Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Здравейте,

Нека кажем нещо за наемниците през историята.

Коя е най-ранната епоха/година от която има сведения за наемници?

Някои битки в които са участвали доста наемници, или такива в които отначалото са били на едната страна и в последствие преминават на другата (и поради какви причини).

Как се развива този занаят през историята включително и днес.

Надявам се, че темата ще ви е интересна.

Редактирано от Mr.Shades
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Особено е интересен случая с наемниците в битката при Велбъжд, при това още не е изследван както трябва. Мон Феран беще почнал нещо да прави, ама не знам докъде е стигнал :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Какъв точно смисъл се влага в понятието "наемници". За чуоди наемници ли става дума или за платена армия, каквато е и нашата в момента. Защото наемници означава просто войници, които не се набират, а са на заплата. Технически погледнато наемници има откакто са измислени парите, защото търговските държави като напр. Картаген наблягали на монетите, а не на мечовете, тъй като с парици винаги може да се набави оръжие, ама с оръжие само понякога може да са набавят пари. Владетелите предпочитали чужди наемници, защото се бият за пари и няма да имат колебания да го пазят от верноподаниците му, ако се вдигнат заради високите данъци за да събира пари за наемници. Напр. тези дето са защитавали двореца Тюйлери по време на Великата фр. революция са били швейцарци както папските гвардейци. Виз. императори са имали пък варяжка гвардия. Но и това не е много надеждно, защото да речем мамелюците от наемници станали владетели на страната.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Под наемници имам впредвид хора които не са задължително от твоята националност и единствената им мотивация са парите.

Също така ме интересуват известни наемници през историята.

П.С Може ли да ви говоря на ''ти''? :laugh:

Редактирано от Mr.Shades
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Под наемници имам впредвид хора които не са задължително от твоята националност и единствената им мотивация са парите.

Също така ме интересуват известни наемници през историята.

П.С Може ли да ви говоря на ''ти''? :laugh:

Що се отнася до мене може и дори е препоръчително; не вярвам друг да има нещо против също тъй:))

Най-известните наемници в историята са римските войници от времето на Гай Марий насам. (Поправи ме, Аециус:) ). Само че единствената им мотивация не са парите, това е сигурно. Парите и трофеите са просто цената им, но мотивацията им е че са нещо значимо в Рим и че членуват в това особено братство, наречено армия...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това е повече за антична, а не за средновековна история. Наемници има от, ехеее, дълбока древност. Наемник е Ксенофонт.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... Най-известните наемници в историята са римските войници от времето на Гай Марий насам. (Поправи ме, Аециус:) ). Само че единствената им мотивация не са парите, това е сигурно. Парите и трофеите са просто цената им, но мотивацията им е че са нещо значимо в Рим и че членуват в това особено братство, наречено армия...

Най-известни, според мен, са кампанските наемниците (мамертинците), които превземат Месана - градът, който са наети да пазят. За да се предпазят от сиракузкия цар Хиерон, отправят покана до Рим и Картаген за помощ. Първи се отзовават римляните и така тези наемници стават формална причина на първата пуническа война.

Редактирано от DendroaspisP
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Етолийците и критяните също са наемници. При тях даже не било подсъдно да се бият срещу сънародниците си.

Друг пълководец наемник е спартанецът Ксантип, който, командвайки кртагенците през Първата Пуническа война успява да разбие римляните в Африка.

КГ, това че една армия е наемна /каквато е римската след реформата на Марий/, не означава че попада в графата на авантюристите, които се бият наляво и надясно само за пари и нямат никакъв морал.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Солдат" нали идва от "солдо". Професията си е от най-древните.

В Средновековието пък добива особена популярност заради малките армии тогава. "Кондотиери", "волонтиери", "ландскнехти" - на различните езици по него време.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Доста обширна задача. То само наемците свързани с тъдявашните земи е проблемно да се изброят, та какво остава за нещо по-мащабно.

Тракийските царе редовно са ползвали гръцки наемници, както примерно Севт е ползвал споменатия Ксунофонт. Това съвсем не означава, че гърците не са използвали траките - те особено са си падали по леката тракийска пехота наречени пелтасти и поради честата им употреба, това станало нещо като название на този вид войска.

Имаме наемана не авари от Крум срещу Никифор.

Имаме неуспешен опит за наемане от византийците на печенегите срещу Симеон и успешно наемане на Светослав срещу Петър І.

Норманските наемници са ползвани при потушаването на въстанието на Петър Делян.

Превземането на Цариград от кръстоносците е станало, защото Алексий ІІІ им обещал прилична сума, ако им помогне да върне трона на баща си, макар в случая да се обърнали срещу човека който ги е наел. Което напомня за наемането на турци от Иван Александър, които после покороли България. Преди това има едино изпълнение на каталаните във Византия с доста вредни за империята последици, при което има сродяване на водачите им с Иван Асен ІІІ, а после и преговори за задомяване на вдовицата на Чака (на български са преведени съответните откъси от хрониката на Рамон Мунтанер). За битката при Велбъжд стана дума. Та както казах - дълго може да се говори по този въпрос. То даже е доста дълго и само да се изброява.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Наемникът е човек, който воюва или извършва друга военна дейност (шпионаж, убийство) в замяна на парична печалба и/или други лични облаги (плячка, напр.), често – без оглед на идеологията, националността или политическите предпочитания на страната, на която служи. Според съвременната дефиниция, наемникът е някой, който участва във въоръжен(и) конфликт(и), въз основа на обещанието за материална компенсация, а не - заради пряк интерес или - заради правно задължение да участва в самия конфликт. Съществуват и много случаи, когато са съчетани и двата интереса - личното облагодетелстване и идеологическите предпочитания на работодателите. Наемникът най-често се самоопределя, като „свободна личност, избираща сама войните, в които участва".

Терминът „наемник" НЕ се използва, отнесен към войник от редовна държавна армия, въпреки че той получава парична награда за времето на службата си. В разговорния български език думата бива натоварвана и с негативен смисъл.

В „Допълнителен протокол към Женевските конвенции от 12.08.1949 г. относно защитата на жертвите на международни въоръжени конфликти (Протокол 1)", Член47, т. 2, се определя:

„Член 47 - Наемници"

2. Наемник е всяко лице, което:

а) e специално наето на място или в чужбина, за да се сражава в определен въоръжен конфликт;

б) пряко участва във военните действия;

в) участва във военните действия, ръководейки се предимно от желанието за лична облага и в действителност е получило обещание от (или от името на) участваща в конфликтастрана да получи материално възнаграждение, значително надвишаващо онова, което е обещано или се изплаща на военнослужещите със същото военно звание (военен чин) и функции от въоръжените сили на тази страна;

г) не енито гражданин на участваща в конфликта страна, нито пък живее на територия, контролирана от участваща в конфликта страна;

д) не е от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна и

е) не е било изпратено от държава, която не участва в конфликта, за изпълнение на официална служба като член на нейните въоръжени сили.

Трябва да се вземе под внимание, че много страни, включително – и САЩ, не са подписали „Допълнителен протокол към Женевските конвенции" от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на международни въоръжени конфликти (Протокол 1)", което означава, че въпреки, че е широко приет, той не е общовалиден документ.

Например, френският Чуждестранен легион и полковете, съставени от гурки (жители на Непал), в британските и индийските войски не са считани за наемници, макар да отговарят на много от изискванията на член 47 от протокол I към Женевските конвенции. Те се считат за част отвъоръжените сили на Франция, Великобритания и Индия.

Една отпървите регистрирани употреби на чуждестранни наемници датира от Древен Египет. През XIII век пр. Р. Хр., когато фараонът Рамзес II използва 11 000 наемници по време на своите военни походи. Той използвал нубийски наемници за разузнавачи и за лека пахота. Освен услугите на нубийците, древните египтяни използвали още услугите на немници от либийски, сирийски, ханаански и сардински произход.

Древнните гърци и Птолемеите в елинистически Египет използвали наемици откелтски произход.

Много гърци били използвани като наемници от Персийската империя, включително – и по времето на персийските походи в Гърция.

Алексадър III Македонски използвал гръцки и тракийски наемици.

В Картаген, с изключение на висшия команден състав, са се използвали предимно наемни войски.

Към края на своето съществуване Западната римска империя също използвала много наемници и федерати, произхождащи от съседните романизирани „варварски" народи.

Византия също използва наемни отряди. Например – викинги: т. нар. Варяжка императорска гвардия или хората на Харалд Хардрад - за потушаването на въстанието на Петър II Делян.

През XI-XII в. английските владетели ползвали фламандски (от Фландрия) наемници.

В арабска Испаия много от арабските емири използвали наемници от средите на християнското рицарство.

По време на 100-годишната война уелсецът Оуен „Червената (Кървавата?) ръка" сформира свой отряд, който се бие на страната на французите срещу англичаните. Убит е по време на английската обсада на крепостта Mortagne.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

При конвенциите по правило дефинициите важат само за самата конвенция, а не са общовалидни. Това е така, защото те се договарят между страните за всеки конкретен случай и при друг конкретен случай обикновено се налага да се направи друго определение на понятието.

Затова и в случая има разни такива уговорки:

не е от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна // да получи материално възнаграждение, значително надвишаващо онова, което е обещано или се изплаща на военнослужещите със същото военно звание (военен чин) и функции от въоръжените сили на тази страна

Защото наемната армия, т.е. платената армия, каквато в момента е нашата също се състои от наемници. Но за целите на конвенцията те са изключени, макар по същество да са такива.

Макар че примерно това ми се вижда доста гумено:

д) не е от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна

Защото наемника по правило си се включва в състава на въор. сили на страната, от която е нает.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Надявам се интересът скоро да не секне.

Не чакай на гюме, а се поразрови за примери и ти:)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

* * *

Защото наемната армия, т.е. платената армия, каквато в момента е нашата също се състои от наемници. Но за целите на конвенцията те са изключени, макар по същество да са такива.

Макар че примерно това ми се вижда доста гумено:

д) не е от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна

Защото наемника по правило си се включва в състава на въор. сили на страната, от която е нает.

Има ли нещо дефинирано в конвенциите за паравоенните групи?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не трябва да се слага знак за равенство между паравоенни и наемници. От една страна наемниците не е задължително да са паравоенни, и от друга паравонните не е задължително да са наемници.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Паравоенните формирования са съставени от цивилни лица. Те имат организация и функции, сходни с тези на кадровите военнослужещи, но не се считат за част от официалните въоръжени сили на държавата. Нямат статута на професионална армия.

Терминът включва гръцката представка пара-, която означава в допълнение към.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някой да знае за случаи в които наемници минават от едната страна на другата?

Редактирано от Mr.Shades
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някой да знае за случаи в които наемници минават от едната страна на другата?

И какво, като минават? Политиците да не би да имат морал, че на наемниците да търсим карес...

Има един роман "Кучетата на войната", на Фр. Форсайт. Там се описва психологията на наемника.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Някой да знае за случаи, в които наемници минават от едната страна на другата?

Разбира се.

Нинджите - те са безскрупулни и, ако днес са предоставили услугите си на един самурайски род, то утре може да помагат на някой вражески род, дори - срещу предишния си работодател.

Те винаги избират най-изгодната оферта. В някои случаи нинджи от определен нинджа клан или от определена нинджа школа предоставят услугите си и на двете враждуващи страни.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И какво, като минават? Политиците да не би да имат морал, че на наемниците да търсим карес...

Не ме интересуват политиците, и не съм започнал да съдя наемниците (не е моя работа да ги съдя).Зададох въпрос в които питах за примери при които наемниците в една битка минават от другата страна. Това, че вие не сте ме разбрали е отделен въпрос...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В италианските ренесансови войни май има такива случаи, а иначе по-известни са епизоди, в които наемниците в решителния момент предоговарят възнаграждението си, за да не изменят в битката.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Имах предвид - по време на битка.

Битката при Манцикерт (26.08.1071 г.) - узите, които са съюзници на Византия, минават на страната на селджукските турци. Император Роман IV Диоген е ранен (след като конят му бива убит) и пленен жив.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...