Храненето като фактор в еволюцията и историята

[bravo]

Режима на хранене и особено неговите преврати в историята маркират трайно нашия вид още от памтивека. Дори той (режима) е виновен до голяма степен човек да стане такъв какъвто е, да еволюира по начина по който това е станало и съответно да предопредели в голяма степен здравословното му настройка и състояние. Пример: преминаването на приматите от чисто вегитариански режим към похапване и на мръвки е предизвикало еволюционен скок (с уговорката, че боравим с хиляди и милиони години). Това месно обогатяване на менюто на нашия приятел и роднина е позволило да се съкрати многократно времето отделено за хранене (дотогава е трябвало е да джвакат листа по цял ден), а с месото за кратко време са си набавяли достатъчно калории за да се занимават после с любимото си хоби, да творят или просто да си купонясват. Освен това, набавянето на месо поставя нови интелектуални и моторни предизвикателства. Новата протеинова диета води до намаляване на енергията необходима за трудоемкото и постоянно храносмилане (да не се чудим защо кравите не са развили разум), която се разпределя за по-благородни за времето си начинания. Всичко това води в крайна сметка до скъсяване на червата и увеличаване на мозъка (както и преоформяне на дъвкателния апарат несъмнено).

Овладяването на огъня, освен всичко друго, е и първата, макар боса и с напукана пета стъпка в кулинарията, обогатява се менюто, съхранява се храна и въобще се увеличават шансовете за оцеляване. А като знаем, че сме висели на косъм...

Друг един ключов момент в нашата гастро-история е преминаване от ловен режим и събирачество (на грудки, плодове и пр.) към земеделски такъв, където зърното прибавя въглехидрати към режима. От една страна това позволява едно дълготрайно и постояанно изхранване на по-големи маси и е предпоставка за зараждането на цивилизации. От друга, това води до масова стоматологична катастрофа заради гореспонетатите захари. В последствие на новия зърнен режим е установено влошаване на здравето като цяло, нови болести, както и намаляване на ръста и продължителността на живота. (Неслучайно в днешно време, наред с десетките режими, се предлага и праисторическия, базиран на предземеделското хранене - на месни продукти, зеленчуци и плодове). Подобно на случая с млякото, има хора, които не толерират глутена – все пак тази прехрана също е от скоро, по скалата на праисторията.

Интересно би било да се разгледат някои други значими ефекти свързани с храненето, които са белязали различни етапи в историята, епохи и конкретни събития.

Редактирано 10, 2012 от bravo

[BlueRed]

Храненето е колкото фактор за еволюционните промени, толкова и резултат от тях. Например ключовата промяна, която е тласнала цялата еволюция напред, е преминаването към изправен стоеж и вървене. Това освобождава ръцете, които вече могат да държат камъни, дървени пръчки и т.н. и по този начин прави възможен лова. Иначе и днешните шимпанзета понякога си похапват по-малки маймуни и много вероятно е и далечните ни предшественици да са го правели; но препускайки на четири крака из саваната, шансовете да хванат нещо по-голямо са били много малки. Можели са да ядат от трупове на животни разбира се, но едва като се издигат на два крака получават възможност да се издигнат и по-нависоко в хранителната верига.

Съгласен съм че преминаването към месна храна е изиграло голяма роля, но древните хора (или хоминиди) не са изоставили и вегетарианската и въобще те са били всеядни, подобно на мечките например, което със сигурност им е помагало много пъти в оцеляването. Доколко обаче това е стимулирало биологичната еволюция? Хипотезата за развитие на мозъка за сметка на червата е интересна, но не знам колко дълги и развити черва са имали нашите прадеди ... Австралопитеците например са били сравнително дребни и подвижни, доколкото може да се реконструира това по намерените костни останки. Не са приличали много на преживящи по цял ден крави Ами появата на Хомо сапиенс - как се свързва тя с промяната в хранителния режим; според мен тя може да се свърже по-скоро с промените в климата, които са наложили неизбежна адаптация, включително и в самата диета.

Освен това, набавянето на месо поставя нови интелектуални и моторни предизвикателства.

Абсолютно! Те е трябвало да координират усилията си, като това стимулира комуникацията помежду им и социалните връзки. Постепенно те започват да изучават навиците на плячката и да изработват стратегии (отначало твърде примитивни) кога, къде и по какъв начин да организират лова. Тук се включва подборът на подходящи оръжия, разпределението на ролите и т.н. Така неизбежно се появява езикът ... Увеличаващата се информация трябва да бъде споделяна по някакъв начин. А това изисква увеличаване на обема на мозъка и неговата структура. Разбира се мозъкът не се е увеличил защото Хомо еректус е имал нужда от това. Но еволюцията прилича грубо казано на едно безразборно раздаване на карти. Силните карти могат да попаднат у всеки, но само който има готовност за тях, може да ги изиграе по най-добрия начин. И когато се е случила тази мутация, която е довела до увеличаване на мозъка (тя сигурно не е била само една, а по-скоро поредица от такива) древните хора са получили това, което им е трябвало, т.е. необходимия "хардуер", на основата на който те е можело да развият и усъвършенстват "софтуера" си.

Редактирано 11, 2012 от BlueRed

[bravo]

Хубава метафора с картите, така е. Освен това са играли на всичко коз и залога е бил живота.

Във връзка с чревномозъчната връзка, нека да уточним, че преминаването и към месо е станало на един много ранен етап (при приматите още) и е един от съдбовните крайгълни камъни на еволюцията ни. Освен това, не е хипотеза, а факт.

Да поразсъждаваме (на гладно за предпочитане): храносмилането изисква огромни ресурси, които ако се освободят както става в случая, се пренасочват на други важни за оцеляването места в организма. И ако въпросния прароднина не е зает да преследва някоя животинка (или самка), не е гонен самия той или не се е хванал за гушата с конкурента, тази разкрепостена от стомашно-чревната тирания енергия се впряга да му склуптира и набръчква мозъка (за сметка на дванадесетопръстника) с цел да може да осъществи горните дела по-успешно и с по-малко усилие (или обратното, но все тая). Да не говорим за освободеното време, за което стана вече въпрос и в което той може да си делне некое оръдийце на труда или на лукса. А пропо, най-първото установено такова е клечката за зъби.

Редактирано 11, 2012 от bravo