Големият мастен взрив (Fat’s big bang): раждането на адипобиологията

[Р. Теодосиев]

Големият мастен взрив (Fat’s big bang):

раждането на адипобиологията

Д-р Георги Чалдъков

Лаборатория по клетъчна биология, Медицински университет, Варна

Институт по клетъчна биология и невробиология, Национален съвет за научни изследвания, Рим, Италия

Цялата статия в сайта: http://bgnauka.com/a/%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D0%B7%D1%80%D0%B8%D0%B2-fat%E2%80%99s-big-bang-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

Пролог

Преди повече от 20 века в Книга IV на De rerum natura (“За природата на нещата”) Лукреций въвежда думата “Universum”. От Големия взрив (Big bang) преди 14 милиарда години се раждат звезди, галктики, комети, метеорити, астероиди, квазари, черни дупки – и от тогава всичко е Universum, “върти се като едно”. По-късно, през 1941 г. във “Вавилонската библиотека”, Борхес ще напише: “Вселената (която други наричат Библиотеката) е съставена от неопределен и може би безкраен брой шестоъгълни галерии. Библиотеката съществува вечно - ab aeterno.”

Преди 4 милиарда години настъпва Големият биологичен взрив – раждането на едноклетъчните. Natura non facit saltus (Природата не прави скокове) – често е казвал Карл Линей. Постепенно – от едно- към многоклетъчни, риби стават влечуги, динозаври - птици, маймуни – човек: Homo habilis – сръчният човек, H. ergaster – работещият човек, H. erectus – изправеният човек – тръгнали от Африка, те мигрират в Европа - стават H. heidelbergensis, H. neanderthalensis, H. sаpiens.

Преди 40-50 хиляди години настъпва Големият мозъчен взрив (Brain’sbigbang) – увеличава се сивото вещество на мозъка, появяват се умните гени, които помагат на човека да помни, да мисли логично и абстрактно, да разбира другия - неговото мислене, чувства, поведение. “Ние не сме мислещи същества, ние сме емоционални същества, които мислят” – обобщи през 1994 г. Антонио Дамазио в книгата си “Грешката на Декарт”.

Големият мастен взрив (Fat’s big bang): изява в науката

Когато стомахът е напълнен с храна, един хормон, наричан лептин (гр. leptos - тънък), съобщава на мозъка, той ни казва “наситих се”, спираме да ядем и така поддържаме нормално телесно тегло - предпазваме се от напълняване.

Дъглас Колман представи хипотезата си за “хормона на насищането” през 70-те години на XX век. Той работи в Бар Харбър, щата Мейн, където е Jackson Laboratory - най-големият резерват на дебели и диабетични мишки. Стотици от тях бяха пренесени в лабораторията на Джефри Фридман в Рокфелеровия университет, разположена в горната източна “махала” на Манхатън (The Upper East Side) - на York Avenue между 63rd и 68th Streets.

През 2009 г. Колман и Фридман получиха от Фондацията “Shaw” Нобеловата награда на Далечния Изток. И наградата “Albert Lasker” - Нобеловата награда на Америка. В 100-годишната история на Рокфелеровия университет има 23-ма Нобелисти по медицина. Досега 79 лауреати на “Albert Lasker” са получили след това Нобелова награда.

Фридман и стърудници откриха, че лептинът се произвежда в мастните клетки (адипоцити, липоцити) и оттам се изнася в кръвта, преминава в мозъка и стимулира невроните (нервни клетки), които потискат апетита, и потиска невроните, които възбуждат апетита. Крайният ефект от тези действия е изпитване на чувство на засищане, спиране на яденето. Когато на мишки е “нокаутиран” гена за лептин (knockoutmice) или гена на рецептора за лептин, мишките ядат без насита и надебеляват. Ако това генетично увреждане е при човек, той става Homoobesus. Затова генът за лепин е наречен “дебел ген” (Obgene - от англ. obesе gene).

Така на 1 декември 1994 г. в биомедицинската наука настъпи Големият мастен взрив (Fat’sbigbang) – тогава Джефри Фридман и сътрудници публикуваха откриването на лептин в престижното научно списание Nature, том 372, страници 425-432. От тогава до 16 декември 2011 г. лептинът се появи в 20 707 научни статии (по данни на PubMed, National Library of Medicine, USA) и участва на повече от 50 международни симпозиума, един от които се проведе във Варна през 2009 г. (фотографията по-долу).

Откритието на лептин промени парадигмата за функцията на мастната тъкан: от пасивен склад на липиди, тя се превърна в най-големия ендокринен орган в човешкото тяло – произвежда повече от сто хормона, обобщено наричани адипокини. Български и италиански учени участват активно в “голямата мастна експлозия”; именно те я нарекоха „адипобиология” и „адипофармакология” в статии, озаглавени “Adipobiology of disease: adipokines and adipokine-targeted pharmacology”, публикувана в Current Pharmaceutical Design2003; 9: 1023-1031 и „Adipopharmacology, a novel drug discovery approach: a metabotrophic perspective”, публикувана в Letters in Drug Design and Discovery 2006; 3: 503-505.

_{Фотография на участниците на Втория международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология, проведен на 23-25 октомври 2009 г. във Варна. Третият симпозиум ще се проведе на 25-27 октомври 2012 г. в Бургас.}

Цялата статия в сайта: http://bgnauka.com/a/%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D0%B7%D1%80%D0%B8%D0%B2-fat%E2%80%99s-big-bang-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

[Last roman]

Поздравления. Крайно време беше тази интересна статия да види бял свят.

[Р. Теодосиев]

Ще бъде публикувана в майския брой на сп. "Българска Наука"...

Статията е много добра, а автора заслужава големи поздравления!

[КГ125]

Това наистина е чудесна статия и много популярно и стойностно написана! Поздрав за автора.