Отиди на
Форум "Наука"

Средновековен Иран -651-1501 г.


Recommended Posts

  • Потребител

Средновековната история на Иран обхваща времето от 651 г. , когато е убит последният сасанидски шах Йездигерд III до 1501 г. , когато на власт идват Сефевидите . Характерно за периода е , че страната не съществува като самостоятелен политически субект , а е под властта на чужди династии - Абасиди , Саманиди , Газневиди , Селджуки , монголци , Тимуриди ... Въпреки това иранците съхраняват своята идентичност .Може ли някой да даде повече информация за различните династии на български ? Добре е да се разгледа и въпросът за ислямизацията на Иран -в чуждоезичната уикипедия пише , че едва около 900 г. мюсюлманите стават мнозинство (Фирдоуси е зороастрианец ). Може ли да се сравни с ислямизацията на Босна и Албания след османското нашествие ? Благодаря предварително ! :book:

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То Иран име като древно и сегашно, но като, че средновековно си е Персия.

Не само средновековно ами и известно до преди 60 ти на години. (1935)

Това не върши ли никаква работа.

http://bg.wikipedia....%80%D0%B0%D0%BD

Виж и това

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%86%D0%B8

Редактирано от miroki
Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребител

Статия от списание Шпигел за установяването на исляма в Персия

Пристигането на Аллах

Кристоф фон Вернер

В края на своята силна поезия за Иранското царство поетът Фирдоуси изплаква меланхолично : ,, Когато тронът и амвонът бъдат равнопоставени и се чуят имената на Абу БАКЪР И Омар, тогаво всички наши усилия ще бъдат унищожени. Бързия възход ще бъде последван от дълго падение.Нито трона, нито короната ще видиш ти. Само за арабите звездите са щастливи."

Един недобър знак, обаче когато Фирдоуси написал строфата, от арабското завоевание на Персия били изминали вече повече от 300 години. И поетът на Шахнаме, ,, Книгата на царете", бил мюсюлманин. Може би някои са гледали с носталгия на предислямската история на Персия ; но никой не разбирал епоса като контрапроект на новия блажен ред.

Дълго ислямът се разпространявал в Персия и то почти без огън и меч. Наистина новата религия достигнала иранското плато с арабските войски. За тях обаче ставало дума за светската власт, а не за разпространяване на тяхната религия и за насилствени покръствания. Така че арабското завоевание първоначално не представлявало тежък разрив в персийската история.

Като ефекта на доминото рухнал режимът на Сасанидите:няколко тежки поражения били достатъчни, за да предизвикат деморализация. Битката при Кадисия през 637г. маркирала повратната точка. Последният сасанидски цар Йездигерд III избягал на изток, иранската армия още веднъж се противопоставила на арабите при Нехаванд, но без успех. Сега за арабските пълководци нямало никакви задръжки, малки групи проникнали докъм Хорасан. При Мерв, в днешен Хорасан през 651 г. Йездигерд бил позорно убит.

Своя успех арабите дължали не толкова на своето превъзходство, колкото на своята превъзходна стратегия на преговори. Потомците на меканските търговци знаели, че един добър договор често е по-ценен от победа на бойното поле. Така те предложили на иранските завоювани атрактивни договори за капитулация, които им гарантирали сигурност и мир със ясни условия. Абарвес е Ростам, сасанидският маркграф на Систан, изглежда е оценил правилно положението. Според преданието той повикал благородниците на града и върховния свещеник : ,, Това не е събитие, което ще завърши след един ден, след една година или след 1000 години.В нашите писания е отбелязано, че религията на арабите и тяхната власт ще продължат до края на времето. Със смърт и разрушение не се печели нищо, защото никой не може да промени волята на небето. Така че нека да сключим мир с арабите."

Речено -сторено. Местната администрация можела да остане, персийската аристокрация и господарите на земи, дехканите, запазили властта си. Арабите изградили отделени военни лагери и селища, най-често встрани от съществуващите градове. Все повече и повече представители на арабските племена се преселвали, най-напред във гарнизонните градове Куфа и Басра. Те придобили земя и уседнали в Иранското плато, преди всичко във източен Хорасан.

Обаче Иран не бил арабизиран от тези заселници нито културно, нито езиково-просто те били твърде малко. Персийският език никога не трябвало да изгуби своя статус на език на общуването.

Следователно как Иран се е превърнал в мюсюлманска страна ? Изненадващо, в началото завоевателите не показвали особен интерес да разпространяват своята вяра. Персите както и арабите разглеждали мюсюлманското учение първо като арабска религия, а не като универсално вероизповедание, което трябва да е отворено за всички хора. Дори масовите конверсии при новите властници са били нежелани финансово, защото немюсюлманите трябвало да плащат допълнително към съществуващите налози и данък на глава или джизия.

Към тази група спадал не само доскоро преобладавалият зороастризъм. Имало няколко малцинства като тези на евреите и манихейците, за които под арабска власт е било даже многократно по-добре отпреди.Така че ислямът в Персия се е разпространявал бавно. Сто години след победата на арабите в градовете живеели по приблизителни преценки точно около 8 % мюсюлмани. Религията на Заратустра продължила да живее, значими зорострийски писания възниквали често едва в ислямската епоха, насърчавани от теологични диспути и активният сблъсък с новата вяра.

Как ислямът постепенно е набрал сили, показват монетите. В първите десетилетия след арабското завоевание те още носели образа на сасанидския владетел на едната страна и един стилизиран огнен олтар на другата. Първите действително ислямски монети произхождат от отиващия си 7 век. Изсечени от един арабски губернатор в източната провинция Систан, те отбелязват на персийски и на това отгоре със средноперсийско писмо ,, Шахада", ислямското символ-верую- една премиера в аспекта на историята на изкуството.

Едва когато станало ясно, че арабското господство ще бъде трайно и преминаването към религията се изплаща, броят на персийските мюсюлмани нарастнал. Възможностите за издигане в администрацията, освобождаването от данъка на глава и други икономически предимства се оказали решаващи. Ранните конвертили по правило трябвало да се присъединят към едно арабско племе, те били така да се каже осиновявани и включени в общността. Тези т.н. ,,мавали", които трябвало да се присъединят към глава на племе или господар, ,,маула", особено ревностно се грижели за разпространяването на новата персийско-ислямска култура.

Следващата голяма политическа промяна арабските заселници и новите персийски мюсюлмани вече извършили съвместно: в източната част на новата империя те се обединили в едно широко протестно движение срещу религиозните, социалните и икономическите неуредици: Хашимия. Гневът към Омаядите в далечния Дамаск бил голям.

Абу Муслим, представител на недоволните, в 747 г. развял в Хорасан черните знамена на бунта в името на един още неназован претендент от семейството на Пророка.Две години по-късно новата династия на Абасидите поела халифата и една мощна ислямска империя. Това, че се управлявало от новата столица Багдад-недалеч от сасанидския Ктезифон, дало на персийските мюсюлмани и един идеологически сигнал. Същевременно се формирало културното движение на Шуубия, което привнесло персийски елементи във нововъзникналата ислямска култура на Персия ...

http://www.spiegel.d...d-69790569.html

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...И поетът на Шахнаме, ,, Книгата на царете", бил мюсюлманин...

Една кратка забележка само:

Фирдоуси не е бил мюсюлманин

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, тук авторът е допуснал грешка. Фирдоуси не е бил мюсюлманин- даже един ислямски духовник е отказал да го погребе в гробището, тъй като бил неверник-,, Тъй като изповядвал ревностен зороастризъм до края на живота си, местният проповедник не позволил един рафиди (неверник) да бъде погребан в мюсюлманско гробище. Фирдоуси бил положен в градина отвъд портите на града." http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D1%80%D0%B4%D0%BE%D1%83%D1%81%D0%B8 Някой има ли повече информация за религиозната му принадлежност ?

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

,, Епохата на Абасидите е легендарна : Харун ал -Рашид, неговият везир Джафар ал-Бармаки и палачът му Масрур с ,, Приказки от Хиляда и една нощ" се превърнали в герои на световната литература. Истории, приказки и легенди при персийските историографи трудно могат да се отделят едни от други.

При все това през 803г. бил даден сигнал : в нощта на събота, първия ден на месеца Сафар в 187 г. от ислямското летоброене Джафар ал-Бармаки бил обезглавен. Така свършила стремглавата кариера на една везирска фамилия от ирански произход, в която сякаш се въплъщава връзката на Арабския халифат със персийските административни традиции.

Но Харун ал-Рашид направил една голяма грешка със екзекуцията на Джафар, отсъжда персийският хронист Балаами.

Действително последвали бунтове и въстания; великите дни на Абасидския халифат, който бил основал една световна империя в месопотамската традиция между изток и запад, както и връзката между арабското завоевание и персийската култура на двора и ученост, си отишли.

Балаами разказва как е могло да се стигне толкова далеч. Просто за ал-Рашид Бармакидите били станали твърде силни и твърде независими- една убедителна причина. Към това трябва да се прибавят и слуховете, че те са еретици или лоши мюсюлмани. Родът на везира, така се говорело, принадлежи към Сандака, еретиците. С това внезапнотой застанал в редиците на мюсюлманските групи по ранг или секти, които били приели елементи от манихейското и зороастрийското учения.

Такива новини би трябвало да направят един халиф недоверчив. Движения като това на Бабак Хорамдин в Азербейджан или на прикрития пророк Муканна в Хорасан показвали, че ислямизацията на Иран по никакъв начин още не била приключила и преди всичко в източната част на империята тя кипяла остро.

За Балаами при все това натежава версията за афера в двора. Харун ал-Рашид имал сестра на име Абаса. Тя го закриляла от неговия брат и когато той сам се възкачил на трона, й бил задължен с дълбока симпатия. Той й поверил своите тайни, с удоволствие пиел в нейна компания и живел заедно с нея. Канел и своя везир Джафар на тези гуляи. Обаче той отказал - твърде голяма му изглеждала опасността да пристъпи твърде близо към сестрата на халифа.

Харун разбрал тревогите на Джафар и му направил едно предложение : ,, Ще те оставя да се ожениш за Абаса, при положение, че ми обещаеш, че ще я виждаш само в мое присъствие и се откажеш от от брачна интимност. Така можем да пием и празнуваме заедно без стеснителност." Сватбата се състояла, но както се очаквало, Абаса забременяла.

В началото тя скрила своя син от Харун ал-Рашид, обаче след това халифът открил тайната на двамата. Незабавно той заповядал на своя палач Масрур да убие везира. ,, Искам не Джафар, а главата му." , нахокал го. С несъмнено удоволствие разказва историята персийският хронист - при това и на него вече трябва да му е станало ясно, че тя е измислена.

Бармакидите въплъщавали един нов тип на ислаямските властови елити. Персийските везири подкрепяли арабските халифи, както по-късно щели да служат и на селджукските султани и монголските владетели. При всички рискове, които тяхната висока длъжност носела със себе си, ,, мъжете на перото" се превърнали в централна опора на светската власт. Те развили един нов стил на писма, собствена професионална етика и особена литературна култура. Използването на хартия - една нововъведение, възприето от Китай - създало съвсем нови възможности за писането.

Наред с персийските секретари, в епохата на Абасидите възникнало друго професионално съсловие : ,, мъжете на меча". Пълководци и наемници от неарабски произход се доказали като необходими, когато ставало въпрос за това да осигурят границата, да покажат вътрешната власт и да потушат бунтовете. Но често тези притежатели на сила от различен етнически произход преследвали собствени цели, също и срещу своите поръчители... " Следва

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Честита Нова Година!

Фирдоуси е почти сигурно бил мюсюлманин-шиит (имената му са арабски, както и псевдонима), но за живота му се знае твърде малко (изобщо за персийските поети сведенията са полулегендарни). Творбата му "Шахнаме" е построена върху многослойна компилация на (отчасти изгубени) исторически съчинения на средноперсийски език (царски хроники, легенди за Заратустра и под.), на което се дължи и сравнително слабата употреба на арабски изрази и думи в текста (без които общуването на съвременен новоперсийски би било доста трудно).

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Във връзка с нововъзникналата през този период персийско-ислямска култура,едно интересно съобщение

Бронзова фигура на орел , изготвена от
ранносредновековен майстор на име Сулейман от Багдад и е намерена през 19 век в селището Ерзи и се съхранява в Ермитажа.Името на ингушкото селище означава Орел.Тази година на 17 март бе предадено на държавния ингушки музей специално изготвено копие на фигурата.В лабораторията за реставрация на скъпоценни метали на Ермитажа са се погрижили копието да бъде максимално близко до оригинала.Наречената „Орелът на Сулейман” фигурка представлява изображение на орел с височина 38 см.На шията на орела е гравиран надпис на арабски език,който гласи:”В името на Алах Всемилостив,Всемилосърден.”Гравирано е и името на Майстора – Сулейман и датата на изготвяне на предмета – 189 година от хиджра или 796-797 г. от Христа.Попадайки в Кавказ,столетия наред статуетката се предава от един родов съюз на друг.Орелът бил предаден за съхранение в Ермитажа в 1939 година. / Пресс-служба Главы РИ /



169463987.jpg

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...