Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Администратор

ТРАНСПОРТЪТ

Ще пътува ли човекът на бъдещето повече от нас? От една страна, той ще бъде привързан значително по-силно към своя дом. Не само защото домът му ще предлага всички мислими удобства и комфорт, защото чрез световната комуникационна мрежа той всеки миг ще може да се свърже с когото пожелае, ще му е достъпна всяка информация, но и защото в дома си ще извършва значителна част от трудовата си дейност — от контрола и управлението на производствените процеси до активно участие в международни конференции.

Но има една друга, диаметрално противоположна тенденция — че човекът на бъдещето ще пътува все повече и все по-надалеч, че ще опознава родната планета от край до край, ще се стреми да посещава колкото е възможно повече небесни тела. Впрочем тази тенденция е прастара колкото самото човечество — и ако пещерните хора рядко, само по неволя са се решавали да се отдалечават от пещерата си, възможността да се преодоляват все по-големи разстояния може да ни служи като критерий на цивилизацията. Ето защо има всички основания да предположим, че човекът от XXI век ще пътува много повече от нас, така както ние пътуваме повече, отколкото са пътували хората от XIX век.

Кои са главните фактори, които ще превърнат уседналия човек на миналото в странник?

Преди всичко обстоятелството, че удобният и бърз транспорт ще става все по-достъпен за всички. На второ място, че човекът от XXI век ще живее по-дълго, ще бъде здрав и бодър до дълбока старост и ще притежава достатъчно свободно време и икономически възможности да опознава света (в най-широк смисъл!), в който живее. И през своя дълъг живот всеки ще желае да види, да изживее всичко, което неговият свят може да му предложи — десетки хиляди забележителни места на земното кълбо и още повече по безкрайните простори на Слънчевата система. Да, много ще има да странствуват нашите потомци, много ще трябва да видят и затова безброй пъти ще менят дома си. Това ще става благодарение на доведената до съвършенство транспортна и комуникационна система.

Какви ще бъдат основните задачи, които науката и техни-

ката предстои да решат в областта на транспорта?

Първата и най-важната (поне засега) е час по-скоро да се сложи край на варварското унищожаване на най-ценните суровини (изгарянето в двигателите с вътрешно горене) — бензина, керосина, газьола, природния газ и въглищата — и свързаното с това непоносимо замърсяване на околната среда» отравянето на атмосферата. Как може да стане това?

Първата, най-близка задача е да се усъвършенства сегашният автомобил, който още дълго време ще продължи да е основно лично превозно средство. Преди всичко той ще бъде електронизиран. Най-ефективната страна на това нововъведение ще е, че за някои операции автомобилът ще може да бъде управляван с команди, подавани от човешкия глас: паленето и гасенето на мотора, избирането на радиоканалите, включването на вътрешната вентилация и други. Естествено той ще бъде обзаведен и с радиотелефон. А компютърът на колата с глас или на екран непрестанно ще подава полезна информация за най-удобния път и за неговото състояние.

Не по-малко важно е, че разходът на бензин (който поне до края на века ще продължава да бъде основното гориво) рязко ще бъде намален, за да достигне някъде около 3 литра на сто километра пробег. Основният път за постигането на този резултат минава през усъвършенстването (олекотяването) на двигателя и на скоростната кутия, електронното регулиране на впръскването на горивната смес. Като междинна фаза на решаването на проблема с горивото ще се наложи масовото използуване на метилов спирт, получаван от въглища.

Задачата за заместването на органичните горива за двигателите с вътрешно горене обаче ще бъде решена окончателно и оптимално от водорода. Две са неговите велики предимства.

Първо — че е абсолютно екологичен. Получава се от вода и при изгарянето се превръща само във вода без никакви остатъци, без никакво замърсяване. И второ — че е неизчерпаем. Не само по повърхността на нашата планета, но и из Слънчевата система, пък и въобще из Вселената това е най-разпространеният елемент. Добивът му може да бъде организиран навсякъде чрез електролизата на водата. Единственото условие е да разполагаме с достатъчно евтина електроенергия. А това ще е първата задача на XXI век — преди всичко да овладее управляемия термоядрен синтез на водорода. Ето защо спокойно може да се каже, че цивилизацията на бъдещето ще бъде изградена на водородна основа.

Естествено наред с термоядрения източник на електроенергия тук ще участвуват и другите: слънчевата, геотермалната, приливната и всички останали, които ще овладее човечеството през XXI век. Водородните двигатели ще могат да се използуват не само при леките коли, но и при тежкия автомобилен транспорт, във водния и въздушния транспорт.

А проблемът за компактното и безопасно съхраняване на водорода дори днес намира своите приемливи решения.

Друг път, по който може да тръгне рационализирането на личния транспорт — това е компактният, електроемък акумулатор. Едва ли може да се измисли по-добър — безшумен, безопасен, безвреден, най-прост за създаване и управление — двигател от електрическия. Такива в транспорта вече има предостатъчно (електровозите, електрокарите, първите електромобили). Тяхното широко, повсеместно разпространение до степен да изместят изцяло автомобила с вътрешно горене се задържа единствено от несъвършените, маломощни акумулатори. Ето защо, като бъде изобретен (явно по непознати засега научни принципи) нов тип свръхелектроемък акумулатор, целият лек и отчасти среднотонажният транспорт ще премине на електродвигатели с акумулаторно захранване. Ако се водим от сегашните (и отчасти от бъдещите) нормативи, достатъчно ще е за 1000 км пробег зареденият акумулатор да не тежи повече от 30-50 кг. Към това остава и огромното предимство, че той ще може да бъде зареждан «в домашни условия» от обикновената електрическа мрежа.

Дотук разгледахме, така да се каже, малкия транспорт за индивидуално ползуване и със собствен енергоизточник — с водородно гориво или с електроакумулаторно захранване. Преди да преминем към «големия транспорт» за масово обществено ползуване, заслужава да се кажат още няколко думи за притежаването на личния транспорт.

Ако приемем, че населението на Земята през XXI век ще превишава 12 милиарда (може би и значително повече!) и че всеки отраснал човек ще желае (и обществото ще може да му осигури!) отделно превозно средство, може да си представим как биха изглеждали градовете, пък и въобще земната повърхност, по която ще се движат или ще стоят паркирани милиарди автомобили. Затова вероятно със социализирането на обществото «ще се стопи», постепенно ще изчезне и личната собственост върху автомобилите — като излишна, нещо повече — като вредна. В замяна на това всеки ще може да ползува неограничено личен и преди всичко обществен транспорт.

Разбира се, не бива да си представяме обществения транспорт на XXI век като днешния — той ще предлага толкова много предимства и удобства, че ще бъде винаги предпочитан, освен когато индивидуалното пътуване доставя самоцелно удоволствие и радост.

Според средата, в която се движи, транспортът на бъдещето може да бъде разделен на четири категории: сухопътен, во-ден, въздушен и извънземен (космически). Сухопътният в сравнение с останалите три има един много важен недостатък — че заема все по-големи площи от тъй необходимата, незаменима и не увеличаваща се земна повърхност. А прокарването на шосетата и магистралите струва огромни средства, докато водните, въздушните и космическите магистрали са дадени даром от природата, неограничени по посоки и разстояния. Ето защо транспортът на бъдещето ще се ориентира все повече към водата, въздуха и Извънземието.

Но човекът ще живее главно по земната повърхност, там ще е неговият дом, поради което сушата не може съвсем да бъде избегната като терен на транспорта. Особено за кратките разстояния.

В градския и крайградския транспорт ще доминира електрическата тяга — главно електробуси, които систематически ще се дозареждат, докато чакат на спирките. При по-дългите разстояния (между по-близки селища) ще се движат комфортни автобуси (със самолетни седалки, кино и телевизионни прожекции, климатични инсталации, електронни игри, сервиране на напитки и храна, радиотелефонна връзка и т. н.). Между по-големите градове ще пътуват електровлакове със скорост около 300 км/час. А когато бъдат усъвършенствани влаковете на магнитни възглавници, скоростта им ще нарасне до над 400 км/час.

Но сами по себе си всички тези усъвършенствания и увеличаването на скоростта не отстраняват главния дефект на сухопътния транспорт — че отнема от земята. Ето защо в значителна степен той ще трябва да бъде изнесен над повърхността (шосета и жп линии на високи пилони — при междуселищния транспорт) и в тунели под повърхността (в градовете). Това ще струва скъпо, много скъпо, но ще се оправдава както от икономическа (земята ще остане свободна за земеделието и скотовъдството, за самите хора), така и от естетическа гледна точка.

Какво може да се каже за развитието на водния транспорт? Преди всичко, че той час по-скоро трябва да престане да замърсява водата и въздуха. При големите плавателни съдове за дълги разстояния това вероятно ще става по пътя на атомната енергетика, като всички навигационни и други процеси се поемат от компютрите; а за малките — така, както ще се решава този въпрос за леките автомобили.

Но нещо, което непременно предстои да се направи, е построяването на множество плавателни канали, които ще свържат Световния океан с всички морета, езера и реки в единна, удобна транспортна система. Сега главните канали са Панамският, Суецкият и системата от канали и реки, пресичаща вертикално европейската част на Съветския съюз. Предстои да се довърши дългият повече от хиляда километра Каракумски канал. Идва ред на втори Панамски канал, на Флоридския канал, който ще съкрати морския път от Ню Йорк до Ню Орлеан, на Малкия канал в Югоизточна Азия, да не говорим за десетките други по-малки проекти за нови канали (включително и Русе—Варна.) Въздушният транспорт, който бе създаден и тъй усъвършенстван в нашия век, през следващия ще се развива в две насоки — както към уедряването на въздушните лайнери (за повече от хиляда пътници, със свръхзвукова скорост), така и към масовото използуване на малки, «лични» летателни средства (които частично ще изместят автомобилите) от типа на вертолетите и на 2—4—6-местните самолети. Във всички тях масово-ще се използува електрониката (за наблюдение, управление, свръзка и т. н.). Металите (алуминият) повсеместно ще бъдат заменени с леки полимери, графитно-епоксидни смески и металовлакнести съедининия, което ще намали теглото на самолетите поне с 1/4. Освен това масово ще се използуват като-преносители на големи товари дирижаблите там, където бързината не играе съществена роля. Те са икономически най-изгодни (движат се в среда с най-малко съпротивление) и могат да доставят пратките до всяко, дори и най-непристъпно място.

Най-новото, което ще ни донесе бъдещето, несъмнено ще е в космическия транспорт. Започнал пътя си през нашия век, той ще се доразвие в космически кораби за неограничено мно гократно използуване, които ще поддържат връзките между зем-ната повърхност и околоземното пространство — до обитавани-е и до автоматично управляваните станции спътници. Втора група, вече чисто космически транспортни средства, ще поддържат връзките между изкуствените спътници и Луната, някои планети или техни спътници, до астероидите. Те ще се движат само в междупланетння вакуум, ще имат ажурна конструкция и произволна форма.

Освен усъвършенстваните ракетни двигатели те вероятно ще използуват атомната енергия и може би двигатели, които ще се захранват от насочени към тях свръхмощни лъчи, изпращани било от Луната, било от специални хелиоенергоцентрали, за които ще стане дума по-нататък.

Link to post
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...