Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

1. Що е наука и научен метод?

Наука в най-широкия класически смисъл е съвкупността от систематизирани достоверни знания, които могат да бъдат убедително обяснени чрез логиката. Научните знания трябва да могат да бъдат проверени чрез контролирани експерименти и измерими данни, основани на научни методи.

Науката е множество от достоверни знания за законите на природата и на човешкото общество и за методите за използване на тези закони в дейността на хората.

Науката е духовно или материално производство, създадено от труда на учените, наричани често и научни работници.

Науката, в тесния смисъл на понятието, се разделя на две основни направления - природни науки, които изследват природните явления, и социални науки, които изучават човешкото поведение и общество. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на направените изводи чрез повторими експерименти. Подобни са принципите и на приложните науки, като медицината и инженерната наука, но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание.

Формалните науки, най-важна сред които е математиката, не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а - от априорни постулати.

При хуманитаристиката, включваща обширни области на познанието, като философия, история и изкуствознание, дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука.

Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия.

Науката не си измисля "факти", не манипулира изследванията, находките, експериментите или изводите. За да повярваме, че определен факт е научно достоверен, той трябва да бъде открит и доказан чрез научен метод.

Научният метод е съвкупност от методи и принципи, с помощта на които се изследват явленията, придобива се ново знание или се коригира и интегрира съществуващото знание, за да се постигне обективно познание на действителността.

Научният метод се подчинява на прости и логични правила – основава се на събирането на наблюдаеми и измерими данни, извършване на наблюдения и измервания, формулиране и изпитване на предположения (хипотези), извършването на експерименти (които да потвърдят или да отхвърлят хипотезите) и верификация (проверка) на направените изводи. Етапите на експериментите трябва да могат да бъдат повторени, което дава възможност за независима проверка и прогнозиране на бъдещи резултати. Научните теории обхващат по-широки изследователски области и обикновено обединяват множество независими хипотези в обща и непротиворечива конструкция. Теориите могат да подпомогнат създаването на нови хипотези или да обединят групи хипотези в общ контекст. Всяка научна теория трябва да бъде доказана чрез научни методи, преди да бъде приета от научната общност.

Всяка наука има свои специфични методи на изследване.

Основната цел на научния метод е да направи научните изследвания максимално обективни и да сведе до минимум възможностите за тенденциозна или ненаучна интерпретация на резултатите.

Друга важна цел е документирането, архивирането и споделянето на данните и методологията, така че те да бъдат достъпни за внимателна проверка от други учени, възможността другите учени да проверят резултатите, опитвайки се да ги възпроизведат самостоятелно, или да установят степента на тяхната статистическа надеждност. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани.

Стремежът да бъдат получени знания за природните закони е повсеместен и когато той бива реализиран с едни и същи научни методи, резултатите му са идентични, независимо от това, в коя точка на земното кълбо се намират изследователите.

Последователното прилагане на научния метод разграничава науката от псевдонауката (лъженауката).

Способността на населението да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.

Редактирано от Р. Теодосиев
  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

2. Методология на научното изследване

Можете да прочетете този текст тук:

http://nauka.bg/foru...topic=9819&st=0

3. Как изглежда една научна статия?

Можете да прочетете този текст тук:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3864

---

Вижте и това - Мнение 4 - в тази тема:

http://nauka.bg/foru...0%F3%EA%E8&st=0

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не се споменава за мислене и по-специално - за критичното мислене.

Критичното мислене обаче не бива да бъде самоцелно - заради самата критика - по принцип - за да се каже нещо.

Нищо не се казва и за въображението, и за нестандартното мислене.

Да, тези трите също са важни в процеса на научната дейност.

Редактирано от ISTORIK
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересно какъв е източника, защото ми звучи много "социалистическо".

Често пъти догматизирането и закостеняването на офиц. наука може да я превърне в псевдонаука и спирачка за прогреса.

При псевдонауките също има теории, експерименти и т.н., но това не ги прави науки. Напр. има автохонна теория, алхимиците са правили експерименти за откриване на философския камък (и при това се открили доста полезни неща, макар и да не са свързани с основната им цел).

Разликата е, че при науката се борави с установими факти, докато при псевдонауката с желани факти, независимо дали съществуват. Напр. псевдонауката научен комунизъм проповядваше, че кял да дойде строй, в който земните блага щели да се сипят от небето, щяло да има чешми, от едното кранче на които да течало мляко, а от другото мед (всичко това написано в учебници и обяснявано по единствената ТВпрограма - не си го измислям :doh: ).

При псевдонауките проблемът често се дължи не толкова на обсолютна невярност, а на абсолютизиране на някои постулати. Напр. при астрологията се отдава на небесните тела тотално влияние, което съвсем не означава, че те не оказват никаккво влияние на хората - напр. пълнолунието или слънчевите изригвания. Или пък автохонците - те абсолютизират идеята, че прабългарите също са траки, което не е вярно, но това съвсем не означава, че траките са изчезнали напълно и в състава на днешния бълг. народ няма техни генетични потомци.

---

Бележка на модератора

Разделих текста на параграфи.

Редактирано от ISTORIK
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересно какъв е източника, защото ми звучи много "социалистическо".

Често пъти догматизирането и закостеняването на офиц. наука може да я превърне в псевдонаука и спирачка за прогреса.

Хм... Чак пък догматизиран текстът не ми звучи. Това ли му е "социалистическото" според теб? И как би го променил, за да не ти "звучи" по такъв начин?

Превел съм го от английската Уикипедия, за протокола.

На мен този текст ми изглежда съвсем точен. Разбира се, не е съвсем изчерпателен, но не е и лош.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Критичното мислене обаче не бива да бъде самоцелно - заради самата критика - по принцип - за да се каже нещо.

Нищо не се казва и за въображението, и за нестандартното мислене.

Да, тези трите също са важни в процеса на научната дейност.

Разбира се. Критичното мислене е инструмент. И като такъв, колкото и да е мощен, зависи изцяло от целите/мотивите на ползващия го. Обаче тук пак отиваме в ненаучна област.

Редактирано от sirius

Share this post


Link to post
Share on other sites

Човекът интерпретира заобикалящата го действителност (реалността, ако щете) най-често по субективен начин, повлиян от натрупани предразсъдъци, възприети априори вярвания, догми и постулати, които се стремят да обрисуват в съзнанието му една "подобаваща" реалност.

Проблемът е, че в наши дни се говори много, а се мисли все по-малко. Получената информация е полезна едва след продължителното й "смилане" и след процес на дълбок размисъл, без които съзнанието асимилира предназначената да го обогати интелектуална "храна". Задоволяването с поглъщане и трупане на данни и факти лишава човека от всякаква познавателна способност. А отсъствието на размисъл, на критично мислене, на въображение, на нестандартно мислене, освен че тласва индивида в безидейност, прогресиращо атрофира интелигентността му.

Без критично мислене, въображение и нестандартно мислене трудно се напредва в коя да е научна област.

Разбира се, всяко изследване или публикация биха могли да бъдат псевдонаучни, тоест - лъжливи, пропагандни, манипулативни, некадърни, ирационални, пристрастни. Включително - и такива, излизащи от "официалните", тоест - от специализираните научни среди. За съжаление, има достатъчно такива примери. В науката също има екстремисти, фундаменталисти, маниаци, манипулатори, бездарници, некадърници, плагиатори, лъжци и подлеци. Като във всяка друга област.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

1. Що е наука и научен метод?

Наука в най-широкия класически смисъл е съвкупността от систематизирани достоверни знания, които могат да бъдат убедително обяснени чрез логиката. Научните знания трябва да могат да бъдат проверени чрез контролирани експерименти и измерими данни, основани на научни методи.

Науката е множество от достоверни знания за законите на природата и на човешкото общество и за методите за използване на тези закони в дейността на хората.

Науката е духовно или материално производство, създадено от труда на учените, наричани често и научни работници.

Науката, в тесния смисъл на понятието, се разделя на две основни направления - природни науки, които изследват природните явления, и социални науки, които изучават човешкото поведение и общество. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на направените изводи чрез повторими експерименти. Подобни са принципите и на приложните науки, като медицината и инженерната наука, но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание.

Формалните науки, най-важна сред които е математиката, не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а - от априорни постулати.

При хуманитаристиката, включваща обширни области на познанието, като философия, история и изкуствознание, дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука.

Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия.

Науката не си измисля "факти", не манипулира изследванията, находките, експериментите или изводите. За да повярваме, че определен факт е научно достоверен, той трябва да бъде открит и доказан чрез научен метод.

Научният метод е съвкупност от методи и принципи, с помощта на които се изследват явленията, придобива се ново знание или се коригира и интегрира съществуващото знание, за да се постигне обективно познание на действителността.

Научният метод се подчинява на прости и логични правила – основава се на събирането на наблюдаеми и измерими данни, извършване на наблюдения и измервания, формулиране и изпитване на предположения (хипотези), извършването на експерименти (които да потвърдят или да отхвърлят хипотезите) и верификация (проверка) на направените изводи. Етапите на експериментите трябва да могат да бъдат повторени, което дава възможност за независима проверка и прогнозиране на бъдещи резултати. Научните теории обхващат по-широки изследователски области и обикновено обединяват множество независими хипотези в обща и непротиворечива конструкция. Теориите могат да подпомогнат създаването на нови хипотези или да обединят групи хипотези в общ контекст. Всяка научна теория трябва да бъде доказана чрез научни методи, преди да бъде приета от научната общност.

Всяка наука има свои специфични методи на изследване.

Основната цел на научния метод е да направи научните изследвания максимално обективни и да сведе до минимум възможностите за тенденциозна или ненаучна интерпретация на резултатите.

Друга важна цел е документирането, архивирането и споделянето на данните и методологията, така че те да бъдат достъпни за внимателна проверка от други учени, възможността другите учени да проверят резултатите, опитвайки се да ги възпроизведат самостоятелно, или да установят степента на тяхната статистическа надеждност. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани.

Стремежът да бъдат получени знания за природните закони е повсеместен и когато той бива реализиран с едни и същи научни методи, резултатите му са идентични, независимо от това, в коя точка на земното кълбо се намират изследователите.

Последователното прилагане на научния метод разграничава науката от псевдонауката (лъженауката).

Способността на населението да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.

Историк, струва ми се, че си направил комбиниран превод от много места - например първия и втория абзац си противоречат. Или имаме достоверни знания или убедително обяснима система - демек, набора от знания в някои моменти от историята включва достоверни факти, които все още не са обхванати в убедителните обяснения. Освен това формалните науки се наричат така не по причина, че резултатите им са недоказуеми - всеки може да сложи на масата два картофа и до тях - още два - и да види, че стават четири, както предсказва известното равенство. ;)

Най-общоприето за момента е, че знанията, които претендират за достоверност, трябва да са проверяеми и следователно е необходимо да са повторяеми. Това, за съжаление, изключва възможността за изследване на много редки явления, но и за тях има надежда - първо: може да ги предскаже по логика текущият формален модел на някоя наука; може да се събират сведения за обмисляне по методите на феноменологията.

Друго общоприето нещо са някои изисквания и помощни методи към хода на мислене върху научните проблеми - например, необходимо е да съответства на формалната логика, а шансовете да се получи научно-достоверен резултат се увеличават, например когато множество от хипотези, конкуриращи за обяснение на едни и същи факти бъдат подложени на бръснача на Окам.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да, компилирал съм текста. :book::post-70473-1124971712:

Благодаря за уточненията!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз опъвам лапичките все още, затова не очаквайте нещо много мъдро, още повече, че съм си оставил някъде очилата и фокусът ми бяга.

Но както и в предишната тема за наука /псевдонаука, ще кажа, че според мен днешната наука, по начина, по който се прави, е доста близко до псевдонауката.

А понякога псевдонауката не е толкова лошо нещо - стига да не се злоупотребява с нея.

Имах една позната, която не се качваше на автобус 94, понеже било противоречие (числото 4), а се возеше само на 280. И така стоим ние и чакаме в студа да дойде автобус и закъсняваме и хората ни взимат за несериозни, щото ... да не трупаме противоречия в живота!?

Всичко зависи от интерпретацията.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Наблюдението е традиционен (да не кажа нормален) процес ползван в науката.

Вече обяснението на наблюдаваното може да е научно или не.

Погледнах "изцепките". Това са наблюдения. Интересното в случая е че са а учени.

Няма да коментирам научност и паранаучност, че вече сме го нищили това.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И продължението за най-големите гафове и манипулации през 2014 г.:

5. Вандали в пирамидите в Гиза

1418824059_8_559x*.jpg

През февруари, двама германци "любители -археолози" Dominque Goerlitz и Stephan Erdmann, са изправени пред съд с наказателни обвинения в родината си в края на 2013 г. за вандалство и кражба на артефакти от Голямата пирамида в Гиза в Египет.

Двамата немци се надявали да докажат конспиративна теория:

"Те очевидно са били убедени, че картушът, свидетелстващ, че Хеопс (Хуфу) е създател на Голямата пирамида в Гиза е фалшив и те се надявали да направят анализ на пигментите за да докажат, че не са толкова стари, колкото самите пирамиди. Те смятали, че пирамидите са били построени хиляди години по-рано от времето на фараона Хеопс, от хора от Атлантида."- съобщава Skeptical Inquirer.

Всички археолози-специалисти са единодушни, че египтяните са построили пирамидите. Всъщност, тази година, изследователите обясняват как египтяните са успели да ги направят: върху мокър пясък, използвайки шейни.

4. Движението срещу ваксините върна магарешката кашлица в Калифорния

1418824013_3_559x*.jpg

Тази година, коклюшът (магарешката кашлица), силно заразна, но напълно предотвратимаинфекция на дихателните пътища, се завърна в Калифорния със сила, невиждана повече от 70 години. Докладвани са около 10 000 случая.

Има две основни причини за възраждането на тази болест:

  1. ваксината срещу нея не е съвършена;
  2. родителите в Калифорния отказват ваксинация за децата си двойно по-често от преди седем години.

Както отбелязва д-р Пол Oфит, професор по педиатрия в Университета на Пенсилвания вWall Street Journal . "Децата, които не са ваксинирани срещу коклюш 24 пъти е по-вероятно да се разболеят. Освен това, около 500 000 души в САЩ не могат да бъдат ваксинирани, или защото са подложени на химиотерапия заради рак или на имуноподтискащи терапии за хронични заболявания, или защото са твърде малки. Те зависят от хората около тях да са ваксинирани. В противен случай, те често са първите, които ще пострадат."

3. Хомеопатия срещу Ебола

1418824102_9_559x*.jpg

Избухването на епидемията от Ебола в Западна Африка досега е отнела живота на над 6000 души. Организации и лекари от цял свят доброволно помагат за ограничаване на разпространението на смъртоносния вирус. Хомеопатите също са доброволци, което е хубаво.

Те имат добри намерения, но методът им на лечение не е ефективен. Хомеопатията се основава на принципа, че подобното се лекува с подобно. Например, хомеопатите смятат, че слаб разтвор от цианид лекува рак. Науката и здравият разум говорят друго.

Четирима хомеопати наскоро са пътували до Либерия, за да се опитат да лекуват пациенти,болни от Ебола с арсен и отрова на гърмяща змия. Когато местните лекари осъзнали това, което хомеопатите са имали намерение да направят, ги изпратили по живо, по здраво.

По-късно, хомеопатите изразили възмущението си, твърдейки, че тяхното лечение може да лекува Ебола и се нахвърлили с тежки думи срещу Световната здравна организация.

2. Създаването на стволови клетки се оказа лъжа

1418824071_1_559x*.jpg

Тази година, изследователят Харуко Обоката (Haruko Obokata) развълнува научната общност с нов, лесен начин за получаване на ембрионални стволови клетки, които имат голям потенциал за регенеративната медицина.

Само няколко месеца по-късно, учените са били зашеметени отново, когато Харуко Обоката е обвинена в измама, и нейните експериментални стволови клетки, най-вероятно дори не са съществували. Университетът Waseda, който присъдил на Обоката докторската й степен, е заплашил да й я отнеме, ако тя не коригира недостатъците в дисертацията си. Скандалът е придружен и с трагедия - менторът на Обоката, Йошики Сасаи извършил самоубийство в резултат на аферата.

1. Възходът на Вани Хари, "Фууд бейби"

1418823897_5_559x*.jpg

Вани Хари попадна тази година в центъра на американското обществено внимание, като обвини Subway, че използва "вреден" химикал, съдържащ се и в постелките за йога, за да направи хляба пухкав. Вярно е, че въпросният химикал - азодикарбонамид, се намира и в постелките за йога, и в хляба, но като хранителна добавка и ни най-малко не е опасен. Азодикарбонамидът е виновен само защото трудно се произнася и звучи "опасно". Независимо от това, Subway се огъва пред нейното искане.

След победата си над Subway, Хари убеди големите пивовари в света, да разкрият всичките си "шокиращи" съставки , включително изсушен мехур на риба. Няма значение, че изсушеният рибешки мехур, известен също като рибен клей, е бил използван при производството на бира в продължение на векове, без неблагоприятни ефекти.

Поредната жертва на Хари е подправката за кафе лате с вкус на тиква на Starbucks, която според Хари е "пълна с опасни, канцерогенни химикали". Оказва се, че подправката несъдържа нищо по-страшно от индийско орехче и карамфил (и естествено - непривичната за нас тиква) и е съвсем безвредна.

Прозрачността в хранителната промишленост не е лошо нещо, но действията на нашумялата в САЩ Хари, съчетани с начина, по който тя напада науката, принизява интелигентността на всички. Тя се храни от нашите най-вятърничави, страхливи и ирационални инстинкти. Обществеността заслужава нещо по-добро.

  • Upvote 7

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тия неща не са безобидни, те са школа по манипулация. Когато експертността в обществото отстъпва на разни клишета, така става. И това не касае само разни вериги и кафенца, това може да засегне фундаментални обществени проблеми!

  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Една страхотна книжка:

http://www.scribd.com/doc/200360511/%D0%9D%D0%90%D0%A3%D0%9A%D0%90-%D0%98-%D0%9D%D0%95%D0%9D%D0%90%D0%A3%D0%9A%D0%90#scribd

Приятно четене на всички заинтересовани.


P.S. Още едно свързано с темата четиво- http://nplit.ru/books/item/f00/s00/z0000030/index.shtml

Share this post


Link to post
Share on other sites

браво за попадението. Някои хора са я чели внимателно и не се хващат на псевдонаучни манипулации. Други пък са се вдъхновили дотолкова от тази книга, че творят лъженаука и зарибяват шарани.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ричард Фейнман създава прост метод за различаване на наука от псевдонаука (1966)

 

Как да разберем дали нечие твърдение е научно или не? Въпросът е от много голямо значение, тъй като от всички страни сме обградени от твърдения, които звучат достоверно, използват езика на науката – и често го правят, за да опровергаят научен консенсус. Както виждаме от случая с кръстоносния поход срещу ваксините, падането в жертва на псевдонаучни аргументи струва скъпо. И така, как обикновените хора, обикновените родители и граждани да преценят дали даден аргумент е научно обоснован или не?

Проблемът за разграничаването на наука от псевдонаука занимава философите дълго време, като най-популярният отговор идва от Карл Попър, който предлага своята теория на „фалсифицируемостта” през 1963. Според Попър, дадена идея е научна, ако може да бъде допуснато, че тя е невярна. Въпреки че точната дефиниция на Попър за науката е била използвана през годините, тя е била подложена и на критика, тъй като много приети научни теории са били фалсифицирани (гравитационната теория на Нютон, теорията на Бор за структурата на атома) и толкова много съвременни научни теории не могат да бъдат фалсифицирани (например, струнната теория). Какъвто и да е случаят, проблемът за обикновения човек си остава. Ако дадена научна теория е отвъд нашата способност да я осмислим, няма как да разберем по какъв начин може да бъде опровергана.

Физикът Ричард Фейнман е измислил нещо, което може да се приложи непосредствено към човека, който не е учен и е възможно да бъде баламосан от заплетена терминология, която звучи научно. Пред нас е примерът на Deepak Chopra, който е известен с това, че съставя напълно безсмислени изречения, които звучат дълбокомислено, като злоупотребява с научния език. По време на реч през 1966, Ричард Фейман моли обикновени хора да преведат твърдения, които звучат научно, на обикновен език, вместо да ги опровергаят. Така те могат да се уверят, че твърдението предлага логична концепция, а не просто съвкупност от жаргонни думи.

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересна книга разобличаваща много предрасъдъци и псевдонауката е написал Карл Сейгън.

Карл Сейгън. Свят, населен с демони (Науката като свещ в мрака) https://chitanka.info/text/22917/2#textstart

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Откъс от книгата Аз, виртуалният астронавт: за науката и псевдонауката

Armstrong and Aldrin plant flag

На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната през юли 1969 г. Credit : NASA

Това е безплатен откъс от главата "Наука и псевдонаука" в книгата "Аз, виртуалният астронавт" на Светослав Александров. Цялата книга можете да закупите в електронен формат на цена от 5 лева на сайтовете на книжарница "Книгите" и книжарница "Хеликон"

10 януари 2019 г. 20:00 ч.

Светослав АлександровКогато говоря за популяризация на науката, аз имам предвид популяризацията на истинска наука – популяризиране на постиженията, които обикновено се описват в научни статии, минали през процес на рецензиране. Не говорим за НЛО, астрология, врачки, полтъргайсти, конспиративни теории от типа, че Земята е плоска или че човек не е бил на Луната. За съжаление опитът ми като дългогодишен администратор на уебсайта КОСМОС БГ показва, че по тези теми се вдига много шум. Абсолютно всеки път, когато публикувам новина, например, за пилотираните лунни мисии на НАСА, веднага се появяват хора в коментарите, които настояват, че зад тези мисии стои някаква гигантска конспирация, че човек никога не е стъпвал на Луната и че цялата тази „голяма стъпка“ на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин не е нищо повече от мащабна фалшификация във филмово студио. 

Най-интересното е, че привържениците на конспиративните теории дори не са мнозинство. Съгласно последното проучване на Тренд през 2018 година, едва 14% от българите не вярват, че човек е стъпвал на Луната – т.е. положението не е фифти-фифти, нито дори 60 на 40, че и 80 на 20. Напротив, имаме работа с малцинство, но това е едно шумно малцинство, което държи да коментира и да се изявява – а Интернет му дава тази възможност. Тъй като именно този глас се чува най-вече в медийното пространство, а не гласът на учените и инженерите, които имат представа какво представлява една пилотирана мисия до Луната. Което е жалко. Нямам друг избор, освен да взема нещата в свои ръце и като популяризатор да се боря със заливащите ни щуротии – и то ясно и категорично, без заобикалки.

Какво казвате? Звуча крайно, трябва да говоря по-меко? Вярно е, че нашето Западно общество (мда, и ние се числим към него) е такова, че поощрява мекото говорене. Лошото е, че вече се е стигнало до етап, при който едва ли не се смята за преимущество да умееш да говориш меко във всеки един момент, на всяка цена, защото ако не го правиш, то все ще обидиш някого. А колкото по-меко говориш, толкова шансът да обидиш някого е по-малък и толкова повече вероятността да има спокойствие и мир е по-голяма. И така, вече не можеш да казваш всичко, което си мислиш. Все някой ще те погледне накриво. Все някой ще е недоволен. Е, аз съм недоволен – аз не съм доволен от цялата тази политкоректна атмосфера, която ми се налага изкуствено. На мнение съм, че желязото се кове, докато е горещо. Така е и в едно общество – трябва да има сблъсъци на идеи и на аргументи, за да има развитие.

Но да се върнем към въпроса за псевдонауката. Да вземем пример от великите западни популяризатори на 20-ти век. Когато става дума за истината, Айзък Азимов, Мартин Гарднър и дори сладкодумният Карл Сейгън не са имали меко говорене и не са били особено толерантни към псевдонауката [17]. Повярвайте ми, повече ми е приятно да говоря за това колко красиво изглежда Земята като бледа синя точка в червеникавото марсианско небе, отколкото да оборвам псевдонаука. Но пък Сейгън го е правил.

Интелектуалните основи на астрологията бяха пометени преди 300 години и въпреки това тя се приема насериозно от много хора. Забелязвате ли колко лесно е да намерите списание за астрология? Практически всеки вестник в Америка има рубрика за астрология. Почти нито един няма седмична рубрика за астрономия. Хората носят астрологически амулети, проверяват си хороскопите преди да излязат от къщи, дори нашите езици имат някои астрологически белези“, това са думите на Карл Сейгън за астрологията [18]. Същият този сладкодумен, обичан от много българи популяризатор се е изказвал изключително остро относно астрологията.

Мнозина си задават въпроса – кога ще се появи нов Сейгън? Кога ще се появи нов Азимов? Кога ще има ново поколение популяризатори? Вече ги има! Едно от популярните лица през последните години е Нийл деГрас Тайсън, американски астрофизик, писател, научен коментатор и водещ на новите епизоди „Космос“. Изказът на Тайсън е също остър, когато става въпрос за псевдонаука. В началото на 2016-та година той се принуди да спори с рапъра B.o.B., който вярва, че Земята е плоска. „Това беше рядък случай, имам предвид да конфронтирам B.o.B., защото това не е едно от нещата, които по принцип правя“ – каза Тайсън. „Аз не си подбирам хора, които имат странни идеи, и не ги дебатирам. Като образовател аз виждам своята роля да обучавам хората как да възприемат природата, света и законите на биологията, химията и физиката. Ако те обуча да мислиш по научно грамотен начин, ти ставаш имунизиран към това да си мислиш неща от сорта, че Земята е плоска. Съответно си по-малко податлив към конспиративни движения, където данните са внимателно подбрани, защото хората вярват, че знаят какъв е отговорът. Те не разбират как функционират доказателствата. Разбират достатъчно, за да си въобразят, че го правят по правилен начин, но не разбират достатъчно да осъзнаят, че грешат. Аз не гоня хората, аз подгоних B.o.B., защото неговите фенове започнаха да ми пращат директно Туитове. Не би следвало астрофизик с докторска степен да ти дава аргументи, че Земята е сферична. Никога не бих искал моите квалификации да са такива, които подкрепят твърденията ми. Но той има 2,3 милиона последователи в Туитър и в своите туитове той казваше: „Това е проста физика. Физиката и математиката бяха тези, които ми дадоха тези резултати.“. В момента, в който той се позова на физиката и математиката, хората си мислят, че той го прави по правилен начин, а не че това е негова щура идея. Тук той пресече границата. Той е силно влиятелен, той го прави в името на науката и въпреки това прави такава груба грешка. Казах си следното: в една свободна държава можеш да вярваш в каквото си искаш, но ако имаш влияние над други хора, тези обикновени размисли могат да станат опасни“, категоричен бе астрофизикът [19].

Днес популяризаторите са навсякъде около нас и вие можете да станете такъв! Но за да се превърне един човек в популяризатор, е редно да притежава няколко качества – първо, да е на „ти“ с науката, а за тази цел е добре да има поне бакалавърска степен. Второ, да говори на достъпен език и да може да приковава вниманието на хората към себе си. Трето, да може да заема твърда позиция по някои въпроси, дори и да са трудни за възприемане от широката общественост. С други думи – популяризаторът трябва да прави науката достатъчно интересна, за да могат околните да се заинтересуват от нея, а не от псевдонауката. Карл Сейгън е станал велик не заради позицията си по въпроса за астрологията, а въпреки нея. Научните популяризатори в България (а и не само) следва да се справят с редица предизвикателства, поставени от ширещата се псевдонаука – започвайки с конспиративните теории, че Земята е плоска, че човек не е бил на Луната, и стигайки до твърденията, че от кладенците на Плиска извира чудотворна вода. Уви, трудно се оспорват легенди. Поради трудностите и предизвикателствата рядко учените влизат в спор с привърженици на легенди [20]. Но понякога е наложително това да се прави! Както казва д-р Фил Плейт: „Псевдонауката е като вирус. Ако е в малки количества, не е голям проблем, но когато стигне до определен праг, ще ни разболее“.

И въпреки всичко трябва да се подхожда мъдро. Като казвам „трябва да се прави“, имам предвид – трябва да се прави разумно. За огромно съжаление псевдонаучните теории не могат да бъдат оборени само с факти, колкото и разумно да бъдат представени. Има хора, които ще вярват само и единствено в това, което искат. И това, което е по-лошо – този тип хора сами се откъсват от реалността. Понеже вярват в това, в което искат, те са склонни да отхвърлят всяко едно доказателство, всеки един разумен довод под предлог, че е част от конспирацията. Когато спорят, те дори не се опитват да осмислят представените им аргументи. А напротив, целят да вдигнат шумотевица и да заглушат „отсрещната страна“. Най-доброто, което постигат в един телевизионен дебат, например, е да принизят разумните хора до тяхното ниво. Така че бих казал следното – да се спори с такъв тип хора е загубена кауза. Разумният човек, колкото и да е интелигентен и начетен в спора, е обречен да се превърне в пораженец, понеже никога няма да получи своя шанс да изложи становището си аргументирано. Затова усилията трябва да бъдат насочени в друга посока – не към „хардкор” псевдоучените, които няма да се трогнат от никой и от нищо, а към колебаещите се – иначе разумни хора, отворени към различното мнение, но объркани заради шума на тълпата и заради факта, че обикновено кресливите мнения са тези, които първо стигат до ушите. Тези разумни и колебаещи се хора притежават потенциала да отсяват фактите от плявата и да си формират добре аргументирано мнение.

Как бихме могли да разпознаем „хардкор“ конспиратора и псевдоучения от човека, който е отворен към това да разсъждава? Бих казал, че има два типа „хардкор“, а общото между тях е, че в никакъв случай не са готови да преосмислят позициите си в светлината на доказателствата. Първите са такива, които печелят активно от конспиративни теории. Те са тези, които пишат книги, щамповат тениски, печатат флаери, рекламират се в социалните мрежи. Някои от тях дори не вярват в пропагандираните от тях псевдонаучни лъжи, но ги разпространяват, защото имат финансова изгода от тях. А вторите са тези, които имат устойчиви философски, религиозни или политически възгледи, към които се придържат толкова крайно, че няма как да възприемат идея, противоречаща на тези възгледи. 

Прочетете цялата глава, след като закупите електронната книга от книжарница "Книгите" (линк) или "Хеликон" (линк)

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2542-2018-az-virtualniqt-astronaut-nauka-psevdonauka

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×