65-годишен студент изучава китайския език в Пловдивския университет

[ISTORIK]

Той е на 65, има докторска степен по обща физика, знае четири езика, но преди няколко месеца отново решава да стане студент. И то - не по какво да е, а избира най-новата специалност в Пловдивския университет - български и китайски език. Сега стои на студентските скамейки наравно с 19-годишните, макар че допреди няколко години мястото му е било зад преподавателската катедра. Христо Полизов е завършил физика в ПУ, защитава докторска дисертация и започва да преподава. Твърди, че във физиката има не по-малко философия и че неслучайно Нютон я нарича натюрна (природна) философия.

Христо говори свободно български, английски, немски, руски и есперанто. "Това ми помагаше да черпя данни от първоизточника във времената, когато при нас имаше абсолютно информационно затъмнение, и да чета в оригинал чужди научни списания. Ходех на семинари и свободно общувах с мои колеги от Изток и Запад. Така, по време на едно от посещенията ми във Франция, се докоснах и до бойното изкуство Тай Дзи (Тай чи чуан), което ме завладя изцяло.", връща лентата назад първокурсникът.

Като дете бил запален по техниката, конструирал радиоапарати, тренирал даже бягане на средни и дълги разстояния. Избрал да учи физика, а не - езици. Точно затова миналото лято решил, че не бива да спира да тренира ума си, явил се на изпита по езикова култура и изкарал петица, която му гарантирала прием в желаната от него специалност. Разведен е, така че отпаднала нуждата да иска съгласие от жена си, а двете му дъщери го подкрепили, тъй като те също били запалени по източната философия.

"Стремежът ми е да се издигна на по-високо ниво. Най-трудно се оказа писането. Налага се да рисувам по 20 чертички, докато направя един йероглиф. Те са общо 65 000, но за да комуникира, човек е добре да владее около 3 000 - 4 000 йероглифа минимум. Тук изобщо не говорим за калиграфското писане, което е страшно трудоемко. Защото в самото изписване на йероглифите е заложена китайската философия. От хилядолетия се пише с йероглифи и те почти не са претърпели промени. Това е символно писмо.", обяснява Христо. Той е амбициран да започне да преподава наученото в университета на 8-годишната си внучка, тъй като китайският е един от езиците на бъдещето.

http://www.marica.bg/

Редактирано 15, 2012 от ISTORIK

[КГ125]

Преди време се запознах с един вързастен, към 50-тте, английски юрист. Човекът знаеше испански, италиански и латински. Опитваше се да учи старогръцки и, покрай факта, че е български свекър ) и български, който вече свободно четеше и разпознаваше около 30% от думите.

Не е спирал да работи и да си гледа семейството. Така че, какво чудно има, че човекът учел китайски. Китайски трябва да се учи както е тръгнало...

[AciDBurn]

Китайски трябва да се учи както е тръгнало...

Взе ми думите изпод клавиатурата.

Аз пък много се радвам на подобни ентусиасти. Имам един дядо в София, който сега пролетта трябва да направи 100 години - не вижда с едното око вече, но продължава да е заровен в книгите и все нещо ново е хванал да учи.

[Last roman]

човек трябва да си тренира мозъка постоянно, дори и достигнал почтенни старини. Иначе просто вегетира.

[КГ125]

Точно така. Един много възрастен и много точен професор по медицина ми каза: "мозъкът е като мускул - не го ли занимаваш, отслабва" )

[AciDBurn]

Това да е урок за всички хора, които смятат, че са прекалено "стари" за да учат езици.

Или каквото и да е друго. В края на крайщата да си стар е по-скоро състояние на духа. Има 30 годишни старци и 70 годишни младежи.