Да поговорим за самоубийствата

[Р. Теодосиев 3303]

Статия от конкурса на БГ Наука "Обясни науката"

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0

ДА ПОГОВОРИМ ЗА САМОУБИЙСТВАТА

Науката за самоубийствата, наречена суицидология, започва да се развива с бурни темпове през 20 век. Но проблемът за суицидното поведение на човека е интерпретиран от най-дълбока древност. У нас все още малко се знае и говори за самоубийството и определящите го фактори. Затова нека разгледаме най-разпространените митове за суицидното поведение и кореспондиращите им научно установени факти; основните концепции и подходи на изследване в суицидологията, както и най-важното: за какво ни е да знаем всичко това?

СМЪРТТА НЕ ТРЯБВА ДА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗХОД!

Суицидното поведение на личността (включващо самоубийство, опит за самоубийство или преживяването на мисли и намерения за самоубийство), е начин за разрешаване на даден екзистенциален проблем. Наистина, това е последното и най-радикално средство, но то е част от стратегията за поведение на индивида и обслужва някаква негова цел. Самоубийството е психологически мотивиран акт, който удовлетворява определена потребност на личността, различна в различните случаи и типове самоубийства.

Първото и необходимо условие, за да се стигне до вземането на решение за самоубийство, е развитието на процес на социално-психическа дезадаптация на личността. Дезадаптацията настъпва вследствие преживяването на различни личностни загуби, провали, катастрофи, тежки междуличностни или вътре-личностни конфликти и психически травми, и се изразява в нарушаване на взаимоотношенията между индивида и социалната му среда, както и в отрицателно оцветени психически преживявания. При развитие и задълбочаване на процеса, дезадаптацията може да прерасне в състояние на психична криза, когато субективното чувство за заплаха и осъзнаването на невъзможността от удовлетворяване на високозначима потребност на личността се увеличават до такава степен, че човек започва да се чувства като в капан или задънена улица, т.е. в съвсем безизходно положение. Невъзможността да намери друго разрешение на критичната ситуация актуализира в съзнанието на индивида представата за самоубийството като единствен „изход” от безнадеждната ситуация. При така формираната готовност за извършване на себеубийствено действие, дори и най-незначителните негативни промени в ситуацията, и най-малката обида, предизвикателство от страна на околните или друг вид поредна психотравма могат да задействат механизма на суицидната реакция, да послужат като повод и отключващ момент за суицидно действие.

Всяко решение за самоубийство се взема в определена ситуация и като отговор на неблагоприятни външни или вътрешни психически въздействия и условия. И тъй като тежките житейски ситуации са твърде много и различни по смисъл, то самоубийствата също притежават най-различен личностен и социален смисъл. Известни са самоубийства – протест или отмъщение, с които се цели да се постигне психическо въздействие върху определена личност или по-широк кръг от хора, когато е невъзможно те да бъдат засегнати или впечатлени по друг начин. В тези случай личността използва собствения си живот, който е най-значимото й от всички средства, с които разполага, като последно оръжие в житейската си битка.

При протестните самоубийства, както и при самоубийствата – самозащита, някои превръщат своята смърт и самоубийство в истински триумф на личността – в средство не за разрушаване, а за съхранение и утвърждаване на Аз-а пред лицето на враждебната околна действителност. Типичен пример за това са т.нар. самоубийства на честта, при които личността цели да запази или възстанови засегнатото си достойнство.

Съществуват самоубийства – избягване от страдания, наказания, тежки конфликти, затруднения и пр., т. е. самоубийства – бягства. Те са характерни за много деца, за чувствителните и крехки личности.

Друг тип са самоубийствата – самонаказания, чрез които се изкупва вина и се реализира процес на вътрешно правораздаване, нещо като „вътрешно правосъдие”.

Известни са и т. нар. философски самоубийства с отрицателна равносметка на живота. При тях личността претегля плюсовете и минусите на досегашния си живот и оценява перспективите на бъдещето и смисъла от по-нататъшното си съществуване. Някои учени определят този тип самоубийства като реалистични, рационални или хладни – при тях смъртта се избира като най-малката от всички други злини. Такива са самоубийствата на тежко и неизлечимо болни или възрастни хора, които желаят да предотвратят очакващата ги старческа безпомощност и деградация на личността им.

При самоубийствата – защита на високозначими ценности и идеали собствените убеждения, творческите достижения, идеалите, някаква социална кауза или живота на другите хора се оценяват като по-значими и ценни от собствения живот. Тогава самоубийството носи смисъла на саможертва в тяхно име и е средство за тяхната защита, отстояване и осъществяване.

Често дадено суицидно действие притежава повече от един личностен смисъл, тъй като границата между посочените отделни значения на самоубийствата е размита и трудно установима. При обясняването на отделните случаи на самоубийство е важно личността на самоубиеца да се разглежда винаги в контекста на социалната си и психическа ситуация, по отношение на която суицидният акт придобива смисъл.

Преминаването от решение за самоубийство към суицидно действие се определя от многобройни психо-социални фактори, при това – не еднозначно и линейно, а вероятностно. От значение е едновременното действие или последователното натрупване на разнообразни дезадаптиращи личността фактори, като произволността и свободата на волята, характерна за човешките реакции, се запазва и тук.

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0

[Росица Иванова 0]

Защо не мога да прочета статията вече? Не се отваря, като натисна линка, не мога да я намеря в сп. БГ Наука, а нали беше там? Тя е моя, имам я и в книгата си  "Училището (не)любимо през погледа на психолог" (Просвета, Сф, 2012). Казвам се Росица Иванова. Открих случайно, че студент ме е преписал дословно и дори му плащат в Помагало.ком, за да я четат! Нека я четат, но да се знае кой я е писал, все пак. Нали затова пишем, за да ни четат...

 

Редактирано Август 22, 2019 от Росица Иванова

[ISTORIK 3026]

Явно статията или е премахната от сайта, или е преместена другаде (в същия сайт или в друг?).

А в помагалото се краде на поразия и авторите остават неизвестни. Не знам дали се взимат пари за споделяне на текстове. И аз с изненада открих цял куп свои текстове там.

Доколкото ми е известно, в сайта им трябва да споделяш текстове, за да можеш да четеш безплатно други текстове, които ти трябват.

Редактирано Август 22, 2019 от ISTORIK