Ислямът и Шумер

[alvassareiro]

Ислямът и Шумер

част 1.

Към 8 в.пр.н.е в Близкия изток издъхва старата шумерска цивилизация. Една войнствена държава изпъква на преден план в споменатото общество – Асирия. Докато Асирия в предните векове е била в тила на цивилизацията си, бранейки я от външните варвари, към 8 в. пр.н.е обръща оръжието си към свои, и се разширява на запад и изток. На изток включва в границите си варварските племена от Загрос, а на запад анексира две чужди цивилизации – египетската, и сириакската. Последните две жертви са покорени с цената на огромни жертви – цели племена са пленени и разселени из пуснинята. В условията на разюздания асирийски милитаризъм на Саргон и Тиглат Пилезер започват мъките и духовните търсения на близкоизточните народи, които намират своя край с раждането на исляма. Това е търсене, продължило над 1 200 години, често е сменило посоката си, но винаги преследва една обща цел – да прогони нашественика.

Асирия в крайна сметка е унищожена от народи, които сама е покорила по-рано, в 606 г. пр.н.е, когато се създава Нововавилонската империя на Новохудоносор. Вавилонците обаче следват асирийския пример и отново депортират покорени народи, като евреите, чак в сърцето на империята си.

Асирийските и вавилонските ужаси не свършват, докато не доведат до създаването на вътрешен пролетариат, който философски е еднакъв с елинския. По-късното включване на сириакската цивилизация в елинската води до раждането на християнството на база на юдаизма, сегашното включване на сириаксакта цивилизация в шумеро-вавилонската води до раждането на юдаизма на база на по-стара примитивна религия. Всъщност, християнството и юдаизмът изглежда са философски съвременни и равнозначни в този дух на мисли, защото са реакции на два последователни етапа в живота на две общества.

В тези процеси виждаме да излиза парещата дилема за благата и агресивната реакция на поробителя. Цялата последвала история на Близкия изток е лутане между тези две крайности в стремежа да се отблъсне нашественика. Висшата религия на сириакската цивилизация – юдаизмът –се ражда в Сирия към 7 в. пр.н.е като реакция на асирийските произволи и терор, сред еврейските племена, бъхтани на собствен терен от асирийското млатило, и достига зрелост към 6-5 пр.н.е във Вавилон от наследниците на първите, останали без корен. Това е втори опит на еврейството да реагира на насилието чрез религиозно прозрение, след като Мойсей откликва на египетския плен чрез религиозна инициатива.

Очевидно е, че при последователните религиозни реакции на сириакския вътрешен пролетариат при включването му първо в шумерската, после в елинската цивилизация, има тесен паралел. В първия случай поробеното общество ражда юдаизма, във втория – християнството.

Но отклик на асирийско-вавилонското завоевание идва не само от сириакската цивилизация. Такъв дават и варварските народи от изтока, от Загроските твърдини, които асирийците включват в империята си горе-долу по същото време, когато включват и евреите. Именно под напора на асирийското оръжие Заратустра получава откровенията си. Докато завзетите варвари от Рим намират духовна утеха в религия, открита от близкоизточните им братя, а не правят своя такава, загроските варвари създават маздаима. Очевидно е, че неговото духовно откритие е отклик на асирийското предизвикателство. Така или иначе, зороастризмът и юдаизмът се срещат като равни в тяхната зрялост.

Редактирано Октомври 3, 2011 от alvassareiro

[alvassareiro]

част 2.

Когато асирийският призрак изчезва и е заместен с универсалната държава на сириакския свят –Нововавилонската империя, юдаизмът и маздаизмът се състезават за привилегията да дарят цивилизацията си с универсална висша религия в условията на универсална държава, както християнството и юдаизмът се състезават за същото в рамките на Римската империя.

Това обаче не става, защото Нововавилонската империя се оказва краткотрайна. Към 539 г.пр.н.е тя е дадена на перси и миди. Тази нова Ахеменидска империя е политически персийска, но културно сириакска. Отново се отварят перспективи маздаизъм и юдаизъм да се ползват от услугите на Ахеменидска персия и да станат висши религии на цивилизацията си. Но съдбата отново прави неочакват обрат. Само двеста години след Дарий, бярното нахлуване на македонския завоевател разбива сириакската универсална държава много преди да е изиграла ролята си.

В този миг двете висши религии, които при Ахеменидите се разпространяват мирно, се отклоняват от пътя си гибелно, и заменят присъщите си религиозни функции с политическа роля като реакция от македонското нахлуване.

В този миг сириакската цивилизация си поставя отново старата цел – да изтласка нашественика, елинската цивилизация. И двете религии – юдаизъм и маздаизъм – стават поборници чрез войнствен милитаризъм всяка на свой терен. Юдаизмът в тази ситуация се превръща във войнствено политическо движение, което към 2 век вече е повалено от Рим.

Към 2-3 в. н.е маздазмът поема същата роля в твърдините отвъд Загрос. В монархията на Сасанидите той намира по-мощно оръжие в антиелинския си поход, отколкото юдаизмът намира в хилавите царства на Макавеите, и сасанидите постепенно изтощават Рим. Но дори и така сасанидите не са в състояние да изгонят нахлулия в 4 в.пр.н.е елинизъм от Африка и Азия и накрая плащат толкова тежко, колкото и евреите затова, че са се сложили в услуга на едно политическо начинание. Днес перси и евреи са вкаменелости, реликти от древна религия, които живеят парализирано, здраво сплотени от вярата си, която е загубила общочовешкия си призив и посланията си към цялото човечество, и е станала израз на войнствен национализъм.

Вклиняването на елинската цивилизация в сириакската не само отклонява тези висши религии от правилния път, но и ги разцепва. След трансформацията на юдаизма и маздаизма в изрази на политическа опозиция и фундаментализъм, сириакският рилигиозен гении реагира на елинското нахлуване не със сила, а с благост. Раждат се християнството и митраизмът.

Редактирано Октомври 3, 2011 от alvassareiro

[alvassareiro]

част 3.

Християнството, което е едниственото, успяло да заплени завоевателя на цивилизацията си, обаче, се разцепва на три. Католическо-православната църква, която веднага след победата си над Рим, сключва съюз с елинизма, и става елинистична; като отговор това провокира появата на несторианството и монофизитизма, които са събудените сили на сириакския войнстващ гении, и които подемат наново подемат агресивната роля на зороастризма и юдазима преди тях, в изтласкването на елините. И се провалят.

Ортодоксалната Римоконстантинополска църква, била в началото блага реакция и опит чрез добро да отхвърли елинизма, след успеха си в това начинание, влиза в съюз с него, и прави завой на 360 градуса. Това провокира повторен опит на цивилизацията, създала я за това – сириаксакската – да опита наново да отблъсне елините, този път с агресия. Какъв е съюзът на Църквата с Рим? На Изток църквата става послушен инстумент на държавата на Юстиниан. И на изток, и на запад, християнството усилено се елинизира и латинизира, пропива се с културата на нашественика. Изразява се в термините на елинската философия. И най-лошото – и на запад, и на изток, в християнството нахлува най-отличителната черта на елинския свят – политеизмът. Това предателство събужда сириаксата цивилизация отново на бой в опит със сила да отблъсне елините. Провалът на монофизити и несториани е сходен с този на евреи и маздаисти.

Два последователни опита обаче не водят войнстващите агресивни сириакски опоненти на елинизма до отчаяние. Следва трети опит и той е успешен. Окончателно задачата да се отблъснат физически елините от Близкия опит е постигната чрез друга източна религия – ислямът поваля най-сетне Римската империя и я отблъсква от Близкия изток и Северна Африка и най-сетне снабдява с универсална Църква реконструираната универсална държава на сириаската империя – халифата на Абасидите – която е копие на Ахеменидска Персия.

Редактирано Октомври 3, 2011 от alvassareiro

[alvassareiro]

част 4.

Няколко генерални извода се налагат от това експозе.

1. Близкоизточните народи, принадлежащи към сириакската цивилизация, или варвари, реагират на последователните насилствени включвания в чужди цивилизации – шумеро-вавилонска, египетска и елинска, чрез създаването на шест религии – юдаизъм, маздаизъм, християнство, несторианство, монофизитизъм и ислям. Всички те имат една обща цел – да отблъснат нашественика.

2. Всички те са лутания между две крайности – благата реакция и бурния милитаризъм в борбата си с агресора. Изрази на благата реакция са юдаизмът и маздаизмът в Ахеменидска Персия до битката при Гавгамела, както и християнството. Агресивен отклик са юдаизмът при Макавеите, маздаизмът при Сасанидите, монофититизмът, несторианството и ислямът.

3. Тези, които реагират с агресия, в началото се провалят – това са юдеи, зороастрийци, монозити, несториани, защото превръщат религиите си в инстумент на политически идеал, и така ги лишават от общочовешко послание. Принизяват ги до чист национализъм.

4. Единствената агресивна реакция в отблъскването на агресора е ислямът, който успява, защото не става национална религия, а запазва универсалния си характер в условията не на местно царство като това на Сасаниди или Макавеи, а на универсална реконструирана държава в лицето на Абасидския халифат, който е възкръсналана Ахеменидска Персия.

5. Ислямът се появява, след като християнството прави рязък завой, и вместо да унищожи елинската култура, след като триунфира над нея, я приема и влиза в съюз с нея. Най-ярката черта на елинизма у християнството е неговата политеичност. Това, което възниква като реакция срещу елинизма, се елинизира.

6. Това провокира нова реакция у сириакския свят, който вече не воюва с Рим, а с елинизираното християнство, като френетично отхвърля елинистичното у него, а именно политеистичността му.

7. Ако Ахеменидска Персия се беше запазила и отблъснала Александър, близкият изток щеше да се обедини религиозно чрез зороастризъм или юдаизъм, и постигайки задачата си да отхвърли елинския нашественик, нямаше да се роди нито християнство, нито ислям. Щеше да липсва стимул за това.

Редактирано Октомври 3, 2011 от alvassareiro

[КГ125]

Хм, а защо свързваш раждането на християнството с Персия????

[Last roman]

Шумерската цивилизация 'издъхва' още през 18 в. пр. н. е. Иначе така поставено сравнението е доста фриволно.

[alvassareiro]

Започва да издъхва, а издъхването трае доста повече. Иначе априори приемам, че Вавилон е част от шумерската цивилизация. Другият вариант е да е отделна. И двете са в контекста на темата.

[alvassareiro]

Хм, а защо свързваш раждането на християнството с Персия????

Къде това?

[В.Павлов]

Хубав текст. Хареса ми най-вече за това, че в него нещата не се свеждат до действията на отделни личности, а се хвърля по-дълбок поглед на истинските действащи сили.

Наистина аз изучавам част от тази материя, но все пак се чувствах, като в небрано лозе когато четох текста. Най-вече, разбира се, заради слабите си познания по история на религиите. Досега смятах, че не възникването, но развитието, на християнството се дължи най-вече на нуждата от обединяващ елемент във Византииската империя, какъвто може да бъде единната религия. Именно на тази прчина отдавам и силно изразения дуализъм заложен в християнството. Сега виждам, че въпросът е много по-сложен и светът не се свежда до Египет, Рим и Византия, още, като че ли обясняваш нестихващата сплотеност на юдеите. Без критичен умисл, а по-скоро в духа на дискусията, имам няколко питания и коментари:

- Напълно приемам първият извод. Но смятам, че специално при християнството, нещата по-скоро се въртят около сплотяването на поробеното население в общество, което по този начин би могло да отстои някои свои принципи. В този ред на мисли, смятам "отблъскването на нашественика" за малко пресилено, може би в по-късен етап, когато както казваш се прави съюз между християнството и елинизма.

- Не разбирам, как е изразен политеизмът в християнстото, след обединенията му с елинизма. Ако имаш в предвид приемането на Исус също за бог. Това не е ли характерно само за православното християнство?

- Според мен е хубаво да се обърне внимание и на египетската религия и връзките и с юдаизма, тъй като последния може би възниква при сходни обстоятелства но срещу египетския поробител.

- На последно място, бих искал да помоля за твоето и на администраторие разрешение да публикувам този интересен текст и на моята страница. Тъй като смятам ще бъде прекрасно допълнение, към липсващите материали свързани с религиите там. Това което мога да направя в замяна, е да посоча авторството и мястото на оригиналната публикация.

[alvassareiro]

Напълно приемам първият извод. Но смятам, че специално при християнството, нещата по-скоро се въртят около сплотяването на поробеното население в общество, което по този начин би могло да отстои някои свои принципи. В този ред на мисли, смятам "отблъскването на нашественика" за малко пресилено, може би в по-късен етап, когато както казваш се прави съюз между християнството и елинизма.

Точно това имам предвид и аз. Под отблъскване на нашественика далеч нямам предвид чистото физическо отблъскване. А и това, което казваш - да устоиш, да се запазиш и да намериш утеха, да реагираш по някакъв начин на произвола. Още повече, че християнството като благ отговор и реакция трудно може да налага физическа сила.

Не разбирам, как е изразен политеизмът в християнстото, след обединенията му с елинизма. Ако имаш в предвид приемането на Исус също за бог. Това не е ли характерно само за православното християнство?

Политеизмът в християнството се изразява в трите ипостаса на Бог, както и култът към Болжията майка и още няколко хиляди светци. Колкото и богословите да обясняват как е монотеистична религия, в очите на един човек от изтока това са гръцки софизми, които замаскират едно огромно изоболие от образи, мъченици, войни, светци, които да се почитат.

Неслучайно появата на монофитизма и несторианството, които са реакция срещу елинизма у християнството, удрят именно политеистичността му. Те удрят двете природи на христос, като го хомогенизират. В първия случай той е само Бог, във втория се разграничават категорично двете неща. Всъщност всички източни ереси са насочени в тази плоскост - арианството, даже и иконокласията. И неслучайно ислямът се базира основно на несторианството и монофитизма, а последователите на тези две ереси и до ден днешен си живеят много добре сред арабите, като ги считат за свои, и ненавиждат християните гърци.

Според мен е хубаво да се обърне внимание и на египетската религия и връзките и с юдаизма, тъй като последния може би възниква при сходни обстоятелства но срещу египетския поробител.

това е съвършено вярно, но умишлено съм го изпуснал, споменах го само мимоходом, защото акцентът е върху шумер и вавилон. Но е вярно, юдаизмът възниква първо като реакция на разпадането на Шумерската държава, развива се през египетския плен, и стига апогей при вавилонските и асирийски терори.

Имаш моето разрешение, само знай, че истинският автор не съм аз, а колосът Тойнби.

Редактирано Октомври 4, 2011 от alvassareiro