Продължителност на предродилния период

[Шпага]

На какво се дължат големите разлики в продължителността на предродилния период при различните бозайници? Например, въпреки множеството сходства между кравата и коня, при кравата бременността е около 280 дни, а при коня - около 340. Има ли някакво обяснение защо е така от еволюционна гледна точка?

[Emil z Lonneberg]

Е, ами че те плацентите им са супер различни!

Коня е с "примитивна" плацента.

Що е така? Нямам представа.

Науката не си задава такива въпроси по принцип.

Там се стига само до - това е така, защото е така.

[Alexander_Nevski]

като цяло има 2 принципа:

1) торбестите бозайници имат по-къса бременост от тия с плацента

2) по-едрите бозайници имат по-дълга бременност

конят плацентата си му е като всяка плацента не виждам какво и е примитивното

[ISTORIK]

Периодът на бременност при бозайниците е различно дълъг. От 18 дни при мишката, 16 - 23 при сивата полевка до 200 дни при кафявата мечка, 1 година при китовете и 600 дни при слона.

При едни видове малките се раждат безпомощни, а при други са готови да ходят. Колкото повече белтъчини и мазнини има в млякото, толкова по-бързо се развиват малките.

Броят на новородените също варира - от едно до десетки. По-рано достигат полова зрялост по-дребните бозайници - на 25 - 60 дни при обикновената полевка, 5 - 12 месеца при зайците, 10 - 12 години при повечето маймуни до 10 - 15 години при слоновете.

Китоподобните са предимно моногамни. Повечето видове се размножават по един път на две години. Само няколко вида делфини се размножават ежегодно, като чифтосването протича скоро след раждането. Мъжките са способни да се чифтосват във всяка част на годината. Бременността при различните видове продължава различно - от 7 до 18 месеца. Мигриращите видове раждат през зимните месеци в топли води, а немигриращите - през лятото. Интересна при тях е многоплодността. Обикновено зачеват 2-3 ембриона, но се ражда само един. Близнаците са рядкост.

Раждането протича под водата. Плодът излиза с опашката напред. Малкото е добре развито и е сравнително едро. Дължината на тялото му е около 25-50% от тази на майката и може да плува без да е нужна помощ от майката. Първото вдишване се извършва рефлекторно в момента, когато новороденото се покаже над водата. В първите дни след раждането малкото плува в непосредствена близост до майката, като по този начин използва хидродинамичното поле, образувано от нея. По този начин то плува сравнително пасивно, без да е нужно да полага особени усилия. Женските притежават силно развит майчин инстинкт.

Кърменето протича отново под водата. Млякото се впръсква в устата на малкото благодарение на съкращението на мускули в областта на изводния канал при майката. Китовото мляко е особено хранително. То е гъсто, кремаво на цвят и с масленост от 54%. Характерно за млякото е, че повърхностното налягане е 30 пъти по-голямо от това на водата. Поради тази причина при впръскване млякото не се разтваря веднага във водата. При кърменето малкото расте бързо като към края на периода на кърмене малкото нараства с 30 до 50% от размера при раждането. Този период продължава от 4 месеца при дребните делфини до 13 при кашалота, отбелязани са и случаи на кърмене, продължило 2 години.

В търсене на отговор на въпроса за това, как прадедите ни са развили по-усъвършенстван тип бременност, включително - способността да износват зародиша в утробата си, докато той достигне до по-развито състояние - учените изучават маточните клетки на три съвременни вида бозайници.

Сравняваните животни са опосуми (чието потомство се развива предимно в кожената торба на животното), броненосци и хора (при които плодът прекарва повече време в утробата). Изводите от направеното проучване са, че фалшивото ДНК, което вероятно пристига в организма чрез вирус или паразит, е свързано с непознати досега аспекти на бременността.

Въпреки масовото вманиачаване по плодовитостта (простичък пример: бременността на Бионсе), изненадващо малко се знае за древните клетъчни процеси, които са ни довели до настоящия вид бременност.

Това, което е известно до момента, може да бъде обобщено в няколко изречения: съвременните бозайници произлизат от един общ прародител.

Но що се отнася до възпроизвеждането, налице са някои сериозни разлики между различните видове.

Някои от тях, наречени еднопроходни, снасят яйца. Сред тях например са птицечовката и мравоядът. Други, наречени торбести бозайници, преминават през кратка бременност, раждайки след приблизително две седмици (какъвто е случаят с опосумите). На този етап, новородените опосумчета са достатъчно силни, за да се промъкнат в предния "джоб" на майка си, където да бозаят и да завършат процеса на развитието си.

Разбира се, съществуват и плацентните бозайници, които се смятат за по-напреднали в развитието си и имат най-продължителна бременност. Броненосците например износват плода в утробата си между 60 и 120 дни. При хората, както всички знаем, този период е около 9 месеца. През това време плодът се храни чрез плацентата, която е разположена около стената на матката. Организмът на жената произвежда изключително високи нива естроген и прогестерон, изпомпва повече кръв и модифицира имунните й реакции така, че тя да не отхвърли плода, който се развива най-активно в последните месеци на бременността.

Специални компоненти от ДНК имат грижата да задействат гените при бременност

В продължение на години, учените се опитват да разберат защо някои животни са развили способността да износват потомството си вътрешно, докато то не достигне до по-развито състояние. Това е голямо научно предизвикателство.

Първоначално изследователите извлекли маточни клетки от опосум, броненосец и човек. Използвайки последователен подход, който позволява извършването на мащабен анализ, те изследвали гените, които се активират по време на бременността на всеки един от посочените бозайници.

Групират различията между торбестия опосум и плацентните бозайници - броненосецът и човешкият индивид. И откриват, че новите секвенции на ДНК, наречени транспозони, са разпръснати из клетките на броненосеца и човека. Тези транспозони действат като превключватели за гените, които се задействат само в матките на по-развитите животни.

Учените подозират, че това фалшиво ДНК може би е проникнало в организма чрез инфекция, отчасти защото съществува поне един пример на кръвосмучещи паразити, които са потенциалните преносители на транспозони при животинските видове. Веднъж попаднало в организма, новото ДНК започва да се възпроизвежда.

"Все едно са паразити в корема ви, само че са паразити във вашето ДНК и всичко, от което се интересуват, е да направят повече копия на себе си.", обяснява Линч. Очевидно е, че имунната система трябва да бъде предупредена, че в матката има плод, който споделя само половината ДНК на майката и не е паразит, следователно не трябва да бъде отхвърлян.

Изследователите вече са наясно, че транспозон, наречен MER20, помага за задействането на ген, наречен проактин, който е важен по време на бременността. Но учените предполагат, че ролята на транспозона вероятно е много по-обща - хилядите копия на MER20, които се разпространяват в животинското ДНК, може би допринасят за регулирането на стотици гени у майката, които реагират на естрогена и прогестерона и вероятно помагат на утробата да поддържа по-дълготрайна и комплексна бременност.

С други думи, ДНК инвазията може би ни е подтикнала, в известна степен, не към естествените кожени торби, а - към употребата за същата цел на ластични слингове...

В тази част от историята все още има много бели петна. Но при всички положения, инвазията на фалшиво ДНК може да се окаже един странен и важен обрат в познанията ни за бременността - дар, за който можем да бъдем единствено благодарни.

Редактирано Декември 20, 2012 от ISTORIK

[Emil z Lonneberg]

Невски,

Имаме няколко вида плаценти при бозайниците.

При така наречените селскостопански животни.

Точно темата за плацентите ми се падна на изпита по ембриология.

Ако не виждаш разликите, просто не си учил ембриология.

Много ценни неща пишеш из форума, за което ти благодаря,

но тук леко си встрани от истината.

[ISTORIK]

А аз добре ли съм го обяснил?

[Emil z Lonneberg]

Това, което си написал е по-скоро етология.

едит - нямам представа много от етология, това е малко встрани от медицината, информацията ми звучи като да е вярна, но нито съм специалист по китове, нито по торбести бозайници.

Тази седмица съм на вълна метаболитен синдром / черен дроб.

Плацентите ми се струват като част от друга реалност в момента.

Ако трябва да пиша, трябва да се настроя.

Омръзнал ми е парциалния подход на съвременната наука, ама кво да правя... търпя го.

Може ли да изследваш диабета и да не си наясно какво е метаболитен синдром!?

Бележка: Парциалният метод се състои в следното: Разчленяване на знанието на дисциплини, на парченца и изследване само на частица от цялото с изолирани методи.

Едва наскоро съвременната наука започва да се връща към интердисциплинарния подход, което за мен е нещо като енциклопедичността на миналото /макар и различно, но все пак може да се направи паралел/.

Така, например, медиците са учили в продължение на 500 години от учебника на Авицена, а самият той е бил и философ.

Или разни учени природоизпитатели, които били физици, химици, биолози в един и същ момент, но и философи.

Нещата са свързани. И гледайки частното, без да го свързваме с общото - се получава, че губим реална представа.

Ако учим, че при диабет имаме висока кръвна захар, без да учим какво става на органно ниво, то ние просто нищо не знаем. Не можем да свържем инсулина с глюкагона, с триглицеридите, с продукцията на ендогенна глюкоза от черния дроб и от червата, с метаболитния синдром, с продукцията на кортизол от висцералната мастна тъкан, с нарушения в циркадните ритми, високото кръвно, сърдечно-съдовите заболявания, затлъстяването и много други.

Ужас, колко съм дребнав!

Редактирано Декември 20, 2012 от Emil z Lonneberg

[ISTORIK]

Е, аз все пак съм далеч от обсъжданата в тази тема материя.

Само се опитах да дам малко по-голяма яснота.

[Emil z Lonneberg]

Благодаря.

[Alexander_Nevski]

Невски,

Имаме няколко вида плаценти при бозайниците.

При така наречените селскостопански животни.

Точно темата за плацентите ми се падна на изпита по ембриология.

Ако не виждаш разликите, просто не си учил ембриология.

Много ценни неща пишеш из форума, за което ти благодаря,

но тук леко си встрани от истината.

плацента при селскостопанските животни няма, защото самите те са различни и няма такава класификация

плацентата при конете е дифузна, същата като при прасетата, това не я прави примитивна, просто се класифицира така

плацентата при хората е дискоидна и това не я прави висша и непримитивна, същата е при плъховете

Type of Placenta Common Examples Diffuse, epitheliochorial Horses and pigs Cotyledonary, epitheliochorial Ruminants (cattle, sheep, goats, deer) Zonary, endotheliochorial Carnivores (dog, cat, ferret) Discoid, hemochorial Humans, apes, monkeys and rodents

ако в учебниците ти пише за примитивни конски плаценти аз не знам за такава класификация

Редактирано Декември 20, 2012 от Alexander_Nevski

[Emil z Lonneberg]

За бариерите между плода и майчиния организъм.

При конете са повече, отколкото при кравите.

Това означава, че растежът на кончето е по-бавен.

Ти какво си учил? /аз си признавам,че съм ветеринар/

[Alexander_Nevski]

бариерите или слоевете?

има класификация по слоеве но отново не става дума за примитвност

не мога да вкарам табличката

давам линк

http://www.vivo.colostate.edu/hbooks/pathphys/reprod/placenta/structure.html

Редактирано Декември 20, 2012 от Alexander_Nevski

[Alexander_Nevski]

само да вметна че копитните и преживните имат еднакъв брой плацентарни слоеве

Редактирано Декември 20, 2012 от Alexander_Nevski

[Emil z Lonneberg]

Къде са разликите?

[Emil z Lonneberg]

Плацентата на кобилата е с малък дебит. Не е като на кравата.

Затова и е толкова важна ранната диагностика на бременността при кобилите.

С други думи - ако една кобила има близнаци - има риск. Не е ясно дали само едното конче може да умре, или и двете.

Самата плацента на кобилата има нужда от доста време, за да се развие. Затова и по спомен май казвахме, че била непълна плацента.

Няма ми го учебника по ембриология, иначе там всичко си беше обяснено : (

В котиледоните на преживните не се ли създаваше налягане, което да кара хранителните вещества да дифундират по-лесно?

...

Разликите между кобила и крава са много по отношение на плацентата.

Ще прегледам защо ми е останало в главата, че хранителните вещества при кобилата срещат повече препятствия по пътя към ембриона.

Дали това беше факта, че плацентата търпи развитие дълго време, дали дифузния й тип, или котиледоните на преживните, налягане на кръвоносните съдове или пък тяхното количество / дебит, обмена на веществата...

[ISTORIK]

Това ще ти помогне ли?

http://placentation.ucsd.edu/

[Emil z Lonneberg]

http://filecrop.com/..._m=1&engine_d=1

300 учебника и помагала по ветеринарна медицина

ако това го имаше като бях студент, щях да съм много по-добър, ех, мечти...

едит - изтеглих си една ембриология, супер е.

Редактирано Декември 20, 2012 от Emil z Lonneberg

[Шпага]

Благодаря на всички за разясненията!

[ISTORIK]

Ама изясниха ли ти се нещата или - не съвсем?

[Emil z Lonneberg]

При кобилата няма плацентоми /карункули и котиледони/ като при кравата.

В тях се извършва доста усилена обмяна на веществата между майката и бъдещото отроче.

Само тази разлика да беше, би довела до по-бавния растеж на кончето.

И допълнително конската плацента в първите 42 дни от бременността е хориовителинна, после става хориоалантоидна.

Разлики - бол.

Прегледах вчера частта за плацентите - ами не виждам част от информацията, която на нас ни пееха, все пак това е друг учебник.

[Шпага]

Ама изясниха ли ти се нещата или - не съвсем?

Честно казано, не ми се изясниха... съвсем Аз знам само най-елементарни неща от биологията и зададох въпроса си просто от любопитство. Затова ще ми е неловко да продължавам по темата, след като отговорите се оказаха доста сложни за мен. Всъщност ми се искаше да разбера дали по-продължителният предродилен период при някои от бозайниците е признак за по-ниска степен на еволюционно усъвършенстване специално в тази насока. И въобще как споменатите в първия ми постинг разлики се обясняват от гледна точка на еволюцията. Защо се е стигнало до такива "разклонения" в развитието на плацентата...

Но както е казал Емил от Льонеберя: "Науката не си задава такива въпроси по принцип.

Там се стига само до - това е така, защото е така."

[Emil z Lonneberg]

Съжалявам, това не е въпрос от моята специалност. Тук мога само да ти осигуря приказки от обща култура.

Жалко, че във форума няма ембриолози.

[fixxxsers]

E с това обаче не съм съгласен изобщо "Науката не си задава такива въпроси по принцип." Няма такова нещо "това е така, защото е така". Тогава щяхме да наричаме науката вяра.

За да се отговори на подобен въпрос би трябвало наистина да се погледне на нещата доста комплексно. Като се започне от начина на живот на дадено животно ( от там и неговата еволюция ) за някои бозайници е жизнено необходимо да се раждат по- развити и готови да се впуснат в опасностите на живота. Отделно големината наистина влияе- по- големия има по- бавна обмяна, влияе и средата на обитание, плацентата както бе споменато. Има значение дали бозайника е социален вид, как може да защити малките и т.н. Има бозайници ( примерно някой от сем. порови или прилепи), които могат да задържат оплождането на яйцеклетките и така малките се раждат при по- благоприятни условия. Копулацията при златка например е някъде през лятото, а раждането става през пролетта на другата година- създава се впечетление, че бременноста и е 8-9 месеца, само че оплождането не е станало в дните след копулацията. Изобщо варианти много, изключения много...еволюция.

Редактирано Декември 22, 2012 от fixxxsers

[Шпага]

E с това обаче не съм съгласен изобщо "Науката не си задава такива въпроси по принцип." Няма такова нещо "това е така, защото е така". Тогава щяхме да наричаме науката вяра.

За да се отговори на подобен въпрос би трябвало наистина да се погледне на нещата доста комплексно. Като се започне от начина на живот на дадено животно ( от там и неговата еволюция ) за някои бозайници е жизнено необходимо да се раждат по- развити и готови да се впуснат в опасностите на живота. Отделно големината наистина влияе- по- големия има по- бавна обмяна, влияе и средата на обитание, плацентата както бе споменато. Има значение дали бозайника е социален вид, как може да защити малките и т.н. Има бозайници ( примерно някой от сем. порови или прилепи), които могат да задържат оплождането на яйцеклетките и така малките се раждат при по- благоприятни условия. Копулацията при златка например е някъде през лятото, а раждането става през пролетта на другата година- създава се впечетление, че бременноста и е 8-9 месеца, само че оплождането не е станало в дните след копулацията. Изобщо варианти много, изключения много...еволюция.

Да, но аз не случайно дадох пример за сравнение именно между кравата и коня - сходен начин на живот; сходни размери; сходна среда на обитание; социален вид /стадни животни/; сходна продължителност на живота и т.н. А същевременно цели два месеца разлика в продължителността на предродилния период! Това ми се струва странно - сякаш по някакви причини кравата е еволюирала по-"успешно" от коня.

[Малоум 2]

На какво се дължат големите разлики в продължителността на предродилния период при различните бозайници? Например, въпреки множеството сходства между кравата и коня, при кравата бременността е около 280 дни, а при коня - около 340. Има ли някакво обяснение защо е така от еволюционна гледна точка?

Мисля си, че има такова обяснение, еволюционно, но не е достатъчно разглеждано в аспект на "време" за усложняване на връзките. По-сложни връзки не означава непременно по-висше "животно", а начин на съществуване в по-друга среда, станала налична като еволюция на част от неживата природа.

Известно е, че в началото, след сливане на половите клетки се организира структура, която ще играе роля на гл. мозък; последствие, под управлението на тая структура се формират-структурират останалите части-органи, крайници и т.н. за изпълнение на цялостната програма записана в генетичния материал. За тая цел е нужно време за престояване в условно постоянната среда на родителското тяло.

Конкретно, при коня, има памет в генматериала, за още едно "приспособление" - бързина при бягане, което е способ за друг - малко допълнителен начин за оцеляване- това е по-сложно като структура на връзки (трябва да са по-къси, за бързодействие) и ... трябва повече "време за престой", за формирането им. Видът не би оцелял в среда с бързи хищници, ако не е получил "новото" си приспособяване- по-малка маса, но по-подвижна.

...