Раждането на Модерната eпоха

[Южняк]

Здравейте. Прочетох няколко обезпокоително странни мнения за модерността през последните няколко дни, предимно в темата за християнство и модерност на Елемаг; Има и много разумни неща, написани от Глишев и Стинка; както и от други; но за това пък има и тонове левичарски спам, написан с апломб, от хора, кото гарантирано нямат нищо общо нито с антропологията на културата, нито с коя да е от поддисциплините и - историческа антропология, соционтропология, културология и т.н. Много хора се връзват на мненията на самозванците и им вярват; което е гротескно - изгражда една деформирана картина както на самата модерност, която е обект на темата, така и на дискусията, която се води вътре в научната дисциплина на културната антропология по отношение на модерността, раждането на тази модерност, и нейният край. Занимавам се с културна антропология вече 10-тина години на университетско ниво; през последните 2 - предимно с модерността; имам няколко скромни публикации по въпроса в англоезични списания, като в момента (вече половин година), готвя поредната.. Това ми дава някакви основания да квалифицирам постингите на самозваните левичарски "културални антрополози", като безграмотни, бомбастични и нямащи нищо общо с дисциплината - с коя да е научна дисциплина.

Нямам нищо лично против хората с леви убеждения; но самозванството е лошо нещо, особено когато е подкрепено с обилен спам, а на всичкото отгоре представя в деформирана, гротескна светлина една научна дисциплина, към която всъщност, принадлежа. Чувствам се съм принуден да взема отношение, за да защитя собствената си научна дисциплина, която тези хора претендират, че представляват и въвеждат форумците в сериозно заблуждение; Дано постингът ми има някакъв смисъл; ако не - здраве и със здраве.

И така, Модерността:

По единодушно мнение, поне на западноевропейските историци и антрополози, модерността се заражда в дълбините на късното средновековие и е тясно свързана с християнството; под модерност учените разбират тази комплексна епоха, която в марксистка соц-българия се наричаше буржоазен строй или капитализъм; тази епоха, разбира се, е отвъд двете поради комплексния характер на промяната, която носи - тази промяна е икономическа, но у културна, религиозна, литературна, научна и дори демографска; и вмного голяма степен - правна; за раждането на модерната епоха обикновенно се сочи 16 век във франция - тука има флуктуации в теорията; а окончателното лице на модерността е дадено от френската революция в края на 18-ти век; това е и датата, която антрополозите и историците от различните школи приемат за крайна за раждането на модерността; преходът от класически феодализъм до модерност е процес, който отнема повече от два века; никой не го е обяснил напълно; остава си мистерия; каквото и да е довело до живот този изключително комплексен феномен; едно е ясно - има тясна връзка със системата на европейския феодализъм, философията на просвещението и християнската църква; За това, последното, не съм чул никой никога да спори - освен в този форум; което е жалко. Модерността е комплексна - тя включва в себе си капитализма; но включва като някакъв брат-близнак и източноевропейския социализъм на Ленин и Сталин; и дори селския комунизъм на Мао, роден под влиянието на европейската модерност, която все така и до ден днешен упражнява влиянието си в/у света; което не е задължително положително; модерността е системен процес, и моралната оценка в/у един системен процес - дали е добър или лош, е безсмислена; все едно да се оплакваме от дъжда или припека.

В момента доминиращата визия във всички социални науки - история, социология, културология и т.н., за модерността, е постановката на Мишел Фуко; това е теорията му пролиферацията на властовите структури; или теорията за властта;Тази пролиферация, за около два века, и която никой не знае какво точно причинява, слага край на средновековието и дава началото на съвременния свят - на модерността; тази пролиферация продължава и в момента; Теорията на Фуко е криптична (наричат го криптомарксист, анархист и т.н. ) и написана на неразбираем език; но е тотално доминираща в обяснението на света, в който живеем - възприета е от историците до хората от политическите дисциплини; Без Фуко изглежда невъзможно дори да влезем в тона на дискусията, която върви в историята и антропологията за събитията, които следват едно след друго в съвременния свят от френската революция насам, в едно темпо което изглежда ускоряващо се до безкрай. Неисбежно ще се върна на Фуко по нататък;

Сега обратно за раждането на Модерността:

Редактирано Ноември 8, 2011 от ISTORIK

[Южняк]

За да разберем съвременната визия за раждането на Модерността, трябва да познаваме Фуко; а това не е толкова лесно; човекът е сериозно криптичен; както и да е, властовата му теория напълно доминира съвременната историческа дисциплина, поне в западноевропейските и американските университети - но, убеден съм, неизбежно и в България; Власт, структури и система; индивидите са едни мънички-мънички, и почти не играят роля в тази система, която изглежда да съществува за собствено удоволствие и самоконсумация;

Ще си позволя да осветля властовата теория на фуко с извадки от едно от собствените ми изследвания в/у Фуко, което видя публикация в университетското списания по културна антропология през 2005; минало е peer-review, така че вероятно представя теорията на Фуко за модерността сравнително автентично; за съжаление, ме мързи да се самопревеждам на български -то би било като да го пиша наново:

Теория за властовите структури на Фуко - основни концепции:

Number of authors have criticized M. Foucault for not exposing a subject of power and have rushed into conclusion that for the above reason Foucault’s theory lacks credibility. What these authors ignore is that the natural systems, which are self-organized, lack natural center (the physical universe or the ecosystems are examples of systems, functioning without a central subject) and these non-artificial systems, unlike MS Windows, do not have a system engineer as a cause of their existence. In addition, they certainly do not have a central subject, which defines the rules or distributes power, again, unless we want to depart the field of anthropology.

****

Engaged in a permanent encounter with an endless constellation of human-made systems, resulting from the advancement of engineering science, we are tricked to neglect the fact that we co-exist in a system that timely precedes the human-made systems. This system is the society.

Based on the every day’s experience, our senses mislead us to believe that every system has an author, its system architect, which masters the structure of the system and its order. We look for the singular cause of the system’s existence and its logical center, where the subject of power resides.

In the realm of Michelle Foucault, similarly to all natural systems, which are a product of self-organization, the social systems and its subcomponents have no author, or at least, their author is not presented in the system. These systems are organized into a monstrous, ever expanding web of subsystems by a force that Foucault qualifies as power. Foucault identifies power as a "multiplicity of force relations, immanent in the

sphere in which they operate and which constitute their own organization", and as a

"process, which transforms, strengthens or reverses them"(M. Foucault, 1978, p 92).

****

Another feature of power is that it has no fixed place in the structure - the power is a "moving substrate"(M. Foucault, 1978, p 93) of the force relations between the structural components, which also points the extra-structural nature of power. There is no component in the structure, which is a domain of the power - "..it comes from everywhere" (M. Foucault, 1978, p 93). The place of power could not be identified or associated with any particular social component (or construct) - individual, class, strata, gender, family, etc. Still, the power is the organizing force that gives shape and organization - a structure - to the society (“makes it function”, M. Foucault, 1978, p95). The society - medieval and modern - being a domain of the power, which comes from everywhere and resides nowhere, is a haunted house.

****

The technology trough which power manages the structures of sociocultural continuum can be reduced to the use of a single, very powerful instrument for creation, management, proliferation and reproduction of the socio-cultural structures - the discourse. (M. Foucault. 1978, p138, p101). Foucault defines discourse as diverse by its nature elements (some of these components represent the infrastructure and other are discourses themselves), that are “grouped together in an artificial unity” (M. Foucault, 1978, p154), as this “fictitious unity” (M. Foucault, 1978, p154) is used as a “casual principle” (M. Foucault, 1978, p154) for the creation of more discuses and this is how the social structure is created. In the technology of creation of any socio-cultural structure (society, language system, etc.) the discourses function as “tactical elements or blocks operating in the field of force relations” (M. Foucault, 1978, p101). Based on the above-cited passages, we can conclude that the discourses have entirely social character, they are all produced, they do not represent reality, and they are not to be found in nature (“we must not place the sex on the side of reality”, M. Foucault 1978, p157),

Thus, the social universe along with all its structures is in no means a representation of the reality - it is an entirely different world, where signification does not means representation of the natural world- what the discourses signify are another discourses, which does not necessarily means that the natural world and the social world do not have points, where both worlds meet, interfere, confront, and penetrate each other.

***

The question that rises when encountering Foucault‘s theory of the power as a primal cause for the existence and the author of the social-cultural system , is what or who is the central subject of power and what is the source of power. With other words, where does power come from?

If we accept Foucault description of the world as a system, power

could not possibly have a "subject", since power has created all subjects in the society trough different combinations of discursive formations and logically could not precedes its own subject in the casual chain. Thus, the very expression “subject of power” becomes an oxymoron. To go further, since the power is the cause of the existence of the socio-cultural universe, its "creator", power precedes in the casual chain the entire social system (all subjects are positioned in the social system, they are not natural facts). In addition, since power precedes the social system, which has created, by nature power appears to be external to the system. And since it is the external cause of the system, the true nature of power is transcendental, does not belong to the social universe and its substance could not possibly be studied - it is unintelligible in socio-cultural terms......hence, what we perceive as a “power” (or what Foucault perceives as “power”) is only a representation of an x-force, that is positioned outside the sociocultural system, in the external world - out of the system,

which could mean that this x-force resides either in the theological world or, likely, in the physical(natural) world, but not in the social one with which Foucault deals

****

The failure of the formal logic when dealing with the phenomenon of power again testifies for the, non-human, hence non-intelligible origin of power. If the source of the power is non-intelligible, this source could not be a subject of knowledge for the subjects that reside within the system - it could not be possibly subjectified.

Успех на всеки, който се е опитал да прочете, камо ли да осмисли горното . Което е опит за осветляване на теоритичната постановка на Фуко за края на средновековието и раждането на съвремеността -която - подчертавам дебело, е възприета от цялата западна историческа наука. Сега от теорията, към практиката: фактите около раждането на модерността в средновековна Франция:

Редактирано Ноември 8, 2011 от Южняк

[Южняк]

"Мрачното средновековие" е скрито от погледите ни в клишета, предимно марксистки, но и либерални. Трикът е във френската революция, която дава тласъка на епохата, в която живеем, т.е. модерността И връзката м/у модерност и феодализъм. За да разберем какво се случва сега, имаме нужда от детайли - които да осветлят епохата, която е започнала. Fеодална франция през 16-17-ти век e един голям град - париж от половин милион население; 2 града - лион и марсилия с популации от 100 хиляди, и м/у 10 и 20 градчета с популации от 10 000....всичко останало е селско население -море от крепостни селяни, собстветост на френския нобилитет. 10% процента градска популация и 90% селска. Структурата на селяните е хомогенна. Градската обаче не е. Най отгоре са нобилите - около 5 процента. под тях са така наречените clergy -свещенниците, църковните служители и държавните чиновници - около 20%;

****

Под тях са така наречените професионалисти -professionals; commercials -финансистите и банкерите, около които всъщност се върти икономиката на средновековния западноевропейски град; лекарите; адвокатите; интелигенцията (тези, които, като част от изискването за професия са минали през университетско обучение от минимум 5 години). Наричали са ги professors (и сега е запазено в университетите) Думата идва от profess - to receive formally into a religious community; защото в средновековния град професионалистите са точно това - членове на религиозна група, организирана на "професионален" (извинения за тафтологията) признак, със сжоя църква, свой патрон светия и свои църковни ритуали. И до днес във всички езици съществува израза заклет преводач, или да речем, заклет счетоводител. Едва ли обаче си даваме сметка, че изразът "заклет" идва от френските средновековни религиозни групи и заклеването представлява християнски ритуал за членство в религиозно-професионална група; заклеването е да се служи на професията и на клиента с религиозна ревност и религиозно настървение, цялата дефиниция за "професионалистите" е религиозна, професията не се практикува, професията се изповядва в религиозния смисъл, а санкциите за нарушаване на религиозния код са сурови; работата не се сменя и е доживот, защото смяната на професията се счита за нарушение на клетвата и от там шат на патката главата.

Под професионалистите в структурата на феодалното градче (която, напомням, е само мъничка фракция в морето крепостни селяни) идва най важната страта -"третото съсловие, " third estate" или бъдещата средна класа на съвременността....

Третото съсловие е само около 5% от популацията на градчето; или 0.5 (половин) процент он населението на франция; обаче прави революция, слага край на феодалната система - първо във франция, а после в цяла западна европа; т.е. създава епохата, в която живее днес целия свят, по правила, определени някога от този половин процент. Тоя свят е към края си. Защо. дай да ги видим тези хора, които през 1800-та година съставляват 0.5% от популацията в зап. европа.

третото съсловие e организирано в групи, които се наричат корпорация -corporation. Най голямата корпорация през 1789 се състои от...71 члена. Повечето са с по 7-8. Корпорациите се занимават с производство -текстил, обувки, оръжие - абе всичко. организирани са отново на религиозен принцип и чрез същите ритуали, чрез които са организирани и останалите страти. Ако не-член на корпорация си позволи да произведе чифт обувки, го обесват - което Дидро и Волтер, членове на кастата на професорите, намират за възмутително и пишат дълги статии по въпроса, които членовете на корпорациите охотно четат.

Корпорациите са структурирани по следния начин: Най отгоре стои Майстор- Мaster-под него са apprentices -тоест чираците-а третата група са така наречените journeyman - тоест надничарите. Не е трудно в майсторите да разпознаем бъдещата едра буржоазия, в чираците бъдещата средна, а в надничарите - бъдещия пролетариат....така; а какво е корпорацията тогава? Бъдещите фирми? Не, това е бъдещата модерна държава. Такава, каквато я познаваме днес. Собствеността на пустите средства за производство в средновековната корпорация в повечето случаи е колективна - или се отдава безплатно на майсторите; но - за да си собственик, трябва да си член на корпорацията и да си майстор. Надничарите нямат отношение към собствеността, сменят корпорациите, в които работят, и получават дневни надници. Всички корпорации са членове на трейд - браншов съюз, който е генералния собственик, определя заплатите, и раздава...пенсии. Задължително 20 % от приходите отиват за благотворителност; Джърниманите -т.е. надничарите, имат собствена организация, която се грижи за заплатите им и която решава трудовите спорове м/у надничари и майстори. Както и да е; надничарите никак не им харесва идеята, че не могат да бъдат майстори и нямат право да произвеждат, и съzдават нелегална организация, която наричат "Compagnon" - и в нея, разбира се, се занимават с нелегално производство. И това е четвъртия играч от съвременната епоха - бъдещите фирми. Компаниите. Първия клон на "компанията" е създаден в Лион, скоро следва обаче и бранш в париж и мрежата на компаниите покрива всичките 20-на градчета. Корпорациите и компаниите се хващат за гушата. Крайния резултат от крамолата , започнала почти фамилиарно, продължила десетилетия, го знаем като френска ревволюция, брадва до дръвника и начало на модерната епоха

в европа.

***********

За какво обаче се борят компаниите - за "свобода, равенство, братство"; обаче какво имат предвид под тоя лозунг?

Проблема е в привилегиите. Искат феодалната държава да отмени привилегиите на корпорациите и на професионалните организации -т.е. лекари, адвокати, интелигенция и т.н.. А привилегиите им се изразяват в ексклузивното им право да произвеждат определен продукт и да упражняват определена професия, което им е раздадено от феодалите. Ако селянин избяга в града, може да избира измежду това да стане просяк, проститутка, крадец ( и те са с професионални организации) или да се върне обратно на село. Жърнименът няма право да произвежда - това право имат само майсторите и чираците. Та под "свобода" се реферира право на свободно придвижване между градовете; а под равенство - липса на монопол върху упражняване на професия и липса на професионални данъци; а какво е "братство" - братство е членство в корпорация; фратернити... Това, което джърнимените искат, и за което агитират волтер и дидро, е всеобщо членство в корпорацията- пустата средновековна корпорация с привилегиите, заплатите и пенсиите си..., от които са лишени всички не-членове - вкл. селяните; на всичкото отгоре, членовете няа корпорациите не плащат държавни данъци...

*********

Та това е средновековието, което френската революция ликвидира; обаче - корпорацията - централния компонент на градското съсловие, не просто остава- тя става всичко. Членството в корпорацията се нарича от френските революционери "гражданство" - затова и обръщението "гражданино' - дори към селяните.

*********

Идеята е, че все още живеем в средновековието; Корпорацията е тука и това е държавата; Другия ми мисъл е, че модерността и капитализмът са явления, УНИКАЛНИ за западна европа, продукт на много специфична култура, и неприложими до степен неразбираемост никъде другаде; продукт на много специфична социална еволюция, докато останалия свят е вървял в напълно различни посоки, които имат малко общо със западноевропейското средновековие; по тази причина копирането на западноевропейския модел е почти безсмислено и по дефиниция доста обречено на провал. Западно европейския модел в никакъв случай не е универсален, той е специфичен, и поради това трудно приложим извън западна европа. Огромната грешка на запада е опитът му да го наложи. Обречен опит.

Напоследък през ръцете ми минаха доста документи от френската революция; хората искат премахване на привилегиите на корпорациите и премахване на условията и правилата за членство. Искат членство за всички. И ги получават. Който не е съгласен минава под сатъра. През 1848 пък искат възстановяване на корпорациите. И пак го получават, под формата на националната държава и гражданството. Всъщност искат горе-долу същото, което искаха тия, дето скачаха по площадите през 1989-та в България. Паралелите в исканията са удивителни, което пък мене ме прави да видя и паралелите м/у западноевропейския феодализъм и нашата соц държава с браншовите си организации, с уставите си, с профсъюзите и профсъюзните си почивни станции, с привилегиите, които носеше членството по различни места, и с колективната собственост; наше ли е това? Затова казвам, че европейския капитализъм и източноевропейския социализъм са близнаци; версиите и на двете са оформени в рамките на западноевропейската феодална система и са и продължение; капитализмът обаче на нас ни е по-чужд, и ни идва по трудно, отколкото социализма; и това едва ли е случайно. А от социализма мразехме най много точно това, което го доближаваше до някогашния западноевропейски феодализъм - и който на нас ни е по скоро чужд - т.е. привилегиите, и разликите в социалното положение, които даваше членството тук-там; а, и тъпите устави. А за запада това е естествено като дишането. За останалия свят обаче започва да се превръща в проблем.

-Марксовия капитализъм т.е тоя от 19-ти век е резултат от една интеракция м/у интелектуалците от типа на Дидро (с огромно влияние) и джърни-мените от френските средновековни градове; колко слабо разбираме Маркс в момента показва превратното ни тълкуване на фразата му за "отчуждението на труда" от "плодовете" му, за "алиенацията". Тази алиенация е продукт на унищожаването на средновековните корпорации - там производителят е задължително "собственик" на произведеното. Самата корпорация наподобява жив организъм, където различните части - надничари, чираци и майстори, са части от едно цяло; единството на това цяло се осъществява от духовните връзки, които религията подсигурява. Религията е функционална за целостта на суперорганизма. Съвременните фирми и национални държави са наследник или копия на тези корпорации, възпроизвеждащи изцяло или частично корпоративния език и корпоративната култура на средновековния град - вкл. така нареченото "гражданско общество" - пред което в България ( и не само - се пулим)

Капиталистическия модел е модела на средновековието. Огромен проблем за източна европа и русия е Маркс - който дали поради небрежност, или преднамерено, чертае изключително, напълно погрешна, заблуждаваща карта, заблуждаваща схема на обществените взаимоотношения, и много погрешна карта на бъдещите социални структури. Алиенацията - отчуждението на труда от плода му - е продукт разбиването на средновековния корпоративизъм през френската революция; то това е и гавното искане на революционерите - прекратяване на корпоративизма; Така на теория всеки джърни-мен или чирак може да се превърне в индустриалец (колко познато от исканията на хората в България през 1989-та...) и производител. Вместо множество корпорации, обвързани помежду си от законът на кръвта и законът на привилегията, просветителите искат една единствена корпорация - държавата, и безплатно членство за всички, равни привилегии. Резултатът от това по същество комунистическо искане е парадоксален - марксов капитализъм, при който майсторът, чиракът и джърни менът масово се превръщат в марксов пролетариат - вече не са собственици на това, което произвеждат. Собственик е вече не членът на задругата или самата задруга, а човекът с парите. Тези, които революцията цели да обслужи, остават измамени и наистина нямат какво да губят освен веригите си.

Маркс тълкува историческия процес и играчите в него феноменално погрешно, като разменя причина със следствие. Капитализмът е продукт на интелигенцията от френските градчета и опитите и да намалят неравенството и социалната неравнопоставеност, а резултатът е точно обратния на желания. Искат комунизъм, а се получава капитализъм и алиенация. мекият капитализъм на 20-ти век и източно европейския социализъм са опит за корекция и връщане към принципите на средновековния корпоративен модел. Без да си дава особена сметка за това, Маркс вопие за същото - връщане към феодализма -т.е. ликвидиране на алиенацията и отчуждението от труда. Маркс игнорира факта, че тази алиенация всъщност е следствие точно на тези, които той смята за свои съмишленици и интелектуални предтечи - френските интелектуалци от типа на дидро; опитът на източна европа да създаде марксово общество води тази европа точно където иска маркс - към европейското средновековие. А премахването на тези принципи в края на 80-те вкарва страните неизбежно там, където е била европа през 1800-ната - в марксовия капитализъм. Който, парадоксално, е продукт на марксизма.

Живеем във време на вътрешна флуктуация в системата на феодализма; на феодализъм + с извинение, електрификация (тоест индустриален принцип на производството). Първия симптом за изчерпване на феодалния модел беше рухването на източноевропейския му клон. В момента има едно разкъсване на западноевропейския либерализъм, който също е флуктуация на същия този феодализъм. Причините за разкъсването са в партикуларизма му и в това, в което разкриват хиперлинковете, които постна Берия, а не в протоколите на мъдреците от нептун, марс и останалата галактика. Предстои дисконтинуитет, който е несравним с френската и октомврийската революция, защото те бяха флуктуации вътре в системата. предстои дисконтинуитет сравним само с рухването на античния свят и началото на феодализма. При всички случаи ще се мине през поне частично връщане към нативните форми - което за зап. европа езначи статиката на феодализма, за китай значи конфуцианство, за русия - знам ли, но не е западноевропейската демокрация, а за България - предстои ни да открием кои сме всъщност; коя в крайна сметка е субстанцията ни - културната ни субстанция. Всъщност, според мене, промените ще са най малки точно в ядрото на съвременния капитализъм - т.е. в западна европа и с. америка, защото точно там това е близо до нативната форма.

[Южняк]

А сега за проблемите на европейската модерност, които според мене бавно, но сигурно водят до края и - за съжаление оригинала съм го писал на английски, отново за университетското списание и нямам мотивация и най-вече време да го превеждам.;

“Only a century ago, the North was assuming (itself) “white man’s burden”….among the

“barbarians”. Now the barbarians are saying: “Thank you very much….but forget about

“civilizing” us. Just let us have some human rights – the right to move about freely, let say.”

Immanuel Wallerstein, “The Insurmountable Contradictions of Liberalism

To move about freely is not exactly the core of the theoretical set up of the modern nation-state,

at least according to Max Weber. More likely the core of this state is its rational character,

expressed trough the means of state bureaucracy. Both John Locke and Max Weber presented the

modern state trough the metaphor of the good gardener and his garden – the nation state; the

gardener manages his garden in a rationally shaped, orderly fashion – taking care of the good

plants and destroying the weeds, constantly structuring and improving the geometrical order of

his estate. Weber was afraid that this gardener might end up turning his garden into a cage of

steel, because of his preoccupation with order (Protestant Ethics and the Spirit of Capitalism)

Тhe core of the nation-state is not the right to move freely – it is the order. The liberal

nation-states from 21st century seem to face some issues with their order, due to the contradictory

nature of two of their building principles –the human rights versus the right of people.

(Wallerstein) Under human right Wallerstein means all individual right, that were proclaimed

universal by the Enlightenment and brought to life by the French Revolution – like the right to

move freely. Under rights of people Wallerstein means the collective right of sovereignty of

nations, embodied in the sovereignty of the nation-state. If we reduce this contradiction, it will be

individual right versus collective rights. While central to the birth of the Modernity, this two

principles do not come together very well in the postmodern situation of the world, because of

the declining integration abilities of the nation-states that constitute the current time-frame.

(Laclau) These abilities are challenged by the implementation of the individual human rights,

especially, the right of free movement, which results in mass migration, mobility of work force,

(Laclau) and the rise of transnational social structures that de-link the relationship between the

national identity and national territory (Chatterjee). Conflicting national identities and migratory

waves occur with magnitude, beyond the imaginations of the thinkers of the Enlightenment,

which once designed the principles of the nation-state. The nation-states of today cannot

accommodate all the principles, upon which they were once built. Something has to be given up,

and something has to be kept – but not both (Wallenstein). However, Wallenstein believes, that

any abandonment of either principle (human rights vs. rights of the people) will put the capitalist

system to an end by destroying its legitimacy, with other words, will put the epoch of modernity

to an end. Either politics of open frontiers has to go, or the right of nations (Laclau).

However, there is a third principle of our modernity, besides the principles, mentioned by Laclau

and Wallerstein. This is the principle of order trough constant rationalization, which was

described by Weber, and this principle seems to take charge above the other two in this period of

relative crisis. To say that the modern nation state is an embodiment only of the principle of

sovereignty of people plus the principle of individual human rights, (as Wallenstein puts it), is to

ignore another universal principles of the European Modernity, as described by Max Weber. The

universal typifying feature of the Weberian state is the creation of hierarchical orders trough

putting barriers and borders. Every structure in the modern nation-state is created on the

principle of exclusion (Laclau) – even the minorities. I cannot have the same right as someone,

who is member of an indigenous tribe in Canada, because I am excluded. The collective rights,

that typify the modern state, work on the principle of segregation and exclusion. Citizenship

rights, Gay right, Minority rights – the entire social building of rights that constitutes the social

structure of the modern nation state is made on the base of membership and exclusion.(Laclau).

However, this proliferation of social and national identities, in which the principle of

territoriality is combined with the principle of exclusion, puts the nation-state under stress. The

structure, that gave birth to the modern state was the French civil society from 18th century

France. More precisely, the French city. There were 10 cities in France at this time- the biggest

was Paris with population of 500 000 people, then Marseille and Lion with populations of about

100 000 and the rest with populations of only about 10 000. The structure of these cities, hence,

the structure of the civil societies they contained, was shaped during the feudal epoch. These

medieval city-structures (free men, enjoying individual rights of property and collective right of

relative sovereignty, unlike the rest of French population) were the prototypes of the future

nation state. It is beyond the scope of this essay to go into a structural analysis of the French

cities – it has been done way better that I would ever do it – however, the civil society consisted

of very sharply defined and segregated strata. These strata were built on the principle of

exclusion – the very same principle that still resides in the modern figure of citizenship and still

gives shape of the internal structure of the modern nation state. Each member of the civil society

was also member of a corporation with closed membership. The rights of each member were

derived from the collective rights that were available by membership in a particular occupational

corporation. The sum of all corporations (clergy, military, professors, professionals, trades,

outcasts, to mention a few) constituted the civil society. The French cities were small, few,

ethnically and culturally completely homogenous entities. Deeply rooted in the French medieval

epoch with all its particularities, the members of the civil society were united by their citizenship

– which is a grant of both individual and collective rights, given to them by the feudal lords. We

can easily see, that in the beginning of the modern epoch, unlike today, this dichotomy between

individual rights and rights of people did not exist. Both individual rights and collective rights

were in unity. The corporations were self-governed, industrious and granted with collective

rights; the individual member shad their individual rights through their membership. The French

revolution transferred these rights that once only citizens enjoyed, to everyone in France –

including the peasantry that was 95 % of the French population. The corporations and the civil

society dissolved into a nation-state with membership, open to anyone within the territorial frame

of France. The political society (the peasants) got absorbed into the corporation of the civil

society, which gave birth to the nation state, where membership (and the rights) was granted on

the principle of birth and territorial connection. This germ of the French citizenship/civil society

created its numerous replicas throughout Europe and lately throughout the world in the face of

the modern nation states, as these copies carried both the advantages and the defects of the

original germ. The universality was already presented in medieval city in the face of Christian

universalism; in the nation state this Christian claim for universality was only substituted with a

secular universality –the universality of the rationally created order and the universal

applicability of the human rights that once the French medieval cities enjoyed exclusively. The

modern world of the nation-states, based on the principles of the liberal democracy, and the

ontological privilege of the Enlightenment thinkers, “are nothing, but a distant effect of this

substitution” (Laclau) and of proliferation of the medieval civil societies, which had turned their

corporations into nation-states.

[Last roman]

много вярно и точно, намирало потвърждение в толкова примери от античността и до днес, но за съжаление малко хора виждат в това основната причина за гибелта на империите. Когато една цивилизация спре да асимилира и цивилизова варварите, варварите я варваризират. Което логично води до края й.

[alvassareiro]

Хахаха, Южняк, караш ме да се смея. Написал си откровено неверни неща и ми е чудно откъде си извадил информация. Модерната епоха се родила във Франция, докога ще се развяват откровено неверни твърдения. Което ме кара да напиша нова тема. Очаквай я.

ИНаче статията ти е интересна, увлекателна, има логични твърдения, но като цяло акцентът е поставен невярно. Други са факторите и причините.

Ще ми позволиш едно голямо недоверие към американската и френската научна мисъл, съответно в твое лице и в лицетона на Фуко. защото зад тях лежи един огромен етноцентризъм.

Ами то за французите всичко е започнало във Франция, нищо че е последна дупка на кавала във всички отношения.

А къде е ренесансът? А къде е Англия и индустриалната революция?

Редактирано Ноември 8, 2011 от alvassareiro

[glishev]

Южняк, мога само да ти благодаря. В другата тема за християнството и модерността не бях изложил ясно връзката между Средновековието (като епоха на универсалната Църква) и модерността. Да, корпорациите са по същество средновековен институт.

[alvassareiro]

Капитализмът не е и не може да бъде модел на Средновековието. това е невярно и манипулативно. Капитализмът бележи края на средноваковието, базира се на две неща - относителна политическа свобода като някакъв вид демократично управление - било то конституционна монархия, било република - и някакъм вид индустриализъм под форманата било на ръчно, било на машинно манифактурно производство в различни мащаби и свободна търговия с продуктите му като антипод на зедемелската самозадоволяваща се икономика.

И двете неща се раждат в края на средновековието и му слагат точка. И двете неща се раждат н анормални средновековни общества - италианските полиси - не феодална франция.

Ако има някакви белези на подобно нещо във Франция, то е под италианско влияние, но не франция адаптира модела и става образец, а Англия.

За да реши дълбото противоречие от тезите си, авторът накрая гръмко заявава, че ние още живеем в средновековието и феодализмът. Е това какво е?

Ако това е така, ами аз също признавам, че ВСВ и Студената война са средновековни събития, феодално мотивирани и тн. Но това можем да го разискваме в раздел Паранаука.

Докога ще търпим този американоцентричен тероризъм и макартизъм на раздаване наляво и дясно епитети Левичар, комунист и лов на вещици на всеки, дръзнал да не се съгласи. При все, че науката е аполитична и обективна, а на нас ни се предлага една ясно дясноориентирана концепция.

Редактирано Ноември 8, 2011 от alvassareiro

[glishev]

Алва, това са клишета. Разбира се, че епохата на меркантилизма произлиза пряко от средновековните търговски движения и градски корпорации.

Градските комуни също са средновековно явление.

Прав си за раздаването на епитети. Когато става дума за история, не ме интересува за кого гласуваш. Но е факт, че определени концепции се опират на повече и по-релевантни към темата факти. Инак съм убеден, че и условно наречените "левичарски" възгледи си имат основанията. Или поне - искреността на привържениците си. В крайна сметка спорим за интерпретации на отдавна известни неща. Най-много да постигнем избистряне на две противополжни позиции.

Редактирано Ноември 8, 2011 от glishev

[alvassareiro]

франция; обаче прави революция, слага край на феодалната система - първо във франция, а после в цяла западна европа;

Френската революция на слага край на феодализма, а на абсолютизма. Абсолютизмът във Франция всъщност слага край на феодализма там.

ФР не слага край на нищо в Европа. това е либерално социалистическо клише. Нито градовете на Ханзата, нито републиките на Северна Италия, нито Англия на конституционната монархия и индустриализма имат нещо общо с ФР. ФР е белег за изостаналост на Франция от основните процеси по модернизирането на Европа, нищо не постига, защото хвърля страната в десетиления политически хаос и войни и свършва с реставрация на стария режим.

Всъщност зад ФР стоят сили, външни на Франция, и генезисът не новото не е Франция, а Англия, а преди нея - ренесансова Италия.

но редица подобни движения по модернизиране приемат външно белезите и лозунгите на ФР, защото тя е видно събитие, трогнало света с героизма и хъса си. Но само по външни белези. Генезисът на модерното е в Северна Италия и Англия.

Редактирано Ноември 8, 2011 от alvassareiro

[alvassareiro]

Алва, това са клишета. Разбира се, че епохата на меркантилизма произлиза пряко от средновековните търговски движения и градски корпорации.

Градските комуни също са средновековно явление.

Прав си за раздаването на епитети. Когато става дума за история, не ме интересува за кого гласуваш. Но е факт, че определени концепции се опират на повече и по-релевантни към темата факти. Инак съм убеден, че и условно наречените "левичарски" възгледи си имат основанията. Или поне - искреността на привържениците си. В крайна сметка спорим за интерпретации на отдавна известни неща. Най-много да постигнем избистряне на две противополжни позиции.

Хайде без манипулации. капитализмът и меркантилизмът произлизат от средновековните търговски и занаятчийски движения в градовете републики на Северна Италия - свят, който е антипод на всичко средновековно. Северна Италия е аномалия сред средновековното. Средновековна Европа е феодална и аграрна, Северна Италия е манифактурна и градска. И по италиански образец подобни неща се правят във Франция, Холандия и особено северна Германия. И това слага край на средновековието.Не може нещо, имаментно на друго, да му сложи край.

тук съм описал http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12480&pid=193349&st=0&#entry193349

Редактирано Ноември 8, 2011 от alvassareiro

[glishev]

Сиреч, Алва, според теб ще излезе, че зад Френската революция стои отново Църквата

[alvassareiro]

Не, не знам как заключи. Зад ФР стои стремежът да се наваксат процесите, които са факт в остатъка от Европа, и на които Църквата и абсолютната монархия са прът.

съзирам белези на аисторично мислене. ФР е едно голямо нищо, единичен акт. Зад нея обаче стоят поне 300 години процеси, които не започват с нея, а свършват с нея.

Редактирано Ноември 8, 2011 от alvassareiro

[glishev]

Е, как единичен акт, хем следствие на триста години процеси Сам си противоречиш.

А инак заключих от това, че извеждаш Революцията от Ренесанса. Който пък започва от Църквата

[alvassareiro]

Не, Ренесансът не започва от Църквата. А от политически и икономически експеримент, подет в северна Италия.

[alvassareiro]

Е, как единичен акт, хем следствие на триста години процеси Сам си противоречиш.

А инак заключих от това, че извеждаш Революцията от Ренесанса. Който пък започва от Църквата

Ами Глишев, напълно е възможно единичен акт да е слествие не от триста, а от три милиарда години. Например изригването на вулкан, което е единичен акт, е резултат от хиляди години натрупване на напрежение под земната кора. Или скъсването на язовирна стена.

В случая с ФР единичният акт може да е френски, само че силите, които го предизвикват, не са, идват отвън и нямат нищо общо с Франция.

Редактирано Ноември 8, 2011 от alvassareiro

[alvassareiro]

Бих искал с едно вкючване, защото след малко излизам, да се адресирам лично към Южняк.

Южняк, ролята на корпорациите за модерното общество и държава така както си го описал цитирайки Фуко, е мот а мо, буквално съвпадение с идеите на Алвин Тофлър в книгата му "The third wave". И той прави пълна аналогия с корпорацията и индустрията върху формите на политически живот, образованието, семейството, представата ни за време и пространство.

Та Тофлър казва в прав текст, че модерната национална държава произходна директно от модела в една корпорация.

И съм приятно изненадан.

Защото ти цтираш едни не левичарски, а моткрито марксистки възгледи в нашия форум, защото Тофлър е бивш марксист. За което те поздравявам разбира се.

Редактирано Ноември 8, 2011 от alvassareiro

[ISTORIK]

Тофлър е бивш марксист.

Марксист, ама - бивш. Бивш, ама - марксист...

[Last roman]

Марксист, ама - бивш. Бивш, ама - марксист...

Има ли някакво значение? Марксист да не е обидна дума?

[ISTORIK]

Не, не е обидна дума. Но не стана ясно, хубаво ли е, че е бил марксист, хубаво ли е, че е бивш марксист и - накрая - хубаво ли е, че е бил цитиран.

[Doris]

Хубаво е, защото се изяснява конспирацията: отвънка - десен, отвътре - ляв. .

[Южняк]

В лявото само по себе си няма нищо лошо, напротив. Ми той сам Фуко, когото Алвата взе за маккартист , всъщност е няй влиятелния ляв в историческата антропология; отляво има хора с огомно интелектуално влияние, гиганти - като Фуко или социолога Бордьо, а защо не и Бодрияр с неговата симулакра; дали някой е ляв или десен, дали е мъж, жена, хермафротит, хомосексуалист или е содомит и се чука с котки (Фуко, освен криптомарксист, е и хомосексуалист - и това изобщо не го прави по малък и съвсем определено никой теоретик от обществените дисциплини не ме е изумявал толкова) - ми това няма никакво отношение към качествата му; това "левичари" във входния постинг го използвах в смисъл на "борци за мир" и за подобряване на международното положение; кой както иска, така да го рабира.

Понякога си лепят "марксист" като етикети - напр. Бордьо, което не значи, че имат вземане даване с марк-са - просто да подчертаят живата си връзка с лявата традиция, която името Маркс олицетворява; иначе примерно Бордьо е повече веберианец, а Фуко няма да казвам какъв е, но когато веднъж го притиснали да каже с кой мислител свързва теорията си, настанала голяма изненада и мнозина не повярвали на ушите си.

Виж, борцитите за мир са друга категория; не точно политическа.

[alvassareiro]

определих като макартист теб не Фуко

[alvassareiro]

хич не съм съгласен, че средновековието е по-плодовито от античността, защото античността ражда тъмните векове, а средновековието дава индустриалната революция, демокрацията, късите поли и електричеството. Вярно, едното става след другото, но далеч не значи, че е породено от него. Краят на средновековието е белязан от процес, наречен Ренесанс, това е връщане назад към античните модели, не само в изкуството, а в политиката и икономиката. И именно този ренесанс ражда модерната епоха. Всъщност, античността има редица поразителни прилики с модерността - в античността има демокрация, има и индустриална революция, тази на древна елада, трансформирала затворената си икономика, базирана на екстензивно земеделие в отворена, базирана на интензивно земеделие и международна търговия; античността е свързана с научното развитие в пълна свобода, и със светския характер на обществото. Не на последно място, в античността гръкоримската цивилизация контактува с всички останали познати цивилизации на времето й, в резултат на което те се ЕЛИНИЗАРАТ, така както днес модерната епоха МОДЕРНИЗИРА всички. Именно тези модели загиват с настъпването на Средновековието, и е нужно едно пробуждане чрез ренесанса, за да си припомнин какво е било преди, за да дръпнем рязко напред.

[ivo01]

хич не съм съгласен, че средновековието е по-плодовито от античността, защото античността ражда тъмните векове, а средновековието дава индустриалната революция, демокрацията, късите поли и електричеството. Вярно, едното става след другото, но далеч не значи, че е породено от него. Краят на средновековието е белязан от процес, наречен Ренесанс, това е връщане назад към античните модели, не само в изкуството, а в политиката и икономиката. И именно този ренесанс ражда модерната епоха. Всъщност, античността има редица поразителни прилики с модерността - в античността има демокрация, има и индустриална революция, тази на древна елада, трансформирала затворената си икономика, базирана на екстензивно земеделие в отворена, базирана на интензивно земеделие и международна търговия; античността е свързана с научното развитие в пълна свобода, и със светския характер на обществото. Не на последно място, в античността гръкоримската цивилизация контактува с всички останали познати цивилизации на времето й, в резултат на което те се ЕЛИНИЗАРАТ, така както днес модерната епоха МОДЕРНИЗИРА всички. Именно тези модели загиват с настъпването на Средновековието, и е нужно едно пробуждане чрез ренесанса, за да си припомнин какво е било преди, за да дръпнем рязко напред.

Много правилен коментар!!