10 ноември Варна 1444г.

[byzantiner]

Исторически разказ за Варненската битка

Неслучайно битката при Варна на 10.11.1444г. е наречена Паметна битка на народите. Споменът за нейния трагичен край и гибелта на младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело е жив в народната памет на Балканите и в Югоизточна Европа. Това е последният кръстоносен поход през Средновековието и кървав венец на освободителните стремежи на много народи в началото на османските завоевания на нашия континент.

Цnbsp;имският папа Евгений IV дава благословията си за антиосманска кампания, надявайки се основателно по този начин да разшири влиянието на католицизма и своето собствено влияние на Балканите. За целта, папата дава една пета от собствените си приходи като съоръжава сухопътен отряд от рицари-кръстоносци и флот, състоящ се от 22 венециански, дубровнишки и бургундски кораби, които да охраняват проливите от азиатската османска империя.

Първият поход на 40-хилядната кралска армия с главнокомандващ трансилванския войвода Янош Хуняди е успешен / превзети са Ниш, Пирот и София / във военно и политически – пропагандно отношение, но поради суровата зима и заледените проходи през Балкана, както и поради липсата на храна и фураж, походът е прекратен. Кралят е посрещнат триумфално в Буда, но по българските земи османците продължават да опустошават и опожаряват крепости и да изселват селища, чието население е подпомагало християните.

Междувременно на 12 юни 1444 г.в Адрианопол е сключен изгоден мир /в резултат Сърбия и Влахия ще запазят независимостта си, а Унгария – редица стратегически пунктове / между султан Мурад II и кралска делегация, а на 1 август в Сегедин кралят ратифицира договора. Под натиска на папския легат кардинал Юлиано Чезарини обаче, на 4 август кралят обявява втори поход срещу османците, а на 10 август издава заповед за повторно събиране на армията. Започва трескава подготовка за война.

Набраната отново кръстоносна армия от около 16 000 конници и 2000 бойни коли (унгарци, поляци, чехи и румънци от Трансилвания) трябва да следва по-рано набелязания план за придвижване. Вместо да поеме по най-краткия път от Белград за Цариград, предвидено е тя да се спусне край Дунава и през източнобългарските земи покрай Черно море да се насочи към Проливите за съвместни действия с обединения християнски флот от западни и византийски кораби.Това решение е взето по рердица важни съображения.Преди всичко балканските пътища са мъчно проходими за една важна част от християнските сили-хусистките бойни коли.Освен това поведението на сръбския деспот Георг Бранкович налага известна предпазливост и заобикаляне на неговите владения.

Вместо на 1 септември, армията тръгва едва във втората половина на месеца. Между 18 и 22 септември тя е прехвърлена на десния бряг на Дунав при Оршова, а таборът – при Турну Северин.

Пътят следва през Видин и Никопол, които са опожарени, но поради липсата на време крепостите не са били превзети. Българите от тези селища тръгват след краля.

Докато войниците почиват край Никопол неочаквано се появява нов съюзник- влашкия господар Влад Дракул. Той изразява опасението си, че с толкова малобройна армия едва ли може да се разчита на успех, и то при твърде неблагоприятен сезон. Затова Влад настоява ръководителите да се върнат, като положат усилия да наберат повече войски.Кардинал Чезарини считал това мнение за неискрено. Тогава Дракул дава свои помощни сили за армията-4000 бързи леко въоръжени конници под командването на сина му и 2 опитни водачи, които познават балканските пътища.Влашкия владетел подарява на краля и 2 бързи коня с пожелание да се спаси с тях ако изпадне в крайна беда.

Тук вероятно се присъединява и отряд от рутени /староруси от западноукраинските земи, които са включени в границите на полската държава.

Армията се придвижва през Оряховица /дн. Горна Оряховица/, Шумен, Нови пазар.Пред войската лежат още не малко укрепени места с турски гарнизони.Към тях Владислав разпраща послание с призив да се предадат доброволно.

“Вас, които незачитайки християнската религия, сте завладели крепостите Шумен, Махорач (Мадара), Петреш, Варна, Каварна,Галата и други крепости във провинция Мизия и държите под иго и в робство християни-гърци и българи, които, за да живеят по божия закон се отказаха от обредите на източната църква и в най-последно време при папа Евгений IV минаха от източната църква към съюз със западната, съветваме Ви и Ви заповядваме да върнете свободата на християните, за чието освобождение ние дойдохме тук чак от нашите кралства Полша и Унгария и с божие ръководство ще идем и още по-далеч, да предадете в ръцете на нашите войници, всички, който ще служат на бога и римската църква като предадете на нашата и католишката власт гореспоменатите крепости и се оттеглите в Галиполи и в Азия, в древното ваше седалище Анадол…Ако при наличието на това послание Вие продължите да не ни се подчинявате,нам, които водим с успех нашата войска срещу вас, ние ще предоставим на нашите войници да ви грабят и избиват.Защото съм се заклел… да нападнем с божия помощ вас и вашия крал Амурат… и да Ви преследваме и воюваме с вас като с врагове наши и на целия християнски свят.”

Походът продължава през Мадара,Провадия, Петрич / Петрич кале при при Цnbsp;азделна /, към Варна. Галата и Макрополискрепост между Евксиноград и Виница предават ключовете от крепостните врати без бой.

Междувременно султан Мурад II, узнавайки за марша на Владислав III през слабо заселената Дунавска равнина, успява да събере 40 хилядна азиатска войска и в пълна тайна, срещу огромен откуп в сребро и злато, да я прехвърли през проливите на генуезки кораби от Пера.

В Източна Тракия към султана се присъединяват румелийските части и през Айтоския проход османската армия се насочва към Варненското поле.

На 9 ноември армията на крал Владислав се разполага на стан пред крепостните стени на Варна. Вечерта пристига съобщението, че голяма султанска армия се е разположила на по-изгодни позиции в подножието на Франгенското плато. Във военния съвет на краля надделява мнението сражението да се проведе, въпреки неблагоприятните обстоятелства, като ръководството е възложено на Янош Хуняди. Безпокойството на краля е свързано с трикратното числено превъзходство на противника и невъзможността за маневриране по фланговете, както и с липсата на пространство за отстъпление, тъй като зад гърба на съюзническата армия е морето. Цялата нощ преминава в подготовка за боя.

Според сведенията на очевидци и хронисти, християнската армия е построена в дъгообразна линия от брега на езерото до местността “Планова”. Дясното крило, което няма общо командване е съставено от 5 бандери / отряди, знамена /. Зад него, като резерв, е оставен още един отряд и вагенбургът на чехите.

Центърът на бойния ред се състои от две кралски знамена, командвани лично от краля, а за резерв Хуняди разполага бързоманеврените влашки конници.

В състава на лявото крило влизат 5 унгарски знамена, командвани от Михай Силаги.

Бойният ред на турската войска се състои от няколко линии. Първата има две крила. Лявото крило е образувано от азиатска спахийска и тимариотска конница. То се разполага по склона на Франгенските възвишения.

Непосредствено пред него с фронт на юг заемат позиции акънджиите и азебите, които имат задача първи да атакуват противника. Командир на това крило е Караджа паша.

Дясното крило, командвано от Дауд паша, съставено от румелийска спахийска и тимариотска конница, е разположено източно от чифлика Кадъкьой / близо до с.Тополи/.

Непосредствено зад първата линия на двата фланга са подредени спахии, чиито брой достига до 3000 души.

В центъра около двете могили Мурад тепе и Санджак тепе / дн.Мурадова и Владиславова могила / било разположено 10-хилядно еничарско каре, охраняващо султана. Непосредствено зад него се намира лагерът с палатките, обозните коли и камили.

По този начин султанските войски обкръжават кралската армия и пресичат възможните пътища за изход по суша.

Първи започват атака акънджиите от лявото крило. Християните на бан Талоци отблъскват част от тях и се впускат в преследване, последвани от още две бандери. Тази тактическа греша е използвана от анадолските спахии от левия фланг, които се нахвърлят върху дясното крило на сборната армия, като му нанасят разгромяващ удар. Отрядите безредно се изтеглят към морето и тук много християни загиват в блатата.

В този критичен момент Янош Хуняди и младият крал предприемат атака с двата кралски отряда и власите-конници срещу анадолските спахии, разпръснати в грабежи. Пълководците разбиват анадолското крило и го обръщат в бягство. Власите се увличат и задминавайки еничарското каре, нахълтват в противниковия лагер, разгромяват го и се оттеглят от битката.

След успешния удар Хуняди и кралят се завръщат в центъра, но численото превъзходство на неприятеля над разстроените кралски редици е голямо. Съветвайки краля да не предприема самостоятелни действия до неговото завръщане, Хуняди се насочва към лявото крило, където кипи ожесточен бой с променлив успех. Следва устремна атака на бронираните унгарски рицари и пълна дезорганизация на турската конница. В армията на султана настъпва смут. Много от османлиите смятат, че са загубили битката. Успехът на двата фланга окуражава младия крал и той, без да дочака Хуняди, предприема удар с личната си гвардия от 500 рицари срещу 10-те хиляди еничари на султана. Атаката на краля е стремителна и бърза. Кралят достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт, но е обкръжен. Скоро трябва да се срещнат лице в лице и да кръстосат меч и ятаган крал и султан.

Владислав се спуска срещу султана. Когато е съвсем близо, един от еничарите убива коня му, поваля Владислав на земята и с един замах отрязва главата му.

Когато в оределия християнски лагер се разнася вестта за храбрата гибел на крал Владислав, настъпва паника. Войниците започват безредно да отстъпват, въпреки опитите на Хуняди да ги организира за контраатака и за отнемане тялото от противника.

Отстъплението на кръстоносците през Добруджа и Влахия към Унгария продължава няколко дни. Много от войниците загиват, застигнати от турски потери.

На бойното поле намира гибелта си половината от кралската армия / около 10 000 войници /, а неприятелят дава два пъти повече жертви.

Позовавайки се на твърденията на Х.Мергест, участник в сражението, историците братя Шкорпил смятат, че кралят е погребан във църквата “Св.Богородица Панагия”. Според други сведения Владислав не е загинал, а след битката се оттегля в отшелничество.

В памет на загинали войни на 10.11.1444 г. в центъра на бойното поле, на мястото, където загива полско-унгарският крал Владислав III Ягело, наречен посмъртно Варненчик, още по време на робството българите поставят дървени кръстове.

Така е загубена битката при Варна, заедно с която си отива и последната възможност да бъде спряно турското нашествие в Европа още тук, на Балканите. Едва двеста и петдесет години по-късно поляците успяват да пречупят турската мощ край стените на Виена, а България е обречена да страда под турско иго още повече от четири века.

Сборната армия е съставена от:

1. Унгарско-трансилвански полкове, водени от Янош Хуняди.

2. Полски доброволци- около 300 души.

3. Чешки наемници- хусисти-400 души. И сега Полша и Чехия не участват като държави.

4. Участват 4000 власи, водени от Влад Дракул. Това е държавно участие.

5. Участват бойци от Западна Украйна. В документи те са нaрeчени “рутени”, т.е. “русини” или “староруси”. По това време западноукраинските земи са включени в границите на полската държава /не е известен точният им брой/

6. Участват доброволци българи от Подунавието- от Видин, Оряхово, Никопол и други селища.

7. В състава на унгарската армия се сражават и неголям брой немски заселници от Трансилвания, а също и словаци. /Трансилвания и днешна Словакия тогава са в границите на Унгария/.

8. В битката край Варна се сражава и отряд хървати, водени от Франко Таловац /тогава Хърватско също е в пределите на Унгария/.

9. Босна и Сърбия остават встрани от събитията, свързани с похода през 1444 г. Знае се само, че предводител на един от унгарските отряди е босненският епископ Цnbsp;афаел. Преки сведения за участие на босненци и словаци засега липсват.

10. Сражава се и отряд западни рицари, водени от папския легат Юлиано Чезарини.

Сборната армия по време на втория поход- 1444 г., е около 20000 бойци. Турската наброява 55000-60000 души и се командва от султан Мурад ІІ.

[plamen_starbov]

Не знам къде, но четох, че в тази битка участват и французи. Може би част от войските на Валеран дьо Ваврен или пък изпратени от френския крал. На тази мисъл ме навежда факта, че френският крал изпраща при обсадата на Константинопол френски стрелци, благодарение на които градът удържа обсадата още малко. Предполагам, че и ромеите пращат малко войски, тъй като пряко са застрашени. Или няма откъде да ги намерят.

[Galahad]

Ами това е нещо като кръстоносен поход, но не да отвоюва отдавна завзетите Свети земи, а за да спасява християнска Европа от нашествието на друговерци.

Иначе известно време в Цариград с малко войници е пребивавал доблестният маршал Бусико, но не успял да постигне нищо и си заминал. Иначе и той май беше с флотата на кардинал Кондолмиери и дьо Ваврен, но за разлика от битката при Никопол, нози път не попаднал в плен (само че по време на превземането на дунавските крепости е бил болен).

[Last roman]

тази година във Варна за пореден път се проведе възстановка на последната битка на Владислав Варненчик. Участваха сдруженията за исторически реконструкции "Чигот", "18 Етърски пехотен полк", клубове от Сърбия и Унгария, свободни и независими реенактори от цялата страна. Този път мероприятието беше най-мащабно и внушително, включващо над 70 участника. Малко снимки:

https://www.facebook.com/profile.php?id=100000114387355&sk=photos&collection_token=100000114387355%3A2305272732%3A69&set=a.989246764422460.1073741842.100000114387355&type=1

И репортаж:

http://news7.bg/Новина/България/Общество/Мащабна-възстановка-на-битката-край-Варна-от-1444-г-_l.n_i.118925_c.22.html#.VF-AlZ8qTbK

Редактирано Ноември 9, 2014 от Last roman

[Galahad]

10 наември 2014г. отново е кръгла годишнина, макар и не като тази свързана с битката при Беласица. За съжаление не успях да подготвя и да пусна материала за битката при Варна, затова ще сложа откъс от това, до където съм стигнал, макар той да се отнася за събитията от предходната 1443г.

ДЪЛГИЯТ ПОХОД

През 1443г. караманският владетел Ибрахим бей предприел военни действия срещу османците. Султан Мурад изтегляйки войските си от Европа успял да разбие Ибрахим бей край Коня. Благодарение на застъпничеството на жени си, който била сестра на Мурад караманският владетел бил пощаден, но трябвало да се признае за васал. Султанската милост се дължала не толкова на застъпничеството на сестра му, колкото на идващите вести, че християните са се възползвали от ситуацията и са организирали военен поход срещу османците.

Била сформирана пъстра по етнически състав кръстоносна армия: 25 000 души унгарци, поляци, чехи и власи, към които в Сърбия се присъединил Георги Бранкович с 8 000 бойци, а по-късно и босненския воевода Петър Ковачевич с 600-700души. Съюзната армия разполагала и с 600 коли пригодени за изграждани на вагенбург, с чешки бойци под командването на ан Чапек. Това била относително многобройна за времето си армия, но числеността била за сметка на екипировката – голяма част от съставът и произхождал от по-бедните социални слоеве и били зле въоръжени. Кръстоносците били подкрепени от още един опасен за османците противник – Георги Кастриоти – Скандербег. Съюзната войска стремително настъпила по пътя Белград-Ниш-София. В резултат от стремителното нападение турците не успяват да организират ефективна отбрана. Първо бил превзет Крушевец, а след това начело на 12 000 отряд Янош Хуняди превзел Ниш.

За да спре настъпващите войски срещу тях се отправила османска армия начело с румелийския берлербей Касъм паша. Той изпратил акънджиите начело с Турхан бей да нанесат удар на настъпващите войски, но османците били разбити и разпръснати. Касъм паша изпратил и втори отряд начело с Иса бей, но и той бил разбит. Възползвайки се от развоя на събитията християните неочаквано нападнали турския лагер и след понесения нов разгром Касъм паша трябвало да се изтегли към Пирот. Кардинал Юлиан Цезарини се отбелязва, че разбитата турска войска понесла загуби и от местното християнско население, което избивало разпръснатите турски войници. От местното население била сформирана конна груба, която била включена в авангарда на християнската армия.

Тежките загуби принудили султан Мурад да нареди София да бъде изоставена, като градът бил опожарен от турците. Все пак турците успели да организират отбраната на проходите и усилията на кръстоносците да преминат през Златишкия проход и през Траянови врата били осуетени. Султанът предприел репресии срещу местното население, което охотно осигурявало провизии за кръстоносците, но отбягвало да снабдява османската войска. Зимните студове също се оказали в услуга на турците. Студът и недостигът на провизии принудили кръстоносците да се изтеглят към София. След изтеглящите се кръстоносци бил изпратен отряд командван от Балабан бей, подпомаган от Турхан бей. На 5 януари 1444г. преследвачите попаднали в засада и били разбити, като сред пленените бил и Махмуд бай – брат на великия везир Халил паша и съпруг на сестрата са султана. След този успех кръстоносците успешно се изтеглили към Унгария.

На 04.08.1444г. в Сегедин бил сключен мирен договор между Владислав ІІІ Ягелон и султан Мурад ІІ, по силата на който деспот Георги Бранкович получил обратно отнетите му сръбски земи.

[Galahad]

Годишнината отмина, тъй че със закъснение ето една статия за битката при Варна