Отиди на
Форум "Наука"

Интелигенция и християнство


Panzergrenadier

Recommended Posts

  • Потребител

Нека в тази тема дискутираме отношението на интелигенцията към християнството и Църквата/църквите през различните периоди от човешката история.

В началото на 20-ти век представителите на интелигенцията традиционно са се смятали за „християни”. Под „интелигенция” разбирам обособена социална група от хора, които професионално упражняват висококвалифициран умствен, предимно творчески, труд в областите, непосредствено свързани със създаването, съхраняването, разпространяването и социализацията на духовните ценности. Дели се съгласно интелектуалните и творческите баншове на научна, техническа, педагогическа, медицинска, художествена и др.

Те приемали християнството като „благородно учение”, „с високи идеали”, „то е прекрасен път за усъвърженстване” и пр.

Но интелектуалецът прокарвал и друга теза: „приемам християнството, но не и неговите суеверия, аз имам собствен възглед за религията, имам си свое християнство, няма да се черкувам, да паля свещи и да си бия главата в пода.”

Интелектуалците се увличали по западната философия, четяли „модерни мистици” като Якоб Бьоме и Майстер Еркхард, Емануел Сведенборг но не и трудовете на църковноприетите православни и католически мистици, интересували се от далекоизточна мистична поезия, но не и от църковна химнография и пр.

Появил се неприрязън, невежество, високомерие, отчужденост, нежелание за разбиране на интелигенцията на църковния живот. Литература, кино, театър, преса – всички се обединили да дискредитират християнството – под формата на пасквили, анекдоти, насмешки за живота в църквата.

Така се появило „Либералното, абстрактно християнство” – „Разбирай християнството както искаш и живей както ти харесва. Клетвопрестъпници, лъжци и развратници говорят и разсъждават за християнството и дори считат себе си за „християни”.

Според някои /например архимандрит Рафаил (Карелин)/ първият етап на отношението на интелигенцията към църквата е отчужденост и студенина, които не рядко водят към втория етап: открито противопоставяне.

В своето мнозинство съвременната интелигенция явява ли се враг на християнството?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

това е един интересен въпрос, по който ще си позволя да взема отношение.

той е частен случай на един по-голям въпрос, а именно връзките или срещите между наука и религия. погрешно е да се смята, че двете са коренно противоположни неща. Във всички епохи и конкретно в християнската история религия и наука е едно. тогава защо днес смятаме, че има конфликт между тях.

Отговорът се крие в характера на срещите, които научното и религиозното имат в последните 1 500 години от европейската история.

първата среща между наука и религия е в античността на древна елада. Срещайки се, между тях не избухва конфликт, защото имат различни полета на изследване. Религията не претендира за научна истинност, забляга на ритуалното и сакралното, не изразява фундаментални идеи за света и природата.

Втората среща между наука и религия е в зората на новата ера, когато християнството среща науката на древна елада. Въпреки първоначалните им търкания, двете сключват съюз в смисъл, че християнството попива древногръцката наука, изразява се с термините на философията, логиката, гръцкия и латинския, и сливайки се с научните възгледи на древните гърци, ги защитава като догми.

Третата среща между наука и религия е през 15-17 век, когато става ясно, че редица древногръцки научни постановки са просто неверни. Но оспорването им се възприема като пряк удар по църквата, нищо, че нямат нищо общо с нея. Просто грешата на християнската църква е, че защитава неверни научни истини. А те са неверни, защото инструментариумът им е просто недостатъчно добър. А ги защитава, защото влизайки в съюз с древногръцката наука от зората на новата ера, християнството попива основните древногръцки научни истини, пък били те и неверни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

той е частен случай на един по-голям въпрос, а именно връзките или срещите между наука и религия. погрешно е да се смята, че двете са коренно противоположни неща. Във всички епохи и конкретно в християнската история религия и наука е едно. тогава защо днес смятаме, че има конфликт между тях.

Нищо погрешно няма в едно такова схващане - наука и религия са коренно противоположни неща. Но конфликт между двете има само в случаите, когато си навлязат в териториите, така да се каже. Изглежда правилото на Хаузе е приложимо не само в екологията:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В ранните си години християнството е било религия на бедните и онеправданите, християнското учение се е предавало устно и е имало негативно отношение към интелигенцията (книжници и фарисеи). Свидетелства за това отношение има много в Новия завет, който пък в по-нови времена служи като оправдание за неприязънта на църквата към тия, които много знаят, имат собствено мнение, търсят други отговори...

Блажени са нисшите духом, защото тяхно е царството небесно.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хей, давайте, това е готина тема, наистина :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тома Аквински и Августин Блажени дали могат да се дефинират като интелигенция? :)

Църквата и интелектуалците са помежду си в отношения, типични за просветения индивид и всяка друга институция. В определен период са скарани, в друг един чрез друг постигат цивилизацията..

На везната имаме драматични периоди на конфликти, но през повечето време на европейската история отношенията са си съвсем даже много добри. Църквата финансира какво ли не, голям обем от художественото творчество на Европа е свързано с нея и е основано на християнството.

Че какво би бил Ренесанса без църквата?

Към горните двама можем да добавим с чисто илюстративна цел почти всички музиканти до края на 18-ти век и да кажем, ето този човек:

post-727-003842700 1322206312_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами по принцип това по-скоро не са две противоположни понятия, а общо и частно понятие. В смисъл, че представителите на духовенството са си част от интелигенцията. Сещате се прослувутата нашенска формула - кмета, даскала и попа (в соца председатела на ТКЗС, макар на него по-често да се гледаше като на властови, а не интелектуален елемент). Между другото преди Освобождението са искали даскалите да имат хубав глас, защото са пеели в черквите като псалтове - това е било сред задълженията им.

Втори е въпросът за "прогресивната комунистическа интелигенция" от рода на др. Тодор Живков, проф. Божидар Димитров и др. под. интелектуалци. Тук по правило се наблюдава класическото развитие на парвенютата-новобогаташи. В началото са доста враждебно настроени към всичко учено, което разбира се включва и попа. След това, като побитуват в културна среда, радикализмът им спада, макар до края на живота им да продължава да си личи откъде са произлезли - примерно могат да псуват по телевизията тъй, че да засрамят дори сръбски професор по библиотекарство.

Като цяло БПЦ никога не се е противопоставяла на науката и е играла важна роля в просветното дело. Това, което се приписва на църковната институция се отнася до римокатолическата църква в периода, в който й е била наложена схизма и папата е бил отлъчен и предаден на анатема. Сиреч строго погледнато, те не може да се приписват на християнската църква, защото са вършени от хора, които са били отделени от нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Е, за историка не важат разграниченията, които важат за част от духовенството. За някой ултраправославен зилот католиците може и да не са християни, но от гледна точка на историята православни, католици, протестанти, арменци и всякакви подобни са просто различни общности в рамките на християнската религия.

Впрочем, православните духовници никога не са изисквали повторно кръщение за католици, преминаващи към православие, така че дори от вътрешно православна гледна точка не е вярно, че католикът не е "част от християнската Църква". Православната Църква признава действителността на католическата йерархия и тайнства.

Инак си прав, че духовенството по принцип е част от интелигенцията. Това е така поне от V в. насам, ако не и от по-рано. Интелектуалната роля на епископите и монасите в никакъв случай не бива да се подценява - а това често се прави. Съгласен съм и за ролята на българската Църква в частност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами схизмата означава, че една църква е отделена, отцепена от христ. свят и действията й не могат да го ангажират. Затова и решенията на католическата църква след схизмата не важат за християнските църкви - напр. за непогрешимостта на папата, макар това да е по-скоро еретично, отколкото схизматично решение, тъй като противоречи на Св. писание. Иначе по времето на княз Борис І макар да е преди схизмата католиците също за започнали да кръжават повторно и това разбира се не останало без последици, защото за този период се говори за т.нар. "малка схизма".

Що се отнася до тайнствата, то определено не е вярно и на християните не е разрешено да взимат безквасен хляб, нито на свещениците им да служат в кат. храм (става дума не за всичко, напр. и за службите, които се правят по домовете, на гробищата или в полето, а за тези, които се извършват върху осветен св. Престол).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Ами схизмата [...] върху осветен св. Престол).
Е, това е вътрешноправославна гледна точка, при това не е единодушно приета. Извън нея, вече от историческа позиция не можем да кажем, че мнозинството християни не са християни. Все пък съществуват повече католици и протестанти отколкото православни.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Инак си прав, че духовенството по принцип е част от интелигенцията.

По-скоро духовенството е БИЛО част от интелигенцията.

За коя интелигенция обаче говорим? Само за европейската или?... whistling.gif

Както и да е. До определен момент една значителна (дори преобладаваща) част от хората, можещи да се определят като интелигенция са били духовни лица. Съвсем нормално...

В момента, когато човешкият разум е бил поставен в центъра, е започнало противостоенето но духовенство и интелигенция. Т.е. през Ренесанса.

Това не означава, че и до днес няма духовници, които могат да се включат в редиците на интелригенцията. Ако разгледаме историята на науката през 19 и 20 в. ще видим доста духовни лица и то в областки като за почнем от генетиката и стигнем до праисторическите изследвания.

Редактирано от Black Wolf
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Но защо да е противопоставена интелигенцията на духовенството в новия период? Тук е възможно да има неточност - Умове и сатрапи има и в, и извън духовенството. Салазар Фриас например си е духовник от класа.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Нищо погрешно няма в едно такова схващане - наука и религия са коренно противоположни неща. Но конфликт между двете има само в случаите, когато си навлязат в териториите, така да се каже. Изглежда правилото на Хаузе е приложимо не само в екологията:)

тогава как си обясняваш антидисестаблишментарианизма...

много по-близо до целта ще попаднем ако използваме един закон от социалните науки - Всичко, което човек прави е борба за власт. В различните еснафи просто се групират хората, избрали в борбата за власт да наблетнат на определени тактики - хората на изкуството със секс и циркаджълъци, хората от силовите групировки и структури - с мускули и тарикатщина, учените - с честност и любопитство и т.н. Не знам какво наричате интелигенция и християнство, но на фона на фейсбук и гугъл звученето на титлите "професор" и "архимандрит" ще избледнява все повече и повече, защото вече никога никой (и никъде освен в Китай)няма да има монопол върху религията и другите видове познание.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...