Асеневци възкръсват във Велико Търново като в Холивуд

[ISTORIK]

Велико Търново. Боляри, придворна свита, занаятчии, средновековен бит и истински цар, качен на кон и със сабя - това очаква туристите в старопрестолния Търновград. След няколко дни Царевец ще има конкуренция от класа. В старата столица отваря врати единственият на Балканите музей със скулптурни фигури, пренасящи ни във времето на Второто българско царство.

Цар Калоян, цар Иван Асен II, царица Ирина, плененият Балдуин Фландърски, папският кардинал Лъв и други пластики в естествен ръст са като живи в залите на Мултимедийния посетителски център "Царевград Търнов". Точно срещу Царевец и Трапезица на ул. "Никола Пиколо" е разположен най-новият музей, изграден по проекта "Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура в община Велико Търново". С фигурата на цар Калоян започва експозицията на втория етаж в музея. Владетелят присъства в две исторически сцени - коронацията от папския кардинал Лъв и пленяването на император Балдуин по време на битката при Адрианопол през 1205 г.

Разработката е за 6 750 000 лв., подсигурени по ОП "Регионално развитие". За интериорното решение на експозицията са отпуснати 457 000 лв. Туристите ще имат възможността да обличат различни костюми от епохата и да се снимат като участници в представените сцени. Ако искат, те могат да се сдобият и с комплексен билет, включващ посещение на крепостта "Царевец", мултимедийния център и средновековните църкви в кв. "Асенов" - "Св. апостоли Петър и Павел", "Свети Димитър" и "Свети Георги".

Експозициите са на два етажа и са разположени на 870 кв. м. Над тях е най-доброто място за наблюдение на аудиовизуалния спектакъл "Звук и светлина" - ВИП площадката.

Туристите ще стават царе и боляри, прекрачвайки входа, обещават от общината. Всеки ще може да се снима с цар Калоян. Минавайки през входа, който е оформен като главната порта на Царевец, посетителите се изправят лице в лице с двама стражи.

Всички 28 фигури са изработени в естествени размери. Техен автор е великотърновският скулптор Борис Борисов. Технологията му е уникална. Творенията са от специален гипс, а лицата са отлети от висококачествен силикон по методи от Холивуд. Световните кинопродукции са използвали подобни отливки за различни сценични ефекти.

"Музеят няма нищо общо с този на мадам Тюсо. При нея фигурите са като манекени от магазин и са много по-скъпи. Тук целта е да се покаже не само изражението на лицето, но - и осанката на тялото. В музея на мадам Тюсо, с който не искам да се сравнявам, са търсени други послания. Там само една от фигурите достига цена от около 150 хил. паунда, което почти е колкото цялата наша експозиция.", казва Борис Борисов. Той се е придържал не само към визуално съвпадение на лицето, но - и към психологията в конкретния исторически момент.

Плененият Балдуин е облян в пот и потта му може да се види върху силиконовото му лице, цар Калоян пък тъкмо е излязъл от битка и е вперил ожесточен поглед в пленника пред него. Екип от около 30 души, между които студенти по скулптура във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", перукери, шивачи и стоматолози са участвали в изработката на скулптурите. За да станат досущ като истински, е използвана естествена коса и брада от фризьорски салони. Погледите на всички персонажи е пронизващ, защото са използвани очни протези като тези в медицината.

Залата на средновековните занаяти е разположена на първия етаж. В нея туристите ще могат да видят как монетарят Златко кове продукцията си. В следваща част е отделено място на така наречената Царска керамика или сграфитокерамика, която досега можеше да се види само на Самоводската чаршия с автор Нина Нешева. Зидарят бай Станул с камък и неговият чирак са застанали до един от градежите си заедно с каменоделеца Камен и ковача Желязко.

В "Средновековната оръжейна" са показани копия, мечове, лъкове, стрели и арбалети. Те са подредени до макетите на стенобойни машини. 120 стрели, 20 меча, 15 щита, два арбалета и пет лъка са измайсторени специално за новата търновска забележителност. Главен оръжейник на проекта е Пенчо Беренски, който е направил от месинг и короните на българските владетели. Майсторите Радослав Йончев и Константин Константинов са автори и на няколко ризници, всяка от които тежи 20 кг и се състои от 14 000 метални халки. Изцяло от метал е изваян и шлемът на пленения Балдуин.

Скулпторът Борис Борисов споделя, че всички фигури са изработени за по-малко от 5 месеца. Над скулптурната бутафория в музея са работили още Христомир Великов, Веселин Дзипалски и Георги Карджунов, а стенописите са дело на Иван Хаджийски и Стела Василева.

Първата фигура, която Борисов направил от гипс, била на един от войниците. За да са здрави, в скулптурите е поставена желязна арматура. Преди да се направи отливка от висококачествен гипс, царете и свитата са оформени от глина. След това се прави калъп за отливката и накрая се стига до оригинала. За фигурата на коня, която също е в естествен размер, за консултант е повикан управителят на базата "Арбанаси" Михаил Костов. Жребецът на царя е изработен от специална смола, която може да издържи тежестта на Калоян. Скулпторът дори прави две копия на прочутия Калоянов пръстен печат, защото царят присъства на две места в експозицията.

Цар Иван Асен II и царица Ирина Комнина посрещат туристите в тронната зала. Монархът държи царските инсигнии. Излъчването му е олицетворение на мощта, силата и величието на българската държава през Средновековието. Цар Калоян е във фигурална композиция, представяща коронацията на императора от папския кардинал Лъв.

Сцената "Духовност" представя болярско ктиторско семейство. До тях иконограф изписва образа на св. Димитър в старинен храм, а чирак му стрива поредния цветен пигмент в хаванче.

Последната зала в експозицията представлява възстановка на скрипторий. Сред рафтовете, отрупани с книги и свитъци, зад високо писалище-катедра, един монах пише с паче перо, а друг чете.

Идеята на кмета Даниел Панов е на следващите два етажа, в които сега се намира администрацията, да се аранжира нова експозиция. Така на финала туристите ще гледат "Звук и светлина" от покрива.

В мултимедийната зала ще бъдат прожектирани филми за занаятите в Търновград. По време на обиколката из залите ще се чуват звуци от битки, от ковашка работилница и други. На 10 места в музея ще бъдат разположени сензорни екрани с информация за историята на Второто българско царство.

http://m.standartnew...vud-175669.html

Редактирано 3, 2013 от ISTORIK

[Last roman]

много бутафорно!

[КГ125]

Че добре изглежда!!!

[kramer]

Бутафорно, Аеций, но не толкоз колкото при БЮРМ-овците. Щото е исторически обосновано.

Редактирано 3, 2013 от kramer

[ISTORIK]

И в японските замъци има такива фигури. Ето примери от замъка в град Химеджи.

(Виждал съм ги лично.)

Редактирано 3, 2013 от ISTORIK

[Last roman]

Бутафорно, Аеций, но не толкоз колкото при БЮРМ-овците. Щото е исторически обосновано.

Костюмите и въоръжението са пълна гавра.

[glishev]

Трябва да се види, но допускам, че нашият римлянин е прав.

[КГ125]

Що да са гавра?

[Last roman]

щото материалите са изкуствени /личи си и от снимките/, а дизайнът на 'дрешките' е все едно са от кабаре /демек без аналог в средновековието/.

Погледни снимките - прав Паисий? пише на свитъци???

Ами 'царят'? и 'патриархът'? на какво приличат? На герои от някое аниме!

Но тъй като 'музеят' е замислен единствено като туристическа атракция, естествено че достоверността е било последното нещо, което се е целяло.

Редактирано 3, 2013 от Last roman

[КГ125]

Хм, би трябвало да е по-достоверно, да...

[ISTORIK]

Материалите са изкуствени (личи си и от снимките), а дизайнът на "дрешките" е все едно, че са от кабаре (демек - без аналог в средновековието).

Погледнете снимките - и "царят", и "патриархът" приличат на герои от някое аниме!

Патриархът, ако е от аниме, би трябвало да е в ролята на ямабуши (планински воин) или нинджа.

[Зитко]

Ами то целият Царевец е пълна бутафория с тези железобетони конструкции, а и Трапезица я строят по същия начин - бутафорията явно ни е национална черта

[glishev]

Безвкусицата, от една страна. От друга - мрънкЯнето като у мен и Романа

[Emil z Lonneberg]

Дисниленд.

Историкът да каже за 6 милиона лева какво би могло да се направи за историческата наука / образование.

Но вероятно много неща.

На Плиска или Преслав бяха налепили итонг, който дори не бяха боядисали, а се белееше грозно от далече. Да те е срам да закараш някого там.

[ISTORIK]

Дисниленд.

Историкът да каже за 6 милиона лева какво би могло да се направи за историческата наука / образование.

Вероятно - много неща.

Наистина може да се направи много. Зависи обаче от това, дали става дума за:

- историческата наука,

- археологически разкопки,

- интердисциплинарни изследвания,

- исторически и археологически музеи,

- исторически и археологически обекти,

- образование (основно, средно и висше, музейна педагогика).

В зависимост от това, каква е стратегията, може да се направят най-различни неща.

[Emil z Lonneberg]

Добре, изброил си случайно или нарочно - точно 6 неща.

Какво може да се направи с 1 милион по всяка точка?

Аз не мога да разсъждавам, защото съм много встрани и не съм на фокус, но като помисля, че цялата държавна субсидия на БАН е около 60 милиона лева за около 100 института (тука вече може и да блъфирам), то 1 милион за един аспект на историческата наука ми се струва повече от добре. Или поне - добро начало.

едит - проверих, институтите на БАН са някъде между 50 и 100, но то бройката не е важна, понеже повечето са фифи-мифи.

Редактирано 4, 2013 от Emil z Lonneberg

[ISTORIK]

Добре, изброил си случайно или нарочно - точно 6 неща.

Какво може да се направи с 1 милион по всяка точка?

Така ми дойде. Случайно станаха 6. Разбира се, списъкът може да бъде допълван и детайлизиран.

Принципно, по всяка точка могат да се направят много неща - и офлайн, и онлайн.

[Зитко]

Моето мнение е, че пари за възстановка на исторически обекти у нас не бива да се дават, защото технологиите, които се използват, водят до някакви уродливи бутафории като Царевец, базиликата в Плиска и прочие - просто у нас нямаме традиции в правенето на автентични реставрации. Пари трябва да се отпускат само за консервация на даден обект и се чакат по-добри времена, когато ще дойде ново поколение специалисти, обучени да възстановяват обектите достатъчно автентично, а не да им се въртят в главите само железобетонни идеи, подходящи за панелни конструкции или вили на село, но не и за средновековни крепости и замъци.

Редактирано 4, 2013 от Зитко

[Last roman]

това по-горе обаче няма нищо общо с историческата възстановка.

[Emil z Lonneberg]

исторически буфо-синхронизъм?

[Last roman]

псевдоисторически примитивизъм.

[T.Jonchev]

Абе, бая пари са хвърлени и хората са се постарали, но ... не можах да се отърва от усещането за кичозност.

Каквато напомпана я пишем историята, така я и представяме в музеите. Липсва й истински дух.

[КГ125]

И това ще стане !

[Last roman]

Няма да стане. Подходът у нас е сбъркан поначало. Дори да има средства - липсва елементарно желание.