Башкири

[Пандора]

Етногенезиса на башкирския народ е сложен и трудно проследим и за произхода на башкирите има различни теории,както и за етимологията на името – башкорт.По антропологични признаци башкирите са неоднородни,което говори за взаимодействие на различни етноси.,.Народът се подразделя на племена,които представляват исторически обособили се родови обединения,а те от своя страна се подразделят на родове.Освен в Република Бащкортостан,башкири живеят и в други субекти на РФ в

Челябинска, Оренбургска, Курганска, Свердловска, Тюменска, Самарска и Саратовска област, в Пермски край, в Татарста и др.

Живеещите башкири в Челябинска област се преселват на сегашните места по време на индустриализацията.Кудеите са башкирски род отнасящ се до северо-източните родове.Състои се от пет родови подразделения наричани в башкирския език аймак – булекей-кудей , шайтан-кудей , кыр-кудей,урман-кудей.В първата половина на 18 век тези родови подразделения биле повече.От тази епоха са запазени документи за покупка на земя или отдаване под аренда и чрез тях могат да се определят старите граници на обитаване на тези родове.Възникват и много трудности при определяне местата на някои топоними упоменати в източниците – най-вече имена на гори и реки.

Родовото деление на кудейците е следното:

1. Род булэкэй-кудей, булэк-куде.

Родови подразделения: аю, дэу, дэу-кудей, кудей, ногай, сураш, сыскан, шайтан, алибай, арлян.

2. Род кыр-кудей.

Родови подразделения: таулы, эткусюк.

3. Род туркмен-кудей.

Родови подразделения: кулуш, майтюба, сэлеш, таз, таулы, туркмен, тукай, ювэй.

4. Род урман-кудей.

Родови подразделения: искеляр, казаяк, типтяр, урман, аптельман, янылар.

5. Род шайтан-кудей.

В «Разделении башкирского народа по волостям и родам по П.И.Рычкову» от 1762 г. освен тези родове са упоменати още и ногайларски, зюббердински, усрак-кудейски, урусба-кудейски, куллар-кудейски, дуван-кудейски, трухменски, лямес-трухменски.

Лямес-Трухменският род е свързан с река Лемеза,където също се намират аулите на туркмен кудейците и вероятно тези два рода са се обединили в един

Ногайларския род може би се е превърнал в родовото подразделение ногай на булекей-кудейците.

Изследователите на шежеретата отбелязват,че в рода булекей-кудей има подразделения носещи същото име – кудей и дэу-кудей.При другите родове това не се среща,а въобще при североизточните башкири се среща рядко.Възможно е това да свидетелства,че тези родови подразделения се явяват най-старите представители на рода.

В кудейските етногенетическите легенди се говори за три различни преселеноя.Едно от преданията на шайтан-кудейците говори,че кудеите водят произхода си от племе кудей живеещо в Кавказ,от където те се изселили защото имало голяма борба и се заселват на новите места,защото там нямало никого.Второ предание на туркмен-кудейците говори,че те са преселници от степите на Туркмения.Както останалите кудейци,така и туркмен-кудейците се отличават външно от останалите башкирски родове,които според тях са дошли от Сибир.Преданията на урман-кудейците говорят за преселение на трима братя - Тэкэш, Туйыш и Кутуш,които са черемиши и са дошли откъм Казан.

Интересно е записаното в шежерето на булекей-кудейците:

"Бер минг иитинчини йуз илдэ (1700) башлаб язилган шэжэрэ. Ауул аушбу Булэкэи Куди башкуртларининг шэжэрэси Аски Кул авлинан Аимбэт Кутлибэк аугли грамут алгандур. 200 игирминчи ил [220 год по хиджре соответствует 833 году] башкуртларнинг мунда, бу жирга килуб урунлашулари. "

Изследователите превеждат този запис на руски по следния начина:

"Во имя Бога милостивого и милосердого. В одна тысяча семь и сотом году начали писать эту родословную. В начале родословная башкир села Бэлэкэй Кудеево. Из села Аски Куль Аимбэт Кутлумбетов сын получил (жалованную) грамоту. 200 двадцатом году сюда башкиров, на эту землю, переселение..."

Може да се направи извод ,че в периода 9-14 век белекей-кудейците вече живеели на територията на съвременна Челябинска област.В шежерето се упеменава годината 833 По-късно според Кузеев се преселват от Белебеевско-Бугулминската възвишеност в 13-14 век

По отношение на названието кудей съществува следната хипотеза.Предполага се ,че днешните етноними кудей / көзәй / и иштяк / иштәк / са свързани с делението на външни и вътрешни башкири.В превод от древнотюркски кудей означава север или северно племе,а иштяк – вътрешни / от иштәге, эстәге /.

Такова деление на племената на две крила при тюркските народи може да се обясни чрез митологическите представи на тези народи.Под вътрешни племена обикновено се подразбират разположени в посоките юг и изток,а под външни – в посоките север или запад.На картата на Идриси вътрешните башкири / ард басджирт ад-дахили / са разположени на мястото,където днес на съвремените карти се отбелязват източните башкири.Това деление на източни и западни при башкирите се е запазило и до днес.

Редактирано Ноември 21, 2012 от Пандора