Доработка на снимки от Оструша

[miroki]

Снимките от Оструша са силно повредени от времето.

До колкото е нормално и възможно "изчистих" петната от влагата им, на някой подсилих цветоевте за по-разбираема картина:

Редактирано Август 29, 2012 от miroki

[Galahad]

Наистина е много жалко, че фреските са толкова повредени. Но пък е хубаво, че качените снимки са с по-висока резолюция, тъй че да може да се види по-добре това, което се е запазило.

[tantin]

Тракийската гробница от Оструша.

 

Смея да кажа че това е най-скъпата като цена за изработка тракийска гробница.

Изработена е от единичен монолитен скален блок. В обработено състояние монолитът на гробничното помещение тежи около 60 тона.  Спорно дали с капака или без капака.

Самият капак вероятно тежи около 10 - 12 тона  . Подът вероятно също е част от този монолит, а и гробничното легло е също част от тази монолитна конструкция.

 Ако в обработено състояние теглото на тази конструкция е 60 тона, то представете си теглото на необработеният блок.  Това прави минимум 120 - 150 тона за първоначалния блок.

Ако погледнете каменните блокове от кариерата в Асуан, ще видите че там блоковете достигат до 1000 тона .

Това показва че технологично по онова време са разполагали с техника за изрязване и пренос на такива огромни камъни, при това монолитът от Оструша далеч не е най-голям по рода си.  Но в много отношения този монолит е уникален и единствен.

Друга такава гробница при тракийците няма,  поне не ми е известно да е открита до момента.

 

Проблеми и изследвания на тракийската култура

 

Според въпросните автори по-горе: Консуело Манета и Даниела Стоянова:  изработката на архитектурния комплекс е тясно свързана с ателиетата в Анатолия.

Дори можем спокойно да кажем че това е изработка на Анатолийските майтори.  Тракийците не притежават тази технология. Каменната обработка при тракийците е на по-просто ниво и подобни шедоьоври на практика липсват. Има тук таме някой изработки, но в повечето случаи можем да предполагаме ангажиране на гръцки или анатолийски майстори.  

Защо го споменавам всичко това?

1. Цената на една такава изработка е огромна.  Само и единствено владетел от ранга на цар може да си позволи такъв лукс.  Остава да си зададем въпроса кой може да бъде този най-богат и най-велик тракийски цар, който е ангажирал голямо количество анатолийски майстори и половината си царство за да преместят тоя огромен блок, да го обработят и после да го затрупат с една планина пръст.

Датировката на съоръжението е от около 5 век преди новата ера, защото в тоя период се практикуват тези технологии на обработка на камъка в Анатолия. Един вид това е модата.

Повече подробности за артистичните и художествени стойности на тази гробница -вижте линка към Академията.

А видео с показване на вътрешността има тук.

[makebulgar]

Преди 10 часа, tantin said:

Тракийската гробница от Оструша.

Първата забележка, е че това е по-скоро храм, а не е гробница. Има си причини за това. Храмът се намира в периферията на могилата, и е функционирал открит, а саркофагоподобната камера е закопана под могилата чак накрая, след като храмът е бил разграден. 

Преди 10 часа, tantin said:

Смея да кажа че това е най-скъпата като цена за изработка тракийска гробница.

Не е най-скъпата подмогилна сграда, тъй като има и по-големи и по-представителни от нея. Най-голям и вероятно най-скъп е храма под Четиньова могила до с. Старосел.

Преди 10 часа, tantin said:

Друга такава гробница при тракийците няма,  поне не ми е известно да е открита до момента.

Друг храм с планировката на този под Оструша наистина няма, но друг храм със саркофагоподобна камера има, и това е съседния храм на Севт III под Голяма Косматка.

Преди 10 часа, tantin said:

Само и единствено владетел от ранга на цар може да си позволи такъв лукс.  Остава да си зададем въпроса кой може да бъде този най-богат и най-велик тракийски цар, който е ангажирал голямо количество анатолийски майстори и половината си царство за да преместят тоя огромен блок, да го обработят и после да го затрупат с една планина пръст.

Храмът не е единствен, а е поредния за Одрисите. Тоест, храмовете са свързани със сигурност с властта, но не е задължително да са свързани с конкретен цар. 

Преди 10 часа, tantin said:

Датировката на съоръжението е от около 5 век преди новата ера, защото в тоя период се практикуват тези технологии на обработка на камъка в Анатолия. Един вид това е модата.

Датировката на храма всъщност е края на IV - началото на III в. пр. Хр., тъй като храмовете около Севтополис са градени по негово време или малко след него през елинистичния период. А техниките на градеж са определяни като малоазиатски (йонийски), но са типични за целия елинистичен свят. По онова време Севт III e женен за македонка, в договор е с Лизимах и македонците, и изгражда Севтополис под македонско/елинистично влияние. По онова време майсторите са пътували и работили където им плащат, като в подмогилните сгради използват типичните архитектурни елементи от елинистичния свят. 

[tantin]

Цитирай

Храмът се състои от шест камери, които са разположени върху площ от 100 m². Съоръжението е изработено от много добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби заляти с олово. Първото разкрито помещение е играело ролята на разпределителна отправна точка към камерите разположени откъм източната, западната и северната страна на храма. Камерата разположена на източната страна е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата разположена на югозападната страна на комплекса е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камери са по-малко по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага че са ползвани за своеобразни дарохранителници, които са били старателно опразнени при ограбването на гробницата.

Цитирай

От изключителен научен интерес е централната монолитна камера, която е изградена от каменен блок, тежащ 60 тона, в който е издълбано помещението, което е поставено върху тристъпален стереобат, за който е захванато посредством оловна заливка. Идентично е захваната и покривът-капак. Всички останали помещения са на фуга към стереобата, което свидетелства, че известно време той и централната камера са били самостоятелно стоящи. Входът е издълбан откъм южната страна на съоръжението, а под фронтоните и двускатният покрив са оставени зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред. 

 

Цитирай

Храмът, изграден в началото на IV век пр. Хр. е използван до третата четвърт на същото столетие, като е бил доизграждан на няколко етапа – издълбаване и монтиране на централната камера, изоставяне и засипване на съоръжението. Етапите са маркирани от сребърен аполонийски обол и две монети на  , както и сребърни украси за конска амуниция и части метални съдове.

 

Преди 2 часа, makebulgar said:

Първата забележка, е че това е по-скоро храм, а не е гробница. Има си причини за това. Храмът се намира в периферията на могилата, и е функционирал открит, а саркофагоподобната камера е закопана под могилата чак накрая, след като храмът е бил разграден. 

Може и да си прав че това е било храм, а не владетелска гробница. При това храмов комплекс от множество съоръжения на площ от 100 кв. метра.

 

Цитирай

Пред входа на гробницата археолозите откриват символичен саркофагоподобен гроб, а пред него в права линия са разхвърляни шест каменни аркотерия с пластична украса от палмети.

 

До момента си мислех че това е само и единствено гробница, но по повод коментарите заповам да си мисля че това може да е било наистина и храм.. Ако обаче направим аналогия и с други тракийски могили - какво пречи тогава и другите могили да са изпълнявали функции на храмове?

Ако владетеля цар е бил обожествяван приживе - то така на практика неговата бъдеща могила може да служи и  като храм на живия им цар-бог.

Като умре владетеля им - божествената му същност се издига нагоре или отива надолу в земята, а те си избират нов цар и почват да му градят нов храм -гробница и прочие.

По скоро владетелят на траките има някакви други функции - на него се гледа като посредник на волята на боговете, пратеник.. Или пък те го  изпращат при боговете си след смърта му.

 

Мен обаче по-слабо ме интересува Тракийската Теология..  Има доста запазени истории от гърците.

Моето внимание към Оструша беше откъм чисто технологичната страна - намиране на тоя каменен блок, транспорта, обработката, издигането на постамент, издълбаването на украшенията, поставяне на капака.  И накрая заравянето на тоя храмов комплекс с една огромна камара пръст.

 

За самото построяване както стана дума - би трябвало да е към началото на 4 в пне.

Ползването му е ставало в средата на 4 век, тоест храмът е съвременник на възхода на македонската държава.

Намерените монети от Филип II Македонски допълнителни ни дават идея за времето на ползване на тоя храм  382 - 336 пне или след това.

Това показва че тракийците са във възход, вероятно това е времето на тяхното могъщество.  Но докато Македонците инвестират в копия, щитове, превземат царствата на всичките си съседи - тракийците Одриси инвестират в изкуство, в злато,  наемат изключително скъпо-струващи майстори да градят тази многотонна и скъпо-струвща конструкция.  И съответно ангажират хиляди хора за да може тази огромна скала да бъде преместена и позиционирана на сегашното и място.

Храмът Оструша  е снимка на прицесите в Одриска Тракия точно по времето на македонския възход. Възможно е дори да е дело на самите македонци.. Но ако това е станало по времето на Ал.Македонски - със сигурност щеше да има рисунки на великия македонец, трофеи от Персия и много други неща. А липсата на такива и присъствието на скитски елементи показва един по-предишен момент от началото на 4 век пне.

Ако обаче приемем че това е пред-македонски храм.. Задавам си въпроса за присъствието на тези анатолийски майстори.  Дали те са дошли с кораби, дали по сушата.  Как са пренесли инструментите си . Доколко са поддържали търговски и икономически отношения с Мала Азия? Дали тази връзка е минавала през Босфора или пък са поддържали морски връзки през пристанищата? Колко хора от местните тракийци са били ангажирани в изработката на тоя изключително скъпо струващ проект ?

Вероятно е имало цяло селище само и единствено за изработката на каменните блокове.  Вероятно са останали много тонове каменни отпадъци само като боклук от изработката на саркофага.. Тези тонове с отпадъци едва ли са на повече от няколко километра разтояние от сегашната могила.  

Вероятно масивната скала е била пренесена на мястото и тогава е издълбана.. Едва ли някой би работил с години на една скала и после да тръгне да пренася готовото съоръжение на километри.. най-малката грешка при преноса би повредила и спукала конструкцията.. А да се пренесе 60 тонна конструкция без повреди е непосилно дори и за съвременните техники.

 

Значи скалата е била пренесена и позиционирана в груб вид и издълбана и декорирана на мястото.  В близката околност трябва да има каменни отпадъци или временно селище където за живеели и работили анатолийските майстори каменоделци.

Този проект е отнел поне няколко години. Колко точно не знаем, но на база на многото свършена и прецизна работа можем да допуснем за поне 5-10 години.

Понеже това е малко на площ съоръжение - невъзможно е десетки хора да работят едновременно. Налага се изчакване .

Сега познавачите на камъни и скали може да анализират структурата на камъка и да открият из околните планини къде най-близо се е намирала кариерата.

От там може да открием пътя , по който е минала скалата.  После можем да преценим къде е станало грубото изрязване на вътрешността на саркофага.  И след това да видим дали можем да открием временното селище на анатолииците и евентуално за остатъци от техни инструменти..

Като се има предвид че са минали близо 2400 години от тогава,  това са пластове на метър - до два под земята.  Невъзможно е с просто око да бъдат намерени тези места.  Значи няма как с налучкване да бъде открито едно такова селище, възможно е следите от обработката още тогава да са били заличени.

Сам по себе си този паметник е достатъчно доказателство за това какво се е случило  и можем да кажем още много по тоя уникален обект.   Понякога си трябва време за анализ и преосмисляне.

[tantin]

 

В радиус от километър и половина от Оструша няма никакво възвишение. Всичко е гладко, равно. Няма откъде да бъде взета тая скала на самото място. Значи тя е докарана.  Откривам интересни скали на около 2км и нещо:

 

 

https://www.google.com/maps/@42.6912193,25.3773422,301m/data=!3m1!1e3

Огромната скала е донесена или от ждрелото на реката при Крънска Бара, или от по-далечното ждрело на река Енина: 

https://pochivka.bg/eninsko-zhdrelo-e2819

Енинско ждрело

 

Информация за Енинско ждрело

Енинското ждрело се намира в резерват Каменщица, близо до село Енина, Казанлък. То е защитена местност и има площ 11,8ха. Местността обхваща левия и десен скат на руслото на река Енинска. Преминаването по коритото на реката разкрива уникалната красота на каньона, но е истинско предизвикателство.

Информация за Енинско ждрело

Енинското ждрело се намира в резерват Каменщица, близо до село Енина, Казанлък. То е защитена местност и има площ 11,8ха. Местността обхваща левия и десен скат на руслото на река Енинска. Преминаването по коритото на реката разкрива уникалната красота на каньона, но е истинско предизвикателство.

[tantin]

От Крънска Бара до Оструша са 2 км, а от ждрелото на р. Енина до Оструша са 5.5 км.  Онтересно откъде са изнамерили тоя 100-тонен камък . Размерите на тоя камък са били приблизително куб с дължина на страната 3 метра. Ако е бил под формата на сфера е възможно да са го търкаляли. Но след като са го изработили или изрязали все пак е трябвало да го вдигнат и позиционират на постамента му. 60 тона е достатъчно тежко съоръжение за да смачка под себе си дървени или железни подпори.  Значи това си е работа на специалисти, разбиращи добре работата си. Това не е дело на самите тракийци, нито пък македонците . 

[makebulgar]

Преди 55 минути, tantin said:

Ако обаче направим аналогия и с други тракийски могили - какво пречи тогава и другите могили да са изпълнявали функции на храмове?

Еми храмове са били. И археолозите и траколозите вече ги наричат храмове или с неутралното "съоръжения". Вече е ясно и кои божества са почитали в тях.

Преди 55 минути, tantin said:

Моето внимание към Оструша беше откъм чисто технологичната страна - намиране на тоя каменен блок, транспорта, обработката, издигането на постамент, издълбаването на украшенията, поставяне на капака.  И накрая заравянето на тоя храмов комплекс с една огромна камара пръст.

Заравянето на храмът не е под огромна камара пръст на края, а на практика първо е била издигната могилата, след това в южната му част е бил вграден храма, и накрая след дългогодишната му употреба е бил засипан, така че да се възстанови формата на могилата. 

Преди 55 минути, tantin said:

Това показва че тракийците са във възход, вероятно това е времето на тяхното могъщество.  Но докато Македонците инвестират в копия, щитове, превземат царствата на всичките си съседи - тракийците Одриси инвестират в изкуство, в злато,  наемат изключително скъпо-струващи майстори да градят тази многотонна и скъпо-струвща конструкция. 

През македонския период одрисите имат само частична власт над Тракия. Основно около Севтополис, Карловско и Старосел. Македонците изграждат Берое за да контролират одрисите от Севтополис. И през този период се женят и обвързват македонци и одриси. Севт III се жени за македонка, а Лизимах взима тракийка. През тоя период македонците освен да правят копия и щитове и да превземат царства, и строят много. Строят и много гробници и храмове. Пращат майстори да строят храмове и на север при царете на гетите, които също са обвързани с династични бракове. 

Редактирано Септември 26, 2020 от makebulgar

[tantin]

По вероятното място за вземане на камъка е от Крънска Бара:

Някой трябва да се разходи на мястото и да провери по скалите там дали има следи от каменодобив и изрязване на скали.

А от друга страна цвета на скалите до Крънска бара е тъмен, сиво-черен.  Скалите до Енина - напротив - имат жълто-оранжев цвят и съвпадат с цвета на саркофага.  Нужно е да се провери по-точно на мястото.

[makebulgar]

Преди 43 минути, tantin said:

Вероятно масивната скала е била пренесена на мястото и тогава е издълбана.. Едва ли някой би работил с години на една скала и после да тръгне да пренася готовото съоръжение на километри.. най-малката грешка при преноса би повредила и спукала конструкцията.. А да се пренесе 60 тонна конструкция без повреди е непосилно дори и за съвременните техники.

Значи скалата е била пренесена и позиционирана в груб вид и издълбана и декорирана на мястото.  В близката околност трябва да има каменни отпадъци или временно селище където за живеели и работили анатолийските майстори каменоделци.

Този проект е отнел поне няколко години. Колко точно не знаем, но на база на многото свършена и прецизна работа можем да допуснем за поне 5-10 години.

Всъщност храма под Оструша нито е много голям, нито е много сложен като проект. И със сигурност е отнело много по-малко от 5 години за построяването му. 

Блока на саркофагоподобната камера едва ли е дялан на място. Просто няма смисъл от това, при положение че може да бъде издълбан другаде и след това превозен. Не е чак толкова крехък, че да му се страхуваме, че ще се счупи. И превозването не е нещо невъзможно нито толкова сложно. Подобни блокове са транспортирали и елините, а и египтените, тъй че е имало от къде да дойдат специалисти за транспорта. По онова време македонците държат Египет, Елада, Мала Азия, Сирия и Персия, тъй че майстори да търсиш.  

За изработката на храма със сигурност не са били нужни хиляди работници и майстори. Като цяло материала, който е бил използван сигурно не е повече от материала използван само за една от ъгловите кули на Севтополис. Тоест храма е бил издигнат бързо. Саркофагоподобната камера бригада от 5 каменоделеца могат да я изчукат за 1 месец. Нищо работа. 

[Exhemus]

Преди 12 минути, tantin said:

А от друга страна цвета на скалите до Крънска бара е тъмен, сиво-черен.  Скалите до Енина - напротив - имат жълто-оранжев цвят и съвпадат с цвета на саркофага.  Нужно е да се провери по-точно на мястото.

Казано е - гранит. А гранита е сиво-черен. Обаче, залежите на гранит не са толкоз изобилни. Наоколо е само варовик и доломит.

[tantin]

Преди 7 минути, makebulgar said:

ъгловите кули на Севтополис.

Какво общо имат тези кули ? Монолитни блокове ли са ?

 

Преди 8 минути, makebulgar said:

Всъщност храма под Оструша нито е много голям, нито е много сложен като проект. И със сигурност е отнело много по-малко от 5 години за построяването му. 

Блока на саркофагоподобната камера едва ли е дялан на място. Просто няма смисъл от това, при положение че може да бъде издълбан другаде и след това превозен. Не е чак толкова крехък, че да му се страхуваме, че ще се счупи. И превозването не е нещо невъзможно нито толкова сложно. Подобни блокове са транспортирали и елините, а и египтените, тъй че е имало от къде да дойдат специалисти за транспорта. По онова време македонците държат Египет, Елада, Мала Азия, Сирия и Персия, тъй че майстори да търсиш.  

За изработката на храма със сигурност не са били нужни хиляди работници и майстори. Като цяло материала, който е бил използван сигурно не е повече от материала използван само за една от ъгловите кули на Севтополис. Тоест храма е бил издигнат бързо. Саркофагоподобната камера бригада от 5 каменоделеца могат да я изчукат за 1 месец. Нищо работа. 

Намирането на изходния материал, транспортиране, позициониране, декориране, изрисуване .. Това са много етапи.  Броят на ангажираните хора се е променял според нуждите.

Не съм съгласен с теб че транспортирането било лесна работа.. Ако е една обла скала,  просто я връзваш с големи въжета, подлагаш контролни греди и камъни и влачиш, по-скоро търкаляш по улея.  Но ако е финно изработен куб - не можеш го търкяля, не можеш да го влачиш. Можеш само и единственно да го превозваш.. Обаче как се пренася 60 тонна грамада ? Помисли си и дай отговор.. Дори и със съвременни средства си трябват големи супер влекачи.  А тогава те са нямали такива мощни превозни средства. Влачене би било възможно наистина.  Но да рискуваш да влачиш и напукаш една такава готова конструкция е поемане на излишен риск. Защото 1-2 годишна работа по изрязване и дялане може за един миг да се спука на парчета, въпреки че гранитът е доста твърд.. Когато е вече издялан и обработен стените му са тънки и наи малките натоварвания може да  го усучат и спукат. Отделно че дори и температурните разширения могат също да го повредят.  

Докато изработката на място и позизионирането в стационарна позиция на практика изключват подобен риск. Просто огледай я тази конструкция,  виж колко е финна и полирана.. Единственото наместване е на капака и сам можеш да видиш множество повреди по капака. Вероятно при поставянето на капака са го повредили по крайщата, там където са го придържали.

Ако трябваше да пренесат и основата - щеше да има сериозни пукнатини.

[tantin]

Преди 22 минути, Exhemus said:

Казано е - гранит. А гранита е сиво-черен. Обаче, залежите на гранит не са толкоз изобилни. Наоколо е само варовик и доломит.

Има и червен гранит. Има и в други разновидности. Зависи от примеси с други минерали.

[makebulgar]

Преди 1 час, tantin said:

Не съм съгласен с теб че транспортирането било лесна работа.. Ако е една обла скала,  просто я връзваш с големи въжета, подлагаш контролни греди и камъни и влачиш, по-скоро търкаляш по улея.  Но ако е финно изработен куб - не можеш го търкяля, не можеш да го влачиш. Можеш само и единственно да го превозваш.. Обаче как се пренася 60 тонна грамада ? Помисли си и дай отговор.. Дори и със съвременни средства си трябват големи супер влекачи.  А тогава те са нямали такива мощни превозни средства. Влачене би било възможно наистина.  Но да рискуваш да влачиш и напукаш една такава готова конструкция е поемане на излишен риск. Защото 1-2 годишна работа по изрязване и дялане може за един миг да се спука на парчета, въпреки че гранитът е доста твърд.. Когато е вече издялан и обработен стените му са тънки и наи малките натоварвания може да  го усучат и спукат. Отделно че дори и температурните разширения могат също да го повредят.  

Е че не е лесно не е лесно, но не е невъзможно. Това че не можеш да си го представиш си е твой проблем, а не на каменоделците от античността. Тогава са се справяли и в Египет, и в Сирия, и в Персия, и в Великобритания, и са мъкнали такива блокове на големи разстояния. Египетските обелиски са 100-150 тона, а най-големия е 330 тона! Тъй че нашия саркофаг с неговите 20-30 тона не е много. Нито размерът на блока е много голям, нито има някакъв проблем да се извлачи без да се счупи. Стените и пода му са достатъчно дебели около 30-40 см, тъй че няма проблем. 

 

 

Редактирано Септември 26, 2020 от makebulgar

[tantin]

Преди 17 минути, makebulgar said:

Е че не е лесно не е лесно, но не е невъзможно. Това че не можеш да си го представиш си е твой проблем, а не на каменоделците от античността. Тогава са се справяли и в Египет, и в Сирия, и в Персия, и в Великобритания, и са мъкнали такива блокове на големи разстояния. Египетските обелиски са 100-150 тона, а най-големия е 330 тона! Тъй че нашия саркофаг с неговите 20-30 тона не е много. Нито размерът на блока е много голям, нито има някакъв проблем да се извлачи без да се счупи. Стените и пода му са достатъчно дебели около 30-40 см, тъй че няма проблем. 

 

 

Това го твърдиш ти.. При цялото разнообразие от саркофази от Анатолия и древен Египет едва ли ще намериш поне 1 да е подобен на нашия по размери и конструкция.  Забележи че конструкцията е тотално наподобяваща на подобни тракийски храмове и гробници - с тая разлика че е изработена от монолит.

Мерси че ме оспорваш, така ти сам се вкарвяш в позиция на необходимост да доказваш собствените си твърдения.

Аз доста такива каменни конструкции съм изгледал напоследък от Египет и Анатолия, затова като ти казвам че нашенския е уникален - никак не го казвам без причинно. Просто досега не се е обръщало много внимание или пък изследователите са ги казали нещата в твърде професионален план и неразбираемо за широката публика. (примерно поставен върху "тристъпален стереобат"  - ходи че разбери какво е това стереобат ...)

Да пренесеш обелиск е едно. А да пенесеш куха 60 тонна структура си има съвсем други предизвикателства.

Да пренесеш и поставиш финно изработения капак е също немалко предизвикателство. Пак повтярям: при поставянето на капака има повреда в задната част на капака. Докатао основната конструкция е без драскотина дори..

Извода:  частта дето са я пренасяли и намествали е с повреда .. Частта, изработена на мястото не е повредена ни най-малко. Ако бяха толква добри с пренясянето - щяха да пренесат и поставят капака също така цялостен и перфектен.  Фактът че са го повредили ни казва че са имали някакви трудности.

Това е уникалното на нашия саркофаг - скалата е пренесена и наместена . И после е доработена на място.   Иначе и индийците правят какви ли не шедьоври, но предимно на място. Египтяните също така пренасят монолитния блок и го доработват на мястото.  За колоните правели са ги в каменоломните и са ги транспортирали, но за това са имали вече отработена технология.

За изработката на нашенския саркофаг анатолийците са приложили тяхната технология на обработка и са приложили графичните изисквания и вкус на местния тракийски велможа - за да не е много различно от другите храмове в Тракия.

 

Редактирано Септември 26, 2020 от tantin

[tantin]

дупликат

Редактирано Септември 26, 2020 от tantin

[tantin]

Показвам ти поражения по капака и дори по основната конструкция по време на наместването на капака:

[tantin]

След като за едно сравнително елементарно наместване на готовия капак има толкова ясни следи, то престави си какво би останало от основната конструкция ако се подложи на подобни натоварвания.  Този гранит не е от най-твърдия.

[tantin]

Вероятно капака и основната конструкция са изработени едновременно, като времето за изработката и на двете части би трябвало да е приблизително едно и също  предвид по-голямата сложност на капака.

[tantin]

следи от леки повреди по основната конструкция по време на наместване върху постамента. Саркофагът е носен по средата и поставен върху двата странични реда от правоъгълни блокове. Неравномерното натоварване на тежестта зараду усукване на носещата греда води до това че в крайщата се получава по-голямо натоварване и съотвенто ръбът не е изддържал. Дали саркофагът по време на наместването е бил все още монолитен блок (запълнен ) или издълбан - не е от значение. Пълният блок е по здрав, но много по-тежък. Олекотеният кух блок е по-лек , но по-малко здрав.

Разликата в теглото между плътният и кухият блок може да е между 2 и 4 пъти .

[makebulgar]

Преди 55 минути, tantin said:

Показвам ти поражения по капака и дори по основната конструкция по време на наместването на капака:

Разбира се това е твое мнение, изградено по картинка. Нищо общо с археологическото проучване. Ако се зачетеш в литературата по темата ще си по скромен в теориите и заключенията. Най-малкото няма да се чудиш какво е стереобат, йонийски киматион, антаблеман, наискос, фронтон или акротерий. 

Храмът е открит разграден и материала му е бил изнесен извън могилата. Предполага се, че при разграждането му не са внимавали много много. А и камъка не е вечен, и се разрушава и сам, особено ако има слабости. В случая е бил използван изветрял гранит, който с времето се чупи и рони. 

Да не говорим, че има хипотези, че храма е стоял открит до доста късно. Предполага се, че фреските по капака са изстъргани чак след покръстването от християни. И после са решили да закопаят могилата. 

Редактирано Септември 26, 2020 от makebulgar

[tantin]

Преди 3 часа, makebulgar said:

Разбира се това е твое мнение, изградено по картинка. Нищо общо с археологическото проучване. Ако се зачетеш в литературата по темата ще си по скромен в теориите и заключенията. Най-малкото няма да се чудиш какво е стереобат, йонийски киматион, антаблеман, наискос, фронтон или акротерий. 

Храмът е открит разграден и материала му е бил изнесен извън могилата. Предполага се, че при разграждането му не са внимавали много много. А и камъка не е вечен, и се разрушава и сам, особено ако има слабости. В случая е бил използван изветрял гранит, който с времето се чупи и рони. 

Да не говорим, че има хипотези, че храма е стоял открит до доста късно. Предполага се, че фреските по капака са изстъргани чак след покръстването от християни. И после са решили да закопаят могилата. 

Въпреки че ти си чел и си запознат по въпроса едва ли можеш да посочиш примери с аналогична структура. Имаше някакъв тракийски храм или гробница дето са ползвали остатъчни елементи от Оструша за декорации.  Но проекта Оструша е уникат.Много скъп. И вероятно много пъти ограбван.