски. Голяма част от творчеството на Пърсел е театрална музика, като Вълшебната кралица (1692), която е свободна адаптация на Шекспировата Сън в лятна нощ (не на епическата поема от Едмънд Спенсър Вълшебната кралица, публикувана през 1596 г., която е алегория за любовта и честта). Пърсел стигнал най-близо до операта с Дидона и Еней (1689), която в основата си е концертна опера и за нея се предполага, че е била композирана за девически пансион, но може би вместо това е дадена за забавление в двора. През следващото десетилетие Пърсел открил свой пламенен сътрудник в лицето на Драйдън, който снабдявал композитора с най-добрите си пиеси, пригодени за музика: особено с Крал Артур (1691), Едип (1692) и Индийската кралица (1695). Блоу и Пърсел също написали множество оди за кралското семейство и за отпразнуване на други случаи, както и много църковни химни и значителен репертоар от камерна музика и клавирни творби.