Защо Германия отново ще доминира в Европа? Статия на блогъра alexanderherzdorf

[Monarh]

,, Поражението във Втората световна война се превърна в една от най-тежките и разрушителна катастрофи не само в историята на Германия, но в тази на Централна Европа като цяло. Страната се оказа разпокъсана на окупационни зони между страните-победителки, столицата й смачкана под чужд ботуш и разчленена, а народът – обременен с вина за престъпления за десетилетия напред. Тоест положение съразмеримо единствено с това от 1648 г., когато Тридесетгодишната война и Вестфалския мирен договор оставят Германия разкъсана на около триста миниатюрни държавици, тотално опустошена от имперските и шведските армии и загубила голяма част от своето население. Народът на Германия обаче се оказа твърде силен и поддържащ една своя естествена традиция той продължи да се възражда и да излиза дори по-силен след всяка криза и всяко сътресение.

Така и минаха годините след Втората световна война и разделението. Германия постепенно се възстановяваше като тенденциите на бъдещо икономическо и политически могъщество проличаха най-силно на запад във ФРГ, където един троен фактор способства за това: трудолюбието и рационалността на германците, умелото политическо лидерство и не на последно място – американският план „Маршал”. Въпреки, че тези тенденции не съпътстваха Източна Германия, чиято икономика бе поначало провалена от централното планиране и изкуственото налагане на социализъм в тази страна, двете страни се обединиха и успяха да постигнат едно оптимално равно ниво на развитие като интеграцията на източната част към западната продължава и до днес. Факт е обаче, че дори когато Германия тръгна по пътя на европейската интеграция вече обединена, страни като Франция продължаха да таят дъх пред възродилата се централноевропейска сила, а администрацията на Буш и Клинтън трябваха да осъзнаят, че Германия няма да бъде послушен и прилежен изпълнител на структурите на НАТО и трябваха да дефинират нови аспекти на евроатлантическото партньорство.

Днес обаче, когато евроспектицизмът е добил нови измерения, когато политическото лидерство, което крепеше съюза изглежда се проваля и когато цялата философска идея на ЕС е обърната наопаки, Германия изглежда удивително стабилна. На фона на всеобщото недоволство и разочарование тази стабилност е дори плашеща за някои, тъй като тя предвещата бъдеща водеща роля и дори оформянето на нова роля на Берлин като ръководен център на Европейския съюз, издърпвайки чергата изпод краката на провалилите се брюкселски бюрократи. За да си направим обаче най-точни изводи(преди разбира се да изложа фактите) би трябвало да обърнем внимания и на една книга, която се казва „Протестанската етика и духът на капитализма”. Неин автор е един неповторим историк и социолог на име Макс Вебер, който много точно описва връзката между рационалния стремеж за натрупване на богатства, общественото издигане, материалното благополучие и етиката на християнството, по-точно на протестанския клон на тази религия. Стремежи валидни с пълна сила за немския народ. Какво обаче е вдействителност положението в Германия?

Докато другите големи, а и не толкова големи икономики от ЕС тънат в дълг, задъхват се под бремето на инфлацията и не могат да излязат с ясна статегия, какво да предприемат, страната между Рейн и Одер постига удивителни успехи. В момента германците имат спестявания на стойност над 10 000 000 000 000 евро. Дефицитът им падна под един процент от БВП като се очаква в идните няколко години бюджетът отново да има излишъци. Инфлацията е 2,1 процента като продължава да пада. В периода 2010-2011 г. Германия редуцира своя външен дълг от 83,4 до 81,5 процента от БВП, а безработицата падна до 6,8 процента, което е най-ниската стойност от 1991 г. насам. През 2011 г. Германия отбеляза трипроцентов ръст на БВП. Държа обаче да направя следната забележка, с която да изясня картината: трипроцентовия растеж на БВП е характерен и за другите големи икономика във време на криза, но разликата се състои в това, че докато в САЩ този растеж се образува предимно от покачването на потребителските разходи поради инфлацията, в Германия той е резултат от производство(една от малкото западни страни, която запази своята индустрия ефективна и я разви). Отделно от това трябва да се отбележи, че Германия има много близко партньорство със Съединените щати в икономически план и в момента развива подобно и с една от най-бурно развиващите се икономики в света – китайската. Енергетиката на Германия също се развива в правилната посока, залагайки много на възобновяемите източници. Тоест – имаме картина на растящ икономически просперитет, политическа роля и иновативност и гъвкавост. Към това може да се добави силната германска армия и флот и рационалната външна политика на страната, която не следва сляпо решенията на НАТО и ООН, а съди по своя принципен интерес.

Не всички обаче са доволни от развитието на Германия в тази посока. Не всички искат тя да заеме ръководни позиции и да бъде водеща сила в Европа. За да илюстрирам тези тенденции ще добавя един цитат. През 2010 г. Германия обяви своята стратегия за справяне с външния дълг като умно прецени(за разлика от други страни, които продължават това и до днес), че тя не може да продължава да харчи пари като пиян моряк и да се преструва, че всичко е както трябва. Резултатът беше на лице. Дружката на всички световни либерали, интернационалисти, социалисти, комунисти и прочие люде(и главен техен източник на пари) Джордж Сорос обяви, че планът на Германия „тика съседите й към дефлация, заплашва с дълга фаза на стагнация...”, чакайте става още по-добро: „води към национализъм, социални вълнения, ксенофобия и застрашава демокрацията.”... lol… Глобалистите се страхуват и ще продължават да се страхуват от мощта и силата на националните държави. Това е повече от ясно.

Важното е обаче, че тенденцията вече е налица и тя не присъства нито при Франция, Великобритания, Испания, Италия или Русия. Тя присъства при Германия. Тя е продукт на историческа, философска и морална традиция, заложена дълбоко в германците, но и на мъдра и рационална политика. И именно поради тези причини Германия ще доминира отново в Европа и ще бъде една от водещите страни в световен мащаб."

http://alexanderherz...v-evropa.926286

Редактирано Декември 25, 2012 от Петър Петров

[stinka (Rom)]

Изводи, направени от повърхностно познаване на нещата.

Добър ден! Най-голямата нация в Европа (изключае Русия), и една от най-икономически развитите страни в света. Няой сега ли усетиха, че тва я прави европейски и световен лидер?

Само, че стабилна Германия сред клатеща се Европа е мит. Няма такъв филм ЕС да затъва дългосрочно в кризата, а германците да растът. И още нещо те са един от най-сигурните и верни съюзници на САЩ в Европа. За протестабтската етика и капитализма е глупост. А възстановяването и след ВСВ и бурното и икономическо развитие тогава е разрешено и стимулирано от САЩ.

Редактирано Декември 25, 2012 от stinka (Rom)

[Михов]

Единственият проблем на Германия е демографския. Германците са обречени да бъдат хегемон на Европа, а затъването на ЕС няма да отслаби позициите им, напротив, ще постигнат дългосрочно това, което не можаха с война.

[Monarh]

Вярно е, че възстановяването на Германия става с благословията на САЩ, но и с Япония е така. И въпреки това тази способност да се изправиш на крака след ужасна катастрофа е факт и при германците, и при японците. Били са в руини в 1945 г., а само 20 години по-късно отново са икономически лидери. България през 30-те също се възстановява от разрухата от ПСВ. Или Хърватия днес, около 20 г. след Югославските войни. В днешна България обаче, за съжаление не наблюдаваме този феномен...

Редактирано Декември 25, 2012 от Петър Петров

[ganyo]

Интересно племе са немците, с още по-интересен елит.

В момента, в който сащците започнаха да залязват, швабите веднага се размърдаха. НО само толкова! Толерастията спрямо статуквото е пуснала дълбоки корени у немските граждани-кореняци. Има някои по-така моменти, но това са епизодични случаи на събуждащ се гигант.

Кога ще се събудят не може да се каже. Лятото доста надцених желанието на немците да скъсат с ЕС, но все пак тенденцията се очертава.

Докато другите големи, а и не толкова големи икономики от ЕС тънат в дълг, задъхват се под бремето на инфлацията и не могат да излязат с ясна статегия, какво да предприемат, страната между Рейн и Одер постига удивителни успехи... В периода 2010-2011 г. Германия редуцира своя външен дълг от 83,4 до 81,5 процента от БВП, а безработицата падна до 6,8 процента, което е най-ниската стойност от 1991 г. насам.

Вече е около 90% дългчето благодарение на гърците. Също така през 2008 си промениха методиката на изчисление на безработицата и вече спокойно може да се каже, че НСИ и Бюрото по труда изостават в сравнение с новостите в областта на измислените данни.

В момента германците имат спестявания на стойност над 10 000 000 000 000 евро.

Ако клиентите ги обхване паника и си поискат парите к'о ще им върнат банките? Отделно що частен дълг се крие зад тея 10 трлн., за които се съмнявам да са толкова много. Изобщо как немските банки оцеляват с подобен пасив...

Дефицитът им падна под един процент от БВП като се очаква в идните няколко години бюджетът отново да има излишъци. Инфлацията е 2,1 процента като продължава да пада.

Германия има излишъци едва от 1980-те и то периодично, преди това си има много хубави дефицитчета, както беше до 2005-2007.

През 2011 г. Германия отбеляза трипроцентов ръст на БВП. Държа обаче да направя следната забележка, с която да изясня картината: трипроцентовия растеж на БВП е характерен и за другите големи икономика във време на криза, но разликата се състои в това, че докато в САЩ този растеж се образува предимно от покачването на потребителските разходи поради инфлацията, в Германия той е резултат от производство(една от малкото западни страни, която запази своята индустрия ефективна и я разви).

Все още доларът има статут на световна резервна валута, следователно могат да си позволят да печатат на воля зелени гущерчета. Инфлационният натиск обаче се разпространява към страни като Китай, Индия, Бразилия и в по-малка степен ЕС.

:frusty2: :fool: :guitar:

Отделно от това трябва да се отбележи, че Германия има много близко партньорство със Съединените щати в икономически план и в момента развива подобно и с една от най-бурно развиващите се икономики в света – китайската. Енергетиката на Германия също се развива в правилната посока, залагайки много на възобновяемите източници.

За партньорствата съм съгласен. За енергетиката само ще напомня, че западните провинции за първи път се сблъскаха с явлението режим на тока.

Тоест – имаме картина на растящ икономически просперитет, политическа роля и иновативност и гъвкавост. Към това може да се добави силната германска армия и флот и рационалната външна политика на страната, която не следва сляпо решенията на НАТО и ООН, а съди по своя принципен интерес

Със заключенията съм съгласен, но не бива да се подценява влиянието на САЩ над немците, още повече способността да се подтискат "културните им особености".