Отиди на
Форум "Наука"

Телефонът иззвъня


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Верно. Мисълта ми беше, че Гугъл май няма аналог в природата, за разлика от вирусите и софтуера. Та ми беше интересно как го "вкара" в постинга си; обикновено, човек като си мисли за ИИ, не си мисли за гугъл.

Доколкото бях чел и нашият мозък работи подобно на гугъл търсачката:

http://www.monitor.bg/article?id=142830

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 50
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Доколкото бях чел и нашият мозък работи подобно на гугъл търсачката:

http://www.monitor.bg/article?id=142830

Объркали са словореда в заглавието. Продуктите на човека са по негов образ и подобие, не обратно. Оттам и някои ограничения и слабости, които човек, може би несъзнателно, очаква да се преодолеят автоматично от едно саморазвитие на създаденето и да заработят в негова полза. Нов Бог, слуга? Всичко, неограничени са ни желанията.

Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тъй де, и аз не си давах сметка колко много може Гугъл. Процесорната мощ и капацитет в момента вече позволяват подходи, които преди 15 години не се дори разглеждаха, защото с тогавашните възможности не беше практично да се опитва дори. Има вече програми и алгоритми, които не пазят само нови данни, а обогатяват кода си с нови начини на филтриране, извличане и работа с информацията. И все нови се пишат и правят.

Само 'дето Гугъл няма нужда да прави каквото и да е. Няма собствен импулс за съществуване.

Гугъл може все по-добре да превежда съдържание (а не просто думи) от един език на друг. Ако му се зададе, Гугъл може да извлича съдържание от информацията. Реално Гугъл може да си 'преведе' на 'машинен' език всичкото съдържание, което минава през него, да извлече съществена информация и да я ... какво да я прави? Защо изобщо да прави каквото и да е? Да, може, но не - не иска, няма нужда.

Затова ми се струва, че ако се оживи ще прояви интелект - има всички предпоставки, които Човек може да си представи за необходими за интелект. Ние самите нямаме точно определние за интелект. В края на краищата нещата са "Не мога да го определя какво е - ако видя, ще го позная и ще ви го покажа."

Ние сякаш сме създали огромен свръх-мозък. Остава да се 'върнем' и да разберем какво е живата материя и какво я прави такава. И когато имаме идея що е то, да подадем искрата живот на създадения мозък и... с едната ръка да стискаме палци, а с другата - спусъка на гранатата от която сме махнали предпазителя...

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Материята има вродената склонност да се организира, усъвършенства, съхранява, че защо не и да изпитва кеф за каузата? Та ето ни и нас. Човечеството, като тръгне да залязва, ще иска да съхрани натрупаните знания, човешка памет, а защо не и емоции, все пак живота е и купон. Вече се правят първите копки изглежда. Тоест, ние може да сме междинно звено в еволюцията на материята и интелекта. Да видим дали нашите "наследници" ще го нарекат живот (ако въобще това стане :)).

Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...хм...

Странно: от една страна всяка система се стреми към по-високо ниво на ентропия, от друга - в някои системи се наблюдават процеси на 'самоорганизаране', което е понижаване на нивото на ентропия...

... Тюринг, Белусов, Манделброт ...

Ех!

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гугъл е търсачка - ясно е за всички. Дава възможност да търсим. Осигурява я (тук опростявам нещата за да не разводняваме с технически детайли на реализацията) като се разхожда нагоре-надолу и наляво надясно и напред-назад с ботовете си по Интернет, събира резултатите, смила ги по разни критерии, приоритизира, индексира и когато го питаме нещо бърка в индексите и ни го дава.

Има няколко интересни неща 'еволюирали' в хода на усъвършенстването му, а по-специално: 1.)не само търси информация из Интернет, а търси и какво е тъсено(!) и 2.) Гугъл Аналитикс предоставят на собствениците на сайтове чудесни разрези на посещаемостта на сайтовете им - огромно количество сайтове сами слагат Гугъл Аналитикс код в себе си за да се възползват от анализите и разрезите. Така Гугъл 'знае' и за сайтове и страници, които са четени дори без да се е минавало през търсещата програма, а директно.

Интересни са допънлителните нива на абстракция: какво е търсено?,кога е търсено какво е търсено?, кой търси какво се търси, кой кога търси и т.н., което може допълнително да се ползва като се корелират резултатите с какви ли не статистически данни и информация. Оттук - увеличаващата се точност при 'пресказването' на събития. Оттук и аналитичната връзка между съдържанието на предоставените справки и резултиращи събития. Оттук подобрена и навременна реакция. Оттук и силата да се променят реални събития чрез предоставяне на информация, която да доведе до конкретен резултат.

Тези неща не са екзотични - човекът и живата природа ги ползват непрекъснато (от пропагандна манипулация до мимикрия).

Интересното е, че те са в абсолютната възможност на Гугъл в Интернет - съзнателните (за разлика от инстинктивните) манипулация и предизвикване на нови събития са резултат от планиране, нали?

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Когато по-нагоре се обсъждаше 'самосъхранение' и други импулси на живата материя, то беше правено именно като контекст и контраст на липсата на тези неща у машините, както и човешката неспособност - към момента - да 'запалят' подобни импулси.

Можели сме да палим огън и да си служим с него много по-рано от разбирането ни екзотермична химическа реакция на окисление.

Смятам, че можем да създадем живо същество - физическо, а не електронно; физическо но не 'биологическо' - и ако то е вече с необходимия [физически] капацитет за мисловна дейност, както и нуждата да я прояви и ползва, то ще прояви и интелект. Тук се надявам да извините противоречието - ако създадем живот, то ето нещо биологическо и живо. По-горе имам предвид запалване на онова, което наричме живот или жизнен цикъл/импулс в компютърно-базирана среда, без значение дали е с био-чипове или не. Смятам , че целостта на Интернет е единствения кандидат за такъв организъм.

В началото на 80-те е издадена на български една чудесна книга - "Търсим Космически Цивилизации" на Карел Пацнер. Много ми беше интересно мястото, отделено за дебатите и дискусии относно 'що е то живот?'.

Ще ми са да не влизаме в дебрите на многопластовата същност на Човека.

Ако можем да създадем хардуерно-електронен живот с импулс за самосъхранение ще сме на 99% от пътя към интелекта. Останалия 1% съществото ще го измине само.

Въпросът е дали наистина можем да създадем това по напълно изкуствен начин? Т.е. или да не впрягаме никъде спонтанно самоорганизираща се материя или да я впрегнемм и предадем на нашия Пинокио...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Тук по-скоро става дума за самоорганизация или гномът съхранява алгоритмите които сработват по определен начин в определена среда (външни влияния). Геномът (ne na 100 %, средата има дял) определя хардуера, а операционната ни система се самизгражда с годините (със системните и извън системни файлове..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно е наистина да се сравняват тези неща, но за мен те са по-скоро интелектуално забавление отколкото същинско представяне.

Болшинството от съвременната електронна техника работи с двоична бройна система по технологични/технически причини.

Имаше формула, която преставяше връзката между заеманото място за запис на единица информация (едно число) и бройната система. Например 0 е 0 във всички броини системи. 2 (десетично) е 10 (двоично) и си е 2 на дсички други, 3 (десетично) е 11 двоично, 10 троично и си е 3 на другите... и т.н. - мястото (обема) необходим за запазване на информация както виждаме ще е различен за числото 14: чсно е, че в дестична заема две позиции, двоично 1110 - четири позиции, троично - 112 три позиции, шестнадесетично - Е една позиция.

Също един куб (например)... не, по-добре да е сфера. Една сфера например е триизмерно тяло, което ние можем да опишем по много начини, както и да представим двуизмерно (като проекция): което е окръжност. Ние можем да знаем принципа и същността на представеното, но то е само проекция, а не сферата. 1куб.м. вода може да е в сферична форма, може да е в кубична, може да е в друга - обема е еднакъв, дори и масата е еднаква, но разгънатата площ на различните фигури е различна.

Триизмерния 'аналогов'(не дискретен) свят, както и живата материя заедно със структуруте си са коренно различни от изчислителната 'техника' - сравненията са ограничени между 'проекциите' на двете в един и същ вид, за да ги съпоставим. но ние все пак съпоставяме проекции, а не истинските неща.

Колко от работата на един организъм или клетка се заема от преобразуването на разни вещества в други за да се освободи енергия, която да се ползва за провеждане на импулси? Колко от генетичния код се занимава с осигуряването на този процес? Необходимо ли е това при машините, които получват директно чистата енергия, нужна за работата им?

За мен е трудно да съпоставям тези неща през филтъра 'битове'. Разглеждам ги като краен резултат, възможности и способности - опитвам се това да съпоставям (което не непременно е вярно или правилно, разбира се), защото не се сравняват 'проекции', а едни и същи неща...

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Интересно е наистина да се сравняват тези неща...

********************************

... разбира се), защото не се сравняват 'проекции', а едни и същи неща...

Много ми е сложна мисълта ти, но да видим... :)

Да, болшинството от съвременната (цифрова) техника работи с двоична бройна система...

Да не би да говориш за ф-лата дето 0 си е 0, а 1=2n където n e номерът позицията (броят се отдясно наляво, като първата позиция е 0, второто едно и т.н.) или за да превърнем 10111 в десетично = 20 + 21 + 22 + 0 + 24 = 1+2+4+0+16=23

Да се върнем... Тук не включваме квантовите компютри които може би ще работят на третична, ако правилно съм схванал идеята за кюбитите (частица в суперпозиция която изразява 1 и 0 едновременно, тоест ако битовте са елементарни частици /пр. електрони/ чиито спинове определят дали са 1 или 0, кюбитът представлява частица с 2 противоположни спина - върти се в две посоки едновременно), а да не говорим, че биокомпютрите ще получават ДНК или белтъчна молекула на вход и ще дава някакви фрагменти или друга конфигурация на изход. Сегашните оптоелектронни устройства ползват 1 и 0, но при квантовите оптични пак ще има кюбити.

Не разбрах защо свеждаш всичко до битове, мозъкът най-вероятно работи на съвсем друг принцип, дадох ти пример без подробности за такива компютри. Електрониката ве още е на нисък етап, получава всичко наготово (енергия, части) и работи за нас, не и се налага да оцелява и да се бори. Живото е мнооого по-сложно, и с мноого по оптимизирано поведение, обучение и съхранение на инфо. Това обаче може да се симулира във вирт среда. Четох и за градински робот дето чисти от вредители като ги... яде. Гадинките се разлагат в бактериална горивна клетка и го захранват с ток.„ Ако на този робот му се даде повече ум, сила и му се зададе "оцелей на всяка ценар може и с мръвка"?

Далече сме, да, за да създадем робот дето получава и материали от храната, трябва да е от клетки - наноботове исках да кажа...

За хората с половин мозък дето са добре - чвешкият мозък е презапасен с процесори (все още се счита, че неврон е процесор не транзистор) така, че 60% да откажат, пак ще работи. Паметта се счита че подобно на холограмата се съхранява цялата навсякъде във всеки един участък от кората (ако не ме лъжат спомените). Тоест парченце от мозъка помни всичко. Нервните импулси при възбуждане ползваха пасивен транспорт - не ползват енергия (К Na помпа май беше, механизмът, нещо като предварително навита пружинка), но импулса по нервното влакно е 8 порядъка по-бавен от светлината. Тука който помни повече да казва.

За проекциите в съзнанието Дорис ти обясни.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Тоест творението на човека в един момент... Терминаторът ще е възможен, може би не след 10, но след 50 г...

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

J-01 - в желаието си да съм ясен и обоснован съм многословен и обстоятелствен с обратен ефект... Човещина...

Да опитам по-кратко (или поне по друг начин):

Биологичните организми и особено нервната система (вкл. централна с мозък или мозъци) са несравними със създадените от човека електронни процесорни системи. Несравними. Те са така различни по структура, състав начин и детайл на действие, че нямат какво и как да се сравнява. В този смисъл аз гледам резултатът от дейността, а не сравнявам кое как го прави.

Слонът има най-големия мозък (като маса) от сухоземните животни. Този мозък е по-малък от човшкия като съотошение на мозъчна към телесна маса. Броят и количество неврони няма директно отношение към нивото на съвършенство на умствена или интелектуална дейност. Изглежа има отношение към размера на организма, който командва.

Биологичния мозък е зает с управлението и синхронизацията на работата на различните органи, жлези, крайници, моторика и т.н. - всичко с цел намиране и преработване на храна/енергия с оглед самосъхранение и възпроизвеждане. Всичко това е абсолютно безпредметно за електронен организъм (в контекста на глобален свръх-компютър Интернет/Гугъл/и други), поне в момента - енргия има в изобилие и постоянно, части и компоненти се подменят и обогатяват непрекъснато.

Никакъв ресурс не е необходим за онова, за което се изразходва 100% от мозъчната дейност на всичко живо освен някои примати и човека. Какво да сравняваме?

Онова, което хората са създали - математически проектираните електронно-процесорни машини, свързани в единна мрежа и все по-обединявани от унверсално-разбираеми и абстрактни процеси - няма аналог в еволюцията и природата, която познаваме. То е чиста умствена функционалност и продукт на абстрактното мислене и творчество на човека.

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Пак са сравними - и двата мозъка - електронният и биологичният обработват постъпила отвън информация и дават нещо на изход - реагират според нея. И двата в ивестен смисъл имат хардуер и софтуер. Да, различни са им целите - биологичният сам трябва да си осигури оцеляването. Не е нужно мозъкът да работи с битове, но със сигурност има комутация на импулси.

В неживата природа нямат аналог, Шпага постави постави въпросът за Сингулярен компютър, но не мисля, че там има много за бистрене - сигурно греша де.

Не е и целта да се създават подобни машини. Ако трябва да се копира точно организъм, то той ще бъде създаден от същите материали. Синтетична бактерия май вече бяха създали, ако се хвърлят усилия след години...

Силициевият мозък е много по-бърз, по-устойчив на износване, но миниатюризацията и енергийната ефективност при биологичният са на много (на степен) по-високо ниво. Оптимизацията на софтуера и хардуера при биол. не се прави от хора, а от еволюцията. Съответно биологичният е и много по-производителен. Засега.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

J-01 - в желаието си да съм ясен и обоснован съм многословен и обстоятелствен с обратен ефект... Човещина...

Да опитам по-кратко (или поне по друг начин):

Биологичните организми и особено нервната система (вкл. централна с мозък или мозъци) са несравними със създадените от човека електронни процесорни системи. Несравними. Те са така различни по структура, състав начин и детайл на действие, че нямат какво и как да се сравнява. В този смисъл аз гледам резултатът от дейността, а не сравнявам кое как го прави.

Слонът има най-големия мозък (като маса) от сухоземните животни. Този мозък е по-малък от човшкия като съотошение на мозъчна към телесна маса. Броят и количество неврони няма директно отношение към нивото на съвършенство на умствена или интелектуална дейност. Изглежа има отношение към размера на организма, който командва.

Биологичния мозък е зает с управлението и синхронизацията на работата на различните органи, жлези, крайници, моторика и т.н. - всичко с цел намиране и преработване на храна/енергия с оглед самосъхранение и възпроизвеждане. Всичко това е абсолютно безпредметно за електронен организъм (в контекста на глобален свръх-компютър Интернет/Гугъл/и други), поне в момента - енргия има в изобилие и постоянно, части и компоненти се подменят и обогатяват непрекъснато.

Никакъв ресурс не е необходим за онова, за което се изразходва 100% от мозъчната дейност на всичко живо освен някои примати и човека. Какво да сравняваме?

Онова, което хората са създали - математически проектираните електронно-процесорни машини, свързани в единна мрежа и все по-обединявани от унверсално-разбираеми и абстрактни процеси - няма аналог в еволюцията и природата, която познаваме. То е чиста умствена функционалност и продукт на абстрактното мислене и творчество на човека.

Доколкото схванах - искаш да се използва виртуалното за колективно съзнание... :biggrin:

Нещо като енциклопедия британика, ама ... колкото и много информация и да се съдържа там, нито едно откритие не е направено на база това знание. Ползва се като коректив на вече измислено от субект.

Съ-знанието е нещо друго, в смисъл, че се съ-отнася запаметеното върху субективното, в момент на вземане на решение за по-нататъшно поведение, включващо и предполагаемо обобщение. Застъпен е момент на мотивация. А, мотивацията има субективен смисъл и не е ясно каква ще е мотивацията на виртуалното за предполагаемо решение на проблем.

Липсата на мотивация води до това, че не е ясно къде са границите, определящи резултата и доколко са преодолими (ако ги има - степен на устойчивост срещу друго допълнително инфо), което ще рече, че не е възможен колективен разум. Явно нещо ... не е наред?! Не, че има колективен разум, ама човеците поне правила са си изградили, наречени обществени закони и разни правилници за прилагането им :biggrin:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е. Именно импулса или мотивацията и според мен са липсващи за самостоятелност на изкуствения 'мозък'.

Имам предвид целия Интернет като самостоятелен организъм, който ако има собствена мотивация/импулс за съществуване спонтанно ще прояви интелект.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Е ок аналогия...

А какво още прави човек? Изпълнява сложна поредица от задачи /операции/ чеиято крайна цел е да е наяден наспан на топло и .. там за потомството. И всичко това да се постигне с минимум или ако може без ресурс (труд) от негова страна. Междувременно изпълнява междинни задачи или реагира на възникнали текущи изменения в обстановката /средата/.

Просто реагира ли един компютър като му се зададе по-сложна задача? Един петафлопов компютър ако симулира климатичните промени... Дали не е същата работа? .. да де, а ние ако решим, може да манипулираме резултата...

Пак стигаме до там, че ИИ няма нужда да си осигурява тока.. Нито има инстинкт за самосъхранение (най много система/ програма за самодиагностика, която да дава обратна връзка на оператора), както и не е проблем ако се изключи...

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Принципно е сложен въпросът даже и за тези които се занимават с това - програмисти и психолози... Но да видим това дето се знае /предполага/. Казах, че биологичният мозък е мого по-поизводителен заради по-високата миниатюризация. Една работа /задача/ се развърля на много на брой процесори. Нещо като човекочас - една работа от 10 човекочаса се върши от човек за 10 часа или 10 човека за час. Или айде машиносмяна, по-популярно е. Човешкият мозък се предполага че има м-ду 14 и 100 милиарда неврони. Ако всеки неврон е процесор?

На големите суперкоппютри процесорите са десетки хиляди. Е кое следва да е по-мощно?

Софтуерът за системата за разпознаване се пише и оптимизира от хора (които освен че може да са на грешен път отначалото, може и да пропуснат някой детаил - че има черни лица или ръждясали джанти), дори и когато става чрез обучение на системата (да се показва на системата нещото) нашия си го пишем с години (опита), така че сме несъпставимо по-ефективни. И пак грешим - неведнъж човек бърка нещо като го види.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Все ми се струва, че сравнението на бройки неврони с процесорен капацитет е малко като да сравняваме брой брикети с обем вода с цел да разберем кое ще върти турбината на генератора по-добре... Много са различни и много други аспекти и параметри трябва да се вземат предвид, за да имаме смислен отговор. Може би алтернативен подход би помогнал повече...

Изследванията показват, че количеството неврони не изглежда основно значимо. Значимо е съотношението на това количество към тялото, което управлява. Тук се включва цялостното управление на всички жизнени функции, рефлекси и дейности, в които централния мозък участва.

Все по-висши функции у животните се наблюдават с увеличаване на това съотношение. И само две-три същества на планетата попадат в категорията 'притежващи интелект'.

Не се сещам веднага кои 'жизнени' функции биха отнели ресурс на изкуствения 'мозък' и какво би било наречено 'тяло'. В този аспект съотношението на капацитет към 'носеща маса' би бил по-висок дори от този на човека.

Друг е въпросът дали не трябва да има такава взаимовръзка и необходимост от заетост на някакъв ресурс, за да има импулс за 'живот'...

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

И така въпросът за мен е на две части:



  1. самосъхраняващ се изкуствено създаден субект
  2. субект със самосъзнание

И ми се струва, че изкуственият интелект първо ще бъде някаква форма на съществуване, което в най-общия смисъл ще се квалифицира като живот, а после тази форма ще се самоосъзнае.

В контекста на второто гледах това чудесно предаване от рубриката "Хоризинт" на БиБиСи с името "Неконтролируем?". Това е продикция на самата БиБиСи и предполагам, че линка ще е активен доста време. Въпреки това, на страницата има и опции за сваляне в различни формати, за онези които желаят да имат свое копие.

За мен програмата беше много интересна изобщо, но особено в контекста на онова, което е съзнателна дейност и онова, което не е; как едното може да премине в другото и т.н.

Както се досещате от факта, че го цитирам и слагам линк: горещо го препоръчвам!

:good:

Редактирано от Парсивал
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Представям ви цитати от книгата на Мачио Каку - "Физика на невъзможното".

В тези цитати, на популярно ниво се коментират някои от проблемите свързани със създаването на квантовите компютри, ИИ и роботиката.

Квантови компютри

Един ден квантовите компютри могат да заменят познатия дигитален компютър. Всъщност бъдещето на световната икономика ще зависи от подобни компютри, затова е налице огромен търговски интерес към тези технологии. След време Силиконовата долина може да се превърне в нещо ненужно, тъй като ще бъде заменена от нови технологии, които ще възникнат въз основа на квантовите изчисления.

32

Обикновените компютри правят изчисленията си въз основа на странна система от нули и единици, наречена битове. Но квантовите компютри са много по-мощни. Те могат да правят изчисления въз основа на кубитове (квантови битове), които приемат стойности между нула и единица. Представете си атом, поставен в магнитно поле. Той се върти като връх, затова оста на спина му може да бъде насочена било нагоре, било надолу. Здравият разум ни подсказва, че спинът на атома може да бъде насочен или нагоре, или надолу, но не и в двете посоки по едно и също време. Но в странния свят на кванта атомът се описва като сумата от две състояния — сборът от един атом, който се върти нагоре, и един атом, който се върти надолу. В ниския свят на кванта всеки обект се описва от сумата на всички възможни състояния. (Ако големи обекти като котки биват описани по този квантов начин, това означава, че трябва да добавите вълновата функция на една жива котка към тази на една мъртва котка, така че котката не е нито мъртва, нито жива — въпрос, който ще разгледам по-подробно в тринадесета глава.)

А сега си представете редица от атоми, подредени в права линия в магнитно поле, като спинът им е подравнен по един начин. Ако лазерен лъч бъде насочен към тази редица от атоми, той ще отскочи от тях, первайки оста на спина на някои от атомите. Чрез измерването на разликата между идващия и заминаващия си лазерен лъч направихме сложно квантово „изчисление―, включващо перването на много спинове.

Квантовите компютри са все още в пелени. Световният рекорд за квантово изчисление е 3х5=15. Едва ли това е изчислението, което ще измести днешните суперкомпютри. Квантовата телепортация и квантовите компютри притежават един и същ фатален недостатък — поддържането на кохерентност в големи сбирки от атоми. Ако този проблем бъде решен, това ще е огромен пробив и в двете области.

ЦРУ и други секретни организации проявяват силен интерес към квантовите компютри. Много от секретните кодове в света зависят от „шифър―, който е много голямо цяло число, и от способността на човека да го разложи на множители, изразени с прости числа. Ако „шифърът― е произведението от две числа, като всяко от тях се изразява със сто цифри, то тогава на дигиталния компютър ще му трябват повече от сто години, за да бъдат открити тези два множителя без предварителна подготовка. Подобен шифър в основата си е неразбиваем днес.

През 1994 г. Питър Шор от Лабораториите „Бел― доказа, че разлагането на множители на големи числа е детска игра за един квантов компютър. Откритието веднага събуди интереса на интелектуалната общност. По принцип един квантов компютър може да разбие всички кодове в света, довеждайки до пълен безпорядък сигурността на днешните компютърни системи. Първата страна, способна да изгради такава система, ще бъде в състояние да разкрие най-големите тайни на другите нации и организации.

Някой учени са изказвали хипотезата, че в бъдеще световната икономика ще зависи от квантовите компютри. Очаква се основаните на силиция дигитални компютри да достигнат своите физически предели от гледна точка на повишаването на мощността им някъде към 2020 година. Ако технологията продължи да осъществява напредък, ще се окаже необходимо създаването на едно ново, по-мощно семейство компютри. Други учени проучват възможността да бъде възпроизведена мощта на човешкия мозък посредством квантовите компютри.

Така че залозите са много високи. Ако успеем да решим проблема с кохерентността, не само ще бъдем в състояние да се справим с предизвикателството, което ни отправя телепортацията, но ще можем и да разработваме технологии от всякакъв вид посредством квантови компютри. Този пробив е толкова важен, че ще се върна на въпроса в следващите глави.

Както изтъкнах по-рано, кохерентността е изключително трудна за поддържане в лабораторни условия. Най-малката вибрация би могла да разстрои кохерентността на двата атома и да прекрати изчислението. Днес е много трудно да се поддържа кохерентност в повече от няколко атома. Атомите, които първоначално са във фаза, започват да изпадат в декохерентност в рамките на период от няколко наносекунди до секунда в най-добрия случай. Телепортацията трябва да бъде извършена много бързо, преди атомите да започнат да излизат от състояние на кохерентност, като по този начин се поставя още едно ограничение пред квантовото изчисление и телепортацията.

Въпреки предизвикателствата Дейвид Дойч от Оксфордския университет смята, че тези проблеми Могат да бъдат преодолени: „С малко късмет и с помощта на неотдавнашните теоретични разработки, (един квантов компютър) може да бъде създаден за много по-малко от 50 години… Това би бил съвсем нов начин за овладяване мощта на природата.―*

[* Deutsch, David. _New Scientist Magazine_, November 18, 2006, с. 69.]

За да конструираме полезен квантов компютър, ще трябва да разполагаме с количество, вариращо между стотици и милиони атоми, вибриращи в унисон — постижение, което надминава много нашите възможности днес.

* * *

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

* * *

Като се има предвид астрономически бързият напредък в областта на компютрите, дали един ден машините ще надделеят над нас? Възможно ли е роботите да се модернизират толкова, че да се превърнат в основната заплаха за нашето съществуване?

Според някои учени това не е възможно, защото самата идея за изкуствен интелект е глупава. Множество критици в хор заявяват, че е невъзможно да бъдат конструирани машини, които могат да мислят. Техният аргумент е, че човешкият мозък е най-сложната система, която е създавала някога природата, поне в тази част на Галактиката, и всяка машина, която е проектирана да възпроизвежда човешката мисъл, е обречена на провал. Философът Джон Сърл от Калифорнийския университет в Бъркли и дори прочутият физик Роджър Пенроуз от Оксфорд са убедени, че машините са физически неспособни да извършват интелектуална операция като човешката мисъл.* Колин Макджин от университета „Рътгърс― твърди, че изкуственият интелект „прилича на мързеливците, които се опитват да практикуват фройдистка психоанализа. Те просто не притежават концептуалната подготовка―.**

[* Професор Пенроуз твърди, че мозъкът трябва да притежава квантови ефекти, които правят възможна човешката мисъл. Повечето компютърни специалисти биха казали, че всеки неврон в мозъка може да бъде дублиран чрез сложна серия от транзистори. Вследствие на това мозъкът ще бъде сведен до устройство от класически тип. Мозъкът е усложнен във висша степен, но по същество представлява куп от неврони, чието поведение може да бъде дублирано чрез транзистори. Той твърди, че в една клетка има структури, наречени микротубули, които проявяват квантово поведение, затова мозъкът никога не може да бъде сведен до прост набор от електронни компоненти.]

[** Kaku. _Visions_, с. 95.]

47

Могат ли машините да мислят е въпросът, който предизвиква разделението на научната общност вече в продължение на повече от век.

* * *

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

* * *

Физикът Роджър Пенроуз от Оксфорд също е убеден, че изкуственият интелект е невъзможен. Механичните същества, които могат да мислят и да притежават човешко съзнание, са невъзможни според законите на квантовата теория. Той твърди, че човешкият мозък е толкова далеч от каквото и да е възпроизвеждане в лабораторни условия, че създаването на човекоподобни роботи е експеримент, който е обречен на провал. (Аргументите му са, че по същия начин, по който Гьоделовата теорема за непълнотата е доказала, че аритметиката е незавършена, и принципът на неопределеността на Хайзенберг ще докаже, че машините са неспособни да извършват интелектуални операции като човешката мисъл.)

Обаче много физици и инженери са на мнение, че в законите на физиката няма нищо, което би възпрепятствало създаването на един истински робот. Например на Клод Шанън, наричан често бащата на информационната теория, веднъж задали въпроса: „Могат ли машините да мислят?― Отговорът му гласял: „Разбира се.― Когато го помолили да разясни думите си, той казал: „Аз мисля, нали?― С други думи, за него било очевидно, че машините могат да мислят, защото хората са машини (макар и да са машини, направени от уетуер, а не от софтуер).

Тъй като във филмите виждаме образи на роботи, можем да си помислим, че разработването на сложни роботи с изкуствен интелект предстои да настъпи всеки момент. В действителност положението е много по-различно. Когато виждате робот, който се държи като човек, обикновено става дума за някакъв трик, т.е. за човек в сянка, който говори от името на робота чрез микрофон, подобно на Магьосника от „Магьосникът от Оз―. На практика нашите най-усъвършенствани роботи като роботите скитници на планетата Марс притежават интелекта на насекомо. В прочутата Лаборатория за изкуствен интелект в МТИ експерименталните роботи се сблъскват с трудности при възпроизвеждането на постижения, които са по силите дори на хлебарки, като придвижването в стая, пълна с мебели, откриването на скривалища и разпознаването на опасности. Нито един робот не би могъл да разбере и най-обикновен детски разказ, който се чете пред него.

* * *

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
...

Той твърди, че човешкият мозък е толкова далеч от каквото и да е възпроизвеждане в лабораторни условия, че създаването на човекоподобни роботи е експеримент, който е обречен на провал...

Именно. Възпроизвеждането на мозък е най-вероятно невъзможно, защото функциите му са резултат не еволюционен процес и необходимости, които се прескачат изцяло при създаването изкуствени апарати.

Целта обаче не е копиране, имитиране или възпроизвеждане на мозък, а създававане на интелект. И макар да [изглежда че] има връзка между двете, те са коренно различни.

Въпросът е доколко 'инфосферата' - непрекъснато растяща по обем, маса и капацитет - е близо до самостоятелна проява 'висша дейност' и дали ще я разпознаем ако/когато се прояви; кои от нещата и функциите, с които непрекъснато тъпчем и обогатяваме глобалната мрежа ще провокират неконтролируем процес на самоосъзнаване.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Именно. Възпроизвеждането на мозък е най-вероятно невъзможно, защото функциите му са резултат не еволюционен процес и необходимости, които се прескачат изцяло при създаването изкуствени апарати.

* * *

Като стана въпрос за интелект, както и от по-горния цитат, сещам се за един определено интересен въпрос /за мен/, чийто отговори са мъгляви, не подкрепени с преки доказателства, или наблюдения, или успешни експерименти и т.н.

Та става въпрос за следното..

Като цяло еволюцията работи пестеливо /може да допускам грешка с това свое твърдение поради простата причина, че не познавам детайлно протеклите еволюционни процеси/. Човешкият интелект значително превъзхожда нуждите за оцеляване на ловци - събирачи. Да се оцелее в гората не е необходимо човекът да разбира например законите на Квантовата механика ....

Защо човешкият мозък респективно интелектът е еволюирал до нива, които не са необходими за оцеляването на вида ни?:post-20645-1121105496:

Също така..

Ако се търси аналогия с ИИ, трябва ли хардуерът на който е инсталиран ИИ, да притежава изчислителна мощ многократно надвишаваща изискванията за необходимите ресурсите използвани за решение на поставените му конкретни задачи? :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...