Крал Твърдко I и разцветът на Босна

[Monarh]

Стефан Твърдко I е бан на Босна през 1354 -1366 , 1367 -1377 , а от 1377 до 1391 и неин пръв крал .Той успява да осигури независимостта на Босна от Унгария . При него страната става най-силната държава в Западните Балкани , като включва и части от Сърбия и Далмация .През 1377 приема заедно с кралската корона името Стефан , което на гръцки значи ,,венец " .

Произход

Твърдко е роден през 1338 г. Баща му Владислав Котроманич е син на Стефан I , бан на Босна от 1290 до 1314 г. и на принцеса Елисавета , дъщеря на сръбския крал Стефан Драгутин и принцеса Каталина Унгарска . Майка му Елена Шубич произхожда от хърватския аристократичен род Зрински и е дъщеря на графа на Трогир , Сплит и Шибеник.По бащина и майчина линия Твърдко е наследник на 2 от най-значимите аристократични фамилии в южнославянския свят , които спадат към висшата аристокрация на Унгарското кралство . Неговата братовчедка Елисавета Котроманич през 1353 г. се оженва за унгарския крал Лудвиг I . Дядо му Стефан Драгутин е от рода на сръбските Неманиди .

Бан на Босна

Твърдко наследява своя чичо Стефан II Котроманич като бан на Босна през 1353 г. и с това става номинален наместник на на унгарския крал южно от Сава . Първото му споменаване на 15 годишна възраст е във връзка със сключения през същата година брак на Лудвиг I с Елисавета Котроманич. Първоначално вместо младия бан управлява баща му Владислав . Когато той умира през 1354 г. , Твърдко и брат му Вук получават освен Босна и банствата Загорие и Херцеговина ( Захълмие ) . Майка им Елена се опитва да управлява от тяхно име , но не е приета от босненската аристокрация . Твърдко сам успява да потуши бунта на аристокрацията , която е водена от неговия братовчед Павле Кулишич . Павле е затворен , а имотите му са конфискувани от владетеля . Чрез този успех младият бан се доказва като самостоятелно действащ владетел .

Когато Младен III Шубич умира , неговите владения в Далмация остават без господар . Унгарският крал настоява Елена Шубич Котроманич и сина й Твърдко да поемат областите южно от Дувно и с това да поставят и тях под върховенството на Унгария . Това се осъществява само отчасти .

По време на Унгарско-венецианската война ( 1356-1358 ) отношенията на Твърдко с крал Лудвиг сериозно се влошават . Банът отказва да предостави на разположение войски за войната . През 1357 г. той е извикан в унгарския двор и Лудвиг му отнема Херцеговина , като задържа и аристокрацията в границите на Далмация в своята свита . Сега Твърдко и брат му Вук запазват само банствата Босна и Усора . Дадени са им указания да се борят срещу Богомилската ерес , което би дестабилизирало техните позиции, защото богомилите имат много привърженици сред босненската аристокрация .

Действията на краля указват колко крехко е било унгарското върховенство в южните граници на държавата . То се основава на предимно на личните отношения на владетеля с аристократичните фамилии и градовете . И въпреки че Лудвиг вижда във властта на Твърдко заплаха , той няма властта да го отстрани като бан в Босна , макар че като крал той формално има правото да назначава и сваля бановете на Босна ...

Редактирано Януари 8, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

След като Лудвиг през 1358 г. приключва завладяването на венецианските владения в Далмация , той поставя под своята закрила и Република Рагуза . С това властта на Твърдко трябва да бъде подронена , тъй като преди това босненският бан е бил покровител на републиката . Лудвиг обаче няма властта да защити Рагуза от нахлуванията на сръбския княз Воислав Воинович ; след като рагузанците неколкократно отправят молби за помощ , войските на Твърдко , а не на краля , са тези , които възстановяват реда през 1362 г. С тази победа банът отново привлича на своя страна голяма част от благородниците в босненско-далматинския граничен регион .

През 1363 г. се стига до открита война на Лудвиг срещу Твърдко . Босненският епископ Петър Шиклош още през 1360 г. е получил благословията на папата за това , защото Рим вижда в Твърдко главата на босненските еретици . Босненският бан продължава да печели победи и окончателно става независим от Унгария. През 1364 г. той се нарича ,, по Божията милост бан на цяла Босна " , като пропуска споменаването на унгарския крал в титлата си . Много босненски аристократи обаче не го признават като владетел , така че в страната се стига до състояние подобно на гражданска война .

През февруари 1366 Твърдко е свален от босненската аристокрация и заместен от брат си Вук . Той трябва да бяга в Унгария , където се помирява със своя кралски баджанак . В края на март 1366 отново получава части от Босна под негов контрол , Лудвиг отново го назначава за бан и с помощта на краля , както и на рагузанците , побеждава своя брат Вук и бунтовническата аристокрация . Като наказва едни , а други дарява с нови привилегии , Твърдко отново укрепва господството си над босненските аристократи . Същевременно брат му бяга в Рагуза . Банът отхвърля предложението за посредничество на рагузанците , които го молят да се помири с брат си . През юли 1367 г.той настъпва към Рагуза , но Вук успява се измъкне от града .Остатъкът от годината преминава във военни походи срещу различни князе в Херцеговина и източната част на Босна ...

Редактирано Януари 11, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

Вук успява да направи така , че папа Урбан V да анатемоса Твърдко като еретик и да призове за неговото прогонване . Банство Босна отново трябва да стане зависимо от Унгария и Вук да бъде назначен за бан . През 1370 г. той навлиза с войска в Босна , но след това се убеждава , че трябва да прекрати братоубийствената война срещу Твърдко .

Същевременно Твърдко се съюзява със сръбския княз Лазар Хребелянович , чиято територия се намира около река Морава , срещу Никола Алтоманович , който управлява по течението на Дрина и в Херцеговина . През 1373 г. Никола е победен и неговата държава е поделена , като в играта се намесва и Джураш Балшич от Зета . Той иска да си осигури Требине , за което предявява претенции и Твърдко .

През 1374 г. Твърдко окончателно се помирява със своя брат Вук . През същата година той се жени за Дорослава или Доротея , дъщерята на българския цар Иван Срацимир . След сватбата през декември банът предприема изненадващо нападение в територията на Балша и превзема Требине . Също така той завладява останалите сръбски земи северно от града докъм значимия за православието Милешевски манастир .

Владения на жупан Никола Алтоманович 1367 -1373

Владения на съседите след подялбата на владенията на Никола Алтоманович

Редактирано 23, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

Монархията на Твърдко

През 1376 г. обсегът на властта на Твърдко се разпростира освен над Босненското банство , също и над земи , които никога

не са били зависими от Унгария , а са принадлежали на сръбската държава . По тази причина Твърдко може да изгради своя независима монархия , като той се разглежда като наследник на сръбските Неманичи , които още от началото на XIII век са притежавали кралско достойнство . На 26 октомври 1377 г. той се коронясва в Милешевския манастир до Приеполе за ,,Крал на Сърбия , Босна , Крайбрежието и Западните земи " .

Твърдко поема сръбските дворцови длъжности и титли , които предава на своите босненски аристократи . От 1 страна , с това той документира своята независимост от Унгария , от друга страна , по този начин успява да спечели признанието на своите сръбски поданици . Най-значимите сръбски князе Лазар Хребелянович и Вук Бранкович признават монархията на Твърдко . Лудвиг I Унгарски приема коронясването за крал на Сърбия , но държи на титлата бан на Босна . Това обаче няма практическо значение . След смъртта на Лудвиг през 1382 г. титлата на Твърдко като босненски крал става неоспорима .

През 1378 - 1381 г. отново има военни спорове в Далмация , в които Твърдко участва повърхностно , той обаче трябва да осигури господството си в Сърбия . Рагуза и Котор успяват ловко да използват Венецианската република , Унгария , а също и босненския крал едни срещу други и така да извоюват своята автономия . Накрая двата града признават върховенството на Унгария , но фактически са независими . През 1382 г. Твърдко изгражда свое собствено пристанище при Бърстаник ( днес Херцег Нови ) , за да има независим от Котор и Рагуза достъп до морето . Рагузанците осъзнават опасността за тяхната търговия и блокират Нови , докато кралят не им даде отново скъпоценната търговия със сол ...

index.htm

Редактирано 27, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

Останки от църквата в Миле , където е коронясан Твърдко I

[Monarh]

След смъртта на Лудвиг I през 1382 г. Твърдко става настойник на братовчедка си Елизабет и нейните дъщери Мария Унгарска и Ядвига Полска . Също по това време кралят започва да изгражда с помощта на Венеция малка флота , която обаче по никое време не може да се конкурира с морската сила на далматинските градове .

Чрез братовчедка си в следващите години Твърдко е въвлечен неколкократно в конфликти с унгарците . През 1385 г. той успява да поеме и личните владения на Елизабет в Херцеговина и да превземе и селищата Ливно , Дувно и Гламоч . Впоследствие трябва да сключи договор с Унгария , съгласно който не трябва да се намесва повече в унгарските работи и в замяна му е присъден Котор .

През 1387 г. братовчедка му Елизабет е убита . Дъщеря й Мария държи отговорен за това своя съпруг Сигизмунд Люксембургски . Срещу новия унгарски крал през 1388 г. Твърдко води война в Далмация . През същата година първото нападение на османците над Босна е отблъснато успешно в Битката при Билеча ( 27 август 1388 г. ) от Влатко Вукович . Сега босненският крал вижда необходимостта да се посвети по-силно на отбраната на своята страна срещу турците ...