Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Преди 3 часа, Пандора said:

могат да ги възприемат враждебно като агресор налагащ чужди ценности.

Дайте някакъв пример. На мен ми хрумва само Чавес и някои от африканските държави. Но едното е крайна идеология, а другото - постколониален антагонизъм.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 12/4/2017 at 4:40, dora said:

Дайте някакъв пример. На мен ми хрумва само Чавес и някои от африканските държави. Но едното е крайна идеология, а другото - постколониален антагонизъм.

Съвременното завладяване на пазари не се осъществява задължително чрез пряко владичество. За да се продаде една стока, се налагат нови културни ценности,  вкусове и стандарти  на живот. Светогледът на азиатските народи или пък на мюсюлманите в някои аспекти коренно се различава от европейските културни навици, включително и в храненето. При това, ако едно общество е теократично и винаги поставя религиозните си ценности по-високо от всички други /свобода на личността, социални ценности/ очевидно ще се съпротивлява, ако му налагат чужди такива.

Редактирано от Пандора

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 часа, Пандора said:

Съвременното завладяване на пазари не се осъществява задължително чрез пряко владичество. За да се продаде една стока, се налагат нови културни ценности,  вкусове и стандарти  на живот. Светогледът на азиатските народи или пък на мюсюлманите в някои аспекти коренно се различава от европейските културни навици, включително и в храненето. При това, ако едно общество е теократично и винаги поставя религиозните си ценности по-високо от всички други /свобода на личността, социални ценности/ очевидно ще се съпротивлява, ако му налагат чужди такива.

Ок, разбрах какво имате предвид, но аз не го свързвам с организацията на работата в корпорациите. Това, за което вероятно говорите, е "меката" сила във външната политика - постигане на приятелски или поне невраждебни отношения с други държави посредством приобщаването им към различни "постижения" на собствената култура, вкл.  чрез предметите от бита (или потребителските стоки). Но този аспект доста се преекспонира, по причина, че поради скоростта на разпространение на информацията днес по-младите поколения в държавите извън "западния" свят така или иначе искат да притежават "западните" (условно казано, защото много от тях са японски) потребителски стоки/достижения на материалната култура и свързания с употребата им начин на живот. Не чрез някаква нарочна културна диверсия, а заради информационното общество, в което всички малко или повече живеем. Дори и тези, които уж са най-лишени от достъп до глобалната информационна среда, имат смартфони/айфони, или с удоволствие биха се сдобили с такива, ако правителството им/материалното им състояние го позволява. И не защото примерно Стив Джобс лично е отишъл на място да ланисира американския консумеризъм (условно казано, той всъщност няма нищо общо с него), а защото ги желаят.

И това всъщност не е лошо. Изключая драматичните икономически разлихи, в света днес расте младо поколение, което чисто консуматорски (а и в доста други аспекти) все по-малко се отличава от връстниците си навсякъде другаде. Ако това в крайна сметка ще ни донесе повече разбирателство и съвместност, в това няма нищо лошо. Не културните разлики днес са бариера пред мира, а огромнaта икономическа пропаст (като това включва и достъпа до блага - материални и нематериални, като образование) и лошото управление.

Редактирано от dora

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 21 часа, dora said:

Изключая драматичните икономически разлихи, в света днес расте младо поколение, което чисто консуматорски (а и в доста други аспекти) все по-малко се отличава от връстниците си навсякъде другаде.

Информационните бариери  между културите ще падат и хората безспорно ще имат възможност за лична преценка. Вероятно и поради това някъде религиозният фанатизъм ще се усилва. И всякакъв друг фанатизъм Смятам, че от сблъсъка, както е ставало и преди, ще се породи нещо ново и различно. Какво точно ще представлява новото - ето един интересен въпрос.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 42 минути, Ретро said:

Едно смислено и интересно мнение, за мен, в коментарите към цитираната статия, което също би могло да бъде подложено на критичен анализ:

There is evidence - and ethnographic as well as archaeological evidence of violence and occasional warfare among hunter-gatherers - for example among sedentary groups along the North West Coast of North America and also during the whole of the mesolithic as hunter-gatherers became sedentary in various parts of the world. There is also the history of hostility between the Inuit and the Boreal Native Americans.

Of course humans can be violent - Murders happen due to interpersonal disputes in most cultures,, even among hunter-gatherers. And many hunter-gathereres with no history of warfare among each other have gone on the defensive when invaded by people who were usurping their land and water resources, as did many hunter-gatherers in southern Africa, Australia, and North America.

The critical issue is whether warfare (intergroup competition leading to hostility and violence) was frequent or typical of inter-group relations during the evolutionary history of the human species: is it part of “human nature” or is it a learned cultural pattern like organized space exploration or golf? Seriously? Is it “natural” for humans to be xenophobic and to have in-group vs out-group hostility? Are humans naturally “tribal” and does this indicate that warfare is built into human biology and psychology?

If we answer yes, we must assume that war among human communities has an inevitability about it. If instead we assume that war only happens under certain circumstances, and that the organization of warfare is a cultural adaptation, like having permanent houses or writing, (or space exploration or golf) this implies no such inevitability.

Violence as well as compassion are within “human nature” - but war? No more than golf.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Ретро said:

Първите свителства за батални сцени, в цял свят, се появяват по това време, през околко 12 000 -10  000 г преди днес, при преходът късен пелитоцен - ранен холоцен

(През целия плеистоценен арт няма нито една батална сцена, всичките сцени са ловни) 

Какво е характерно за този период: Тогава се развиват технологиите, ловните и събираческите, започва усядането и развитието на притивен хортикултуризъм, населението нараства 10 -20 пъти за няколко хиляди години (имаме наличие на силен популационен натиск) 

(Апропо не знаем кой е убил тези хора, кой е участвал в избиването и защо, нито знаем какви точно са били те самите; Ловът е характерен за всички примитивни и нетолкова примитивни общества - пасторалистите,  и хортикултуралиостите ловуват, но те не са  ЛС)

Какво мога да кажа аз", само едно прехвърлянието на тези условия или на сегашните към целия плеистоцен, и правенето на заключения за войните при ЛС е нос-сенс..

==================

Ако говорим за homicide при ЛС, да има ги, (при някои от тях са чести, при други почти липсват) но трябва много да се анализира и да се вниква в причините (При хортикултуристите има и случаи на homicide, в резултат... на бойни игри)

И все пак следва да да се говори за чисти и типични ловци и събирачи ,ЛС (нито уседнали, нито познаващи търговията, нито подложени на натиск от околните аграристи пастролисти, Апропо някои от североамериканските ловци дори познават робовладелчеството, т.е. говорим за стратифицирани и комлексни общества, нямащи нищо общо с бандите на ЛС.

 

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ник1, не мога да разбера. В мита за "добрия дивак" ли трябва да повярваме?  Че те и шимпанзетата воюват, при това достатъчно интензивно, съдейки по резултатите.

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Преди 5 часа, Thorn said:

Ник1, не мога да разбера. В мита за "добрия дивак" ли трябва да повярваме?  Че те и шимпанзетата воюват, при това достатъчно интензивно, съдейки по резултатите.

Не ти трябва да разбираш  нещо, така или иначе нищо няма да разбереш

(Този ти "стил" изключва всякаква комуникация, отговарям ти в същия "стил")

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 12 часа, Thorn said:

Че те и шимпанзетата воюват, при това достатъчно интензивно, съдейки по резултатите.

Според мен шимпанзетата не воюват, защото не притежават собственост. Войните са обществено явление, породено от появата на собственост - те се водят за нейното заграбване или запазване. Агресията на големи групи и конфликтите между тях не може да се класифицира като "война", ако не е планирано и организирано с цел запазване или ограбване на някаква собственост. Посочете ми една война в човешката история, чиито двигател да не е бил преразпределение на собственост.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 1/22/2018 at 1:33, Б. Киров said:

Според мен шимпанзетата не воюват,

Приматите воюват и целта е пълна власт над харема, тоест право на генетично наследство. Това го има и в древните човешки общества - победилият наследник / сред няколко полу-роднини / получава харема на баща си.

Редактирано от Пандора

Share this post


Link to post
Share on other sites

Само 250 сибиряци са били първите индианци

Северна и Южна Америка са огромни територии, но първата група хора, установила се на американските континенти, е била малка - само около 250 души.

Това твърди ново генетично проучване, публикувано в списание Genetics and Molecular Biology.

Тези хора, известни като "групата на основателите", са мигрирали от Сибир в Америка преди около 15 000 години, съобщава водещият изследовател Нелсън Фагундес (Nelson Fagundes), професор в катедрата по генетика към Федералния университет в Рио Grande do Sul, Бразилия.

Определянето на размера на групата е от ключово значение, тъй като определя размера на генетичното разнообразие, което се предава на потомците на групата, разказа Фагундес.

Това, на свой ред, може да покаже колко ефективно естественият подбор може да отхвърли лоши гени, отбелязва Фагъндес.

"Големите популации имат много ефективен подбор, докато в малките популации могат да се разпространяват леко увредени алели (версии на гени), които могат да увеличат генетичната чувствителност към някои заболявания", обяснява Фагундес за Live Science.

За да разследва размера на първата група туземни американци, Фагундес и колегите му изучаваха ДНК проби от 10 местни индианци, разпръснати в Централна и Южна Америка, 10 души от различни сибирски групи и 15 души от Китай. (Местните американски групи включват Ахе от Парагвай, Бригри, Гуатусо и Гуами от Коста Рика, Ленгуа от Аржентина, Кечуа от Перу и Арара, Уайуай, Ксаванте и Зоро от Бразилия). Изследователите не включват местни американци от Северна Америка поради простата причина, че мнозина от тях са се свързали с хора от по-късни миграции, което би направило по-трудна за отделяне първата група, обяснява Фагундес.

След като се сдобиват с ДНК на потомците на първите местни индианци изследователите разглеждат девет участъка, всеки от които съдържа около 10 000 базови двойки или букви от генома на всеки човек.

1526071308_7_559x*.jpg

Кечуа от Перу. David Rockefeller Center for Latin American Studies

Изследователите знаят, че генетичните вариации в извадката са пряко свързани с големината на популацията, разказва Фагундес. Това, съчетано с факта, че генетичните различия между две популации (като индианците и сибиряците) се увеличават с течение на времето, позволяват на изследователите да включат ДНК данните в модели за компютърна симулация и да проследят промените назад, за да разберат първоначалния размер на "групата на основателите".

Според моделите между 229 и 300 души са били в първоначалната група, което доведе до крайната оценка от 250 души, твърдят изследователите. Този брой е толкова малък, че би създал "генетично гърло на бутилка" (genetic bottleneck), което означава, че е имало малко генетични вариации в първата голяма вълна на миграция в Америка, коментира Фагундес. 

Под ефект "гърло на бутилка" в популационната генетика се разбира еволюционно събитие, при което значителна част от една популация по някаква причина е с малък брой, което възпрепятства размножаването й. 

1526072359_1_559x*.jpg

Обаче толкова много време е минало, откакто тази първоначална група е пристигнала в Северна и Южна Америка, че местните американци като цяло са имали време да си възвърнат генетичното разнообразие чрез нови генетични мутации, отбелязва изследователят. Освен това някои индианци от Северна Америка са се свързали с хора от по-късни миграции, което също е увеличило генетичното разнообразие, коментира Фагундес.

Само предположение

Важно е да отбележим, че числото 250 е само предположение, казва Фагундес. Въпреки това оценката е подобна на констатациите от други проучвания. "Тази група може да включва повече от 1000 индивида, въпреки че по-ниските стойности (да кажем между 150-700 индивида) изглеждат по-вероятни", заяви Фагундес. "Има някои дори по-ниски оценки, но данните ни не ги подкрепят".

Определянето на размера на "генетичното гърло на бутилка" е важно, защото помага на учените да разберат колко генетични маркери са необходими за улавяне на генетичното разнообразие на индианските популации в проучванията, както и за оценка на това колко са вредните или полезните различни версии на гените в тази популация, поясняват изследователите.

Генетичните данни илюстрират начина, по който древната миграция се развива в Северна и Южна Америка, заяви съавторът Майкъл Крофърд (Michael Crawford), професор по антропология в Университета в Канзас.

"Да се стигне от няколкостотин основатели до около 40 милиона жители на Америка, които в крайна сметка живеят при различни условия на околната среда, към които се адаптират, е доста вълнуващо", коментира Крофърд. "Става въпрос за разбирането как работи еволюцията по отношение на генетичното разнообразие".
http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Samo-250-sibiriatci-sa-bili-parvite-indiantci_107805.html

Share this post


Link to post
Share on other sites

Такива сметки за брой на изходната популация се правят въз основа на математически модели, които пък се правят въз основа на многобройни допускания - т.е., при малко по-различни допускания, можем да получим 150 или 10000 индивида.

Просто колкото повече математика им в дадена публикация толкова "по-научен" вид има, затова винаги се правят.

Любопитно е, но да се изкарват в крещящи заглавия е глупаво.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...