Отиди на
Форум "Наука"

Обявяване на независимостта на България


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 г. и е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1908 г. Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истабул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Българското правителство използва момента, конфискува жп-линията и обявява независимост на 22 септември. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С решаващата помощ на Русия са уредени политическите и финансовите аспекти и през март 1909 г. европейските правителства признават независимостта. България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
---

Волята за независимост - модерната черта на българската следосвобожденска идентичност

94 години от обявяването на Независимостта на България (22.09.1908 г.)
Обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. е сред забележителните събития в новата българска история. Постепенно преодоляло еуфорията от Освобождението, в началото на ХХ в. българското общество поема с бързи стъпки по пътя на Модерността. Този път е свързан с важният акт на Независимостта - вратата, през която България преминава, за да се нареди сред останалите равноправни страни в европейския свят. България и българите издържат с отличие важния изпит на Историята, чийто поуки трябва да помним и днес, когато отново търсим своето място в духовното и политическо пространство на Стария континент. Нека се върнем към събитията, които са вълнували сърцата и умовете на нашите предци в онези паметни мигове.

Обявяването на Независимостта формално започва с младотурската революция от юли 1908 г. Промените в Османската империя стават повод за катаклизми в съществуващите политически отношения в Европа. Става ясно, че установеното на Берлинския конгрес статукво подлежи на неизбежна промяна, част от която се явява и актът на прокламиране Независимостта на българското княжество. Каква, накратко, е неговата предистория?

В историографията се спори чия е инициативата за обявяването на Независимостта. Малцина знаят, че дипломатическият представител на България в Цариград Иван Гешов пръв предлага решителни действия за скъсване отношенията на зависимост и постигане на бленуваното национално обединение. Удобен повод за стъпки в тази посока е фактът, че Гешов не е поканен на приема по случай рождения ден на турския султан (30 август 1908 г.). Основен аргумент на турската страна е, че той не е представител на суверенна държава, макар че от десет години български дипломат редовно присъствал на приемите на султана. Реакцията на нашето външно министерство е мигновена и Гешов е отзован от Цариград. Усещайки надигащите се настроения сред българския политически елит, руската дипломация съветва българите да изчакат "Австрия да започне първа", т.е. с очаквания анекс на Босна и Херцеговина тя първа да наруши Берлинския договор.

Едно събитие катализира действията на българите. Става дума за стачката на служителите от Източните железници, които формално са собственост на германски и австрийски капиталисти. За обслужването на участъка, намиращ се на наша територия, са ангажирани представители на българската администрация. Стига се до там обаче, че железниците попадат изцяло под български контрол и са обявени за български държавни железници. Великите сили протестират, но безрезултатно. Княз Фердинанд не одобрява деянието, а отговорността за него изцяло се поема от правителството, начело с Ал. Малинов. Това е първата стъпка, с която България открито декларира пред Европа желанието си за суверенитет.

На 20 септември Австро-Унгария обявява намерението си да анексира Босна и Херцеговина на 23 септември. След поверителен разговор между Фердинанд и министър-председателя Малинов се взема решение тържествения акт на обявяване на Независимостта да изпревари това събитие и да бъде на 22 септември във Велико Търново.

Независимостта е прокламирана в тържествена обстановка в Иван-Асеневата черква "Св. Четиридесет мъченици" и на старопрестолния Царевец. Важният държавен акт се отбелязва с многохилядни митинги в цялата страна. В шифрована телеграма до Фердинанд относно настроенията в столицата неговият личен секретар Чапрашиков пише: "Ентусиазмът в целия град е неописуем. Всички улици и площади задръстени от тълпи народ, който взаимно се поздравява с "честито Царство" и вика "ура"… Всички магазини са окичени със знамена. Никога столицата не е бивала в такъв възторг."

В манифест към българския народ, прочетен по повод обявяването на Независимостта, се изтъква вярата, че "този акт ще намери одобрението на великите сили", а отношенията с Османската империя, охладени в резултат на премахването на формалния васалитет, ще бъдат издигнати на по-високо равнище и ще придобият приятелски характер".

Така 30 години след Берлинския конгрес България логично заема полагащото й се място сред независимите държави в Европа. Въпреки че тя вече е постигнала своята политическа и икономическа свобода, с това смайващо действие е завършен дългият процес на възраждане на българската държава. С този акт е показано на света, че нито унизителните клаузи на Берлинския договор, нито чуждите интереси са в състояние да подтиснат стремежа на един народ към независимост. Всеки българин с чувство на гордост трябва да запечата в съзнанието си тази дата, защото както Съединението, така и провъзгласяването на независимото Царство България, според думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, е "дело, чисто българско, продиктувано само от български чувства и български интереси".

Георги ВЛАДИМИРОВ
---

ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА, ЦЕНАТА И ПАМЕТТА НИ…

Борислав Гърдев

При честване на поредната годишнина от обявяването на независимостта на България е необходимо да изясним няколко важни и съществени факта, пропускани от вниманието на пишещите съзнателно или не.

Първо, проблемът за независимостта на страната е пряко обвързан с Берлинския договор от 1 юли 1878 година, и по-точно с неговото нарушаване. Опити за обявяване на независимост са правени още при управлението на Константин Стоилов (1897 год.), но едва десет години по-късно, на Хагската конференция за мир (15 юни-18 октомври 1907 год.), когато Турция енергично протестира срещу желанието на България да се представи като суверенна държава, за родния политически елит става ясно, че унизителните клаузи на васалитета трябва да бъдат премахнати.

Благоприятният конюнктурен повод се появява през лятото на 1908 година с избухването на младо-турската революция (11 юли) и възстановяването на Конституцията на Османската империя от 1876 година (23 юли). Инициативата за форсиране обявяването на независимостта принадлежи на премиера демократ Александър Малинов, който сондира становището на монарха чрез серия от разговори между 23 и 26 август.

Към благоприятните обстоятелства добавяме дипломатическият скандал с българския агент в Цариград Иван Ст. Гешов на 30 август, когато не е поканен на приема от турския външен министър Тефик паша, с цел да подчертае васалния му статут, както и с избухналата на 5 септември стачка на Източната жп линия в Турция, която се пренася и върху частта й на българска територия. В тези напрегнати дни е от значение подкрепата за родната кауза от поне една от Великите сили. Фердинанд я получава във Виена на 11 септември. Следва изборът от правителството на подходящия момент за обявяване акта пред българското общество с цел спечелване на максимална популярност и одобрение. В този аспект случилото се в Търново на 22 септември 1908 година е ритуално-спектакловият финал на един етап от борбата за признаване на българската независимост. В целия ритуал на 22 септември и особено при прочитане на манифеста от монарха в църквата "Св. 40 мъченици", завършващ с възгласа "Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!" има много показна пищност, но и връзка с традицията, с историческото ни минало, с уважение към чувствата на сънародниците, зад които се крие трудът и опитът на плеяда дипломати и политици, борили се още дълго и упорито, докато на 6 април 1909 год. "прогласената във Велико Търново независимост е получила най-после одобрението и признанието на Великите сили и нашите съседи" (Ал. Малинов).

Второ, с обявяване на независимостта е свързан още един акт, пренебрегван от изследвачите. Оказва се, че в новата ни история Фердинанд е единственият владетел, не само избран за такъв от Велико народно събрание (Третото, на 25 юни 1887 год.) в Търново, но и провъзгласен за цар в старата българска столица на 22 септември 1908 год. в унисон с изискванията на Търновската конституция и заветите на Учредителното народно събрание. Това говори за уважение и придържане към изискванията на родовата памет. Само военно-временните условия на 3 октомври 1918 год. спасяват простъпката на сина му Борис III да не бъде коронясан в Търново, както повеляват изискванията, а набързо в София и не пред Велико народно събрание, което да узакони прерогативите му след абдикацията на неговия баща.

Трето, както всеки трус в нашата история, и обявяването на независимостта ни е свързано с компромиси, които се заплащат с определена цена. В своите мемоари и премиерът Малинов, и финансовият министър Иван Салабашев засягат този деликатен и щекотлив проблем, занимавал управляващите демократи от 1 октомври 1908 год. до 6 април 1909 год. Става дума за откупуване на турския дълг към Русия, останал от времето на Освободителната война, както и на Източните железници у нас - тегоби, прехвърлени върху българската хазна. Подробност е, че сумата за откупа от 82 млн. лева, одобрена на око и с лека ръка от търговския министър Андрей Ляпчев с цел спечелване на руските симпатии, е оспорена от министъра на финансите Салабашев, изчислил, че обезщетението, което България трябва да плати за железниците и независимостта е 50 310 334 лева (!).

Въпреки съпротивата му, единственото, което постига след преговорите с руските външен и финансов министри Изволски и Коковцев, е разсрочване на плащането на заема от наша страна към Русия от 82 млн. лева за 75-77 години при 4.75% лихва. А за да бъде обвързването с "освободителката" ни пълно, се предлага да подпишем нова военна конвенция, с която се поставяме под руска егида. Поводът е посещението на Малинов, Фердинанд и външния министър Стефан Паприков в Петербург от 10 до 19 февруари 1910 год., а примамката - Велика България, по-голяма и от Сан-Стефанска. Царят обаче усеща капана и отлага сключването на спогодбата, както и на политическата конвенция във варианта й от 20 март с.г., а на 13 юни 1909 год. е подписано и споразумението с дружеството, експлоатиращо Източните железници у нас за обезщетение от 2 111 978,55 лева, с 6-месечен срок на изплащане.

Четвърто, не е лошо да се замислим върху още един болезнен проблем. Докато България е васална на Турция (независимо от неудобствата и ограниченията), тя преживява стопански и културен подем. Националните катастрофи ще я преследват една след друга (независимо дали покровителят се казва Русия или Германия) скоро след обявяване на нейната независимост. И тъй като в обществено-политическата действителност няма нищо случайно, си струва да дискутираме върху незрелия и непрецизен подход на нашите управници, защитавали или не националните ни интереси, пренебрегвайки или недооценявайки фактора "съседи" и могъщи държави, доминиращи при определяне насоките на голямата европейска и световна политика.
---

Независимостта ни е следствие, а не символ на държавното начало.

Акад. Илчо Димитров

Санстефанският мирен договор, увенчал войната на Русия за българското освобождение с възстановяването на държавата ни, е подписан на 3 март (19 февруари) 1878 г. Само три месеца по-късно този благороден исторически акт бе заместен от Берлинския договор (1/13 юли), израз на великодържавния егоизъм, на който и до днес е жертва европейският югоизток. С него бе потвърдено създаването на самостоятелно и трибутарно българско княжество под васалната зависимост на султана. Впрочем с такава зависимост бе придружено началото на самостоятелния живот и на други балкански народи. Васалното княжество не е пълноправен субект на международното право. То плаща годишен трибут на Високота порта, участва в погасяването на дълговете й и т.н. Най-тежко бе разпокъсването на националното единство: княжеството бе ограничено до Северна България и Софийско, а Южна България бе превърната в автономна област в рамките на империята, македонските българи бяха върнати под османско владичество.
Стремежът на младата държава е да превърне зависимостта от Високата порта във формалност, утвърждавайки де факто самостоятелния си характер. Васалната зависимост не се и споменава в Търновската конституция. Източна Румелия не допуска турски гарнизони на територията си, а още първите избори утвръждават чисто българския й характер. Княжеството навлиза в международните отношения: акредитира и приема дипломатически представителства, сключва споразумения и договори, участва в европейски конференции.
--------------------------------------------
Голямата цел е освобождението и обединението на всички българи в единна национална държава. Първият успех, оказал се и най-големият, е Съединението на Източна Румелия с княжеството, дело на самия народ. Признато от княза и правителството, то е защитено от българската войска и е международно признато благодарение на умелото държавно ръководство и на младата дипломация. На дневен ред е следващият етап - освобождението на българите под чужда власт.
Нито демонстрираната добра воля от българската държава към турската, нито реформите, нито революционната борба (Илинденското въстание) постигат голямата цел.

Остава последното средство - войната.

В продължение на 3 десетилетия след Освобождението отхвърлянето на васалитета\пълната независимост, не се смята за актуално. Но към края на първото десетилетие на ХХ в. се очертават благоприятни условия за извоюване на независимостта като старт към активизиране на националната политика. България се очертава като най-бързо проспериращата балканска държава, а васалитетът е напълно фиктивен. Нужно е само да се поставят действията й в синхрон с разнопосочните цели на великите сили.
В началото на 1908 г. в София идва на власт Демократическата партия. Тя се ползва с репутация на русофилска и ориентирана към Антантата: англо-френско-руския блок. Княз Фердинанд е свързан с антиподния блок - германо-австро-унгарския. Така и от двете страни може да се разчита ако не на подкрепа, то поне на равнодушие.
През лятото на 1908 г. избухна младотурската революция. Султанът бе заставен да възстанови конституцията от 1876 г. Младотурското правителство обяви всички поданици на империята за единна отоманска нация, отричайки правото им на самостоятелно развитие. Заплаха надвисна не само над българите в империята, но и върху фактическия суверенитет на княжеството. Основанието за ново, след Съединението, нарушение на Берлинския договор, бе налице.
В края на август 1908 г. Иван Ст. Гешов, дипломатическият агент в Цариград, не е допуснат на празненството по случай рождения ден на султана. Обяснението е, че е представител на васална, а не независима държава.

Гешов апелира в София да се използва

случаят за провъзгласяване на независимостта. Министър-председателят Александър Малинов споделя с княза същото мнение. Гешов е отзован. Назрява разривът. В Цариград преобладава германско влияние. Англия се надява да го преодолее с доброжелателство към младотурците. Австро-Унгария готви анексията на окупираната през 1878 г. турска провинция Босна и Херцеговина. Тя поощрява българските намерения, за да улесни собствените си. Русия, съчувстваща на България, се опасява да не би обявяването на независимостта да се окаже изгодно за съперника й на Балканите. Външният министър Изволски съветва да се изчака анексията, така че Австро-Унгария първа да наруши Берлинския договор. На 2 септември той и австрийският му колега Ерентал се споразумяват в полза на анексията, след която България да обяви независимост, срещу свободното преминаване на руски кораби през Проливите.
Как България да превъзмогне противоречията между великите сили даже вътре във формираните военнополитически групировки?
На 6 септември избухва стачка в Източните железници, формално принадлежащи на империята, а всъщност собственост на компанията за построяването и експлоатацията им. Властите се възползват от стачката, за да турят ръка върху железниците на територията на страната. Фердинанд е на почивка в имението си в Унгария. Външният министър му пише: независимостта е назряла;

да се пристъпи към действия!

Тук вече е и Малинов. Той споделя същото мнение. Князът изглежда е съгласен, ала сред среща с император Франц Йосиф в Будапеща (10 септември) се колебае. От София Малинов го известява за решението на Министерския съвет: независимостта да се провъзгласи на 21 септември в Търново. Фердинанд постига отлагане с един ден.
Междувременно Австро-Унгария уведомява силите, че на 24 септември ще обяви анексията. Преди или след анексията да се провъзгласи независимостта - по това умува правителството. Решението е: ако е по-рано, не ще се тълкува като съгласувана с Виена. Двете правителства се споразумяват в този смисъл. Изволски остава на мнението да се изчака анексията.
На 22 септември (5 октомври) в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново Фердинанд, в присъствието на министрите, прочита прокламация за провъзгласяване на независимостта. България става царство, а той самият е вече цар на българите! Мнозинството от народа ликува. Големи надежди се пораждат сред поробените българи. Актът на 22 септември не само установява равноправно положение на държавата в международния живот и повдига достойнството на народа, но и стимулира националното самочувствие пред наближаващите битки за национално обединение.
Само след два дни, на 24 септември, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина - важен подстъп към настъплението й на Балканите, което ще се окаже фатално за бъдещето й. Шест години по-късно в Сараево, босненската столица, сръбският студент Гаврило Принцип ще застреля престолонаследника Франц Фердинанд - повод за Първата световна война, в чийто край ще рухне Хабсбургската империя.

Двете събития предизвикват балканска криза

(1908 - 1909 г.) като доминиращ елемент в международните отношения, когато съперничествата между Антантата и Централния съюз се изострят, за да се стигне до разрешение във всеобща война.
Младотурците, естествено, са най-засегнати, като гневът им е насочен повече към дързостта на България, отколкото към наглостта на Австро-Унгария (с нея Турция ще е в една коалиция през световната война). Но нямат намерение да прибягват към крайни мерки, съзнавайки слабостта си, а и неизбежността на останалото. Затуй полагат усилия да изтъргуват независимостта срещу най-висока парична цена.
Англия не се е отчаяла да ги отклони от прогерманския курс, след като дълго е бдяла над агонията на "болния човек". Според нея изходът е само в споразумение между силите, подписали Берлинския договор със съгласието на самата Турция.
Русия, предварително споразумяла се с Виена за анексията, е докачена от българското правителство, което не се е вслушало в съвета за обявяване на независимостта след анексията - в това вижда съгласуваност с Австро-Унгария, подриващо позициите му в България. Германия обещава да признае независимостта при условие, че се обезщети компанията за Източните железници. Подобно е становището и на Австро-Унгария. За двете империи

проблемът е преди всичко финансов,

не политически. И другояче не би могло да е, след като независимостта е пряко свързана с анексията.
През октомври в Цариград се провеждат турско-български преговори. Претенциите на Високата порта за 650 млн. златни франка и териториални отстъпки в Източните Родопи (!) са придружени със заплаха за мобилизация. Реакцията на София е, че турската мобилизация ще бъде последвана от българска. Правителството е съгласно на обезщетение от 82 млн. зл. фр.
Преговорите се затягат. Англия, Франция, Германия и Италия обещават, че при споразумение с Турция независимостта ще бъде призната. Русия предлага да поеме обезщетенията на Турция срещу неизплатената й контрибуция за Освободителната война. Англия и Франция приемат предложението. И българското правителство с признателност го приема. В началото на февруари 1909 г. Фердинанд е посрещнат в Санкт Петербург с почести, дължими на независим владетел.
На 3 март е подписан руско-турски протокол: финансовите въпроси между България и Турция се уреждат с турски дълг към Русия от военните контрибуции.
От 6 април е руско-българският протокол, с който България признава, че дължи на Русия 82 млн. зл. фр., платими в срок от 75 години. Това е изключително ценен принос към българските усилия за признаване на независимостта, когато западните сили подкрепят турските претенции за откуп. След Октомврийската революция съветското правителство опрощава остатъка от българския дълг.
На 9 април е подписан и българо-турски протокол, с който България приема руско-турския, Турция се отказва от всякакви материални претенции към България и признава независимостта й. Урежда се и откупването на линиите на Източните железници на българска територия (310 км). С телеграма до Фердинанд император Николай II признава независимостта. Следват признания от останалите велики сили. Три десетилетия след Освобождението е извоювана и формално независимостта на българската държава. Тя става равноправен член на европейското семейство.
Имаше предложения да се обяви Денят на независимостта за национален празник на мястото на 3 март с аргумента, че и в други страни този ден е национален празник. Но там независимостта символизира държавното начало, докато у нас е негово следствие. Без 3 март не биха били възможни нито 6-и, нито 22 септември, защото тогава започва самостоятелният живот на българската държава.

Редактирано от ISTORIK
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Днес отбелязваме 98 години от независимостта на България.post-471-1158923201_thumb.jpg

"На историческия хълм Царевец се срещат постиженията от миналото с достойното европейско бъдеще на България. Нека на това място всички граждани осъзнаем необходимостта всеки да даде своя принос за утвърждаването на българската държавност, българската духовност и за българската историческа надежда“, заяви вицепрезидентът Ангел Марин при откриването на тържествата за Деня на независимостта във Велико Търново.

Проявите започнаха със света литургия в обновения исторически храм "Св.40 мъченици". С официална церемония в Дворцовия комплекс на хълма Царевец бе издигнат националният трибагреник.

Венци и цветя от името на държавните институции и обществени организации бяха поднесени на паметния знак на хълма Царевец, където преди 98 години е провъзгласен Манифестът за независимостта на България.

Пред Военния клуб беше открита паметна плоча с имената на 220 великотърновци, загинали във войните за обединение на българските земи.

Въпреки проливния дъжд стотици граждани и гости на Велико Търново присъстваха на церемониите, но предвиденото в програмата шествие до паметника Майка България беше отменено.

Тържествата продължават с концерти на ансамбъла на Българската армия и детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Българче".

По-късно в храма "Св.40 мъченици" ще бъде направена театрална възстановка на обявяването на независимостта на България.

Програмата ще завърши с тържествена заря-проверка на площад "Цар Асен" пред крепостта Царевец.

Във Варна празникът бе отбелязан на централния площад с вдигане на националното знаме. Освен почетният взвод от Военноморските сили и официалните лица, присъстваха само няколко десетки граждани. Молебен отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Кирил.

15-метров национален флаг беше опънат днес на древната крепост Овеч, която се намира над Провадия. Инициативата по случай Деня на независимостта е на ВМРО. Въпреки проливния дъжд и силния вятър знамето ще стои върху крепостта до 19 часа довечера.

http://www.dnevnik.bg/

Манифест на княз Фердинанд за обявяване на Независимостта на България

По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!

Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...
  • Глобален Модератор

Днес се навършват 100 години от обявяването на Независимостта на България през 1908 г. в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново.

На днешния ден България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите".

В издадения от него Манифест се казва: "Въодушевен от това свято дело и, за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят".

На 5 февруари 1909 г. Русия, първа от Великите сили, признава независимостта на България.

На 6 април същата година с Цариградския българо-турски протокол независимостта на България е призната и от Турция.

На същата дата е подписан и Руско-български финансов протокол, според който Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от Руско-турската освободителна война /1877-1878/.

Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а тя от своя страна се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 милиона франка.

До средата на април Великите сили /10 април - Англия, Франция и Италия, а на 16 април - Германия и Австро-Унгария/ и балканските държави /7 април - Сърбия и Черна гора/ признават независимостта на България.

С провъзгласяването на независимостта на България на 22 септември се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

Петото Велико Народно събрание /9 юни-9 юли 1911 г./ приема промени в Конституцията, за да приведе текстовете й в нова редакция с оглед на обявената независимост.

Утвърдена е царската титла, засилени са правомощията на монарха във външната политика, намален е мандатът на Народното събрание на 4 години, министерствата стават 10.

Редактирано от ISTORIK
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

100 години от обявяването на независимостта на България

На 22 септември преди 100 години България провъзгласява своята независимост. Предисторията на това събитие започва с подписването на Санстефанския мирен договор в края на Руско-турската война от 1877-78 г., освободителна за България. Само няколко месеца по-късно Берлинският конгрес на Великите сили ревизира договора и разпокъсва земите й. От Северна България и Софийски окръг възниква васалното на Османската империя Княжество България, на юг от Стара планина – автономната област Източна Румелия. Обширни части от населени с българи земи в Тракия и Македония са върнати обратно на империята. Ето защо борбата за национално обединение и независимост е от изключително значение за младата българската държава. През 1885 г. се извършва Съединението на Северна и Южна България. Но страната остава васална на Османската империя. Това означава, че България например не може да определя митническия си режим спрямо други страни, че има най-ниското равнище на дипломатическо представителство – т. нар. дипломатически агентства, че не може да участва самостоятелно в международни конгреси и конференции. Тези ограничения тежат на България, а в десетилетията след Освобождението тя се развива стопански, културно, политически като модерна европейска държава. Защо точно 1908-ма е избрана за обявяването на българската независимост – интервю на Венета Павлова с проф. Георги Марков, директор на Института по история на БАН:

Няколко правителства правят опити да провъзгласят независимостта, но международните обстоятелства не са благоприятни – казва той. – В началото на юли в Македония избухва Младотурската революция, която разтърсва Османската империя и поставя край на реформите на Великите сили в Македония. И тогава българското правителство решава, че губи от Младотурската революция и трябва да провъзгласи независимост. Това е причината. А младотурското правителство поднася подарък на правителството на Александър Малинов, като създава т.нар. инцидент Гешов. На 30 август 1908 година дипломатическият агент Иван Стефанов Гешов не е поканен на прием по случай рождения ден на султан Абдул Хамид, като му обясняват, че не е представител на независима държава и всъщност България е част от Османската империя. Това дава повод за отзоваването на Гешов и за решение да се обяви независимостта в близкия месец. Княз Фердинанд се среща с император Франц-Йосиф на 10 септември, за да съчетаят усилията си: Австро-Унгария да наруши Берлинския договор, като анексира Босна и Херцеговина, а България да провъзгласи своята независимост.

Правени ли са сондажи и с други Велики сили?

Другата най-заинтересована Велика сила е Русия, но руският външен министър Александър Изволски е за независимостта, при условие да не съвпада с анексията на Босна и Херцеговина. Затова той предлага да се отложи провъзгласяването за 19 февруари 1909 година – деня на Санстефанския договор по стар стил. Правителството на Малинов обаче решава, че могат да бъдат пропуснати благоприятните събития, да стане късно и да няма възможност да се използват условията за провъзгласяването.

Защо за място на действието е избрана старата българска столица Търново?

Правителството на Малинов избира Велико Търново и старопрестолния хълм Царевец, защото търси връзката със средновековното величие на България. А пък княз Фердинанд проявява чувство за историзъм, като посочва построената при цар Иван Асен ІІ църква "Свети 40 мъченици". И казва: първо аз ще прочета манифеста в тази църква, а след това министър-председателят ще го прочете пред множеството на Царевец. Търси се връзката на новото, Трето българско царство, със Средновековието и с Асеневци.

Кога Великите сили признават независимостта?

Първоначално и Османската империя, и европейските сили са категорично против нарушаването на Берлинския договор. Особено британското правителство се обявява рязко против, тъй като новото правителство на младотурците, начело с Кямил паша, е англофилско, и чрез него англичаните искат да изместят германското влияние. Андрей Ляпчев, който тогава е български министър на търговията и земеделието, заминава за преки преговори с Високата порта в продължение на един месец в Истанбул. Кямил паша иска баснословна сума като откуп за независимостта от 450 милиона златни франка, докато Ляпчев пресмята обезщетението на 82 милиона златни франка или златни лева (по това време те са равностойни), и казва: нито стотинка повече. При това разминаване на сумите постепенно Високата порта намалява сумата на 150 милиона франка, но българският кабинет не е съгласен. На 29 декември 1908 Кямил паша предлага формулата "пари плюс земя" или: 125 милиона франка плюс поправка на държавната граница в Кърджалийско и Харманлийско. Малинов не дава изобщо да се говори за това. Тогава в Одринския вилает Турция извършва мобилизация. Правителството на Малинов на 12 януари 1909 обявява частична мобилизация и струпва 8-ма тунджанска дивизия на границата близо до Одрин, а нещата отиват към война. И тогава се намесва Русия. Тя е загубила наскоро война в Далечния изток и не желае военен конфликт на Балканите. Изволски предлага една тройна финансова комбинация: Русия опрощава 125 милиона франка от контрибуцията, която Османската империя й дължи за Руско-турската война от 1877-78 г., а в същото време отпуска на България заем от 82 милиона златни франка при изгодни условия. Тази комбинация задоволява и Високата порта, и правителството на Малинов. И през пролетта на 1909 г. независимостта на България е призната от Великите сили.

Какви са придобивките на страната от обявяването на независимостта?

Най-напред са стопански, тъй като България вече сключва нови търговски договори, сама определя митническия си режим. Страната придобива Източните железници в Южна България с телеграфните съобщения - всичко това е било чужда собственост. България постепенно се преориентира: дотогава Османската империя е основният пазар на българските стоки, сега те тръгват главно към Средна Европа. А в политическо отношение се вдига рангът на дипломатическите представителства в ранг "легации". България има пълномощни министри, които я представляват навън, и вече има право да сключва съюзни договори. Само две години по-късно тя образува Балканския съюз за война срещу Османската империя. На дневен ред вече идва въпросът за националното обединение.

http://www.bnr.bg/

---

Pазлични изследователи на историята по различен начин през годините са анализирали и оценявали акта от 22 септември.По време на комунистическия режим събитието дори не се е споменавало в някои учебници по история.

Ето мнението на четирима професори от Софийския университет "Св. Климент Охридски" днес, 100 години след знаменитото събитие:

Проф. Андрей Пантев:

"С обявяването на Независимостта България окончателно свали фесовете, повече духовните, отколкото политическите и финансовите. Българската Независимост отхвърля правно регламентираната зависимост на България от Турция, при която освен плащането на данъци, България трябва да получи одобрението на Високата порта за избор на княз, сключване на митнически спогодби. Тази "унизителна схватка на зависимост" е преодоляна не чрез оръжие, както правят останалите балкански държави, а чрез дипломация. Резултатът от това е, че българите вече държат "ключа от собствения си дом в собствения си джоб".

"Нямаше драма от национална катастрофа, но имаше опасност от война", каза Пантев, като допълни, че България вече е различна от това, за първоначално е била възприемана ? продукт на чужди политически сили. В Независимостта няма романтика и поетика, както при Съединението. Ако Съединението е станало по най-благороден начин, то за Независимостта може да се каже, че е осъществена по "начин, най-цивилизован". (из изявление при представянето на книга на проф. Георги Марков)

Проф. Георги Марков:

Изключителна е ролята на политическия елит. В рядко срещано съчетание на възгледи Народното събрание, монархът и опозицията са се обединили за провъзгласяване Независимостта на България. По големите въпроси от национално значение трябва да има обединение и на политическите сили, и на общественото мнение.

Независимостта ни дава самочувствие като българи и това е събитието, което след Съединението постигаме с национално единство, въпреки волята на Великите сили. Това е примерът - защото когато в една нация има единство ? тя успява. Това е заветът на тогавашните държавници, а именно да бъдем единни, поне в националните интереси.

... Не бива да вдигаме ръце и да твърдим, че всичко зависи от другите велики държави. България е в сърцето и е стратегическият ключ на Балканите. Ние затова сме в НАТО и ЕС. Ние икономически не блестим, нито имаме нефт, нито имаме кой знае какви природни богатства, но имаме геостратегическа цена. Този факт, както преди 100 години, трябва и днес да бъде добре използван, както и не постоянно да казваме "Да", защото ако кажем и "Не" цената ни ще нарасне." (из изказване на научна конференция за 100-годишнината)

Проф. Никола Георгиев:

"Обявяването на независимостта безспорно е събитие. Но още докато е ставало, е било ясно, че то е жалко събитие. Обяснението защо е така е дълго. И международното положение, и действията на Австро-Унгария, и прочее. Още тогава вътре в България има голямо противодействие срещу него. Княз Фердинанд става цар. Прозорливи хора са виждали, че това е началото на неговото единовластие, а още по-прозорливи хора са виждали, че това е началото на катастрофи за България. И тези две катастрофи настъпват. И царят, Фердинанд, позорно бяга от България. Тези неща са известни на интелигентни хора, и не само на тях. Те биха затруднили разумните държавници.

Независимостта е дело на европейската дипломация, както обикновено става с България. Единственото действие в България, което е било неподкрепено от европейската дипломация и дори му е пречено, е Съединението през 1885 г." (из интервю във в. "Сега")

Проф. Ивайло Дичев:

"Независимост" е идеална категория, противопоставена на "зависимост" - всички реални страни се намират някъде по средата. Най-независимата страна в момента, САЩ, зависи за своята икономика от комунистически Китай, който изкупува външния й дълг.

Българската независимост има важни символични измерения, но какво реално се е случило? Ами прехвърлят се плащанията от Турция към Русия, България става зависима от Русия. Тъкмо в началото на века, преди въпросната независимост, е най-големият разцвет на българската икономика. Защо ли?

Независимостта трае четири години, след което войни, катастрофа... В много по-тежка зависимост влиза България след 1919 г. със заемите, с репарациите. После идва Тристранният пакт, после Съветският съюз.

Независими за кратко бяхме в началото на 90-те, предполагам, никой не иска да се върне към този период, който свърши с влизането в НАТО и ЕС.

Аз лично бих предпочел да говорим за свободно избрана зависимост (и да се гордеем, когато успеем да я постигнем!). Обвързване, което си избрал в собствен интерес; другото е ритуалистика. Гордите понятия на ХІХ век днес почват да стават не просто неадекватни, но и опасни. Навлизаме в свят на все по-дълбоки взаимни обвързаности. (из интервю във в. "Култура" в. "Култура)

http://news.netinfo.bg/

Редактирано от ISTORIK
Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор
:bg::balloons: Паздрав на всички. Каквато и да съвременността, този ден е едно от най-големите събития в историята на третата българска държава. Редактирано от КГ125
Link to post
Share on other sites
  • Модератор История

Това е вероятно най-подценяваното събитие в българската история.Ако независимостта беше изкована с кръвополитна война с десетки хиляди убити и ранени вероятно щеше да бъде издигната в култ.Но тъй като се касае за безкръвен успех на българската дипломация / иначе по принцип безкрайно оплювана/ събитието е подценено.Всъщност единствената балканска държава на която не се налага да воюва за своята независимост е именно България.И това трябва да се признае като огромен успех на княз Фердинанд / това е водещата фигура по българската незвисимост/,Малинов и целият ръководен екип.

П.П. Тъжно и жалко е като гледам как тези дни се опитват да омаловажава ролята на Фердинанд за сметка на Малинов.Малинов се изкарва силния човек в държавата едва ли не принудил насила Фердинанд към тази стъпка.По невярно нещо едва ли има.Към 1908 г. Малинов е един високопоставен чиновник нищо повече.Без самостоятелна роля в управлението на държавата изцяло контролиран от монарха.Цялата отговорност около сложния дипломатически маньовър пада върху водещата политическа личност в дължавата в момента - княз Фердинанд.И той се справя блестящо.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Честит празник! Имено, че е безкръвен го прави за мен специален( заедно със Съединението). Честито на всички българи!

Link to post
Share on other sites
  • 2 years later...
  • Администратор
Link to post
Share on other sites
  • 11 месеца по късно...
  • Потребители

Честит на всички! Това е хубав празник, пък и, исторически погледнато, е следствие от Съединението и негов завършек. Знаем, че Османската империя държи румелийските железници до 1908 и спокойно можем да се запитаме тогава какво представлява българската власт в Южна България в 1885-1908.

Впрочем, по нов стил годишнината от Независимоста се пада на 5 октомври.

Link to post
Share on other sites
  • 11 месеца по късно...
  • Потребители

Честито!

Наистина бъдете независими. Т.е мислете, мислете, мислете.

А, много на място казано. Също и: образовайте се.

Link to post
Share on other sites
  • Глобален Модератор

Неазвисимостта, един българин, и още...

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1424975951062293&set=a.1390823787810843.1073741849.100006497048656&type=1&theater

Леон Филипов Агопов -

На този човек дължим запазването на богатия снимков материал от Денят на Независимостта през 1908 г. Обикновен човек, син на златар-занаятчия и на домакиня и така... в духа на тогавашното време, домашна лечителка. Имал е самороден талант на художник, който така и не се развива никога. Никога не получава и висше образование - завършва гимназия като външен ученик и курсове по транспорта в София. Но също и винарство и строителна техника. Няма висше, но има три занаята... Като правоспособен строителен техник участва в проектирането и строежа на ключови сгради в Търново. С лични пари купува и възстановява Констанцалиевата къща в Арбанаси, само и само да я съхрани след земетресението.

Ето на... може да не си "интелигенция", може да не си и висшист, но човек със здрав разум и усет никой не пречи да си. Неговото време е било прекрасно (1880-1976) в много отношения и е толерирало хора като него, за разлика от днес. Но пак - и днес може, всеки нещо малко и ето ви на.

http://www.museumvt.com/Exhibitions.php?object=9

Не е кой знае какво, а пък - ето на какво се получава :)

Леон Филипов - търновският фотограф, съхранил
за историята и за поколенията снимките от обявяването на независимостта на България на
22 септември 1908г.
Роден е на 17 март 1880 г. във Велико Търново в заможното семейство на Филип Агопов, или както е по-известен - Филип Елмазчи. Майка му Мариола е била търсена и уважавана лечителка, а някои казват, че била и гадателка. Леон не продължава семейната традиция в златарския занаят, но от баща си наследява усета към художеството, сръчните ръце и точното око. Скицира, рисува или изработва като гипсов макет известни места и сгради от Велико Търново, Арбанаси, Трявна, Асеновград и др.
Леон Филипов е нямал висше образование. Завършил е като външно лице Търновската мъжка гимназия на 23 юни 1914 г. и кондукторски курс в София. Говорил е добре френски, немски, руски и турски езици. Сред документите му има запазени свидетелство за успешно завършен курс по винарство и удостоверение от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, че е "техник строител с право на свободна техническа практика."

"Старите казарми", както е било известно старото военно училище преди години, оградата около тези казарми, арката на генералите, сградата на бившето ОНС, позната като Общинска палата, костницата на Матей Преображенски са част от сградите във Велико Търново, които той е проектирал.
Леон Филипов е проектант и на една от най-красивите сгради на Велико Търново - хижа "Трапезица", построена на историческия хълм Царевец и тържествено осветена на 24 май 1922 г. До 1945 г. хижата е била център на активна културно-просветна и туристическа дейност.
Леон Филипов изработва и релефна карта, както е изглеждала България през 1922г.
Най-известната днес арбанашка къща - Констанцалиевата, също е съхранена благодарение на Леон Филипов. След земетресението през 1913 г. тя е била полуразрушена. Правени са тогава постъпления от обществени организации държавата да отпусне средства за възстановяването на този рядко красив архитектурен паметник, но без особен успех. Тогава Леон Филипов купил със собствени средства Констанцалиевата къща, скицирал и заснел отделните елементи и я реставрирал изцяло в първоначалния й вид.
Макетите на старите сгради в Търново, които Леон Филипов е скицирал са част от постоянната експозиция на Регионалния исторически музей на града.
Леон Филипов умира на 9 септември 1976 г. в Старческия дом във Велико Търново. Няма наследници, затова и оставя всичко на любимия си град.

PS

Благодарности на г-н Янко Гочев, постнал материала във ФБ.

post-727-0-67329900-1379849595_thumb.jpg

post-727-0-50494200-1379849737_thumb.jpg

post-727-0-27842600-1379849749_thumb.jpg

post-727-0-17174500-1379849758_thumb.jpg

post-727-0-49920500-1379849905_thumb.jpg

post-727-0-90804100-1379849920_thumb.jpg

post-727-0-69388900-1379849938_thumb.jpg

Link to post
Share on other sites
  • 3 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
Берлинският договор от 1878 г. провъзгласява България за васално на Османската империя княжество. Васалитетът се изразява в редица политически и икономически ограничения пред самостоятелното развитие на страната, предпоставили стремежа на българските правителства да нарушат забраните и като крайна стъпка - да обявят независимостта.
Независимостта се превръща в необходимост и по чисто икономически причини. България се задължава да плаща годишен данък и част от дълговете на Османската империя. Това затруднява финансовото състояние на страната и оттук възможностите за икономически просперитет. Наложеният режим на капитулациите облагодетелства вноса на западни стоки с ниски мита. Обявяването на независимостта се превръща в необходимост и за да се ликвидира ограбването на българската държава от Компанията на Източните железници.
На 5 септември 1908 г. избухва стачка в компанията, която дава удобна възможност на българското правителство да реши проблема. Компанията се обръща с молба пред правителството на Александър Малинов служители на БДЖ да осигурят превозите по линията. По-късно компанията приема исканията на стачкуващите, но българското правителство отказва да върне линията.
На 22 септември /5 октомври/ 1908 г. в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново е провъзгласена Независимостта на България.
Русия настоява за свикването на международна конференция за прекратяване на Берлинския договор, тъй като е нарушен. Англия приема предложението за свикване на конференция, но не с цел прекратяване на Берлинския договор, а за дипломатическо уреждане на създаденото положение.
Търновският акт засяга гарантираните от Берлинския договор интереси на великите сили като кредитори на Турция и като поддръжници на васалното подчинение на Княжество България от империята. Затова Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария изразяват позиция за компенсиране на Османската империя. Английският дипломатически агент в София Джордж В. Буканан настоява пред българския външен министър ген. Стефан Паприков България да удовлетвори Турция с компенсация за Източна Румелия. По английско внушение в средата на октомври администрацията на Дет пюблик отоман връчва на турското правителство меморандум, с който обръща внимание, че е дошъл моментът Турция да получи всичко дължимо от България по Берлинския договор. В меморандума се посочва, че България трябва да изплати на сюзерена 18 657 651 турски лири, или 429 000 000 франка. Дирижирана от заинтересуваните европейски кръгове, на 18/31 октомври 1908 г. Високата порта отправя искане за парична компенсация в рамките на меморандума пред българския министър на търговията и земеделието Андрей Ляпчев, изпратен като делегат на българското правителство в Цариград със задача да започне преговори с турското правителство за признаване на независимостта на България. Високата порта иска от България да изплати капитализиран трибута на Княжеството, определен на 100 000 турски лири годишно, част от османския държавен дълг в размер на 10 404 733 турски лири, закъснели плащания на Източна Румелия на сума 4 023 657, капитализирания източнорумелийски данък в размер на 265 000 турски лири годишно, да върне Източните железници на компанията или да заплати за тях 50 000 000 лв., да заплати за железницата Белово - Вакарел 10 414 658 лв., да уреди финансово въпроса за турските вакъфски имоти в България, да се ликвидират креансите на телеграфо-пощенската администрация на Източна Румелия и да се заплатят 459 934 ? турски лири на османската санитарна администрация.
Обявяване на независимостта на Княжество България и Източна Румелия на хълма Царевец в Търново. Фотография от 22 септември 1908 г.
Германия, подкрепена от Австро-Унгария, която очаква обратна германска поддръжка за анексията на Босна и Херцеговина, издига претенция за незабавно изплащане на прекъснатите приходи на Компанията на Източните железници след окупацията на Източните железници.
Австро-Унгария и Германия успяват да изключат въпроса за Босна и Херцеговина от програмата на проектираната конференция за компенсиране на Османската империя. При тези обстоятелства международната конференция става излишна, тъй като въпросът за компенсациите може да се уреди на двустранна основа между България и Османската империя. От решаващо значение е въпросът ще подкрепи ли Франция като български заемодавец българското правителство със средства за уреждане на компенсацията?
Френският финансов капитал предлага пари срещу съответни условия. По молба на кабинета Банк дьо Пари решава да отпусне, без да предявява условия, екстрено преди края на октомври краткосрочен заем (аванс) от 7 000 000 франка за 3 месеца, който да подпомогне българското правителство в създалата се кризисна обстановка да посрещне текущите нужди по държавния дълг. Водят се конфиденциални разговори за сключване на по-голям заем за евентуалното изплащане на компенсацията за Независимостта. Банк дьо Пари е готова незабавно да предостави заем за изплащане на компенсацията за Независимостта, но срещу залагането на нови държавни приходи, по-конкретно тези от митата, и заедно с това да се извърши генерална конверсия и унификация на дълга, след което той да премине в разпореждане на международен контрол. Франция започва игра с българската държавна независимост.
В същото време Англия също лансира идеята за осигуряване на заема на България под "колективна гаранция". На преден план излиза лондонската банкова къща Baring & Co.
Българското правителство поема курса на двустранно уреждане на въпроса за компенсациите с Турция. На 20 октомври 1908 г. правителството на Малинов декларира готовност да обезщети Високата порта. През ноември с.г. Турция иска компенсация в размер на около 600 млн. лв. Българското правителство не приема обосноваването на компенсацията с клаузите на Берлинския договор, третиращи България като васална на Османската империя държава. Напротив, то смята, че ако може да става дума за компенсация, тя следва да се пресметне единствено на основата на признаване на държавния суверенитет на България. Българският делегат в Цариград А. Ляпчев излага становището на българското правителство пред Високата порта: българското правителство по принцип не може да приеме да плаща каквато и да било сума като трибут или като част от османския държавен дълг и не приема никакви закъснели плащания на бившата Източна Румелия. Независимостта, според български експерти, се изчислява на 57,5 млн. лв., включително откупната цена на Източните железници.
Английското правителство, подкрепено от френското, категорично се обявява против визираната сума и потвърждава, че България е длъжна да изплати трибута и част от турските държавни дългове. В Париж е съставена специална комисия със задача да информира френското външно министерство каква сума трябва да заплати България.
Манифест за провъзгласяване на независимостта на България. 22 септември 1908 г.
Българското правителство отбива натиска, но положението става все по-неблагоприятно. Високата порта упорства на исканията си и демонстративно извършва военни приготовления. Военната психоза обхваща и България.
За да запази делото на Независимостта, правителството на Малинов се решава на компромисна стъпка. На 9/22 декември 1908 г. външният министър Паприков изпраща вербална нота до великите сили, че България е готова да плати 82 млн. лв., ако великите сили съдействат за незабавното признаване на Независимостта.
Високата порта отправя искане за териториални компенсации и съсредоточава войски по границата. От своя страна България мобилизира VIII Тунджанска дивизия.
Създава се критичен момент. България се изправя пред прага на войната. Въпреки това чрез ултиматум Англия и Франция се опитват да накарат Ал. Малинов да стои мирно с войската и настояват за незабавно съгласие със сумата от 150 млн. франка. В отговор на 16/29 януари 1909 г. българското правителство отправя ултимативна нота до великите сили, с която иска тяхна незабавна намеса за уреждане на отношенията или в противен случай ще смята, че има свободата да предприеме крайни мерки.
В този момент се намесва руската дипломация. Руският външен министър Изволски предлага на великите сили неочаквана, но напълно целесъобразна и непоклатима в политическия й замисъл финансова комбинация за уреждане на независимостта на базата на българското становище с прякото участие на Русия.
На 17/30 януари 1909 г. руският дипломатически представител в София Сементовски-Курило връчва на българското правителство изложение-предложение на руското правителство за уреждане на въпроса посредством финансова комбинация между Русия и Турция. Българското правителство приема предложението.
При подновяване на преговорите Високата порта намалява размера на иска си на 125 млн. лв., но в замяна настоява за териториални компенсации. Англия, Франция и Италия подкрепят руското предложение. Високата порта също приема.
На 3 март 1909 г. Изволски и турският външен министър Рифаат паша подписват в Санкт Петербург предварително руско-турско споразумение, което определя финансовата схема за признаването на Българската Независимост. Турция се отказва от териториалните си искания към България, а Русия опрощава 125 млн. лв. от контрибуцията, която Турция дължи на Русия от Руско-турската война от 1877-1878 г. От тази сума 40 млн. лв. са за източнорумелийският данък, внасян в Дет пюблик отоман, 40 млн. лв. стойността и правото на експлоатация на Източните железници, 2 млн. лв. за линията Белово - Вакарел и 43 млн. лв. за турските държавни имоти в Княжеството и Източна Румелия.
На 6 април 1909 г. в Цариград А. Ляпчев и Рифаат паша подписват в присъствието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава Независимостта на България. Същия ден в Петербург е сключена българо-руска финансова сделка. С нея Русия предоставя на България заем, без гаранции и контрол, в размер на 82 млн. лв., за срок от 75 г., с лихва 4,75 %. На 7 април Независимостта на България е официално призната от Русия, а след това и от Англия, Франция, Италия, Сърбия, Черна гора и Румъния.
Link to post
Share on other sites
  • 2 years later...
  • Глобален Модератор

Днес се навършват 108 години от обявяването на независимостта на България.

Честит празник на всички, които се чувстват българи!

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...