Интернет премъдрости

[ISTORIK]

1.

Костенуката и орелът

Костенурката е създание, което живее на земята. Невъзможно е да живееш по-близо до земята, без да се заровиш в нея. Хоризонтите й се простират едва на няколко инча разстояние. Развива скорост, колкото да хване маруля. Оцеляла е, докато останалата част от еволюцията е преминала покрай нея, най-общо - поради това, че не представлява заплаха за никого и, че създава твърде големи проблеми, докато я изядеш.

А орелът е създание на въздуха и на високите места, чиито хоризонти стигат чак до края на света. Със зрение толкова остро, че може да забележи шумоленето на някое дребно писукащо животинче на половин миля разстояние. Целият – сила, целият – власт. Мълниеносна смърт на криле. Нокти и хватка, способни да превърнат в основно ястие всичко, по-малко от самия него и поне да откъснат хапка в движение от всяко нещо, по-голямо от него.

И въпреки това, орелът е в състояние да седи с часове върху зъберите на скалите и да изследва царствата по света, докато не съзре движение в далечината, и тогава ще започне да се съсредоточава, съсредоточава, съсредоточава върху малката черупка, която се клатушка сред гъсталаците там долу, в пустинята. И тогава ще се спусне стремглаво… И само минута по-късно костенурката открива, че светът изпада от нея. И за пръв път го вижда, вече не на един инч разстояние, а цели петстотин стъпки над него, и си мисли: “Какъв голям приятел ми е орелът!” И тогава орелът я пуска. И почти винаги костенурката полита към смъртта си. Всички знаят защо костенурката прави това. Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш. Никой не знае защо орелът прави това. По една костенурка има достатъчно месо за хапване, но като се вземат предвид усилията, които е необходимо да се положат докато я изядеш, на практика по всичко останало има далеч по-хубаво ядене. Всичко се свежда просто до удоволствието на орлите да измъчват костенурките.

Но, разбира се, това, което орелът не разбира е, че участва в много груба форма на естествен подбор. Един ден костенурката ще се научи да лети.

2.

Две бири или философията на живота, Вселената и всичко останало...

В час по философия, професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Да се надяваме, че в българската Уикипедия ще прочетем още интересни притчи.

Ние също бихме могли да пратим някои интересни притчи - Притча за сеяча, Притча за хармонията, Притча за пироните, Притча за мечката и лошата дума...

http://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%98%D0%BD%...%81%D1%82%D0%B8

[Bridget]

Искам да споделя с вас ето тази

ЧУДЕСНА ИСТОРИЯ

Един ден една жена излязла от къщата си съзряла трима белобради старци да седят в предния й двор. Тя не ги разпознала, но им казала:

- Мисля, че не ви познавам, но сигурно сте гладни. Моля, влезте в къщи да хапнете.

- В къщи ли е стопанинът на къщата ? - попитали те.

- Не – отговорила жената – Излезе.

- Тогава не можем да влезем - на свой ред отговорили те.

Вечерта, когато мъжът й се прибрал, жената му разказала какво се е случило.

- Иди навън и им кажи, че съм се прибрал и ги каня в къщи.

Жената излязла навън и поканила старците да влязат.

- Ние не можем да влезем в дома ви заедно – отговорили те.

- Но защо ? - учудила се жената.

Единия от старците обяснил:

- Той е Богатството – казал, сочейки един от спътниците си - Той е Успеха – отново казал, сочейки другия – А аз съм Любовта.

След това добавил:

- А сега отиди при мъжа си и решете заедно кой от нас искате да влезе в дома ви.

Жената се върнала в къщата си и разказала всичко на съпруга си. Той се възрадвал много.

- Колко хубаво – казал – В такъв случай, нека поканим Богатството. Нека той да влезе и къщата ни ще се изпълни с богатство и изобилие.

Жена му обаче не била съгласна.

- Но, скъпи, защо да не поканим Успеха ?

Снаха им слушала техния разговор от ъгъла на стаята. В този момент и тя се обадила със своето предложение.

- А не е ли най-добреда поканим Любовта. Така нашия дом ще е пълен с любов.

- Хайде да послушаме съвета на снаха си – казал мъжа на съпругата си – Излез навън и пакани за наш гост Любовта.

Жената излязла навън и попитала тримата старци:

- Кой от вас е Любовта ? Моля, заповядай в дома ни и бъди наш гост.

Любовта станал и тръгнал послушно към къщата. Другите двама старци същи станали и го последвали. Жената, изненадана, попитала Богатството и Успеха:

- Но аз поканих само Любовта, защо идвате и вие ?

Старците отговорили едновременно:

- Ако вие бяхте поканили Богатството или Успеха, другите двама щяха да останат отвън. Но щом вие поканихте Любовта, там където той влиза, влизаме и ние. Там където има любов, има и богатство и успех!

Надявам се да ви хареса ... и какво друго да ви кажа ... обичайте се, хора !

[ISTORIK]

1.

Притча за сеяча

Един човек сеел жито (или ориз - това няма значение!).

Едни зърна паднали върху камък и изсъхнали, изгорено от слънцето.

Други зърна попаднали в почвата, но сред плевели, които ги задушили.

Трета група зърна попаднали на пътя, издухани от вятъра. Там те били стъпкани от колелетата на каруците или изядени от птиците.

Четвърта група зърна попаднали в почвата и, след време, дали богат плод.

Сеячът сее слова.

Подобно на каменистите места, посеяното в тях са тези, които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат, нямат обаче корен в себе си, но временни последователи са; после, като настане скръб или гонение за словото, тутакси го забравят.

И в трънете посеяното са тези, които слушат словото; и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива.

А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приемат го, и дават плод, едно зрънце дава живот на други тридесет, а друго създава нови шестдесет, и трето ражда сто.

Един любопитен монах запитал учителя си:

- Къде е пътят? Кой е истинния път?

- Той е пред очите ти - отговорил учителят.

- А защо не го виждам?

- Защото мислиш за себе си.

- А вие? Виждате ли го?

- Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки “аз не виждам, а ти виждаш”, погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.

- Значи пътят може да се види, когато няма нито “аз”, нито “ти”?

- Е, когато няма нито “аз”, нито “ти"' кой е този, който ще иска да го види?

Куршум и житно зърно

Туп! – паднал един куршум в черна угар и бързо се заровил в пръстта. А там било посято житно зрънце.

- Добър ден, зрънце!

- Добър ден, куршумче! Какво има?

- Има чудо, ха-ха-ха! Ей сега току-що минах през сърцата на едни юнаци. Сразих ги, за миг ги умъртвих. Събрали се ахмаците на бойно поле и само ни изпращат едни срещу други да ги умъртвяваме. А ние никому хатър не правим: всички избиваме! Нали е славно? Ха-ха-ха! За нас – куршумите - казват, че сме били безжизнени - нямали сме живот. Но виждаш ли: един безжизнен – трима жизнени унищожава! А това ще рече, че животът е нищо. Направен от нищо, не служи за нищо – като сапунено мехурче.

- О, заблуждаваш се ти, любезно куршумче! Не си видял живот, защото той се не вижда. Не си виждал и юнаците, за които мислиш, че си унищожил. Направил си им само малка пакост: продупчил си дрехите им и те са ги напуснали. Сега ще отидат да си направят нови дрехи, ще се родят като малки бебенца и пак ще пораснат юнаци.

- Не, това е лъжа! Как може умрял юнак да се роди като бебенце! Аз защо не мога това?

- Ти си мъртва материя - точно като телата на юнаците. Не си се раждал и не можеш да родиш. Животът е съвсем друго нещо: нито се убива, нито умира. Само животът може да се роди в материя и да я оживи. Но материята не може да заповядва на живота. Животът всякога може да намери материя да се облече, но материята никога не може да намери живот. Любезно куршумче, за сега - щеш - не щеш - ще седиш при мен, за да видиш как става всичко това.

След този разговор, куршумът останал да ръждавее в земята, а житното зрънце пуснало надолу коренчета, нагоре – стъбълце и листенца. Заживяло нов живот и народило много житни зрънца, които запели в хор:

Велико нещо е Живота,

природна красота!

Най-милото на всички живи,

На цял свят радостта.

[Bridget]

Ето нещо за приятелите, приятелството и силата на думите:

Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони. Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби терпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата:

- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.

Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат. Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

[ISTORIK]

1.

Най-големият порок

Свикала Смъртта своите най-верни служители и рекла:

- Решила съм да поставя царската си корона върху главата на оногова от вас, който е най-много заслужил.

Изправил се Гладът, поклонил се и казал:

- Короната се пада на мене. Аз моря мало и голямо. Не чакам да му дойде времето. И това върша откак свят светува.

- Твоето е нищо, - възразила Войната. – Често пъти в един ден аз повалям хиляди и хиляди... Царице, короната следва да получа аз.

- Вие сте чудни! – нетърпеливо извикала Чумата. – Вред, където помина, аз кося всички хора, като мухи. Запустявам села и градове. Зачерням цели държави. Царице, аз заслужавам короната.

Рекла тогава Смъртта:

- Вие сте добри и верни мои служители. Право е, че вие морите, ала вашият мор плаши хората, и те бягат от вас. Напротив, при едного идат доброволно да ги мори. Той ги забавлява. Той ги весели. И в това време, когато си мислят, че се наслаждават на живота, той ги опропастява и излага на глад. Когато се самозабравят, им туря ножове в ръцете, за да се убиват един друг. Най-после, трови кръвта им и коси живота им. И това върши по цялата земя.

Всички погледнали към една дрипава и мръсна фигура.

- Короната е твоя! – отсъдила Смъртта и прегърнала Пиянството.

---

2.

Какво да направя, за да стана мъдър?

Един младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал:

- Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?

Мъдрецът не благоволил да му отговори. Младежът, след като повторил неколкократно въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос:

- Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?

Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежа да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки усилията му да се освободи. Накрая обаче той го освободил и когато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал:

- Сине, какво най-много желаеше, когато беше под водата?

Младежът отговорил без колебание:

- Въздух! Въздух! Аз желаех само въздух!

Мъдрецът попитал:

- Не предпочиташе ли да имаш богатство, удоволствие, сила или любов, сине мой? Не мислеше ли за някое от тия неща? - настоявал мъдрецът.

- Не, господине, аз желаех и мислех само за въздух - бил моменталният отговор.

- Тогава - казал мъдрецът, - за да станеш мъдър, ти трябва да желаеш мъдростта със същата сила, с която сега желаеше въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, като изключиш всяка друга цел в живота си. Тя трябва да е единственият ти стремеж денем и нощем. Ако търсиш мъдростта с такова усърдие, сине мой, ти сигурно ще станеш мъдър.

---

3.

Къде е Пътят?

Един монах запитал учител, който живел в планината като отшелник:

- Къде е пътят?

- Колко хубава е планината - казал учителят.

- Не ви питам за планината, а къде е пътя.

- Докато не минеш планината, сине мой, пътят няма да се открие пред теб - отговорил учителят.

---

4.

Първият урок в Зен-будизма

При учителя Джошу дошъл нов монах с думите:

- Току-що влязох в братството и бързам да науча Първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете.

Джошу запитал:

- Изяде ли си вечерята?

Той отговорил:

- Изядох я.

Джошу казал:

- Е, тогава измий паницата си!

Редактирано Септември 11, 2006 от ISTORIK