Отиди на
Форум "Наука"

Да поговорим за самоубийствата


Recommended Posts

  • Администратор

Статия от конкурса на БГ Наука "Обясни науката"

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0

ДА ПОГОВОРИМ ЗА САМОУБИЙСТВАТА

Науката за самоубийствата, наречена суицидология, започва да се развива с бурни темпове през 20 век. Но проблемът за суицидното поведение на човека е интерпретиран от най-дълбока древност. У нас все още малко се знае и говори за самоубийството и определящите го фактори. Затова нека разгледаме най-разпространените митове за суицидното поведение и кореспондиращите им научно установени факти; основните концепции и подходи на изследване в суицидологията, както и най-важното: за какво ни е да знаем всичко това?

СМЪРТТА НЕ ТРЯБВА ДА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ИЗХОД!

Суицидното поведение на личността (включващо самоубийство, опит за самоубийство или преживяването на мисли и намерения за самоубийство), е начин за разрешаване на даден екзистенциален проблем. Наистина, това е последното и най-радикално средство, но то е част от стратегията за поведение на индивида и обслужва някаква негова цел. Самоубийството е психологически мотивиран акт, който удовлетворява определена потребност на личността, различна в различните случаи и типове самоубийства.

Първото и необходимо условие, за да се стигне до вземането на решение за самоубийство, е развитието на процес на социално-психическа дезадаптация на личността. Дезадаптацията настъпва вследствие преживяването на различни личностни загуби, провали, катастрофи, тежки междуличностни или вътре-личностни конфликти и психически травми, и се изразява в нарушаване на взаимоотношенията между индивида и социалната му среда, както и в отрицателно оцветени психически преживявания. При развитие и задълбочаване на процеса, дезадаптацията може да прерасне в състояние на психична криза, когато субективното чувство за заплаха и осъзнаването на невъзможността от удовлетворяване на високозначима потребност на личността се увеличават до такава степен, че човек започва да се чувства като в капан или задънена улица, т.е. в съвсем безизходно положение. Невъзможността да намери друго разрешение на критичната ситуация актуализира в съзнанието на индивида представата за самоубийството като единствен „изход” от безнадеждната ситуация. При така формираната готовност за извършване на себеубийствено действие, дори и най-незначителните негативни промени в ситуацията, и най-малката обида, предизвикателство от страна на околните или друг вид поредна психотравма могат да задействат механизма на суицидната реакция, да послужат като повод и отключващ момент за суицидно действие.

Всяко решение за самоубийство се взема в определена ситуация и като отговор на неблагоприятни външни или вътрешни психически въздействия и условия. И тъй като тежките житейски ситуации са твърде много и различни по смисъл, то самоубийствата също притежават най-различен личностен и социален смисъл. Известни са самоубийства – протест или отмъщение, с които се цели да се постигне психическо въздействие върху определена личност или по-широк кръг от хора, когато е невъзможно те да бъдат засегнати или впечатлени по друг начин. В тези случай личността използва собствения си живот, който е най-значимото й от всички средства, с които разполага, като последно оръжие в житейската си битка.

При протестните самоубийства, както и при самоубийствата – самозащита, някои превръщат своята смърт и самоубийство в истински триумф на личността – в средство не за разрушаване, а за съхранение и утвърждаване на Аз-а пред лицето на враждебната околна действителност. Типичен пример за това са т.нар. самоубийства на честта, при които личността цели да запази или възстанови засегнатото си достойнство.

Съществуват самоубийства – избягване от страдания, наказания, тежки конфликти, затруднения и пр., т. е. самоубийства – бягства. Те са характерни за много деца, за чувствителните и крехки личности.

Друг тип са самоубийствата – самонаказания, чрез които се изкупва вина и се реализира процес на вътрешно правораздаване, нещо като „вътрешно правосъдие”.

Известни са и т. нар. философски самоубийства с отрицателна равносметка на живота. При тях личността претегля плюсовете и минусите на досегашния си живот и оценява перспективите на бъдещето и смисъла от по-нататъшното си съществуване. Някои учени определят този тип самоубийства като реалистични, рационални или хладни – при тях смъртта се избира като най-малката от всички други злини. Такива са самоубийствата на тежко и неизлечимо болни или възрастни хора, които желаят да предотвратят очакващата ги старческа безпомощност и деградация на личността им.

При самоубийствата – защита на високозначими ценности и идеали собствените убеждения, творческите достижения, идеалите, някаква социална кауза или живота на другите хора се оценяват като по-значими и ценни от собствения живот. Тогава самоубийството носи смисъла на саможертва в тяхно име и е средство за тяхната защита, отстояване и осъществяване.

Често дадено суицидно действие притежава повече от един личностен смисъл, тъй като границата между посочените отделни значения на самоубийствата е размита и трудно установима. При обясняването на отделните случаи на самоубийство е важно личността на самоубиеца да се разглежда винаги в контекста на социалната си и психическа ситуация, по отношение на която суицидният акт придобива смисъл.

Преминаването от решение за самоубийство към суицидно действие се определя от многобройни психо-социални фактори, при това – не еднозначно и линейно, а вероятностно. От значение е едновременното действие или последователното натрупване на разнообразни дезадаптиращи личността фактори, като произволността и свободата на волята, характерна за човешките реакции, се запазва и тук.

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0

Link to post
Share on other sites
  • 7 years later...
  • Потребител

Защо не мога да прочета статията вече? Не се отваря, като натисна линка, не мога да я намеря в сп. БГ Наука, а нали беше там? Тя е моя, имам я и в книгата си  "Училището (не)любимо през погледа на психолог" (Просвета, Сф, 2012). Казвам се Росица Иванова. Открих случайно, че студент ме е преписал дословно и дори му плащат в Помагало.ком, за да я четат! Нека я четат, но да се знае кой я е писал, все пак. Нали затова пишем, за да ни четат...

 

Редактирано от Росица Иванова
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Явно статията или е премахната от сайта, или е преместена другаде (в същия сайт или в друг?).

А в помагалото се краде на поразия и авторите остават неизвестни. Не знам дали се взимат пари за споделяне на текстове. И аз с изненада открих цял куп свои текстове там.

Доколкото ми е известно, в сайта им трябва да споделяш текстове, за да можеш да четеш безплатно други текстове, които ти трябват.

Редактирано от ISTORIK
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...