Най-кръвопролитното сражение в Балканската Война

[nik1]

Карта на сражението (втората)

http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/3-6-2.pdf

http://pomnimli.wordpress.com/2012/09/17/%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4/

http://www.vidin-online.com/voyni/bitkata-mezhdu-bunarchisar-i-liuleburgaz-prechupva-statukvoto

[КГ125]

Наистина, това сражение е малко в сянката на Одрин, но всъщност там става вторият от петте (Лозенград, Люлебургас - Бунарсхисар, недопускането на контраатаки при Чаталджа, Булаир и Шаркьой и Одрин)решителни преломи във войната и може би най-решителният.

Лозенград /благодаря на Ресавски / е продукт на първоначалното стъписване на турците и на гениалното скриване на Трета армия, както и на срещата й с врага извън града в поредицата срещни разпръснати боеве. Бунархисар обаче вече е свръхкритична точка - там турците се окопитват, нанасят много сериозни удари и в един момент положението изглежда неспасяемо и критично... Спасяват го, както в цялата тази война, няколкото критични момента, в които българите не помръдват, бързо организират контраатаки и се смесват с турците в умопомрачителни боеве "на нож".

Оттам вече турците при Одрин са изолирани, а останалата част се изнася към Чаталджа. Главното е, че става ясно - и двете страни правят максимално усилие, дават по поколо 30 000 жертви, но се разбира, че турското усилие е недостатъчно. Оттам турската армия бяга в такъв хаос, че Махмуд Мухтар паша не се и опитва да я реорганизира, поредпочитайки да я остави до Чаталджа.

Редактирано Октомври 31, 2012 от КГ125

[resavsky]

Това е генералното сражение.Спечелено при това не с някакъв гениален ход на българското командване /което е неубедително/ а изковано с щика на българския войник.

[resavsky]

Наистина, това сражение е малко в сянката на Одрин, но всъщност там става вторият от петте (Люлебургас, Бунарсхисар, недопускането на контраатаки при Чаталджа, Булаир и Шаркьой и Одрин)решителни преломи във войната и може би най-решителният.

Люлебургаз е продукт на първоначалното стъписване на турците и на гениалното скриване на Трета армия, както и на срещата й с врага извън града в поредицата срещни разпръснати боеве. Бунархисар обаче вече е свръхкритична точка - там турците се окопитват, нанасят много сериозни удари и в един момент положението изглежда неспасяемо и критично... Спасяват го, както в цялата тази война, няколкото критични момента, в които българите не помръдват, бързо организират контраатаки и се смесват с турците в умопомрачители боеве "на нож".

Оттам вече турците при Одрин са изолирани, а останалата част се изнася към Чаталджа. Главното е, че става ясно - и двете страни правят максимално усилие, дават по поколо 30 000 жертви, но се разбира, че турското усилие е недостатъчно. Оттам турската армия бяга в такъв хаос, че Махмуд Мухтар паша не се и опитва да я реорганизира.

Бъркаш Лозенград и Люлебургаз.

[КГ125]

Да

[resavsky]

А Лозенград си е отделна тема.Пропускаме уникален шанс да обкръжим основната турска армия.Гениалния ход със скриването на Трета армия въобще не използван пълноценно.Превземането на Лозенград е много слаба утеха.Това е географски обект и неособено сериозен укрепен пункт.Всъщност ако турците бяха победили при Люлебургаз щяха да си върнат Лозенград в рамките на три - четири дни.Защото единствената цел на една война трябва да бъде унищожаване на живата сила на противника.

[КГ125]

Е, нито една война не се развива идеално... Радко Димитриев, какво да се прави.

Редактирано Октомври 31, 2012 от КГ125

[Warlord]

Е не може да се каже, че успешното скриване на 3-а армия е изцяло пропиляно, все пак това способства безпрепятственото и бързо преминаване на границата без жертви и съединяването с 1-а армия. Незнам доколко е било възможно обкръжение на този рубеж, а и турските сили от Лозенград още след първите сблъсъци бързат да се изтеглят към Бунархисар, нашите ги преследват, но биха се забавили още повече ако бяха пробвали да направят обход и турските части така и така щяха заемат отбранителната позиция при Бунархисар, а и щяха да имат малко повече време да я укрепят.

[resavsky]

Напълно възможно е било.Лозенград е трябвало да бъде превзет един денпо рано.Тоест на 10 октомври.Тогава цял ден основните сили на Трета армия /44 дружини/ се бият при Ериклер с 9 турски батальона и излизат при подстъпите на крепостта чак към 17.30 - 18.00 часа.Твърде късно за да бъде взета крепостта в движение.Атаката е отложена за другия ден а междувременно турците през нощта се изнасят от Лозенград.Нещо което българите с огромно и нищо неоправдано закъснение чак към 10.30 ч. на 11 октомври.Цели 12 часа българите не разбират че града е опразнен от турците.Фатална грешка.Да не говорим че на 11 октомври Радко Димитриев вместо да организира преследване на бягащия неприятел си играе на паради в Лознеград и приема депутации на граждани,пише телеграми до кого ли не и общо взето се наслаждава на епохалната /според него/ победа.

Най оптималния вариант е бил българите още на 10 октомври да пометат слабите турски част пир Ериклер и в ранния следобяд да влязат в крепостта.Тогава на 11 октомври спокойно можеше да се излезе в фланг и тил на основните турски сили и те щяха да бъдат или обкръжени или трябваше да отстъпват на запад към Одрин.Повтарям при Ериклер българите имат петкратно превъзходство в жива сила.Тогава и турците нямаше да успеят да се измъкнат толкова лесно от Лозенград.

Другия вариант е да се беше узнало по рано за бягството на турците от Лозенград.Тогава града можеше да бъде зает още нощта и на 11 октомври вместо паради тези 44 дружини можеше да атакуват основните турски сили.

Въобще Радко Димитриев се главозамайва от превземането на Лозенград и дава шанс на турците да се измъкнат.Той между другото присъства лично на бойното поле при Ериклер.

Редактирано Ноември 1, 2012 от resavsky

[КГ125]

Имало е и мъгла рано сутринта. Българите, загубили контакт с турските сили, са напредвали с внимание. Не са знаели за турското оставяне на града, очаквали са засади и изненади и предпазливостта се дължи и на това.

Редактирано Ноември 1, 2012 от КГ125

[Warlord]

А вероятно и не са си представяли че турците ще изоставят града без бой. Но след като за оттеглянето им не се е разбрало то забавянето на настъплението може да го пишем по-скоро на сметката на разузнаването отколкото на Р.Димитриев

[resavsky]

Но за забавянето при Ериклер си е изцяло виновен Радкото.Както и за загубата на ценно време в Лозенград за паради и телеграми.Друг съществен момент е бездействието на Конната дивизия.Която на 11 октомври е имала шанс да преследва отсъпващата турска армия но пропилян поради безинициативност на командира и.Но всъщност през цялата война Конната дивизия се представя крайно неубедително.

[Warlord]

Има нещо такова, през ПСВ е къде-къде по-представителна грешки в планирането и изпълнението със сигурност могат да се открият много и не само в тази война, ами във всяка. Нищо не може да бъде перфектно планирано, още по-малко пък да се случи точно както е било планирано. Сега като знаем всичко как е станало и като гледаме плановете на битките и хода на войната ни е лесно да обвиняваме командването за това и онова, ако бяхме част от това командване обаче по-добре ли щяхме да се справим в моментните ситуации?

[kramer]

Ресавски, дай да не виним Радкото за туй, че се бави един ден с 9-те табора.

Това е в самото начало на бойните действия. Не може към оперативната внезапност - скриването на 3-та армия да прибавим и тактическа, множко ще дойде, такова е било по силите на Суворов и Бонапарт.

[resavsky]

Ще го виня Радкото.При Петра генерал Климент Бояджиев удря с 12 дружини 23 табора на Махмуд Мухтар паша и ги обръща в бягство.При Гечкенли при подобно съотношение на силите генерал Стефан Тошев печели изключителна победа.А Радкото прави сложни академични маневри при които губи цяла бригада по трасето и тя дори не влиза в боя.Точно защото са първите дни на войната бойния дух е бил незапомнено висок.Българските войници просто са търсили неприятеля за да го ударят на нож.Но кой знае защо само при Ериклер не се получава.

[КГ125]

Радко Димитриев си е продукт на Фердинандовото блюдолизство. Той си е руски офицер, има служба в руската армия повече, отколкото в българската. Но, по силата на тържествените обещания на Фердинанд пред Николай, бива назначен на изключително високи постове в българската армия. Старал се е, но не е успявал. А решението му за Чаталджа е повече от спорно.

[kramer]

Ще го виня Радкото.При Петра генерал Климент Бояджиев удря с 12 дружини 23 табора на Махмуд Мухтар паша и ги обръща в бягство.При Гечкенли при подобно съотношение на силите генерал Стефан Тошев печели изключителна победа.А Радкото прави сложни академични маневри при които губи цяла бригада по трасето и тя дори не влиза в боя.Точно защото са първите дни на войната бойния дух е бил незапомнено висок.Българските войници просто са търсили неприятеля за да го ударят на нож.Но кой знае защо само при Ериклер не се получава.

Щото и Бояджиев и Тошев са дивизионни началници. Могат да си позволят да мачкат това що е пред тях.

Радко е оперативен командир. Хеле пък генерал Фичев - началник-щаба на Действащата армия. Той последния, въпреки че има аероплани в подчинение не организира разузнаването като хората, а на късмет усетил нещата...

[resavsky]

Е хайде сега Фичев чак от Стара Загора ще им организира разузнаване.Конната дивизия къде е?