Отиди на
Форум "Наука"

Андрей Ляпчев


Apofis

Recommended Posts

  • Потребител

Андрей Ляпчев, 30 ноември 1866 - 8 ноември 1933 г.

Роден в гр. Ресен, Македония.

Учи гимназия в Битоля, Солун и Пловдив.

Завършва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж.

След завръщането си в България работи в Министерството на финансите. Участва активно в македонското освободително движение. Редактира в . "Млада България" и в."Реформи" (орган на Върховния македонски комитет).

Един от водачите на Демократическата партия.

Народен представител в XIV (1908-1911), XVI-ХІХ (1913-1923) и XXI-ХХІІІ (1923-1934) обикновено народно събрание (ОНС).

1908-1910 г. - министър на търговията и земеделието в кабинета на Aл. Малинов.

1917-1918 г. - министър на войната в коалиционния кабинет на T. Теодоров.

Водач на българската делегация, която подписва Солунското примирие на 29 септември 1918 г.

През март 1923 г. заедно с другите министри от кабинета на Александър Малинов е подведен под отговорност от Държавен съд като един от виновниците за втората национална катастрофа.

Участва в събора в Търново (септeмври 1922 г.), арестуван е и е хвърлен в затвора.

Един от лидерите на Конституционния блок и активен борец против правителството на Александър Стамболийски. След военния преврат на 9 юни 1923 г. е освободен, участва в създаването на Демократическия сговор и става един от неговите лидери.

1926-1931 г. - министър-председател, министър на вътрешните работи и народното здраве. Като председател на Министерския съвет провежда по-гъвкава вътрешна политика, а външната насочва към сближаване със съглашенските сили и предимно - с Великобритания.

Улеснява достъпа на чуждестранния финансов капитал в България. Съдейства за включването на страната в „стабилизационния" план на Финансовия комитет при Обществото на народите, с чиято помощ на България са отпуснати Бежанският (1926) и Стабилизационният заем (1928).

Един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и на Съюза на популярните банки.

След разцеплението на Демократическия сговор (1932) застава начело на крилото, което се противопоставя на фашистката програма на Александър Цанков.

Умира в София.

---

Добавих някои факти и редактирах първото мнение в темата.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Модератор История

Личното ми мнение за Адрей Ляпчев е че е един много способен чиновник.Но му писва харизма да бъде голяма политическа фигура.Неговите достойнства трябва да се търсят главно в областта на вътрешната политика където се спрява сравнително добре в сложна ситуация.Но във външната политика му липсва размах а и смелост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Личното ми мнение за Адрей Ляпчев е че е един много способен чиновник.Но му писва харизма да бъде голяма политическа фигура.Неговите достойнства трябва да се търсят главно в областта на вътрешната политика където се спрява сравнително добре в сложна ситуация.Но във външната политика му липсва размах а и смелост.

Абе , каква външна политика през 20-те години? Като на Стамболийски ли? Или на Цанков? Ние сме матирани и царя е паднал, няма мърдане. За мен е управлението му е отлично.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имаше някои любопитни сведения за него и в "интервютата" на М.Топалов с А. Буров и принц Кирил. За съжаление нямам книжките, ако някой ги има -може да цитира.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това за кьотека май е градска легенда. Со кротце, со благо се управлява и наистина така и прави. Ляпчев е способен политик, далеч не само чиновник който полага усилия за едно умерено и демократично развитие на България, но управлението му страда от световните икономически проблеми и от кусурите на българските демократични опити.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:ALapchev.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Имаше някои любопитни сведения за него и в "интервютата" на М.Топалов с А. Буров и принц Кирил. За съжаление нямам книжките, ако някой ги има -може да цитира.

Към този източник имам сериозно недоверие, предвид периодът, в който е писан - веднага след 1944 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обаче не пречи да се цитира като такъв - книжките излязоха чак след промените, все пак някакъв индикатор. Доколкото си спомням, съдържаха повече пикантерии за различни публични личности, отколкото сериозни анализи. Спомням си, че Буров хич не си поплюваше в мненията си. Защо да не се цитира - ей така, за цвят?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
:) За цвят да, но просто особеностите на източника би трябвало да се имат предвид. Кого по това време ще пуснат да взима интервю от принц Кирил в затвора?!? Топалов е имал определена цел и тя е била да представи българската буржоазия в пикентен аспект във времето, когато и вдигат мерника и я почват.
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е ако управлението му беше отлично Ляпчев нямаше да загуби изборите пре 1931 г./ за първи път от времето на Батенберг/.Има достойнства няма спор но чак пък отлично.Ако търсите успешен управленец технократ бих ви препоръчал да се обърнете към Кьосеиванов.Може би единственият български политик който се доближава до понятието професионалист.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Е ако управлението му беше отлично Ляпчев нямаше да загуби изборите пре 1931 г./ за първи път от времето на Батенберг/.Има достойнства няма спор но чак пък отлично.Ако търсите успешен управленец технократ бих ви препоръчал да се обърнете към Кьосеиванов.Може би единственият български политик който се доближава до понятието професионалист.

Съгласен съм за Кьосеиванов и това ме подсеща, че ролята на неговото управление и оценките минават по знака на Борис Трети, а той остава излишно в сянка! :)

ПП Загубата на Ляпчев се дължи не само на икономическите проблеми, но и на умереността му. Не е посегнал все пак да подправя и натиска изборите. Со кротце, со благо - може би един от малкото убедени демократи. Друг е въпросът дали е бил адекватен на ситуацията с балканските нрави и идващата Голяма депресия.

ППП Какви времена и какви хора само... Синът на ресенски грънчар 13 годишен започва да замества починалия си баща, после завършва стопански науки и право в 3 европейски държави.....

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Е ако управлението му беше отлично Ляпчев нямаше да загуби изборите пре 1931 г./ за първи път от времето на Батенберг/.Има достойнства няма спор но чак пък отлично.Ако търсите успешен управленец технократ бих ви препоръчал да се обърнете към Кьосеиванов.Може би единственият български политик който се доближава до понятието професионалист.

Това да загубиш избори не е точно критерий за успял или неуспял политик. Примери има бол. В разгара на световна икономическа криза, която засяга главно земеделците в България няма как да спечели избори без насилие и фалшификации.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съгласен съм за Кьосеиванов и това ме подсеща, че ролята на неговото управление и оценките минават по знака на Борис Трети, а той остава излишно в сянка! :)

ПП Загубата на Ляпчев се дължи не само на икономическите проблеми, но и на умереността му. Не е посегнал все пак да подправя и натиска изборите. Со кротце, со благо - може би един от малкото убедени демократи. Друг е въпросът дали е бил адекватен на ситуацията с балканските нрави и идващата Голяма депресия.

Четеш ми мислите, човече :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Добавих някои факти и редактирах първото мнение в темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Може би е интересно да се знае за Андрей Ляпчев че спокойно е можел да тръгне по друг път в живота - този на македноския революционер.В средата на 80-те години в Пловдив негов сеучуник и най-добър приятел е Гьорче Петров /двамата като гимназисти вземат участие в събитията около съединението и контрапревпата от 1886 г./.Отделно Ляпчев поддържа близки отношения със съгражданина си Христо Татарчев.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

По скоро характера му не е бил за революционер."Со кротце со благо" - това не са думи на революционер.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...