Елем белем

[ivanrd]

Пием си с тъста мастиката по обяд, нагъвам таратор и с половин ухо слушам тъщата. На село.

По едно време чувам: "Елем белем-свършихме работата". Изстинах. Питам я - "Откъде знаеш тези думи?". "Аз от майка ми, тя от дядо ми и така назад".

Именника отдавна не съм чел, търсачката го намери като част от броилка, но това мога да се хвана на бас, че е на прабългарски.

Е, елем белем, написах го този пост накрая.

[КГ125]

Действително е много любопитно! Баба ми използваше една странна дума - "мелаим-мелаим" (или може би милаим) - значението е нещо като "по-полека" да кажеш нещо, не остро, а по-меко да го кажеш.

[Doris]

Една статия за детските броилки:

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Religiozno-magicheski%20formuli%20-%20final.htm

Не знам до колко аналогиите са сериозни, но все пак е информация по въпроса.

[Христо Тамарин]

По едно време чувам: "Елем белем-свършихме работата". Изстинах. Питам я - "Откъде знаеш тези думи?". "Аз от майка ми, тя от дядо ми и така назад".

Именника отдавна не съм чел, търсачката го намери като част от броилка, но това мога да се хвана на бас, че е на прабългарски.

Е, елем белем, написах го този пост накрая.

Сега в България живее население с роден език различен от българският - цигански или турски. Но практически те всички знаят и български език. А ако се заслужате в циганската и дори в турската реч на българските граждани, ще можете да познаете много български думи и цели изрази.

Подобно е било положението и в не толкова далечното минало. Нашите предци са били "пълноправни гяури" в Османската империя и поне всички мъже от Източна България знаели и турски. И всички, и мъже, и жени, и деца, употребявали в речта си на български много турски думи и даже цели изрази. В съвременният български език има около хиляда турски думи (пара, тенджера, тава, кюфте, кебапче, ..).

Никакъв шанс няма изразът елем белем да е от прабългарски.

ellemek: пипам, докосвам с ръка. Производна дума от el - ръка.

bellemek: смятам, мисля.

елем белем: пипай и мисли! Работата се върши с пипане и мислене.

Редактирано Юли 2, 2012 от Христо Тамарин

[Христо Тамарин]

Баба ми използваше една странна дума - "мелаим-мелаим" (или може би милаим) - значението е нещо като "по-полека" да кажеш нещо, не остро, а по-меко да го кажеш.

Означава да го кажеш не остро, не лаейки, а по-меко, блеейки: melemek.

[КГ125]

А, блеейки, ти пък. И как да свържа мелемек с мелаим???

Ето още нещо, скоропоговорка-заклинание за побратимяване, от "Мера според мера":

Елаим-белаим/тас-тус/ярма-юрма/вода-войвода.

Редактирано Юли 2, 2012 от КГ125

[КГ125]

Сега в България живее население с роден език различен от българският - цигански или турски. Но практически те всички знаят и български език. А ако се заслужате в циганската и дори в турската реч на българските граждани, ще можете да познаете много български думи и цели изрази.

Подобно е било положението и в не толкова далечното минало. Нашите предци са били "пълноправни гяури" в Османската империя и поне всички мъже от Източна България знаели и турски. И всички, и мъже, и жени, и деца, употребявали в речта си на български много турски думи и даже цели изрази. В съвременният български език има около хиляда турски думи (пара, тенджера, тава, кюфте, кебапче, ..).

Никакъв шанс няма изразът елем белем да е от прабългарски.

ellemek: пипам, докосвам с ръка. Производна дума от el - ръка.

bellemek: смятам, мисля.

елем белем: пипай и мисли! Работата се върши с пипане и мислене.

Обаче турцизмите в българия рядко се побългаряват граматично - ползват се за колорит на речта в цялост... А тук имаме някаква граматична форма, която е абсолютно непозната (ако приемем твоята версия...)

[Христо Тамарин]

А, блеейки, ти пък. И как да свържа мелемек с мелаим???

В речниците се дава инфинитивната форма, в случаят melemek. А тук можете да видите всички форми на този глагол. Формата meleyeyim (по Нашенско се чува по-скоро мяляяим) е 1 лице ед.ч. (аз) в неопределено време на подчинителното наклонение: (нека) да блея.

[КГ125]

Звучи логично, но смислово не се връзва - не значи да блееш, а да кажеш нещо по-меко. Когато говори меко, човек не смята, че блее, не прави такива асоциации??

[Христо Тамарин]

Обаче турцизмите в българия рядко се побългаряват граматично - ползват се за колорит на речта в цялост... А тук имаме някаква граматична форма, която е абсолютно непозната (ако приемем твоята версия...)

Всякакви турцизми има.

Напълно "побългарени", с много производни думи: пари, паричен, безпаричен, пазар, пазарски, пазарен, спазарявам, спазарен, чаршаф, чаршафосвам, тютюн, тютюнев, тютюнопроизводител, тютюнобер...

Слабо "побългарени" турцизми: паралия, хаирлия, бургазлия, занаятчия, перде, тенджера, ...

Цели турски изрази съм чувал в родното си село (истер-истемез: ще не ше, бен билмям: не ме интересува, ...). Но в общобългарският разговорен език ги няма.

[Христо Тамарин]

Звучи логично, но смислово не се връзва - не значи да блееш, а да кажеш нещо по-меко. Когато говори меко, човек не смята, че блее, не прави такива асоциации??

В различните езици може да има различни асоциации, например кучешкият лай и козето блеене да означават различни интонации на речта. Нима козата може да блее тежко, императивно или грубо? Тя блее именно меко, сговорчиво.

[КГ125]

Не съм сигурен, макар, че звучи логично това, което казваш....

[ivanrd]

Никакъв шанс няма изразът елем белем да е от прабългарски.

ellemek: пипам, докосвам с ръка. Производна дума от el - ръка.

bellemek: смятам, мисля.

елем белем: пипай и мисли! Работата се върши с пипане и мислене.

Далеч съм от мисълта да споря-идеята беше по-скоро да "светне" този израз в нета.

Ако в турския има подобен или същия израз-работата е ясна. Но ако няма-тълкувания колкото щеш.

Защото "елем белем" ми звучи много "познато": дилом твирем, верени алем, (имен)шегор алем.

За мен това е "раз два - готово", а това не върви с турския. Броилките, както и да го въртиш са числа или цифри а "елем белем" го има само там.

[КГ125]

И това е логично доста. Не ми стигат познания за някакви крайни изводи, тъй, че ще чакам различни хипотези.

[nik1]

Сега в България живее население с роден език различен от българският - цигански или турски. Но практически те всички знаят и български език. А ако се заслужате в циганската и дори в турската реч на българските граждани, ще можете да познаете много български думи и цели изрази.

Подобно е било положението и в не толкова далечното минало. Нашите предци са били "пълноправни гяури" в Османската империя и поне всички мъже от Източна България знаели и турски. И всички, и мъже, и жени, и деца, употребявали в речта си на български много турски думи и даже цели изрази. В съвременният български език има около хиляда турски думи (пара, тенджера, тава, кюфте, кебапче, ..).

Никакъв шанс няма изразът елем белем да е от прабългарски.

ellemek: пипам, докосвам с ръка. Производна дума от el - ръка.

bellemek: смятам, мисля.

елем белем: пипай и мисли! Работата се върши с пипане и мислене.

Нейсе

Хайде

Пак Хайде пак!

Пък Ти пък!

Ама (ama - а,но), Ама жена!

Чанта (çanta)

Шапка (şapka)

Скара (ızgara)

[miroki]

Много хора употребяват думи и словосъчетания, на които не знаят точното значение, а им придават дори свое.

Освен това от уста на ухо изразите (особено когато не са значещи) се променят понякога да неузнаваемост.

Като малък слушах хората как се поздравяват, с "колагеле" отговорът дори не мога да възпроизведа.

И хората доста си ги употребяваха, а някои като ги попитах и не знаеха какво значи, но знаят, че така се отговаряло.

Нещо като циганското "сокерес" и отговора "каншик", които употребявахме като деца, в последствие разбрах, че едното било какво правиш, а другото отговорът: нищо.

Та в тази връзка е трудно да се открие, кое е било точното произнасяне на думите.

Преди забелязвах при баба ми сега при майка ми, как си преиначават думите и променят за по-благозвучност и лесно изговаряне.

Кетчуп на Кетчу, породата Съсекс на Съсче, и много други.

[Rodoplu]

А турския израз "елим-белим" дали няма връзка с горния израз? Например, при приключване на изморителна работа може да чуете на турски "elim-belim koptu" - "откъснаха ми се ръцете и кръста (от работа)", "elim-belim kalmadı" - "останах без ръце и кръст (от работа)", "oh, elim-belim" "ох, ръцете ми и кръста" (т.е. тялото ми) и т.н.

Разгледах страницата с броилките. И се пренесох в детството. Какви ли не броилки, игри на думи и каламбури сме ползвали, даже си измисляхме нови, вкл. смесени - българо-турски, българо-руски. Не е задължително броилките да са само от числа. Могат да съдържат и цели други изрази. Даже не е нужно да имат и смисъл. Важното е да са римувани и да стават за игра. Изразът "Elim belim - buz, karpuz" е на турски език и се превежда "Ръцете ми и кръстът ми (т.е. цялото ми тяло) - леденостудени като диня". Защо като диня (karpuz)? Ами защото се римува с лед (buz).

[pnp5q]

Предполагам, че е броенка, отразяваща германо-балто-славянска особеност на някои падежи и на някои бройни - суфикса да почва с `м`, вместо с `bh`. Например днес все още казваме `отпървоМ`. Така че това ще да е `първом`-`втором`.