Традиционни обичаи и приложно изкуство на каракалпаките

[Пандора]

Каракалпакската народност е резултат от взаимовръзките на няколко етностни групи като древни ираноезични полууседнали племена,живеещи на юг от Аралско море и различни тюркоезични и монголоезични номадски племена.В родоплеменното деление на каракалпаките може да се проследи връзка с печенеги,огузи,кипчаки,казахи,туркмени,узбеки.

Каракалпаките са съхранили своеобразен тип стопанство,съчетаващо земеделие с използване на напоителни канали,сезонно скотовъдство и риболовство.Използват развита мрежа от канали и водни съоръжения,строят защитни диги

Отглеждат пшеница,ечемик,орис,просо,сорго,бобови и влакнодайни култури.Последователността на стопанските дейности се извършват съгласно народния календар,който има аграрен характер.Развъждат основно едър рогат добитък и коне и по-малко овце и кози.През лятото стадата се пасат по бреговете на водните източници,а през зимата се прибират в селищата.С риболов се занимават всички,но най-много живеещите край Арал и западната част на делтата на Амударя.

Заселването на каракалпаките следва родоплеменната структура – племе,вътрешноплеменно обединение на родове,род и вътрешнородови подразделения.Територията е поделена на две племенни конфедерации /арыс/ - Он-тёрт уруу / 14 рода / и Кунграт.В тези конфедерации влизат общо 12 племена,които обединяват 100 рода.Родът владее земята,оросителните канали и съоръжения.Подразделенията също имат свои канали,продължение на родовите.Край каналите се разполагат родовите селища – аули,представляващи разположени на значително разтояние едни от други жилищни и стопански постройки,принадлежащи на отделна родствена група /коше/.Родствената група се състои от отделни семейства имащи обща собственост – вода,земя,пасище и частна собственост – добитък и урожай.С ползването на водата и земята се разпореждат старейшини/коше-бий/. Нормите на поведение се определят от патриархално-родово обичайно право /адат/,а също и от мюсюлманското религиозно право /шариат/.

Юрта/отау/

До неотдавна юртата при каракалпаките служи не само за традиционно жилище,но и за място на провеждане на традиционна обрядност.Буквално всеки неин елемент или ъгъл е свързан с определени представи,вярвания,които предизвикват определена обредност.До 1920 г. по-състоятелните каракалпаки издигат юрта при женитба на син или дъщеря.Дървената част на постройката се изготвя в дома на младоженеца,а тъканите изделия се донасят от невестата в качеството им на чеиз.

С изготвянето на дървената част се занимавали потомствени майстори,а самото умение се придобива след ученичество от 3-4 години.След завършване на обучението ,новият майстор дава колективно угощение,на което получава наставления и благопожелания,а от своя учител един от неговите инструменти.По традиционните представи на каракалпаките,работилницата на майстора /киели/ представлява свещенно място,за това тя била обект на посещение от бездетни жени и болни ,носещи жертвоприношения.Мъжете можели да влизат в работилницата,а жените обикаляли отвън.

Новият майстор задължително се запознава с устав,написан на тюркски език с арабско писмо,където се изброяват правила за чистотата на работното място,жертвоприношенията за божествата и покровителя на майсторите Ибрахим Халил /Али/.Преди да пристъпи към работа,майсторът извършва очистителен ритуал и произнася молитва,а неговата жена раздава приготвени за случая обредни тестени изделия / бауырсак /,след което той иска разрешение от покровителя Ибрахим Халил да започне работа.

Дървената част на юртата се изготвя от върба и никога не се използва бреза тъй като ,според поверията,тя носи нещастие. Майсторът, който изготвя основата на юртата,никога не изготвя и вратата към нея,защото се счита, че това може да предизвика неговата смърт.Добри дни за издигане на юртата се считат сряда и четвъртък и се извършва от жени.Различните елементи на юртата се свързват задължително с ремъци от кожа от рогат добитък или камила.Също важно е да се определи добро място за разполагане на новия дом,където няма зъл дух.Организира се тържество и угощение,а всеки поканен носи подарък – животно,пари,парчета плат и др.,като изрича благопожелание – „Нека това бъде благополучно място”.Тръгвайки си гостите също взимат подаръци.

Жените преди да започнат издигането на юртата също се молят на своята покровителка Биби Фатиме.Започва се от вратата ,която е двукрила и се закрепва на рамка състояща се от праг,горна греда и два странични стълба.Вратата е обърната на юг,отваря се навътре и е украсена с орнаментална резба.С прага на юртата са свързани различни забрани,вярвания и обряди.Например се забранява стъпването и сядането на прага за да не се съкрати живота на човек,докато се вярва че спъването в прага е добро знамение.Невестата и жената след раждане на всяко дете задължително се покланят на прага и го докосват с чело,а след това го престъпват с десен крак.Прагът считали за велик и свещен,наричат го златен.

След издигането на дървената част се вдига куполния кръг с дълъг прът наречен бакан.В средата на юртата поставят торба с пшеница и други тежки стоки,за да е здрава постройката и стопаните да са щастливи.След окончателното построяване на юртата вещите се раздават на гостите,а с храната ги нагостяват.Роднини и съседи привързват към купола ленти от плат,плодове,пари,украшение,което представлява обичая откуп на купола.Бъдещата стопанка хвърля през отвора на купола монети,храна,плодове.След това всички се молят живеещите в дома да са споходени от щастие. Преди да се покрие юртата със специални вълнени килими /кошма/ на купола се завързва опростена люлка на която се люлеят младежи по специални правила – по двойки,момче и момиче,стоящи прави,като единия крак на момчето се намира между краката на девойката.По този начин куполът плътно се вмества в решетката и застава на своето място.

Вътрешността на юртата се дели на части,всяка със свое предназначение и своя обрядност.Вляво от входа се намира дясната,мъжка половина /он жак,жапсар/.В тази част се съхраняват мъжките дрехи,седлото,юздите.В тази част се посреща невестата,ражда родилката и се поставя тялото на покойника.В дясно от входа се намира женската половина на дома /щеп жак,казан аяк/.На решетъчна стена се поставя торба за посуда,кожени торби за продукти.Тук се разполагали домашното имущество ,с което се разпорежда стопанката. В центъра на юртата се установява квадратно огнище,което се използва за освещаване и отопление.Огнището е измазано с глина,а около него също понякога се прави дървен бордюр.В женската половина има и кръгло огнище,направено от кирпич.В това огнище се хвърля по-малко от новия урожай и първото издоено мляко.Пепелта се събира и се използва като магическо средство срещу болести.Стремежът е в огнището постоянно да се поддържа огъня.Конструкцията на огнището има древен произход.В разкопките на селището Куюк-кала ,датирано VII-VIII в,в едно от помещенията в центъра се намира правоъгълна глинена площадка,в центъра на коетято се намира кръглото огнище.Огнището е засипано с пепел.В юго-източния ъгъл на помещението се намира дълбока кръгла яма,запълнена с пепел,вероятно пренесена от огнището.

Освен с дървената врата,входа на юртата се закрива и с рогозка /есик / ,обшита отдолу и отстрани с ленти,орнаментирани с различни изображения.В централната част на рогозката се пришива триъгълник от пришити множество тригълници от плат,като в апликацията най-често се използват два цвята – черно и бяло.На всеки връх на триъгълника се прикрепват шнурове с пискюли.Триъгълника наподобява амулет /тумар / свързан е с доислямски вярвания и се счита,че има охранителни функции.

Всяко тъкано изделие има характерен орнамент и определено място в юртата.Под купола се закрепват пет тъкани ленти /кур/ , които се пресичат.Върху тях са изобразени хора и животни.Този елемент се нарича решетка /кошки,шатраш/ и се счита,че това е място на обитаване на духа на вратата.При влизане невестата трябва да даде откуп за да омилостиви този дух,свързан с плодородието и култа към предците.

Редактирано Януари 11, 2012 от Пандора

[Пандора]

Орнаментално изкуство

Каракалпакският орнамент е най-важния исторически материал и източник за изучаване етническата история на народа.Той отразява светоусещането на полуномадския етнос,живеещ в суровите условия на стептта.Орнаментът е най-старият способ за изобразяване на заобикалящия свят,информация за митология и генеалогия.Поради тази причина голяма част от предметите,част от битието на етноса са украсени с тези елементи.

В каракалпакското приложно изкуство се срещат геометрични,зооморфни,растителни,предметни и антропоморфни мотиви,като зооморфните са най-много.При всички скотовъдци се забелязва сакрално отношение към животните ,в качеството им на тотеми и талисмани.Различни части от тялото им имат охранителни и предпазващи функции,като например лакътната кост на вълка пази стадото от вълци и крадци,а колянната капачка предпазва от болести на костите и уроки.Главата,ноктите и перата на бухал пък предпазват от зли духове и се привързват към юртата и детската люлка.

Поради разпространения сред каракалпаките култ към кучето в бродериите се срещат елементи свързани с него – следи от лапи на куче /ит табан/,характерен елемент украсяващ ритуално свадбено облекло на невестата,торбички за чай и други изделия.Друг много често срещащ се елемент в бродериите,дърворезбата и тъканите изделия е изображението на рога на овен.Счита се ,че овенът обладава благодат и често този елемент украсява фасадите на домовете.Един от най-срещаните мотиви в културата на народите от Средна Азия се нарича муйиз и се среща също и при каракалпаките и в неговите разновидности – кръст с рогообразни елементи на краищата и мотив наречен сегиз муйиз – осем рога.

муйиз

Друг елемент в приложното изкуство представляват ромбове с 12 куки по краищата /он еки муйиз/.Според някои изследователи този елемент се явява тамга,а куките изобразяват дванадесетгодишния цикъл на календара.Много разпространени в декоративното изкуство са и различни птичи мотиви.В митологията ,душата се устремява към небето върху крилата на птица,а също птиците водят душата на новороденото на земята.Оттук и поверието,че щъркелът носи детето.Тези вярвания имат връзка и със Световното Дърво при което корените му са свързани със света на насекомите,стъблото с човека и животните,а короната с птичия свят.Птиците олицетворяват оплождощата и очистващата сила и са носители на светлото начало.Мотивът представляващ нокти /карга тырнак/ има охранителни свойства,този мотив също се среща на бронзови сарматски котли.

малък килим с орнамент он еки муйиз

елемент от сватбена рокля с мотив карга тырнак

Магически свойства притежават животинския гръбначен стълб и главната рибна кост.Изобразяването на рибна кост чрез верига съединени триъгълници / онурга-гёль / е свързаноо с поверието,че рибната кост донася спокоен сън.Други елементи в приложното каракалпакско изкуство са миши следи /тышкан из/, гъша шия /газ мойын/,мравешка талия /кумырска бель /,зъби на овен /кой тиси/,око но вълк /бори коз/,птичи език /кус тили/.

Използват се също и геометрични мотиви,като триъгълник,кръст,спирала.Интересен мотив е S-образният,който при различните народи има различни смислови значения – чувашите го считат за символ на небесния огън,небето и планините,казахите го наричат камилска шия/бота мойин/,киргизите – кучешка опашка.При каракалпаките този мотив се нарича мравешка талия или гъша шия.Този елемент украсява и някои съдове намерени от археолозите и датирани I в. до н. е. - I в.от н. е

торбичка за чай с S-образен елемент

По-рядко се среща изобразяването на цели животни – камила,куче,жаба свързано с тотемни представи. Мънисто с формата на жаба е намерено в светилище от V в в горните слоеве на разкопките при Топрак-кала.Изобразяването на жаба се среща в приложното изкуство на всички народи от Средна Азия и олицетворява влага,дъжд,благополучие,щастие.

[Пандора]

Сватбен ритуален костюм При каракалпаките сватбеното облекло не се облича само веднъж,а създадения с голямо търпение костюм се използва и за всички празници.Целият комплект включва:долна риза и панталон,синя рокля /кок кейлек/ , специална украса за глава от три части - кызыл киймешек, саукеле и тобелик и горно покривало /жепек жегде/.

Роклята има туникообразна кройка и се шие от тъмно-синя домашнотъкана материя.Днес се съхраняват автентични образци в държавните музеи на РФ и в други колекции.Синият цвят на дрехата символизира цвета на небето,горния свят,а бродериите имат различни орнаменти в зависимост от района,социалното положение на невестата,принадлежността и към определен род.Роклята е богато орнаментирана с червени,жълти и зелени цветове.

Общият план на бродерията предизвиква голям научен интерес и се нарича сауыт нагыс – модел ризница,тъй като орнаменталните полета от ромбовидни фигури на гърдите напомнят на този елемент от облеклото на воина.Според А.Алламуратов,това може да е отглас от дрехите на масагетските жени- войни,възпети в каракалпакският епос.Такава връзка с женски доспехи няма аналогия сред останалите народи от Средна Азия.В долната част на роклята са избродирани стъпенчати ромбове с кръст във вътрешността и рогообразни мотиви.Тези орнаменти са свързани с пожелание за благополучие и продължаване на рода. Според Гульназ Торениязова,цялата декорация на сватбената рокля съчетава идеята за двойната роля на жената от родовоплеменното общество – на воин и продължителка на рода.

Бродериите върху роклята спазват принцип на симетрия.Централната линия,състояща се от модела „хоросонски рога”,чиято численост указва на многочислените колена в рода.От този централен мотив в двете посоки се разклоняват косо ромбовидни елементи,а около врата са разположени стилизирани изображения на обици / сырга нагыс /.Широка линия от орнаменти ,като зигзаги,малки триъгълници,зъбци и квадрати с роговидни елементи , украсява и ръкава.Синя рокля без бродерия при каракалпаките представлява траурна дреха.

Друг интересен елемент от сватбеното облекло е така наречения кызыл киймешек,който тук накратко ще наречем киймешек.Той се изработва и орнаментира с голямо усърдие.Представлява нагърдник към чийто край е пришита триъгълна кърпа падаща назад,завършваща с ресни дълги 5-7 см.. Предната нагръдна част е украсена с няколко реда хоризонтални и вертикални орнаментирани полета,съставящи сложна композиция. По края на киймешека се бродират растителни орнаменти

Върху киймешека се поставя украшение наподобяващо шлем и се нарича саукеле.Изготвя се от филц,покрива се с червено сукно и се украсява богато с метални висулки,цветни камъни,мъниста главно коралови. На челото също се спуска висулка /жыга – скъпоценна/,украсена с камъни и мъниста

Други украшения на саукелето са така наречените кыран,което означава ловък,биещ без пропуск.Те представляват метални гравирани пластинки и напомнят глава на орел или ловна птица.

В задната част на саукелето се закрепва дълга ,украсена с бродерия лента,наречена халка или халыка.Към нея се прикрепват дълги мрежи от нанизани камъни в зелен,жълт и гранатов цвят. На гърдите отпред се спускат три гердана от мъниста с различна големина.

Саукелето се носи в съчетание с цилиндрична метална шапка /тобелек/ също богато украсен.

Саукелето представлява едно доста скъпо украшение и се носи само от богати жени. Подобно на саукелето украшение се среща и при другите народи от Средна Азия – казахи,узбеки,туркмени.На снимката е показано чувашко украшение за коса на омъжена жена.

Сватбеният костюм завършва с халат-покривало /жепек-жегде/,който се поставя на главата и закрива рамената.Халатът има дълги лъжливи ръкави,които се завързват отзад на гърба.За ръцете са направени прорези.Вратника на халата се бродира и украсява с копринени ресни и мъниста.Червен халат влиза в чеиза на невестата и се носи от 15-годишна възраст.След 40-та година жените носят халат от бял цвят.За разлика от узбекския,каракалпакския халат не е съчетан с мрежа ,тъй като каракалпачките не закриват лицето си.

Сватбеният костюм добива още по-тържествен вид с носените от жената накити,които включват дълги обеци,колие наречено хайкель,брошка наричана туйме , специално бижу наречено онгирмоншак и обица за носа. Сватбената рокля се закопчава с кръгла брошка от сребро с камък сердолик.Ръцете на невестата са украсени с пръстени със скъпоценни камъни и гривни,а в косите се вплитат ленти с ширина 2-2.5 см с пришити мъниста,монети,камбанки.Сердоликът при почти всички народи на Изтока се счита ,че има предпазващи функции.

Това изобилие от дрехи и украшения биха могли да бъдат не случайно изпитание за девойката,тъй като те изискват издържливост , търпение и сила през цялото тържество,а това са качества необходими на бъдещата майка.

Редактирано Януари 12, 2012 от Пандора

[Пандора]

Накити

Каракалпакските накити са разнообразни,внушителни и имат специално място в естетическата система на етноса.Всяко бижу има охранителни функции и се използва като амулет,особено необходими за една бъдеща майка.По-горе са изброени някои от накитите използвани в сватбения костюм.

Накитът наречен туйме може да има различни форми.Може да бъде куполообразен и орнаментиран с елемента „змийски следи” и с растителни елементи.Може би формата му е свързана с космогоническата представа за яйцето от което се заражда Вселената.

Друг вид туйме наречен жалпак или бака/жаба/ наподобява стилизирана жаба.При каракалпаките съществува поверие,съгласно което,жабите падат от небето заедно с дъжда и предвещават идването на пролетта и възраждането на природата.

Третият вид се нарича шар туйме и представлява кръстообразно изделие,инкрустирано с пет сердолика.Всеки от четирите края на кръста завършва със стилизирано изображение на рога.Рогата на овен символизират плодородие,благополучие ,а при много народи овенът е и тотемно животно.Този вид накит може би изобразява слънце,тъй като кръстът е солярен символ,може да указва за четирите страни на света или четирите основни елемента – въздух,земя,вода,огън.

Тези украшения представляват универсално благопожелание и могат да се заменят и в место туйме да се използва хайкел.

Накитът хайкел представлява масивно сребърно колие с инкрустирани големи сердолики и допълнено с висящи ромбове,розетки и мъниста.Състои се от три части,а централната част се използва като амулетница и представлява цилиндър,в който се съхранява записана на хартия молитва или сура от Корана.Накитът се украсява със изображения на рога или схематични изображения на божества,а също и с висулки завършващи с ромбове или камбанки.Към него може да се добави и специална висулка наречена онгирмоншак.

Украшението онгирмоншак има полусферична форма,от която висят верижки ,завършващи с ромбоидни листенца и камбанки.По звънтенето на този накит можело да се познае,че идва девойка.Придписва му се способност да прогонва зли духове.Символ е също на майчинството и се носи под пъпа.

Специална нагръдна украса е така нареченото онгирше,представляващо бродиран нагръдник от текстил,филц в червен цвят на който се закрепват различни накити туйме и монети по строги правила.В долната част на нивото на пояса се закрепва и онгирмоншак.

Всички описани самобитни накити и модели на орнаменталното изкуство са свързани тясно с обрядовите символи на каракалпакската архаична култура.Изключителното им разнообразие и изразителната изработка свидетелстват за богатството на каракалпакската култура.Срещащите се аналогични модели и при съседните народи говори за етнокултурни връзки между народите от Средна Азия

Показаните модели от сайта http://karakalpak.com са експонати от Каракалпакския държавен музей на изкуствата,Ермитаж и други колекции.

[emilia_n]

Мотивите от тъканите и шевиците на Каракалпаките много приличат на нашите. Освен това има прилика и в някои накити. Особено женските накити за глава. Те напомнят на българския дамски накит сокай, който е характерен за районите на Търново, Габрово и Севлиево.

" Жена от Боженци " -худ. Иван Мърквичка

http://www.retrointerior.com/index.php?option=com_content&view=article&id=125:2008-10-30-20-53-44&catid=50:2008-09-30-18-07-46&Itemid=75

[КГ125]

Тя и етимологията на тази дума е любопитна...

[Пандора]

Мотивите от тъканите и шевиците на Каракалпаките много приличат на нашите. Освен това има прилика и в някои накити. Особено женските накити за глава. Те напомнят на българския дамски накит сокай, който е характерен за районите на Търново, Габрово и Севлиево.

" Жена от Боженци " -худ. Иван Мърквичка

http://www.retrointerior.com/index.php?option=com_content&view=article&id=125:2008-10-30-20-53-44&catid=50:2008-09-30-18-07-46&Itemid=75

Благодаря за допълнението.Интересно дали има образци и къде се съхраняват

Такъв накит изглежда има и в македонския край:

С

окай (сукай) [33] - (Битолско, Прилепско, Охридско и Стружко) или решмета (Поречко и Кичевско). Преди 100 и повече години младите невести си покривали главата и лицето с тях. Това са конопени кърпи, дълги до 1 м и широки до 25 см, целите извезани с разноцветна вълна или коприна. Цвят предимно червен и орнамент геометричен. Горните два ъгъла са свити като качулка и покриват главата; останалото виси на гърба и е украсено с дълги червени ресни, сребърни монети и мъниста.

и още

http://iliyapehlivanov.blogspot.com/2011/03/blog-post_299.html

[Пандора]

Тя и етимологията на тази дума е любопитна...

Едно предложение дава Маргарита Николова - от ираноезичното "шох,шах,сок" - рог

Редактирано 15, 2012 от Пандора